Решение № 187 от 12.8.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 166/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 45/06.02.2024 г. по гр.д. № 282/2022 г. Окръжен съд Плевен е осъдил А. К. Ф., гражданин на В•••••••• да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД сумата 98981, 95 лв., от които 73544, 06 лв. усвоена и непогасена главница, в т.ч. редовно изискуема главница в размер на 4571, 55 лв., представляваща редовно падежирали вноски от 05.07.2021 г. до 05.04.2022 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 68972, 51 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.04.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 3441, 71 лв. – редовна възнаградителна лихва за периода 05.07.2021 г. до 12.04.2022 г.; сумата 181, 39 лв. – обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода 05.07.2021 г. до 05.04.2022 г.; сумата 21814, 79 лв. – отложена възнаградителна лихва за гратисния период, които суми представляват непогасени задължения по договор за студентски кредит, сключен на 26.02.2014 г., обявен за предсрочно изискуем. С решението са отхвърлени предявените искове от „Обединена Българска Банка“ АД против А. К. Ф. за разликата над 73544, 06 лв. до 75299, 51 лв. относно главницата, за разликата над 3441, 71 лв. до 6020, 36 лв. и за периода 05.03.2021 г. до 05.07.2021 г. относно претендираната редовна възнаградителна лихва, за разликата над 181, 39 лв. до 355, 84 лв. и за периода 05.03.2021 г. до 05.07.2021 г. относно претендираното обезщетение за забава, като неоснователни. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Обединена Българска Банка“ АД, в частите, в които са отхвърлени частично предявените искове. Изразено е несъгласие с извода на съда за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от договора за кредит, като противоречаща на чл. 10, ал. 3 ЗЗД и на чл. 24, ал. 1 ЗКСД. Сочи се, че в договора е предвидено капитализирането не на изтекли лихви, т.е. не на лихви с настъпил падеж, а към главницата са добавяни, съответно олихвявани отложени лихви, чийто падеж не е настъпил към датата на капитализацията и съответно не могат да бъдат изтекли /просрочени/. По тази причина се излага, че нормата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД не намира приложение. Твърди се, че в настоящия случай добавената към главницата отложена лихва не е мораторна, а това е част от възнаграждението на банката за предоставените средства по кредита. Капитализацията на лихви се различава от анатоцизма, като уговорката за капитализация има новативен характер. При капитализацията към неизискуема главница се прибавят неизискуеми лихви, каквато ситуация е налице и в случая. Общият размер на задължението е формирано в съответствие с договора за кредит, като съдържа компонентите, предвидени в чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 ЗКСД. Не се споделя извода за неравноправност на разпоредбата на чл. 4.4 от договора за кредит, по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Кредитите по ЗКСД се предоставят от банки, сключили с Министъра на образованието типов договор, който според жалбоподателя има белезите на подзаконов нормативен акт по смисъла на ЗНА. Клаузата на чл. 4.4. от договора за кредит възпроизвежда текста на чл. 10, ал. 2 от типовия договор. Според изричната разпоредба на пар. 12а от ЗЗП неравноправни клаузи в потребителските договори не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби. Излага се още, че клаузата на чл. 4.4 от договора за кредит касае възнаграждението на банката, което е посочено по начин, позволяващ среден потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, точно да разбере обхвата на поетото задължение и икономическите последици от сключването на договора. С оглед на това, е спазено изискването за яснота и разбираемост на договорната клауза. Съдът не се е произнесъл по тези наведени от жалбоподателя доводи. Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваните части, като неправилно, вместо което се постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искови претенции, включително и в размерите им, съобразно поисканото пред първата инстанция изменение на исковете. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез назначения особен представител, не е депозирала отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заема становище за нейната неоснователност. Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. К. Ф., чрез назначения особен представител в частите, в които исковете са уважени. Оспорва се изводът на съда, че сключеният договор за кредит е валиден и е произвел своето действие. Поддържа становището си, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, а именно – поради липса на съгласие. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора за кредит, кредитополучателят се съгласява в отношенията между страните да бъдат прилагани Общите условия на Банката, като по този начин кредиторът е включил в съдържанието на договора и общите си условия. Същевременно, те не са преведени на английски и липсва екземпляр от тях, с положен подпис на кредитополучателя, че е запознат с тях и приема тяхното съдържание. С оглед на това, липсва съгласие от страна на кредитополучателя, че приема общите условия, като неразделна част от договора за кредит. Това според жалбоподателя представлява порок на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, което я прави изцяло нищожна. Сочи се, че договорът за кредит се явява недействителен по смисъла на разпоредбите на ЗКСД, доколкото в него са налични нищожни и неравноправни по силата на закона клаузи. Процесният договор е сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и ал. 6, чл. 18, ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД. На кредитополучателя не е предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорна информация, съгласно чл. 18, ал. 3 ЗКСД и същият не е бил запознат с условията по отпуснатия кредит. Липсата на общите условия обуславя и наличието на неравнопоставеност между страните по договора за кредит. Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части, като неправилно, вместо което се присъди друго, с което се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани. Насрещната страна „Обединена Българска Банка“ АД счита жалбата за неоснователна, като развива подробни съображения. Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК. Пред Окръжен съд Плевен е предявен иск от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, с правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД срещу А. К. Ф. за заплащане на сумите, както следва: главница в размер на 75299, 51 лв., редовна възнаградителна лихва в размер на 6020, 36 лв., начислена за периода от 05.03.2021 г. до 12.04.2022 г., отложена възнаградителна лихва в размер на 24736, 57 лв., начислена за периода от 27.02.2014 г. до 05.02.2021 г., обезщетение за забава в размер на 355, 84 лв., начислено за периода от 05.03.2021 г. до 12.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Излагат се обстоятелства за сключен договор за студентски кредит от 26.02.2014 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и ответницата, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 82144, 92 лв. Съгласно чл. 1.1. от договора, кредитът се предоставя на кредитополучателя с цел заплащане на 12 броя такси за обучение, всяка една в размер на 6845, 41 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 05.02.2031 г. Кредитът е усвоен от кредитополучателя. Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен, като между страните е договорена възнаградителна лихва в размер на 7 % за целия срок на кредита. Съгласно чл. 4.2 от договора, при погасяване на кредита, кредитополучателят ще ползва гратисен период от 84 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2021 г., през който кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по кредита. По време на гратисния период Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно /чл. 4.4 от договора/. Съгласно чл. 3.2 от договора при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредотополучателят държи лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно. Кредитът е следвало да бъде погасяван, съгласно погасителен план, както следва: 120 месечни анюитетни вноски, всяка една в размер на 1274, 17 лв., дължими на 5-то число от съответния месец. Съгласно чл. 6.2 от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай на неплащане от кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на договорената сума, но кредитополучателят не изпълнява задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски с падежи от 05.06.2021 г. до 05.04.2022 г. С оглед на това, Банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответницата. С отговора на исковата молба А. К. Ф., чрез назначения особен представител, прави следните възражения: счита, че договорът за кредит е нищожен, поради липса на съгласие, тъй като в него се сочи, че кредитополучателят се съгласява с Общите условия на банката, които не са преведени на английски и не са подписани от ответника; счита, че договорът противоречи на разпоредби от ЗКСД, а именно на чл. 17, ал. 4 и ал. 6, чл. 18, ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД, поради което се явява недействителен. На ответника не е предоставена по ясен и разбираем начин преддоговорна информация и същият не е бил запознат с условията по отпуснатия кредит. Клаузата на чл. 4.4. от договора е нищожна, тъй като е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД. С периодичната капитализация на възнаградителната лихва кредиторът е начислявал лихва върху лихвата, което прави тази клауза нищожна. Счита, че е налице неравнопоставеност между страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, която разпоредба е относима към случая по силата на чл. 17, ал. 5 ЗКСД. С определение от 14.11.2023 г. по гр.д. № 282/2022 г. на Окръжен съд Плевен е допуснато изменение на предявените искове, като искът за редовна възнаградителна лихва е увеличен от 6020, 36 лв. на 11675, 61 лв. за периода от 05.03.2021 г. до 06.07.2023 г., искът относно претендираното обезщетение за забава е увеличен на 1665, 88 лв. за периода от 05.03.2021 г. до 06.07.2023 г., вместо за сумата от 355, 84 лв., претенцията за отложена възнаградителна лихва е намалена на 21814, 79 лв., а не както е по исковата молба – в размер на 24736, 57 лв. Изменен е и началният момент на законната лихва за забава, като същата се счита предявена от 07.07.2023 г. – от датата на настъпване на предсрочната изискуемост. С Определение № 1699/27.11.2023 г. по гр.д. № 282/2022 г. на Окръжен съд Плевен е отменено на основание чл. 253 ГПК постановеното определение от 14.11.2023 г. по делото в частите, в които е допуснато изменение на иска за редовна възнаградителна лихва, като е увеличен размерът му на 11675, 61 лв. и е увеличен периодът от 05.03.2021 г. до 06.07.2023 г., и в които е допуснато изменение на иска за претендираната лихва за забава, като е увеличен размерът му на 1665, 88 лв. и е увеличен периодът на претенцията от 05.03.2021 г. до 06.07.2023 г. В мотивите е прието, че по отношение на тези две претенции е увеличен както размера, така и периода, което на практика представлява предявяване на нови искове, недопустимо да се извърши по реда на чл. 214 ГПК. Тези изводи се споделят от настоящия състав, тъй като разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК допуска изменяне или на основанието на предявения иск в първото съдебно заседание, или на неговия размер, което може да се случи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Недопустимо е изменяне на основанието и на искането едновременно, тъй като това представлява предявяване на нов иск, което следва да се случи по правилата на чл. 124 и сл. ГПК, но не и по реда на чл. 214 ГПК. С оглед на това, становището, изразено във въззивната жалба на банката за уважаване на исковите претенции в размерите, съобразно поисканото изменение на исковете, не следва да бъде съобразявано.Претенцията за законна лихва върху главницата се поддържа от ищеца, считано от датата на исковата молба, с оглед дадената му възможност да изрази становище по този въпрос. С обжалваното решение е прието, че договорът за кредит е валидна сделка, по силата на която на ответницата е предоставен кредит, като към датата на исковата молба има 10 непогасени падежирали вноски за периода от 05.08.2021 г. до 05.04.2022 г. Прието е, че с връчване на препис от исковата молба на 07.07.2023 г. чрез назначения особен представител, е настъпила предсрочна изискуемост по кредита. Прието е, че клаузата на чл. 4.4 от договора е нищожна, тъй като олихвяване на просрочени лихви не е допустимо от закона, както и поради противоречието на тази клауза на императивната норма на чл. 24, ал. 1 ЗКСД, като е прието и че клаузата е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като не позволява на ответницата да прецени икономическите последици от договора в тази му част към датата на сключването му. При съобразяване на момента на настъпване на предсрочната изискуемост, на извършените погашения, съдът е приел, че дължимата сума възлиза на 73544, 06 лв. – усвоена и непогасена главница, 3441, 71 лв. – редовна възнаградителна лихва за периода 05.07.2021 г. – 12.04.2022 г., 181, 39 лв. – обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода 05.07.2021 г. – 05.04.2022 г., 22698, 43 лв. – отложена възнаградителна лихва за гратисния период от 27.02.2014 г. до 05.02.2021 г., без капитализация, поради което е уважил предявените искове до тези размери, с изключение на претенцията за отложената възнаградителна лихва, която е уважена до предявения размер от 21814, 79 лв. От събраните по делото доказателства, включително и изготвената съдебно – икономическа експертиза, се установява следното: Между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и А. К. Ф. е сключен договор за студентски кредит от 26.02.2014 г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 82144, 92 лв., с цел плащане на 12 бр. такси за обучение на кредитополучателя всяка в размер на 6845, 41 лв. Окончателният размер на кредита се определя от сумата, усвоена от кредитополучателя до изтичане на срока по чл. 4.2 от договора. Крайният срок на погасяване на кредита е 05.02.2031 г. Съгласно чл. 3.1 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %. При забава в плащането на дължими суми кредитополучателят дължи лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума. Съгласно чл. 3.4 от договора в случай на недостатъчно за покритие на задълженията плащане, същите се погасяват в следния ред: просрочена лихва, лихва за забава на дължими суми, просрочена главница, редовна главница, освен ако страните не се уговорят изрично за друго. Крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми е 05.02.2031 г. – чл. 4.1 от договора. Съгласно чл. 4.2 при погасяване на кредита кредитополучателят ще ползва гратисен период 84 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2021 г. По време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихва по кредита. Съгласно чл. 4.4 от договора по време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, съгласно действащия погасителен план, като начислената лихва се капитализира годишно. След изтичане на гратисния период кредитът се погасява на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 1274, 17 лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.03.2021 г. до 05.02.2031 г. Според чл. 6.2 от договора, при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл. 9.1.2 от договора кредитополучателят декларира, че е получил общите условия за делова дейност на банката и потвърждава, че е съгласен в отношенията му с банката да се прилагат правилата, установени в тях. Към договора е приложен погасителен план, подписан от ответницата. От изготвената съдебно икономическа експертиза се установява, че съгласно счетоводните записвания в банката, кредитът не е усвоен в пълен размер. Усвоената сума е в размер на 75299, 51 лв., като сумата от 27.02.2014 г. в размер на 6845, 41 лв., не е преведена по сметката на МУ Плевен, което се допуска по правилото на чл. 2.5.2 от договора. Съгласно представената от банката справка отложената възнаградителна лихва за гратисния период от 27.02.2014 г. до 05.02.2021 г. е изчислена в размер на 26148, 89 лв. Вещото лице е констатирало, че този размер е формиран при капитализиране на лихвата веднъж годишно през гратисния период, както е записано в чл. 4.4 от договора. Вещото лице е изчислило, че върху усвоените суми по кредита в размер на 75299, 51 лв. начислената лихва от 7 % без капитализация възлиза на 22698, 43 лв. От представените от банката данни се установява, че са направени погашения по кредита в общ размер на 4334, 10 лв. Вещото лице е анализирало, че към датата на исковата молба – 14.04.2022 г., като се отчитат извършените погашения, е имало 10 просрочени вноски, а към 07.07.2023 г. – 25 просрочени вноски. Съгласно представената справка от банката общата сума на погашенията в размер на 4334, 10 лв. е отнесена за погасяване на част от отложената възнаградителна лихва, начислена през гратисния период. По този начин на погашения към 14.04.2022 г. просрочените вноски са 14, а към 07.07.2023 г. – 29 бр. просрочени вноски. Според отразеното в банката, при условие, че наличните и постъпили суми по сметката са отнесени за погасяване на част от отложената възнаградителна лихва, начислена през гратисния период, вещото лице е установило размер на дълга към датата на исковата молба, както следва: усвоена и непогасена главница – 75299, 51 лв., начислена редовна възнаградителна лихва от 05.03.2021 г. до 12.04.2022 г. – 6020, 36 лв., начислено обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 355, 84 лв. за периода 05.03.2021 г. до 12.04.2022 г. и отложена възнаградителна лихва за гратисния период от 27.02.2014 г. до 05.02.2021 г. – 21814, 79 лв., който размер е начислен с капитализация, съгласно чл. 4.4 от договора. Към 07.07.2023 г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост, размерът на дълга е, както следва: усвоена и непогасена главница – 75299, 51 лв., начислена редовна възнаградителна лихва от 05.03.2021 г. до 05.07.2023 г. – 11675, 61 лв., начислено обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 1665, 88 лв. за периода 05.03.2021 г. до 06.07.2023 г. и отложена възнаградителна лихва за гратисния период от 27.02.2014 г. до 05.02.2021 г. – 26148, 89 лв., който размер е начислен с капитализация, съгласно чл. 4.4 от договора, като след приспадане на отнесените за погасяване на тази възнаградителна лихва суми отложената възнаградителна лихва възлиза на 21814, 79 лв. Вещото лице е направило изчисления за размера на дълга, при условие, че възнаградителната лихва не се капитализира към главницата, съгласно чл. 4.4 от договора. Постъпилите суми са отнесени за погасяване на падежирали лихви и главници, при съобразяване поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. По този начин задължението към 14.04.2022 г. е, както следва: усвоена и непогасена главница – 73544, 06 лв., начислена редовна възнаградителна лихва в размер на 3441, 71 лв. за периода от 05.07.2021 г. до 12.04.2022 г., начислено обезщетение за забава в размер на 181, 39 лв. за периода 05.07.2021 г. до 12.04.2022 г., отложена възнаградителна лихва за гратисния период в размер на 22698, 43 лв., без капитализация. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 17, ал. 2 ЗКСД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Договорът за предоставяне целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка се регулира от нормите на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, който закон се явява специален по отношение на нормите, уреждащи банковия кредит по чл. 430 и сл. ТЗ и правилата на договора за заем по ЗЗД. В закона се уреждат условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа, начина на сключване на договора, предмета и изпълнението му, които правни норми имат императивен характер. По отношение на договорите за студентски кредит се прилагат и правилата на чл. 143 – 148 ЗЗП, съгласно изричното правило на чл. 17, ал. 5 ЗКСД, наред със специалните разпоредби на ЗКСД. В конкретния случай наличието на договор за студентски кредит, с постигнато съгласие между страните относно съществените му елементи, е установено по делото. Възраженията за недействителност на договора за студентски кредит, поддържани и във въззивната жалба на особения представител на ответника, не могат да бъдат споделени. Изразено е становище за нищожност на договора, поради липса на съгласие, тъй като в чл. 9.1.2 от договора кредитополучателят се съгласява в отношенията между страните да бъдат прилагани общите условия на банката, които няма данни да са преведени на английски език и да са подписани от кредитополучателя, т.е. да са доведени до неговото знание. В цитирания текст на договора се сочат Общи условия за деловата дейност на банките, за които няма данни да са приложими към условията на договора за студентски кредит, т.к. от съдържанието на сключения договор е видно, че между страните са съществували и други правоотношения /напр. чл. 4.9, чл. 4.11.2/. С оглед на това, че правата и задълженията на страните са изрично посочени в договора за кредит, както и в императивни норми на закона, настоящият състав счита, че възражението за нищожност на договора на това основание се явява неоснователно. Излага се становище за недействителност на договора, като сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и ал. 6, чл. 18, ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД. Договорът за кредит е съставен в писмена форма, с превод и на английски език – езикът на държавата, в която кредитополучателят има постоянен адрес, при спазване на предвидените в типовия договор реквизити и очертаните в него параметри, които са възпроизведени в договора по ясен и разбираем начин за потребителя. Обстоятелството, че кредитополучателят е бил уведомен за всички условия по кредита, разбирал е съдържанието на договора и е желаел настъпването на правните последици от него, е видно и от подписания от него погасителен план, от усвояването по съответния ред на договорената за кредитиране сума, извършваните погашения. С оглед на това, договорът за кредит се явява действителен, няма данни кредитополучателят да не е могъл да прецени всички икономически и финансови последствия от него при сключването му, с оглед на което е породил желаното от страните действие. От представените по делото документи и от заключението на вещото лице се установява усвояване на договорената сума в размер на 75299, 51 лв., като са усвоени суми за плащане на 11 от възможни 12 броя такси за обучение, всяка от по 6845, 41 лв. По този начин банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на уговорената сума пари в заем. При изпълнение на това задължение, за длъжникът се поражда насрещното задължение за връщане на получената сума, съобразно уговореното – чл. 4.8 от договора и чл. 17, ал. 2 ЗКСД. Съгласно текста на чл. 4.8 от договора погасяването се извършва на 120 месечни анюитетни вноски, всяка една в размер на 1274, 17 лв., дължими на 5- то число на съответния месец, считано от 05.03.2021 г. до 05.02.2031 г., като се съобразява гратисния период по чл. 4.2 от договора, по време на който не се дължи плащане на главницата и лихва по кредита /чл. 4.3 от договора/. Този размер на месечната вноска е формиран с приложение на клаузата на чл. 4.4 от договора, съгласно която по време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част, която начислена лихва се капитализира годишно. Настоящият състав възприема становището на първоинстанционния съд, че клаузата за капитализация на начислената лихва е нищожна, тъй като противоречи на императивна разпоредба на закона, а именно на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД. Съгласно цитирания текст общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: т. 1 – главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси, т. 2 – лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Текстът на закона, определящ начина на формиране на главницата е ясен и недвусмислен, като разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 кореспондира и с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗКСД, определящи максималния размер на кредитите, формиран единствено от дължимите такси за обучение. Същевременно, лихвата, дължима според чл. 24, ал. 1, т. 2 за срока на договора за кредит, също е определена по императивен начин – тя не може да надхвърля 7 %, като уговорката за по- висока лихва е нищожна – чл. 20 ЗКСД. В закона е въведена и забрана за изискване от страна на банката да получи каквото и да е обезпечение по кредита, както и да получава такси, комисионни или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД, като уговорки в подобен смисъл са нищожни – чл. 19, ал. 3 ЗКСД. При тази законодателна уредба волята на законодателя е изразена категорично, че вземането на банката по отпуснат студентки кредит се изразява единствено в получаване на главницата, формирана от отпуснатите средства за такси, и възнаградителната лихва в максимален размер от 7 процентни пункта, като законът не предвижда възможност тя да получава суми, извън тези. По тези съображения настоящият състав намира клаузата на чл. 4.4 от договора за нищожна, но тъй като нищожността на тази клауза не влече нищожност на целия договор, при определяне размера на дължимата за връщане сума следва да се приложат императивните правила на закона, определящи начина на формиране на задължението /чл. 26, ал. 4 ЗЗД/. Сочените във въззивната жалба на банката наредби на БНБ относно капитализацията на лихви не следва да намерят приложение в случая, с оглед специалните разпоредби на ЗКСД, касаещи отпускането, усвояването и погасяването на студентски кредити. Настоящият състав не споделя становището на банката, че клаузата на чл. 4.4. от договора е валидна, тъй като възпроизвежда съдържанието на чл. 10, ал. 2 от типовия договор, имащ характеристиката на подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗКСД кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа. Целта на сключването му е определена в чл. 7, ал. 2 ЗКСД, като с него се уреждат отношенията между Държавата и банката, и с оглед на оказваната държавна финансова подкрепа са въведени и изисквания за задължителни реквизити на договора между банката и студента. Това не придава качеството на сключения типов договор на подзаконов нормативен акт, каквото становище се заема във въззивната жалба на банката. Независимо от това, клаузите на типовия договор не могат да противоречат на императивните норми на закона относно съществените права и задължения на страните по договора за кредит. Изложените съображения във въззивната жалба на банката за неприложимост на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Текстът на закона не прави разграничение между лихви с настъпил падеж /просрочени/ и начислени в предходен период лихви, чийто падеж не е настъпил. С оглед спецификата на настоящия кредит, настоящият състав намира, че и просрочените, и начислените, но непадежирали лихви, се явяват изтекли лихви към момента на включването им в главницата. Към момента на сключване на договора липсва наредба на БНБ, която да допуска такова явление, поради което нищожността на клаузата на чл. 4.4 от договора произтича и от противоречието с тази императивна правна норма. С оглед на тези съображения настоящият състав приема, че при изчисляване на размера на дълга следва да се съобрази заключението на вещото лице във варианта, съобразно който дължимата възнаградителна лихва е изчислена без капитализация. За гратисния период нейният размер възлиза на 22698, 43 лв. Вещото лице е установило погасяване на задълженията в размер на 4334, 10 лв. Към датата на исковата молба с тази сума са погасявани част от главницата и лихви, описани в таблица 12 от експертизата, като към 14.04.2022 г. размерът на усвоената и непогасена главница възлиза на 73544, 06 лв., на начислената редовна възнаградителна лихва – на 3441, 71 лв. за периода 05.07.2021 г. – 12.04.2022 г., на начисленото обезщетение за забава – на 181, 39 лв. за периода 05.07.2021 г. – 12.04.2022 г., на отложената възнаградителна лихва за гратисния период – на 22698, 43 лв. Виждането на банката, намерило отражение в нейните счетоводни записвания, че с постъпилите плащания следва да се погаси само отложената възнаградителна лихва за гратисния период, е неправилно, тъй като в разпоредбата на чл. 3.4 от договора е посочен реда за погасяване при недостатъчност на сумите за покриване на задълженията, който ред е приложим преди обявяването на предсрочна изискуемост и който ред е съобразен от вещото лице. Установено е от вещото лице, че към датата на исковата молба длъжникът не е погасил 10 вноски, като последното постъпление на средства по сметката е на 03.09.2021 г., което неизпълнение се явява съществено на фона на периода, през който длъжникът следва да извърши погашенията. С оглед на това, за банката е възникнало правото да изиска връщане на дължимия остатък от кредита преди настъпване на крайния срок за издължаване, упражнено с отправяне на волеизявление чрез настоящата искова молба. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно изискуем, като връчването на особения представител на длъжника, ответник по предявен осъдителен иск, представлява надлежно уведомяване за това. В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила в хода на процеса, като приетата от първоинстанционния съд дата на настъпването й – 07.07.2023 г. не се оспорва пред настоящата инстанция. Погашения след подаване на исковата молба не са постъпвали. С оглед на това, настоящият състав счита, че размерът на задължението на ответницата възлиза, както следва: главница - 73544, 06 лв., начислена редовна възнаградителна лихва – 3441, 71 лв. за периода 05.07.2021 г. – 12.04.2022 г., начислено обезщетение за забава – 181, 39 лв. за периода 05.07.2021 г. – 12.04.2022 г., отложена възнаградителна лихва за гратисния период – 22698, 43 лв., поради което исковете се явяват основателни до тези размери. По отношение на отложената възнаградителна лихва за гратисния период е допуснато изменение на иска, като размерът на същата е намален на 21814, 79 лв., до който размер този иск подлежи на уважаване, заедно с останалите вземания за главница, начислена редовна възнаградителна лихва и начислено обезщетение за забава в пълните им предявени размери. До същите изводи е достигнал е достигнал и първостепенния съд, последица от което е потвърждаване на обжалваното решение, с което е осъдена ответницата да заплати сумата 73544, 06 лв. – главница, сумата 3441, 71 лв. – редовна възнаградителна лихва, сумата 181, 39 лв. – обезщетение за забава, сумата 21814, 79 лв. – отложена възнаградителна лихва. С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора, като вредите на кредитора подлежат на обезщетяване от настъпването на предсрочната изискуемост. С оглед на това, настоящият състав приема, че по отношение на присъдената законна лихва върху цялата главница, считано от датата на исковата молба - 14.04.2022 г. до окончателното изплащане, решението се явява неправилно. От исковата молба до окончателното изплащане се дължи законна лихва за забава само върху сумата от 4571, 55 лв., представляваща редовно падежирала главница до датата на исковата молба. По отношение на падежиралите вноски в хода на исковия процес законна лихва за забава се дължи за всяка съответна падежирала вноска, считано от падежа до окончателното изплащане, като законна лихва върху предсрочно изискуемата главница към дата 07.07.2023 г., възлизаща в размер на 61596, 74 лв., се дължи върху тази сума, считано от 08.07.2023 г. до окончателното изплащане. В тази част обжалваното решение подлежи на отмяна, вместо което се постанови друго, с което се присъди законна лихва върху главницата, съобразно с момента на настъпването на предсрочната изискуемост в хода на процеса. При този изход на делото жалбоподателят А. К. Ф. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 1979, 64 лв., тъй като въпреки, че такава не се следва при образуване на делото, с оглед на това, че жалбата изхожда от особения представител, съобразно изхода на спора се дължи от страната, която по правило не е освободена от заплащане на държавна такса /т. 7 от ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. А. Ф. следва да бъде осъдена да заплати и юрисконсултско възнаграждение на банката за защита по подадената от нея въззивна жалба в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът