Решение № 546 от 5.9.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 377/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 282 от 23.02.2024 г. по т.д. № 1201/2023 г. на Софийския градски съд, TO, VI-8 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от Б. К. Т. от гр. ••• против „Бомар Планет Логистик“ ООД - гр. София: 1) главен иск с правно основание чл.137, ал.5 от ТЗ за прогласяване нищожността на решенията от 23.06.2023 г. на Общото събрание на съдружниците за изключване на Б. К. Т. като съдружник в „Бомар Планет Логистик“ ООД - гр. София и за поемане на дяловете му от оставащия съдружник Н. В. Н.; 2) евентуален иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решенията от 23.06.2023 г. на Общото събрание на съдружниците за изключване на Б. К. Т. като съдружник в „Бомар Планет Логистик“ ООД - гр. София и за поемане на дяловете му от оставащия съдружник Н. В. Н.. Срещу решението е подадена въззивна жалба от Б. К. Т. от гр. •••, в която се твърди, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост и/или като постановено при несъобразяване със събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. По отношение на иска по чл. 137, ал. 5 от ТЗ съдът необосновано приел, че подписът на ищеца и неявяването му пред нотариуса в посочения в протокола час за нотариална заверка не опорочава формата на протокола, защото той така или иначе не е участвал при неговото вземане, а и отделно от това подобно поведение можело да се квалифицира като неправомерно и по тази причина ищецът не можел да черпи права от неявяването си пред нотариуса. Предвид липсата на предвидено в дневния ред посещение в нотариалната кантора, присъствието на нотариуса на заседанието щяло да е приложим вариант за удостоверяване подписите на присъствалите и съдържанието на протокола. Неправилен бил и извода, че не била необходима нотариална заверка на подписа на изключвания съдружник поради обстоятелството, че същият не участвал в самото гласуване на решението по т. 7. Неясно било как съдът стигнал до извода, че със заверката на подписа на пълномощника на останалия единствен съдружник и съдържанието на протокола, е била спазена изискуемата от закона форма по отношение на целия протокол и всички взети решения. По отношение на иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ бил неправилен извода, че на ищеца е било отправено надлежно писмено предупреждение за изключването му като съдружник. Във връчената му на 12.06.2023 г. покана липсвало отправено предупреждение за изключване, основано на негови конкретни действия/ бездействия, за които да се твърдяло, че са били извършени против интереса на дружеството. Към конкретното предупреждение от 21.04.2022 г. се реферирало прекалено късно - чак по време на провеждането на заседанието на общото събрание. Освен това нямало как ищецът да е бил запознат кое негово конкретно действие, разглеждано от ответното дружество като нарушение, ще бъде обсъждано на предстоящото към момента на получаване на поканата заседание на общото събрание, за да има възможност да се подготви да защити позицията си, че това действие не представлява нарушение по смисъла на чл. 126 от ТЗ. Недопустимо било поканата да бъде разглеждана като „самостоятелен писмен документ“, годен да изпълни функциите на предупреждение за изключване по чл. 126 от ТЗ, тъй като тя била част от процедура за изключването му, предвидена за заседанието на общото събрание на 10.06.2022 г. Не бил представен предходен протокол от общо събрание на съдружниците, на което да е било отправяно предупреждение за изключване при извършването на действия по отправяне на сигнали до ГДПБЗН-МВР. Необосновани били изводите на съда, че сигнала на ищеца до ГДПБЗН-МВР бил неоснователен, тъй като съдружникът не бил сериозно - 3 - загрижен за неспазването на изискванията за пожарна безопасност и злоупотребявал с правото да сезира съответните институции с цел да бъде дискредитирано ръководството на ответното дружество. Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени. Ответникът по въззивната жалба „Бомар Планет Логистик“ ООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна. Нямало противоречие с материалния закон във връзка с иска за нищожност на решението по т.7 от протокола от общото събрание. Въззивникът не отричал да е присъствал на общото събрание и бил наясно с взетите решения, не оспорил подписа си в протокола и не отричал, че не е оказал нужното съдействие за заверка на подписа му от нотариус, въпреки, че бил изрично поканен - очевидно искал да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Доводите, че ищецът участвал в обсъждането на решението дори и да не участвал във вземането му били несъстоятелни - за никое друго решение от въпросите по дневния ред не била необходима нотариална заверка на подписите и съдържанието на протокола. По отношение на доводите за незаконосъобразност на решението било несъстоятелно твърдението, че липсвало предупреждение за изключването и съдът неправилно стигнал до обратния извод. Безспорно било, че на ищеца е било връчено предупреждение да се въздържа от подаване на сигнали, в които да твърди за извършвани нередности или закононарушения от ответното дружество и то не следвало да има давност само до датата на първото следващо общо събрание. Необосновани били и твърденията, че поканата- предупреждение не е документ „годен да изпълни функциите на предупреждение за изключване съгласно чл. 126 от ТЗ", защото била предназначена за друго общо събрание. Несъстоятелни били и оплакванията за необоснованост на решението относно липсата на възможност на изключвания съдружник да се защити или да коригира поведението си - било му дадено достатъчно време да поправи поведението си, но той очевидно игнорирал предупреждението, тъй като се установило, че е пускал редица сигнали срещу дружеството и управителя му до различни институции, компрометирайки името и интересите на дружеството, в което е съдружник. С оглед същността на извършените действия фактът дали е бил уведомен в поканата, че именно за това негово действие се предлага изключването му, бил без абсолютно никакво значение, тъй като съдружникът той нямало как да поправи поведението си и да изтегли вече подадения сигнал срещу дружеството. Доводи, че проверката от сезирания орган не е била извършена към момента на изпращане на поканата били ирелевантни, тъй като изключването на ищеца не било във връзка с провеждането на въпросната проверка, а с поведението му, изразяващо се в действията му срещу интересите на дружеството. Дали дружеството е разбрало за подадения сигнал преди извършената проверка, както и кога точно е била извършена проверката били ирелевантни, тъй като подаването на сигнала било обективен факт. Фактът, че при проверката не са били открити нарушения потвърждавал, че твърденията на ищеца за наличие на нарушения са били напълно неверни, въпреки очевидното му желание дружеството да бъде компрометирано и санкционирано. Молбата е решението да бъде оставено в сила. Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното. В исковата молба ищецът Б. К. Т. от гр. ••• твърдял, че е съдружник в „Бомар Планет Логистик“ ООД - гр. София, притежаващ 1 200 дяла, съответстващи на 20 % от капитала на дружеството. По т. 7 от протокола от заседанието на общото събрание на съдружниците, проведено на 23.06.2023 г., било взето решение за изключването му като съдружник, основано на твърдения за извършване на действия против интересите на дружеството, изразяващи се в отправяне на неверни твърдения за извършени нередности от дружеството до Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - складиране на запалими материали на територията на съседен имот, собственост на друго дружество. На съдружника не било отправено валидно предупреждение за изключване по чл. 26, ал.3 от ТЗ. Освен това протокола от общото събрание не бил с нотариална заверка на подписите и съдържанието При тези фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да прогласи нищожността на решението по т.7 от дневния ред на основание чл. 137, ал.3 от ТЗ, а в условията на евентуалност - да го отмени като незаконосъобразно на основание чл. 74 от ТЗ. В писмения отговор ответникът „Бомар Планет Логистик“ ООД - гр. София оспорил исковете. Изтъкнал, че протоколът бил заверен с рег. №№ 5919 и №5920 от 23.06.2023, том 3, акт 96 (съдържание) от нотариуса М. И.. В закона нямало изискване провеждането на общо събрание на съдружниците да става в присъствието на нотариус, следователно заверката можело да се извърши и след фактическото му провеждане. Освен това, доколкото се атакувало само решението за изключване на съдружника, то неговият подпис бил неотносим в съответствие с нормата на чл.137, ал.3 от ТЗ, тъй като той не участвал в - 5 - „Бомар Планет Логистик“ ООД - гр. София гласуването. Ищецът не отричал да е присъствал на общото събрание, бил наясно с взетите решения и не оспорвал подписа си, поради което поведението му било недобросъвестно и съставлявало злоупотреба с право. Твърденията по евентуалния иск за незаконосъобразност на решението поради нарушение на чл. 126, ал.3 от ТЗ били противоречиви и нелогични - от една страна изтъквал, че не му е било отправено предупреждение за изключване, нито го е получил, а в същото време признавал, че такова предупреждение му е било надлежно връчено на 21.04.2022г. Несъстоятелно било твърдението, че в поканата за общото събрание трябвало изрично да бъде посочено за кое конкретно нарушение се предлага изключването. С оглед същността на извършените действия- подаване на сигнал до компетентни органи с твърдения за извършени от дружеството нередности и нарушения, фактът дали съдружникът е уведомен в поканата за събранието, че именно за това негово действие се предлага изключването му бил без никакво значение, защото нямало как да поправи поведението си и да оттегли вече подадения сигнал. Молбата към съда била да отхвърли исковете. Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната. От справката по партидата на „Бомар Планет Логистик“ ООД - гр. София в търговския регистър се вижда, че съдружници са Н. В. Н. с дялово участие 4 800 лева и Б. К. Т. с дялово участие 4 800 лева. В покана, връчена чрез ЧСИ М. Б. на 12.06.2023 г., ищецът били информиран от управителя Н. В. Н., че на 23.06.2023 г. в 12: 00 часа на адреса на управление на дружеството ще се проведе общо събрание на съдружниците с дневен ред, в т. 7 от който било включено „Обсъждане действията на съдружника Б. К. Т. във връзка с отправеното му предупреждение за изключване по реда на чл. 126 от ТЗ и вземане на решение за изключването му от дружеството, респ. вземане на решение относно поемане на дружествения дял на изключения съдружник.“ В протокол, съставен на 23.06.2023 г., са отразени решенията, взети от съдружниците на заседанието на общото събрание, проведено на посочената дата. По т. 7 от дневния ред с 80 % от капитала (100 % от мнозинството) било взето следното решение: „Общото събрание изключва съдружника Б. К. Т. поради нарушение на чл. 126, ал.3, т. 3 от ТЗ (а също и на чл. 10, ал.1, т.2 и т. 5 от дружествения договор) поради негов действия против интересите на дружеството, изразяващи се в отправяне на неверни твърдения за извършени нарушения и нередности от страна на „Бомар Планет Логистик“ ООД до контролни институции (Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“), след изрично предупреждение да се въздържа от такива действия. Дружествения дял на изключения съдружник се поема от другия съдружник - Н. В. Н.. В нотариално производство с рег. № 5919/ 23.06.2023 г. на нотариуса М. И. бил удостоверен подписа на С. И. Д., положен в протокола от общото събрание на съдружниците от 23.06.2023 г., като пълномощника на Н. В. Н.. В нотариално производство с рег. № 5919/ 23.06.2023 г., том ІІІ, акт 96 на нотариуса М. И. било удостоверено съдържанието на протокола от общото събрание на съдружниците от 23.06.2023 г. В констативен протокол с рег. № 5923/ 23.06.2023 г., акт 97, том ІІІ на нотариуса М. И. е отразено, че на същата дата в 13: 00 часа в кантората й се явил адвокат С. И. Д., пълномощник на Н. В. Н.. Не се явил Б. К. Т. или негов представител. В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 137, ал. 5 от ТЗ за неоснователни, поради следното. В хипотезата на чл. 137, ал. 5 от ТЗ е регламентирано специално основание за нищожност на решенията на върховния орган на дружествата с ограничена отговорност, произтичащо от неспазването на установената в същата разпоредба форма за действителност. Съгласно практиката на касационната инстанция целта на създаването със ЗИДТЗ (ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) на новите ал. 4 и ал. 5 на чл. 137 ТЗ е да бъде препятствано представянето пред търговския регистър на неистински протоколи от заседания на общото събрание, както и изричното прогласяване на нищожност на решенията на общото събрание, които не са обективирани в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието, извършени едновременно. Формата на съставяне на протокола е въздигната от законодателя като форма за действителност предвид изрично - 7 - прогласената нищожност на взетото решение. Нищожните изявления не пораждат правни последици, поради което решение на общото събрание на съдружниците, по отношение на което не е спазена формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ, следва да се приравни на несъществуващо решение. (Решение № 113 от 18.12.2020 г. по т. д. № 2217/2019 г. на ВКС, I т. о.) Тази цел се разкрива най - ясно от цитираните в отговора на въззивната жалба мотиви на Министерския съвет - вносител на законопроекта за изменението на закона (https: //parliament. bg/bg/ bills/ lD/ 42208) - предотвратяване на явлението „кражба на фирми“, осуетяване на предприети от страна на управителите на дружествата действия по вписване на решения, които не са съгласувани със съдружниците, чрез представяне на неистински документи пред Агенцията по вписванията. По този начин предложеното изменение „би действало като превенция срещу съставяне на неистински документи, които стоят в основата на подобни измамни схеми“. В конкретния случай твърдения за съставяне на неистински документ няма - обратното, ищецът не отрича присъствието си на заседанието, обсъждането на включените в предварително обявения в поканата дневен ред въпроси и приемането на решения по тях, както и че подписите в протокола са положени от него. Не се твърди и наличието на действия на управителя, чрез неговия пълномощник, извършени без съгласуването им с ищеца. Несъстоятелно е възражението, че „импровизираното, изненадващо и необявено предварително посещение при нотариус…се явява обстоятелство, непосочено в дневния ред, с което ищецът не е бил длъжен да се съобрази“. При липсата на изрично предвидено законово изискване за присъствието на нотариус при провеждането на заседанията на общото събрание на съдружниците, инициирането и изпълнението на процедурата по чл. 589 от ГПК е предоставено на управителя на дружеството, съгласно чл. 141, ал.1 от ТЗ. От друга страна, когато дружеството е образувано от две или повече лица, задължително условие за изпълнението на тази процедура е личното явяване на всички съдружници пред нотариуса. Следователно извършването на нотариалното действие е обусловено от активното съдействие на съдружника, което той дължи по силата на императивната разпоредба на чл. 137, ал. 4 от ТЗ. Непосочването в поканата, че след приключването на работата на общото събрание съдружниците трябва да посетят кантората на нотариуса М. И., не може да бъде обстоятелство, което освобождава ищеца от въпросното задължение. Преди всичко такова изискване в закона няма - в чл. 139, ал.1, пр. 2 от ТЗ е казано само, че в поканата се посочва и дневният ред. От друга страна ищецът не твърди, че обявяването на насрочения час за явяване пред нотариуса за първи път в деня на заседанието на общото събрание, е било per se обективна пречка за изпълнението на неговото задължение, нито че неявяването му в нотариалната кантора в посочения час се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Според записа в протокола поради изчерпването на дневния ред заседанието е било закрито в 12: 20 часа и не се изтъква да е съществувала основателна причина той да не се яви в кантората 40 минути по - късно, както е сторил пълномощникът на другия съдружник. В контекста на изложеното и предвид установените факти и обстоятелства по делото, трябва да бъде споделен довода на ответника, че ищецът съзнателно не е съдействал да бъде извършено удостоверяването на подписа му в протокола, с единствената цел да създаде основание за оспорването на валидността на решението за изключването му като съдружник. Затова, по силата на правилото nemo auditur propriam turpitudinem allegans липсата на удостоверяване по реда на чл. 589 от ГПК на подписа му в протокола от общото събрание на съдружниците от 23.06.2023 г. не може се свързва с последиците по чл. 137, ал. 5 от ТЗ. Възражението срещу извода на съда, че с оглед разпоредбата на чл. 137, ал.3, пр. 2 от ТЗ не е била необходима нотариална заверка на подписа на изключвания съдружник, е основателно. Предписаната в закона форма е ad valitatem и неудостоверяването по реда на чл. 589 от ГПК на подписа в протокола на участвал във вземането на решенията съдружник ще има като неизбежна последица нищожност не само на решението за изключване, но и на всички останали решения. В конкретния случай, обаче нотариалното удостоверяване не е било извършено надлежно единствено по причина на недобросъвестното поведение на ищеца, изразяващо се в умишления му отказ да се яви в нотариалната кантора и да потвърди вече положения в протокола подпис, поради което, както вече беше изтъкнато, той не може да извлича благоприятни последици за себе си. В съответствие с изложеното в частта относно иска с правно основание чл. 137, ал. 5 от ТЗ решението следва да бъде потвърдено. По евентуалния иск с правно основание чл. 74 от ТЗ съдът съобрази следното. Задължителна предпоставка за законосъобразното прекратяване на членственото правоотношение на съдружник на основание чл. 125, ал.1, т. 2 от ТЗ във всяка една от хипотезите в чл. 126, ал.3, е надлежното връчване на писмено предупреждение. В последователната практика на касационната инстанция не съществуват противоречия относно целта на тази задължителна част от процедурата по изключването на съдружника. С предупреждението, освен да узнае за намерението да бъде изключен, на - 9 - съдружника се предоставя и възможност да се подготви за общото събрание, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това. (Решение № 3 от 19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на ВКС, I т. о.) Съгласно мотивите на това решение няма пречка съдружникът да бъде предупреден за изключването и с повече от един писмени документа - нарочно предупреждение и предупреждение, съдържащо се в поканата по чл. 139, ал. 1 от ТЗ, като посочените основания за изключване могат да бъдат идентични или допълващи се, стига те да са достигнали до съдружника в предхождащ общото събрание подходящ за подготовката му за защита срок, като в предупреждението следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т. 1- 4 на чл. 126, ал. 3 от ТЗ и да е налице и съответната му конкретизация - в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на общото събрание не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. В случая ответникът, чиято е тежестта да докаже осъществяването на релевантния факт - изпълнението на задължението да изпрати писмено предупреждение до изключвания съдружник, нито твърди, нито представя нарочен документ, в който да се съдържа негово изявление в посочения смисъл. Такова изявление няма и в поканата за свикване на общото събрание, в която в т. 7 от дневния ред е посочено, че на обсъждане ще бъде поставен въпроса за действията на съдружника Б. К. Т. „във връзка с отправеното му предупреждение за изключване по реда на чл. 126 от ТЗ…“. Затова не може да се приеме друго, освен че липсата на конкретизация в поканата относно посочените в чл. 126, ал. 3 от ТЗ основания за изключване е равнозначно на липса на предупреждение по смисъла на същата разпоредба. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира, че документът, означен като „покана… за свикване на общо събрание на съдружниците в „Бомар Планет Логистик“ ООД и отправяне на предупреждение за изключване на основание чл. 126, ал. 3 от ТЗ“ (л.40 - 42), връчен на ищеца на 21.04.2022 г., също няма правната характеристика на предупреждение за изключване, относимо към свиканото на 23.06.2023г. общо събрание на съдружниците. Съдебната практика е единна и в становището, че предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ следва да се връчи като документ на съдружника при всяка една предприета процедура по изключването му. Полученият писмен документ - предупреждение, не може да се ползва от дружеството при провеждане на две и повече процедури по изключване, независимо че предшестващо решение на ОС за изключване не е вписано търговския регистър или е отменено по съдебен ред. (Решение № 160 от 26.01.2010 г. по т.д. № 379/2009 г. на ВКС, TK, I о.) В споменатата покана ясно е посочено, че предупреждението за изключване е изпратено във връзка с насроченото за 10.06.2022 г. общо събрание на съдружниците - една година преди провеждането на събранието, чиито решения се атакуват от ищеца. При това положение, съобразявайки приетото в цитираното решение, е напълно ирелевантно за спора посочването в поканата на същите основания за изключване, които са били предмет на обсъждане и на настоящето общо събрание. Същественото е, че те не са били отправени към съдружника в нарочно съставен за целта документ, респ. възпроизведени като текст в поканата за общото събрание, насрочено на 23.06.2023 г. Следователно липсата на съществен елемент от фактическия състав на правната норма - чл. 125, ал.1, т.2, вр. с чл. 136, ал. 3 от ТЗ, какъвто е надлежно отправено към изключвания съдружник предупреждение за изключване, е предпоставка за отмяна на решението на общото събрание като взето в нарушение на процедурата по прекратяване на членственото правоотношение на посоченото основание. При този извод е безпредметно обсъждането на останалите оплаквания в жалбата - относно това дали отправянето от ищеца на сигнали до компетентни държавни органи във връзка с евентуални нарушения на дружеството съставляват основание за изключването му, както и дали сигнала до ГДПБЗН-МВР е бил неоснователен. В съответствие с изложените съждения настоящият състав на въззивната инстанция приема, че развитите във въззивната жалба оплаквания са основателни и поради несъвпадането на крайните му изводи с тези на първостепенния съд, решението в тази част следва да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което на основание чл. 74 от ТЗ решението от 23.06.2023 г. на Общото събрание на съдружниците за изключване на Б. К. Т. като съдружник в „Бомар Планет Логистик“ ООД - гр. София и за поемане на дяловете му от оставащия съдружник Н. В. Н. да бъде отменено като незаконосъбразно. При този изход на спора на ищеца се дължат разноски за уважената част от исковите претенции (иска с правно основание чл. 74 от ТЗ), а на ответника - за отхвърлената част (иска с правно основание чл. 137, ал. 5 от ТЗ). В първоинстанционното производство ищецът е платил държавна - 11 - такса в общ размер 163 лева и следва да му бъде присъдена сумата 81.50 лева, ответникът е платил адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева и следва да му бъде присъдена сумата 750 лева. Във въззивното производство ищецът е платил държавна такса в размер на 82.15 лева и следва да му бъде присъдена сумата 41.08 лева. Ответникът е платил адвокатско възнаграждение на адвокат А. Т. в размер на 2 000 лева и на Адвокатско дружество „К. и съдружници“ в размер на 3 300 лева. Съобразявайки принципното положение, че се дължат разноски за един адвокат и с оглед обстоятелството, че отговора на въззивната жалба е бил изготвен от представител на адвокатското дружество, който е взел участие и в съдебното заседание по делото, на ответника следва да бъде присъдена сумата 1 650 лева. По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав