Решение № 924 от 28.5.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 886/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 22/27.01.2023год. на Директора на БД“ИБР“ Пловдив, с което на „Футболен клуб Чавдар“Сдружение, ЕИК 176964746 е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 150 / сто и петдесет / лева за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ. Дружеството жалбоподател чрез своя представляващ моли съда да отмени наложеното с наказателното постановление наказание по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание. Въззиваемата страна – БД“ИБР“-Пловдив, намира жалбата за неоснователвна и моли да се потвърди процесното НП. Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА. На 06.10.2022г. свид. Д. Ч. – ст. експерт в Дирекция „Контрол“ при БД“ИБР“-Пловдив извършила проверка в обект находящ се в с.Оризари, ул.Стадиона №11. Същия представлява спортно игрище, което било затревено. Вода за обекта се осигурявала от тръбен кладенец, за който липсвало разрешение за ползване. Самия терен само се ползвал обаче от Сдружението, а не бил негова собственост. Горното било потвърдено и от кмета на населеното място, който присъствал на проверката. Така на 08.12.2022г. срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 304 за нарушение нормата на чл.44, ал.1 от ЗВ, а въз основа на този констативен акт било издадено и атакуваното НП, с посочената правна квалификация. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства представени по делото, а и от показанията на разпитания свидетел – Д. Н. Ч., които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви. При това фактическо положение настоящата инстанция намира, че действително не е извършено вмененото нарушение от дружеството жалбоподател. От една страна не е налице някаква форма на прехвърляне на самото разрешение за водовземане, а е налице отдаване под наем на обект – спортен терен. Очевидно е, че няма как да се отдаде обекта на трето лице, което предвид дейността си да не включва и ползването на тръбния кладенец. Налице е само фактическо ползване на водата, но няма никакъв акт с който да се прехвърлят правата по самото разрешение, а последното би изисквало някакъв юридически акт. На следващо място, ако е налице такова прехвърляне, то фактически е станало с отдаването под наем на обекта, а на датата на проверката то само е констатирано. Ето защо неотносими са нормите на чл.40, ал.3 ЗВ и на чл.79, ал.3 от с.з. Не може да се сподели тезата на въззиваемата страна, че всъщност нарушението било извършено от ползвателя, защото собственика е този, който е следвало да регистрира обекта, а от там и да получи разрешение за ползване. Горното налага отмяна на процесното НП. С оглед този резултат жалбоподателят има право на разноски, но такива не са претендирани, а и няма доказателства да са били направенени. Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.