Решение № 1257 от 1.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1819/2023 г.
Софийски градски съд01.09.2025 г.докладчик Милена Богданова
Диспозитив
ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД “ВАТИЯ КВАРЦ“ АД с ЕИК 203515139, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Изток, ул.“Самоков" № 28И, представлявано от Л. К. - Изпълнителен директор, да заплати на “ЕС АРХИТЕКЧЪРЪЛ ТИЙМ“ ЕООД с ЕИК 200572074, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света Неделя“ № 8, ап. 38, представлявано от Л.С. - Управител, сума в размер на 102 798.42лв./сто и две хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и 42ст./ с ДДС представляваща неплатено възнаграждение за изготвяне на идеен проект с техническа фаза до кота 0 съгласно Фактура №327 от 16.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЗЗД “ВАТИЯ КВАРЦ“ АД с ЕИК 203515139, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Изток, ул.“Самоков" № 28И, представлявано от Л. К. - Изпълнителен директор, да заплати на “ЕС АРХИТЕКЧЪРЪЛ ТИЙМ“ ЕООД с ЕИК 200572074, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света Неделя“ № 8, ап. 38, представлявано от Л.С. - Управител, разноски в производството в размер на 15 211, 94лв. /петнадесет хиляди двеста и единадесет лева и 94ст./. Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
Производството е образувано по искова молба на “ЕС АРХИТЕКЧЪРЪЛ ТИЙМ“ ЕООД с ЕИК 200572074, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света Неделя“ № 8, ап. 38, представлявано от Л.С. - Управител, чрез адв. И. В. И., вписан при Софийска адвокатска копегия с личен № ••••, кантора: гр. София, уп. ’’••••" N^ ••••, теп. •••• и адв. Г. Е. Е., от САК срещу “ВАТИЯ КВАРЦ“ АД с ЕИК 203515139, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Изток, ул.“Самоков" № 28И, представлявано от Л. К. - Изпълнителен директор, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 102 798.42лв. с ДДС представляваща неплатено възнаграждение за изготвяне на идеен проект с техническа фаза до кота 0 съгласно Фактура №327 от 16.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се разноски в производството. Ищецът твърди, че на 08.11.2021г. ответникът като Възложител и ищецът като Изпълнител подписали Договор за проектиране. Съгласно т.1 от Договора вр. Приложение “А“ към него /Задание за проектиране/ предмет на Договора е изработка на проект за завод с приблизителна разгъната застроена площ от 7 300 кв. м., отговарящ на съвременните изисквания за добив и преработка на индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолинова суровина, който завод да бъде разположен в поземлен имот с идентификатор 66229.80.13, находящ се в землището на гр.Сеново, община Ветово, обл. Русе, и да бъде съобразен с производствения процес, машините и процесите, които ще бъдат описани в технологията и технологичния проект. Сочи че, чрез Заданието за проектиране възложителят посочвал своите изисквания за изработване на проекта, тъй като в Заданието се пояснявали въпроси като функция, капацитет, размери, етажност, стойност, срокове за изпълнение и желаните фази за проектиране. В Приложение “В“ към Договора /Съдържание, видове работи, фази на проектиране и график на изпълнение на проекта/ били уредени сроковете за проектиране - до 12 месеца, считано от подписване на Договора, плащане на мобилизационна сума за стартиране на работата и предоставяне на изходни данни. Твърди, че на 16.11.2021г. ответникът е платил мобилизационната сума - 16 453.85 лв. с включен ДДС съгласно Фактура №250 от 08.11.2021г. с основание изготвяне на проект за ПУП по Договор за проектиране. Съгласно т.2.2.1 от Договора предоставянето на изходни данни е задължение на възложителя. Това са данни, необходими за започване и одобрение на инвестиционния проект, включващи: - данни за собствеността на имота, вкл., скица от АГКК, комбинирана скица; извадка от действащ подробен устройствен план /ПУП/ или виза за проектиране по чл. 140, ЗУТ; геоложка, сеизмоложка геотехническа характеристика /геоложки доклад/ - не е задължителна, но е препоръчително да я има, тъй като тези данни помагат на инженер-конструктора при проектиране на конструкцията на сградата; становища от експлоатационните дружества - електро, вик, ТЕЦ, газопропреносна мрежа; геодезическо заснемане на терена; спецификация на машините; становище от РИОСВ задължително да го има преди внасяне на проекта в общината съгласно чл.2, Наредба №4 от 21 май 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Ищецът твърди, че е налице забава на кредитора, изразяваща се в непредоставяне на изходни данни, предоставянето им със забава и /или с неточности, както и неоказаване на необходимото съдействие на ищеца за това, тъй като: многократните молби на ищеца за конкретизиране на Заданието оставали без отговор в продължение на една година; Ответникът не съдействал своевременно на ищеца за по-бързото съгласуване на документите в РИОСВ. На 4 януари 2022г. ищецът твърди, че изпратил на ответника подготвени документи за РИОСВ и поради липса на отговор, на 14 март 2022г. ищецът отново ги изпратил. Твърди, че ответникът не отговарял на поставените му от ищеца въпроси, поради което ищецът се принудил да наеме консултант /Л.А./. На 9 август 2022г. ищецът изпратил на ответника изготвено Заявление от името на ответника за достъп до информация, което ответникът входирал месеци по-късно - на 17.11.2022г. До 6 юни 2022г. ответникът не изпълнил задължението си за предоставяне на изходни данни. Обявата за инвестиционно предложение на ответника била публикувана едва на 15 юни 2022 г.. независимо че проектът бил изпратен от ищеца на ответника на 4 януари 2022г. Твърди, че изминала повече от една година, преди ответникът да предостави на ищеца информация относно машините, които ще бъдат в завода. Твърди се, че отговор пристигнал след повече от една година от първоначалното запитване - на 16.03.2023г. Към 03.04.2023г. все още били налични отворени въпроси относно машините. Ищецът твърди, че поради забавата на ответника като кредитор, дванадесет месечния срок за изпълнение задълженията на ищеца по Договора е започнал да тече не по-рано от 16.03.2023г. На 2 март 2023г. ответникът отговорил, че не може да потвърди идейната разработка, тъй като “лицето, което трябвало да я потвърди било в чужбина“. В Протокола от проведена работна среща на 09.03.2023г. изрично било обърнато внимание, че ''проектът ще се изготви на база наличната за момента информация и ще прескочи градоустройствените процедури. Проектира се без изходни данни от експлоатационните дружества и без одобрен и влязъл в сила ПУП. Всички промени, настъпили в следствие на същите, били преработка на изготвения проект и щели да бъдат ценообразувани като такива, съответно ще бъде увеличено и времето за изготвяне на финалния Технически проект преди входирането му.“ Ищецът твърди, че комуникацията с възложителя е била бавна, били са налице неточности в предоставените от възложителя изходни данни - грешни указанията на възложителя, че наклонът на лентовите транспортьори в зоната на приемните бункери следвало да е 18%, докато всъщност възложителят бил имал предвид 18 градуса, а не процента, тъй като наклон от 18 % изменял проекта - при наклон от 18 % под кота 0 не следвало да има никакви помещения, т.е. всички помещения следвало да са наземни, а под кота 0 следвало да са само основите на сградата. Процесният проект бил изчисляван в проценти. Твърди се, че неразбирането на възложителя какво е идейна и какво е техническа фаза на проекта също забавяло работата. Ищецът пояснява, че инвестиционните проекти се разделят на следните фази - идеен, технически и работен проект. Проектирането започвало с изготвяне на идеен проект. Тази фаза била концептуална. В нея се изготвяли няколко варианта на инвестиционното намерение, свързано със строителството. Решавали се визията и габаритите на сградата, приблизителна стойност, разполагането на сградата в терена, строителните материали, функционалното решение, площта на помещенията, височината на етажите, т.е. съчетавали се заданието за проектиране на възложителя с проектно-проучвателните дейности на изпълнителя. Затова част архитектурна на идейния проект представяла решения за: 1/ функционално-пространствената композиция на обекта /сградата/ в съответствие с предвижданията на действащия ПУП или визата за проектиране; 2/ архитектурно-художествения образ на сградата; 3/ вписването й в околната архитектурна и ландшафтна среда; 4/ създаването на устойчива, здравословна, безопасна, хигиенична и достъпна за всички архитектурна среда. Процесният идеен проект бил разработен на базата на една концепция, ситуация /генерален план/, при това - за обект, при който водеща била технологичната част /данни за машините/ съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3, от Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Затова процесният идеен проект бил предаден в съответствие със съдържанието, изискуемо съгласно чл.18, Наредба №4 от 21 май 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Поради забавата на кредитора ответникът като възложител бил в неизпълнение на задълженията си съгласно т.т. 2.2.1., 2.2.3., 2.2.10 от Договора. Ищецът твърди, че забавата на кредитора за предоставяне на всички необходими изходни данни го е принудила сам да набавя изходни данни, където е било възможно. Направил ново геодезическо заснемане, тъй като представеното от ответника било без подпис и без записка. Независимо, че не е получил всички изходни данни, след получаване на плащането по Фактура №250 от 08.11.2021г. ищецът твърди, че е започнал да извършва проектантски услуги в изпълнение на т.2.1.2. от Договора вр. Приложение “В“ към него. Преди изготвяне на идейния проект твърди, че изпратил на ответника генерален план, представляващ обща визия, концепция, къде ще бъде заводът, както и комплект документи, които ответникът следвало да подаде пред РИОСВ. Ищецът твърди, че като изпълнител надлежно е предал, респ. ответникът като възложител надлежно е приел 4 варианта на идеен проект, вкл. технически проект. Възложителят не бил възразил срещу никой от предадените му проекти, тъй като направените откази за приемане на идейните проекти били несъстоятелни и /или просрочени. Като направено след изтичане на 7-дневния срок по т. 2.2.4. от Договора, това възражение било просрочено и не произвело действие. Освен това възраженията били по-скоро по техническата част на проекта, отколкото по идейната. Поради това за проектантските услуги, извършени до етап изработване на идеен проект вкл., ищецът издал освен Фактура №250 от 08.11.2021 г., също и Фактура №327 от 16.06.2023г. на стойност 102 798.42 лв. с включен ДДС за идейна разработка. Сочи, че съгласно т.8.1, от Договора възнаграждението на проектанта следвало да бъде заплатено съгласно т. 2.2.11., Договора - в срок от 15 дни след получаване на фактура за извършени дейности. Съгласно ред 3 на таблицата в Приложение “С" към Договора възнаграждението за изготвяне на идеен проект с техническа Фаза до кота 0 е 43 800 евро без ДДС или размер на 102 798.42 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за изготвяне на идеен проект с техническа фаза до кота 0. Задължението на ответника било отразено в Аналитичен регистър на ищеца, сметка 411, Клиенти, за периода от 01.01.2023 г. до 25.09.2023 г. Твърди, че ответникът не е заплатил предадения му идеен проект. поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Освен забава на ответника като кредитор, ищецът твърди, че същият е и неизряден, тъй като се опитвал да ползва труда му безвъзмездно. Това е така, тъй като в периода пролет-лято на 2023 г. друг архитект /арх. Г.Г./ се е свързал с проектант, който е служител на ищеца, и този друг архитект е търсил информация докъде е стигнал проектът. Така ищецът е разбрал, че ответникът се готвел да се измъкне от процесния Договор, без да плати. Ищецът веднага влязъл в контакт с арх. Г.Г. и последният признал, че е викан от ответника, който му е възложил довършването на проекта в техническата му фаза. Ищецът твърди, че Договорът не е развален, тъй като не е спазена нито една от формите, предвидени от страните. Уведомлението за разваляне било изпратено по електронен път с електронно писмо 1 от 15.06.2023г., 2: 06 ч., докато съгласно т.1.5. от Договора волеизявлението за разваляне на Договора следвало да се отправи с писмо чрез нотариално уведомление или чрез писмо с обратна разписка, или да се връчи лично срещу подпис на лицето, представляващо ищеца. Ищецът поддържа, че е изпълнил задълженията си по Договор за проектиране от 8 ноември 2021г. точно и без недостатъци, работата му е била приета от ответника без забележки и тъй като не е платена в срок, предявява настоящия иск. В срока по чл.367 от ГПК ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е бил сключен Договор за проектиране на 08.11.2021г. като ищецът по него имал качеството Изпълнител, а ответника Възложител. Оспорва твърденията на ищеца за забава на възложителя. Счита, че всички доводи на ищеца за забава на възложителя са ирелевантни към предмета на делото. Твърди, че при сключването на договора за проектиране ищецът не е посочил изрично какви изходни данни изисква от възложителя по начин, по който ги е описал в исковата молба. Множество изходни данни били предоставени на проектанта още преди сключването на договора - данни за собствеността на имота, геодезическо заснемане на имота, скица на поземления имот (издадена на 01.03.2021г.). хидрогеоложкото проучване на имота и др. Документите били предоставени на ръка на хартиен носител. След сключване на договора още през м. декември 2021г. на проектанта били изпратени по електронен път подробни данни за технологичния процес и данни за свързаните с него функционални зони в завода, от консултант на ответника доц. Д.М.. Били предоставени и конкретни данни за машините от технологичното оборудване. Сочи, че в договора не бил определен срок за предоставяне на данни, след изтичането на който възложителят да е в забава. Ответникът твърди, че е концесионер на две находища за добив на индустриални минерали – находище „ЗЛАТЕН ДОЛ", участъци „II“ и „III“, Община Ветово, Област Русе, сключен на 04.12.2019г. и находище „БЛЯН“, участък „VII“, участък „I“, участък „III“ и участък „IV и V“, разположено в землищата на гр. Ветово и с.Кривня, Община Ветово, Област Русе, сключен на 01.09.2020г. и в интерес на дружеството било не да бави, а възможно най- бързо да бъде изработен проект, да бъде получено разрешение за строеж и да бъде построен завод за преработка на добИ.ата в находищата суровина. Сочи, че в приложение „В" към Договора страните са определили, че срокът за изпълнение на договора започвал да тече след неговото подписване, заплащане на мобилизационна сума и предоставяне на изходни данни, като проектантът не бил посочил какви точно изходни данни трябва да му бъдат предоставени. Договорът бил подписан на 08.11.2021г., мобилизационната сума 16 453, 85 лева по фактура №0000000250/08.11.2021г. била заплатена от възложителя на 16.11.2021г. и към 04.01.2022г. проектантът разполагал с изходни данни за проекта. Твърди, че 12-месечният срок за изпълнение на възложената работа е започнал да тече не по-късно от 04.01.2022г. и възразява на твърдението на ищеца, че 12-месечният срок за изпълнение на задълженията му е започнал да тече не по-рано от 16.03.2023г. Възразява, че проектантът е изпълнил точно и без недостатъци задължението си да изготви и представи на възложителя проект във фаза: „Идеен проект”, Технически до кота 0 с цел получаване разрешение за строеж. Не било налице изпълнение на проекта съгласно договорното му предназначение, за което да се дължи уговореното в Договора възнаграждение. Твърди, че от проектанта са му били представени четири броя идеен проект - на 03.04.2023г., на 26.04.2023г., на 11.05.2023г. и на 16.05.2023г., като нито един от тях не отговарял на договорените изисквания, включително на изискването да послужи за издаване на разрешение за строеж. Представеният на 03.04.2023г. идеен проект не бил одобрен от възложителя, за което уведомил изпълнителя с електронно писмо от 07.04.2023г. с конкретно посочени забележки. Представеният на 26.04.2023г. идеен проект също не е бил одобрен от възложителя, за което уведомил изпълнителя с електронно писмо от 04.05.2023г., в което посочил, че въпреки провежданите многократни срещи с уточнителен характер и въпреки, че проектантът разполагал с технологичните данни на хартия и на електронен носител, и този идеен проект 2 не отговарял на подадените изходни данни, както и идеен проект 1. Твърди, че след като му били представени два идейни проекта, които не били съобразени с договорените изисквания и с допълнителните уточнения, с електронно писмо от 05.05.2023г. уведомил изпълнителя, че очаква до седмица да получи окончателен вариант на идейния проект, който да бъде съобразен изцяло с представената от възложителя технология и в който надлежно да бъдат отразени всички негови забележки, направени по електронен път и на многократно проведени разяснителни срещи. На 11.05.2023г. проектантът представил идеен проект 3 и само няколко дни по-късно с електронно писмо от 15.05.2023г. уведомил ответника, че на 16.05.2023г. ще представи нов „оптимизиран вариант на архитектурата и технологията на завода”, който вече щял да бъде „изцяло съобразен с нивата подадени в Компановките” и предлагал провеждане на среща за обсъждане на идеен проект 3 и на този, който ще бъде представен на 15.05.2023г. Поддържа, че от съдържанието на писмото от 15.05.2023г. се установявало категоричното знание на самия проектант за недостатъците на предадения идеен проект 3, тъй като не бил съобразен изцяло с технологичните изисквания и забележките на възложителя, както и че проектът не представлявал завършен проект съгласно неговото договорно предназначение. Това обстоятелство се потвърждава и от представянето на последващ проект 4 на 16.06.2023г, който също нямал качеството на окончателен проект, а бил представен като проект за предстоящо обсъждане. Твърди, че нито един от посочените проекти не бил представен от проектанта като завършен и окончателен проект, за който се дължало възнаграждение съгласно договора. Проектите не били представени на възложителя съобразно изискванията на договора - в три екземпляра на хартиен носител и един на електронен, не били подписани от посочените лица проектанти, липсвали положени печати за проектантска правоспособност на тези лица, липсвали заглавни страници и съдържание. Това от своя страна било нарушение и на нормативните изисквания. Представените проекти не били съобразени с нормативните изисквания за идеен проект, който щял да послужи за издаване на разрешение за строеж. Представените проекти не съдържали всички части, а само част Архитектурна. Обяснителни записки към част Архитектурна били приложени само в проектите, предадени на 03.04.2023г. и на 11.05.2023г., но не били подписани от изпълнителя. Представените проекти не отговаряли на технологичните изисквания, описани в Заданието от 6стр. до 15стр. на представените изходни данни за технологията на производствения процес, за машините, както и не били съобразени с указанията и забележките на възложителя, направени по електронен път. Нито един от проектите не бил съобразен с одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), каквото било изискването на разпоредба на чл.18, ал.4 от Наредба №4 от 21 май 2001г. Ответникът твърди, че на проведена среща между страните на 09.03.2023г., протокол не е бил съставян и не му е бил изпращан. Твърди, че представеният по делото протокол бил съставен за нуждите на настоящото съдебно производство и оспорва истинността му. Възразява срещу твърдението на ищеца, че като изпълнител надлежно е предал, респ. ответникът като възложител надлежно е приел 4 варианта на идеен проект, вкл.технически проект, както и че ответникът не е възразил срещу никой от предадените му проекти и работата е приета. Поддържа, че нито един от представените проекти не е бил приет/одобрен от възложителя по смисъла на закона и договора. Твърди, че с електронно писмо от 07.04.2023г, спазвайки срока по т.2.2.4 от Договора, е отправил своите възражения и е изразил категорично неодобрение на проекта., по същия начин и другите не са били одобрени. Твърди, че двустранно подписаните протоколи не съдържали изрично волеизявление на възложителя, че приема и одобрява представените проекти, а само удостоверявали, фактическото им предаване от изпълнителя и приемането им от служител на възложителя. Не било налице надлежно приемане/одобрение от възложителя, тъй като по проекта от 03.04.2023г. били направени в срок възражения, а относно проектите от 11.05.2023г. и от 16.05.2023г. било налице знание и признание на изпълнителя, че при предаването им не представляват окончателен резултат съобразно договорното им предназначение. В този смисъл е и разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че приложените към исковата молба доказателствата под No 37, 38, 39 и 40 - идейни проекти №1, 2, 3 и 4 не били идентични с идейните проекти, които проектантът бил предал на възложителя и които изцяло се различавали от представените с исковата молба идейни проекти. Не само датите били различни, но били различни от формална/външна страна и от лице, което не притежавало специални знания. Посочват се и други различия, които според ответника потвърждавали становището му, че с исковата молба ищецът е представил пред съда новоизработени проекти, а не тези проекти, които е предал на възложителя. Различни от представените с исковата молба били всички чертежи, включени в проектите, които били предадени на възложителя. Сочи, че на възложителя бил предаден проект и на 26.04.2023г.(по който бил възразил), за който не е бил подписван приемо-предавателен протокол. Този проект не бил представен с исковата молба. Оспорва изцяло представените с исковата молба проекти, тъй като те не били идентични и били с различно съдържание от проектите, предадени от ищеца на ответника. Възразява срещу твърдението на ищеца, че до този момент ответникът не е платил предадения му идеен проект и че дължи сумата 102 798, 42 лева с ДДС по ф-ра №327/16.06.2023г. Поддържа, че след като ищецът не бил изпълнил задължението си по договора да изготви и представи на възложителя „Идеен проект”, Технически до кота 0 с цел получаване разрешение за строеж”, то не му се дължи заплащане на предвиденото в договора възнаграждение за тази работа. Възразява, че представените писмени доказателства с изключение на Договор за проектиране не са надлежно заверени с „вярно с оригинала”. На всеки от документите бил положен само подпис, като не било посочено кой е неговият автор, т.е. не било ясно дали подписът е на ищеца или на упълномощен представител. Възразява срещу приемането на посочените доказателствата под №37, 38, 39 и 40, тъй като представените с исковата молба идейни проекти не били идентични с идейните проекти, които проектантът е предал на възложителя. Не оспорва, че представените с исковата молба електронни писма, изпращани от ищеца до ответника и съответно от ответника до ищеца, вкл. изпратените линкове и прикачените към писмата файлове са идентични с разменената между страните електронна кореспонденция. Поради това счита, че не би било необходимо назначаването на съдебно-компютърна експертиза. В законов срок ищецът е упражнил правото си и е депозирал Допълнителна искова молба. Поддържа изцяло първоначалната искова молба. Пояснява, че претендира плащане на изготвения идеен проект с техническа фаза до кота 0 и не твърди, че е достигнат етапът “с цел получаване разрешение за строеж“. Твърди, че проектът бил разработен по съдържание като технически, но остава на Фаза идеен, тъй като за да стане технически, е необходимо да са налични всички изходни данни, които били задължение на ответника, а не на ищеца - виза за проектиране, градоустройствени параметри, съгласуване с експлоатационни дружества, преценка за ОВОС и т.н. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да получи виза за проектиране. Затова процесните варианти на идеен проект били изготвени на база средностатистически данни за територията, т.е. ищецът не е посочил точните параметри, тъй като тях ищецът можел да вземе от визата. Заявява, че ще се ползва от съдебното признание на ответника, че няма виза, а без виза ответникът не можел да получи разрешение за строеж, тъй като на основание чл. 140, ал. 2, ЗУТ тя представлява извадка от ПУП. Действията по одобрение и влизане в сила на ПУП също са били задължение на ответника, а не на ищеца. Етапите на извършване на работата били различни и не съвпадали с етапите на плащането й. А етапите не съвпадали, тъй като идеята на Договора била такава - извършване на плащанията от страна на възложителя било основание за продължаване на работата от страна на изпълнителя. Именно затова било предвидено, че неплащането на който и да е етап било основание за прекратяване на работата /т. 4.3. Договора/. В случая идейната част не била платена. Твърди, че претендира плащане на частично извършеното - изготвен идеен проект с техническа фаза до кота 0. С други думи, от подписване на Договора до подаване на Отговора на исковата молба ответникът е бил наясно, че първо ще получи идеен проект с техническа фаза до кота 0 и след като го плати, работата ще продължи “с цел получаване разрешение за строеж“. Поддържа твърдението за забава на ответника като кредитор. Именно защото забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на собствената му забава, но не го освобождава от задължението, ищецът се е опитвал сам да набавя изходни данни, където е било възможно. Невярно било твърдението на ответника, че при сключване на Договора ищецът не бил посочил изрично какви изходни данни изисква от възложителя. Сочи, че ответникът от самото начало е знаел за задължението си за представяне на геоложки доклад. Невярно било твърдението на ответника, че геодезическото заснемане на имота било предоставено на ищеца още преди сключване на Договора. Поддържа твърдението, че тъй като представеното от ответника геодезическо заснемане е било без подпис и записка ищецът е направил ново геодезическо заснемане. Поддържа твърдението, че към м. май 2023г. ответникът все още не е бил представил на ищеца геоложки доклад. Не възразява срещу представеното от ответника Доказателство №1, представляващо електронни писма от 29.11.2021 г., 10: 07 ч., от 01.12.2021 г., 14: 31 ч. и от 06, 12.2021 г., 12: 26 ч. ведно с проект на Уведомление до РИОСВ. Заявява, че ще се ползва от представените от ответника Доказателства №4 и 5, представляващи електронни писма от 09.05.2022г., 16: 33 ч. и от 16.03.2023 г., 17: 36 ч. ведно с приложенията. Поддържа твърдението, че е предал на ответника представените към Исковата молба 4 варианта на идеен проект. вкл. технически проект. Оспорва като ненадлежни доказателства Обяснителната записка и чертежите от м. декември 2022 г. - не представлявали документ по смисъла на закона, тъй като не били подписани, в т. ч. Обяснителната записка не била в цялост, тъй като липсвали данни за дата и съставител. Евентуално оспорва съдържанието на Обяснителната записка и чертежите. Относно представените от ответника чертежи от м. април 2023 г.: Оспорва като ненадлежни доказателства чертежите - не представлявали документ по смисъла на закона, тъй като не били подписани. Евентуално оспорва съдържанието на чертежите. Оспорва като ненадлежни доказателства Обяснителната записка от м. май 2023 г. и чертежите от м. април 2023 г. - не представлявали документ по смисъла на закона, тъй като не били подписани. Евентуално оспорва съдържанието на Обяснителната записка и чертежите. Оспорва като ненадлежни доказателства чертежите от м. април 2023 г. - не представлявали документ по смисъла на закона, тъй като не били подписани. Евентуално оспорва съдържанието на чертежите. В законов срок е постъпил допълнителен отговор на допълнителната Поддържа изложените в Отговора на исковата молба възражения срещу основателността на исковата претенция като в допълнение и в отговор на наведените от ищеца твърдения в Допълнителната ИМ, моли, съдът да приеме като съдебно признание изявлението на ищеца, че изготвените и предадени от него проекти, за които претендира сумата по иска, представляват частично извършена работа. Това признание на ищеца напълно кореспондирало с изложените от ответника в отговора възражения по-конкретно на възраженията, че представените проекти не съответстват на уговореното в Договора предназначение, не са изработени с тази степен на завършеност в количествено и качествено отношение, за да отговорят на нормативните изисквания, както и на изискванията на Възложителя. Поради това твърди, че представените проекти не представлявали завършен, окончателен и годен за изпълнение съгласно Договора проект - издаване на разрешение за строеж, а имат предварителен, незавършен и неокончателен характер. В тази връзка и в допълнение на изложеното в отговора на ИМ, прави следните пояснения относно възражението за липсата на пълно и точно изпълнение на представените проекти, за които се претендира възнаграждение: Представената проектна документация (и четирите идейни проекта) не била достатъчна по обем и съдържание, за да отговори на нормативните изисквания с оглед договорното предназначение на инвестиционния проект. Не били изготвени всички необходими проектни части, както изисква чл. 139, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 16, ал. 1 и чл. 18, ал. 4 от Наредба №4. Проектите били изготвени единствено в част Архитектура. Проектите не съдържали и подписани от проектанта обяснителни записки, поясняващи проектните решения. За разлика от геоложкия доклад, който не е част от нормативно определеното съдържание на идейния проект, обяснителната записка е задължителен негов елемент съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба №4. Неприлагането й към инвестиционния проект се отразява както на обема изпълнена работа, така и на качеството на работата. Нито един от процесните идейни проекти не бил представен в окончателен вид при изпълнение на задължението по чл. 2.1.7 от Договора, а именно - в три екземпляра на хартиен носител и един на електронен. Това изискване било регламентирано не само в Договора, но и в закона (чл.144, т. 1 от ЗУТ). Следователно изискването за представяне на проектната документация в три екземпляра на хартиен носител и на електронен носител е задължителен елемент от възложената работа с оглед нейното предназначение. Липсата на този елемент счита за неизпълнение в количествен и в качествен аспект. He било спазено и изискването на чл. 139, ал. 3 от ЗУТ, съответно на чл.2.1.4 от Договора, съгласно което всички приложени документи - както графични, така и текстови, следвало да бъдат подписани от проектанта на съответната част и съгласувани с подпис от проектантите на останалите части и от Възложителя. Проектите не били подписани от архитекта, изготвил част Архитектура, както и не били подписани от страна на „Ватия Кварц“ АД в качеството му на Възложител. Липсвали приложени удостоверения за правоспособност. За предварителния и незавършен характер на представените идейни проекти свидетелствала и приложената към отговора на ИМ електронна кореспонденция по повод процесните проекти, установяваща, че по проектите все още имало забележки и възражения от страна на Ватия Кварц АД, същите все още се доуточнявали и коригирали от Изпълнителя. Предварителният и неокончателен характер на проектите се потвърждавал и от твърденията на ищеца в Допълнителната искова молба за представени „варианти“ на Идейния проект, както и от твърдението му, че същите представлявали поредни „доработки“. Ответникът отбелязва, че Договорът не включвал възлагане изработването на варианти на идейния проект. Следователно самото представяне на четирите проекта като “варианти” свидетелства, че същите не представлявали завършен и окончателен проект съгласно възложеното с Договора. Твърди се, че не били завършени от изпълнителя проектните решения, касаещи и обезпечаващи технологичния процес. Сочи, че за да може да стартира производственият процес било необходимо бункерите (съоръженията за приемане на суровината в необработено състояние) да бъдат функционално свързани чрез гумено-транспортни ленти с технологичната линия за преработка на суровината. В представените проекти не било отразено как суровината от бункерите ще преминава по гумено-транспортни ленти, за да достигне до технологичната линия за преработка. Пояснява, че под бункерите трябвало да има т.нар.”питатели”, които да пускат и прехвърлят суровината на гумено-транспортните ленти, както и сервизни помещения за обслужване на самите бункери. Както в предадените на Възложителя проекти, така и в представените с исковата молба проекти, липсвало проектно решение за свързването на бункерите с гумено-транспортни ленти - те не били свързани с бункерите, дори не стигали до тях, а завършвали в пространството. Това било съществен недостатък на проекта, пряко свързан с функционалното предназначение на проектирания завод и в тази връзка в електронно писмо от 07.04.2023г. Възложителят поставил на изпълнителя съответните въпроси. Твърди, че предадените му процесни проекти, за които се претендира възнаграждение, не били съобразени с одобрено и влязло в сила изменение на ПУП на имота, с което не били спазени приложимите нормативни изисквания с оглед договореното предназначение на идейния проект – да послужи за издаване на разрешение за строеж. Самият факт за липса на влязъл в сила ПУП/виза за проектиране, сам по себе си бил достатъчен, за да бъде прието за доказано, че представените проекти не били предадени на Възложителя в онази степен на завършеност/окончателност, която да отговори на приложимите нормативните изисквания, включително на чл. 142, ал. 2 от ЗУТ и чл. 18, ал. 4 от Наредба №4, във връзка с предвиденото в Договора предназначение на проекта да послужи за получаване на разрешение за строеж. Излага доводи във връзка с твърдението на ищеца за забава на ответника, че дори в случай на доказана забава на Възложителя проектантът нямал право на възнаграждение, тъй като съгласно Договора възнаграждение се дължи едва след като Проектантът надлежно изработи и предаде Идейния проект в неговата цялост и завършеност, годен да послужи съобразно определеното в Договора предназначение. Относно представения от ищеца Протокол от 09.03.2023г. и твърдението му, че ще се ползва от него като доказателство по делото, заявява, че въпреки оспорването на истинността на Протокола (с аргументи в отговора на ИМ), Ватия Кварц АД принципно не оспорва факта на знание и у двете страни, че Проектантът работи по идейния проект без да има одобрен и влязъл в сила ПУП. В случай, че Протоколът бъде приет и приобщен към доказателствата по делото, твърди, че същият потвърждавал предварителния характер на представените идейни проекти, техния неокончателен вид и съдържание. Поддържа, че Протоколът не можел да обоснове основателност на исковата претенция за плащане на частично извършена от Проектанта работа или на неизпълнена част от работата. Развива доводи относно същността на идейния проект. Твърди, че волята на страните, обективирана в Договора, била ясна и непротиворечива - на Изпълнителя било възложено, а той се е съгласил и задължил да изготви Идеен проект, Технически до кота 0 за целите на получаване на разрешение за строеж. Следователно, съгласно договореното, предназначението на възложения Идеен проект е същият да послужи за издаване на разрешение за строеж. Това е определеното от страните договорно предназначение на проекта и това е резултатът, който възложителя очаквал - годен за изпълнение Идеен проект. Определеното в Договора предназначение на Идейния проект не било самоцелно, то било задължителен елемент от възлагането и от съществено значение за наличието на пълно и качествено изпълнение на възложената работа, в съответствие с всички приложими нормативни изисквания, което да обоснове заплащането й. Твърди, че в Договора не било уговорено поетапно заплащане на идейния проект в зависимост от степента на неговата завършеност, съответно в зависимост от това на какъв етап е изготвен проекта. Предвиденото възнаграждение за инвестиционния проект във фаза Идеен проект било еднократно, липсвала уговорка за авансово или поетапно заплащане. Съгласно Приложение С Договорът не допускал плащане на частично извършеното напротив - възнаграждението в пълен размер се дължало едва при представен и приет окончателен и цялостен идеен проект, годен за изпълнение с оглед договорното му предназначение. Твърди, че в Договора липсвала уговорка, че Възложителят „първо ще получи идеен проект с техническа фаза до кота 0 и след като го плати, работата ще продължи „с цел получаване разрешение за строеж”. Възложителят не е давал своето устно или писмено съгласие за заплащане на неизпълнена част от работата, както неоснователно се твърдяло и претендирало от ищеца. Твърди, че за възложителя не било възникнало задължение да плати възнаграждение на изпълнителя и за неизпълнената част от договора. Относно твърденията на ищеца за забава на ответника при предоставянето на изходни данни излага следното допълнение. Пояснява, че с Договора страните са се съгласили и приели изходните данни за проектиране да бъдат предоставяни в хода на изпълнението на възложената работа, като част от данните били предоставени на Проектанта преди сключване на договора и непосредствено след това. Счита, че не можело да се приеме, че 12-месечният срок за изпълнение не е започнал да тече преди 16.03.2023 г., единствено с аргумента, че на тази дата бил предоставил данни за машините. Поради това възразява срещу извода на ищеца, че прилагането като доказателство на електронното писмо от 16.03.2023г. за предоставяне на данни относно машинно оборудване означавало съдебно признание от страна на ответника, че на тази дата започвал да тече 12-месечния срок за изпълнение на проектантските услуги. По отношение твърденията на ищеца за забава на ответника в качеството му на Възложител при предоставянето на изходни данни за проекта намира за недоказани по изложени съображения в ОИМ. Oтносно твърденията на ищеца, че Възложителят не е възразил срещу представените идейни проекти, съответно надлежно е приел работата на проектанта ответникът излага следните твърдения. Съгласно доктрината и съдебната практика изискуемостта на вземане за възнаграждение по договор за изработка настъпва с приемането на възложената работа. Приемането включва два момента – фактическо получаване на изработеното от Възложителя и признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Следователно, приемане има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изразено волеизявление на Възложителя, че счита работата за съответна на договора. В случая нямало изрично изявление от страна на “Ватия Квари” АД, че работата е приета. Твърди, че не е налице и мълчаливо изразено съгласие за такова одобрение, като развива подробни доводи в тази насока. Поддържа становищата и възраженията, изразени в отговора на ИМ относно доказателствата и доказателствените искания на ищеца. След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона и приложимото право, съдът намира за установено от фактическа страна следното. От приложения по делото Договор за проектиране се установява, че на 08.11.2021г. страните са постигнали съгласие за неговото сключване. По силата на договора ищецът „ЕС АРХИТЕКЧЪРЪЛ ТИЙМ“ ЕООД има качеството Изпълнител, а ответника „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД качеството Възложител. Договореният предмет бил: Изработка на проекти за обект: Иновативен завод за кварцкаолинова суровина, в България гр. Сеново, община Ветово, обл.Русе, в ПИ идентификатор 66229.80.13 с РЗП около 7300кв.м. Изпълнителят е следвало да проектира завод отговарящ на съвременните изисквания за добив и преработка на индустриални минерали каолинова суровина и кварцов пясък в каолинова суровина, като се спазят нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, правата върху горските територии и земеделските земи, пътищата и пътната инфраструктура и т.н. Правата и задълженията на страните са регламентирани в т.2 от договора, като с т.2.1.1, т.2.1.2 и 2.1.8 се препраща към Приложения А, В и С, неразделна част от същия, в които са уредени, както следва – приложение А включва задание за проектиране, като е посочено, че проектът да бъде съобразен с производствения процес, машините и процесите, които ще бъдат описани в технологията и технологичния проект; Приложение В – включва видовете проектантски услуги – дейности за обекта, фази и график на изпълнение на проекта. Отразени са етапите на проекта 1.Оцифряване на терена и изработка на комбинирана скица; 2.Градоустройство - изработка на проект ПУП-ИПРЗ за зоната; 3.Мотивирано предложение за вида за разработка на проект и 4. Проект за застрояване Идейна и Техническа и екзекутивни чертежи - изработка на проект за застрояване на иновативен завод за кварц-каолинова суровина, обща площ: РЗП 7 300 кв.м. Посочени са три етапа на проектни разработки. Срокът на проектиране е бил фиксиран до 12 месеца, който започвал да тече от подписването на договора, заплащане на мобилизационна сума за стартиране на работата и предоставяне на изходни данни. Изпълнението на отделните етапи било уредено по следния начин - Етап 1 Оцифряване на терена и изработка на комбинирана скица - до 20 дни след стартиране на договора; Етап 2. Градоустройство - изработка на проект ПУП-ИПРЗ за зоната - до 60 и дни след одобрение на Етап 1; Етап 3 Мотивирано предложение за вида за разработка на проект - до 10 дни след одобрение на Етап 2; Етап 4 Проект за застрояване Идейна и Техническа и екзекутивни чертежи. Етап 4.1. Изработване на концептуален проект с 3D визуализации - до 30 дни след одобрение на Етап 3; Етап 4.2. Инвестиционен проект във фаза: „Идеен Проект", Технически до кота 0 с цел получаване разрешение за строеж - до 90 дни след одобрени на Етап 4.1; Етап 4.3. Инвестиционен проект във фаза: „Технически Проект" с обем и съдържание, регламентирани в Наредба № 4/02.06.2017г и Изработване на „Подробна КСС с цел организиране на търг за главен изпълнител - до 70 дни след одобрение на етап 4.2; Етап 4.3 Авторски надзор и екзекутивна документация – по време на строителството. Приложение С предвижда възнаграждението на проектанта. За част Градоустройство - изработка на проект ПУП-ИПРЗ, включващ ПИ 66229.80.13 МОТИВИРАНО ПРЕДЛОЖНИЕ ЗА ВИЗА ЗА РАЗРАБОТКА НА ПРОЕКТ - изработка на мотивирано предложение за виза - площ: около 35 053 кв.м. Обща цена, преди отстъпка: 17 526, 5 евро без ДДС /0, 5 евро/кв.м./; Обща цена, с приложена 20% пакетна отстъпка: 14 021, 2 евро без ДДС (0, 4 евро/кв.м.) За част Проект за застрояване – Идейна, Технически фази - изработка на проект за завод, с площ: РЗП 7 300кв.м. Обща цена, преди отстъпка: 87 600 евро без ДДС, единична на кв.м. цена на ЕТАП 2, преди отстъпка: 12 евро/кв.м. без ДДС, Обща цена, с отстъпка 20%: 70 080 евро без ДДС. Единична на кв.м. цена, с приложена 20% пакетна отстъпка: 9, 6 евро/кв.м. без ДДС. За част авторски надзор и екзекутивна документация. Проект за застрояване - ЕКЗЕКУТИВИ ФАЗИ - изработка на проект за завод, с площ: РЗП 7 300 Обща цена, преди отстъпка: 21900 евро без ДДС, Единична на кв.м. цена, преди отстъпка: 3 евро/кв.м. без ДДС. Обща цена, с отстъпка 20%: 17 520 евро без ДДС. Единична цена с приложена 20% пакетна отстъпка: 2, 4 евро/кв.м. без ДДС. В т.С.2. се предвиждат етапи на плащане: Първо плащане за мобилизация и започване на градоустройство: 50% от градоустройство ПУП- ИПРЗ; Второ плащане за мобилизация и започване на проектиране: 5% от проектиране; Трето плащане при изработка и предаване на ПУП - ИПР3: 20% от градоустройство /ПУП-ИПРЗ/; Четвърто плащане при одобрение на ПУП - ПРЗ: 30% от градоустройство /ПУП-ИПРЗ/; Пето плащане при одобрение на идеен проект с техническа фаза до кота 0: 40% от Проектиране; Шесто плащане при предаване на технически проект: 40% от Проектиране + 25% авторски; Седмо плащане при акт 14: 15% от проектиране + 25% авторски; Осмо плащане при акт 15: 25% екзекутиви и авторски надзор; Девето плащане преди подписване на разрешение за ползване: 25% екзекутиви и авторски надзор. Установява се, че общата цена в евро без ДДС по договора, при изпълнение на който проектантът е следвало да получи, е в размер на 101 621, 20 евро. От приложеното дневно извлечение №89 за дата 16.11.2021г., се установява, че представената фактура №250 от 08.11.2021г. е била осчетоводена в счетоводството на ответника на 16.11.2021г. На тази дата Ватия кварц АД е заплатило мобилизационната сума от 16 453, 85лв. с ДДС за изготвяне на проект за ПУП по Договор за проектиране. От представените електронни писма от ищеца от 04.01.2022г. и от 14.03.2022г. се установява, че той е изпратил на ответника подготвени документи до РИОСВ ведно с прикачени 2бр.файлове, както и документи за оказано съдействие на ответника пред РИОСВ във връзка с инвестиционнното предложение. Били са поставени и уточняващи въпроси към проекта. На 09.08.2022г. ищецът изпратил на ответника изготвено заявление от името на ответника за достъп до информация, което се установява, че е било входирано от него на 17.11.2022г. съгласно ел.писмо от 09.08.2022г. ведно с 1 прикачен файл и заявление за достъп до информация с вх.№АО-5446 от 17.11.2022г. Обявата за инвестиционно предложение на ответника била публикувана на 15.06.2022г. въпреки изпращането на проекта от ищеца на 04.01.2022г. Представен е Протокол от 17.06.2022г. за поставяне на обявата на информационното табло на община Ветово заедно с обява до заинтересованите лица и обществеността. В тази връзка са представени електронни писма от 04.01.2022г. 3: 39ч. и от 17.06.2022г. 16: 25ч., ведно с прикачен файл. Представено е ел.писмо от 16.03.2023г., 5: 36ч. ведно с един прикачен файл с който ответникът изпраща списък на машините с тяхното тегло, размери, мощност, захранване и т.н., подписан договор с ВиК ООД Русе, таблици с водните потоци за всички етапи, като уведомява ищеца за подадено искане за издаване на удостоверение за разполагаема мощност. От приложените ел.писма от 30.03.2023г., 4: 16ч. и от 03.04.2023г. 12: 08ч. е видно, че липсват отговори от ответника по поставените въпроси за машините. От ел.писмо от 01.03.2023г. с три бр. прикачени файлове и от 02.03.2023г. 10: 37ч., се установява, че ответникът не можел да потвърди идейната разработка, тъй като лицето, което трябвало да одобри е в чужбина. От приложеното ел.писмо от 31.03.2023г., 3: 18ч. е видно, че ответникът не може да одобри идейната разработка поради изтичане срока на линка, но отговаря на въпроси, водещи до изменение на идейната разработка. От приложения Протокол от 09.03.2023г. за проведена работна среща между страните се установява, че проектът е следвало да се изготви на база наличната към момента информация и щял да прескочи градоустройствените процедури. Посочено е, че се проектира без изходни данни от експлоатационните дружества и без одобрен и влязъл в сила ПУП. Настъпилите промени в следствие на същите били преработка на изготвения проект и щели да бъдат ценообразувани като такива, съответно увеличавали и времето за изготвяне на финалния технически проект преди входирането му. От приложеното ел.писмо от 16.03.2023г. се установява, че ответникът е получил протокола от срещата, както и че е отговорил на поставените на нея въпроси. На същата дата са били изпратени на ищеца данни за машините и технологията. От представеното ел.писмо и работен протокол от 18.04.2023г., се установява, че е била проведена работна среща между страните, на която са продължили обсъждане на въпроси по идейния проект. Акцентирано е, че се работи при липса на одобрен ПУП. От представеното ел.писмо от 05.04.2023г. с един прикачен файл се установява, че ищецът е изискал от възложителя представяне на геоложки доклад. От писмо от 05.05.2023г. е видно, че ответникът е отговорил, че този доклад не може да бъде представен бързо. Представени са четири варианта на идеен проект, ведно с пиемо- предавателни протоколи от 03.04.2023г., от 11.05.2023г., от 16.05.2023г. От представената фактура №327/16.06.2023г. се установява, че ищецът е начислил за заплащане от ответника възнаграждение по договор за идейна разработка от 08.11.2021г. в размер на 102 798, 42лв. с ДДС. От приложеното ел.писмо от 16.06.2023г. се установява, че ответникът е възразил срещу изпратената му фактура по основание и по размер с доводи, че представянето на последния вариант на идеен проект част Архитектура на 16.05.2023г., както и предходните варианти не било извършено по надлежен ред съгласно договора, че този проект не бил приет и одобрен от дружеството възложител, че сумата по фактурата би била дължима при представяне на идеен проект с технически до кота 0, приет и одобрен, че представените варианти на идеен проект били в срок много след изтичане на договорно установения. От приложеното ел.писмо от 15.06.2023г. 2: 06ч. се установява, че Ватия Кварц АД е изпратило до ищеца Уведомление за разваляне на процесния договор. От приложеното ел.писмо от 15.06.2023г. 2: 47ч. се установява, че „Ес Архитекчъръл Тийм“ ЕООД е възразило, че не приема развалянето на договора поради неспазена процедура за развалянето му. По делото са приети като писмени доказателства, относими към спора следните документи - проект на Уведомление за инвестиционно предложение ведно с чертеж на ситуация; проект на мотивирано предложение и задание по чл.125, ЗУТ за изработване на ПУП-ПЗ ведно с чертеж на план-схема; Решение №598 на Общински съвет, Ветово относно одобряване задание и разрешение за изработване на ПУП-ПЗ; идеен проект, част Технология ведно с Компановка BG 1, Компановка BG 2, Компановка BG 3 и Компановка BG 4; Заявление за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за стопански цели вх.№ 8Р-12-317 от 01.04.2022г. на МОСВ, Дунавски район с център Плевен - Басейнова дирекция; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №143, т. 35, дело №7295 от 07.11.2018г. по описа на Служба по вписвания, Русе; Скица на поземлен имот №15-214800- 01.03.2021г.; Писмо вх. № АО-3351-/6/ от 22.07.2022 г. на РИОСВ, Русе; Заявление за достъп до информация вх. № АО-5446 от 17.11.2022 г.; писмо изх.№АО-3351-/8/от 03.08.2022 г. на РИОСВ, Русе; Обява; Протокол от 17.06.2022 г. за поставяне на Обявата на информационното табло на община Ветово ведно с Обява до заинтересованите лица и обществеността; Разпечатки /5 бр./ от ОУП ведно с Обяснителна записка, част Геодезия относно сондажен кладенец за вода и теренно-ситуационна снимка; Инвестиционен проект за ПУП-ИПЗ ведно с Комбинирана скица за пълна или частична идентичност и План-схема на Мотивирано предложение; Мотивирано предложение и задание по чл. 125, ЗУТ за изработване на ПУП- ПЗ вх. №09-00-177 от 07.06.2022 г. на община Ветово; Технически проект; електронна кореспонденция от 01.12.2021г. с приложения; електронно писмо от 11.04.2022г.; електронно писмо от 14.04.2022г. с приложения към него; електронно писмо от 09.05.2022г.; електронно писмо от 16.03.2023г. с приложения към него; идеен проект, представен на възложителя на 03.04.2023г.; идеен проект, представен на възложителя на 26.04.2023г.; идеен проект, представен на възложителя на 11.05.2023г.; идеен проект, представен на възложителя на 16.05.2023г.; електронно писмо от 04.05.2023г.; електронно писмо от 15.05.2023г. От допуснатата и назначена Съдебно-счетоводната експертиза се установява, че възнаграждението, което изпълнителят следва да получи по процесния Договор за изготвяне на идеен проект с техническа фаза кота 0, съобразно проектните етапи по Договора, възлиза на 43 800 евро без ДДС и на 52 560 евро с ДДС, равняващи се на превалутирани български лева в размер на 85 665.35 лв. без ДДС и 102 798.42 лв.с ДДС. /при курс на 1евро - 1.95583лв./. Ако се приеме, че възнаграждението, което изпълнителят следва да получи по процесния Договор за изготвяне на идеен проект с техническа фаза кота 0, съобразно етапите за изпълнение на проектните работи по Договора, то общият размер на възнаграждението възлиза на 45 557, 20 евро без ДДС /плащане 1-5 в Таблица 1 от експертизата/ и на 54 668, 64 евро с ДДС, равняващи се на превалутирани български лева в размер на 89 102, 14 лв. без ДДС и 106 922.57 лв. с ДДС /1 евро =1.95583 лв./ Вещото лице е пояснило, че получателят по доставка е длъжен да осчетоводи получените фактури, включвайки ги в Дневника за покупки за данъчния период /месец/ на възникване на данъчното събитие / издаване на фактура/, или във всеки един последващ данъчен период /месец/ от възникването на данъчното събитие. В случаите в които, обаче получателят по доставката желае да упражни право на приспадане на данъчен кредит за получената фактура, разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС регламентира период от 12 месеца, през който това право може да бъде упражнено, като за начален момент за упражняването му, сочи данъчния период през който правото е възникнало, т. е. от датата на издаване на фактурата. Експерта установява, че фактура №250 от 06.11.2021 г. е била осчетоводена в счетоводството на ответника на 08.11.2021г., докато Фактура №327 от 16.06.2023г. не е била осчетоводена в счетоводството на ответника към 29.05.2024г. Сочи, че липсвали данни за извършено плащане от ответника към ищеца по процесната Фактура №327 от 16.06.2023г. в размер на стойността на фактурата – 102 798.42 лв. с ДДС. По делото са изготвени три съдебно-технически архитектурни експертизи – основна и две допълнителни, които подробно разглеждат какво е било възлагането по Договора от 08.11.2021г., какво е било задължението на всяка от страните, какви са етапите на изпълнение, съответно затруднения и специфики. От заключенията, които съдът кредитира като обективни, компетентни и без противоречиви, подкрепени от останалия доказателствен материал се установява следното. Вещото лице арх. Д. Г. сочи, че на 05.04.2022г. Проектантът е изпратил на Възложителя ЗАДАНИЕ за ПРОЕКТИРАНЕ от осем страници /лист 31 до 36. в том I от делото/ с предложение за редакция и допълване. Според вещото лице, това Задание е по-подробно, но не изпълнява всички изисквания предвидени в чл.13 от Наредба 4/2001/МРРБ. Разяснява, че съществува практика за съвместна изработка на Заданието за проектиране, с ползване общите познания, обмен на информация и изходни данни, което в случая не е било направено. Нямало сведения за окончателния вид на ЗАДАНИЕТО за ПРОЕКТИРАНЕ, дали е било допълнено и конкретизитрано и дали е било подписано от Възложителя. Пояснява, че текстът в Приложение “А" към Договора “проектът да бъде съобразен с производствения процес, машините и процесите, които ще бъдат описани в технологията и технологичния проект", изглеждал като заглавие на част Технологична в Заданието за проектиране, в която да се опише технологичния процес, машините които ще работят, необходимата им мощност, габаритите и площта за инсталиране и др. Чл.112 на Наредба № 4/2001/МРРБ, предвижда, че част технологична в идейния проект „се изработва за обектите, при които технологията е определяща при тяхната експлоатация". Процесният проект се изработвал, за да се построи завод за производство, което можело да се осъществи само с тази технология или в случая, технологията е определяща при експлоатацията на завода за каолинова суровина, както е определяща за всички производствени обекти. Разяснява, че практиката е проектирането на инвестиционни проекти за производство да започва с технологична схема на производството, текст за технологията и спецификацията на машините за производство. Тези материали са „подложката” върху която се изработва графиката за обемно пространственото и композиционно решение на сградата. Това не означавало, че подложката е Технологичен проект на производствения процес, защото при съвместната работа между специалностите които участват в проектирането настъпвали изменения, които оформяли окончателния Технологичен проект. Изискването в „Прилож. А” на Договора било: проектът “да бъде съобразен с производствения, процес, машините и процесите, които ще бъдат описани в технологията Информацията която възложителят трябва да представи на проектанта трябва да съдържа всичко което представлява технология в завода. Към Договора нямало опис на необходимите изходни данни, нямало и приемо- предавателен протокол за изходни данни. В Заданието за проектиране от април 2022г били описани следните необходими изходни данни: Актуални кадастър, скици. Актуални нотариални актове. Статус на фирмите инвеститори, геодезическо заснемане на терена, Информация за подземни комуникации, хидро-геоложко проучване, Актуална дигитална подложка. Нямало Протокол- опис на предадените изходни данни към датата на подписване на договора. Вещото лице сочи, че данни за подземни комуникации се получавали на основание Виза за проектиране, а такава не се установявала. Данни за машините и технологията били изпратени от възложителя на проектанта на 16.03.2023г. Вещото лице е посочило, че възложителят следва да предостави на изпълнителя изходните данни, които представляват информация за: собствеността и правата на възложителя; градоустройствените условия и права за строителство на обекта; условията за ползване на мрежите на техническата инфраструктура; носимоспособността на почвата и хидротехническите условия; изисквания на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие Закона за културното наследство, Закона за водите, Закона за храните и др; Програма - съдържание на обекта и технология и организация на експлоатацията му. Когато тази информация липсва, проектантът няма сигурност какво да работи и дали изработва законен обект. Посочено е, че изходните данни се представят преди началото на проектирането. Изходните данни, необходими за изготвяне на процесния идеен проект са регламентирани в чл.144 от ЗУТ, докато изходните данни за съдържание, програма и технология на експлоатация на обекта, и хидрогеология, се договарят. Вещото лице е пояснило, че геоложкият доклад и геодезическото заснемане са описани за необходими в Заданието за проектиране от април 2022г, за чието подписване нямало данни. При проектирането, геометрията на обекта се изграждала върху геодезическото заснемане, а геологията на терена показвала може ли да се строи на този терен, колко може да се натовари и какви обеми могат да се предвидят върху него. Относно момента на предоставяне на изходните данни от възложителя на изпълнителя вещото лице констатира, че към договора за проектиране от 08.11.2021г. нямало Протокол за изходни данни. По приложената в делото информация: 1. виза за проектиране с изх. данни за присъединяване към мрежите на техн. Инфраструктура - Нямало информация за налична Виза за проектиране с изходящи данни за присъединяване към техн. Инфраструктура; 2.данни за админ. актове, /Закона за опазване на околната среда, Условията за ползване на вода за питейни, производствени и противопожарни нужди, за изпускане на отпадъчни води. На 16.03.2023г възложителят е изпратил на проектанта договор с “ВиК ООД, Русе, таблици с водните потоци за всички етапи и уведомил ищеца за подадено искане за издаване на удостоверение за разполагаема мощност. 3. за технологията и машините - на 16.03.2023г възложителят е изпратил на проектанта списък на машините с тяхното тегло, размери, мощност, захранване и др. 4. геоложки доклад - последното искане от проектанта до възложителя за геоложки доклад, е от 05.04.2023г. Отговорът е от 05.05.2023г, и гласи че „геоложкия доклад не може да стане бързо”. Констатацията е направена една година и половина, след подписване на договора от 08.11.2021г. Няма информация дали по-късно е представен геоложки доклад. Вещото лице сочи, че всички изходни данни за проектиране в Капиталното строителство са специфични и единствени. Причината е уникалността на имота върху земята и конкретното предназначение на обекта. В интерес на възложителя е, и само той е този, който може да контролира интереса си, в проекта да се проектира това, което му е необходимо и да бъде проектирано така както го иска - т.е. да се спазят параметрите на обекта и необходимата технология с точно определени или възможни средства /машини/. Когато няма такъв контрол, може да се наложи преработка на проекта по време на строителството, или преустройство след това, което е с икономически усложнения. Сложността на обекта, според експертизата, изисква преди началото на проектирането, да се изработи и одобри от възложителя част Технологична в Заданието за проектиране, с описание на технологичния процес, на машините които ще работят, на необходимата им мощност, габаритите им, необходимата за инсталиране площ и организацията и всичко, което възложителят иска най- подробно, в т.ч. наклоните на лентовите транспортьори; В заданието за проектиране - Приложение А към договора от 08.11.2021 г, /лист 13- на гърба, делото/, не се коментират лентовите транспортьори. В Заданието за проектиране от 05.04.2022г - /лист 31 -38от делото/, в Производствен етап I са описани Приемни бункери с вместимост „Х тона” и „гумено- транспортна лента с максимален наклон 18%, която доставя материалите на кота 3-18”. Дали проектът ще бъде изчисляван в градуси или проценти определя производителят или търговецът на ленти и удостоверява това с официално писмо, брошура, схема или друг документ за ползване при проектиране. Във втори вариант на проекта лентовите транспортьори са в проценти, а във четвърти вариант, са в градуси. Заданието за проектиране от 05.04.2022г което проектантът е изпратил на Възложителя /лист 31 до 36, в том I от делото/ с предложение за редакция и допълване, не съдържа част със заглавие „Технологична част”, или описани технологични изисквания. На поставения въпрос дали предаденият от ищеца на ответника идеен проект, е бил работен като “идеен проект с техническа фаза до кота 0“, вещото лице е посочило, че определение на характера, обхвата и съдържанието на идейния проект в инвестиционното проектиране се съдържа в чл. 15 и чл.16 на Наредба № 4/ 2001/ МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Според чл.15, ал.1 от Наредба № 4, идейният проект се изработва „в съответствие със заданието за проектиране (договора за проектиране) Според чл. 17 от Наредба № 4, идейния проект може да се изработва „ във варианти на проектните решения. Обхватът на идейния проект трябва да отговаря на чл.15, ал. 3 от Наредбата, а съдържанието му, на чл.16 от Наредбата. Определение на характера и съдържанието на техническия проект в инвестиционното проектиране се съдържа в чл. 19, чл. 20 и чл. 21 на Наредба №4/2001/МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Според чл.19, ал.1 от Наредба № 4, техническият проект се изработва въз основа на съгласуван идеен проект. Смисълът на формата “идеен проект с техническа Фаза до кота 0“, е в това, да се издаде Разрешение за строеж до кота 0. Това е възможно при много ясно задание за проектиране, много ясни решения - без варианти, и при готови изходни данни за проектиране. Случая с проекта за Завод в гр. Сеново, общ. Ветово не е такъв. Тук са налице неясноти по отношение на Заданието за проектиране и изходните данни, което изисква допълнително време. Проектът с годност за разрешение за строеж до кота 0, 00, следва да се изработи напълно/за всички етажи/ в част архитектурна и в част технологична, с кофраж и армировка до кота 0, 00, и с кофраж до покрив в част конструктивна Това е възможно при наличие на Виза за проектиране, геоложки доклад и яснота за габаритите на машините и помещенията в които се намират и функциите им. Виза за проектиране и геоложки доклад няма, а данните за машините са от 16.03.2023г. В конкретния случай идейният проект отговаря на чл.15.ал.2 от Наредба №4/МРРБ, да изпълнява ролята на задание за проектиране на следващата фаза”. Представените от ищеца варианти на проекта за Завод за каолин и кварцов пясък в гр. Сеново, общ. Ветово, отговарят на чл.15, ал.З от Наредба № 4, за обхвата и съдържанието му, с изключение на чл. 15, ал.З, т.4 - за разрешение за строеж по чл.142, ал.2, ЗУТ. Липсата на Конструктивна част и част геодезия, не позволява извършване на предварителна оценка на съответствието с подробния устройствен план и с правилата и нормите за застрояване за водещата част на инвестиционния проект. Изработката на фаза Технически проект, може да се осъществи след подробен анализ на вариантите, описан с текст и графика, яснота по отношение технологията, съгласувана между технолог, възложител и проектант и описана с текст и графика, налични и пълни изходни данни за проектиране. Според вещото лице заданието за проектиране от 05.04.2022г - доказателство № 13 към ИМ, е предложение за задание за проектиране, което задание трябва да зададе възложителя. В случая, то е изработено от проектанта с предложение да бъде допълнено и одобрено от възложителя. Заданието не е пълно и не е одобрено. Представените към делото проекти не съдържат част Конструктивна. В Заданието за проектиране от 05.04.2022г няма условие Идейният проект да бъде придружен от Техничеси проект до кота 0, 00, с годност за издаване на разрешение за строеж. Очевидни са технологичните неясноти в проекта и необходимостта от изясняването им. Изясняването трябва да съдържа тристранно обяснение с текст и графика с участие на технолог, възложител и архитект. Това е нужно преди да се работи конструктивна част. Посочено е, че Идеен проект с разрешение за строеж до кота 0, 00 е компромисен вариант на идеен проект, с риск за преработка на следващия етап, или финансови загуби ако строителството е започнало. Според експерта, представените към исковата молба четири архитектурни проекта в идейна фаза за „Завод за добив и преработка на индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък, в каолинова суровина, в ПИ идентиф. 66229.80.13, в гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе”, са изработени съгласно параметрите на устройствената зона в бъдещия Общ устройствен план на общ. Ветово. Проектантите на оспорваните четири проекта за каолинова суровина и кварцов пясък, са изработили мотивираното предложение за ПУП, за което е било взето Решение № 598 на Общински съвет - Ветово /л. 157-158. делото/ за разрешаване изготвяне на ПУП-ПЗ, с ясно фиксирани зона и параметри на застрояване, и имат информация за параметрите на разрешения за одобряване на ПУП. Въпреки че няма официално одобрен ПУП-ПРЗ и Виза за проектиране, информацията от мотивираното предложение за ПУП ПРЗ, позволява сградите в имота, да се ситуират съобразно нормите за застрояване, размерът на имота, възможността за достъп, наклонът на терена и др. и тези сгради да бъдат оразмерени и функционално организирани като обеми и съдържание, в архитектурни проекти. Описаното проектиране се установява във всички графични и текстови материали на четирите проекта, приложени към делото от двете страни. Много подробно е описано съдържанието на проекта и съответствието му с терена и нормите за проектиране, в Обяснителната записка към Проект № 3, предаден на възложителя на 11.05.2023г. /лист 526-534 от делото/. Сравнението на четирите проекта установява, че описаните в записката нормативни документи, ситуация, подходи към сградите, функционално предназначение, площи и габарити на отделните производствени блокове, конструкция и др. се отнасят за всички тях. Четирите проекта са били изработени последователно, и са били предадени на възложителя в периода между март 2023г. и 16 май 2023г. Разликите в тях са направени, за да се оразмерят площите и обемите на сградата според функцията на отделните блокове, съгласно нормативните документи, ситуацията, подходите към сградите, функционалното предназначение, площите и габаритите на отделните производствени блокове, конструкцията или както е за четвъртия проект - поради промяната в наклона на транспортните ленти. Причините за технологичните промени са: непълно задание за машините и съоръженията или търсене на по-добро технологично решение. Вещото лице прави извод, че и четирите идейни проекта за Завод за каолин в гр. Сеново, представени в делото са ясни, подробни и отговарят на чл. 15 от Наредба № 4/МРРБ/изм.2014г. Всеки от тях може да се използва за разработване на Техническата му фаза. За да се разработят проектите за етап „получаване на разрешение за строеж", е нужно да има одобрен ПУП-ПРЗ, Виза за проектиране и геоложки доклад. Получаването на тези документи, е довършване на процедурите по ПУП-ПРЗ и допълване на изходните данни за проектиране с геоложки доклад. Свързано е с легитимиране на собствеността и финансиране на процедурите, което може да извърши само възложителя. Обикновено геолозите поставят като условие при изработката на доклад, да има одобрен ПУП или виза за проектиране. Причината е, че в документа „геоложки доклад" трябва да има точно определяне на мястото на строежа, което се вижда в ПУП-а или визата. Зависимостта и последователността на описаните документи, се установява, когато се започне работа по тези задачи, което не е станало до 16 май 2023г. Периода от разрешаване изработката на ПУП от Общинския съвет на Ветово /юни 2022г/, до предаване на последния проект за Завод за каолин в гр.Сеново /16.05.2023г/, е употребен за проектиране на четири проекта. Във връзка с поставените въпроси за процесните бункери, вещото лице е пояснило, че проектното решение в Проект №4, предаден на 16.05.2023г. и съобразен с промяната на наклона на лентовия транспортьор от 18% в 18 градуса, като проект, който е решил сградата. Броят на бункерите в Проект № 4 е четири вкопани бункера. Свързаните с това решение изчисления и последващите промени в разположението на машините са отразени в Проект №4 в т.ч. с номерирани машини в технологичната последователност на първоначалния идеен проект по технология и отговарят на разработка за Техническа фаза на проекта. Сочи, че Проект № 4 надхвърля уговорената между страните работа за идейна фаза, но показва решение на ограниченията и противоречията. Експертизата отговаря, че точното разположение на описаните машини в Завода за каолин в гр. Ветово се определя във фаза технически проект от инженер-технолог. Конфликтът в случая е получен от промяната на наклона на транспортните ленти, който първо е зададен като 18%, а преди последния проект е променен на 18 градуса = 32, 5%. Това изменя основно технологичния процес между бункерите и поточните линии и оразмеряването им, и се отразява на организацията на процесите в следващите производствени отделения /блокове/. Промяната в местоположението на тези машини се дължи на търсене и намиране на решения за функционално организиране на площите и обемите на завода, съгласно нормите на ЗУТ и Наредбите към него, с параметрите на ПУП, с размера на имота, с възможността за достъп, с наклона на терена и др. Производствените отделения BG1, BG2 и BG3 и BG4, са наречени, , блокове” в архитектурния проект и са технологично обособени обеми, в които се извършват общи по технология процеси, обединени в общ обем. Съдържанието им, местоположението им и мястото на отделните елементи в тях, се определя от технолога на проекта, и е форма на задание за проектиране. Представената за да служи за изходни данни технология, не е съобразена с ПУП ПP3, с нормите за застрояване по ЗУТ, с размера на имота, с възможността за достъп, с наклона на терена и др. Това положение изисква търсене на вариантни решения. Промяната на наклона на лентовите транспортьори в зоната на приемните бункери е 18 %, на 18 градуса = 32, 5%, на етап след завършване на първите три проекта, според вещото лице променя основно структурата на технологичния процес между бункерите и поточните линии във височина. Това се отразява на технологията на блоковете за производство BG1, BG2 и BG3, които следват промяната на наклона на лентовите транспортьори. Всеки един от представените по делото проекти е решен на основание технологично решение за преминаване на суровината от бункерите преминава до линията за преработка по транспортна лента. Технологичното решение в Проекти №1, №2 и №3 е предложено в предадената от възложителя технология, а технологичното решение в Проект № 4, при промяната на наклона на лентите, е проектирано от екипа на проектанта. Разликата в технологичното решение между първите три и четвъртия проект, се дължи на променената височина, на която постъпва суровината, а тя се променя от различните наклони на транспортната лента - 18 % равно на 10 градуса и 18 градуса = 32, 5%. Съществува взаимна обвързаност между мястото на бункерите, броя им, конфигурацията на стените им, достъпа до тях, нивото на разположение на елементите, размера на терена, размера а сградата и др., и това са част от противоречията при проектиране. Решават се, като в проекта се съвместяват варианти на решения по отделните специалности, променят се размери, наклони, височини, нива на разполагане, променя се размера на имота, променят се машините и др. В представените проекти бункерите са на различи места, с различен брой са, според различния наклон на транспортната лента. В съдебно заседание вещото лице аргументирано защитава експертизите си, като прави извод, че е бил изработен чудесен идеен проект в четири варианта, от които може да бъде направен технически проект. Подчертава, че технологията е много сложна и е изисквала разширение на първоначално уговорената площ на сградата. Посочва, че освен идейна фаза има и технология, макар и обща, но я има и тя е с машини, включена в архитектурния проект. Пояснява, че винаги има разлика между идейния и техническия проект, която се дължи на по-подробното решение, което дава техническия проект. В случая не е имало нужда да се прав технически проект на технологичната част, защото не е било договорено между страните. До кота 0 няма технология, тя започва след нея. При изслушване на втората допълнителна експертизата вещото лице арх.Г. заявява, че страните са представили по четири проекта, които се различават по отношение на оформянето им, но като съдържание – планове, разрези, фасади и др. са еднакви. Сочи, че дали към всеки един от осемте екземпляра има обяснителна записка или не, не променя проекта. Сочи, че проект №4 е бил представен пет дни след като е бил представен проект №3, като смисълът е бил поправяне на наклона на лентата. Наклонът в първите три проекта е бил 18 градуса равен на 32, 5%, като страните са установили, че е неправилен. Това е наложило изискване на нов вариант 4, в който наклонът е 18% равен на 10 градуса. Вещото лице твърди, че всички проекти представляват едно постепенно разработване на проблема, което има за цел намиране на решение, за да може от изработената технология да се създаде завод. В крайна сметка има проекти и тези проекти могат да се доработват и променят. За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля Т. К., служител на ищеца, които съдът цени при възможна заинтересованост от изхода на делото, се установява, че към момента на сключване на процесния договор е бил консултант в ищцовото дружество. Преди това е изпълнявал длъжността проектант. Твърди, че скоро след започване работата по договора страните започнали оперативни срещи за набавяне на изходните данни, за изчистване на заданието. Твърди, че при стартирането изпълнителят започнал с набавяне на изходните данни, което било задължение на възложителя. Сочи, че в началото съдействието от Ватия кварц АД е било по-активно, в последствие започнали известни разминавания в очакванията и на двете страни. Една част от документите им били предоставени веднага – документите за собственост, скица, нотариален акт, но други като геодезическото заснемане например им е било предоставено такова, което не съдържало подписи и печати на геодезисти, и това наложило ищецът да наеме фирма от гр.Русе, която да го направи, за да бъде прилагано като официална документация. Твърди, че през цялото време инженерите искали техническо задание, но според свидетелят възложителят не разбирал естеството на работата, за да го осигури. При започването на по-интензивната обработка в детайли на набавените материали, трябвало да се правят корекции, за което организирали срещи и на място в офиса на възложителя. Твърди, че работели при наличие само на част от изходните данни, като каквото успявали се снабдявали сами и проектът е бил изготвен до идейна фаза.но при разработването на техническата са имали проблеми, включително един от инженерите на ищеца бил привлечен от външна фирма да работи по същия проект. Твърди, че преди да започнат предаване на проекти към ответника, едва тогава получили техническо задание. Геология въобще не им е била предавана. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, отразяващи лични възприятия и подкрепени от останалия доказателствен материал по делото. От показанията на свидетеля И.И., работещ като архитект при ищеца, които съдът цени в условията на възможна заинтересованост от изхода на спора, се установява, че четири пъти е бил предаван от изпълнителя проекта, като той го е предавал лично три пъти в офиса на клиента на М. М.. Твърди, че е обяснявал какво представлява проекта, какво е било променено. Всеки път правел общо въведение. Твърди, че предаването е било с приемо-предавателен протокол, подписан от неговия началник арх.С.. Твърди, че при предаването на проекта не са били правени възражения. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, отразяващи лични възприятия и подкрепени от останалия доказателствен материал по делото. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи. Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1ЗЗД вр. чл.258 и вр.чл.266 ЗЗД вр. чл.86 ал.1 ЗЗД. Спорът между страните е концентриран относно това дължи ли се възнаграждение по договор за изработка на идеен проект, по който възложителят ответник твърди, че представените четири варианти на проекта са негодни да послужат за издаване на разрешение за строеж, а изпълнителят ищец претендира плащане на изработеното от него. Съгласно разпоредбата на чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение, като в чл. 266, ал. 1, изречение първо ЗЗД изрично е предвидено, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа, а съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД задължение на поръчващия е да приеме извършената работа. Този договор е консенсуален /страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие/; двустранен /създава задължения и за двете страни – за едната да изработи (да извърши ) нещо, за другата – да приеме изработеното и да го плати и възмезден, тъй като срещу това, което изпълнителят - в случая – ищецът, ще изработи, другата страна дължи възнаграждението. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно при предявен иск за реално изпълнение на основното задължение на поръчващият – да плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже предаване на изпълненото нещо във фактическата власт на поръчващия, който следва да установи изпълнението на основното си задължение - плащане на цената. Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Отговор на въпроса - „Кога възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени“, е даден в Решение №202/27.02.2015 по дело №4123/2013 на ВКС, ТК, II т.о. и по смисъла на което разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от поръчаната, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за претърпените от него вреди. Несъответствието може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения (такива, които са видими при обикновен преглед на работата), е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да направи възраженията си веднага след открИ.ето им или в уговорения между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. (В посочения смисъл са Решение № 849/06.11.2007 г. на ВКС по т.д. № 472/07г., ІІ т.о.; Решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о.). Безспорно се установи по делото, че между страните е бил сключен на 08.11.2021г. договор за проектиране – изработка на проект за завод с приблизителна площ 7300кв.м. за добив и преработка на индустриални минерали – каолинова суровина и кварцов пясък. По силата на договора ищецът „ЕС АРХИТЕКЧЪРЪЛ ТИЙМ“ ЕООД има качеството Изпълнител, а ответника „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД качеството Възложител. Изпълнителят е поел задължение да изработи идеен архитектурен проект с техническа фаза до кота 0, който е следвало да послужи за издаване на разрешение за строеж съгл.чл.143 ЗУТ. Съгласно събраните доказателства се установява, че ищецът е изготвил четири варианта на идеен проект, като нито един от тях не е бил приет от страна на ответника с аргументи, че са непълни и подлежат на доработване. Вещото лице по техническата експертиза констатира, че проектите имат непълноти от техническа гледна точка, но съдържат реални архитектурни решения, съобразени с терена, предназначението и изходната информация. Като заключава, че при допълване и надграждане вариантите на проекта могат да бъдат адаптирани за представяне пред компетентните органи за получаване на разрешение за строеж. Установява се, че въпреки, че не е била предоставена изрична виза за проектиране, възложителят е дал съгласие и инициатива за започване на проектиране, предоставяйки поетапно част от нужните изходни данни, ищецът е представил четири вариантни решения, които са били обсъждани, включително с бележки и корекции. Едно от основните задължения на възложителя е да оказва съдействие на изпълнителя, за да може последният да извърши възложената му работа според условията и сроковете на договора. Поради което, ако възложителят не изпълнява това задължение, за него могат да настъпят определени неблагоприятни последици. Възложителят има за свое основно задължение да приеме работата на Изпълнителя. При приемането на работата на Изпълнителя Възложителят има друго съпътстващо задължение да прегледа работата на Изпълнителя и да заяви възраженията си за всички видими недостатъци. Това е изключително важен момент в отношенията между страните, тъй като в закона е предвидена презумпцията, че ако при предаването на работата на Изпълнителя Възложителят не е заявил възраженията си за явните недостатъци, то след това вече Възложителят не може да претендира за поправката им за сметка на Изпълнителя. Законът въвежда презумпцията, че в такива случаи Възложителят се е съгласил с тези недостатъци на изработеното. Възложителя е длъжен и да плати възнаграждението на Изпълнителя. На основание чл.265 от ЗЗД ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Установява се, че договорът не е изпълнен изцяло и по тази причина се претендира заплащане на възнаграждение от възложителя само за тази част, за която ищецът твърди, че е изпълнил. Съдът приема, че това неизпълнение не се дължи единствено на ищеца, а е резултат от недостатъчното съдействие на възложителя, който не е предоставил цялостен комплект от изходни данни, не е осигурил ПУП, нито е участвал активно в конкретизиране на избран вариант за окончателна разработка. Това препятства довършване на проекта, но не заличава извършения труд. Съгласно решение №89/2021г. по гр.д.№2688/2020г. на ВКС – договорът за изработка е резултатен, но възнаграждение е дължимо и при положен труд, когато възложителят е възпрепятствал завършването, а съгласно Решение №199/2015г. на ВКС – невъзможността за довършване поради липса на съдействие, не води до пълна загуба на правото на възнаграждение. Изпълнителят в случая е работил, но възложителят е съдействал лошо. Липсата на ПУП и виза, което затруднява възложената задача, разпокъсаните и непълни данни, което забавя и обективно възпрепятства проекта и липсата на конкретика по договарянето, водят до непълни, но все пак използваеми варианти на проекта, съгласно заключението на експерта. Представянето на няколко проектни варианта, макар и да не са приети от възложителя, не води до липса на изпълнение, освен ако не се докаже некачествено изпълнение и изпълнение в съществено отклонение от възложеното. Последното не се доказа в процеса. Не беше установено, че вариантите са технически неизползваеми или че противоречат на заданието. ВКС в свое решение №58/27.04.2017г. по гр.д.№586/2016г. приема, че когато изпълнителят е положил дължимото поведение и е изпълнил работата съгласно възложеното, той има право на възнаграждение, независимо дали тя е била използвана. Съгласно разпоредбата на чл.267 изр.2 от ЗЗД ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. В случая изготвените варианти с оглед констатацията на вещото лице, че биха могли при съгласуване от двете страни да бъдат надградени и използвани, то те имат реална стойност за възложителя. Следователно изпълнителят има право на частично възнаграждение, тъй като договорът е частично изпълнен, а невъзможността за пълно изпълнение се дължи и на недостатъчното съдействие от страна на възложителя. Проектът не е окончателно завършен, но представените варианти са използваеми и с желание от страните могат да се приведат във вид, годен за издаване на разрешение за строеж. Установи се че, ищецът е изпълнявал своите задължения по договора, издал е съответната фактура №327 от 16.06.2023г, за заплащане на възнаграждение съобразно изработеното, което беше доказано чрез ССчЕ, че е в размер на 102 798.42лв. с ДДС, но плащане не е постъпвало. В този контекст съдът приема, че изпълнителят е положил необходимата грижа и е изпълнил работата съгласно възложеното, поради което възниква задължение на възложителя да заплати претендираното възнаграждение. В договора страните в т.5.1 са предвидили възможност за развалянето му, когато страна по него не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кат другата страна даде на длъжника подходящ разумен срок за изпълнение като посочи, че след изтичането му ще смята договора за развален. С Уведомление изх.№31/15.06.2023г. до ЕС Архитекчъръл Тийм ЕООД, Ватия Кварц АД, изпратено на ел.поща на изпълнителя, е заявило, че на осн.чл.262 ал.2, алтернативно чл.265 ал.2 от ЗЗД разваля договора поради неточно и лошо изпълнение на проектантските дейности и услуги. Възложителят е посочил в уведомлението, че недостатъците на идейния проект били съществени и счита, че същият бил негоден за употреба и безполезен съобразно договорното му и обичайно/обикновено предназначение. С Възражение от 16.06.2023г., изпратено по ел.поща, изпълнителят е заявил, че не приема развалянето на договора по съображения, че не била спазена процедурата на уведомление за разваляне на договора, предвидена в т.5т.1, както и че не приема изложените доводи на възложителя относно позоваването му на чл.262 ал.2 и чл.265 ал.2 ЗЗД. Съгласно уеднаквената практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл.87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия и начин на разваляне, както в случая са предвидили разваляне с предоставяне на подходящ срок за изпълнение. Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка като доколкото договорът е двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от собственото си задължение. Ако то е изпълнено – възниква право за реституиране на даденото. Необходимо е да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от закона право едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на чл.88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето. В настоящото производство не е спорен фактът на отправено от страната - възложителя Ватия Кварц АД едностранно изявление за разваляне на договора, без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение, тъй като последното вече било безполезно за кредитора. Това потестативно (вторично) право е основано на неизпълнението на ЕС Архитекчъръл Тийм ЕООД да завърши процесния проект в уговорения срок, който няма съмнение, че е изтекъл. При всички случаи възникването и упражняването на това потестативно право предполага възложителят да е изправна по договора страна. А такова именно качество той няма. Дължимата от изпълнителя престация, която представлява очаквания от възложителя резултат е изготвяне на идеен проект с техническа фаза до кота 0, който резултат е следвало да се постигне в рамките на 12 месеца, считано от подписване на договора, плащане на мобилизационната сума за стартиране на работата и предоставяне на изходни данни, т. е. изпълнителят като разполагащ със специални знания и необходимата професионална квалификация в областта на архитектурата се е съгласил да изпълнят възложеното за точно определен времеви период. Това изпълнение обаче е предпоставено от изпълнение на задълженията на възложителя да предостави цялостен комплект от изходни данни, да осигури ПУП, респ.виза, както и да участва активно в конкретизиране на избран вариант за окончателна разработка, но такова изпълнение възложителят не е релевирал или същото е било на части и със забава. Неоказаното съдействие в необходимия обем от страна на кредитора го поставя в забава и съответно в неговата правна сфера не се поражда правото да развали с едностранно изявление сключения договор, тъй като същият няма качеството изправна по договора страна. В този случай длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава и макар да не е освободен от поетото задължение да изработи идейния проект, липсата на престация е резултат от противоправното поведение на кредитора (неоказано достатъчно и своевременно съдействие), съответно не съставлява основание за разваляне на правната връзка, което разваляне изисква виновно неизпълнение от страна на длъжника. Правната връзка между страните не е прекратена в резултат на разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на ЕС Архитекчъръл Тийм ЕООД, тъй като такова виновно негово неизпълнение няма. Липсата на престиране е резултат на причина, за която изпълнителят не отговаря, тъй като е осъществена хипотезата на забава на кредитора. Отделно от изложеното не е била спазена и процедурата по уведомление за разваляне на договора. По отношение на изготвените варианти на идейния проект, няма данни да е налице абсолютна, пълна негодност - дори няма възражения за недостатъци. С оглед липсата на твърдения /освен в уведомлението за разваляне на договора/, че работата по тези варианти са страдали от недостатъци, които водят до пълната им негодност и липсата на доказателства, които да сочат, че те са напълно безполезни за възложителя, съдът приема, че изпълнените варианти до издаване на фактура №327 от 16.06.2023г, за заплащане на възнаграждение съобразно изработеното, което беше доказано чрез ССчЕ, в размер на 102 798.42лв. с ДДС лв. са полезни за възложителя. Съдът приема, че по отношение на изпълнените от ищеца работи на стойност 102 798.42лв. с ДДС не е настъпил правният ефект по разваляне на договора, защото тази част от изпълнената работа е годна и полезна за възложителя / решение № 99 от 11.07.2017 г. по т.д. № 2483/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 157 от 08.11.2010 г. по т.д. № 1135/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС /. Следва да бъде посочено, че по отношение на развалянето на договор за изработка ВКС приема в практиката си, че съдът следва да съобразява дали неизпълнената част от поръчката може са бъде полезна на поръчващия, както и това дали съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е спорен. Приема се, че право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато в последствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна, като липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД. В същата хипотеза и полезността на работата за възложителя по чл. 267, ал. 1, изр.2 ЗЗД, е основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение (решение от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г., ІV г.о.). Приема се също така, че недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Искът е основателен, тъй като не се доказа неизпълнение или лошо изпълнение, което да оправдава отказа за плащане. Възнаграждението е дължимо за съответната част на извършената работа. В тежест на ответника беше възложено да докаже, че е платил задълженията си по договора или да посочи други правопогасяващи възражения. Ответникът не е представил такива доказателства, поради което съдът намира, че същият не е изпълнил задължението си. От гореизложеното следва, че исковата претенция на ищеца е основателна и доказана в претендирания размер. При този изход на спора, право на присъждане на разноските за настоящото производство се поражда за ищеца, който претендира такива, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, възлизащи в общ размер на 15 211, 94лв. В срок на осн.чл.78 ал.5 ГПК ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Съдът намира това възражение за неоснователно. Установява се, че адвокатското възнаграждение е заплатено с платежно нареждане на 28.07.2023г. и е в размер на 8 762лв. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от наредбата за възнаграждения за адвокатската работа, която съдът приема като ориентир при разглеждане на възражението. Заплатеният адвокатски хонорар е адекватен на упражнената защита по делото и няма основание да бъде редуциран.
Цитирани разпоредби
55- чл. 15
- чл. 265 ЗЗД
- чл. 2
- чл. 265, ал. 2 ЗЗД
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 87, ал. 1 ЗЗД
- чл. 125
- чл. 16
- чл. 18, ал. 4
- чл. 264, ал. 2
- чл. 290 ГПК
- чл. 367 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 72 ЗДДС
- чл. 258 ЗЗД
- чл. 264, ал. 1 ЗЗД
- чл. 264, ал. 3 ЗЗД
- чл. 264, ал. 2 ЗЗД
- чл. 266 ЗЗД
- чл. 266, ал. 1 ЗЗД
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 87 ЗЗД
- чл. 88 ЗЗД
- чл. 139, ал. 3 ЗУТ
- чл. 139, ал. 2 ЗУТ
- чл. 142, ал. 2 ЗУТ
- чл. 143 ЗУТ
- чл. 144, т. 1 ЗУТ
- чл. 144 ЗУТ
- чл. 112
- чл. 13
- чл. 140
- чл. 140, ал. 2
- чл. 142, ал. 2
- чл. 15, ал. 1
- чл. 15, ал. 3
- чл. 16, ал. 1, т. 3
- чл. 16, ал. 1
- чл. 17
- чл. 18
- чл. 18, ал. 1
- чл. 19, ал. 1
- чл. 19
- чл. 20
- чл. 21
- чл. 258
- чл. 262, ал. 2
- чл. 264, ал. 3
- чл. 266, ал. 1
- чл. 267, ал. 1
- чл. 267
- чл. 7, ал. 2, т. 5
- чл. 79, ал. 1