Решение № 44 от 4.1.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 6670/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба от „•••“ АД, ЕИК •••, с предишно наименование „•••“ АД, седалище и адрес на управление гр. София, район •••, бул. „•••“ № •••, ••••, чрез юрк. •••, срещу предупреждение № ••• г., издадено от ••• за изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/ за неизпълнение на дадено предписание № ••• г. за изпълнение на определените на дружеството за 2020 г. цели. Дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, ще му бъде наложено административно наказание. В жалбата са изложени подробни съображения в насока процесуалноправната и материалноправна незаконосъобразност на атакуваното предупреждение, и се прави искане за отмяната му. За проведеното на 07.11.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Изпълнителният директор на АУЕР се представлява от юрк. •••, а „•••“ АД - от юрк. •••. В дадения ход по същество юрк. ••• поддържа съображенията, обективирани в жалбата, и пледира атакуваният акт да бъде отменен. Юрк. ••• оспорва релевираните в жалбата доводи, поддържа депозираното писмено становище на изпълнителния директор на АУЕР, и моли процесното предупреждение по реда на чл. 28 ЗАНН да бъде потвърдено. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното предупреждение по реда на чл. 28 ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. От фактическа страна се установи: „•••“ АД, с предишно наименование „•••“ АД, притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № ••• г., която изпълнява като краен снабдител. С решение № ••• г. на КЕВР, лицензията е разширена и с права и задължения на координатор на специална балансираща група, като в решението са посочени конкретните изменения в текстовете на лицензията. Дружеството притежава също Лицензия за търговия с електрическа енергия № ••• г., чийто срок е продължен с Решение № ••• г. на КЕВР, и Лицензия за доставчик от последна инстанция № ••• г. На 21.04.2021 г. спрямо „•••“ АД бил издаден АУАН № 158/21.04.2021 г. за това, че не изпълнило определената му индивидуална цел съгласно чл. 8 от Наредба за методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност и за определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица /отм. 26.04.2022 г./, за ежегодни нови енергийни спестявания, както следва: за 2017 г. в размер на 39, 2618 GWh, за 2018 г. в размер на 76, 96 GWh, за 2019 г. в размер на 52, 425 GWh, и за 2020 г. в размер на 73, 859 GWh. Прието било, че нарушението е довършено на 02.03.2021 г. - датата, следваща датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информация за изпълнение на задължението. Във връзка със съставения АУАН не било издадено наказателно постановление, вместо което производството било прекратено с издаване на резолюция с предупреждение на основание чл. 28, ал. 1 ЗАНН, че при повторно извършване на нарушение от същия вид, на дружеството ще бъде наложено административно наказание. До „•••“ АД било изпратено писмо изх. № ••• г. на изпълнителния директор на АУЕР, с което на основание чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗЕЕ му било дадено задължително предписание да изпълни определените му индивидуални цели за ежегодни нови енергийни спестявания за 2020 г. в срок до 01.12.2021 г., като изпълнителният директор на АУЕР да бъде уведомен за осъщественото изпълнение в срок до 10.12.2021 г. Впоследствие, при извършена от директора на дирекция „Контрол и информация“ при АУЕР проверка, се установило, че към 02.02.2022 г. „•••“ АД, с предишно наименование „•••“ АД, не било изпълнило в цялост даденото задължително предписание, за което била изготвена докладна записка изх. № РД-06-28/02.02.2022 г. Запознавайки се с изготвената докладна записка, на 28.02.2022 г. свидетелят И. П., на длъжност главен експерт в отдел „КЕЕ“, дирекция „Контрол и информация“ при АУЕР, в присъствието на двама свидетели и представител на „•••“ АД, съставил АУАН № 43/28.02.2022 г. за това, че като не е изпълнило определената му индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания за 2020 г. в размер на 70, 199 GWh, дружеството не е изпълнило даденото на основание чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗЕЕ от изпълнителния директор на АУЕР задължително предписание за отстраняване на констатираното нарушение. За дата на довършване на нарушението била посочена 02.12.2021 г. - денят, следващ деня, в който изтекъл определеният в задължителното предписание срок, а за място на извършването му - гр. София, седалището на АУЕР, където не било подадено уведомление за изпълнението на задължителното предписание. АУАН бил надлежно предявен и връчен на представителя на „•••“ АД, с предишно наименование „•••“ АД, и срещу него било депозирано писмено възражение в законоустановения срок. Въз основа съставения АУАН и след преценка на материалите по преписката, на 26.04.2022 г. главният секретар на АУЕР, на когото по силата на заповед № ••• г. било възложено да изпълнява функциите на изпълнителен директор за периода от 21.04.2022 г. до 29.04.2022 г. включително, издал срещу „•••“ АД, с предишно наименование „•••“, предупреждение № ••• г., в което било указано, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящето предупреждение, ще му бъде наложено административно наказание. Като нарушение било посочено неизпълнение на дадено предписание № ••• г. за изпълнение на определените за 2020 г. цели. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа приобщената по делото доказателствена съвкупност, а именно показанията на свидетелите И. П. и В. М., и представените от страните писмени доказателства. Доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечиво установява изложените фактически положения, в това число притежаваните от дружеството- жалбоподател лицензии и качеството му на задължено лице, включено в поименния списък по чл. 14, ал. 4 ЗЕЕ. Въз основа писмените доказателства се изясняват определените, в това му качество, индивидуални цели за ежегодни нови енергийни спестявания за 2020 г., както и неизпълнената част в размер на 70, 199 GWh. Издаденото на основание чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗЕЕ задължително предписание, респективно съдържанието му, включително указаната крайна дата за изпълнение, както и обстоятелството, че не било изпълнено в цялост, също се изясняват еднопосочно посредством писмените доказателства и свидетелските показания. Материалната компетентност на свидетеля П. по съставяне на АУАН следва от приложената заповед № ••• г., а компетентността на издалия предупреждението по чл. 28, ал. 1 ЗАНН орган - по силата на закона и въз основа заповедта за изричното му оправомощаване за времето от 21.04.2022 г. до 29.04.2021 г. включително. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Процесният АУАН и предупреждението по чл. 28, ал. 1 ЗАНН са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като съответно релевираните в жалбата възражения са неоснователни и не се споделят от настоящия състав. Неоснователно е и оплакването в насока идентичност на нарушенията, описани в процесния АУАН и в АУАН № 158/21.04.2021 г., доколкото е видно, че нарушението, предмет на разглеждане в настоящето производство, образувано със съставянето на АУАН № 43/28.02.2022 г., е с различен предмет, а именно неизпълнение на дадените с писмо изх. № ••• г. задължителни предписания в законоустановения срок. Предвид това не е налице идентитет, обуславящ изключване на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице на основание нарушение на принципа non bis in idem, обективиран в разпоредбата на чл. 17 ЗАНН. Наред с това се установи действителното неизпълнение на дадените от изпълнителния директор на АУЕР с писмо изх. № ••• г. задължителни предписания в указания за това срок, предвид което съдът прие за доказано, че „•••“ АД, с предишно наименование „•••“ АД, е осъществило състава на нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗЕЕ от обективна страна. Нарушението е извършено на 02.12.2021 г. /денят, следващ деня, в който е изтекъл определеният за изпълнението срок/. Място на извършването му е гр. София, седалището на АУЕР, където уведомлението за изпълнение на предписанието е следвало да бъде подадено. Независимо от обективното установяване на факта, че нарушението е извършено обаче, съдът констатира основания за отмяна на атакуваното предупреждение по чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Последното се налага поради допуснати при издаването му нарушения на процесуалните правила, които се изразяват в липса на съществени за съдържанието му реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 5 и т. 6 ЗАНН, актът по ал. 1 следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, които сочат, че е маловажен случай /т. 5/, и законовите разпоредби, които са нарушени /т. 6/. Видно от съдържанието на процесното предупреждение по чл. 28, ал.1 ЗАНН обаче, липсва каквото и да било описание на нарушението, като единствено е цитирано неизпълненото предписание, без да са посочени както конкретното му съдържание, така и датата и мястото на извършеното нарушение. Не са посочени също законовите разпоредби, които се твърди да са нарушени / чл. 89, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗЕЕ/. В този смисъл правото на защита на санкционираното лице е нарушено, като същевременно и съдът е лишен от възможността да прецени дали деянието, за което е издадено предупреждението, е съставомерно, респективно по силата на коя нормативна разпоредба. Поради това настоящият състав прецени, че атакуваното предупреждение по чл. 28, ал. 1 ЗАНН следва да бъде отменено като процесуално незаконосъобразно. Този извод следва от принципното положение, че в административнонаказателното производство актовете по чл. 58д, в това число предупреждението по чл. 28 ЗАНН, имат „обвинителна функция“, предвид което следва да съдържат всички задължителни за съставомерността на нарушението елементи, в това число ясно и точно описание на изпълнителното му деяние и законовите разпоредби, които се твърди да са нарушени. Извеждането на съответна воля на наказващия орган по тълкувателен път или въз основа доказателствата по делото, е недопустимо. По изложените съображения депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Атакуваният акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 2 ЗАНН, Софийски районен съд