РЕШЕНИЕ

№ 83

гр. К., 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510102994 по описа за 2024 година В исковата молба ищците, всички чрез пълномощника си адв. Ц. М., заявяват, че са собственици на имот ••• с площ от ••• кв.м. по плана на с. Ш. – към настоящия момент - поземлен имот с идентификатор •••••••.50.••• от ••• кв.м. при граници имоти: •••••••.•••••; •••••••.•••••; •••••••.•••••; •••••••.•••••. В разписния списък на селището имотът бил записан на наследодателя им още през •••• г., както и във всички последващи планове. Наследодателят им притежавал имота още от •••• г., тъй като към този момент притежавал и вече посторена в близост къща. Имотът имал от своя баща, а съседният имот ••• бил даден на неговия брат. Праводателят не притежавал документ за собственост на негово име, тъй като считал че посочването на неговото име в скицата било достатъчно. Ищците, като негови наследници, смятали същото и поради това, след неговата смърт, също не направили постъпки за снабдяването си с нот.акт, а и никога не били имали проблеми със собствеността и владението върху имота.

Докато бил жив, наследодателят със съпругата си обработвал и ползвал имота. Той починал през •••• г., а тя през 2005 г. и след това имотът си го ползвали те, винаги го посещавали и никога не били имали никакви проблеми с никой, никой не им оспорвал владението върху него.

От момента на установяване на владение върху имота през •••• г. праводателите го ползвали, стопанисвали и облагородили. Отглеждали зеленчуци, овошки, цветя, царевица, след тях наследниците също. Имотът бил ограден с мрежа. Съседният имот бил на брата на наслодадателя и много често се засичали там всички братовчеди. Напоследък не го обработвали, тъй като станало нерентабилно, а първите две ищци вече били и на възраст, а последната живеела в друго населено място.

Тази година решили да прехвърлят имота само на една от тях и предприели действия по издаване на скица и данъчна оценка, но се оказало, че имотът е записан в кадастъра на името на Община К. с правно основание заповед №137/11.11.2008 г. Веднага подали искане до Община К. за отписване на имота от списъка на поземлени имоти, предоставени на община К. по силата на чл.19 от ЗСПЗЗ, но с приложеното писмо изх.№••••••••••• г. им било отказано и в писмото били напътени да търсят правата си си по съдебен ред.

Претендират, че са собственици на имота на основание давностно владение и наследство, започнало •••• г. и продължило до момента на завеждане на иска.

Посочват още, че ответникът неправомерно и без основание е записал имота като свой, тъй като този имот не е частна общинска собственост. Същият не е в ТКЗС земя, останала невъзстановена на правата на собствениците. Никога не бил включван в ТКЗС, нито в ДПФ и не отговарял на изискванията да бъде приобщен към имотите на общинския фонд. Такъв вид имоти били изключени от забраната за придобиване по давност.

Освен това давността, по силата на която ищците и родителите им са придобили имота, е била изтекла далеч преди ответникът да запише имота като свой.

Макар Община К. да не предприемала фактически действия, с които да смущава владението им, записването на имота като такъв на ответника провокирало правния им интерес да заведат иска.

Молят съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че са собственици на имота на основание давностно владение, започнало през •••• г. и продължило до момента на завеждане на иска. Претендират разноски. С допълнителна молба уточняват, че имотът се намира в местността „••••••••••“.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от юрисконсулт М.Д., в качеството й на пълномощник на ответника община К., с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Заявява, че процесният имот е собственост на Община К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. от ЗОС и чл. 2, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно § 26. (1) от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (Обн. - ДВ, бр.13 от 2007г.) ЗСПЗЗ се прилага и за заварените земеделски земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, които общината стопанисва и управлява. Спорът е за имот, който представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, записан като остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият, след влизане в сила на плана за земеразделяне, съобразно действащата редакция на разпоредбата става общинска собственост. Върху имота не тече придобивна давност, поради което ищецът не може да го придобие по давност. Сочи, че с исковата молба не са представени доказателства за установяване на владение. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква да е упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. Принцип в правото е, че срещу този който не може да защити правото си, давност не тече. Земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са земеделските имоти, които са останали след възстановяване на собствеността и за тях не са се явили собственици, които да заявят правото си на собственост върху тях. Тези имоти се стопанисват от общината по силата на закона и от влизане в сила на картата на възстановената собственост (КВС) по силата на закона общината става техен собственик. Тези земи освен това служат и за целите по ал. 4 на чл. 19, в редакцията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. в срока, според § 23 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. Община К. е придобила по силата на закона право на собственост върху процесния имот. Също така е стопанисвала и управлявала процесния имот като земеделска земя останала след възстановяване на правата на собствениците и е станала собственик на този имот в определен момент - влизане на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници имоти и изпълнение на изискуемата от закона процедура - положително решение на комисия назначена от директора на областната Дирекция "Земеделие". Процесният имот не е бил заявен за реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл. 10, ал. 1/ срокове, няма твърдения и доказателства за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници № •••••••••• г. на кметство с.Ш. се установява, че след смъртта си наследодателят И.П.Ч. е оставил за свои наследници трите ищци, а от представения със заключението на вещото лице списък към разписния план на с.Ш., одобрен със Заповед от •••• г. е видно, че процеснитя имот е бил записан на името на наследодателя на ищците, а именно И.П.Ч.. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.А.Ш. и Б.Д.Г., за да се установи обстоятелството, че от •••• г., както твърдят ищците в исковата молба, до смъртта си наследодателят и съпругата му са владяли процесния имот, а след това ищците са продължили да го стопанисват и да го считат за свой. Свидетелят Д.Ш. заявява, че ищците имат имота по наследство от преди повече от 60 години, че техните наследодатели са го обработвали, а след смъртта на бабата, макар и вече запустял, ищците са продължили да го наглеждат и са говорили за имота като за техен, като и постоянно го наглеждат. Категоричен е и че никой не им го е спорил. В същия смисъл са и показанията на другата свидетелка на ищците – Б.Г. – „Аз така го помня от много години, няма спор, че е техен. Свидетелствува, че наследодателите постоянно са го работили, а след тях – ищците го наглеждали, интересували се от имота, искат да го ползват. Свидетелката е на 66 години. Постоянно е живяла в селото и е пряка съседка на имота. Не е чувала за спорове относно собствеността върху имота.

Видно от представеното протоколно решение от •••••••••• г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, определена със заповед № •••••••• г.. на директора на ОД „Земеделие“ – са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ и процесният имот е определен и записан в приложения към протокола списък като такъв.

От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че именно на основание посочената Заповед от 2008 г. на Директора на ОД“земеделие“ гр.С.З. имотът е записан на името на Община К., тъй като тази местност преди това била определена за възстановяване по чл.18 ж от ППЗСПЗЗ.

Видно от представените по делото скица и данъчна оценка на имота, същият е записан на името на ответника също с основание заповед № •••••••• г.. на директора на ОД „Земеделие“.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на иска е налице при оспорване на ответника на претендираното от ищеца право.

По настоящото дело ответникът оспорва твърденията на ищците, че са собственици, заявявайки собственически права по отношение на процесния имот. С оглед на изложеното съдът преценя предявения установителен иск за допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността /ЗС/ правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова разпоредба не изключва този придобивен способ.

От събраните по делото доказателства писмени и гласни се установи, че имотът е бил записан на името на наследодателя на ищците, т.е. същият се е считал за негов собственик на това основание, както и че наследодателите на ищците са владяли имота от преди повече от 60 години – т.е. от около •••• г. до момента на смъртта си, И.Ч. е починал •••• г., а съпргата му през 2005 г.. След тяхната смърт, наследниците и ищци също продължили да владеят процесния недвижим имот, като владението продължава и до днес. Макар и вече да не ообработвали имота, то същите са демонстрирали по безсъмнен начин собственически права върху имота наглеждайки го, посещавайки го и интересувайки се от него. Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им. Субективният признак на владението е намерението на владелеца. Той трябва да държи вещта “като своя”. Намерението е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва. Ето защо в чл. 69 ЗС е въведена презумпцията: ”предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията не е оборена. От данните по делото е видно, че владението е постоянно, т. е. наследодателите на ищците и самите ищци, през цялото време са изразявали трайна воля да държат имота за себе си. Владението е явно и несъмнено, т.е ищците са манифестирали поведение, което не е оставяло никакво съмнение, че упражняват фактическата власт за себе си. Няма данни за спорове относно собствеността върху имота, нито за изгубване на владението върху него от ищците, респ. от техните наследодатели. По изложените съображения съдът приема, че владението е непрекъснато и необезпокоявано. Исканата от ЗС 10 годишна давност е изтекла далеч преди 2008 г., момента, в който ответникът е записал имота на свое име на основание посочената по-горе заповед.

По делото няма доказателства процесният имот да е бил внасян в ТКЗС, като няма и доказателства /влязло в сила решение на комисия на общината за отчуждаване на имота след провеждане на административна процедура за оценка и заплащане/ имотът да е бил отнет от владението на наследодателя или от ищците чрез отчуждаване или одържавяване. Следва да се приеме, че имотът не е бил включен в ДПФ и съответно никога не е бил държавна респективно общинска собственост и по отношение на същия не се прилага забраната за придобиване по давност, визирана в чл.86 от ЗС.

Процесният имот е със статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е определил приложното поле на ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент. Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение №79/10.04.2013 г. по гр.д. №612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение №197/10.05. 2011 г. по гр.д.№430/2010 г. на ВКС; Решение №765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009 г. на ВКС, г.о., Решение №798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и др., постановени по чл.290 от ГПК/.

Тъй като процесният имот не попада в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, а е запазил статута си на частна собственост и е владян от наследодателите на ищеца и от последните в реални граници, то не се прилагат нито разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В този фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове / Решение №427/21.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/ 2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение №21/04.02.2011 г. по гр.д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл.290 от ГПК/.

Предвид гореизложеното съдът намира, че по отношение на процесната земеделска земя разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма данни имотът да е бил включен в ТКЗС или фактически да е отнет от собственика и наследниците му, поради което и не попада в обхвата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и общината не е станала негов собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за землището на с.Ш.. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ. В тази връзка ответникът не е навел твърдения и не е представил и доказателства, че е придобил имота на друго правно основание.

Неоснователно е и възражението на Община К., че е придобила собствеността върху имота по давност, т.к. по делото общината не е доказала обстоятелствата, представляващи елементите на фактическия състав на придобивната давност. Вписването в разписните листи към кадастралните планове и помощните планове към подробния устройствен план на имота като собствен на общината не представлява упражняване на фактическа власт, нито демонстрира намерението за своене на имота. С оглед гореизложеното и предвид доказателства по делото съдът приема, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

По делото ищците са направили и притенедират присъждане на разноски в размер на 2480 лв., от които 2000 лв. адв.възнаграждение, 420 лв. за експеретиза, 10 лв. удостоверение и 50 лв. д.т. Ответникът не е направил искане за намаляване на адв.възнаграждение на ищците, а и съдът намира, че същото е съобразено с изискванията на „Наредба №1 за минимилнати размери на адвокатските възнаграждения“ а именно – материален интерес, предмет на иска – спор за собственост, субективно съединяване на исковете и фактическа и правна сложност на делото.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 2480 лв., за които ищците са представил и исписък.

Воден от горните мотиви, съдът