Решение № 6605 от 21.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 711/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Образувано е по искова молба на М. А. А. понастоящем в Затвора – [област] чрез адв.Д.Х. против ГДИН за осъждането да заплати сумата от: По първия иск ищецът твърди, че е преживял болки и страдания, обида, огорчение и възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и по конкретно: По втория иск ищецът твърди, че е преживял болки и страдания, обида, огорчение и възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и по конкретно: Ответник ГДИН чрез юрк. Тр.Ч. оспорва предявените искове. Посочва, че ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за периода от 12.12.2024г. до 24.02.2025г. в Затвора – [област], след което е преместен в Затвора - [област] Поддържа се, че в затвора на ищеца е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода като се отрича да е преживян психически и физически дискомфорт, възмущение, както и се отрича да е налице нечовешко и унизително третиране на лишения от свобода. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Административен съд – [област], II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Исковете са предявени от надлежна страна, доколкото за ищеца са налице данни да е задържан в Арест – [област] за периода от 30.09.2024г. до 12.12.2024г., а след това преместен в Затвора – [област] до 24.02.2025г. Исковете са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в [населено място], съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения от специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода Затвора-[област], а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвор следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материално-правна легитимация да отговаря по предявения иск. По отношение на оплакванията за първия исков период от 30.09.2024г. – 15.12.2024г. за престоя на ищеца в Ареста – [област]; От справка изготвена от гл. инспектор Ст. С. вх. № 6813/22.04.2025г. на л. 50 от делото се установява, че ищеца е бил задържан на територията на Арест – [област] за периода от 30.09.2024г. до 12.12.2024г., когато е преместен в Затвора – [област]. Ищецът е пребивавал в килия № 122, ет.1, която е с площ от 14.74 кв.м и е бил настанен с още две лица поради което и не се установява пренаселеност за този период тъй като жилищната площ е отговаряла на минималния жилищен стандарт за всяко лишено от свобода лице от 4 кв.м. Помещението е било оборудвано с три легла с размери 190/70 см като две от леглата са разположени едно върху друго, имало е маса за храна с размери 60/60 и два броя кръгли табуретки с диаметър от 30 см. Постелъчният инвентар в тях е бил възглавници, одеяла и чаршафи, които са се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения в ареста като е била предоставена възможност на лишените от свобода да ползват и собствено спално бельо. Пералните в Ареста – [област] са работели и са били достъпни за лишените от свобода съобразно график за ползване на служебна пералня. Коридорите и всички общи помещения са били дезинфекцирани ежедневно, храната в Ареста – [област] е предлагана 3 пъти дневно и се е доставяла от Затвора – [област], а нейното количество и качество са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването. Сготвената храна се е разпределяла за всяко задържано лице от ДА като стриктно са се спазвали разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС. Всяка килия е била снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Ареста – [област], изградена е била модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са били 125/112см., което представляват 1.4 кв.м при което свободната жилищна площ за всеки лишен от свобода в процесния период възлиза на 4.45 кв.м, което е в съответствие с изискването на чл. 43, ал.4 ЗИНЗС. Ползването на банята в Ареста – [област] е ставало по утвърден график, месец за месец, с периодичност два пъти седмично за лицата от мъжки пол, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. Арест – [област] е бил оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използвал за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са били свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в Арест – [област] представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуквал и отвеждал навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се е вкарвал в килиите. Прозорецът на помещението, което е обитавал ищеца е с размери 150/150см, като е бил с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. Осигурено е зачитане правото на престой на ищеца на открито ежедневно по един астрономически час, същият е имал възможност за каре като е имало навес в случай на лоши метеорологични условия. Налични са били три карета, които са били разделени помежду си с плътна ламарина, за да се обособят отделни места за съответния брой задържани лица, които да ползват правото си на престой на открито. Ежедневно се е правил обход сутрин от дежурен служител от НОС на Арест – [област] като е имало запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица включително и по въпроси от медицинско естество. При преценка и изразено желание се е провеждал преглед в медицинския кабинет на Арест – [област] като при нужда е можело да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС. По делото няма данни ищецът да е имал нужда от медицинско лечение или пък да е поискал предоставянето на медицинска помощ. Не се кредитират показанията на св. О. С. тъй като макар същият да е пребивавал в килия № 122 в Ареста – [област] с ищеца впечатленията му пресъздават субективни усещания – така свидетелят си спомня, че в килията имало настанени 3-ма души лишени от свобода, което се потвърждава от справката от началник Арест – [област], но пространството било като за двама души след като вече се каза, че не е нарушено изискването за минимална жилищна площ. Отхвърлят се показанията на свидетеля затова, че не е имало шкафчета за дрехи, защото няма оплаквания от ищеца в исковата молба затова че не е имало къде да държи дрехите си, а относно показанията на свидетеля за мръсни чаршафи пълни с дървеници се установи по делото, че ежедневно дежурен служител от НОС на Арест – [област] е правел запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица и такива оплаквания не са постъпили от ищеца. Относно показанията на свидетеля за невъзможност за проветрение и за липса на свеж въздух съдът ги намира опровергани от установеното по делото, че е имало работеща вентилационна система, която е охлаждала и отопляла помещението и е осигурявала приток на свеж въздух. Не са подкрепени с други доказателства показанията на свидетеля, че ищеца се е разболял и е пишел молби до лекаря, нито че е имал нужда от медицинска помощ или пък че е бил ухапан от инсекти и е поискал да бъде прегледан. Относно лошите условия на банята и липсата на топла вода по делото е установено, че всеки ден се е подавала топла вода сутрин в рамките на обема на бойлерите, които са обслужвали съответния етаж, няма оплаквания от ищеца за липса на налягане на водоподаването или пък за лоши санитарно-хигиенно битови условия на банята. Следователно и оплакванията на ищеца за първия исков период за липса на достатъчно жилищна площ, липса на санитарен възел на определените и задължителни места, лошо състояние на банята, липса на одеяла, липса на пералня липса на преглед и лечение, лоша храна, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи се отхвърлят като неоснователни и недоказани. По отношение на оплакванията за втория исков период от 15.12.2024г. до 31.03.2025г. – Затвора – [област] се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора – [област] от 12.12.2024г. до 24.02.2025г. Първоначално е бил настанен в приемно отделение за дните 15.12.2024 и 16.12.2024г. като са били общо 6 л.св. при площ на стая РЦ от 27.04 кв.м т.е. спазено е изискването за минимална жилищна площ. За времето от 17.12.2024г. до 12.01.2025г. ищецът е бил настанен в стая № 65, пост № 5, която е с площ от 27, 24 кв.м, която е с капацитет до 6 л.св. при което се установява, че не е спазено изискването за минимална жилищна площ от становище на л. 63 от делото за 10 календарни дни за периода от 17.12.2024г. до 26.12.2024г. и за още 11 календарни дни за периода от 30.12.2024г. до 09.01.2025г. В справката е посочено още, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки л.св., с размери на леглото 90х180см. и шкафове с размери 45х50см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел като в спалното помещение л.св. имат неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Затвора [населено място] се отоплява с централно парно, стаите са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествено проветрение. Проветряването на помещенията се извършва от самите лишени от свобода. При постъпването в затвора на всеки л.св. се предоставя комплект спално бельо и завивки, като при желание от страна на л.св. могат да се осигурят допълнителни завивки, както и л.св. имат право да получават бельо и завивки от своите близки, които да използват в ротация със служебните. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. На ищеца е осигурено правото да ползва баня съобразно график за разпределение на времето на л.св. от съответната група. За периода от 13.01.2025г. до 30.01.2025г. ищецът е преместен на пост № 6, стая № 9 с площ от 28.78 кв.м като за този период от 18 календарни дни се установява пренаселеност, тъй като А. е пребивавал с 9 лишени от свобода; За периода от 31.01.2025г. до 25.02.2025г. / когато ищецът е преместен в Затвора – [област]/ е установено от становище на л. 65 от делото изготвено от инспектор В.Ч., че ищецът е пребивавал в стая № 7, пост № 6 с площ от 27, 99 кв.м без санитарния възел, който е отделно обособено помещение и за което е доказано, че е с капацитет от 7 л.св. за постигане на минимално изискуемата жилищна площ от 4 кв.м. като за периода от 07.02.2025г. до 12.02.2025г. / 5 календарни дни/ е нарушено изискването за минимална жилищна площ и е налице пренаселеност тъй като броят лишени от свобода е надвишавал 7 души – в случая 8 лица. За периода от 12.02.2025г. до 25.02.2025г. няма нарушаване на изискването за пренаселеност. Предвид на горното по този иск се доказа че за период от 26 календарни дни е било нарушено изискването за минимална жилищна площ за ищеца. Неоснователни са останалите оплаквания на ищеца за този период тъй като за всички помещения в които ищецът е пребивавал – стая РЦ, стая № 5, стая № 9 и стая № 7 е установено че е имало санитарни възли с постоянно течаща студена вода; шкафът за дрехи не е предвиден като задължително обзавеждане от мебелировката в местата за лишаване от свобода, ищецът не фигурира в медицинския журнал за осъществени прегледи по спешност или във връзка с подадена от него молба за преглед извън графика на лекаря по дентална медицина към МЦ при Затвора – [област], респ. видно от медицинския картон на ищеца не е документирано за същия да е страдал от заболяване, което да изисква медицинско лечение или пък прием на лекарства или предписан диетичен режим на хранене. Наличието на баня на двора не представлява нарушение на чл. З ЗИНЗС тъй като няма задължение за ответника банята да е в сградата където са спалните помещения, приложен е график на пералня от който е видно, че ищецът е имал възможност да я ползва при прането на дрехите си, както и е предвидена възможност дрехите да се предават на близки и роднини за пране. По делото не е документирано оплакване за наличие на мухъл и плесен в помещенията в които ищеца е бил настанен, както и предвид на представените протоколи за ДДД обработка се установява – л.90 и л. 103 от делото, че регулярно е била извършвана такава, респ. няма искане за извънредно напръскване. Спалните помещения, където е пребивавал ищеца са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанените вътре, във всяко спално помещение има постоянно течаща вода като лишените от свобода са имали неограничен достъп до нея. Санитарните възели са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. С постъпването си в затвора на лишените от свобода е осигурен комплект спално бельо и завивки, при желание от страна на лишения от свобода, домакинът осигурява колкото комплекта са необходими. Всеки лишен от свобода има право да получава от своите близки спално бельо и одеяла, т.е да използва личните такива в ротация със служебните. Прането става по график и по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехи става в сушилната машина, когато се ползва пералня, а когато прането е ръчно има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Банята е обща за лишението от свобода, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Банята се ползва от лишените от свобода по утвърден график. Всички работещи лишени от свобода, какъвто е ищеца имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключването на работното време. Утвърдена е Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумати в местата за лишаване от свобода за 1 месец като на всеки лишен от свобода се предоставят сапун – тоалетен за къпане и миене, обикновен сапун за пране, перилен препарат – прах за пране, препарат за миене на ръце. Видно от графиците за разпределение времето на лишените от свобода ищецът е имал възможност да ползва на библиотеката към Затвора – [област], включително и ищецът е имал възможност за престой на открито, както и е имал възможност за задоволяване на социално-битови и културни нужди ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвора - [област], в подкрепа на което са приложени Протоколи за извършени услуги, Протоколи – инспекционен лист за извършена ДДД обработка съставени на съответните дати на които е била осъществена обработката, видно от които е била извършена цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, вишки, дюшеци, кухня, стени, бани, шкафчета, коридори, без установени наличия на вредители. Обработката е механична и биоцидна като е била срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове Показанията на св. С. П. не следва да бъдат кредитирани извън установените периоди по делото за пренаселеност на помещенията в които е бил настанен ищеца, респ. показанията на този свидетел касаят периода от 13.01.2025г. до 30.01.2025г. когато ищецът е бил настанен в стая № 9 заедно със свидетеля. Опровергани са показанията на свидетеля за наличието на дървеници и хлебарки, тъй като по делото е доказано, че ответника е извършвал дейност по ДДД, както и че е имало възможност за допълнително напръскване при поискване, наличието на котки в столовата не е доказано, а и самия свидетел в показанията си посочва, че ищецът не е имал сериозни здравословни оплаквания, не е подавал молби до администрацията. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове. На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2). Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от ЕКПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия, или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта дали в съответното законодателство са били въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата. Тълкуването на разпоредбата на чл. 43, ал.2 ЗИНЗС, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода в насока даденото в редица Решения на ЕСПЧ, като напр. делото „А. срещу [държава]“, както и „Н. и др. срещу [държава]“, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в [държава] и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело [Наименование]). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването. По отношение на първия предявен иск за сумата от 5000 лева за периода от 30.09.2024г. до 15.12.2024 г. в Ареста – [област] не се установиха нарушения на чл. 3 ЗИНЗС поради което този иск се отхвърля като неоснователен и недоказан. По отношение на втория исков период за престоя на ищеца в Затвора – [област] от 15.12.2024г. до 31.03.2025г. се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС пренаселеност на помещенията, които ищеца е обитавал за 26 дни. Това нарушение е създалло предпоставки за увреждане на психическото здраве на ищеца, както и за уронване на човешкото му достойнство. Липсата на достатъчно жилищна площ води до извод за унизително и недостойно отношение към лишените от свобода. При това положение и съгласно правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме, че ищецът е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тук е мястото да се посочи, че отговорността на Държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че Държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с липса на достатъчно жилищна площ, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу [държава]“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от &[Наименование]; 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора [област] и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на сумата от 129, 95 лева ведно със законната лихва за забава върху тази сума. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в [държава] и Р. (така [Наименование], жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и [Наименование], жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5, 3 евро на ден (така [Наименование], жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; [Наименование]&[Наименование]; [Наименование], жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в [държава], при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в [държава] се явяват по-ниски от тези в [държава] средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в [държава], за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв между 2, 00 евро и 2, 55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5, 00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за втория исков период е налице единствено установена липса на достатъчно жилищна площ в помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора [област], посоченият размер от 129, 95 лева най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът за сумата над 129, 95 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 20, 79 лева по съразмерност на уважената част на исковете на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата; По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът