Решение № 6432 от 16.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 940/2025 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Н. Б. Я., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] против Решение № 2153-15-60/15.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба с вх. № 1012-15-142/03.04.2025 г. против Разпореждане № 8808224700/Протокол № 2141-15-3/ 10.02.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Жалбоподателят, чрез пълномощник адв. Б., счита, че издаденото решение е незаконосъобразно, поради което настоява за отмяната му. Претендира сторените разноски. Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. В. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения. I. Със Заявление вх. № 2112-15-941/08.06.2022 г. от Я. е поискано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), към което е приложено копие на Експертно решение (ЕР) № 1739 от зас. № 164 от 22.10.2021 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД – Пловдив, с което на лицето са определени 50 % ТНР, дата на инвалидизиране 16.02.2021 г. и срок на определения процент ТНР/вид и степен на увреждане 01.10.2022 г., потвърдено с Решение № 11074 от зас. № 554 от 28.10.2021 г. на Медицинска комисия при ТП на НОИ – Пловдив. В заявлението е декларирано, че лицето има стаж, положен в Германия и е попълнен документ - Проучване на молба за пенсия за инвалидност (л. 16 и сл.). След извършена справка в Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4 от КСО е констатирано, че лицето има осигурителен стаж на територията на Република България в размер на 00 г. 10 м. и 22 дни, от който действителен 00 г. 06 м. и 25 дни (л. 34 и сл.). Чрез информационната система за Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС с изх. № 2112-15-941#1/10.06.2022 г. до компетентната институция на Германия са изпратени структурирани електронни документи СЕД Р2200 – Искане за пенсия за инвалидност, Р5000 – Осигурителни периоди в България и Р4000 – Доклад относно осигурителната история и са поискани Р5000 – Осигурителни периоди в Германия и Р6000 – Решение за пенсия от Германия (л. 41 и сл.). С писмо изх. № 2112-15-941#2/13.06.2022 г. е изискано от Я. да представи декларация, в която да уточни има ли положен осигурителен стаж на територията на България или друга страна към 22.12.2021 г., като е определен едномесечен срок (л. 38). В указания срок с вх. № 2112-15-941#3/21.06.2022 г. от лицето е подадено заявление, в което е посочено, че към 22.10.2021 г. няма друг трудов стаж в България или друга държава, освен представения (л. 40 и л. 81). Постъпило е искане за допълнителна информация с вх. № 2112-15-941#4/21.06.2022 г. (л. 43-45), както и СЕД Р6000 – Решение за пенсия с вх. № 2112-15-941#5/07.07.2022 г. и СЕД Р5000 – Осигурителни периоди/периоди на пребиваване (л. 46 и сл.). Във връзка с полученото Искане от Германската компетентна институция за допълнителна информация, с писмо изх. № 2112-15-941#6/02.08.2022 г. е изискано от Я. да представи диплома за завършено образование (л. 51), като в указания 14-дневен срок с писмо вх. № 2112-15-941#7/08.08.2022 г. са представени изисканите доказателства (л. 52 – 80). Изпратен в тази връзка е СЕД Р9000 – Отговор на искане за допълнителна информация с изх. № 2112-15-941#8/09.08.2022 г. (л. 82 и сл.), като са постъпили и съответните отговори с вх. № 2112-15-941#9/04.10.2022 г., вх. № 2112-15-941#10/12.10.2022 г., вх. № 2112-15-941#12/15.11.2022 г. и вх. № 2112-15-941#13/19.12.2022 г. (л. 86 и сл.), като междувременно от лицето с писмо вх. № 2112-15-941#11/03.11.2022 г. е представено Уведомление за наличие на банкова сметка (л. 24 и л. 100). Производството по така подаденото от жалбоподателя Заявление с вх. № 2112-15-941/08.06.2022 г. за отпускане на ЛОИОЗ е приключило с Разпореждане № 8808224700/Протокол № 2140-15-975/19.12.2022 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускането на такава. За да достигне до този извод, органът е приел, че към датата на инвалидизиране, а именно 16.02.2021 г. Я. има навършена възраст 32 години 05 месеца и 24 дни и осигурителен стаж, зачетен по данните от Регистър на осигурените лица за периода от 13.08.2018 г. до 0.01.2021 г. с прекъсвания на територията на Република България с обща продължителност от 00 г. 10 м. и 22 дни, от които 06 м. и 25 дни действителен осигурителен стаж, а в получения от Германия формуляр Р5000 (удостоверение за осигурителни периоди) са потвърдени само периоди на обучение в Германия с продължителност 5 години и 5 месеца, които не са действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което и с оглед липсата на установени една година и осем месеца действителен осигурителен стаж, изискуем съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО, е отказано отпускане на търсената пенсия (л. 107). По делото няма данни това разпореждане да е било обжалвано. Впрочем, няма данни и да е било връчено на лицето. II. След постъпили нови СЕД от компетентната институция на Германия чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация с вх. № 2209-15-5/03.02.2023 г. и вх. № 2209-15-5#1/16.02.2023 г., в които са потвърдени периоди на задължително осигуряване на Я. на територията на Германия за времето от 01.05.2013 г. до 31.07.2018 г. с продължителност 05 г. 03 м. и 00 дни и извършени от органа справки в Персоналния регистър на НОИ и Регистъра на осигурените лица (л. 108 и сл.), с Писмо изх. № 2209-15-5#2/16.02.2023 г. жалбоподателят е уведомен, че срокът на определената му ТНР/вид и степен на увреждане с ЕР на ТЕЛК № 1739/22.10.2021 г. е изтекъл на 01.10.2022 г. и е необходимо да подаде молба в ТЕЛК за преосвидетелстване (л. 120-122). Изпратен е СЕД Х009 – Напомняне с изх. № 2209-15-5#3/15.03.2023 г., че следва да бъде изпратен СЕД – ново [рег. номер] с данни в „информация за изчисляването“ (л. 123), като е постъпил отговор с вх. № 2209-15-5#4/26.04.2023 г., а именно СЕД Р5000 – Осигурителни периоди/периоди на пребиваване, ведно с приложен към него СЕД Р9000 от Аптечно снабдяване Берлин (л. 124-137). Във връзка с така постъпилите доказателства с Разпореждане № 8808224700/Протокол № N 01179/15.05.2023 г. (в което е посочено, че е издадено по заявление, подадено на 16.02.2023 г.) на жалбоподателя е отпусната ЛПИОЗ, като е прието, че лицето към датата на инвалидизиране има навършена възраст 32 г. 05 м. и 24 дни и придобит осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – положен на територията на Република България – 10 м. и 22 дни, от който действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО – 06 м. и 25 дни и съгласно СЕД Р5000 с потвърдени периоди на задължително осигуряване в Германия с продължителност 05 г. 03 м. и 00 дни. Пенсията е отпусната, считано от 08.06.2022 г. Със същото разпореждане, считано от 02.10.2022 г. така отпуснатата пенсия е прекратена на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО (тъй като срокът на определената ТНР с ЕР на ТЕЛК е изтекъл на 01.10.2022 г.) (л. 146). Съгласно протокол от 02.06.2023 г., разпореждането е връчено на лицето на 02.06.2023 г. (л. 161), като няма данни да е било обжалвано. Чрез Електронния обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС до Германската компетентна институция с изх. № 2209-15-5#5/17.05.2023 г. са изпратени СЕД Р6000 – Решение за пенсия и СЕД Р7000 – Уведомление за обобщение (л. 139 и сл.). III. На 21.11.2023 г. жалбоподателят подава 2 бр. заявления – за възобновяване или възстановяване на ЛПИОЗ, към което е приложено ЕР на ТЕЛК (л. 147 - в което е посочено, че е с вх. № 2107-15-778/21.07.23 г.) и за ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО, с което е поискано ЛПИОЗ да бъде ежегодно преизчислявана с допълнително придобития от него след пенсионирането му осигурителен стаж и осигурителен доход, ако това е по-благоприятно за лицето (л. 149). Видно от приложеното ЕР № 91317 от зас. № 206 от 31.10.2023 г. на ТЕЛК МБАЛ „Св. Пантелеймон“, на лицето е определена 50 % ТНР със срок 3 години – до 01.10.2026 г., в което е отразено, че ТЕЛК се произнася със закъснение по уважителни причини (л. 148). Приложено към преписката е също така и ЕР № 91114 от зас. № 91 от 13.05.2024 г. на ТЕЛК МБАЛ „Св. Пантелеймон“ (л. 153), с което се поправя предходно издаденото ЕР в частта по т. 4 - трудова заетост (тъй като към датата на издаване на предходното ЕР, лицето не е работило, а към момента на издаване на решението за поправка – лицето работи – професия „младши мениджър).Това ЕР е потвърдено с Решение № 08502 от зас. № 426 от 11.06.2024 г. на Медицинска комисия при ТП на НОИ – Пловдив (л. 151). Последвало е издаването на Разпореждане № 8808224700/Протокол № N 01261/10.07.2024 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което по заявление, подадено на 21.11.2023 г., е възобновена на основание чл. 97 от КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. ЛПИОЗ, считано от 02.10.2022 г. със срок на инвалидизиране - до 01.10.2026 г. (л. 155 и сл.). Издадено е и Разпореждане № 8808224700/Протокол № N 01294/01.08.2024 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което във връзка с подаденото заявление от 21.11.2023 г. за ежегодно преизчисляване на ЛПИОЗ, е преизчислена същата (л. 166-167), като по делото няма данни нито за връчване на разпореждането, нито за неговото оспорване. IV. На 10.02.2025 г. Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив е издал Разпореждане № 8808224700/Протокол № 2141-15-3/10.02.2025 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО, чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. е отменил Разпореждане № 8808224700/Протокол N01179 от 15.05.2023 г. и всички последващи и е отказал да отпусне ЛПИОЗ. Мотивирано е, че съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО, осигурените лица над 30 годишна възраст придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране за лица над 30-годишна възраст – най-малко 5 години, от които 1/3 (или 1 година и 08 месеца) трябва да е действителен. Цитирани са разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г., съгласно които институцията на държава-членка не е длъжна да отпуска обезщетения за периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство, които се зачитат при настъпване на риска, ако продължителността на посочения период е под една година и само въз основа на тези периоди не се придобива право на обезщетение по силата и разпоредбите на това законодателство, съответно, компетентната институция на всяка от държавите членки, в които лицето има придобит стаж, зачита периодите под 12 месеца в другата държава членка за целите на чл. 52, ал. 1 „б“ от Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. Посочено е, че при така установения осигурителен стаж, положен до датата на инвалидизиране на отпуснатата с разпореждането от 15.05.2023 г. ЛПИОЗ, не се доказва правото по условията на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, поради което и Я. няма право на исканата ЛПИОЗ във връзка с действащите Европейски регламенти, тъй като придобитият от него осигурителен стаж на територията на България е с продължителност под 1 година (10 м. и 22 дни) и само въз основа на него не се придобива право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по българското законодателство (л. 175). Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 04.03.2025 г. (л. 174-гръб). Така издаденото разпореждане е поправено с Разпореждане № 8808224700/Протокол № 2141-15-6/04.03.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив (л. 163). Междувременно, чрез Електронния обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС до Германската компетентна институция с изх. № #1/12.02.2025 г. са изпратени СЕД Р6000 – Решение за пенсия и СЕД Р5000 – Осигурителни периоди/периоди на пребиваване (л. 168 и сл.). Във връзка с така издаденото разпореждане от Я. е депозирано писмо с вх. № 1029-15-9459/18.03.2025 г., с което е поискано разяснение защо в текста на разпореждането, с което се отменя изплащането на личната пенсия за инвалидност, е дефиниран трудовият му стаж в Германия като фармацевт аптекар на пълен работен ден, правилно отразен като период от 5 г. и 3 месеца, но е обозначен като потвърдени периоди на обучение в Германия с формуляр Р5000, в каквато връзка с писмо изх. № 1029-15-9459#1/19.03.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е уведомил лицето, че основанието за отмяна на цитираното разпореждане, е разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г., тъй като зачетеният стаж на територията на България с продължителност 10 м. и 22 дни е под една година и само въз основа на този период не се придобива право на обезщетение (пенсия за инвалидност) по силата на разпоредбите на българското законодателство. Жалбоподателят е уведомен също така, че издаденото разпореждане от 10.02.2025 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив подлежи на обжалване пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 117 от КСО в едномесечен срок, считано от датата на получаването му (л. 176 и сл.). Чрез Електронния обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС до Германската компетентна институция с изх. № 2175-15-22#4/20.03.2025 г. е изпратен СЕД Р10000 – Прехвърляне на допълнителна информация (л. 182 и сл.). На 31.03.2025 г. със Заявление вх. № 2121-15-37/31.03.2025 г. Я. в срока по чл. 99, ал. 3 от КСО е представил нови доказателства за придобит стаж преди датата на инвалидизиране на 16.02.2021 г., както следва: „... - декларация 8 (входирано в деловодство на 27.03.20...; - платежно нареждане за закупен 6 м. стаж (входирано...; - диплома за завършена докторантура (входирано...; - Заповед за зачисляване в докторантура от 1.03.2019 г. входи...; - вх. № 4033-15-11/27.03.2025 г. за издаване УП-16 за стаж от 1.03.2019 – 30.08.2019 г....“. Искането от Директора на ТП на НОИ – Пловдив е на основание чл. 99, ал. 3 от КСО и чл. 99, ал. 1, т. 1 да бъде изменено (отменено) разпореждането от 10.0...2025 г. и да бъде зачетен допълнително стаж от 1.03.2019 г. до 30.08.2019 г. (л. 196-198). Тук е мястото да се констатира, че по преписката е представено единствено Удостоверение № 4033-15-11#1 от 31.03.2025 г. (л. 200), а самото заявление в голямата си част е нечетливо. На 03.04.2025 г. от Н. Я. е депозирана жалба против Разпореждане № 2141-15-3/ 10.03.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, в която се изразява становище по съществото на спора и се заявява, че със заявление от 31.03.2025 г. е представено УП-16 № 4033-15-11#1/31.03.2025 г. за стаж, придобит преди датата на инвалидизиране 16.02.2021 г., като е поискано на основание чл. 99, ал. 3 от КСО зачитането му при преценка правото на пенсия на ИОЗ и отменяне или изменение на разпореждането, тъй като общият български стаж преди тази дата, става над 12 месеца (1 година). Искането е да бъде отменено изцяло Разпореждане № 2141-15-3/ 10.03.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив и да бъде върната преписката за ново произнасяне (л. 191 и сл.). При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган, като е оставена без уважение жалбата на Я. против Разпореждане № 2141-15-3/ 10.02.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Допълнително е посочено единствено, че със заявление вх. № 2121-15-37/31.03.2025 г. в срока по чл. 99, ал. 3 от КСО Янчев е представил обр. УП16 № 4033-15-11-1/31.03.2025 г. за закупен стаж за периоди на обучение, по което пенсионният орган ще се произнесе в отделно административно производство. В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети, представени от ответника в заверено копие превод на документи на чужд език, които са представени по делото, непреведени (л. 210 и сл.), както и Разпореждане № 8808224700/Протокол № 2144-15-151/20.05.2025 г. на Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно, образуваното административно производство по заявление с вх. № 2121-15-37/31.03.2025 г. на Н. Б. Я. (л. 288). Други доказателства не са ангажирани от страните. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане се установи, че е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 99 от КСО административен акт от компетентен орган. Това обаче не е в състояние да санира допуснатите в хода на административното оспорване съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответно неточните фактически констатации, препятстващи извършването на проверка относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи. Според чл. 85, ал. 1, т. 4 от АПК при оспорването по административен ред жалбата следва да съдържа акта, който се оспорва, и органа, който го е издал. Съобразно чл. 87, ал. 1 от АПК, ако жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 85 и 86, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. В конкретния случай се установява, че с жалба вх. № 1012-15-142/03.04.2025 г. Н. Б. Я. е оспорил Разпореждане № 2141-15-3/ 10.03.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - Пловдив и в петитума е формулирал искане това именно разпореждане - с № 2141-15-3/ 10.03.2025 г. да бъде отменено и да бъде върната преписката за ново произнасяне. Впрочем, в цялата жалба са наведени възражения, досежно Разпореждане № 2141-15-3/ 10.03.2025 г. От събраните по делото доказателства обаче не се установява разпореждане с такъв номер от дата 10.03.2025 г. да е било издавано - на жалбоподателя е издадено и връчено Разпореждане № 2141-15-3/ 10.02.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив. Това обаче не е било констатирано от административния орган и описаната процедура по чл. 87, ал. 1 от АПК не е предприета. Вместо това, органът е отхвърлил жалба на лицето против Разпореждане № 2141-15-3/ 10.02.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с каквато жалба не е бил сезиран, като по този начин се е произнесъл по нередовна жалба. Това е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на органа за процедиране по чл. 87, ал. 1 от АПК и едва след като се констатира, че е сезиран с редовна и допустима жалба, да се произнесе по същество. Независимо от гореизложеното и с оглед процесуална икономия, съдът намира, че в случая административният орган не е изяснил и релевантните за спора обстоятелства, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл. 7 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството (чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК). Това от своя страна е довело до нарушаване на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. С процесуалното си бездействие по отношение на релевантните факти, за чието установяване органът е следвало да бъде активната страна – задължение, произтичащо от служебното начало в процеса, административният орган е допуснал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се изменя или отменя от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за: а) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17; б) гражданското си състояние, като съгласно ал. 2, т. 1 – разпореждането се изменя или отменя от датата на представяне на доказателствата. А съгласно чл. 99, ал. 3 от КСО в случай, че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Или, установява се, че законодателят е предоставил на лицата две възможности за представяне на нови доказателства – първата е при влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, като в тази хипотеза разпореждането се изменя или отменя от датата на представяне на доказателствата, а втората – в срока за обжалване на разпореждането, като в тази хипотеза разпореждането се изменя или отменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. В конкретния случай от страна на жалбоподателя в срока за обжалване на разпореждане, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО, а именно на 31.03.2025 г., са представени нови доказателства, които не са били обсъдени от решаващия орган – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, вместо това, същият се установява, че е образувал ново производство, което с разпореждане от 20.05.2025 г. е спряно до приключване на настоящото дело. Тук е мястото да се посочи, че настоящият съдебен състав не възприема изводите на ответника, изложени в писменото становище, че представянето на нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 3 от КСО влече след себе си образуването на отделно административно производство. Това е така, защото, в случай, че новите доказателства са подадени в срока за обжалване на разпореждането (с което са отменени разпореждането за отпускането на пенсията и всички последващи го и е отказано отпускането на ЛПИОЗ), то тогава, съгласно точния смисъл на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО, това разпореждане, следва да бъде отменено/изменено, считано от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията, както сочи законът, а не от датата на представяне на новите доказателствата. Казано по друг начин, в случай, че с представянето на новите доказателства за жалбоподателя се установи, че са налице основанията за отпускане на търсената ЛПИОЗ, то решаващият орган следва да отмени разпореждането за отмяна на отпуснатата ЛПИОЗ и отказ за отпускане на такава, и на лицето следва да бъде отпусната ЛПИОЗ (в случай, че са налице основания за това), считано от 10.02.2025 г. Не така стои въпросът, ако се приеме, че е налице хипотезата на чл. 99, 1, т. 1 от КСО, тъй като тогава (отново при наличие на основания за това), ЛПИОЗ следва да бъде отпусната от датата на представяне на доказателствата, а именно 31.03.2025 г. За пълнота следва да се добави, че съдът е препятстван и да извърши съответната преценка за наличие на основанията за отпускане на претендираната ЛПИОЗ на жалбоподателя, с оглед непредставяне от страна на ответника на пълния обем документация, представена от него със заявление вх. № 2121-15-37/31.03.2025 г., независимо от изричното становище на процесуалния му представител в последното по делото съдебно заседание. С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено. Това налага извод за основателност на жалбата. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на Директора на ТП на НОИ – Пловдив за извършване проверка на редовността и допустимостта на жалба вх. № 1012-15-142/03.04.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадена от Николай Борисов Янчев и едва в случай, че се констатира, че е сезиран с редовна и допустима жалба, да се произнесе по същество, в т.ч. и да обсъди, представените в срока по чл. 99, ал. 3 от КСО, нови доказателства. При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Преди да се произнесе по техния размер, обаче, съдът следва да обсъди, направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие за дела по Кодекса за социално осигуряване, възнаграждението е 500 лева, поради което при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева, се явява прекомерно и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,