Решение № 9852 от 3.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1288/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ), вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ ). Образувано е по жалба на А. М. А., с адрес - гр. Бургас, [улица]против Решение № 48-00-37/1/ от 23.07.2024г. издадено от заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, в частта му по т.3, т.6, т.8, т.9 и т.13, и частичен мълчалив отказ по т.12 и от т.14 до т.23 по подадено заявление за достъп до обществена информация с рег. № 1720599641/10.07.2024г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното решение в оспорваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липса на мотиви, както и незаконосъобразност по отношение на мълчаливия отказ. Излагат се съображения, че в предоставената по т. 3, т.6, т.8, т.9 и т.13 от решението информация се съдържат отговори, които са непълни и немотивирани, поради което се твърди изричен отказ по отношение на тези въпроси. По отношение на т.12 и от т.14 до т.23 от подаденото заявление се твърди липса на произнасяне на органа, при което е налице мълчалив отказ. От съда се иска да отмени обжалвания мълчалив отказ, респ. решението в обжалваната част, и да задължи административния орган да предостави достъп до поисканата информация в пълен обем. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа оспорването по изложените в жалбата съображения. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – зам. кмет „СИРР“ при Община Бургас чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна. Сочи, че е предоставена в пълнота информация по поставените 13 точки, като в решението е посочен линк, в който се съдържа отговор на голяма част от въпросите на жалбоподателя. По отношение на мълчаливия отказ, сочи че е налице технически пропуск, който не може да бъде вменен във вина на ответника. От съда се иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че със заявление за достъп до обществена информация рег. № 1720599641/10.07.2024г. подадено чрез Платформата за достъп до обществена информация от А. М. А. до Община Бургас, на основание чл. 24 от ЗДОИ в двадесет и три точки е поискано предоставяне на информация относно следното: 1.Кои участъци и колко километра от велоалеите в града са изградени със средства на Европейския съюз - съфинансиране от ЕФРР? 2.Счита ли се участъкът от началото на паркинга при „Солниците“ до кв. Сарафово велоалея? 3.Защо има участъци по велоалеите до [улица]и до [улица]с асфалтирана част и други, които представляват „плаващи“ плочки по тротоара, върху които е поставена жълта боя? 4.Преминаването пред спирки по [улица]и в насрещното движение, следвайки маркировката по велоалеята, съгласувано ли е с компетентните органи от МВР? 5.Защо има неасфалтиран участък от около 300 метра по велоалеята до „Пода“? 6.Кой разреши поставянето на три билборда, два от които в неасфалтираната част по велоалеята до „Пода“, отляво по посока „Пода“ и един - наскоро изграден, малко след неасфалтираната част, също отляво в посока „Пода“? Това съгласувано ли е с РИОСВ? Чия собственост са трите билборда в този участък от велоалеята? Поставянето на билбордове, за които беше разкопано с багер и се изля бетон, представлява ли строително-монтажни работи? 7.Какво указват табели Г14, от 2017 година насам - едната е по средата на неасфалтираната част по велоалеята до „Пода“, а другата - насред асфалтираната част? 8.Какви са графиците за почистването на велоалеята до „Пода“ за последните 5 години, включително 2024 година? Кога точно (по дати) е била осъществявана услугата по почистване през тези години? 9.Кой осъществява почистването по договор и колко е струвало на общината (по документ за платената услуга) услугата по почистването през последните 5 години? 10.Изрязването на храстите, които на няколко места са обзели повече от половината от велоалеята до „Пода“, беше ли включено в почистването на велоалеята тази година? На коя дата се осъществи почистването / изрязването на храстите по целия участък от кръговото при „Меден Рудник“ и „Победа“ до „Пода“? 11.Кои са ресорните дирекции в общината, които следва да осъществяват надзор върху осъществената услуга по почистване на велоалеята до „Пода“? 12.Кой осъществява поддръжката на велоалеите? Има ли сключени договори, с кого са сключени и докога са в сила? 13.Кой контролира състоянието на велоалеите; на кои дати през последните пет години е осъществен мониторинг за тяхното състояние; кои участъци са ревизирани? Ако някога е правен мониторинг за състоянието на велоалеите в града, какъв е резултатът от проверката за всяка една от велоалеите; към кой момент е проверката? 14.Изтекъл ли е гаранционният срок за поддръжката на велоалеите; за кои от тях, кога е изтекъл? 15.Колко пъти през гаранционните срокове са възлагани ремонтни дейности по поддръжката на велоалеите от общината на подизпълнителите; за кои участъци са възлагани; кога са възлагани тези дейности и какво е свършено по тях? 16.Някога през годините общинската администрация обезопасявала ли е шахтите непосредствено до и върху велоалеята до [улица]? Чия отговорност е това? 17.Кой контролира преминаването на моторни средства (мотопеди, мотори) по велоалеите до [улица]и до „Пода“? Работят ли камерите на общината по велоалеята до [улица]? 18.Кой контролира движението на пешеходци по велоалеите, които са предназначени само за колоездачи? Работят ли камерите на общината в града? 19.Влакчето в „Морската градина“ може ли да се движи по велоалеята и трябва ли колоездачите да отстъпват място на влакчето? 20.Каква защита имат велосипедистите на кръговото при „Победа“ и „Меден Рудник“ при пресичане напречно на двете платна с по две ленти за двупосочно движение, непосредствено до кръговото, за да се прехвърлят от велоалеите от „Пода“ и „Меден Рудни“ към велоалеята до [улица]и обратно? Това пресичане съгласувано ли е с МВР преди влизането в експлоатация на велоалеята и как е организирано движението за велосипедистите? 21.По велоалеята през „Акации“, кой е с предимство покрай автосервизите, заведенията за хранене и входовете на жилищните сгради - колоездачите по велоалеята, пешеходците по тротоара и по велоалеята или МПС, влизащи и излизащи от автосервизите и пресичащи велоалеята? 22.Има ли изградена велосипедна инфраструктура в общината с широчина под законовия минимум; ако има - кои са тези участъци; как е организирано движението по тях? 23.Кой е длъжен да уведоми предварително с указателни табели, извършването на ремонтни дейности, поради които е невъзможно преминаването по велоалеите, като обозначи откъде да се премине? Бяха ли длъжни ВиК при ремонтните дейности, заради които беше блокирана велоалеята до [улица]и велоалеята до [улица], да уведомят с табели колоездачите, за да не стигат до затворения участък, където се оказа че не могат да продължат и няма друга велоалея откъдето да могат да продължат своя маршрут? Беше ли длъжна и общината да уведоми гражданите за затворените велоалеи? Има ли това задължение по закон и МВР, ако е съгласувано с тях? Ако са били поставени уведомителни табели и съобщения, моля да посочите тяхното съдържание и местоположение, както и времето, през което са били поставени. В отговор на така подаденото заявление и в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, с решение № 48-00-37/1/ от 23.07.2024 г. на заместник кмет „СИРР“ при Община Бургас на заявителя е предоставен достъп до поисканата информация по точки от 1 до 13 от заявление рег. № 1720599641/10.07.2024 г. Информацията е предоставена на заявителя на 24.07.2024 г. на посочената от него електронна поща. По отношение на т.14 до 23 от заявлението не е предоставена информация. Жалбата сезираща съда е депозирана на 05.08.2024 г. В хода на съдебното производство от ответника е представено писмено доказателство - екранна извадка от линка посочен в оспореното решение - https; //map.smartburgas.eu/?app=velo, както и информация за приложението „Smart Burgas“. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК, подадена е от надлежно легитимирано лице (заявител) в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, включително е спазен този по ал. 2 на същата норма по отношение на оспорване на частичен мълчалив отказ, от лицето, инициирало административното производство по издаване на акта. По смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ на обжалване пред съответния административен съд, по реда на АПК подлежат решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Същевременно чл. 149, ал. 2 от АПК предвижда оспорване на мълчалив отказ в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата срещу оспорения акт, в частта по т.3, т.6, т.8, т.9 и т.13 е подадена до АдмС-Бургас на 05.08.2024 г. – в предвидения 14 – дневен срок по чл149, ал.1 от АПК. Жалбата срещу мълчалив отказ в частта по т.12 и от т.14 до т.23 от подаденото заявление е подадена и в срока по чл.149, ал.2 от АПК. Заявлението за достъп до обществена информация е подадено на 10.07.2024 година. Срокът за предоставяне или отказ от предоставяне на поисканата информация, съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, е 14 - дневен и изтича на 24.07.2024 година (работен ден). Срокът за оспорване на мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация е едномесечен от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе ( чл. 149, ал. 2 АПК ) и изтича на 24.08.2024 година. Жалбата е подадена пред компетентния съд по чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, вр. чл. 133, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения: Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. По отношение на оспорения отказ по т.3, т.6, т.8, т.9 и т.13 от решението: При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт в посочената част да е нищожен. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Безспорно Община Бургас, чрез кмета е задължен по ЗДОИ субект. При наличието на законова възможност съобразно чл.28, ал.2 ЗДОИ за делегиране на правомощия за вземане на решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация и наличие на такова делегиране, то оспореното решение е издадено от компетентен административен орган. Решение № 48-00-37/1/ от 23.07.2024г. на заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му предоставени със Заповед № № 4093 от 07.12.2023 г. на Кмета на Община Бургас, издадена на основание чл.28 ал.2 от ЗДОИ. Актът в оспорената част е издаден и при формално спазване на изискванията за форма ( чл. 38 от ЗДОИ, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК ). Решението в частта му по т.3, т.6, т.8, т.9 и т.13, е частично незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, като съображенията за това са следните: Положителните законови предпоставки за предоставяне на достъп до обществена информация са налице - кметът на Община Бургас има качеството на задължен субект по смисъла на ЗДОИ, както и исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, в частност – служебна по чл. 11 от с. з. и за нея не е налице някое от ограниченията по чл. 13, ал. 2 от закона. Дефиницията на понятието „обществена информация“ е дадена в разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, съгласно която „обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.“ Обществената информация съгл. чл. 9 от ЗДОИ е официална и служебна. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията според чл. 11 от същия закон, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. В случая, спорът по делото се свежда до това дали изчерпателно е отговорено на въпросите по т.3, т.6, т.8, т.9 и т.13 от заявлението. По въпрос № 3: Защо има участъци по велоалеите до [улица]и до [улица]с асфалтирана част и други, които представляват „плаващи“ плочки по тротоара, върху които е поставена жълта боя? Отговор: Велоалеята по тротоара на [улица]и [улица]в град Бургас е изпълнена по одобрен технически инвестиционен проект в рамките на дейностите по проект: Интегриран градски транспорт на гр. Бургас. Проектът е изготвен при спазване на За­кон за устройство на територията и Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Според общата схема на велоалеи, част от тях са споделени, разположени в рамките на тротоарните ширини. Съдът не приема за основателни възраженията, че не е даден отговор на поставения въпрос. Отговора е изчерпателен. Освен регламентацията на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, съгласно който този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, нормата на чл. 2, ал. 3 ЗДОИ предвижда, че информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. Обяснението за наличието, липсата и конкретиката на законовото основание за някакво действие или бездействие на държавен орган категорично не е обществена информация, тъй като не е създадена предварително или вече съхранена на материален носител. По т.6, т.8, т.9 и т.13 от заявлението, съдът намира, че не се доказа в настоящото производство, че е налице произнасяне в пълнота по посочените въпроси, а предоставянето на неясна или частична информация без да е мотивиран изричен отказ за предоставяне на информация в искания обем противоречи на принципите прокламирани в чл.6 от ЗДОИ. По този начин се формира отказ който е немотивиран и незаконосъобразен като противоречащ на чл. 26 и 27 от ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание. Предвид формата на решението привидно с позитивно за заявителя съдържание, оспорения акт не предоставя искания достъп в пълнота, а на практика липсват мотиви за отказ, свързани с основанията по чл.37 от ЗДОИ или по чл. 8 или чл.13, ал. 2 от ЗДОИ. Нито един от посочените въпросите не е обсъден от органа и макар да е прието че искането е основателно, предоставената информация не дава отговор в пълнота на поставените въпроси, което прави акта незаконосъобразен. Ако задължения субект има съмнения относно яснотата на търсената информация е следвало да проведе процедурата по чл. 29 от ЗДОИ, вместо да предостави информация каквато е преценил без да се съобрази с искането. АО следва да прецени коя част от исканата от заявителя информация попада в обхвата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като целта на ЗДОИ е да осигури информираност на гражданите и достъп до сведения които се създават и съхраняват от публичните субекти във връзка с тяхната дейност. Действително предоставянето на достъп до обществена информация касае случаите когато същата е налична и ако по отношение на поставените въпроси се предполага събиране и обработване на сведения и данни, сезирания орган няма задължение да отговаря на тези въпроси, защото те не попадат в обхвата на ЗДОИ. Ако АО не разполага с исканата информация следва да уведоми заявителя в съответствие с разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ. Изискването обаче към АО е да мотивира акта, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация. По отношение оспорения мълчалив отказ в частта по т.12 и от т.14 до т.23 от заявлението: При анализ на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че ответникът е нарушил приложимия материален закон - чл.28, ал.2 ЗДОИ като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация, в частта му по в частта по т.12 и от т.14 до т.23. Тази разпоредба задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомят писмено заявителя за своето решение. С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричната разпоредба на чл. 28, ал.2, чл. 34, чл.38 и чл.39 ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл.3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 – чл. 33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя. Правната конструкция по чл.58, ал.1 от АПК, уреждаща необорима презумпция, че сезираният орган не е съгласен (налице е формиран отказ) и фикция за произнасяне (годен за обжалване акт), е установена в защита на заявителя като му предоставя възможност да се защитава срещу бездействието на сезирания орган. След като специалният закон (ЗДОИ) изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен отказ в хипотезата на чл.58, ал.1 АПК. Във връзка с изложеното неоснователно е възражението на адм.орган за технически пропуск при разпечатване на заявлението и отговор само на част от поставените въпроси от заявителя. Заявление рег. № 1720599641/10.07.2024г. е качено в пълнота в Платформата за достъп до обществена информация, която е общественодостъпна за всички субекти. По изложените по-горе съображения съдът намира, че оспореното Решение № 48-00-37/1/ от 23.07.2024г, в частта му по т.6, т.8, т.9 и т.13, и частичен мълчалив отказ по т.12 и от т.14 до т.23 по подаденото заявление е незаконосъобразно. Отказът следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за произнасяне. При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл. 3 ЗДОИ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма - решение, което да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава трета на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация. Предвид изхода на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Такива са доказани в размер на 10 лева за заплатената по сметка на Административен съд Бургас държавна такса. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд