Решение № 3194 от 19.8.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 7159/2022 г.
Софийски районен съд19.08.2022 г.докладчик ХРИСТИНА БОТЕВА ГАРВАНСКА
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА НП № 58 / 12.04.2022г, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София, с което на основание чл. 156 ал.1 от Закона за управление на отпадъците на жалбоподателя ••• ЕООД е наложена имуществена санкция от 5 000 лв. ОСЪЖДА ••• ЕООД да заплати в полза на Регионална инспекция по околната среда и водите – София сумата от 80 лв. - възнаграждение за участие на юрисконсулт по делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд - гр. София. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по чл.58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на ••• ЕООД срещу НП № 58 / 12.04.2022г, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София, с което на основание чл. 156 ал.1 от Закона за управление на отпадъците / ЗУО / на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 5 000 лв. – за това, че при извършена на 18.11.2021г. от контролните органи на РИОСВ проверка за спазване изискванията на ЗУО на площадка, стопанисвана от жалбоподателя на адрес •••, е установено, че жалбоподателят нерегламентирано, без разрешение по чл. 67 ал.1 вр. чл. 35 ал.1 ЗУО, съхранява на площадката отпадъци с код 19 12 12 - механично третиран смесен битов отпадък, след като на 07.09. 2021г за преустановяване на същото по вид нарушение на дружеството било издадено задължително предписание по чл. 120 ЗУО - нарушение по чл. 156 ал. 1 ЗУО. С жалбата се оспорват фактическите констатации в АУАН и НП за установено при процесната проверка съхранение от дружеството на отпадъци с код 19 12 12. Претендира се отмяна на НП и поради допуснато при издаването му неправилно приложение на материалния закон, като се поддържа, че соченото в НП предписание от 07. 09. 21г., за неизпълнението на което жалбоподателят е санкциониран, не е влязло в сила. Поддържа се също, че жалбоподателят повторно е наказан за нарушение, за което от административнонаказващият орган е издадено НП № 57 / 12.04. 2022г. Административнонаказващият орган оспорва изцяло основателността на жалбата, без да ангажира доводи по възраженията в нея. По отношение на фактите по делото: Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото прие за установено следното като факти по делото: Към процесния период ж албоподателят осъществявал регламентирана от ЗУО дейност по силата на решение на директора на РИОСВ - София за регистрация по чл. 35 ал.3 ЗУО № 12 – РД - 1325- 03 от 23.06. 2020. Дейността дружеството осъществявало на площадка на адрес ••••. На 07.09. 2021г. след сигнал от СДВР на площадката в •••, стопанисвана от жалбоподателя, от контролните органи на РИОСВ – София била извършена проверка за спазване изискванията на ЗУО. При проверката било установено, че жалбоподателят не разполага с издадено разрешение по ЗУО за извършване на дейности със смесен битов отпадък, но въпреки това на площадката се съхранявал такъв отпадък. Проверката била извършена в присъствие на управителя на жалбоподателя и за констатираното с нея в присъствие на управителя на жалбоподателя бил съставен констативен протокол, подписан от управителя без възражения. В обстоятелствената част от протокола в т. 10 било отразено наличието на площадката на неразрешен смесен битов отпадък, а в частта на протокола относно предписанията - т. 4 на основание чл. 120 ЗУО на дружеството било издадено предписание да не извършва дейности с неразрешени отпадъци. На 18.11. 2021г. след указания на МОСВ на стопанисваната от жалбоподателя площадка в •••• контролните органи на РИОСВ – София извършили последващ контрол за изпълнение на издадените с констативния протокол от 07.09. 21г. задължителни предписания. Проверката отново била извършена в присъствие на управителя на жалбоподателя и при нея отново били открити неразрешени отпадъци. С т. 4 от обстоятелствената част на констативния протокол за проверката е установено, че на площадката са били налични и се съхранявали отпадъци с код 19 12 12 по Наредба 2 /14г. за класификация на отпадъците, за дейност с които жалбоподателят не разполагал с разрешение. Констатирано било неизпълнение на предписание № 4 от констативния протокол за проверката от 07.09. 21г. Констативният протокол за проверката на 18. 11. 2021г. бил изготвен на място и подписан без възражения от управителя на жалбоподателя. На 25. 11. 2021г. бил съставен АУАН по делото за извършено от жалбоподателя на 18. 11. 2021г. нарушение по чл. 156 ал.1 вр. чл. 120 ЗУО - неизпълнение на задължително предписание, издадено с констативен протокол за проверка по чл. 120 ЗУО от 07.09. 21г. - съхранение на бали на отпадъци с код 19 12 12 по Наредба 2 /14г. за класификация на отпадъците - механично третиран смесен битов отпадък, за дейност с които жалбоподателят не разполагал с разрешение. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. По отношение на доказателствата: Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал - показанията на свидетеля И. Ц. - актосъставител, които потвърждават констатираното с АУАН и представените по делото документи - решение на директора на РИОСВ - София за регистрация по чл. 35 ал.3 ЗУО № 12 – РД - 1325-03 от 23.06. 2020, констативен протокол за проверка по чл. 120 ЗУО от 07.09. 21г., констативен протокол за проверка по чл. 120 ЗУО от 18.11. 21г., също АУАН, доказателства за компетентност на актосъставителя и останалите приобщени по делото документи. По отношение на правната страна: При така установеното като факти законосъобразно от административнонаказващия орган е прието, че жалбоподателят не е изпълнил задължително за изпълнение предписание по чл. 120 ЗУО, като на процесната дата, въпреки предписаната му забрана за това по реда на чл. 120 ЗУО, извършвал дейност - съхранявал по смисъла на § 1 т. 42 от допълнителните разпоредби на ЗУО - отпадъци с код 19 12 12 по приложение № 1 група 19 от приетата на осн. чл. 3 ЗУО Наредба 2 / 2014г. за класификация на отпадъците - механично третиран смесен битов отпадък, за която дейност не разполагал с разрешение по ЗУО. Според § 1 т. 42 от допълнителните разпоредби на ЗУО - „ Съхраняванет о " е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране до указания в закона срок. Законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение на чл. 156 ал.1 ЗУО, предвиждащ имуществена санкция в размер от 5 000лв. до 20 000 лв. за ЮЛ, които не изпълнят задължително за изпълнение предписание на контролните органи по чл. 120 ЗУО. За опровергани от приобщения непротиворечив доказателствен материал съдът прие възраженията, че на процесната дата на площадката, стопанисвана от жалбоподателя, не е имало отпадъци с код 19 12 12 по Наредба 2 / 2014г. за класификация на отпадъците. Наличието на този вид отпадъци е вписано на мястото на проверката в констативния протокол за нея от 18.11. 21г. в присъствие на управителя на жалбоподателя и не е оспорено от представителя. Неоснователно се възразява също за това, че соченото в НП предписание от 07. 09. 21г., за неизпълнението на което жалбоподателят е санкциониран, не е влязло в сила. Задължителното за изпълнение предписание на контролните органи по чл. 120 ЗУО представлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, подлежащ на контрол по указания в АПК ред, а доказателства за иницииране на такъв контрол не са посочени по делото. Поради изложеното съдът прие, че процесното предписание е обвързало жалбоподателя със задължение за неговото изпълнение и санкционирането за неизпълнение на предписанието е в съответствие с материалния закон. За неоснователно съдът прие и възражението за допуснато нарушение на чл. 17 ЗАНН с повторно наказване на жалбоподателя за нарушение, за което от административнонаказващият орган е издадено НП № 57 / 12.04. 2022г., тъй като посоченото НП не е представено, нито конкретно обсъдено като съдържание от страна на представителя на жалбоподателя, поради което няма конкретно основание в доказателствата по делото за обсъждане на нарушение на чл. 17 ЗАНН. По отношение на разноските: При така приетото на осн. чл. 63д ЗАНН, чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на възнаграждение за участие на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в размер 80лв.. По изложените съображения и на основание чл. 58д и сл. ЗАНН съдът