Решение № 9725 от 28.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1319/2024 г.

Производство е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК. Образувано е по жалба на „РОС МЕНИДЖМЪНТ ГРУП” ЕООД, ЕИК: 203674209, с адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.139, ет.2, ап.10, чрез пълномощник – адв. А. С. от АК – Сливен против Решение № 58 от 15.07.2024г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с което се потвърждава Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер] - 022 - 0055285 от 01.07.2024г. на старши публичен изпълнител Г. Й. при ТД на НАП - Бургас. Иска се отмяна на решението, като незаконосъобразно, постановено в противоречие със Закона и процесуалните правила. Излагат се доводи, че в обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да е било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение, като наложената мярка противоречи както на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, така и с преследваната от закона цел. На следващо място се твърди, че изземването на търговските постъпления ще доведе до невъзможност длъжникът да осъществява нормално своята икономическа дейност, както и че в постановлението е вписана обезпечителна мярка, която не е предвидената в разпоредбата на чл.204 от ДОПК от една страна, като от друга страна поради липсата на обезпечителна мярка като тази, която е отразена в постановлението, е неправилно описана. Твърди се смесването на процесуалните способи, посочени в разпоредбите на чл.204 и чл.232 от ДОПК. В заключение се иска отмяна на Решение № 58 от 15.07.2024г. на директора на ТД на НАП - Бургас, с което се потвърждава Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх.№ [рег. номер] - 022 - 0055285 от 01.07.2024г. на старши публичен изпълнител, тъй като не съществува изпълнително основание, като отделно от това е и незаконосъобразно, немотивирано, несъобразено с целта на закона и затрудняващо погасяването на публичните задължения. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от процесуален представител, който моли за отмяна на обезпечителните мерки, посочени в постановлението и не претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира единствено държавната такса, която е внесена. Ответникът – Директорът на ТД на НАП – Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изпраща административната преписка, както и депозира становище, чрез процесуален представител – юрисконсулт, в което намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя и претендира присъждане на разноски. Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0055285 от 01.07.2024г., издадено от старши публичен изпълнител Г. Й. при ТД на НАП - Бургас, на основание чл.200 във вр. с чл.204 и чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху парични средства в каси в търговски обект - закусвалня „Арнита“, находяща се в гр.Бургас ул.“Оборище“ № 76. Посочен е и установения за деня оборот на парични средства в размер на 330 лева. Запорът е с действие - до окончателно погасяване на задълженията и отмяна на наложения запор. Така издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки е обжалвано от длъжника „РОС МЕНИДЖМЪНТ ГРУП” ЕООД в указания от закона срок, като с оспореното в настоящото производство Решение № 58 от 15.07.2024г. на Директора на ТД на НАП – Бургас жалбата е оставена без уважение. Решението на Директора на ТД на НАП – Бургас е връчено на жалбоподателя на 31.07.2024 год., а жалбата сезираща Административен съд – Бургас е депозирана на 07.08.2024 г., поради което настоящата съдебна инстанция намира жалбата, предмет на настоящето производство за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. На основание чл.197, ал.2 от ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП – Бургас. По аргумент от нормата на чл.197, ал.3 ДОПК, съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл.197, ал.1 от ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа, спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им, изискването за форма и съобразяване с целта на закона. В случая, Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, който има качеството на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас. Директорът на ТД на НАП – Бургас, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл.197, ал.1 ДОПК. Спазена е формата, установена в нормата на чл.196, ал.1 от ДОПК - писмена, с посочване на фактически и правни основания. Както в постановлението за налагане на обезпечителни мерки, така и в решението на директора на ТД на НАП по чл.197, ал.1 от ДОПК, е обоснована необходимостта от налагане на обезпечение, като изрично е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 170284369/2017 г. по описа на ТД на НАП - Бургас в размер [рег. номер], 20 лева в това число лихва 29702, 71 лева и главница 97106, 49 лева, поради което изложените в тази връзка възражения, съдът намира за неоснователни. Настоящата съдебна инстанция не установи да са допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават нищожност на акта или да представляват основания за отмяната на решението на Директора на ТД на НАП - Бургас като незаконосъобразно. Директорът на ТД на НАП – Бургас в съответствие с чл.35 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, е обсъдил наведените от жалбоподателя оплаквания, изяснил е релевантните към спора факти, след което ги е отнесъл към приложимите правни норми. В настоящото производство не се събраха доказателства за несъответствие на оспорения акт и с материалния закон. Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5. По делото е безспорно установено, че длъжникът не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. По делото не е налице и спор, че е налице изпълнително основание, тъй като срещу длъжника „РОС МЕНИДЖМЪНТ ГРУП” ЕООД има образувано изпълнително дело № 170284369/2017 г. по описа на ТД на НАП - Бургас за събирането на установеното и изискуемо публично вземане в размер [рег. номер], 20 лева, в това число лихва 29702, 71 лева и главница 97106, 49 лева. Не е налице и хипотезата за неспазване на изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Законодателят с чл.195, ал.2 от ДОПК е въвел изисквания за допускане на обезпечението - когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Основната цел на обезпечителното производство на публичните задължения се състои в защита интереса на фиска, респективно гаранция, че държавата ще може да събере установените публични задължения, ведно с лихвите до неговото окончателно погасяване. Обезпечението е допустимо при наличието на обезпечителна нужда, която е определяща за налагането на съответната обезпечителна мярка. Обезпечителната нужда се определя преди всичко от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и ще разполага към датата на изпълнението. Следователно в производството по издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител е компетентният административен орган, който извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания, респективно в неговите правомощия е да наложи съответната обезпечителна мярка/мерки. В конкретния случай, безспорно се установява, че обезпечителната нужда е обоснована, публичният изпълнител след извършена преценка и анализ е установил, че събирането на изискуемото и установено публично вземане ще бъде затруднено, поради липсата на предприети от страна на длъжника действия за пълното погасяване на неговото задължение към държавата. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че са реализирани всички други възможни способи за събиране на публичните задължения на „РОС МЕНИДЖМЪНТ ГРУП” ЕООД, като предвид това от една страна, а от друга страна, особено големият размер на тези задължения – 126809, 20 лева и проявеното от длъжника бездействие за погасяването им, съдът достига до извод, че правилно и законосъобразно публичният изпълнител е наложил запор върху налични и ежедневно постъпващи парични средства в каса. Наложената обезпечителна мярка е съобразена и с принципа на съразмерност, като са спазени изискванията на чл.6 от АПК. Съгласно чл. 195, ал. 7 ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установими по реда на ал. 5. При определяне на обезпечителната мярка следва да се вземе предвид както обезпечителната нужда на публичния взискател, така и мярката да не обременява прекомерно интересите на длъжника. Изискването произтича пряко от принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, съгласно който административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, тези изисквания са спазени - органът по приходите е извършил проучване на имущественото състояние на дружеството, установил е, че същото не притежава друго имущество, което да послужи за обезпечаване на вземането, пристъпил е към запор на банкови сметки и едва след всичко това е наложил оспорената обезпечителна мярка. Нещо повече, законодателят е предвидил в чл.199, ал.2 от ДОПК възможност за длъжника без съгласието на публичния взискател да може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът намира за неоснователни наведени от жалбоподателя възражения, че мярката ще доведе до невъзможност дружеството да осъществява нормално своята икономическа дейност. Неоснователно е и възражението, че в постановлението е вписана обезпечителна мярка, която не е предвидената в ДОПК, тъй като запорът на парични средства, намиращи се в каси или сейфове, е законоустановен с чл.204 във връзка с чл.215, ал.2 от ДОПК. По изложените по-горе съображения съдът приема, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и подадената против него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника следва да се присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение. Настоящото производство е особено производство, различно от това по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал.8 във вр. с ал. 3 от ГПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева. По изложените съображения Административен съд – Бургас,