Решение № 1463 от 3.4.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 905/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП). Образувано е по жалба от „Н.“ ЕООД, чрез адв. А. Г. от АК – Хасково, против Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в Протокол № РД-15-1840/23 от заседание, проведено на 05.07.2023 г., с което му е отказано преиздаването на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т. 2 - 5 АПК. В тази връзка най-напред се твърди, че в процесното решение не били изложени мотиви, а такива се съдържали в писмо изх. № 53-00-8305 от 07.07.2023 г. според което рекламното съоръжение не отговаряло на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП), но не било посочено какво следвало да бъде приложимото изискване и не се конкретизирало кое било другото най-близко рекламно съоръжение в случая, спрямо което не било спазено изискването за разстояние, съгласно посочената норма. Сочи се още, че представител на дружеството жалбоподател не участвал при извършването на оглед на рекламното съоръжение на „Н.“ ЕООД, за който бил съставен констативен протокол, а последният не му бил представен. „Н.“ ЕООД не носило отговорност за неспазване на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 5 НСПП, тъй като изградило рекламното съоръжение в съответствие с издаденото му Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане № 5300-11901 от 17.08.2012 г. и въз основа на това му било издадено Разрешение за специално ползване чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 53-00-5446 от 08.05.2013 г. Ако било налице неспазване на необходимото разстояние спрямо следващото съоръжение, то това се отнасяло за изграденото по-късно – през 2018 г., т.е. след това на оспорващото дружество, което било от 2013 г., и разположено по посока на пътя към гр. Димитровград. Неспазването на нормативния текст се дължало на действията на „Техномаркет България“ АД, поради което незаконосъобразно с писмо изх. № 53-00-337 от 30.03.2023 г. от „Н.“ ЕООД се изисквало да премести рекламното си съоръжение с 30 метра в посока [населено място]. Незаконосъобразно било и другото основание за отказ – това, че рекламното съоръжение не отговаряло на чл. 15, ал. 2, т. 8 НСПП, тъй като профила на носещата колона бил различен от кръг. Новото изискване на тази разпоредба не било относимо в случая, защото било в сила от 04.01.2013 г., а разрешението за специално ползване чрез изграждане на рекламно съоръжение било от 17.08.2012 г., като приложим бил § 23 от Преходни и заключителни разпоредби на Постановление № 350 на МС от 21.12.2012 г., с което бил изменен и допълнен текстът на нормата. Поради това последващото разрешение за специално ползване чрез експлоатация – от 08.05.2013 г., се явявало също издадено при спазване на изискванията, действали преди 04.01.2013 г. – датата на влизане в сила на ПМС № 350/21.12.2012 г. Поддържа се, че с § 1, т. 13 от Постановление № 294 на МС от 08.11.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 90 от 15.11.2016 г., в сила от 15.11.2016 г.) бил създаден нов чл. 17б НСПП, който за първи път предвиждал възможност за преиздаване на разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение по искане на собственика му. Съгласно § 4 от ПЗР на това Постановление, при преиздаване на разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение по реда на новоприетия чл. 17б НСПП се прилагал режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация, и изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение било изградено и получило разрешение за експлоатация. Следователно, в изпълнение на § 4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г. за преиздаването на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламното съоръжение на „Н.“ ЕООД по реда на чл. 17б НСПП следвало да се прилага режимът, изискванията и условията, които били приложими към датата на издаването и посочени в Разрешението за специално ползване чрез изграждане № 5300-11901 от 17.08.2012 г. Незаконосъобразно било и основанието за отказ, мотивирано с аргумента, че експлоатираното от „Н.“ ЕООД рекламно съоръжение не отговаряло на чл. 6, ал. 1, т. 1 НСПП, във вр. с чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, а именно поради неспазени изисквания на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-02/28.08.2018 г. за проектиране на пътища, доколкото тази наредба била в сила от 27.10.2018 г., съответно разпоредбите й не били приложими за рекламни съоръжения, изградени съобразно нормативната уредба, действала до 04.01.2013 г. Независимо, че изискванията за широчина на зоната за безопасност не били уредени в НСПП, а в друг нормативен акт, относно тяхната приложимост във времето следвало да се прилагат § 23 от ПЗР към ПМС №350/21.12.2012 г. на МС и на § 4 от ПЗР Постановление № 294 на МС от 08.11.2016 г. на МС. Текстът на § 5, ал. 1 от ПЗР на тази наредба предвиждал, че тя се прилагала за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започвал след влизането й в сила. Освен това, в чл. 74, ал. 8 от Наредбата за проектиране на пътища било предвидено, че в зоната за безопасност следвало да се избягва проектиране на елементи извън пътното платно и/или поставянето на съоръжения и принадлежности, които могат да се причислят към опасностите съгласно алинеи от 1 до 7 - при изграждане на нови пътища и при основни ремонти и реконструкции на съществуващи пътища. Следователно в случая не била налице забрана за експлоатация на вече изграденото рекламно съоръжение, тъй като не се изграждал нов път и не се извършвал основен ремонт и реконструкция на съществуващия участък от път I-5. Ширината на зоната за безопасност – 8 м., съгласно чл. 73 от Наредбата за проектиране на пътища, не следвало да се разглежда и тълкува като императивно изискване за неразполагане и неизграждане на рекламни съоръжения, тъй като това щяло да доведе до противоречие с чл. 15, ал. 1, т. 4 НСПП, съгласно която в редакцията й преди 04.01.2013 г. рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка. Именно последно посоченият нормативен текст следвало да се спазва по отношение рекламното съоръжение на „Н.“ ЕООД. Предвид изложеното се иска да се отмени оспореният акт и да се върне преписката на административния орган с указания да преиздаде исканото разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, като се претендират и направените по делото разноски. Ответникът – Управителен съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна, поради което се моли бъде отхвърлена и да му се присъдят деловодни разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: С Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения № 53-00-5446/08.05.2013 г., е разрешено на „Н.“ ЕООД да експлоатира рекламно съоръжение с квадратура 12.00 кв.м., в обхвата на път I-5 км. км. 280+600 ляво при изрично посочени условия и със срок на валидност 10 години от датата на издаването му. С писмо изх. № 53-00-337 от 30.03.2023 г. Директорът на Областно пътно управление – Хасково (ОПУ – Хасково) е уведомил „Н.“ ЕООД, че ако желае да поднови срока на Разрешение за експлоатация № 53-00-5446/08.05.2013 г. за нови 10 години, следва да подаде заявление за преиздаване по реда на чл. 17б НСПП. В писмото е посочено и че съгласно чл. 15, ал. 2, т. 8 НСПП от 04.01.2013 г. е влязло в сила ново изискване за конструкцията на рекламните съоръжения, а именно профилът на носещата колона да не е различен от кръг. Конструкцията на рекламното съоръжение на „Н.“ ЕООД, разположено на път I-5 при км 280+730 ляво /стар км 280+600 ляво/ с площ 12.00 кв. м., не отговаряло на това изискване, за да бъде преиздадено разрешение за експлоатация, поради което следвало същата да бъде преработена или рекламното съоръжение да бъде демонтирано и да се заплати дължимата такса преди изтичане срока на разрешението. Освен това, не било спазено и изискването на чл. 15, ал. 1, т. 5 от НСПП, поради което рекламното съоръжение трябвало да бъде изместено с 30 метра в посока [населено място] и новото му километрично положение да е км 280+760 ляво. С Искане вх. № 53-00-463/24.04.2023 г. „Н.“ ЕООД е поискало от Директора на ОПУ – Хасково преиздаване на Разрешение № 53-00-5446/08.05.2013 г. за специално ползване на пътищата (РСПП) чрез експлоатация на 1 брой рекламно съоръжение по ред на чл. 17б НСПП, попадащо в обхвата на път I-5 при км. 280-600 ляво. На същата дата дружеството е подало и Възражение вх. № 53-00-462/24.04.2023 г., в което са изложени подробни съображения във връзка с писмо изх. № 53-00-337/30.03.2023 г. С писмо изх. № 66-Хс-742/26.04.2023 г. за изразяване на становище по случая е уведомен Директорът на Агенция „Пътна инфраструктура“. На 23.06.2023 г. от служители на ОПУ – Хасково е извършена проверка във връзка с рекламното съоръжение на жалбоподателя, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 3/23.06.2023 г. В него се посочва, че същото отстояло на 166 м. от съседно – на „Техномаркет България“ АД – с РЕ № РСПП- 391/28.09.2018 г., изградено на км. 280+400 ляво по разрешение /км. 280+564 ляво – действителен/, както и че профилът на носещата му колона бил различен от кръг. Отстояло в целия си габарит на 3.60 м. от ръба на пътната настилка, а отстояването от външния ръб на носещата колона до ръба на пътната настилка било 4.80 м. Допустимата скорост в участъка била 90 км/ч. и съгласно чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.18 г. за проектиране на пътища, широчината на зоната за безопасност била 8.00 м. PC било изградено в тази зона за безопасност и не било обезопасено, като не били изпълнени изискванията на чл. 17б, ал. 2 НСПП. Предвид направените констатации е изведен извода, че РС се експлоатира в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 5 и т. 8 НСПП, както и на чл. 6, ал. 1, т. 1 НСПП, във връзка с чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП с оглед неспазване на изискванията на чл. 73 (ал. 4) от Наредба № РД-02-20-2/28.08.18 г. за проектиране на пътища по отношение ширината на зоната за безопасност на този вид път и скоростта на движение по него. Поради тези причини РСПП чрез експлоатация не можело да бъде преиздадено. С придружително писмо изх. № 53-00-845/17.07.2023 г. до Управителя на „Н.“ ЕООД е изпратено писмо изх. № 53-00-8305 от 07.07.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и копие от Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в Протокол № РД-15-1840/23 от 05.07.2023 г., В писмо изх. № 53-00-8305 от 07.07.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ са описани изброените обстоятелства от Констативен протокол № 3/23.06.2023 г. и е посочено, че въз основа на изложеното в него и Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, , обективирано в Протокол от заседание № РД-15-1840/23 от 05.07.2023 г., искането за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на РС, намиращо се на път I-5 „Димитровград – Хасково“ при 280+600 ляво (по разрешение км. 280+730 ляво – действителен) с площ 12 кв.м., не е уважено, като е указно, че това решение подлежи на обжалване. От Протокол № РД-15-1840/23 от 05.07.2023 г. се установява, че на 05.07.2023 г. е било проведено редовно заседание на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, на което е било решено следното: 1.1. Приема доклада на инж. Иваничков и направеното в него предложение (относно отказ за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на РС по реда на чл. 17б НСПП); 1.2. Одобрява представения проект на уведомително писмо до заинтересованото лице – „Н.“ ЕООД с отказ за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на PC, намиращо се на път I-5 „Димитровград – Хасково“ при км. 280+600 ляво (по разрешение /км. 280+730 ляво – действителен). 1.3.Възлага на инж. К. К. – член на УС на АПИ да подпише писмото по т. 1.2., съгласно Заповед № РД-02-17-2284/28.06.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Писмо изх. № 53-00-845/17.07.2023 г. е било получено от управителя на „Н.“ ЕООД на 19.07.2023 г., видно от представеното известие за доставяне, По делото са приети като писмени доказателства и следните документи, част от административната преписка: Инвестиционен проект за рекламно съоръжение – Билборд тип „Piza“, IV-ти ветрови район, с възложител „Мир реклама“ ООД; писмо до Директора на ОПУ – Хасково, с което „Мир реклама“ ООД уведомява, че предоставя своя съгласуван проект от АПИ с вх. № 94-00-476/14.04.2006 г. на „Н.“ ЕООД за изграждане на собствени рекламни съоръжения на територията на ОПУ – Хасково; РСПП чрез изграждане на РС № 5300-11901/07.08.2012 г., с което е разрешено изграждане на 1 бр. РС в обхвата на път I-5 км 280+600 ляво; РСПП чрез експлоатация на РС № 53-00-5446/08.05.2013 г., разположено РС в обхвата на път I-5 км 280+600 ляво, Констативен протокол № 4/28.01.2013 г. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от НСПП, разрешенията за специално ползване на републиканските пътища I клас се издават от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 НСПП предвижда, че отказите за издаването му се правят от органа, компетентен да издаде разрешението, като се мотивират писмено. Според чл. 8, ал. 1 - 2 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“, Управителният съвет е колегиален орган и се състои от председател и двама членове, като взема решения с мнозинство от неговите членове. В случая е безспорно, че обжалваното решение е взето в мнозинство от неговите членове. Ето защо следва да се приеме, че е издаден от компетентен колективен орган, при наличие на изискуем кворум и мнозинство. Оспореният акт е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. конкретни и ясни правни и фактически основания за постановения отказ, като такива се извличат по недвусмислен начин от други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт, каквито в случая се явяват Констативен протокол № 3/23.06.2023 г., Доклад изх. № 66-Хс-1196/27.06.2023 г., и писмо изх. № 53-00-8305 от 07.07.2023 г., съобразно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като направеното в тази връзка бланкетно оплакване не може да бъде споделено. Само за пълнота е уместно да се отбележи, че жалбоподателят е бил уведомен относно изтичането на срока на издаденото му Разрешение за експлоатация, реда за преиздаването му, въведените нови изисквания, респ. неспазването на същите, като в тази връзка е подадено възражение от негова страна. Според настоящия съдебен състав оспореното решение е в несъответствие с материалния закон и с неговата цел. Съгласно чл. 17б, ал. 2 НСПП, разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. В конкретния случай отказът за преиздаване на разрешението за експлоатация рекламното съоръжение на жалбоподателя е мотивиран с това, че то не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 5 и на чл. 15, ал. 2, т. 8 НСПП, както и на чл. 6, ал. 1, т. 1 НСПП, във връзка с чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП с оглед неспазване на изискванията на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.18 г. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 8 НСПП (ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.01.2013 г.) предвижда, че се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения, когато рекламното съоръжение е с профил на носещата колона, различен от кръг. Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че в случая това нормативно изискване не е налице. Видно е от предоставения от „Мир реклама“ ООД на „Н.“ ЕООД съгласуван проект с вх.№ 94-00-476/14.04.2006 г., че рекламното съоръжение на оспорващото дружество, разположено в обхвата на път I-5 км 280+600 ляво, е с профил на носещата колона, различен от кръг. Следователно, то не отговаря на действащата нормативна уредба. Поради това направеният от ответника отказ в частта, обоснован от правна страна с тази норма и съобразно фактическото състояние на съоръжението, се явява правилен. На направените в тази връзка възражения от оспорващото дружество следва да се отговори, че влизането в сила на разрешението за изграждане на рекламното му съоръжение преди влизане в сила на чл. 15, ал. 2, т. 8 НСПП не обосновава преиздаване на разрешението за експлоатация на същото. Това е така, защото към настоящия момент са в сила нови правила за експлоатирането на рекламните съоръжения, които следва да бъдат спазени. Следва да се има предвид и че § 23 от Преходни и заключителни разпоредби на Постановление № 350 на МС от 21.12.2012 г. е релевантен за издаването на разрешенията за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения, а не за преиздаването на разрешения. За последното трябва да се прилага новият режим, който изисква съобразяване с чл. 15, ал. 2, т. 8, във вр. чл. 17б, ал. 2 от НСПП. С други думи, текстът на § 23 от ПЗР на Постановление № 350 на МС от 21.12.2012 г. е относим за т.нар. заварени случаи (в хода на административното производство по изграждане и експлоатиране на рекламно съоръжение – когато производството е било във фаза на издадено разрешение за изграждане и предстоящо издаване на разрешение за експлоатация), какъвто е бил налице по отношение на оспорващото дружество през 2013 г., но не и към днешна дата. Във връзка с горното неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя на § 4 ПЗР към ПМС № 294 от 08.11.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 90/2016 г., в сила от 15.11.2016 г.), според който „преиздадените по реда на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация.“. Правилото касае преиздадените вече към 15.11.2016 г. разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, а не такива, които ще се преиздават занапред, какъвто е настоящият случай. За последните, в чл. 17б, ал. 2 НСПП изрично се сочи, че се преиздават за нов 10-десет годишен период, когато са спазени изискванията на чл. 15 НСПП, за които задължително се прави преценка от административния орган. В този смисъл вж. Решение № 16931 от 11.12.2019 г. по адм. д. № 3129/2019 г. на ВАС и Решение № 77 от 6.01.2020 г. по адм. д. № 1881/2019 г. на ВАС. Ето защо, само на това основание оспореният административен акт се явява съобразен с приложимата нормативна уредба, респ. правилно на дружеството жалбоподател е отказано преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламното му съоръжение. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя доводите на административния орган за допуснати от жалбоподателя нарушения на чл. 15, ал. 1, т. 5 на чл. 6, ал. 1, т. 1 НСПП, във връзка с чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП с оглед неспазване на изискванията на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.18 г. Вярно е, че съгласно разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 5 НСПП, разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато разстоянието между отделни рекламни съоръжения по посока на движението е не по-малко от 300 м за автомагистрали и скоростни пътища и 200 м за останалите пътища, както и че отстоянието на рекламното съоръжение на оспорващото дружество от друго такова е 166 метра. Отговорността за неспазване на това нормативно изискване, обаче не може да се вмени на „Н.“ ЕООД, защото данните от доказателствата по делото, както и от публичния регистър на Агенция „Пътна инфраструктура“ за рекламните съоръжения сочат недвусмислено, че рекламното съоръжение на „Н.“ ЕООД на път I-5 „Димитровград – Хасково“ е било изградено в периода 2012 – 2013 г., а това на „Техномаркет България“ АД, визирано в административната преписка (вж. Констативен протокол № 3/23.06.2023 г.) през 2018 г. Следователно, лицето, което е следвало да спази отстоянието от 200 м. от вече съществуващо рекламно съоръжение, е „Техномаркет България“ АД, а не дружеството жалбоподател. От друга страна липсват твърдения и доказателства за незаконосъобразното му преместване от страна на „Н.“ ЕООД, в следствие на което последното да е на разстояние по-малко от 200 м. от това на „Техномаркет България“ АД. В този смисъл обосноваването на атакувания акт с неспазване на разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 5 НСПП е неправилно поради противоречие с действителното фактическо положение. На следващо място, според чл. 6, ал. 1, т. 1 НСПП администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато не са налице условията по чл. 26, ал. 7 ЗП, като т. 2 от с.з. предвижда разрешенията за специално ползване на пътищата да се издават при спазване на изискванията на Закона за движението по пътищата, ЗП, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища. Съобразно чл. 73 от Наредба № РД- 02-20-2/28.08.18 г. за проектиране на зоната за безопасност в случая е 8.00 м. Това изискване, обаче, в конкретния случай не се отнася за процесното рекламно съоръжение, защото в § 5, ал. 1 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. се предвижда същата да се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на проекта и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането й в сила. Няма спор, че що се отнася до рекламното съоръжение на „Н.“ ЕООД, тези производства са се развили през 2012 г. и 2013 г., а Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. е приета през 2018 г. Ето защо нормите й не пораждат правно действие в случая. Накрая следва да се отбележи и че оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, a именно специалното ползване на пътя чрез изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения да се допуска само, когато същите отговарят на предвидените нормативни изисквания, поради което Решението на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ в случая не само не ѝ противоречи, но и е напълно пропорционално на тази цел, т.е. не е налице противоречие и с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. По изложените съображения съдът счита, че жалбата на „Н.“ ЕООД е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът