Решение № 90 от 3.6.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 301/2022 г.

Производство по глава чл.21 от НПК. С присъда № 260006/25.02.2022г., постановена по НОХД № 771/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият Й. З. Т. е бил признат за виновен в това, че на 26.11.2019г. в гр. П, умишлено е умъртвил повече от едно лице – две лица –В.Х.Б., ЕГН •••••••••• и Х.В.Б., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 115 от НК вр. чл. 54 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.а от ЗИНЗС. С присъдата подсъдимият Й. З. Т. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Д. Г. Б. сумата от 6 250 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 4 вр. чл. 115 от НК, както и сумата от 160 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от същото престъпление, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019 година до окончателното им изплащане; на гражданския ищец и частен обвинител С. В. Б., ЕГН •••••••••• сумата от 130 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 4 вр. чл. 115 от НК, както и претърпени имуществени вреди от същото престъпление в размер на 478, 65 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до изплащането; на гражданския ищец и частен обвинител П. Б. Б., ЕГН •••••••••• сумата от 80 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 4 вр. чл. 115 от НК, ведно с лихвата от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане; на гражданския ищец и частен обвинител Р. Б. И., ЕГН •••••••••• в качеството й на майка и законен представител на малолетната Д. Х. Б. сумата от 130 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 4 вр. чл. 115 от НК, като до пълните предявени размери гражданските искове са били отхвърлени като недоказани. На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК от размера на наказанието е приспаднато времето, през което подс. Й. Т. е задържан под стража, считано от 26.11.2019г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода. В тежест на подс.Й. З. Т. са били възложени направените по делото разноски, като е била присъдена и съответната държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото. Недоволни от постановената присъда са останали подс.Й. Т. и частните обвинители Д. Г. Б., С. В. Б., П. Б. Б. и Р. Б. И. в качеството й на майка и законен представител на малолетната Д. Х. Б., поради което са я обжалвали чрез защитника адв. Й. Д. и поверениците им – адв. Д. Б., адв. З. Т., адв. Х. Х. и адв. Р. Д.. В жалбата на адв. Д. се съдържат общи оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на присъдата, като се прави искане да бъде отменена и подс. Т. да се признае за невинен по повдигнатото му обвинение заради наличието на неизбежна отбрана по чл.12 ал.1 НК или да се приложи разпоредбата на чл.119 от НК за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана или пък правилото на чл.12 ал.4 от НК. От другия защитник на подс. Й. Т. адв.И. Л. е постъпило допълнително изложение към въззивната му жалба, в което са изложени съображения за постановяване на присъдата при допуснати съществени процесуални нарушения- за липса на мотиви, за неправилен и превратен анализ на доказателствените източници, в това число на обясненията на подсъдимия, както и за нарушение на материалния закон, свързани с отказа на съда да приеме положение на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 НК, а също и за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подс.Т.. Аналогични доводи се съдържат и във т.нар. въззивни бележки на подс. Й. Т. чрез защитника му адв. Й. Д.. В жалбите на частните обвинители и граждански ищци по делото са наведени идентични съображения в подкрепа на оплакването, че наложеното на подс. Й. Т. наказание е явно несправедливо – неоснователно занижено, както и за явна несправедливост на определените с присъдата по размер обезщетения за претърпени от деянието неимуществени вреди. Поради което молят присъдата да се измени и на подс. Т. да му се наложи наказание доживотен затвор без право на замяна или доживотен затвор с право на замяна / адв. Б. и адв. Х./, както и да се уважат гражданските искове в пълните им предявени размери. Прокурорът от Апелативна прокуратура счита въззивните жалби на страните за неоснователни, като е на становище, че липсва неизбежна отбрана заради извършените самоуправни действия от страна на подс.Т. с предмет кафе- машината спрямо съдружника във фирмата пострадалия Х.Б., поради което предлага присъдата да се потвърди като правилна и законосъобразна, включително по отношение на наложеното на подсъдимия наказание от двадесет години лишаване от свобода. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното: Въззивните жалби на подс. Й. Т. и на частните обвинители и граждански ищци Д. Г. Б., С. В. Б., П. Б. Б. и Р. Б. И. в качеството й на майка и законен представител на малолетната Д. Х. Б., са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Въз основа на доказателствата по делото, събрани и проверени по време на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата и втората инстанция, въззивният съд приема за установени по категоричен начин следните фактически положения: Подсъдимият Й. З. Т. и пострадалия В.Х.Б. са първи братовчеди, а пострадалия Х.В.Б. е син на В.Б., съответно бащата на В.Б. е брат на майката на подсъдимия Т. – св.В. Г. Т.. През годините те и семействата им поддържали близки и добри роднински отношения, включително се събирали заедно да празнуват тържества - сватби, абитуриентски балове, кръщенета и други празници. Като млад В.Б. тренирал борба свободен стил и се развил в този спорт, като станал световен шампион, европейски вицешампион и няколко пъти републикански шампион. От своя страна подс. Й. Т. също започнал да се занимава с този спорт, но не постигнал такива значителни успехи, борба тренирал и Х.Б.. Всъщност и тримата завършили спортното училище „В.Л.“ в гр.П. с профил „борба“ и били здрави и тренирани спортни натури. След приключване на активната си спортна дейност В.Б., който междувременно завършил и „М.“, започнал работа в системата на МВР. По- късно бил освободен от системата на МВР, според подсъдимия Т. заради рекет, машинации и незаконни неща. Подсъдимият Т. го възприемал като „мутра“ и „бандит“ и не одобрявал поведението на братовчед си, за когото считал, че постига успехите си в живота по незаконен начин, а не толкова с труд и постоянство като него. Подсъдимият Т. знаел за братовчед си и това / от починалия му брат Б.Б. /, че навремето бил замесен в убийство при кражба на голям тир с цигари. Ето защо не изпитвал въпреки близкото им родство добри чувства и отношение към него, поради което се въздържал да започне съвместен бизнес с по-големия си братовчед - имал съмнение, че той в крайна сметка ще го измами, защото знаел „как се краде“. Всъщност от приложената по делото справка за съдимост се установява, че В.Б. е осъждан два пъти- с влязла в сила на 24.07.2006г. присъда на една година лишаване от свобода по чл.339 ал.1 НК за незаконно държане на боеприпаси, и с друга присъда в сила от 19.12.2011г. за престъпление по чл.354а ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, и двата пъти условно. В името на родството им обаче двамата поддържали връзка и продължавали да се канят на общи празници. Последният такъв бил абитуриентската вечер на голямата дъщеря на подс.Т., където В.Б. и неговото семейство присъствали. Към сина на В.Б.- Х.Б. подс. Й. Т. изпитвал искренни роднински чувства и го имал за много близък, „почти като син“. Двамата поддържали дружески отношения и още преди да се оженят, често контактували и ходели по заведения с бъдещите си съпруги. Понякога обаче Х.Б. предизвиквал скандали в заведенията, като в случаите, когато били заедно двамата, подс.Т. го възпирал да не създава проблеми и да не се бие. Освен подс.Т. св.Д. Т.- организатор охрана в „Д.“ ООД П. също разказва, че Х.Б. имал забрана от собствениците на заведения и нощни клубове до охраната им да него допускат, защото имал непристойно поведение и сбивания на няколко пъти. Х.Б. също е осъждан два пъти- с влязла в сила присъда на 04.10.2014г. за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, и за шофиране след употреба на алкохол на пет месеца лишаване от свобода, условно в сила от 19.12.2011г. Х.Б. имал брак със св. Р. Б. И., който продължил от февруари 2015 г. до април 2019 г., като фактически те съжителствали от декември 2014 г. до октомври 2018 г., след което се разделили, тъй като отношенията им охладнели. След това свидетелката напуснала семейното им жилище и заедно с детето им Д. Х. Б. заживели в гр. С.З., като Х.Б. редовно поддържал връзка и лични отношения с дъщеря си и като баща я обгрижвал във всяко едно отношение. Раздялата със съпругата му се отразила много зле на психиката на Х.Б., който изпаднал в силна депресия, получавал и паник-атаки, поради което се наложило да потърси специализирана лекарска помощ при психиатър, както и да приема предписаните му лекарства- антидепресанти за лечение на състоянието му. Заради влошеното си психично здраве Х.Б. почти не излизал от дома на родителите си, при които се върнал да живее, а ако излизал бил с придружител, спрял и да ходи на работа. Подсъдимият Й. Т. още от 1997 г., след като приключил с активния спорт, започнал да се занимава с търговия. За целта учредил няколко фирми на свое име, като първоначално се занимавал с продажба на дъвки и дрехи, а през 2014 г. създал „С.Г.К.“ ЕООД, която фирма започнала да се занимава с внос на кафе от И. и експлоатация на кафе-машини. Тъй като бизнесът с тези вендинг автомати потръгнал, на следващата година подс. Т. решил да създаде нова фирма, която да включи в дейността си внос на употребявани кафе- машини /вендинг-апарати/, които да бъдат рециклирани в страната, след което да бъдат продавани на клиенти. В учредяването на тази фирма подс. Т. решил да включи племенника си – убития Х.В.Б., тъй като знаел, че е коректен в бизнес отношенията, а впоследствие и своя приятел от детските години – св. И.Н.Н.. На 08.04.2015г. била създадена „С.Г.•••“ ООД, в която тримата съдружници имали равно дялово участие, както и право да управляват и представляват фирмата. През 2017 г. с цел да разделят дейността на фирмите, тримата съдружници- Т., Б. и Н., създали ново дружество - „С.Е.Д.В.“ ООД /С.•••••/, което се занимавало единствено с продажбата на кафе чрез кафе-машините, които били разположени в гр. П и региона. В тази фирма тримата съдружници отново имали равни дялове, представителство и управление. Счетоводството на всичките тези фирми се водело от счетоводната кантора, в която работил св. А.Х.Т., поради което той имал добър поглед върху дейността и състоянието в което са намирали те. Междувременно, след като поработил една година в Германия, В.Б. се завърнал в страната и понеже нямал друга работа, помолил сина си да го вземат на работа в някоя от общите с братовчед му фирми. Въпреки че не бил съгласен заради негативното си мнение към В.Б. същият да работи във фирмата им, подс. Й. Т. се съобразил с молбата на племенника си Х.Б. баща му да работи при тях, В.Б. бил назначен с трудов договор на работа в „С.Г.•••“ ООД – П и бил здравно и социално осигурен. Същият се занимавал главно с рециклирането на кафе-автоматите и за около една година време добил добри познания и умения в тази област. Въпреки това обаче през есента на 2019 г. трудовият му договор бил прекратен и фирмата спряла да го осигурява както неин работник. Дейността на „С.Г.•••“ ООД – П се осъществявала в помещение под наем в гр. П, на ул.“Б.“ № •••, където в склад се съхранявали кафе-машините, кафе, консумативи и друга стока на фирмата. В склада не се съхранявали стоки на другите две фирми, в които участвал подс.Т., поради което ако някой съдружник искал да вземе стока /кафе-машина/ на тази фирма /„С.Г.•••“ ООД/, това трябвало да стане принципно със съгласието и на останалите двама собственици. В течение на времето обаче се наложила практиката, ако някой от съдружниците реши да вземе някаква машиназа продажба или някъде за поставяне, впоследствие да си я заплаща към фирмата, за което му се издавало фактура по съответния ред или цената й се удържала от вземанията на съответния съдружник. По същия начин стояли нещата и с кафето за машините и другите консумативи, които Т. или пострадалия Х.Б., който също имал поставени три кафе-автомата, вземали от общата им фирма и после заплащали стойността им на „С.Г.•••“ ООД – П., за да няма ощетен съдружник. През годините фирмата работела добре и реализирала значителни търговски обороти. Тъй като работата на подс.Т. била свързана с пренасяне на стока, както и на парични средства от експлоатацията на разположените на различни места кафе-машини и като цяло от дейността на фирмите му, същият през лятото на 2019 г. подал заявление за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него в Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив, с цел самоохрана и самозащита. След представяне на необходимите документи и провеждане на изискуемия курс по безопасно боравене с огнестрелно оръжие, проведен от св. А.И. В. – треньор-инструктор в стрелкови клуб „Б.••“ - гр. П, на 10.07.2019 г. на подс. Й. З. Т. било издадено Разрешение № 20190465040, валидно до 10.07.2024 г. за късо нарезно оръжие – пистолет „М.“ к.9х18 с № ••••••• и право да съхранява до 50 броя боеприпаси за него. Този пистолет имал за Т. сантиментална стойност, тъй като преди това се ползвал от починалия му тъст, към когото подсъдимият изпитвал дълбоко уважение. Подс.Т. два пъти месечно посещавал стрелковия клуб „Б.••“/ стрелбището на „Д.“/, за да стреля с пистолета, като всеки път преди да отиде да стреля се обаждал по телефона на св.А.В., за да я пита има ли свободни коридори за стрелба. Обичайно подс. Т. изстрелвал между 30 и 50 патрона, което се отразявало по съответния ред в тетрадка за инструктаж и стрелба в СК „Б.••“, както за целта били съставяни и протоколи за изстреляните боеприпаси. Последната стрелба на подс. Т. била на 19.09.2019 г., като след тази дата нова заявка за стрелба от негова страна към св. А.В. не била правена. Въпреки че бизнесът в общите им фирми като цяло вървял добре и съдружниците нямали конфликти свързани с разпределението на печалбата, около седмица - десет дни преди инкриминирания случай – в офиса на фирма “С.Г.•••“ООД станал инцидент между подс. Й. Т. и пострадалия Х.Б.. По това време там присъствал и другият съдружник- св. И.Н.., който работел на компютъра, докато другите двама нещо си говорели за дейността на фирмата. Пострадалият Х.Б. отправил упреци към Т., че не е заплатил стойността на взети от него от общата им фирма 10 стека кафе и така ощетява дружеството им. Тонът на разговора се изострил и в един момент Х.Б. налетял да бие подс. Й. Т., двамата се сдърпали и св. Н. ги разтървал. След този случай двамата били сърдити и не си говорели, разговаряли само по повод работата им. Пострадалият Х.Б. споделил с баща си В.Б. за този конфликт, както и за притесненията си, че Т. злоупотребява с фирмата им за сметка на личната му фирма „С.Г.К.“ ЕООД. Няколко дни преди инцидента в склада, съпругата на В.Б.- св.Д. Б. дочула разговор в дома, при който Х. казал на баща си: „Аз мисля за нашата си фирма, той да си гледа своята“, при което доловила някакво раздразнение в тона му, а баща му отвърнал, да не се ядосва и да не му обръща внимание / на Т. /. След случилия се конфликт в офиса и влошаване на отношенията помежду им, подс.Т. и Х.Б. взаимно се отбягвали и контактували само по служебни въпроси. От своя страна подс. Й. Т. бил допълнително възмутен от държането на братовчед си В.Б., който след като научил за спречкването между двамата в офиса на фирмата коментирал в смисъл какво толкова е станало, „щели да си поударят по някой тукат и да се разберат“. На инкриминираната дата- 26.11.2019 г.- подс. Т., както обикновено около 11, 00 часа тръгнал на работа. След като излязъл от дома си той посетил няколко адреса на клиенти и към 14, 30 часа се върнал отново вкъщи, за да обядва. По това време там била съпругата му – Н. Т., както и сестра му – св. М.К.. Пред тях подс. Т. споделил желанието си след като свърши работата си- преместването на някаква машина с негов служител, да отиде да стреля с пистолета си на стрелбището. Дори поканил съпругата си да отидат заедно да стрелят, но тя му отказала, за да могат да се видят на спокойствие със сестра му. Този път подс. Т. не се обадил предварително на св.А.В., че ще ходи да стреля на стрелбището, за да се осведоми дали е свободно. Подс.Т. имал намерение да вземе от склада една от общите кафе-машини за неговата си фирма, като не уведомил за това своите съдружници Х.Б. и св.И.Н.. Подс. Т. не намирал нищо нередно в това, защото знаел, че тази машина ще му бъде приспадната от вземанията му като съдружник, т.е. впоследствие ще заплати стойността й, а пък и друг път се е процедирало по този начин. За целта той се обадил на св. Н. Д. – служител в едноличната му фирма „С.Г.К.“, на когото поръчал да разтовари фирмения бус в склада на тази фирма, находящ се в комплекс „Я.“ срещу П на П в гр. П и да го чака там, за да му помогне да вземат въпросната машина. Около 15, 20 часа на 26.11.2019 г., подс. Т. пристигнал с личния си автомобил пред въпросния офис, след което се качил във фирмения бус „М.В.“ с ДК № •••••• и заедно със св. Н. Д., който го управлявал, тръгнали към склада, който се намирал зад ул.“Б.“ и зад блоковете на ул.“Б.“, с административен адрес гр. П ул.“Б.“ № •••. Тъй като разстоянието до там било много късо, те пристигнали след няколко минути. Като влезли в двора на въпросните складове забелязали, че пред склада, в който те отивали, има спрял друг лекотоварен фирмен автомобил „О.“ с ДК № ••••••• с изписано лого на фирма „С.••“. Тъй като последният пречел на св. Д. да спре плътно до рампата пред склада, той спрял малко косо пред въпросния автомобил, като останал вътре в буса. След като слязъл от буса, подс. Т. се качил по стълбите, където отвън, отляво на полуотворената – само с лявото си крило, входна врата на склада, се намирал пострадалия В.Б.. Същият търкал някакво огледало от фризьорския салон на жена му, който ремонтирали. Двамата се поздравили и подс. Т. го попитал, кога ще са готови едни покриви за кафе-машини, на което В.Б. отговорил, че ще ги вземе на другия ден. Също така подсъдимия му казал да премести служебния пикап, защото ще взима машина, за да не пречи на рампата и Б. казал, че ще го махне. След това подс. Т. влязъл в склада, в който имало три обособени коридора от разположени с гръб една към друга кафе машини, кашони и палети със стока- най- крайният ляв, среден и десен коридор, условно разделени от машините, когато си с гръб към вратата на склада, както обяснява подс. Т., а е видно и от приложените по делото фотоалбуми. В дъното на склада, в дясната му част имало работилница-офис. Подс. Т. тръгнал по средния образувал се коридор и в началото на същия забелязал племенника си Х.Б., който ремонтирал там една отворена негова си кафе- машина, поради което на това място по земята имало множество инструменти – отвертки, макетни ножове и клещи. Като видял подс. Т., пострадалият Х.Б. подвикнал дебело към него „Здравей, бе Д!“, при това гърлено, натъртено и на висок тон. Начинът по-който го поздравил не се харесал на Т., поради което му отвърнал със същия тон, като го имитирал и му казал „Здравей“. Като се приближил до него, подс. Т. попитал Х.Б., дали му се е обадил един клиент във връзка с водени преговори за продажба на кафе-автомат. Заинтересувал се дали този човек е искал отбив от цената, както и дали е платил капаро. На въпроса Х.Б. му отговорил отрицателно, след което Т. пояснил, че въпросното лице вече му е звъняло и е искало отстъпка. След разговора си с Х.Б., подс. Т. тръгнал по средния коридор, откъдето взел палетна количка, за да натовари кафе-машината, продължил напред и после свил наляво, където в дъното се намирала машината. Повдигнал я с количката и започнал да я дърпа към изхода, като бил затруднен да завие от тясното пространство в склада. В това време пострадалият Х.Б. тръгнал към дърпащия количката Т. и още от далече строго и заплашително му казал: „Ще сбъркаш!“. Подсъдимият Т. отдал това му държание на „симптомите на заболяването му“, поради което му отвърнал, че няма какво да сбърка, като същевременно продължил да опитва да вкара количката с машината в алеята към изхода. Тогава Х.Б. дошъл до самия Т., застанал на пътя му и му казал: „Няма да я взимаш тази машина“. Същевременно го хванал с едната ръка за гушата, а с другата посегнал и го ударил с юмрук в лицето. Подс. Т. от своя страна отвърнал, като го хванал с ръка отпред за гушата и също го ударил с юмрук. Понеже отдал случващото се на „кризите, в които изпадал“ племенникът му, подс. Т. очаквал братовчед му В. да дойде и да ги разтърве. През това време, двамата продължавали да се дърпат и да опитват да се ударят взаимно, като стояли прави. Междувременно, другият пострадал В.Б., който при влизането на Т. в склада стоял отпред, на свой ред също вече бил влязъл вътре, като по това време се намирал във вътрешната обособена със стени от дограма работилница. Чувайки започналата разправия между двамата, В.Б. излязъл от работилницата, която била съвсем наблизо и се отправил към тях. Виждайки това, Т. дори малко се успокоил, защото очаквал братовчед му да се намеси и да ги раздели. Вместо това обаче, В.Б. посегнал към Т. и му нанесъл удар с шамар през лицето, като същевременно му казал: “Нямаш право да му посягаш“, имайки предвид сина си. На това Т. отвърнал с въпрос - защо тогава Х. му посягал. Така тримата започнали да се дърпат и бутат един друг, да се борят, използвайки прийоми от тренирания общ спорт – борба, били се вкопчили „на кълбо”, в хватка и се въртели приведени, като св. Д. чувал отвън викове „Ау, оу“, които оприличавал като ревове от агресия, а не от болка. Подс.Т. бил убеден, че двамата ще го убият, бил много уплашен, дори започнал да хленчи, като с две ръце успял да изблъска встрани намиращите се пред него баща и син Б.и и в отворилата се пролука тръгнал да бяга към изхода на склада. Преди да излезе обаче от входната врата, „му станало нещо психически“ и не могъл да излезе. Извадил оръжието, което до това време било в платнен кобур, поставен на кръста му с откопчана осигуряваща каишка, свалил предпазителя му и тъй като го носил с патрон в цевта и други шест патрона в пълнителя, се обърнал в обратна посока и започнал да произвежда изстрели. По това време, в това направление на близко разстояние от него, се намирал само пострадалия Х.Б.. След снемането на предпазителя от страна на Т., същият възпроизвел четири изстрела в посоката, в която се намирал пострадалия Х.Б.. При това, три от тях попаднали в тялото му, като по това време той бил обърнат с лявата си част към подс.Т. и цевта на оръжието. Виждайки насоченото срещу него оръжие пострадалия Х.Б. се опитал инстинктивно да се предпази, като вдигнал към главата ръцете си и по този начин горната част на тялото му останала открита. Първото попадение в тялото му било в лявата странична повърхност на гръдния кош и мишничната ямка, при което, поради бързо настъпващата кръвозагуба и загуба на съзнание Х.Б. започнал „да се свлича“ към пода. Вторият произведен от подс. Т. изстрел с попадение в тялото на този пострадал бил произведен много бързо след първия, при което проектилът попаднал отново в гръдния кош, но този път под по-голям от първия изстрел ъгъл, преминавайки през костите на гръбначния стълб, част от дрехите на изхода, спирайки и оставайки между тях. Третото попадение в пострадалия Х.Б. било в лявата лицева половина и предвид продължилото му „свличане“, под още по-голям от втория изстрел ъгъл. И трите получени от Х.Б. рани били транзиторни, като проектилът от първото нараняване, след като загубил кинетичната си енергия паднал на земята под лявото рамо на трупа му. Този, който попаднал в областта на главата, след напускане през изходната рана рикоширал и се забил в дограмата, посредством която било обособено посоченото горе офисно - ремонтно помещение. През времето, в което подсъдимият стрелял по пострадалия Х.Б., В.Б. успял да стигне до изхода на склада и вземайки в ръцете си една врата, рамка – външен корпус от кафе-машина, тръгнал към стрелящия в това време по сина му подс. Т.. Подс. Т. се обърнал и стрелял и към В.Б., който бил с лице към него и продължавал да държи в ръцете си посочената врата. Този първи изстрел попаднал на границата на гръдния кош и корема на нивото на 11-то ребро, на 15 см. вдясно от средната линия на тялото, на 19 см, вдясно и нагоре от пъпа на височИ. 114 см. и причинявайки транзиторна рана, излязъл през дясната му поясна област. След това се ударил в предния ляв калник на паркирания срещу вратата лекотоварен автомобил „О.“ и паднал на земята. След този изстрел и причиненото му увреждане от него, В.Б. инстинктивно се завъртял с гръб към стрелящия срещу него Т., поради което вторият произведен от него изстрел попаднал в задната повърхност на шията му, след това излязъл от предната част на шията му, причинявайки транзиторна рана с денивелация от 3 см. При този изстрел бил прекъснат гръбначният мозък на В.Б., с произтичащата от това незабавна парализа на тялото. Така той залитнал напред, но намиращата се в ръцете му врата не му позволила да падне в тази посока, а паднал назад заставайки перпендикулярно на входа. Вратата, от кафе-машина която до тогава държал в ръцете си, паднала и останала в това положение върху неговия труп. След смъртоносното прострелване на В.Б. в тила, подс.Т. излязъл навън от склада, държейки в ръката си оръжието, с което бил стрелял. След стрелбата в пистолета останал само един патрон. Св.Н. Д. през отворения прозорец на буса видял влизането на подсъдимия в склада, но после го изгубил от видимост. След около 1-2 минути, същият чул, както се посочи, от вътрешността на склада викове – „Ау! Оу!“, след което видял двама непознати души, които се биели с подс. Т.. Тримата той възприел като едно кълбо, което се движи, а хората в него се дърпали, влачели и бутали. Хората не лягали на земята, но били приведени „като борци“, дърпали се един друг и след като някой от тях се отскубвал от „кълбото“, пак влизал в него. При това, чуващите се викове не били като от болка, а по-скоро като израз на агресия. От разстоянието, където се намирал – на около 4-5 метра, той видял, че единият от тези двамата непознати, се откопчил от „кълбото“, тръгнал наляво и така изчезнал от просвета на отвореното крило на вратата. След малко се появил отново, като държал в ръце сребриста ламарина. Виждайки случващият се вътре бой, св. Д. се уплашил, поради което не посмял да слезе от буса и да влезе в склада. Пак от страх в определени моменти дори не гледал в тази посока, за да не го забележат хората отвътре. В един момент той чул няколко пукота – три или четири, разделени на двойки с промеждутък от секунда пауза. Същите определил като слаби, но въпреки това разбрал, че са от изстрели. Това го накарало от страх да извърне глава и да не гледа случващото се вляво от него. Веднага след пукотите с периферното си зрение видял, че от склада излиза човек. Това бил подс. Т., който излизал пешком, бавно, изправен, с пистолет в дясната си ръка спусната надолу. Същият бил със зачервено лице и с очи, като на стресиран човек. Св.Д. се притеснил, защото помислил, че подсъдимия може и него да убие, понеже единствен бил станал свидетел на убийството на други хора. Като дошъл до него, подс. Т. му казал да го кара в „районното“, на което свидетелят се възпротивил и му казал, че е по-добре да се обадят в полицията и на телефон 112. Първоначално заради стреса и превъзбуденото си състояние подс. Т. не си спомнил кой е телефона на полицията и на бърза помощ, за да се обади, заобиколил буса отпред, отворил дясната врата и оставил на пода между двете седалки пистолета с кобура. После се сетил, че телефонът е 112 и в 15: 44: 45 часа подс.Т. се обадил от личния си телефон на „Национален спешен телефон 112“, като съобщил за случилото се и поискал на място да пристигнат две линейки. Виждайки тези му действия, св. Д. преценил, че Т. повече не го застрашава, поради което погледнал към склада, където зад вратата видял, че на земята лежат двама души. Докато чакали да пристигне полиция и линейки, подс. Т. казал на св. Д. да се обади на жена му, като продиктувал телефона й. След това в хода на разговора по указания на Т., последната трябвало да се свърже с адвокат. За случая Д. казал, че става въпрос само за скарване, както и съобщил на съпругата имената на двамата пострадали, които му били казани от самия подсъдим. Междувременно получения сигнал на „Спешен телефон 112“ бил препратен към Дежурната към Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив. За проверка на сигнала на място бил изпратен полицейски екип в състав свидетелите П.Б., К.М. и А.Н.. От получения сигнал те разбрали, че в склад на ул.“Б.“ № ••• имало стрелба. Тъй като се намирали в непосредствена близост до този обект, същите веднага след получаване на сигнала пристигнали на мястото, при което установили, че става въпрос за оградено пространство, в което имало няколко складови постройки. Пред лявата при влизането такава в дъното те забелязали бял бус „М.“ с отворени врати, около който се суетели двама мъже. Същите не държали в ръцете си нищо, като след приближаване на полицейския автомобил, единият от тях започнал да маха с ръце. Полицаите го попитали дали той е подал сигнала и за какво става въпрос. При легитимиране на това лице, същите разбрали, че той се казва Й. З. Т. и че той е лицето подало сигнала. На въпроса на служителите за какво става дума, подс. Т. отвърнал: „Вътре нещо става, страшно е, страшно е!“. Понеже знаели, че става въпрос за стрелба те му задали уточняващ въпрос, дали вътре има въоръжени лица, на което Т. отговорил: “Мисля, че имат. В единият мисля, че видях нож!“. На следващият въпрос дали имат пистолети, Т. отговорил, че не знае да имат пистолети, като уточнил, че той има пистолет, който е оставил в буса. В действителност, през отворените врати на този автомобил полицаите видели между седалките пистолет в кобур. След това св. М. отишъл до склада, за да види какво става вътре и още като надникнал през отворената врата видял, че непосредствено до изхода на вратата има два трупа. Единият труп, който бил на мъж на средна възраст лежал от вътрешната страна на вратата по гръб, като върху него имало метален капак с височина около човешката. В страни от него свидетелят забелязал паднал кашон с разсипани чаши и някакви други пластмасови контейнери. Малко след това навътре, в коридор, образуван от струпани на голяма височина стоки, лежал втори труп, който бил по очи. Виждайки всичко това, св. М. се обърнал към колегите и им заявил, че има два трупа и да задържат двамата заварени вън мъже. Чувайки това, свидетелят П.Б. пристъпил към задържане на подс. Т., на който поставил белезници. Подсъдимият без да оказва каквато и да е съпротива започнал възбудено да обяснява за станалото, при което казал, че е бил нападнат, единият държал нещо в ръка, другият го нападнал с метална врата. Твърдял, че искали да го убият и той да лежи на тяхно място, както и че са способни на Т. нещо, тъй като бащата – В. многократно е парадирал с връзките си в полицията. Същият продължил да говори през цялото време, докато дойдат служители на Отдел „К полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, на които Т. бил предаден. При това през цялото време отговарял на всеки един от въпросите на полицаите, като се повтарял, но без да си противоречи. Така заявил, че не знае колко изстрела е произвел, не знае къде точно е бил, като е започнал да стреля и точно по кой е стреля първо или второ, нито къде конкретно по тях е стрелял. Заявил още, че носил пистолета си на законно основание, като го държал на кръста с патрон в цевта, като за последното не можал да даде разумни обяснения защо. Освен това заявил, че по принцип не носи оръжие в себе си, но в случая го бил взел, защото след приключване на работа в склада щял да ходи на стрелбището в Д. да стреля. За другото лице, този свидетел разбрал, че се казва Н. Д., като му направило впечатление, че изглеждал „направо шашнат“, при това той повтарял едно и също – че е било много страшно, че е чул викове и шум, изстрели, а после излязъл само Т.. При това казвал, че нищо не е видял, както и не е виждал хората вътре какво правят. Самият свидетел Н. Г. Д. бил задържан от св. А.Н.. При това той изглеждал уплашен, като повтарял едно и също – че „те“ нападнали Т.. След много питания полицаите успели да разберат от него, че Т. бил влязъл в склада, за да вземе една машина, след което вътре се чули викове, шумове, а след това и стрелба. Св.Н. възприел състоянието на арестувания от колегата му св. Б. подс. Т., като превъзбуден, повтарял едно и също постоянно, както и вкарвал много емоция. Извън много емоционалната украса на обясненията му, той заявил, че дошъл на това място да вземе една машина и след като влязъл вътре, „тия“ в склада го нападнали с нож, поради което започнал да стреля. Нямал представа колко пъти е стрелял, нито какво точно е успял да уцели. След задържането на двамата, които стояли до буса и обезопасяването на района, свид. К. М. пристъпил навътре в склада и вече по-подробно огледал телата на убитите. Същият пипнал трупа на В.Б. по бузата, като усетил, че е още топъл, но няма признаци на живот. Видял, че в шията му отпред има кръгла дупка, като от куршум, очите му били притворени, но нямал никаква реакция. Отивайки до вторият труп видял, че той е с качулка на главата, легнал по очи, а ръцете му били настрани. Пипнал го по рамото, като отново не усетил признаци на живот. Видял, че под главата на този труп има голямо петно кръв. След това излязъл от склада и докладвал в Дежурната на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив. След това излязъл на пътя, за да насочи линейката, която се очаквало да дойде. След установяване на извършеното убийство на местопроизшествието от отдел „КП“ при ОД на МВР – Пловдив била изпратена и следствено- оперативна група. При извършения първоначален оглед на местопроизшествие бил описан района на местопроизшествието, като били фиксирани положенията на телата на двамата убити и намиращите се в склада други обекти, както и лекият автомобил „М.“. При това били открити и иззети редица описани в протокола вещи, като 4 броя гилзи, 1 брой мобилен телефон, 1 брой проектил, кашон, метална плоскост /врата/, пистолетът, с който била извършена стрелбата, както и били иззети следи от повърхностно съдържимото от двата трупа. За целта бил съставен надлежния протокол и фотоалбум към него /т.1, л.11 до л.38/. На следващия ден – 27.11.2019г. бил извършен допълнителен оглед на същото местопроизшествие, при което били намерени, фиксирани, описани и иззети още вещи, за които се считало, че имат отношение към предмета на разследването. При това били допълнително открити 2 броя гилзи, които били намерени под палет вдясно от входната врата на склада. За целта бил съставен надлежния протокол и изготвен фотоалбум към него /т.1, л.39 до л. 52/. След задържането на подс. Т. с негово съгласие, същият бил освидетелстван, при което били описани дрехите, с които е облечен и чрез стерилни апликатори било иззето поднокътно съдържимото от лява и дясна негова ръка, както и обтривки от устна кухина. Вследствие на оплакване от освидетелствания Т. и след събличане на панталоните му, било установено охлузване със забелване на повърхностния слой на епитела по предната повърхност на лявото бедро на 6 см над коляното, както и синьочервено кръвонасядане под него. Освен това, по лигавицата на долната устна срещу първи долен ляв зъб било констатирано охлузване. По дясното ходило и останалите части на тялото на лицето, където съобщавал че е бил удрян не били установени видими травматични увреждания. Иззетите при това действие вещи били описани и запечатани в хартиен чувал /т.1, л.53/. След откарването на трупа на В.Б. в Катедрата по „Съдебна медицина“ и преди започване на самата експертиза, същият бил огледан, както и били иззети дрехите, с които бил облечен, поднокътно съдържимото и нокти от двете ръце, за което бил съставен надлежен протокол /т.1, л.54-л.56/. На 04.12.2019г. бил извършен оглед на веществени доказателства – 1 брой кобур на пистолет иззет при първоначалния оглед на МП, при което била описана подробно конструкцията на кобура, като за целта бил изготвен съответния протокол и фотоалбум към него /т. 1, л. 57- л.61/. За проверка и събиране на уточняващи данни, получени от разпитите на подсъдимия и свидетелите по делото, на 05.12.2019 г. бил извършен следствен експеримент в района на местопроизшествието с участие на подс. Т. и защитник. При това подробно било описано показаното и уточнено от подс. Т., както и били направени допълнителни замервания на предмети в района на произшествието. В рамките на това следствено действие по заварената пред рампата кола - „О.“ с ДК№ •••••• била установена побитост с овална форма и вдлъбване с дълбочина около 5 мм върху предния десен калник на автомобила. При това било извършено измерване до вратата и стената на склада, като на земята под описания калник бил намерен и иззет проектил с месингов цвят. За извършеното действие бил съставен надлежния протокол и фотоалбум към него /т.1, л. 90-л.116/, а допълнително бил представен и CD с видеозапис на същото следствено действие /т. 1, л. 118/. От назначената по делото тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 256/2019 г. /т. 2, л. 2 – л.10/ става ясно, че при огледа и аутопсията върху трупа на В.Х.Б. на 51г. са установени: огнестрелно нараняване на шията и огнестрелно нараняване на гръдния кош. Причината за смъртта на В.Х.Б. е огнестрелното нараняване на шията, причинило счупване на тялото на четвърти шиен прешлен и пълното прекъсване на гръбначния мозък на същото ниво, което е довело до възходяща парализа на жизнено-важни мозъчни центрове в продълговатия мозък. Установена е и V-образна по форма /фиг.1/ разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на главата, с дължини на лъчите - 2.6 см и 4 см., с неравни, дискретно охлузени и кръвонаседнати ръбове и наличие на тъканни мостчета между ръбовете, която е причинена от действието на твърд, тъпо- ръбест предмет с добре изразен ръб. Ударът е бил със значителна кинетична енергия /жива сила на удара/, като е довел до кръвоизливи в страничните мозъчни стомахчета, мозъчния ствол и малкия мозък. Състоянието на трупа, преценено по трупните изменения и съобразено с метеорологичните условия и начина на съхранение, към момента на извършване на аутопсията съответства на смърт от края на първо денонощие. Съобразно заключението на извършената по делото тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 257/2019 г. /т. 2 от л. 15 - л.22/ се установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на Х.В.Б. на 31г. са причинени: две огнестрелни наранявания на гръдния кош и огнестрелно нараняване в областта на лицето, счупване на долната челюст, разкъсване на езика и дъвкателната мускулатура; кръвонасядане на меките черепни обвивки в теменната област и дясна тилно-слепоочна област, охлузване в теменната област, кръвонасядания на челото, охлузвания на двете коленни стави и в дясна гръдна половина. Причината за смъртта на Х.В.Б. е остра кръвозагуба, в резултат от огнестрелни наранявания, като основно е нараняването на гръдния кош, отбелязано под № 2, което е довело до пълно разкъсване на гръдната аорта и профузно кървене в гръдния кош. За общата кръвозагуба са допринесли и останалите огнестрелни наранявания. Състоянието на трупа, преценено по трупните изменения, към момента на извършване на аутопсията, съответства на смърт от първо към второ денонощие. Съобразно заключението на извършената по делото Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 1393/2019 г. /т.2, от л.28 -29/ става ясно, че при прегледа на Й. З. Т. били установени: охлузване по лигавицата на долната устна, охлузване и кръвонасядане на лявото бедро. Описаните травматични увреждания са причинени по най-общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд предмет или неговото тангенциално действие и като давност съответстват да са получени, така както се съобщава в предварителните сведения, а именно при нанасяне на удари с ръце в областта на лицето и сборичкване. Охлузването по лигавицата на долната устна, охлузването и кръвонасядането на лявото бедро поотделно и по съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Според заключението на извършената по делото комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза / т. 2, от л. 32 - 58/ става ясно, че Й. З. Т., ЕГН ••••••••••, не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив. По време на инкриминираното деяние Й. З. Т. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи действията и постъпките. Може да дава достоверни обяснения в хода на досъдебното и съдебното производство, ако желае. В заключението си, изготвено след психиатричния преглед и психологичното изследване на Й. З. Т., включително след съобразяване с обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и останалите материали по делото, вещите лица заключават, че по време на деянието подс.Т. не е бил в състояние на „физиологичен афект“, което да е било предизвикано от пострадалите; както и не е извършил деянието в състояние, покриващо критериите на категорията „уплаха или смущение“. Съобразно заключението на извършената по делото Съдебно-балистична експертиза № 25 /т. 2 от л. 64 - 70/ става ясно, че: 1. Представеният за изследване пистолет „М.”, кал. 9x18 мм, със сер. № •••••••, е технически изправен и годен да възпроизведе изстрел със стандартни пистолетни патрони кал. 9x18 мм. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, пистолетът представлява огнестрелно оръжие. 2. Представеният за изследване патрон е боен, пистолетен, кал. 9x18 мм. Същият е бил изправен и годен за ползване по предназначение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, патронът представлява боеприпас за огнестрелни оръжия. 3. Представените за изследване 6 бр. гилзи, са части от пистолетни патрони, кал. 9x18 мм. Същите са стреляни с представения пистолет „М.”, със сер. № •••••••. 4. По ДП № 142/2019 г., по описа на Отдел „КП“, са иззети общо 4 бр. куршуми, като само 3 бр. куршуми, са били изследвани в настоящата експертиза. Четвъртият куршум е бил изпратен за ДНК изследване в НИК- МВР -С.. Представените за изследване 3 бр. куршуми, са части от бойни пистолетни патрони, кал. 9x18 мм. Същите са изстреляни от представения пистолет „М.”, •••••••. Съобразно заключението на извършената по делото ДНК- експертиза № 20/ДНК – 196 от 25.03.2020г./т.2, л. 74 – 76/ става ясно, че по изследвания проектил, иззет при огледа на МП от дограмата на вътрешното/складово/ помещение се установила смес на клетъчен материал от повече от две лица, с много ниски нива, която сравнена със суха кръв от пострадалите В.Б. и Х.Б., поради тази причина не могла да бъде интерпретирана. Назначена е и Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 149/2020г./т.2, л. 81–90/, която дава отговори на въпросите в каква последователност са причинени нараняванията и е настъпила смъртта на лицата - В.Х.Б. ЕГН-•••••••••• и Х.В.Б. ЕГН- •••••••• и какъв е начина и механизма на причиняването им. Според експертите всички описани травматични увреждания на двамата пострадали са били причинени в рамките на един инцидент, в много кратък интервал от време, поради което не може да се определи с точност последователността на тяхното възникване. Освен това вещите лица правят изводи, че няма медицинско основание да се приеме, че настъпването на смъртта на В.Х.Б. и на Х.В.Б. е станало по особено мъчителен начин. Комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год. /т. 2, л. 98 -111/ заключава, че нараняването с входна рана по предната повърхност на торса на В.Б. се намира в закрита от дрехи област на тялото. За него категорично може да се каже, че не е причинено от изстрел от упор или от Т. разстояние, на което действа пламъкът от произведения изстрел, поради липса на термични увреждания по връхната дреха в увредения от проектила участък от дрехата. Определянето на дистанцията на изстрела за посоченото огнестрелно нараняване е възможно според експертите, при изследване на дрехите на В.Б., за установяване на наличие или липса на допълнителните фактори на изстрела (барутни частици, сажди и др.). За огнестрелното нараняване на шията, с входна рана по задната повърхност на шията - разположено в открита част на тялото се посочва, че не е произведена от упор или близко разстояние, поради липсата на видими увреждания, причинени от допълнителните фактори на изстрела по кожата около раната или по хода на раневия канал. За двете огнестрелни наранявания на Х.Б., с входни рани по лявата странична повърхност на гръдния кош и мишничната ямка се подчертава, че са разположени в покрити от дрехи области. За тях категорично се застъпва, че не са произведени от упор или на Т. разстояние, на което действа пламъкът от произведения изстрел, поради липса на термични увреждания по връхната дреха в увредените от проектилите участъци на дрехата. За определянето на дистанцията на изстрела за двете огнестрелни наранявания на гръдния кош на Х.Б. се подчертава че следва да се направи след изследване на дрехите му, за установяване на наличие или липса на допълнителните фактори на изстрела (барутни частици, сажди и др.). Огнестрелното нараняване в лицевата област, с входна рана по лява лицева половина, е разположено в непокрита от дрехи област на тялото. По кожата около входната рана или в раневия канал не се откриват видими следи от допълнителните фактори на изстрела. Поради това може да се приеме, че изстрела, който е причинил нараняването в лицевата област не е произведен от упор или близка дистанция. Поради фактът, че огнестрелните наранявания са причинени в много кратък срок, експертите не могат да бъдат категорични относно това кой от двамата пострадали е бил прострелян първи или последователността на причиняване на уврежданията. За последователността на нанасяне на огнестрелните наранявания могат да се правят косвени изводи, като най-вероятно огнестрелните наранявания са им били причинени на местата на местопроизшествието, на които са намерени труповете на В.Б. и Х.Б.. Изхождайки от това и от характера на установените огнестрелни наранявания, то за В.Б. първо нараняване е било огнестрелното нараняване попаднало в торса му, а второто в областта на шията. Гръбното му положение на пода, въпреки факта, че входната рана на смъртоносното нараняване на шията е по задната й повърхност, може да се обясни от това, че вероятно той е държал намерения върху него по време на огледа голям метален елемент от машина /врата/ пред себе си, на който се е опрял след като е бил прострелян в шията отзад и в последствие е паднал назад. Относно Х.Б. - най-вероятно първото причинено му увреждане е това с най- малката денивелация, а именно смъртоносното огнестрелно нараняване на гръдния кош, преминаващо през и разкъсващо аортата на пострадалия. Х.Б. е започнал да се „свлича“ на пода, поради бързо настъпващата кръвозагуба и загуба на съзнание. Непосредствено след първият е последвал втори изстрел, като проектилът е попаднал отново в гръдния кош, този път под по-голям от първия изстрел ъгъл, преминавайки през костите на гръбначния стълб, част от дрехите на изхода и спирайки между тях. Проектилът от последният (трети за Х.Б.) изстрел е попаднал в лявата лицева половина на трупа, под по-голям от втория изстрел ъгъл. Имайки предвид всички събрани към момента на експертизата материали по досъдебното производство, то Й. Т. се е намирал в североизточния коридор на помещението, в близост до входната врата. В.Б. е бил разположен между Т. и входа на помещението, а Х.Б. е бил разположен в същия североизточен коридор между Т. и обособено чрез алуминиева дограма малко помещение, наричано от Т. „работилница“. С оглед на пълното и правилно изясняване на фактите по делото и за разкриване на обективната истина, в хода на първоинстанционното съдебно следствие са допуснати и назначени и други експертизи, които са дали пълен, изчерпателен и обоснован отговор на поставените задачи, като вещите лица освен материалите от досъдебното производство, при изготвяне на заключенията са имали предвид и доказателствата, събрани по време на съдебното следствие. Съгласно заключението на дактилоскопната експертиза, дактилоскопната следа, иззета на 26.11.2019г. при огледа на убийството на ул.“Б.“ № ••• в гр.П. върху металната плоскост е годна за идентификация, но проверена в система, , AFIS” е без съвпадение. Според вещото лице Ф.М. отпечатъците върху рамката не са оставени нито от подсъдимия, нито от пострадалия. Съдът е назначил допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс. Й. З. Т. с въпроси идентични като на основната, като вещите лица потвърждават първоначалното заключение, че подсъдимият не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив. По време на инкриминираното деяние същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи действията и постъпките. Може да дава достоверни обяснения в хода на досъдебното и съдебното производство, ако желае. Вещите лица убедително са защитили и становището си, че по време на извършеното, то той не е бил в състояние на физиологичен афект, което да е било предизвикано от пострадалите, както и не е извършил деянието в състояние, покриващо критериите на категорията „уплаха или смущение“ като научно и теоретично са обосновали и разяснили значението на тези понятия, пряко отнесени към личностния профил и действията на подс. Т. по време на деянието и след това. Назначената Комплексна съдебномедицинска експертиза с участие на инженер – физик заключава, че освен установените и подробно коментирани в предходните експертизи огнестрелни наранявания, при изследването на трупа на В.Х.Б. са установени следните травматични увреждания: Разкъсно-контузна рана в дясна теменно-слепоочна област с V-образна форма и с кръвонасядане на кожата между ръбовете на раната, както и подлежащо кръвонасядане на меките черепни покривки; Тънък субарахноидален кръвоизлив в областта на мозъчния ствол и малкия мозък Освен установените и подробно коментирани в предходните експертизи огнестрелни наранявания, при изследването на трупа на Х.В.Б. са установени следните травматични увреждания: Охлузване в дясно теменно с подлежащо кръвонасядане теменно на меките черепни покривки; Едно ивичесто и едно овално кръвонасядане в лява половина на челото; Кръвонасядане в дясно слепоочно-тилно на меките черепни покривки; Охлузвания на гръдния кош в непосредствена близост до входните огнестрелни рани в лява подмишнична ямка; Група малки по размер охлузвания по предно-външна повърхност на ляво и дясно коляно. Прави се извод, че механизмът на причиняване на описаните травматични увреждания е от действието на твърд тъп предмет, същите са твърде неспецифични, с изключение на разкъсно-контузната рана установена на главата на В.Б.. В случая, може да се приеме, че формата на установената рана е „отражение“ на контактната повърхност на действащия предмет. Нейната специфична форма и характеристика сочи, че раната е причинена от предмет, чиято контактна повърхност е с добре изразен дори тънък ръб. Имайки предвид разположението на раната - високо теменно-слепоочно, отдясно и специфичната й форма, както и асоциираните с нея кръвоизливи под меките мозъчни обвивки на малкия мозък и мозъчния ствол, получени по механизма на проитвоудара („контра-ку“), то експертите приемат, че разкъсно- контузната рана установена на главата на В.Б. е била причинена в изправено положение на тялото. Относно останалите установени охлузвания и кръвонасядания по телата на В.Б. и Х.Б., същите са твърде неспецифични по своята характеристика и съответно неинформативни за предмета и начина им на причиняване. Изброените в отговора на въпрос №1 травматични увреждания са причинени от предмет с характеристиката на твърд тъп предмет. Към предмети с тази групова характеристика спадат всички случайни предмети от ежедневието и бита, които нямат остър или режещ ръб, в това число и подови настилки, стени, както и различните части на човешкото тяло - ръце, крака, нокти. По- голямата част от тях не показват характерна морфология, специфична за определен вид твърд тъп предмет. Изключение прави разкъсно-контузната рана в дясната теменно-слепоочна област на В.Б.. Тя има почти гладки, дискретно охлузени ръбове, което сочи, че действащият предмет има много добре изразен дори тънък ръб, какъвто например е ръбът на парче метален лист („ламарина“). Сред наличните на снимковия материал предмети, на това описание отговаря металната рамка, поради което експертите приемат, че е възможно съответното увреждане да бъде причинено именно от нея. За броя нанесени удари експертите могат да направят извод единствено по броя налични травматични увреждания, като не е изключено да са били нанесени и други удари без от това да останат следи. Спрямо установените по трупа на В.Б. травматични увреждания, различни от огнестрелните, то на същият е нанесен най-малко 1 (един) удар със значителна кинетична енергия в областта на главата, в следствие на което е получил разкъсно-контузна рана с кръвонасядане на кожата в непосредствена близост до ръбовете на раната, подлежащото кръвонасядане на меките черепни покривки, както и тънкия кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в областта на ствола и малкия мозък по механизма на противоудара. Спрямо установените по трупа на Х.Б. травматични увреждания, различни от огнестрелните, на Х.Б. са нанесени най-малко 7 (седем) удара с лека до умерена сила и интензитет, в следствие на което са получени съответно две кръвонасядания на челото, охлузване с подлежащо кръвонасядане на меките черепни покривки теменно, кръвонасядане на меките черепни покривки в дясно тилно-слепоочно, охлузване на гръдния кош, охлузвания на двете колене. Не е изключено част от тях да са нанесени едновременно с един удар или в един и същи момент. Всички установени травматични увреждания имат прижизнен характер, тоест всяко едно от тях е било причинено преди окончателното преустановяване на жизнено-важните функции на организма. Всички травматични увреждания показват морфология на увреждания с давност до 12-24 часа от причиняването им до настъпването на смъртта. Съгласно Физико-химичната експертиза, в пробата иззета от пръстена на отриване на нарушението, намиращо се върху предната дясна половина на тъмно сивото горнище, свалено от трупа на В.Б., са регистрирани капсулни микрочастици със състав олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba). Изстрелът причинил нарушението е произведен от дистанция по-голяма от 80 см. В пробата иззета от пръстените на отриване на нарушенията обозначени с „а“ по предната лява част на елека, свален от трупа на Х.Б., включително и по входната пробойна от вътрешната част (подплатата), се регистрират капсулни микрочастици със състав олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba). Не може да се определи дистанцията на изстрела, причинил нарушенията обозначени с „а“ по предната лява част на елека, свален от трупа на Х.Б., поради това, че същите са получени от тангенциално преминал проектил. В пробата иззета от пръстена на отриване на нарушението обозначено с „б“, намиращо се върху предната лява част на елека, свален от трупа на Х.Б. се регистрират капсулни микрочастици със състав олово-антимон-барий (Pb-Sb- Ba). Изстрелът причинил нарушението е произведен от дистанция по-голяма от 80 см. В пробата иззета от пръстена на отриване на нарушението, обозначено с „а“, намиращо се върху предната лява част на черната блуза, свалена от трупа на Х.Б. се регистрират капсулни микрочастици със състав олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba). Изстрелът причинил нарушението е произведен от дистанция по-голяма от 80 см. Съгласно използваната в НИК-МВР методика, определянето на дистанцията на произведен изстрел става посредством контактно проявяване на отложени при изстрела следи от олово около пробойна върху дрехите на простреляно лице, използвайки разтвор на натриев родизонат. Предвид това, тази експертиза не е могла да отговори от каква дистанция са произведени двата изстрела, причинили наранявания в задната повърхност на шията на В.Б. и в лявата лицева половина на Х.Б.. По време на съдебното следствие пред въззивната инстанция, по искане на защитата и с оглед на пълното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна, съдът назначи видеотехническа експертиза с вещо лице от НИК-МВР/ л.220-л.228 от в.н.о.х.д., т.І /, комплексна съдебномедицинска, балистична и физическа експертиза /л.273-л.343 от в.н.о.х.д., т.І /, допълнителна комплексна съдебномедицинска, балистична и физическа експертиза/ л.525-л.547, т.2 от в.н.о.х.д., т.ІІ/, както и съдебно-трасологична експертиза/ л.401-л.405, от в.н.о.х.д., т.ІІ /, които са изготвили правилни и обосновани заключения по поставените от защитата въпроси, доколкото същите позволяват да се даде точен, конкретен и съобразен с обективните находки, фотоснимките и останалия доказателствен материал по делото отговор, извън възможните хипотези, вероятности и предположения. Видеотехническата експертиза, която е изследвала снимковите файлове от албума за оглед на местопроизшествие / изрично посочени като директории и наименования в експертизата / изрично уточнява, че измерването не гарантира точни и надеждни резултати поради отсъствието на обекти с известни размери в непосредствена близост до телата на пострадалите по вертикала и хоризонтала, както и отсъствието на информация относно височината на заснемащото устройство към момента на заснемане, като експертизата не е установила следи от манипулация/намеса върху записаната информация, както и следи от изкривявания в края на снимките, вследствие на използване на широкоъгълен обектив. За измерване на разстоянието между тялото на първия труп и входната врата / на В.Б. / вещото лице е изследвало снимка № 9 от фотоалбума към огледния протокол от 26.11.2019г., с ориентир пластмасова пластина с номер, използвана за заснемане на обекти, открити на местопроизшествието с широчина и височина на страните съответно 7, 5 см. и 11 см. При проведеното измерване е установено, че разстоянието от условния център по дължина на тялото до линията на вратата е приблизително 75см. От снимковия материал по делото, вещото лице е изчислило разстоянието между телата на двата трупа, като от снимка 22 от този фотоалбум е видно, че кракът на втория труп / на Х.Б. / е разположен успоредно на европалет, приет като ориентир с размери 120см.х80х14, 4 см. От направената схема е видно, че разстоянието от предполагаемото място, на което е разположено ходилото на втория труп до условия център по дължина на тялото на първия труп, е приблизително 120 см. За измерване на ширината на условно образувалият се коридор, в който е разположено тялото на втория труп, е използвана снимка 22 от фотоалбума и при проведеното измерване е установено, че широчината на условно създалият се коридор варира приблизително от 75 см. до 150 см. Според експерта от така представения снимков материал не е възможно да се определи ширината на условно обособилият се коридор в лявата част на помещението, както и дължината на условно обособилите се коридори в помещението. От заключението на съдебно-трасологичната експертиза се установява, че следата върху лявата, задна раменна област на горната дреха на Х.Б. е оставена от обувки като представените за изследване чифт обувки, иззети от подс. Й. Т.. Посоката на следата има направление, което е напречно разположено на посоката на направлението глава-крака на Х.Б., като не може да се определи от лява или дясна обувка е оставена следата, както и от коя част на подметката е оставена. Според заключението на комплексната съдебномедицинска, балистична и физическа експертиза, проектилът от дограмата на вътрешното помещение/ работилница /, обозначен като обект 10 в протокол за оглед на местопроизшествие от 26.11.2022г., най-вероятно е преминал през долната челюст на Х.Б. и най-вероятно, чрез рикошет в пода и/или други предмети, намиращи се на местопроизшествието, се е одовал в ПВЦ дограмата на частта от помещението, обособено като „работилница“. Това е изстрел, възпроизведен от условно наречения десен, северен коридор / на сн.7 и сн.21 от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие от 26.11.2022г. По-нататък, като отговор на зададените им въпроси, вещите лица посочват, че подс. Й. Т. се е намирал в условно наречения десен, северен коридор / на сн.7 и сн.21 от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие от 26.11.2022г. в близост до входната врата. В.Б. е бил разположен между Т. и входа на помещението, а Х.Б. се е намирал в същия условно наречен десен, северен коридор / на сн.7 и сн.21 от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие от 26.11.2022г. между Т. и обособеното чрез алуминева дограма малко помещение, наричано „работилница“/ както се изясни и по-горе /. На третата задача експертите отговорят, че травматичните увреждания, установени по тялото на Х.Б. са разположени в различни области, но предимно по предните или странични повърхности на тялото. При падане от собствен ръст на земята, по лице, същият би си причинил множеството охлузвания по двете коленни стави и кръвонасядането на меките черепни покривки в дясната слепоочно-тилна област на главата. Останалите травматични увреждания са разположени в други анатомични области на тялото / охлузвания в лявата мишнична ямка, две кръвонасядания по лявата половина на челото, кръвонасядане по лигавицата на горната устна, както и кръвонасядането на меките черепни покривки централно теменно / и е невъзможно да се получат при едно моментно падане от собствен ръст. По отношение на В.Б. и въпросната разкъсно-контузната рана в областта на главата с V-образна форма, вещите лица заключават, че не е възможно да се получи при падане на същия държащ в ръцете си металната рамка, открита върху трупа му поради факта, че същата трябва да действа в дясната теменна област на пострадалия, с посока отзад-напред, а не отпред назад. Поради това вещите лица приемат, че раната е причинена като В.Б. е държал рамката над главата си, а втори участник, в положение „лице в лице“ с пострадалия рязко изтласква близкия до себе си край на рамката в посока нагоре. Това действие би довело до рязко наклоняване на близкия до главата на В.Б. край на рамката, както и удар в областта на главата му. Т.е. вещите лица по тези въпроси потвърждават изводите на назначената и приета от първия съд КСМЕ, чието заключение бе коментирано по-горе. Различни фактически положения от изложените по делото не внася и заключението на допълнителната комплексна съдебномедицинска, балистична и физическа експертиза, като вещите лица са извършили и непосредствен оглед на въпросното складово помещение, в което се е случил процесният инцидент. Според експертизата, съобразно зададените от защитата въпроси / става въпрос за въпросния проектил в ПВЦ дограмата на т.нар.работилница / предвид на налинчите по делото данни и от огледа на местопроизшествието не е възможно да се установи точна посока и скорост на куршума преди забиването му в дограмата. Скоростта му е била значително по-ниска от типичните скорости на движение на куршуми, тъй като само се е забил в материала без да го пробие. Причината за това е, че проектилът е загубил повечето си кинетична енергия посредством взаимодействие с плътни материали, а липсата на съществени деформации по куршума изключва версията за рикошет от твърда повърхност. Остава възможността за преминаване през плътен, относително мек материал и според експертите това би могло да е човешкото тяло или някой от документираните на местопроизшествието кашони с насипни материали- кафе, захар, сухо мляко или подобни. Вещите лица казват, че при преминаване през плътен нехомогенен материал, куршумите освен, че губят от енергията си, могат и да променят посоката си на движение по непредвидими начини. Възможно е също да започнат да се превъртат във въздуха, поради което не може да се използва крайната ориентация на куршума като индикация на посоката на постъпателното му движение, непосредствено преди спиране. Не е възможно да се определи точно посоката на движение на проектила преди да попадне в пластмасовата дограма, но обобщено изстрелът е възпроизведен в посока от входната врата на складовото помещение към работилницата. Не е възможно да се определи точно траекторията на движение на проектила до пластмасовата дограма. Не може да се определи колко пъти е променял посоката си на движение проектила, за да се озове в дограмата. Не може да се определи на колко градуса се равнява всяка от промените в посоката на движение на проектила. В балистичната част на експертизата е отразено, че преминаването на проектили през плътни материали не подлежи на теоретични пресмятания. Всички изследвания в тази област са чисто емпирични и показват значителна зависимост от вида на проектила, от скоростта му и ъгъла, под който се сблъсква /прониква / в плътния материал, от скоростта му на въртене, от характеристиките на самия материал и други фактори. На пети въпрос, експертите не могат да отговорят поради факта, че са зададени от защитата условни величини и характеристики без да се конкретизира с какви размери е кашонът, колко плътно е изпълнен с насипните продукти- кафе и сухо мляко, същите дали са пакетирани и в какви опаковки, вакуумирани или свободни, кафето смляно ли е или на зърна и по колко опаковки с какви размери има на ред. Не е ясно и под какъв ъгъл попада куршума в кашона / а вещите лица изрично са посочили, че никъде в материалите по делото не се посочват данни за наличие на следи от проектилни рикошети, няма и материални доказателства, които да подсказват преминаването на проектила през каквито и да било предмети /опаковки, кашони и др. /, находящи се във вътрешността на склада, но имат логическо заключение, че Т. преминаване трябва да е имало- при отговора на въпрос 4 / и какъв път изминава в него. Без наличието на такива данни само теоретично може да се каже, че проектилът с намалена скорост, при преминаването си през кашон пълен с насипни продукти като кафе и сухо мляко, ще загуби част от кинетичната си енергия, дори и изцяло. Не може да се определи минималната скорост, с която би могъл да премине през препятствието. При отговора на задача 6 от експертизата, вещите лица са се позовали на „истинска“, както я наричат, научна литература по въпросите на рикошета като явление, за разлика от посоченият от защитата материал от Bev Fitchett’s Guns, който не е научно изследване, а пост в интернет блог. Като се имат предвид вида на проектилите, с които е стреляно на местопроизшествието, както и огледният протокол, множеството палети с кашони, разположени между входната врата и дограмата, в която част е намерен проектилът, както и фактът, че между тях няма пряка видимост, от балистична гледна точка е невъзможно изстрелът да е произведен в посока металната врата на склада и оттам да е рикоширал и да се е озовал в дограмата, където е намерен по- късно. Научните източници, ползвани от експертите, за да обосноват изводите си на тази задача сочат, че граничния ъгъл за рикоширане на пистолетен куршум от твърд материал е около 15 градуса, при което тоталният ъгъл на промяна на посоката на движение е под 30 градуса, и куршумите са значително деформирани. При по-големи ъгли на падане на куршума, той се разрушава. При по-малки ъгли на падане, куршумът запазва структурата си и повечето от енергията си, но пък промяната в посоката на движение е значително по-малка. За да може куршум, изстрелян по посока на вратата на склада, да се озове в дограмата на работилницата, трябва да е претърпял промяна в ъгъла на движение от близо 180 градуса, което е практически невъзможно да стане със серия от рикошети, особено в помещение, където повечето твърди повърхности сключват прави ъгли помежду си. Също така, при рикошети с висока скорост куршумите търпят значителна деформация, а намереният куршум е в относително добро състояние. Ето защо експертите обобщават, че установените по делото обективни данни са против хипотезата, че куршумът е изстрелян в посока към изхода на склада, а е попаднал в пластмасовата дограма във вътрешността на склада след серия от рикошети. Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства и доказателствени средства- протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за следствен експеримент и изготвените към тях фотоалбуми, от веществените доказателствени средства – аудиозапис от тел.112 и снимка на електронен картон на прието повикване на този телефон, от заключенията на експертизите, назначени на досъдебното производство и по време на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, обсъдени по-горе, от веществените доказателства и от гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Н. Д., включително пред настоящата инстанция, като единствен очевидец на част от събитията, случили се в склада и прочетените му от първата инстанция от досъдебното производство, на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК, П.Б. /и депозираните такива в досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК /, К.М. /и приобщените от досъдебното производство чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК/, А.Н. / също и от депозираните на досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК/, Д. Б., С. Б., Р. И., П. Б., И.Н.., А.В. /в това число и депозираните такива в досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК/, А.Т./ и частично прочетените от съда, депозирани в досъдебното производство на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК/, Д. Т., /в това число и депозираните такива в досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК/, Х. Д., М.К., Е.Д., В. Т., М.К., В.С., П.Д., Б.Ц., А. Г., К.В., Н. Т., частично от показанията на св. Г.Х., както и частично от обясненията на подсъдимия Й. Т., пред съда и дадените при разпита му от досъдебното производство на 27.11.2019г., прочетени от първата и от въззивната инстанция на основание чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.4 предл.2 от НПК, като подсъдимият заяви, че те са най- достоверните и изцяло се придържа към тях. Показанията на свидетелите Д. Б., С. Б., Р. И. и П. Б. независимо, че участват и като страни в процеса- граждански ищци и частни обвинители, се отличават с обективност доколкото добросъвестно са разказали за личните им възприятия при контактите си с подсъдимия Т. и убитите В. и Х.Б.и, изясняват родствените отношения помежду им, срещите им по време на редица семейни празници, започването на общ бизнес между Т. и Х. Б., постъпването на работа на В.Б., както и дават информация за междуличностните отношения между подсъдимия и пострадалите и характеристиката им за тях. Св. Д. Б. – съпруга на В.Б. и майка на Х.Б. изяснява, че Х.Б. се разделил със съпругата си св. Р. И. през м. октомври 2018г., след което изпаднал в депресия и се наложило да получи психиатрична помощ, за което му били предписани медикаменти. Впоследствие състоянието му се подобрило, нито той, нито съпруга й били конфликтни личности, винаги й помагали и и й били опора, нямали сериозни проблеми, били задружно семейство. Познавала подсъдимия от дълги години, но не й бил много приятен, защото се имал за „голяма работа”. Съпругът и синът й не я ангажирали с работата си, единствено, в последните месеци преди инцидента дочувала понякога реплики помежду им, че „вече не се търпи във фирмата”, че като се видят Х. и Й. избухват. Свидетелката разказва, че разбрала, че на 24.11.2019г. Х. и подсъдимият се били скарали в склада на фирмата. Чула как синът й казва на баща си, че вече не се издържа и по-добре той да си гледа собствената фирма, а Й. неговата. В.Б. му отговорил да не се занимава и да не обръща внимание на подсъдимия. Д. Б. подразбрала, че спорът бил за кафе – машина. На инкриминираната дата- 26.11.2019г.- всичко било нормално, Х. и В.Б.и били спокойни, чувала се многократно със съпруга си през деня. Св. С. Б. – дъщеря на В.Б. и сестра на Х.Б., също потвърждава нормалните и дружески отношения в семейството им, депресията на брат си след раздялата с жена му, последващото възстановяване, определя и баща си и брат си като неконфликтни, грижливи и отговорни. Знаела от двамата за служебни конфликти с Й. Т. по повод установени нередности – като например кражби от служители от монетниците на машините. Според нея Х.Б. започнал да се дразни от това, че Й. Т. полагал повече грижи за собствената си фирма отколкото за общата им. Освен това разбрала и за сблъсъка им в офиса, в присъствието на св.И.Н... Св.Р. И. сочи, че е живеела добре с Х.Б., който никога не е бил агресивен, но се разделили, защото се отдалечили един от друг. Х. я държал настрани от службата си, но знаела, че понякога се карали с Й. по работа. Бившият й мъж не бил доволен, че Т. движил преимуществено собствения си бизнес, а не общия им. Х.Б. се грижил за детето си и помагал и на нея. Счита подсъдимия Т. за агресивен човек – спонтанен, импулсивен, който действа без да мисли. Св. П. Б. – майка на В.Б. и баба на Х.Б., разказва за липсата и мъката по починалите, както и за депресията на внука си. Свидетелите М.К., Е.Д., В. Т., М.К., В.С. и П.Д. дават обективни показания за семейните взаимоотношения, общите бизнес начинания между подсъдимия и Х.Б., както и личната им оценка за подсъдимия Т. и за В. и Х.Б.и. Св. М.К. – съпруг на сестрата на подсъдимия – св. М.К., определя Т. като добър човек, спокоен, винаги грижещ се за семейството си. Не се е познавал отблизо с починалите, но свидетелства, че Й. Т. е бил много близък с Б.и, особено с Х., който възприемал като син. Не е знаел между тримата да е имало конфликти и проблеми. Св. Е.Д. – роднина на подсъдимия и убитите, от своя страна заявява, че не е чувал между тримата мъже да е имало дрязги, знаел, че работят заедно. Преди години е живял заедно с В.Б., били израснали заедно и нямал лоши впечатления от него. Св. В. Т. – майка на подсъдимия посочва, че Х.Б. и синът й са били особено близки, в отлични отношения. След като си направили обща фирма, в нея дошъл на работа и В.Б., за което и синът й, и Х. имали резерви – че ще започнат проблеми, но преценили да опитат. В последствие действително опасенията им се оправдали – В.Б. започнал да претендира по-голямо възнаграждение, не го получил и отношението му се променило. В. Т. също била разбрала, че в присъствието на третия им съдружник, между Т. и Х. Б. възникнала разпра, като поведението на Х. отдала на лошото му психично състояние, за което била чула от баба му. Според св. В. Т. синът й е човек на честта, работохолик, отговорен, необичащ лъжата и лицемерието. Определя Х.Б. като „прекрасно дете” – скромен и кротък, когото Й. Т. много обичал. Познавала отблизо и В.Б. – никога не е ставала свидетел на агресивни прояви от негова страна, нямала каквито и да е противоречия или проблеми с него, или семейството му. Св. М.К. е сестра на подсъдимия. На инкриминираната дата била на гости на брат си и съпругата му в дома им. Й. Т. бил на работа, като се прибрал към 13.30 – 14.00ч., усмихнат и спокоен. Обяснил, че по-късно ще кара кафе- машина, както и предложил на снаха й след това да отидат на стрелбището, за да стрелят. Тя отказала, защото предпочела да се види със св. К.. Обстановката била нормална, докато едно момче се обадило на Т., за да й съобщи, че двама души са нападнали мъжа й и може би ще има нужда от адвокат. К. свидетелства и за отношенията между брат й и убитите Б. – за особено близката връзка между Х. и Й., но В.Б. не одобрявал. Брат й бил човек, който си гледал семейството и работата, не знае за сериозни конфликти между тримата мъже, освен за инцидента, когато Х. в офиса „посегнал на брат й”. Последният според нея бил станал агресивен след раздялата със съпругата си. Св. В.С. е братовчедка както на подсъдимия, така и на починалите Б.и. Свидетелства, че е с отлични впечатления както от Й. Т., така и от В. и Х.Б.. Св. П.Д. е роднина и на тримата мъже, като ги описва като добри, възпитани, неагресивни, а подсъдимият – трудолюбив и с хубаво семейство. Правилно съдът е кредитирал като достоверни и незаинтересовани от изхода на делото и показанията на свидетелите И.Н.., А.В., А.Т., Д. Т., Х. Д., Б.Д., Н. Т.. С. И.Н.. е съдружник с подсъдимия Т. и Х.Б., направили обща фирма – „С.••••” ООД. Посочва, че първоначално бизнесът им потръгнал, имали нормални взаимоотношения, понякога се случвали и конфликтни ситуации – повишавали си тон, но по повод работа. Свидетел е на влошаване състоянието на Х.Б., поради семейните му проблеми, но го преживявал „вътрешно”. Приели на работа бащата на Х. – В.Б., защото последният по това време бил безработен. Определя Й. Т. като сприхав, нервен и избухлив, но не е виждал никога подсъдимият да е проявявал агресия към клиенти или колеги. Т. според него бил коректен партньор и имало случаи да взима машини от общата фирма, но винаги си ги заплащал. Н. приема и Х. и В.Б.и като „точни” колеги, имал добри впечатления от бащата – „уравновесен човек”, но не си споделяли лични неща. Както се посочи малко преди фаталния инцидент, Н. е присъствал на сблъсък между Х.Б. и Й. Т. в офиса им. Тримата съдружници говорили едновременно, обсъждали липса на кафе в склада и се изразявало недоволство, Х. и Й. се обвинявали взаимно. Изведнъж свидетелят видял как Х. Б. и подсъдимият се вкопчили един в друг, като се наложило да ги разтърве и те си седнали. Х. се държал по-агресивно, а Т. по-скоро стоял. Не бил видял и не знаел в този момент подсъдимият да е имал оръжие. Св. Н. подробно разказва за отношенията във фирмата, начина им на работа, наемането на В.Б., как са се разплащали, къде са били офисите и склада и др. Св. А.В. пояснила на съда кога и как Т. е преминал курс по стрелба, как се е свързвал с нея, за да идва на стрелбището – винаги предварително, потвърди, че го е посещавал и със съпругата си, както и че последно е бил там на 19.09.2019г. Св. А.Т. е счетоводител на фирмите на подсъдимия Т., в това число и „С.••••” ООД. Работата вървяла нормално, познавал Н., Т. и Х. Б.. Първоначално В.Б. бил на трудов договор, но после го прекратили. Направило му впечатление, че в някои периоди от време Х. не бил много адекватен. Според него Т. не бил спокоен, но не и избухлив, по-сприхав, работел много и бил отдаден на бизнеса си, а Х. Б. определя като по-тих и кротък. Изненадал се, когато в последствие, след инкриминираната дата Н. му разказал за сблъсъка между Х. и Й. в офиса. Св. Т. работи във фирма „Д. С” ООД като организатор охрана. Дал е показания за това, че е имало забрана за Х.Б. да посещава някои заведения, поради участието му в сбивания и скандали. Св. Х. Д., който също се занимава с кафе – автомати разяснява, че познава подсъдимия и Х.Б., с много добри впечатления е и от двамата, не е виждал да са проявявали агресия, не били конфликтни. Й. Т. бил изключително коректен. Направило му впечатление, месец преди престъплението, когато се срещнал с двамата, че има силно напрежение, необичайно, но не знае на какво се дължало. Св. Б.Ц. е приятелка на св. Д. Б.. Свидетелства за отличните й семейни взаимоотношения и дълбока връзка с В. и Х.Б.. Пред съда са били разпитани и св.Н. Т., който е поставял дограма на къщата на подсъдимия Т. и убедително е заявил, че никога не е имал проблеми с него, станали семейни приятели и никога не е бил заплашван по повод работата си от подс. Т., както и св. Г.Х.. Съдът с основание не е кредитирал в цялост показанията на този свидетел относно това, че Й. Т. и Х.Б. не се разбирали, че И.Н.. му споделил, че при спречкването в офиса на фирмата е скрил чантата на подсъдимия, защото знаел, че в нея има оръжие, че Т. бил толкова сприхав, че като си строял къща влизал в постоянни пререкания със строителите и ги заплашвал, че ще им запали буса. Тези факти, освен че са недоказани, се опровергават от останалите доказателствени източници. Всички разпитани лица единодушно заявиха, че Й. Т. и Х.Б. са се разбирали отлично, като едва преди инцидента помежду им възникнало напрежение. Св. Н. изрично твърди, че не е крил чантата на подсъдимия и не е мислил или знаел в нея да има оръжие, когато се спречкали с Х. в офиса, а св. Т. окачествява Т. като коректен човек, който не само не го заплашвал, докато му слагал дограмата на къщата, но и станали приятели. От важно значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на единствения свидетел, присъствал на инцидента, макар и извън складовото помещение – св. Н. Д., които първият съд е обсъдил внимателно и преценил както поединично като очевидец на част от случилото се, така и спрямо останалия доказателствен материал по делото. Този свидетел беше разпитан и пред въззивната инстанция, която счита, че няма причини да не се вярва на това, което е видял и чул, докато е седял на шофьорското място на буса. В това отношение свидетелят последователно и непротиворечиво възпроизвежда възприятията си от инцидента както в разпитите си на досъдебното производство, така и пред съда, без да се опитва да украсява, преиначава или да премълчава възприетите от него факти, поради което като цяло е достоверен, обективен и безпристрастен в своите показания с уговорката, че не е гледал през цялото време към входа на склада и тримата мъже вътре, наблюдавал е на разстояние 4-5 метра от тях и бил силно уплашен и притеснен, поради което не слязъл от буса. Св. Д. многократно подчертава, че го е било много страх от случващото се. Резерви съществуват относно твърдението му, че подсъдимият бил ударен по гърба с металната рамка, като освен че липсват такава травматични увреди по него, самият Т. не заявява Т. обстоятелство. Иначе потвърждава, че подсъдимият на 26.11.2019г. му се е обадил към 14.00ч., за да разтовари фирмения бус в склада на тази фирма, находящ се в комплекс „Я.“ срещу П на П в гр. П и да го чака там, за да му помогне да вземат машина от склада на ул. „Б.”. Подс.Т. се качил във фирмения бус „М.В.“ с ДК № •••••• и заедно със св. Н. Д., който го управлявал, отишли до склада. Д. уточнява наличието на друг лекотоварен автомобил, заради който не успял да спре плътно до рампата пред склада и останал вътре в буса. Уточнява и че едното крило на вратата било отворено и каква видимост е имал - през отворения прозорец на буса. Д. забелязал влизането на подсъдимия в склада, но после го изгубил от видимост. След около 1-2 минути, чул от вътрешността на склада викове – „Ау! Оу!“, както и че Т. се биел с други двама. Ситуацията възприел като едно кълбо, което се движи, а хората в него се дърпали, влачели и бутали, не лягали на земята, но били приведени „като борци“, дърпали се един друг, виждал ръце, якета, удари. От разстоянието, където се намирал – на около 4-5 метра, той видял, че единият от тези двамата непознати, се откопчил от „кълбото“, тръгнал наляво и така изчезнал от просвета на отвореното крило на вратата. След малко се появил отново, като държал в ръце сребриста ламарина – нещо като врата, с която замахнал и ударил подс. Т. по гърба. В един момент той чул няколко пукота – три или четири, разделени на двойки с промеждутък от секунда пауза. Същите определил като слаби, но въпреки това разбрал, че са от изстрели. Според Д. всичко се развило много бързо, след което видял, че от склада излиза човек – подсъдимия Т. със зачервено лице и с очи, като на стресиран човек и пистолет в ръка. Д. посочва, че още повече се уплашил от подсъдимия, защото бил единствен свидетел. Обяснява и за обаждането на телефон 112, за разговора със съпругата на подсъдимия, къде е оставил Т. пистолета, както и че видял, че в склада лежат двама души. Разказва подробно за пристигането на полицията, какво са заявили той и подсъдимия, както и че от началото на инцидента до излизането на Т. от склада е нямало други хора. За пълното осветляване на делото от фактическа страна допринасят и показанията на полицейските служители К. М., Ат.Н. и П. Б., които са пристигнали на местопроизшествието след получения сигнал. Св. К.М. от Трето РУ на ОД на МВР гр. Пловдив има непосредствени впечатления относно това какво е заварил, какво е било състоянието на подс. Т. и на св. Д., какво се е случило. Св. М. е влязъл и в склада, където е открил телата на В. и Х.Б. и констатирал, че не са живи. Присъствал е на огледа, по време на който не са били открити нож или друго оръжие до убитите. Свидетелства, че подсъдимият е обяснил, че е бил нападнат от двамата, било много страшно и „Щели да го убият“. Т. бил уплашен. Показанията на М. от досъдебното производство са били цялостно прочетени, с оглед на обстоятелството, че не си спомня всичко и ги е потвърдил. Св. Н. също свидетелства за датата и мястото на инцидента, пресъздава разказът на Т. за случилото се, че той е стрелял по две лица, възприел е състоянието му – силно притеснен, видял е намирането на пистолета в буса. Неговите показания, депозирани в досъдебното производство също са били прочетени поради изявлението му, че не си спомня всички детайли от изследваните събития, които е потвърдил и които са с по-висока степен на подробност. Другият служител на Трето РУ на МВР гр. Пловдив св.П. Б. е бил автопатрул със св. М. и св. Н. и за минути се отзовали на подадения сигнал за стрелба с оръжие. Свидетелят установява, че на мястото на инцидента са били подсъдимия и Д., описва Т. като силно уплашен, обяснил им, че има оръжие и посочил къде е. Пред него изрично е заявил, че е носил пистолета си с патрон в цевта. И пред този свидетел Й. Т. разказал какво се е случило вътре в склада, не отказвал да отговаря на поставените му въпроси и твърдял, че са го нападнали. Показанията на св. Б. от досъдебното производство също са били прочетени, тъй като не си спомнял всичко с оглед на изминалото време. П.Б. е потвърдил показанията си, дадени пред разследващите органи като по- близки по време, включително относно обстоятелството, че пред склада Т. му споделил, че е взел пистолета си, защото когато приключи работа, щял да ходи на стрелбището на „Д.“ да стреля. Защото в съдебното заседание св.Б. е заявил друго- че подсъдимият му казал, че имал пререкание преди няколко месеца с убитите, поради което този път дошъл с оръжие за самозащита от двамата му съдружници. От съществено значение за установяване на изложената по-горе фактическа обстановка, но в частта им, която се подкрепя от останалата доказателствена съвкупност по делото и от обсъдените експертизи, респ. в другата им част се опровергават от тях, са обясненията на подс. Т. пред състава на първоинстанционния съд и прочетените от разпита му на досъдебното производство на 27.11.2019г. пред разследващия орган, при отчитане на двояката им правна природа- доказателствено средство и средство за защита. Като цяло при даване на обясненията на досъдебното производство и пред съда, подс.Т. е последователен в отстояване на тезата си, че е използвал оръжието си, за да се защити от Х.Б. и В.Б., които го нападнали в складовото помещение, бил силно уплашен за живота си, стрелял по тях без да се цели, като единствена възможност да излезе от склада, защото в противен случай щели да го убият, в което бил и е твърдо убеден. Достоверността на твърденията на подсъдимия Т. следва да се провери като се съпоставят с останалите доказателствени източници, обективните находки по делото, заключенията на изготвените съдебно-медицински и други експертизи, протоколите за оглед и следствен експеримент, фотоалбумите, веществените доказателства, показанията на обсъдените по-горе свидетели. Следва да се вярва на подсъдимия за личните му взаимоотношения с В. и Х.Б.и и роднините му, за общия бизнес между него и Х.Б., за факта, че не е искал В.Б. да постъпва при тях на работа поради изложените по-горе съображения, но е склонил след молбите на Х., за разправията с Х.Б. в присъствието на И.Н.. в офиса, поради спор за липсващите стекове стекове с кафе, както и за влошаване на отношенията им след това. Също така подс. Т. правдиво е разказал как е прекарал деня на 26.11.2019г., уговорката му със св. Д. да вземат кафе-машината, пристигането на ул. „Б.“ № ••• в гр. П, къде е паркирал автомобила, оставането на св. Д. вътре в буса, срещата отпред пред халето с В.Б., естеството на разменените реплики, и вътре с Х.Б. – опита да вземе една от машините, казаното от Х. Б. – „Ще сбъркаш“, разположението на коридорите в склада. Кредитира се и твърдението за начина на придобиване на огнестрелното му оръжие, намерението на инкриминираната дата да отиде на стрелба, поради което и е носил със себе си пистолета. Напълно подкрепени от останалите доказателства по делото са и изложените от подс. Т. факти за развитието на събитията след излизането му от склада – с оръжие в ръка, къде е оставил пистолета, какво е казал на Д., обажданията на телефон 112 и на съпругата му, пристигането на полицията, разговорите с тях, състоянието му, настояването да се извика медицинска помощ за пострадалите. В съдебно заседание подс.Т. отрича пистолетът, който е носил да е бил в откопчан кобур и с патрон в цевта, поради което са били прочетени частично въпросните обяснения от разпита му на досъдебното производство от 27.11.2019г. в присъствието на защитник, и както се посочи, се прочетоха на посоченото процесуално основание и от въззивната инстанция, които подс. Т. изцяло подкрепя и към които се придържа като най-достоверни и близки до инкриминираното деяние. Действително, тогава подс. Т. е разпитан непосредствено след инцидента, спомените му са били много по-ясни, точни и е изяснил това обстоятелство детайлно. Въпреки че много държи и се придържа към тези обяснения, след прочитането им от първия съд обаче подс. Т. е заявил „Не е така. Абсурд! Това, което прочетохте, не е така. Аз в пистолета си патрон в цевта категорично отричам да съм оставял. Но това е невъзможно да съм го казал.“ В крайна сметка следва да се ценят за изясняване на тези обстоятелства обясненията му от досъдебното производство поради изложените причини, а и с оглед на изрично заявената от подс. Т. убедителна позиция, че това са най-верните, първоначални и правдиви обяснения, след като е осмислил и премислил всичко случило се тогава. Въззивният съд също не счита за обективни следните факти, обяснени от подсъдимия Т.: - че след началото на сблъсъка между тримата в склада, В.Б. го заплашил, че ще го убие, а Х.Б. – че ще изнасили жена му и децата му, както и отправените в последствие закани, че ще умре. - че Х.Б. е държал в дясната си ръка нож или отвертка, някакво острие. -че Х.Б. е държал металната рамка от кафе-машината. - че е избутан от вратата от В.Б. и поради това не е могъл да излезе от склада, както и това, че при изваждане на пистолета до него е бил В.Б., който като видял оръжието посегнал да го удари или да хване пистолета, като е посегнал към дясната му ръка, а подсъдимият го е стиснал и със самото стискане произвел изстрел. - за разположението на мъжете в склада по време на стрелбата и позицията на самия подсъдим спрямо тях. В обясненията си подсъдимият твърди, че още в началото на сблъсъка, когато с В. и Х. се блъскали и дърпали и В.Б. му казал, че няма право да посяга на сина му, се изплашил много, защото знаел какъв е В. - „рекетьор и престъпник“. Според Т. В. му изръмжал, че щял да го убие и „пак ще се оправи“, двамата с Х. били станали много агресивни, без да ги е предизвикал. Освен това Х.Б. казал, че щял да изнасили жена му и децата му. В по-късния етап от развитието на инцидента В.Б. заявил с категоричност „Няма да излезеш!“ /от склада/, че го „свършвал“ и с думи, и с действия с Х. му показали, че ще го убият. Й. Т. твърди, че бил силно уплашен за живота си. Както се посочи, за събитията, развили се вътре в склада на ул. „Б.“ № ••• в гр. П няма преки очевидци. Св. Д., който е наблюдавал отвън, изрично е заявил, че друго освен подвиквания „Ау, Оу“ не е чул, което разбира се, не изключва възможността лицата да са си обменили реплики, които Д. да не е чул- той не е бил вътре в склада. Тези твърдени от подс. Т. заплахи и закани според съда са израз на неговата защитна позиция да обоснове използването на огнестрелното оръжие. Както стана ясно, никой от разпитаните свидетели не определя В. и Х.Б. като агресивни и нападателни личности, нито В.Б. като престъпник, въпреки данните за осъждане в миналото му, напротив – свидетелите ги характеризират като уравновесени, спокойни, семейно ангажирани личности, бивши спортисти, а В.Б. и като спортна звезда, предизвикваща възхищение. Действително са налице данни, че Х.Б. се е сбивал по заведения, но от всички гласни доказателства, еднозначно се установява, че подсъдимият Т. и Х.Б. са се разбирали отлично, че подсъдимият го е приемал като собствен син, че са се ценили много и никога не са имали сериозни неразбирателства. Всички те са били роднини и са поддържали връзка в годините, като са се канили на най-важните родствени срещи. Този факт не се е променил значително и от депресията на Х.Б., нито от сбутването му с Т. след спор за 10-те стека кафе в офиса им пред св. Н.. Всъщност дори и подсъдимият обяснявайки в съда как Х. го е заплашвал, не веднъж заявява, че с „И“ са били „много близки“. Както на досъдебното производство, така и по време на проведеното съдебно следствие не се разкриват данни, между В.Б., Х.Б. и подсъдимия Т. да е съществувал толкова голям конфликт, че те да имат причина и желание да го убият. Нещо повече – от началото на инцидента до края му са минали едва няколко минути, а няма спор по делото, че Т. е заварил двамата мъже спокойни, всеки вършещ своята работа, поздравили са се и си говорели за служебни въпроси. В тази връзка версията му за мигновеното „откачане“ и озверяване на двамата пострадали /описани от всички свидетели като спокойни и уравновесени/, за яростната им агресивност и безспорно формирано у тях намерение да го убият, се явява силно преувеличена, защото е защитна и неподкрепена от доказателствата по делото, а и е нелогична. Предвид изложеното по-горе и доказаните междуличностни отношения между Т. от една страна и В. и Х.Б.и от друга, съдът не се доверява на твърдението му, че Х.Б. е заявил, че ще изнасили жена му и децата му – поради дълбоката приятелска връзка помежду им и дългогодишно успешно партньорство, както и че В. решително му се заканил с убийство /непровокирано от нищо/, от което подсъдимият толкова се уплашил, че се разплакал и се „паникьосал“. Доводи за тази преценка на съда се извличат и от експертизите на вещите лица психиатри и психолози. Съгласно кредитираните заключения на ДКСППЕ, Й. Т. е личност с водещи характеристики на независимо- доминиращия тип и стил на междуличностни отношения – самодоволство, самовлюбеност, преценена дистанцираност в отношенията от околните, повишена претенциозност, изразено чувство за съперничество, лидерство и усещане за особена значимост. Вещите лица са установили ниска подчиняемост, експанзивност, импулсивност и най-вече лесна податливост на провокация. Съгласно заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза подс. Т. - включително проследявайки особеността на действията му по време на извършеното - не е бил в състояние на „физиологичен афект“, което да е било предизвикано от пострадалите; не е извършил деянието в състояние, покриващо критериите на категорията „уплаха или смущение“. Тези изводи експертите са потвърдили и в допуснатата в хода на проведеното съдебно следствие допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. По-нататък в обясненията си подс. Т. твърди, че докато се бутали и блъскали в началото видял, че „И държеше в дясната си ръка нож или отвертка…“, а острието било с дължина около 15см.- обстоятелство, заявено от Й. Т. още пред полицейските служители пред склада на фирмата, което обаче е неподкрепено от каквито и да е доказателства по делото. Подобно оръжие или инструмент при проведените на местопроизшествието огледи около и в близост до трупа на Х.Б. не е открито и намерено, съответно не е иззето, това е видно и от снимките от фотоалбумите към огледните протоколи. Освен това СМЕ не установява по подсъдимия Т. наранявания от остър предмет, въз основа на които може да се направи извод за наличие на нож или отвертка у Х.Б.. Защитата твърди, че не е изключено да е имало отвертка в ръката на Х.Б., която да не е била намерена, защото преди това той е ремонтирал кафе– машина, но както се посочи подобни инструменти- отвертки, макетни ножове и клещи е имало, но са се намирали до отворената кафе- машина, която Х.Б. е ремонтирал преди започване на инцидента. Освен това малко по-нагоре подс.Т. обяснява, че Х.Б. го хванал с лявата ръка за гушата, а с дясната / в която пък държал нож или отвертка, някакво острие / го ударил с юмрук в лицето, като СМЕ установява наличие на нараняване именно в тази област на подсъдимия - охлузване по лигавицата на долната устна. Така че тази теза на подсъдимия, освен че противоречи на формалната логика и на собствените му обяснения, се опровергава и от съдебно-медицинската експертиза, като се има предвид и бързината на развилите се събития- Т. твърди, че след като Х. го ударил с юмрук, му е отвърнал също с юмрук, намесил се В., вкопчили са се, дърпали се и се бутали, и изведнъж в ръката на Х.Б. вече има острие- отвертка или нож, с което „...щял да го наръга“. По отношение на металната рамка- подс. Т. обяснява, че Х.Б. държал в ръцете си метална рамка или врата от кафе-машина „…Х. го видях, че беше вдигнал една врата…“ и тръгнал към него. Както е приел и първият съд, това твърдение е напълно произволно и опровергано от обективните находки по делото. От проведените огледи на местопроизшествието и приложените фотоалбуми е видно, че В.Б., а не Х.Б. е открит паднал по гръб и върху него е въпросната метална рамка или ламарина. Това обстоятелство е взето предвид и от експертите, изготвили Комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год. /т. 2, л. 98 -111/, според които гръбното положение на В.Б. на пода, въпреки факта, че входната рана на смъртоносното нараняване на шията е по задната й повърхност, може да се обясни от това, че вероятно той е държал намерения върху него по време на огледа голям метален елемент от машина /врата/ пред себе си, на който се е опрял след като е бил прострелян в шията отзад и в последствие е паднал назад. С тази рамка, както се изясни по-горе, вещите лица обясняват морфологията и механизма на получаване на т.нар. V-образна рана на главата на пострадалия В.Б.. Не следва да бъдат ценени като достоверни обясненията на подс. Т. и в частта им, че бил избутан от вратата на склада от В.Б. и поради тази причина не е могъл да излезе навън, както и че при изваждане на пистолета, до него е бил В.Б., който като видял оръжието посегнал да го удари или да хване пистолета, като посегнал към дясната му ръка, подсъдимият го стиснал и със самото стискане произвел изстрел. Както е разяснил в съдебното заседание подс. Т., разстоянието от мястото, на което се блъскали и бутали в борчески хватки с В. и Х.Б.и до изхода на склада, било около четири – пет метра. Същият успял да се отскубне, минал покрай двамата и да избяга към вратата. Преди да излезе обаче му станало нещо психически и не можал да излезе, а извадил пистолета, заредил го и тогава се завъртял на обратно и стрелял. Тези обяснения се кредитират от съда и използват при описание на фактическата обстановка, тъй като се потвърждават от реалните находки по делото- огледните протоколи, писмените доказателства, експертните заключения. Прави впечатление, че в обясненията на подсъдимия Т. се съдържат и други твърдения, които противоречат на вече заявените, които не са останали незабелязани от страна на първоинстанционния съд. Едното е, че след като заредил пистолета и се обърнал, забелязал Хр. Б. с рамката от кафе – машина, а В.Б. непосредствено до себе си. В. видял пистолета в ръката му, посегнал към дясната му ръка да го удари или да хване оръжието, но подс. Т. стиснал пистолета, така натискал спусъка и стрелял без да се цели в никой. Също така - че преди да стигне до вратата, В.Б. го бил блъснал, казал му „Няма да излезеш!“, той залитнал и поради тази причина не могъл да излезе от вратата. После подс.Т. доразвива тази теза, като пояснил, че когато В.Б. го блъснал и му казал, че няма да излезе, той му отвърнал да се махне от него, а В. му заявил, че го „свършвал“. Тогава подсъдимият попаднал в дъното на най-десния коридор без изход, В. настъпвал срещу него, казал му, че няма сърце и започнал да се навежда към подсъдимия с борчески прийоми. В този момент Т. стрелял. На първо място обясненията на подс. Т. за такива факти по време на инцидента в складовото помещение, се оборват от заключението на Комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год. Имайки предвид засегнатите от огнестрелните наранявания анатомични области на двамата пострадали, със засягане на жизнено важни органи /черен дроб, гръбначен мозък, аорта, бели дробове/, вещите лица са заключили, че най-вероятно огнестрелните наранявания са им били причинени на местата на местопроизшествието, на които са намерени труповете на В.Б. и Х.Б.. В тази връзка от протокола за оглед на местопроизшествие от 26.11.2019г. става ясно, че точно до отворената врата – входната врата за халето, се е открил труп на мъж /В.Б./, легнал по гръб, с глава ориентирана на североизток, като тялото било легнало успоредно на входната врата и на около 15 см от нея. Върху трупа се е открила метална плоскост в иноксов цвят. Северозападно от трупа на В.Б., в коридор, образуван от струпани пакетирани вещи, е открит трупа на Х.Б., легнал по очи, с глава ориентирана на северозапад. След подробно запознаване с доказателствената съвкупност по делото, Комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год. приема, че Й. Т. се е намирал в североизточния коридор на помещението, в близост до входната врата. В.Б. е бил разположен между Т. и входа на помещението, а Х.Б. е бил разположен в същия североизточен коридор между Т. и обособено чрез алуминиева дограма малко помещение, наричано от Т. „работилница“. При получаването на първото за В.Б. огнестрелно нараняване, а именно това в торса, В.Б. е бил в изправено положение с лице към цевта на оръжието. При нанасяне на второто огнестрелно нараняване, тялото на В.Б. е било в изправено положение и обърнато с гръб към цевта на оръжието. При нанасянето на огнестрелните наранявания на Х.Б., същият е в изправено положение, с лява част на тялото обърнато към Й. Т. и цевта на оръжието. Фактът, че входните наранявания на гръдния кош са в областта на мишничната ямка - област защитена от ръката, означава, че при нанасянето на тези наранявания, лявата ръка е била вдигната нагоре. От заключението на допусната и назначена в хода на проведеното съдебно следствие ФХЕ стана ясно, че изстрелите, причинили нараняванията /без тези в задната повърхност на шията на В.Б. и в лявата лицева половина на Х.Б./ са произведени от дистанция по-голяма от 80 см. Комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год. от своя страна определя, че за огнестрелното нараняване на шията на В.Б., категорично може да се каже, че изстрелът не е произведен от упор или близко разстояние, поради липсата на видими увреждания, причинени от допълнителните фактори на изстрела по кожата около раната или по хода на раневия канал. За огнестрелното нараняване в лицевата област, с входна рана по лява лицева половина на Х.Б. също се прави извод, че изстрелът, който е причинил нараняването не е произведен от упор или близка дистанция. Всичко цитирано по-горе оборва по несъмнен начин заявеното от страна на Й. Т., че е произвел изстрели, когато непосредствено до него е бил В.Б., който е посегнал да го удари или да хване пистолета, тъй като от кредитираните експертни заключения се изясни, че нараняванията по починалия В.Б. не са произведени от упор или близка дистанция, нещо повече – за нараняването в торса вещите лице по ФХЕ изчисляват дистанция между двамата мъже повече от 80см. Именно пък това нараняване се приема от вещите лица медици като първо нанесено, което убедително компрометира защитната версия на подс. Т. като недостоверна. Като се имат предвид всички тези обективно установени и логично преценени обстоятелства, както и факта, че върху трупа на В.Б. се намира въпросната рамка от кафе-машина става ясно, че е невъзможно В.Б. да е избутал подс. Т. с ръце и така да му е попречил да напусне склада, понеже преди смъртоносните изстрели същият е държал с две ръце металната рамка. Такъв е и изводът на експертите от комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год., които обясняват гръбното му положение на пода с това, че вероятно той е държал намерения върху него по време на огледа голям метален елемент от машина/врата/ пред себе си, на който се е опрял след като е бил прострелян в шията отзад и в последствие е паднал назад. Невъзможна се оказва поради същите доводи и версията на Т. - че попаднал в дъното на най-десния коридор без изход, В. настъпвал срещу него с борчески похвати, не носил нищо в себе си и тогава подсъдимият стрелял – няма как това да е вярно и същевременно В.Б. да е открит паднал до входната врата с металната рамка върху гърдите си. Неяснота, липса на конкретика, детайлност и изолираност спрямо останалия доказателствен материал по делото, съдът констатира в обясненията на подс.Т. и по въпроса за разположението на мъжете в склада по време на стрелбата и позицията на самия подсъдим спрямо тях. Тези обстоятелства се изясняват по убедителен и обективен начин въз основа на анализа на огледните протоколи, фотоалбумите, иззетите веществени доказателства и изготвените експертизи. - От протокола за оглед от 26.11.2019г. и от 27.11.2019г./сн.№ 4 пътеката, на която са лежали труповете/ става ясно къде точно са открити труповете. -Експертите от комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год. приемат, че най-вероятно огнестрелните наранявания са били причинени на местата на местопроизшествието, на които са намерени труповете на В.Б. и Х.Б., което дава представа къде са се намирали двамата мъже по време на стрелбата. - Комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год. и ФХЕ посочват, че изстрелите не са били нанесени от упор или близко разстояние, а за тези, за които е било възможно изследването – от дистанция повече от 80 см., което определя и позицията на подс. Т. – на разстояние от В. и Х.Б.и не по-малко от 80 см, към което следва да се прибави и средната дължина на човешката ръка. - При така установеното следва да се има предвид становището на експертите от комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год., че при произвеждането на изстрелите Й. Т. се е намирал в североизточния коридор на помещението, в близост до входната врата. В.Б. е бил разположен между Т. и входа на помещението, а Х.Б. е бил разположен в същия североизточен коридор между Т. и обособено чрез алуминиева дограма малко помещение, наричано от Т. „работилница“. - От комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год. съдът приема за доказана и посоката на стрелбата на Й. Т. - проектилът от първия изстрел по В.Б. е най-вероятно същият, намерен извън помещението по време на проведения следствен експеримент. Проектилът е намерен в близост до автомобил, разположен пред входната врата. В такъв случай логично е да се заключи, че в момента на произвеждане на изстрела, Т. е бил с лице към В.Б. – последният разположен между Т. и входа на помещението. Третият проектил – касателно Х.Б. – е преминал през долната му челюст и най-вероятно чрез рикошет в пода и/или други предмети, намиращи се на местопроизшествието/ този въпрос бе изследван и от коментираната по-горе КСМБФЕ пред въззивната инстанция/, се е озовал в ПВЦ дограмата в частта на помещението, обособено като работилница. Т.е. в този момент, Х.Б. е бил разположен в североизточен коридор между Т. и работилницата, а Т. е бил обърнат към него и не е възможно да е притиснат в коридор без изход/ слепият коридор, както го нарича /, когато стреля по Х.Б., защото И.че няма как проектилът да е открит там, а в коренно противоположна посока. Всички експертни заключения, както на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие пред първия и въззивния съд, са изготвени след обстойно и пълно запознаване на експертите с материалите и доказателствата по делото, с необходимия научен и професионален потенциал, дават пълен, изчерпателен и мотивиран от експертно гледище отговор на поставените им задачи и въпроси, убедително са защитени при изслушването на вещите лица, не възниква каквото и да е съмнение за тяхната правилност и обоснованост, поради което съдът ги възприема от съществено значение за пълното и правилно изясняване и установяване на обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и които обстоятелства са предмет на доказване по делото. Въз основа на така изяснената и приета фактическа обстановка по делото, въззивната инстанция също приема, че подсъдимият Й. З. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116 ал.1 т.4 вр. чл. 115 от НК, тъй като на 26.11.2019 г. в гр. П умишлено е умъртвил повече от едно лице – две лица – В.Х.Б., ЕГН •••••••••• и Х.В.Б. ЕГН ••••••••••. Основното възражение на подс. Т. и на защитата му е, че следва да бъде оневинен по предявеното му обвинение за умишлено убийство, тъй като се е намирал в положение на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК и е произвел смъртоносните изстрели, за да се защити от нападението на двамата Х. и В.Б.и, което не е могъл да отблъсне по друг начин, за да спаси собствения си живот. Първоинстанционият съд обстойно и задълбочено е обсъдил тези доводи на защитата и предвид на приетите за доказани по категоричен начин фактически положения по делото, съобразявайки и константната съдебна практика по този въпрос, включително и със задължителните принципни разяснения за неизбежната отбрана в Постановление № 12/1973 г. на ВС / на което впрочем се позовават всички страни в настоящия процес с оглед на защитаваната позиция /, аргументирано, обосновано и законосъобразно ги е отхвърлил като неоснователни и доказателствено необезпечени. За да аргументира тезата си, че подс. Т. не е действал при правомерна неизбежна отбрана, окръжният съд отново е преповторил фактическата обстановка по делото, като следва да се акцентира само върху обстоятелствата, които имат пряко отношение по този основен и спорен по делото фактически и правен въпрос. Въззивната инстанция е съгласна с наведените от защитата доводи и съображения, както е приел и първият съд, че в началото на инцидента в склада подс. Т. е бил нападнат / този факт е отразен и в обвинителния акт / първоначално от Х.Б., а после и от В.Б., който също се включил в нападението, вместо да ги разтърве. Х.Б. му нанесъл удар с юмрук, а В.Б. шамар по лицето. Поводът е вземането на кафе-машината от подс. Т., на което Х.Б. се противопоставил. Не се споделя тезата на прокурора за извършено от подс. Т. самоуправство, опитвайки се да изнесе от склада кафе автомата без съгласието на Х.Б. и св. И.Н.., защото се изясни по делото, че такава практика е била установена между съдружниците в общата им фирма. И друг път подсъдимият Т. е взимал машини или материали от склада, които после заплащал, без да има нужда да уведомява някой от другите съдружници, следователно Т. не е провокирал с престъпление или друго неправомерно действие Х.Б. да го удари, за да запази владението върху тази обща вещ. Освен това нападението е било непосредствено - то се е осъществило чрез няколко действия – хващане за гушата, удар в лицето с юмрук от страна на Х. Б., шамар от страна на В.Б. над Й. Т., преминало в борене, блъскане и захващане между тримата мъже. Нападението е било с достатъчен интензитет, за да бъде възприето като пряко и непосредствено, застрашаващо личността на подс. Т., според изискванията на задължителната съдебна практика - Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС. Пострадалият Х.Б. пръв е нападнал подсъдимият и му е нанесъл телесното увреждане, описано в заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза на живо лице № 1393/2019 г. - охлузване по лигавицата на долната устна. Констатирано е било охлузване и кръвонасядане и на лявото бедро. След началото на нападението, тримата мъже се борили в кълбо, приведени, използвайки борчески похвати. По подсъдимия не са установени други увреждания, освен посочените по- горе две слаби наранявания. Не така стоят нещата при пострадалите- при изследването на труповете на В.Х.Б. и Х.Б., вещите лица са установили редица други травматични увреждания, освен огнестрелните рани, подробно описани и изброени като механизъм на причиняване и вид. /За В. Б. - разкъсно-контузна рана в дясна теменно-слепоочна област с V-образна форма и с кръвонасядане на кожата между ръбовете на раната, както и подлежащо кръвонасядане на меките черепни покривки; тънък субарахноидален кръвоизлив в областта на мозъчния ствол и малкия мозък, а за Хр. Б. - охлузване в дясно теменно с подлежащо кръвонасядане теменно на меките черепни покривки; едно ивичесто и едно овално кръвонасядане в лява половИ. на челото; кръвонасядане в дясно слепоочно-тилно на меките черепни покривки; охлузвания на гръдния кош в непосредствена близост до входните огнестрелни рани в лява подмишнична ямка; група малки по размер охлузвания по предно-външна повърхност на ляво и дясно коляно./ Експертите правят извод, че механизмът на причиняване на описаните травматични увреждания е от действието на твърд тъп предмет, като същите са твърде неспецифични, с изключение на разкъсно-контузната рана на главата на В.Б. – нанесена от предмет, чиято контактна повърхност е била с добре изразен дори тънък ръб. Останалите травматични увреждания, според вещите лица са от предмет с характеристиката на твърд тъп предмет. Въз основа на гласните доказателства по делото - показанията на св. Д. и обясненията на подс. Т., както и становището на експертите, изготвили КСМЕ в съдебно заседание, може да се заключи, че след началото на инцидента, всичко е преминало в твърде бърз и хаотичен процес, поради което и се приема от съда, че телесните повреди по В. и Х.Б. – без V- образната рана, са нанесени от удари с тъп предмет, а именно с ръце, крака, предмети, или при удар в околни предмети, което отговаря на описаното от свидетеля и подсъдимия за борба между мъжете. Също така се приема, че при тази хватка в кълбо между тримата, започнала с нападението от страна на Х.Б. и продължило Т. с включването на В.Б. над подсъдимия, очевиден превес е имал подс. Й. Т., за което свидетелстват обективните находки - описаните наранявания по телата на починалите, без V-образната рана и без увредите по коленете на Х. Б., получени най-вероятно при свличането му на земята след разстрела му. Този извод – за надмощие на подсъдимия над убитите в този момент, се извежда от многобройните наранявания по тях, за разлика от почти липсата на такива по Т. – охлузване по устната и охлузване с кръвонасядане по крака му. По изложените по-горе съображения не се споделя тезата на подсъдимия, че по време на нападението, Х.Б. да е държал в ръката си отвертка или нож. Както се посочи при описание на фактологията по делото, защитаващият се от нападението Й. Т. е постигнал надмощие в този сблъсък и в станалата борба, измъкнал се невредим, успял да избута Х. и В.Б.и, които на практика бил набил, да премине по коридора и да стигне до вратата, от където безпрепятствено е можел да излезе, а не да бяга. При разпита си пред съда /л.502 гръб и л.503, т.2 н.о.х.д./ Т. е заявил: “Преди да стигна дотам /до вратата / ми стана нещо психически и не можах да изляза. Тогава извадих пистолета, заредих го и се обърнах. Същото е обяснил и на разпита си на ДП от 04.03.2021г. Именно в този момент и въззивната инстанция приема, че нападението е било отблъснато, приключило окончателно, а не кратковременно преустановено, като за подс. Т. не са съществували каквито и да е обективни основания да счита, че може да бъде възобновено- той е отблъснал нападателите си като им е причинил посочените травматични увреждания в рамките на необходимите предели. В съдебната практика, на която се е позовал първоинстанционният съд, а и в правната доктрина неотменно се застъпва становището, че отбраняващият се има право на активна защита и то със средства, различни от използваните от нападателя, а нападнатият може, но не е длъжен да бяга или да се укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица. Но всичко това е значимо, докато нападението продължава, докато не е прекъснато. Ето защо и съгласно относимата практика за правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана, е необходимо точно да се установи моментът, в който нападението е прекратено. А то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др. /Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС/. Също така няма спор, че кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава, че то вече е прекратено / т.4 от ППВС № 12 от 29.ХI.73 г. по н.д. № 11/73 г.; Съдебна практика на ВС - Р 412/94 г.; Р 294/81 г.; Р 90/77 г.; Р 123/71 г.; Р 425/2010 г., ВКС и др./. Съдът е цитирал в тази насока и становището на проф.Д: "Ако нападението е само спряно, но не е прекратено още, нужната отбрана е възможна" /Долапчиев, Н. Наказателно право, т.I, Обща част, с., 1994 г., стр. 223/. В случая фактите по делото по никакъв начин не позволяват да се приеме, че нападението над подсъдимия е продължавало - нападението е било прекъснато от момента, в който подс. Т. се е защитил правомерно, избутал е В. и Х.Б.и и е успял да избяга, като нищо не го е спирало и препятствало да излезе от склада без проблем, да напусне помещението. Нищо в динамиката на развитие на ситуацията не е давало основание на подсъдимия да счита, че пострадалите ще продължат със следващи нападателни действия. Няма каквито и да са доказателства в насока нападението да е продължавало, още повече, както се посочи, подсъдимият Т. очевидно е надделял в сблъсъка „на кълбо“, нито пък има данни да е бил преследван от Х. и В.Б.и или да е бил изблъскан от вратата от В.Б., както твърди в обясненията си. Не е вярно и твърдението на подсъдимия, че е бил принудително изтласкан в дъното на коридора без изход, поради което защитил живота си – тези факти бяха подробно обсъдени по-горе, единствено може отново да се подчертае, че стрелбата по двамата подсъдими, видно от обективните находки и кредитираните експертни заключения, не е от дъното на най-десния коридор към двамата пострадали, а при съвсем различно местоположение на тримата мъже, навеждащо единствено на извод, че след като се обръща назад, Т. направо е започнал да стреля по Б.и, отстоящи от него в този момент на дистанция всеки един от по-голяма от 80 см. Не се потвърждава и заявеното от подсъдимия, вече обсъдено по-горе, че В.Б. му е стиснал ръката и така произвел изстрел, нито че Х.Б. е носил металната рамка над главата си. Т.е. спокойно и необезпокояван е могъл да излезе през вратата на склада, в този момент за него вече е нямало непосредствена опасност за живота или здравето му от страна на пострадалите, тъй като нападението вече е било отблъснато окончателно и безсъмнено за подс. Т., но вместо това се обърнал и открил стрелба по Х.Б.. За да направи тези изводи, съдът отхвърля като несъстоятелни възраженията на защитата, че в момента, в който подсъдимият е стрелял, е стрелял лице в лице срещу В.Б. и това означавало, че В.Б. продължил да го преследва, да го блъска и да го бие, заявявайки, че от там той няма да излезе. Установи се от обективните находки и експертните заключения по делото, че простелването на В.Б. е настъпило, когато двамата са били обърнати един към друг, но пострадалият не е бил непосредствено до подсъдимия, напротив между тях е имало разстояние, като се доказа, че нито едно от огнестрелните наранявания не е било произведено от близка дистанция или упор, а на повече от 80 см. Отново следва да се напомнят противоречивите обяснения на Т. за местоположението на В.Б., надлежно обсъдени в мотивите – първо, че бил точно до него и го хванал за ръката с пистолета, после - че всъщност настъпвал към подсъдимия, но вече насочвайки го към дъното на десния коридор. Защитата твърди, че финалният инцидент се е развил именно в коридора, от който няма изход, и в който е бил притиснат Т., докато в това време срещу него идвал Х.Б. с металната рамка. Акцентира се на показанията на св. Д. - видял човек с врата, който е ударил по гърба подсъдимия. Изясни се по делото местоположението на тримата мъже при стрелбата – цитираната Комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза по писмени данни № 333/2020 год./, възприета от съда - изрично заключава, че въз основа на експертизите на труп, огледните протоколи на местопроизшествието, извършените изследвания на установените на местопроизшествието проектили, протокола от извършения следствен експеримент и приложените фотоалбуми, подс. Й. Т. се е намирал в североизточния коридор на помещението, в близост до входната врата. В.Б. е бил разположен между Т. и входа на помещението, а Х.Б. е бил разположен в същия североизточен коридор между Т. и обособено чрез алуминиева дограма малко помещение, наричано от Т. „работилница“. По делото се изясни и се установи и обстоятелството, че въпросната метална рамка не е държал Х.Б., както твърди подсъдимия Т., а В.Б., на чийто труп е и открита. Ако това би било така – то при констатираните наранявания, които са довели до бързото му неутрализиране и незабавно свличане и падане на земята, рамката щеше да е в него или на него, а не над трупа на баща му. Не отговаря на действителността и твърдението, че подс. Т. е стрелял хаотично – това се опровергава от попадналите в телата на В. и Х.Б.и куршуми, два в тялото на първия и три в тялото на втория пострадал, от общо изстреляни шест патрона, а на всичкото отгоре смъртоносното прострелване на В.Б. е било в тила. В тази насока- за местоположението и посоките на входните и изходните смъртоносни огнестрелни рани по труповете на убитите, са обсъдените заключения на съдебно-медицинските експертизи, както и заключението на назначената от първия съд ФХЕ със снимков материал за концентрираните попадения на куршумите в дрехите на Х.Б.. Т.е. налице е точна, премерена и прицелна стрелба в телата на В.Б. и Х.Б. с пистолета на Т., който е бил в откопчан кобур, при това зареден, с патрон в цевта против всякакви правила за носене и боравене с огнестрелно оръжие. Предвид на изложеното, че липсва действително непосредствено противоправно нападение над подсъдимия към момента на произвеждане на изстрелите, не са налице законовите предпоставки за приложението на института на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 НК. Подс. Т. по време на стрелбата не е защитавал живота и здравето си, тъй като нападението е било окончателно и безвъзвратно прекратено, отблъснато и всъщност подсъдимият Т. от отбраняващ се, се е превърнал в нападател, затова и металната рамка е била в ръцете на В.Б. след прострелването на сина му Х.Б.. При положение че няма неизбежна отбрана, не би могло да се обсъжда дали са превишени нейните предели с оглед преквалифициране на деянието по чл.119 НК, както и хипотезата на чл. 12, ал. 4 НК дали причината за това не се дължи на уплаха или смущение, отделно че комплексните психиатрично-психологични експертизи категорично изключват това състояние на дееца. Следващата хипотеза, която съдът е обсъдил и законосъобразно отхвърлил като недоказана от кредитираните доказателства, както и от заключенията на тези експертизи относно медицинските критерии за наличие на физиологичен афект, е за състава на чл.118 НК. Настоящата инстанция също не приема деянието да е осъществено от подсъдимия Т. в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалите с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Изследваното психическо състояние на подсъдимия Т., проявяващо се във формите на поведение, предхождащи, съпътствуващи и последващи инкриминираното деяние, обективирано в многократно смъртоносно прострелване на двама души, не покрива показателите на състоянието на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 от НК и не предпоставя прилагане на този привилегирован за дееца престъпен състав. Известно е, че физиологичен афект, по смисъла на чл.118 от НК, представлява силно, внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под въздействие на посочените в нормата външни фактори и заемащо господствуващо положение в съзнанието на дееца. Това състояние представлява краткотрайна /късосъединителна/ реакция на фона на афективното стеснение на съзнанието, придружена от вегетативни прояви, задължително съпътстващи самите емоции и последващата астения. При така установените и приети от съда факти, на първо място не са налице тези външни обективни фактори, които са указани в разпоредбата на чл.118 НК и които предизвикват в дееца такава късосъединителна реакция, обуславяща поведението му като резултат именно от тях. Доказателствата по делото, анализирани по-горе не позволяват да се направи извод, че нападението, като форма на насилие срещу личността на подс. Т. по своето естество е Т., от което да са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за него. Съдът уместно е цитирал Тълкувателно решение № 2 от 9.VII.1993 г. по т. н. д. № 2/93 г., ОСНК, че не всяко насилие може да бъде основание за прилагане на привилегирования състав, а трябва да е обвързано с предвидените в нормата тежки последици, в случая с неимуществен характер. Налице е сбиване на тримата мъже в склада, при което набитите са В. и Х.Б.и според травматичните им увреждания и тези на подсъдимия. Не се доказаха и твърдените от Т. закани с убийство или изнасилване, отправени от В. и Х.Б.. Всички свидетели, които са контактували с него непосредствено след инцидента – св. Д. и полицейските служители, свидетелстват за видимо възбуденото му състояние, с вегетативни белези, но и подчертават, че Т. е водил целенасочени разговори, давал е указания при индиректен разговор със съпругата си, реагирал е адекватно на предложения и инструкции от служители, съобразявал е поведението си със сложилата се ситуация, предвиждал е необходимост от адвокат и организиране на защитата му. От друга страна за приложението на чл.118 от НК следва да се вземат предвид и заключенията на изготвените съдебно психиатрични и психологични експертизи, обсъдени по-горе, които не установяват наличието на медицинските показатели, даващи основание да се приеме особено психическо състояние на дееца при извършване на деянието. Вещите лица - психиатри и психолог, заключават, че подс. Т. не е действал в състояние на физиологичен афект. Въпреки неудовлетворението от отправени спрямо него реплики, Т. не е споделил за понесена обида, която да е била особено значима и да ангажира изцяло възприятията му. Съобщил е за репликата „Нямаш сърце като мен“, но не се е разкрило завладяващо внезапно преживяване, повлияващо на честолюбието му и чувствителността на обиди. Експертите не са установили провокация от убитите като мощен и внезапен стимул, който да има характер на психотравма – тежка обида, клевета, насилие – така че да доведе до афективно стеснение на съзнанието, при което да се ограничи рационалният контрол и да се позволи разгръщането на бурна агресивна реакция. Няма липса на спомен, нарушена ориентация или нарушен контрол, некоординираност, нямало е прояви на отпадналост. Не са установени и данни за патологичен афект. През инцидента Т. е имал преценка на ситуацията, включваща както реалностите, така и последствията. Назначената в хода на съдебното следствие ДКСППЕ, след актуален анализ на действията, поведението, вътрешните изживявания и емоционално състояние на подс. Т., прави извод, че няма основание да се промени посоката на разсъждения от предходното заключение. Категорично е становището в експертен план, че състоянието на подсъдимия Й. Т. не е съотносимо към физиологичен афект и към критериите на категорията „уплаха и смущение“. Прави се обобщение, че е възприемал достатъчно пълноценно случващото се и събитията непосредствено след него. През обсъжданото време е имал преценка на ситуацията, включващата както реалностите, така и последствията, изводима от спецификите на интелект и личност. Не е имал преживявания с интензивност, която да преодолее характеристиките на личността и да наруши възможностите за самоконтрол. Няма данни и за т. нар. патологичен афект - липсва бурна, изключително силна емоционална реакция, съпроводена от двигателна възбуда, описание на помрачение на съзнанието, налудни и халюцинаторни изживявания, които да определят поведението. Изводът е, че действията на подс. Т. както по време, така и непосредствено след инцидента, са били в пълна степен осъзнати, организирани, адекватни на ситуацията, подредени, осмислени и рационални, няма я и фазата на елиминация, на изчерпване, за да да бъдат окачествени като извършени от Т. в състояние на физиологичен афект. Той има ясен и запазен спомен за случилото се, дава подробни обяснения, цитира проведените разговори и изяснява детайлно постъпките си вътре в склада. Последващите му действия след стрелбата са целенасочени и не са характерни за изчерпването след мощното отреагиране. Относно обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл.116 ал.1 т.4 НК съдът е изложил обосновани и законосъобразни съображения, предвид на доказаните по делото фактически положения. Локацията на огнестрелните наранявания в телата на убитите Х. и В.Б.и- в гръдния кош и в главата, броят им, използваното средство- боен пистолет, разстоянието от което са произведени изстрелите по пострадалите- всички тези коментирани по-горе обстоятелства, установени и от изготвените експертизи доказват, че подсъдимият Т. е искал да лиши пострадалите от живот. Безспорно е и това, че инкриминираните наранявания на Х.Б. и В.Б.и са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия Т.. Налице е и убийство на две лица. От субективна страна престъплението по чл.116 ал.1 т.4 НК подс. Й. Т. е извършил виновно при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. По отношение на наказанието- за престъпление по чл. 116 ал.1 т.4 вр. чл. 115 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като окръжният съд, съобразно правилата на чл.57 НК, е избрал най-подходящото по вид и размер наказание, което отговаря на целите по чл.36 НК, а именно двадесет години лишаване от свобода. И според въззивнана инстанция в конкретния случай не са налице основанията на чл.38 и чл. 38А от НК на подсъдимия Й. Т. да бъде наложено наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор, както искат частните обвинители и техните повереници, тъй като извършеното престъпление, безспорно с много висока степен на обществена опасност, не е изключително тежко, съобразно критериите за Т. престъпление, възприети в съдебната практика. Както е посочено напр. в Р-267-83, ІІ, престъплението е изключително тежко, когато съдържа всички признаци на престъпния състав и разкрива особено висока степен на обществена опасност, надхвърляща значително тази на обикновените случаи на същото престъпление. В Р-24- 2022-І е указано, че въпросът кога едно престъпление е изключително тежко е въпрос на конкретна преценка на фактите, като следва да се съблюдава не само степента на опасност и броя на отегчаващите отговорността обстоятелства, но и отсъствието на балансиращи отговорността смекчаващи обстоятелства. Във всеки случай, съпоставянето на двете категории обстоятелства следва да установи категоричен извод за нетипичност, извънмерност, надхвърляне на параметрите на обичайния случай на съответното престъпление, в санкцията на чийто престъпен състав е предвидена възможността за налагане на наказанието "доживотен затвор" в една от двете му разновидности. Следователно, когато съдът реши да наложи на дееца наказание "доживотен затвор" (с или без замяна), той е задължен не само да се позове на тежестта на престъплението, но и да посочи точно кои белези го отличават от обичайния случай на престъплението от същия вид. Изясни се, че личността на подс. Й. Т. не предполага налагане на най- тежкото наказание, като се имат предвид редицата смекчаващи отговорността му обстоятелства и тяхната относителна тежест при преценката на вида и размера на наказанието. Действително е налице двойно убийство, което квалифицира деянието по чл. 116 ал.1 т.4 от НК, което несъмнено е с много висока степен на обществена и морална укоримост и именно тази тежест на престъплението е водеща от закона, за да предвиди такива по вид и размер алтернативни санкции. Установените по делото факти като чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, семейното положение на подс. Т., полагащ активно грижи за семейството и децата си, дадената му характеристика от свидетелите по делото – винаги коректен в бизнеса, трудолюбив и отговорен човек, поведението му непосредствено след деянието с обаждане на тел.112 и оказаното съдействие на полицейските служители за изясняване на случая, както и фактът, че това престъпно поведение е инцидентно в живота му, мотивират и настоящата инстанция да приеме, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК могат да бъдат изпълнени именно с налагане на наказание лишаване от свобода. От друга страна при определяне размера на това наказание, следва да се държи сметка и за наличието на отегчаващите отговорността данни и тяхната относителна тежест при отмерване обема на наказателната принуда спрямо подс. Й. Т., за да бъде определено наказанието именно в максимално установения от закона размер от двадесет години лишаване от свобода. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът приема начина и механизма на извършване на престъплението, произвеждането на множество изстрели, при това точни и съсредоточени в жизнено уязвими части на телата на пострадалите, като на практика е проведена една наказателна акция спрямо Х. и В.Б.и, разстреляни от подс. Т.. Освен това убитите са баща и син, в разцвета на силите си, полагащи грижи за семейства и деца, тяхна опора и упование. И според въззивната инстанция не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, доколкото така отчетените смекчаващи обстоятелства, извън обичайните такива, не са многобройни, нито едно от тях няма изключителен характер, а и минималното предвидено за престъплението наказание от петнадесет години лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко за подс. Й. Т.. Предвид на изложеното, наказанието, което съдът е определил на подс. Й. Т. за извършеното от него престъпление лишаване от свобода за срок от двадесет години не е явно несправедливо. Съобразено е с много високата степен на обществена опасност на престъплението, съответно на извършеното деяние, отговоря на тежестта на вината на подс. Т. и съразмерно на отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което адекватно и в пълен обем могат да се реализират целите както на личната, така и на генералната превенция, заложени в чл.36 от НК. Правилно е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието на основание чл.57 ал.1 т.2 б.а от ЗИНЗС, като е приспаднато на основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК времето, през което подс. Т. е бил задържан до влизане на присъдата в сила. По отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане в процеса граждански искове от пострадалите, съдът правилно е преценил, че са доказани по основание, тъй като с извършеното престъпление по чл.116 НК подс. Й. Т. е причинил на Д. Г. Б., С. В. Б., П. Б. Б., Р. Б. И. в качеството й на майка и законен представител на малолетната Д. Х. Б., неимуществени вреди- болки, страдания, мъка, скръб, потрес от убийстото на баща и син Х. и В.Б., които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпно деяние и съгласно правилото на чл.45 от НК за деликтна увреда, подс. Т. е отговорен и длъжен да възстанови тези негативни душевни и емоционални преживявания и несгоди в психичния мир на тези пострадали. Размерът на обезщетенията за тези вреди съгласно закона- чл. 52 ЗЗД и съдебната практика, се определя по справедливост, който критерий изисква в максимална, еквивалентна и адекватна степен увредените да бъдат репарирани за причинените им от убийството болки, страдания и мъка от смъртта на техните родственици и съпрузи. Въззивният съд намира присъдените от първата инстанция суми по гражданските искове за съответни с посочения критерий, а именно за напълно справедливи и обосновани, като ги е уважил както следва - за Д. Б. - 160 000 лева, за С. В. Б. сумата от 130 000 лева, на П. Б. Б. сумата от 80 000 лева, на Р. Б. И. в качеството й на майка и законен представител на малолетната Д. Х. Б. сумата от 130 000 лева. В останалата им част- до пълните предявени размери - исковете обосновано са отхвърлени, като недоказани и прекомерни по размер, който противоречи на коментирания принцип и изискване за справедливост, заложено в чл. 52 ЗЗД. В това отношение първият съд резонно се е съобразил с указанията, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността факти обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт морални вреди е необходимо да се съобразят характерът и тежестта на накърняване на чуждите права, причинените увреждания, интензитетът, степента, продължителността на засягането, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост". В конкретния случай при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съдът е отчел действително изпитаните от пострадалите болки и страдания, както и остатъчните у тях други негативни емоции, които са били силно изразени в продължение на месеци след инцидента, а и които ще останат за целия им живот. На гражданския ищец Д. Г. Б. е присъдена и сумата от 6 250 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от деянието – доказани по основание и размер с приложени писмени доказателства по делото. Съдът е присъдил сумите по уважените граждански искове ведно с с претендираните от ищците граждански искове, считано от увреждането до окончателното им изплащане. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Т. е осъден да заплати направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски по делото, както и разноските на частните обвинители и граждански ищци, представляващи суми за изплатено адвокатско възнаграждение. Също така е присъдил и съответната държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. Разноски по делото- за изготвяне на съдебни експертизи, са направени и по време на съдебното следствие пред въззивната инстанция, общо в размер на 3105, 42 лв., които също следва да се възложат в тежест на подс.Й. Т.. Съдът изрично се е разпоредил какво да стане с приложените по делото писмени доказателства. Предвид на изложените съображения атакуваната присъда се явява правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди и на основание чл.338 НПК, ПАС