Решение № 1230 от 13.2.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2112/2023 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на дружество „А. 2018“ ЕООД, чрез адвокат Г. К. от АК Бургас, срещу решение № 29 / 25.09.2023г., постановено по АНД № 62/2023г. на РС Средец, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 8 / 27.02.2023г., издадено от Директора на ОДБХ Бургас. В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. От проверявания обект били иззети продукти за растителна защита, но в обжалваното НП липсвало разпореждане с тях, съобразно чл.57, ал.1, т.10 от ЗАНН, който пропуск, според касационния жалбоподател, води до незаконосъобразност на НП. Оспорва се извода на съда, че щом липсва произнасяне, то съдът няма как да се произнесе по жалбата в тази част. Съдът бил формирал противоречиви мотиви относно представителната власт на лицето, представлявало дружеството, при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Поддържат се и доводите срещу НП, изложени в жалбата до районния съд: нарушена била процедурата по издаване на АУАН в присъствието на минимум двама свидетели; към датата на издаване на НП обектът бил сертифициран за търговия с продукти за растителна защита; допуснато било противоречие между АУАН и НП досежно мястото на извършване на нарушението; не била предоставена възможност за сключване на споразумение с административнонаказващия орган; деянието било маловажно по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски и пред двете инстанции. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – Директора на ОДБХ Бургас, не е подал отговор срещу касационната жалба. В съдебно заседание касаторът се представлява по пълномощие от адвокат К., който поддържа касационната жалба. Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С обжалваното решение състав на РС Средец е потвърдил НП № 8 от 27.02.2023г., издадено от Директора на ОДБХ Бургас, с което на дружество „А. 2018“ ЕООД на основание чл.155, ал.2 от ЗЗР е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за извършено по чл.101, т.2 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) административно нарушение, затова че на 13.12.2022г. в 11: 30 часа в магазин за битова техника, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от жалбоподателя, се извършва търговия с продукти за растителна защита без удостоверение по реда и условията на чл.101, т.2 от ЗЗР. В търговската част на обекта, на рафтовете вдясно, проверяващите установили изложени продукти за растителна защита с обявени на тях цени – 37 различни продуктови позиции, подробно описани по вид и количество в приложение на протокол за изземване/конфискуване на продукти за растителна защита към Констативен протокол (КП) № 0004481 / 13.12.2022г. Нарушението било описано в цитирания констативен протокол, който бил неразделна част от административнонаказателната преписка. След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. От фактическа страна съдът приел, че на 13.12.2022г. свидетелите Д. Л. и М. П., първият старши инспектор, а втората началник на отдел „Растителна защита“ при ОДБХ Бургас, извършили проверка в магазина, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в [населено място] на [улица], и установили, че в обекта се извършва търговия с продукти за растителна защита, без за обекта да е издадено удостоверение по чл.101, т.2 от ЗЗР. Продуктите били иззети и описани в КП. На 04.01.2023г. управителят на дружеството подал в ОДБХ Бургас искане за издаване на разрешение по чл.101, т.2 от ЗЗР. Било издадено Разрешение № 2-0068 / 27.01.2023г. На 31.01.2023г. свидетелят Л. съставил АУАН в присъствието на Г. С., като упълномощен от дружеството представител. На 27.02.2023г. Директорът на ОДБХ Бургас издал оспореното НП. От правна страна съдът е приел, че е сезиран с допустима и подлежаща на разглеждане жалба, която по същество е преценена за неоснователна. Бил осъществен съставът на административно нарушение на чл.101, т.2 от ЗЗР, забраняващ съхранение с цел продажба и търговия на продукти за растителна защита извън обектите по чл.91, ал.2 от ЗЗР - складове за търговия на продукти за растителна защита и/или селскостопански аптеки. Посочената дейност била позволена за извършване от лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, издадено от директора на ОДБХ. Тъй като касационният жалбоподател не притежавал удостоверение за обекта, където са намерени продуктите за растителна защита, първоинстанционният съд е приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правилно била издирена и приложена съответстващата на административното нарушение санкционна норма на чл.155, ал.2 от ЗЗР. Наложената имуществена санкция била в минимален размер. Развити са съображения защо случаят не е маловажен и не е приложимо правилото на чл.28 от ЗАНН. Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд е стигнал до неправилен правен извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, което пряко е рефлектирало върху крайния му извод за законосъобразност на обжалваното НП. Тъй като не се налага събирането на други доказателства и съответно връщане на делото за ново разглеждане, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са допуснали съществено нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН да опишат извършеното нарушение, като посочат неговите съставомерни признаци с необходимата конкретика. Както в АУАН, така и в НП лаконично е посочено, че санкционираният търговец извършвал търговия с продукти за растителна защита, които били подробно описани по вид и количество в приложение на протокол за изземване към КП № 4481/13.12.2022г. По ЗАНН липсва възможност за препращане към друг документ, в който да се съдържа описание на извършеното административно нарушение. Колкото и да е обемно по съдържание дължимото описание, то следва да намери своето систематично място именно в АУАН, а впоследствие в НП. КП, към който се препраща, е съставен от свидетеля Л. в деня на проверката. Посочено е, че неразделна част от този КП е описът на иззетите продукти за растителна защита. В коментирания опис в 37 пункта са описани различни продукти с техните търговски наименования, грамажи и бройки. Напр. в т.18 е посочен „фунгуран ОН50ВП 200 гр, 5004299, 11 броя“. Продуктите за растителна защита са продукти по чл.2, §1 от Регламент (ЕО) 1107/2009, където е дадено конкретно обяснение на това понятие. По делото липсва каквито и да било доказателства, че иззетите продукти са за растителна защита. Не е наличен снимков материал, нито пък иззетите продукти са подложени на лабораторен анализ, за да бъде установено, че отговарят на изискванията на чл.2, §1 от Регламент (ЕО) 1107/2009. Както в АУАН, така и в НП е приет за достатъчен надписът на опаковката, за да бъде характеризиран съдържащият се в нея продукт като такъв за растителна защита. Този пропуск в дейността на органите в хода на административнонаказателното производство не е бил забелязан в производството по обжалване на НП пред съда, поради което се е стигнало и до постановяване на неправилно решение. Другото оплакване в касационната жалба е относно иззетите продукти. Касационният съд възприема становището на първоинстанционния съд, че липсата на произнасяне по т.10 и т.11 на чл.57 от ЗАНН не рефлектира върху законосъобразността на обжалваното НП и този пропуск не е основание за неговата отмяна само на това основание. Действително, НП трябва да съдържа описание на вещите, които се отнемат в полза на държавата, както и разпореждането с веществените доказателства. Според чл.174 от ЗЗР, при установяване на нарушения инспекторите на БАБХ задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушения, по реда на чл.41 от ЗАНН, като иззетите такива се отнемат в полза на държавата по реда на чл.20 и чл.21 от ЗАНН. Негодните за употреба вещи или такива, които са забранени, се унищожават или обезвреждат за сметка на нарушителя. В определени случаи е допустимо и да бъдат предоставени безвъзмездно на органи на държавната власт и на местното самоуправление, на учебни заведения или на организации със социално предназначение. Според ал.5, вещите се съхраняват до приключване на административнонаказателното производство. Управлението и разпореждането с иззетите вещи е изцяло в компетентността на административнонаказващия орган, на когото следва да бъде изпратен преписи от настоящото решение, за да упражни той правомощията си по чл.174 от ЗЗР. В тази връзка съдът указва, че волеизявлението на органа след края на административнонаказателното производство по повод веществените доказателства не е индивидуален административен акт и редът за проверка не е по АПК, а по НПК – така решение № 5032 / 04.04.2019г. на ВАС по адм. дело № 10497/2018г., V о. По тези причини обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което НП бъде отменено. Предвид изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева, платени за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ, представен пред районния съд. Разноските следва да се възложат на организацията, част от която е административнонаказващият орган, издал отмененото НП – чл.12, ал.5 от Устройствения правилник на БАБХ. Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав