Решение № 1 от 7.1.2022 г. на Районен съд - Разлог по дело № 402/2020 г.

Производството е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена В.И.К., ЕГН•, чрез пълномощника му адв. М.П., АК-Б., съд. адрес в г.Р., у.„Я.С.“№34, о.№5, срещу НП №ПБЗН-БЛ2-1 от 03.07.2020 г. на Н-ка на РСПБЗН-Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.265, ал.2 от ЗМВР и чл.24, ал.2 от Наредба №8121з-882 от 25.11.2014 г., за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол – „глоба“ от 100.00 лева за нарушение на чл.34, ал.1, т.1 от Наредба №8121з-647 за пожарна безопасност при експлоатация на обектите вр. чл.140 т.1 от ЗМВР. Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при допуснати множество процесуални нарушения, както и че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран. В съдебно заседание В.К., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. В хода на съдебните прения навежда допълнителни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство. Н-кът на РСПБЗН-Р. оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено оспореното НП. Не прави доказателствени искания. РП-Б, ТО-Р - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 23.04.2020 г. свидетелят В.Т. (инспектор „ДПК и ПД“ от РС„ПБЗН“) е издал разпореждане във вр. с проверка в обект за мебели „К.и”ООД, намиращ се в г.Р., производствена зона, у.„Х.Б.“. Със същото е разпоредено преустановяването на ползването на помещенията на цеха за мебели за боядисване и сушене на боядисани материали, като за целта следва да се използва бояджийско помещение, отговарящо на изискванията на Наредба №Iз-1971 от 2009 г. за помещение от категория по пожарна опасност Ф5.Б. Разпореждането е връчено на жалбоподателя В.К. на 23.04.2020 г. и същото обжалвано от него по адм. ред (пред Н-ка на РС„ПБЗН”-Р.) с жалба с вх. №712700-22 от 07.05.2020 г. На 23.04.2020 г. по повод на гореописаната проверка свидетелят Т. е съставил и акт за установяване на адм. нарушение №АУАН-ПБЗН-БЛ-2-3-1 против В.И.К., ЕГН•, с адрес в г.Б., у.„Х.А.“№22 – съсобственик на цех за мебели „К.и”ООД, г.Р., у.„Х.Б.“ за това, че на 23.04.2020 г. в г.Р., у.„Х.Б.“ в цех за мебели „К.и”ООД, използва помещенията не по предназначение – за боядисване и сушене на боядисани материали в нарушение на нормативно-установените изисквания за безопасност при пожар. Актосъставителят квалифицира нарушението като такова по чл.140, т.1 от ЗМВР, вр. с чл.34, ал.1 от Наредба №8121з-647 за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Актът е съставен в присъствието на свидетеля А.В. и е подписан от него, от актосъставителя и от нарушителя В.К., на когото е връчен и препис от акта в деня на съставянето му. Нарушителят не депозира възражение пред административно-наказващия орган. Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение №АУАН-ПБЗН-БЛ-2-3-1 от 23.04.2020 г., след преценка на констатациите на актосъставителя, Н-кът на РСПБЗН-Р. е издал атакуваното НП №ПБЗН-БЛ2-1 от 03.07.2020 г., с което на В.И.К., ЕГН•, с адрес в г.Б., у.„Х.А.“№22, е наложено на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.265, ал.2 и чл.24 от Наредба №8121з-882 от 25.11.2014 г. адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв. Фактическото описание на нарушението в санкционния акт е идентично с посоченото в акта за установяване на адм. нарушения. Административно-наказващия орган е посочил, че нарушената е разпоредба е тази на чл.34, ал.1, т.1 от Наредба №81213-647 за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. НП е връчено на В.К. на 07.07.2020 г. Жалбата срещу него е депозирана пред Рг.РС на 13.07.2020 г. При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на лицата, извършили проверката - актосъставителя и свидетеля на нарушението. Показанията на свидетелите Т. и В. са безпротиворечиви, кореспондиращи едни с други и логически последователни. Показанията им установяват, че при извършена проверка на 23.04.2020 г. около 14.00 часа в цех за мебели, собственост на „К.и”ООД, са установили жалбоподателя В.К. и лице с неустановена самоличност да използват помещение не в съответствие с неговото предназначение, като в това помещение се съхраняват боядисани дървени материали. Свидетелят Т. пояснява, че това помещение не е съобразено с изисквания за работа и съхранение на взривоопасни вещества (каквито са боите и разредителите за тях), поради липса на взривозащитна инсталация и вентилация. В хода на въззивното производство са изискани и приети като писмени доказателства справка от Търговския регистър за актуалното състояние на „К.и”ООД и справки от Имотния регистър по личните партиди на В.И.К., Г.И.К. и „К.и”ООД. Справката от Търговския регистър установява, че жалбоподателят и Г.И.К. са съдружници и управители на „К.и”ООД. Видно от извлеченията от личните партиди от Имотния регистър търговското дружество „К.и”ООД притежава имот, находящ се в Промишлената зона на г.Р., за който има вписан договор за наем с наемател В.Г.К.. Срокът на договора е 7 години и същият е вписан в Имотния регистър на 15.08.2013 г. Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритото съдебно заседание на 20.10.2020 г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество – основателна, предвид следните съображения. Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Тя изхожда от лице, което има право на жалба - нарушителят В.К.. Разгледана по същество – жалбата е основателна, поради следните аргументи: Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен Административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредба №8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол в компетентността на началниците на РСПБЗН е издаването на НП за нарушения, установени при извършването на държавния противопожарен контрол. Посочената разпоредбата, овластяваща началниците на РСПБЗН да издават санкционни актове, е цитирана в НП, поради което съдът намира за неоснователни доводите на защита, основаващите на материална компетентност на Административно-наказващия орган. Налице е и териториална компетентност, тъй като издателят на оспореното НП е н-кът на РСПБЗН-Р., на чиято територия е извършено нарушението. Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице – свидетелят В.Т. е инспектор в РСПБЗН-Р. и като такъв притежава правомощия да съставя актове за установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съгласно чл.23, ал.1 от Наредба №8121з-882 от 25.11.2014 г. В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в деня на констатиране на нарушението, следователно е спазен срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН. НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок за възражения от съставянето на акт и след изтичането на 1-месечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но доколкото последният е инструктивен, неспазването му не води до опорочаване на процедурата. В хода на Административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, от когото е подписан и незабавно му е връчен препис от същия. Обжалваното НП е връчено лично на жалбоподателя В.К.. Съдът намира жалбата за основателна, а НП за подлежащо на отмяна, тъй като са нарушени разпоредбите на чл.42, т.т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.т.5 и 6 от ЗАНН. В.К. е санкциониран затова, че се ползват помещения не по предназначение т.е. за боядисване и сушене на мебели, което е в нарушение на нормативните изисквания за безопасност при пожар. Нито в акта за установяване на адм. нарушение, нито в НП са посочени изискванията, на които не отговоря помещението, което жалбоподателят ползва за боядисване и сушене на боядисани материали. Едва при разпита си в откритото съдебно заседание актосъставителят В.Т. пояснява какви са тези изисквания (наличието на вентилация и взривозащитна инсталация). Показанията му във въззивното производство, обаче, не са част от Административно-наказателната процедура и не могат да санират допуснатите пропуски в АУАН и в НП. Посочената от актосъставителя и от Административно-наказващия орган нарушена материалноправна норма е разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗМВР, вр. чл.34, ал.1, т.1 от Наредба №81213-647 за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. И двете посочени норми са препращащи, като не са конкретизирани разпоредбите, регламентиращи нормативно установените изисквания за безопасност при пожар. Същите са цитирани единствено в разпореждането от 23.04.2020 г., но то не е част от производството по установяване на адм. нарушение и налагането на административното наказание. Предвид гореизложеното съдът счита, че административното обвинение е непълно до степен, накърняваща правото на защита на нарушителя, тъй като е налице неяснота, както по отношение на фактите, попадащи в състав на адм. нарушение, така и по отношение на неговата правна квалификация. Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на оспорения санкционен акт съдът намира и в недоказаността на субекта на нарушението. И в акта за установяване на адм. нарушение и в НП е посочено, че обектът за производство на мебели се стопанисва от „К.и“ ЕООД, на което дружество жалбоподателят е управител. Налице са данни (справката от Имотния регистър), че помещението е собственост на търговското дружество и е наето от физическо лице, различно от жалбоподателя. Неясни са съображенията на Административно-наказващия орган да приеме, че именно В.К. като физическо лице е ползвал помещението, а не търговското дружество, чийто законен представител е жалбоподателят. На последно място съдът намира, че НП е незаконосъобразно, тъй издателят му не е изложил мотиви, поради които приема, че случаят е маловажен. Цитираната в НП санкционна норма е разпоредбата на чл.265, ал.2 от ЗМВР, в редакцията й преди изменението, обнародвано в ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. Тази разпоредба регламентира наказанията за маловажни нарушения, но доводи защо Административно-наказващият орган е приел случаят за маловажен не за изложени. С оглед характера на установените от въззивната инстанция процесуални нарушение, които не могат да бъдат поправени, същото следва да бъде отменено. Предвид извода за основателност на жалбата и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК и пар.1, т.6 от ДР на АПК, в тежест на ГД„ПБЗН“ следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащането на адвокатски хонорар за един адвокат от 120.00 лв. съгласно договор за процесуална защита и съдействие на л.48 от делото. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът