Решение № 123 от 2.7.2020 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 64/2020 г.

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Б.Х.Ю. от •••, подадена чрез адв. С.М., против Решение №2153-08-7/06.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №•••/••• г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. П ретендира и направените по делото разноски. Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че не са налице основанията за изплащане на исканото обезщетение, тъй като жалбоподателката е напуснала страната на 15.03.2019 г. - един ден, след като е заявило, че ще упражнява трудова дейност като земеделски стопанин и е била извън страната до 06.08.2019 г. Счита поради горното, че лицето не е упражнявало трудова дейност, като земеделски стопанин. С оглед липсата на реално упражнявана трудова дейност, за лицето не е възникнало и осигуряване, респ. право на парично обезщетение за бременност и раждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Предмет на производството пред съда е Решение №2153-08-7/06.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлено възражението на Б.Ю. срещу разпореждане №•••/••• г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. С последното разпореждане, във вр. с подадено Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с вх.№••• от ••• г. и на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане, поради това, че лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, а регистрацията е извършена единствено с цел придобиване на осигурителни права за получаване на парични обезщетения. Прието е поради горното, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а КСО, тъй като не е упражнявало трудова дейност и няма право на парично обезщетение. В оспореното решение, постановено по повод жалба против разпореждането, административният орган е възприел горните констатации, с оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка рег.№••• /•••г., касаеща задграничните пътувания на лицето, като стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му. Установи се от приложената по делото справка от информационната система на НОИ, че от 14.03.2019 г., жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“. С Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ с вх.№••• от ••• г., жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение по чл.50 и чл.51 от КСО, за остатъка до 410 к. дни, за детето Х. Е. А., родено на ••• г. Според т.10 на приложената справка рег.№••• /•••г., издадена от ОД МВР-Кърджали, през относимия към спора период е отбелязано влизане на територията на Република България, на 13.03.2019 г., през ГКПП ••• и излизане на 15.03.2019 г., през същото ГКПП. Следващо влизане в Р България е отбелязано на 06.08.2019 г. От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В случая между страните няма спор, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител, избрала е да се осигурява и за риска общо заболяване и майчинство, както и че за периода на регистрацията е внесла осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. За да откаже исканото обезщетение административният орган е приел, че към датата на настъпване на осигурителното събитие-раждането на детето на 16.05.2019 г., лицето не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което не е осигурена за общо заболяване и майчинство, и не отговаря на условията на чл.48а КСО. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Установи се от приложената по делото справка за презграничните пътувания на жалбоподателката, че в периода от регистрирането й като земеделски стопанин на 14.03.2019 г. до настъпването на осигурителното събитие, лицето е пребивавало в страната 2 дни, както следва: влязло е в страната на 13.03.2019г., а н а 15.03.2019 г. я е напуснало през ГКПП •••, като едва на 06.08.2019 г., лицето е влязло отново в Р България, през същото ГКПП. Така отразените в справката данни не се опровергават от приложените по делото доказателства, и като данни, съдържащи се в официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, се кредитират от съда. При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение по чл.50, ал.1 КСО, тъй като жалбоподателката не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, понеже не е била на територията на Република България, за посочените по-горе периоди. Дори да се приеме, че за времето от 14.03.2019г. до 15.03.2019 г. е започнала да извършва заявената дейност, то за периода от 15.03.2019 г. до 06.08.2019 г., няма основание да се направи извод, че е продължила осъществяването й, като внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО. От изложеното следва че жалбоподателката не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетение за бременност и раждане. По горните съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК, чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се следват деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали