Решение № 1188 от 11.12.2025 г. на Административен съд - Разград по дело № 175/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ЗПЗП. Образувано е по жалба на „Аргос“ ЕООД, гр. Разград против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-170-2600/2071 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), в частта, с която е отказано оторизиране на сумата от 33 189, 37 лв. - представляваща 100 % от исканата субсидия по интервенция „Еко- НИП“ за 2023 г. В жалбата и по същество се твърди, че оспореното УП е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. С оглед на това се иска от съда да отмени отказа да се изплати исканата финансова помощ, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на направените деловодни разноски. Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна. Събраните в хода на производството писмени доказателства и приетото от съда заключение по назначената агротехническа експертиза установяват следните факти и обстоятелства: Настоящето административно производство е образувано по повод подадено от жалбоподателя Заявление за подпомагане 2023, форма за ЕТ/ юридически лица УИН 17/310723/30600 от 23.06.2023 г. (л. 39- л. 48), с което е заявил няколко интервенции за подпомагане под формата на директни плащания, обвързани с площ, за кампания 2023 г., сред които и „Еко схема за намаляване използването на пестициди“ ( Еко- НИП). Исканата сума по тази интервенция е в размер на 33 189, 37 лв. Към заявлението е приложил Декларация (л. 51) по чл. 46, ал. 1 от Наредба №3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3, Наредбата), в която е заявил, че не е използвал неразрешени препарати за растителна защита (ПРЗ) на заявените от него площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3. Представени са и фактури за закупени ПРЗ (л.53 – л. 58) и опис на същите (л. 52). След извършена административна проверка е установено, че сред закупените ПРЗ са „Фокстрот 69 ЕВ“ и „Бутизан 400 СК“, за които е посочено, че са от първа професионална категория и не са подходящи за Практика 1 и Практика 2. По отношение на тези ПРЗ земеделският производител е заявил в своя жалба до ДФЗ вх. № 02-2600/ 2638 от 16.12.2024 г. (л. 21), че са налични към този момент, предадени са за съхранение на специализирана фирма и не са използвани. Към нея са представени Договор за съхранение на стока (л. 16- л.17) и три броя Приемо- предавателни протоколи ( л.18- л. 20). Административният орган не е извършил проверка на изложените от него твърдения. При тези факти е издадено УП изх. № 02-170-2600/2071 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), с което земеделският производител е уведомен, че по отношение на интервенцията „Еко - НИП“ от исканата сума 33 189, 37 лв. е оторизирана сума в размер на 0 лева. В мотивите към него бланкетно е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПЗП на данните в подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Неразделна част от УП е приложенатаТаблица 19 (л. 8 гръб- л. 15), където в табличен вариант са отразени констатациите от административната проверка, а в текстови вариант е обяснено тяхното значение в общ смисъл, относим към всички хипотези. В УП не са обсъдени възраженията на земеделския производител и допълнително представените от него доказателства. Това УП е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Съдът приема, че оспореното УП е валиден административен акт, като издаден в писмена форма от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата, а в § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. По своя характер УП съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и неговото съдържание следва да отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК. В случая, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в процесното УП не са посочени пълно, ясно и конкретно фактическите и правни основания, обосновали административния орган да постанови своя отказ. Излагането на мотиви е от съществено значение, тъй като само по този начин както адресатът на акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол, могат да разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти и съответстващите им правни норми, въз основа на които той е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. От една страна те очертават предмета на доказване в хода на съдебното производство, а от друга страна те определят и рамката на съдебния контрол. В хода на съдебното производство се установява, че отказът за подпомагане вероятно се дължи на обстоятелството, че е прието за установено, че в стопанството на жалбоподателя са използвани посочените ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ и „Бутизан 400 СК“, които са били от първа професионална категория и не са подходящи за прилагане на площи, заявени по интервенция Еко- НИП. Това обстоятелство е посочено в изготвената на 25.06.2025 г. докладна записка (л. 25) от С. Г.- директор на Дирекция „Директни плащания“ във връзка с вече подадената жалба срещу УП. Както в УП, така и в другите съпътстващи го документи, не е посочено конкретното правно основание за да се постанови пълен отказ. Според предвиденото в чл. 87 от Наредба № 3 ДФЗ постановява пълен отказ на исканото от кандидата за подпомагане плащане, когато: 1. кандидатът за подпомагане не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията; 2. стопанство на кандидата по т. 1 не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията; 3. кандидатът не прилага земеделските практики, не изпълнява ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на подпомагане по интервенцията; 4. размерът на намаленията е равен или по-голям от исканото плащане; 5. кандидатът умишлено възпрепятства извършването на проверка на място; 6. е установено, че са създадени изкуствени условия за подпомагане. Според предвиденото в чл. 88 от Наредба № 3 ДФЗ намалява размера на плащането или отказва плащане в случаите, когато: 1. кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 38в от ЗПЗП; 2. установи, че за съответните площи не са спазени изискванията на предварителните условия; 3. кандидатът умишлено възпрепятства извършването на проверка на място; 4. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в раздел VI от глава втора; 5. за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено; 6. кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП; 7. кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора; 8. заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по чл. 70 от ЗПЗП; 9. установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане след 1 юни 2018 г. Налице са множество различни хипотези и административният орган е следвало изрично да посочи, коя от тях е изпълнена в настоящия случай. Според приетото в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд (което не е загубило сила и към настоящия момент) мотивите към акта могат да се съдържат и в друг предхождащ документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в този документ. Наред с това адресатът на акта следва да е запознат със съдържанието на този документ. Тези изисквания не са изпълнени. В цитираното Тълкувателно решение е допусната и възможност мотивите на административния орган да са изложени допълнително в друг документ, съставен най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или до съда. За да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал. Становището, изразено в докладната записка, не е изготвено от административния орган и не би могло да санира липсата на мотиви. Ето защо съдът приема, че обжалваното Уведомително писмо не отговаря на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това съдът намира, че в хода на административното производство е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 35 АПК, която вменява задължението индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованото лице. В случая административният орган не е обсъдил обясненията и възраженията на земеделския производител, изложени в неговата жалба до ДФЗ, както и допълнително представените от него доказателства. Той не е изпълнил и задължението си служебно да събере всички необходими и относими доказателства (чл. 36 АПК). Съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 земеделските практики, допустими за подпомагане по тази еко схема, се доказват чрез проверка на дневниците за проведената растителна защита и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените препарати. Следователно законодателят въвежда задължението административният орган да провери дневниците за проведените защитни мероприятия и торене преди да се произнесе по искането за финансово подпомагане. Това писмено доказателство е от съществено значение при преценка на правото за подпомагане по тази еко схема и с оглед въведеното изискване по чл. 41, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 земеделските стопани да отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. В казуса тези дневници не са изискани и проверени от административния орган, а едва в хода на съдебното производство по делото е представен и приет като доказателство Дневник за проведените химични обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества за стопанската 2022 - 2023 г. (л. 108- л. 174), проверен и заверен от ОДБХ без забележки. При така установените нарушения съдът приема, че УП е издадено и в противоречие на принципите за истинност (чл. 7 АПК) и служебно начало (чл. 9 АПК). Наред с това съдът намира, че УП е издадено и в противоречие с материалния закон. Допустимите дейности и условията на които трябва да отговорят земеделските стопани по заявената интервенция Еко – НИП са регламентирани от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., и по-конкретно в чл. 41 и чл. 46 от нея. Приложими са и разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/2115 за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент (ЕС) 2021/ 2115). Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3 допустими за подпомагане са площи, при които са приложени екологично насочени земеделски практики и при отглеждане на културите не се използват продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, както и продукти за растителна защита от първа професионална категория. Между страните няма спор, че процесните ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ и „Бутизан 400 СК“ са закупени от жалбоподателя. Според заключението на вещото лице по назначената агротехническа експертиза и двата препарата са селективен хербицид (а не тотален хербицид). ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ по правило се прилага при пшеница и ечемик по време на вегетацията, през пролетта, а ПРЗ „Бутизан 400 СК“ по правило се прилага при рапица и зеле след сеитба или в ранна вегитация. Тези ПРЗ са попадали в първа професионална категория, но в последствие (в рамките на същата стопанска година) със Заповеди № РД 11-1857/ 08.08.2023 г. и № РД 11-1867/ 08.08.2023 г. на директора на БАБХ са определени като ПРЗ от втора професионална категория, без да са променяни техният химичен състав и характеристики. Следователно в срока по чл. 46, ал. 4 от Наредба № 3 (от 1 до 31 декември, който не е променян въпреки различните редакции на разпоредбата), когато кандидатите следва да представят своите документи (декларация, опис и фактури и/или фискални касови бележки) тези ПРЗ вече са били от втора професионална категория, към която спадат и през следващите стопански години. Те са били от втора професионална група и при издаване на оспореното УП през месец юни 2025 г.. Действително според чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 професионалната категория на ПРЗ се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Наредба № 4), който за 2023 г. е определен до 21.07.2023 г. съгласно § 3, т. 2 от ПЗР и съвпада със срока по чл. 5, ал. 1 от тази Наредба (§ 3, т.1 от ПЗР), независимо от общо установеното правило, че срокът по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 изтича 25 календарни дни след този срок. В случая категорията на ПРЗ е променена само няколко дни след 21.07.2023 г. и то без да е променен неговия химичен състав и начин на действие. С оглед на гореизложеното съдът намира, че административният орган е бил длъжен да изложи мотиви, от които да е видно към кой момент е преценил, че следва да се проверява категорията на процесните ПРЗ и съответно въз основа на кои фактически и правни основания. На следващо място съдът приема, че по делото липсват доказателства, които да установяват, че тези ПРЗ са прилагани върху площите, заявени за подпомагане. Според представения от жалбоподателя Дневник за проведени растителнозащитни мероприятия през стопанската 2022/2023 година тези препарати не са използвани в блоковете, обработвани от „Аргос“ ЕООД. Приложените Договор за съхранение на стока и Приемо- предавателни протоколи сочат, че закупеното количество „Фокстрот 69 ЕВ“ и „Бутизан 400 СК“ е предоставено за съхранение на „Агростил“ ООД. Тези документи не са оспорени от ответната страна, съответно тя не е ангажирала доказателства, които да установяват противното. Следователно административният орган не доказа, че през 2023 г. земеделският стопанин е нарушил забраната да прилага продукти от първа професионална категория в площите, заявени за подпомагане от него. Както вече беше посочено основанията, при които ДФЗ постановява пълен отказ на исканото от кандидата плащане са регламентирани в чл. 87, т. 1- т. 6 от Наредба № 3. Наред с това с разпоредбата на чл. 88, т. 1- т. 9 от Наредба №3 са уредени условията, при които ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане. Според чл. 88, т. 7 от Наредбата ДФЗ намалява или отказва подпомагане, когато кандидатът не е спазил изискванията, определени в Глава втора на Наредбата, където се намират цитираните норми на чл. 41 и чл. 46 от нея. Според предвиденото в чл. 41, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 3 плащането по процесната еко схема е на хектар допустима земеделска земя, за която са изпълнени нормативните изисквания за използване на екологично насочени земеделски практики и е диференцирано според типовете земеползване (обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи), като конкретният размер се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени необходимите документи и са приложени земеделските практики съгласно изискваненията на чл. 41, ал. 1 от Наредбата. Следователно подпомагането по процесната еко схема (Еко-НИП) се изчислява на хектар допустима земеделска земя, в зависимост от начина на земеползване и от представените от земеделския производител документи, поради което заявените площи подлежат на индивидуална проверка за допустимост и спрямо констатациите от тази проверка, административният орган извършва намаление на плащанията, съразмерно на площта, която не отговаря на изискванията или отказва изцяло, но само в случай, че всички заявени площи не отговарят на тези изисквания. Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че процесното Уведомително писмо в оспорената му част е незаконосъобразно и следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на възстановяване на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 3 040 лв. – внесена държавна такса от 50 лв., заплатен депозит за вещо лице от 500 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 2 400 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за неоснователно. Настоящето производство е с определен материален интерес от 33 189, 37 лв. (отказаната финансова помощ). Договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съответно на фактическата и правна сложност на делото и реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност. С оглед на това съдът намира, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 2 400 лв. се явява справедливо и обосновано по своя размер, поради което няма основания да се намали. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд