Решение № 277 от 12.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 579/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 18.12.2023г. по НОХД №5532/2022г., Софийски градски съд, НО, 28 състав е признал подсъдимия А. М. С. за виновен за това, че на неустановена дата в периода от 05.04.2021г. до 08.04.2021г. в гр.•••, кв.••• на ул. „•••“ №•• умишлено е умъртвил М. Т. К. с ЕГН •••••••••• като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 НК вр. чл.115 НК и чл.54 НК го е осъдил на двадесет години „лишаване от свобода“.

Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият С. е бил задържан под стража.

Върху подсъдимия на основание чл.189, ал.3 НПК са възложени направени по делото разноски в досъдебното производство и пред съда, както и разноските, направени от частните обвинители.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия А. М. С. чрез упълномощените защитници - адв.С. И. и адв.В. В., както и допълнително писмено изложение към жалбата. Иска се оправдаването на подсъдимия, като се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда. Оспорват се фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, като се опровергават показанията на свидетелите Л. и М. и се съпоставят със заключенията на приетите по делото експертизи и особено на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за подсъдимия С., за да се заключи, че подсъдимият С. не е хладнокръвен убиец и няма преки доказателства за авторството на деянието. Алтернативно се иска намаляване на наложеното от първата инстанция наказание като явно несправедливо. В жалбата и в нейното допълнение не се иска събиране на допълнителни доказателства.

Срещу жалбата е постъпило възражение от частните обвинители П. С. П., К. С. П., Е. З. Б., З. Т. К. и А. Т. К. чрез упълномощения повереник адв.Л. Д.. Във възражението се оспорват доводите на защитата и се заключава, че присъдата е правилна, законосъобразна и справедлива. Иска се нейното потвърждаване. във възражението не се иска събиране на нови доказателства.

В разпоредително заседание на 15.05.2024г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като сочи, че доказателствата по делото обосновано и правилно са ценени от първоинстанционния съд, за да признае подсъдимия за виновен.

Повереникът на частните обвинители П. С. П., К. С. П., Е. З. Б., З. Т. К. и А. Т. К. - адв.Л. Д. иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Излага подробни доводи в подкрепа на приетото от първата инстанция и оспорва доводите на защитниците на подсъдимия, като се позовава на свидетелски показания, експертни заключения и писмени доказателства за агресивното и насилствено поведение на подсъдимия С. спрямо жертвата. Сочи, че първата инстанция изчерпателно, детайлно и хронологично е обсъдила доказателствата поотделно и в съвкупност и няма основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

Частните обвинители П. С. П., К. С. П., Е. З. Б., З. Т. К. и А. Т. К. се присъединяват към доводите на своя повереник.

Защитниците на подсъдимия А. М. С. - адв.С. И. и адв.В. В. оспорват доказателствения анализ на първата инстанция, като твърдят, че той е едностранен и с обвинителен уклон. Твърдят, че няма данни за агресивност на подсъдимия С. и няма упражнявано от него насилие към починалата М. К.. Правят подробен прочит на събрани доказателствени източници, за да заключат, че липсват преки или косвени доказателства именно подсъдимия С. да е автор на убийството на починалата К.. Оспорват показанията на свидетелите Л. и М. и тези на частните обвинители - близки на починалата. Позовават се на изявления на вещи лица по съдебномедицинските и съдебнопсихиатричната и психологична експертизи, за да обосноват извод за невиновност на подсъдимия С. по обвинението, за което е признат за виновен от първата инстанция.

Подсъдимият А. М. С. иска да бъде оправдан, като твърди, че е невинен. Обосновава се с лъжливостта на свидетелските показания, които го уличават.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия С. и нейното допълнение, във възражението на частните обвинители, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменяването на първоинстанционния акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са приети от съда след внимателен и задълбочен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, съобразяване на експертните заключения и при правилна оценка на значението на отделните доказателствени източници. Първата инстанция е приложила процесуалните способи за отстраняване на наличните противоречия и непълноти в доказателствената съвкупност, като е направила доказателствен анализ, към който въззивния съд се присъединява напълно и без съществени забележки. Въззивният съд не намира основания да се възползва от правомощията си по чл.316 НПК и да приема нови фактически положения.

Отправените в жалбата и изложените в пледоарията на защитниците пред настоящия съдебен състав критики срещу оценъчната дейност на първоинстанционния съд по отношение на доказателствената съвкупност не могат да бъдат споделени, защото са неверни. Първата инстанция не е пренебрегнала твърденията на нито един от свидетелите, обсъдила е и защитната версия на подсъдимия, изложила е основателни съображения да не възприеме за верни тези обяснения. Още тук трябва да се посочи, че въззивният съд също намира тези обяснения (независимо от това дали въобще биха могли да се ползват в съдебното производство) за изцяло защитна версия и неотговарящи на обективната действителност. Те се опровергават от редица свидетелски показания на независими свидетели (не само от тези на близките на починалата К.), от записите на Телефон 112 и най-вече от заключенията на съдебномедицинските експертизи по делото, които изключват истинността на изложеното от подсъдимия С. пред съда и пред органите на досъдебното производство (неговите обяснения пред разследващ полицай са надлежно приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 НПК).

От мотивите на първата инстанция не може да се изведе наличието на някаква пристрастност или някакъв обвинителен уклон. напротив - направени са напълно коректни и съответстващи на действителността съждения относно съдържанието и значението на събраните по делото доказателства. В пълнота са обсъдени противоречията и непълнотите в различните свидетелски показания и е посочено защо съдът цени и приема едни от твърденията и не дава вяра на други.

Първата инстанция е цитирала подробно различните свидетелски показания, съпоставила ги е помежду им, съпоставила ги е и с експертните заключения и писмените доказателства и доказателствени средства, за да стигне до обоснована и отговаряща на обективната действителност фактическа обстановка, която се споделя изцяло от въззивната съдебна инстанция, с малки корекции, които не отразяват по никакъв начин върху правните изводи за вината на подсъдимия С.. Фактите са следните:

Подсъдимият А. М. С. е роден на ••••••••г. в гр.•••, българин, български гражданин, пенсионер, със средно образование, разведен, неосъждан (реабилитиран), живее в гр.•••, кв.„•••“, бул.„•••“ №••, ЕГН ••••••••••.

Подсъдимият А. С. и пострадала М. К. поддържали интимна връзка от дълго време, което станало причина за отчуждение между пострадалата М. К. и нейните близки и най-вече с двете й деца - св.П. П. и св.К. П.. След 2011г. подсъдимият А. М. С. заживял под наем в жилище в гр.•••, кв.„•••“, ул.„•••“ №••. Наемодател бил св.Д. Т.. Подсъдимият С. обитавал стая на първия приземен етаж на къщата, като в съседната стая живеел св.М. Г. - също наемател. Св.Г. и подсъдимият ползвали обща кухня, баня и тоалетна - също на приземния етаж на къщата. На втория етаж на къщата живеела наемодателката - св.Д. Т.. През 2015г. пострадалата М. К. дошла да живее заедно с подсъдимия в наетото от него жилище.

Подсъдимият С. употребявал от много години системно алкохол, която злоупотреба, на фона на характерните му личностови особености, обуславяла у него наличие на поведенческа регресия, неуместни афекти, лесна загуба на самоконтрол над афективното състояние, обвинения към фрустратора и странни асоциации. Дългогодишната употреба на алкохол от подсъдимия и формираната зависимост, обуславяли повишена реактивност при нисък праг на раздраза, намалявала задръжните процеси и повишавала агресивната готовност поради лошия контрол на импулсите. Независимо от това подсъдимият С. бил със запазена психична годност, у него не бил налице дефицит на познавателните процеси, който да е пречка той да разбира мотивите и ситуацията, както и да ръководи поведението си.

Пострадалата М. К. също употребявала големи количества алкохол, поради което и в хода на съжителството между нея и подсъдимия С. възниквали конфликтни ситуации, при които подсъдимият упражнявал физическо насилие над пострадалата, като й нанасял побои с ръце или с дръжка на метла.

Често свидетел на такива побои ставал св.М. Г., който избягвал да се намесва в техните отношения, тъй като бил по-възрастен и с белодробно заболяване.

На 31.05.2018г. на телефон 112 св.М. Г., който се представил с фамилното си име, на два пъти – в 22, 35 часа и в 23, 08 часа подал сигнали за това, че неговия съсед и съквартирант, живеещ на ул.„•••“ №•• в кв.„•••“ бие и тормози жената, с която живее на семейни начала и че това става „всяка вечер“, след като се прибере пиян[1].

Близките на пострадалата М. К., които поддържали контакт с нея - нейната майка св.Е. Б., една от дъщерите й - св.К. П. и братята й св.З. К. и св.А. К., се съмнявали, че подсъдимият С. упражнява физическо насилие над нея, но М. К. отказвала да потвърди тези съмнения. Все пак от нея св.Б. и свидетелите К.и знаели, че подсъдимият С. чупи нейните телефонни апарати, за да ограничи възможността да поддържат контакти с нея.

В началото на месец ноември 2018г., след като дълго време нямала контакт с дъщеря си М. К., св.Е. Б. помолила св.З. К. да отидат до жилището в кв.„•••“, за да видят дали има проблем.

На 07.11.2018г. двамата отишли до адреса в кв.„•••, ул.„•••“ №•• и при срещата си с М. К. забелязали, че тя не движи лявата си ръка, но при опитите им да разберат дали тя е добре и дали ръката й не е счупена, пострадалата не давала ясни отговори.

На следващия ден - 08.11.2018г. св.З. К. завел пострадалата М. К. в УМБАЛ „Софиямед“ ООД, където тя била прегледана от травматолог, който установил счупване на лявата й ръка. При извършения преглед пострадалата М. К. обяснила, че при битов скандал е получила удар от човек в областта между лакътя и китката на лявата ръка[2]. Тъй като било необходимо оперативно лечение на пострадалата М. К., а тя към датата на приемането й в болничното заведение била с прекъснати здравноосигурителни права, нейните братя - св.З. К. и св.А. К. осигурили необходимите парични средства за провеждане на лечението.

След изписването й от болницата пострадалата М. К. останала няколко седмици при своята майка - св.Е. Б.. Докато била при майка си, пострадалата М. К. била питана от св.Е. Б., както и от св.А. К. дали няма да подаде иск или жалба срещу подсъдимия, но тя отговаряла отрицателно. След възстановяването си от операцията, пострадалата решила да се върне при подсъдимия С. и продължила да живее с него.

На 01.06.2019г. в 19, 47 ч. на телефон 112 пострадалата М. К. лично подала оплакване, че е бита в главата, като на уточняващи въпроси отговорила, че я нападнал приятеля й, който е бил употребил алкохол[3].

Хазяйката на подсъдимия С. - св.Д. Т. често чувала скандалите между подсъдимия и пострадалата, но избягвала да се намесва в отношенията им, защото била възрастна (родена е на ••••••••г.) и със заболявания.

На неустановена дата в началото на 2020г. св.Д. Т. чула, че подсъдимият А. С. и пострадалата М. К. се карат и решила да слезе да им направи забележка. Св.Т. заварила подсъдимия и пострадалата в тяхната стая и им казала да спрат да се карат, като ги предупредила, че ако продължат по този начин, ще трябва да напуснат къщата.

Намесата на св.Д. Т. не довела до прекратяване на скандала между подсъдимия А. С. и пострадалата М. К., като подсъдимият посегнал да удари пострадалата. Св.Д. Т. се опитала да спре насочения към пострадалата удар, при което самата тя била ударена от подсъдимия.

В последвалия период от време св.Д. Т. възприела зачестяване на скандалите между подсъдимия С. и пострадалата К. след употреба на алкохол от двамата. Имало случаи, в които подсъдимият заключвал пострадалата в стаята, но тя успявала да избяга през прозореца. М. К. се оплаквала пред св.Д. Т., че подсъдимият я бие, но св.Т. я съветвала да не пие, за да не дразни подсъдимия. На забележките на св.Д. Т., отправяни към подсъдимия С. за поведението му към пострадалата К., той отговарял с израза „Как да не я бия, като ми изпива пиенето“.

През месец май 2020г. св.Е. Б. отново отишла със синовете си да види своята дъщеря в жилището, което тя и подсъдимия С. живеели. Тогава пострадалата М. К. изглеждала много отслабнала и била видимо зле, поради което св.Е. Б. я накарала да си вземе багажа и да дойде да живее при нея. Пострадалата М. К. останала при майка си отново няколко седмици, но след това пак се върнала при подсъдимия. По време на престоя си при св.Е. Б. в периода май-юни 2020г. пострадалата М. К. се оплаквала от болки по цялото тяло. Св.Б. видяла, че дъщеря й има синини по гърба, ръцете и тялото, но на въпроси откъде са тези синини, пострадалата отказвала да отговори.

На неустановена дата през лятото на 2020г. св.И. Б., която притежавала имот, намиращ се на ул. „•••“ №•• - в близост до жилището, обитавано от подсъдимия С. и пострадалата К., работела в градината си. В един момент св.Б. чула отправяне на заплашителни реплики на висок мъжки глас, който оприличила на този на подсъдимия А. С., когото познавала. Св.Б. чула и женски глас, който викал за помощ. Св.И. Б. извикала към имота, в който се намирала къщата, в която наемател бил подсъдимият „Остави жената, ще извикам полиция!“, но това не преустановило размяната на реплики на висок глас между подсъдимия и заплашваната от него жена. Тогава св.И. Б. се обадила на телефон 112 и подала сигнал. На дошлите полицейски служители св.Б. показала имота на св.Д. Т. като мястото, от което идвали заплашителните викове и молбите за помощ. Полицейските служители отишли, позвънили на вратата на къщата на ул. „•••“ №•• и били посрещнати от св.Д. Т.. След намесата на полицаите станало ясно, че скандалът между подсъдимия С. и пострадалата К. бил заради това, че К. била взела банковата карта на подсъдимия и отказвала да я върне.

На 01.04.2021г. пострадалата М. К. се обадила по телефона на своята дъщеря – св.К. П., но тъй като това било през работно време на последната, тя обещала да се върне обаждането вечерта. Вечерта на 01.04.2021г. св.К. П. не могла да се обади на М. К., но на следващия ден - 02.04.2021г. св.П. успяла да се чуе с майка си. При разговора пострадалата М. К. се интересувала как е св.П., като я попитала и дали може да намери работа за нея на морето, тъй като преди няколко години пострадалата била за няколко месеца при своята дъщеря в гр.Несебър и изразила желание отново да го направи. Св.К. П. обещала да звънне на майка си след няколко дни, след като проучи дали може да намери работа за нея, като я уверила, че дори и да не стане това, може да помага за отглеждането на нейното дете.

Подсъдимият А. М. С. работил като ••• в Софийската пречиствателна станция за отпадъчни води към „Софийска вода“ АД, намираща се в с.Кубратово. Подсъдимият работел на последователни 12- часови дневни и нощни смени, съответно от 08.00 часа до 20.30 часа и от 20.00 часа до 08.30 часа, следвани от периоди от по два или три почивни дни.

На 03.04.2021г. (събота) подсъдимият С. бил на работа дневна смяна - от 08.00 часа до 20.30 часа, а на следващия ден - 04.04.2021г. (неделя) застъпил нощна смяна от 20.00 часа, която продължила до 08.30 часа на следващата сутрин - 05.04.2021г.

При прибирането си в дома си на 05.04.2021г. сутринта след нощната смяна подсъдимият А. М. С. заварил в коридора на първия приземен етаж на къщата на ул.„•••“ №•• в кв.„•••“, да лежат на пода пострадалата М. К. и св.М. Г., като видимо и двамата били злоупотребили с алкохол, а долнището на анцуга, с който била обута пострадалата К., било смъкнато към нейните колене.

В момента, в който подсъдимият С. влязъл в коридора, пострадалата М. К. спяла, а св.М. Г. се събудил. Св.М. Г. станал и се прибрал в своята стая, която се намирала в единия край на коридора. Подсъдимият С. прибрал пострадалата М. К. в ползваната от двамата стая и я оставил да спи.

На 07.04.2021г. подсъдимият С. отново бил дневна смяна в пречиствателната станция.

В неустановен момент в периода между сутринта на 05.04.2021г. и сутринта на 08.04.2021г. подсъдимият А. М. С. потърсил от пострадалата М. Т. К. обяснение за това какво е правила на пода в коридора със смъкнат анцуг до св.М. Г.. Подсъдимият С. започнал да нанася на пострадалата К. удари с юмруци в главата и тялото й, като св.К. се опитвала да се защити с ръце, при което получила т.нар. „защитни“ наранявания, като е поставяла ръцете си с намерение да предпази главата си от нанасяните удари. В момент от побоя подсъдимият С. излязъл на двора и взел оттам метален предмет, след което се върнал в стаята, в която се намирала пострадалата М. К. и нанесъл силен удар в нейния тил с този метален предмет.

Вследствие на нанесения удар пострадалата М. К. паднала на пода, а подсъдимият продължил да й нанася множество силни удари с ръце и крака в областта на лицето, гърба, гръдния кош и крайниците, включително и удари с т.нар. „засилка“.

От удара в тилната област на главата на пострадалата М. К. се образувала Z-образна рана и била причинена закрита черепномозъчна травма, която се състояла от морфологичен комплекс от травми – разкъсно-контузна рана тилно, масивни подкожни хематоми в окосмената част на главата и лицето и масивен субдурален кръвоизлив с изместване на лявомозъчната хемисфера вдясно.

От нанесените от подсъдимия С. удари в областта на лицето, гърба, гръдния кош и крайниците, на пострадалата М. К. били причинени: кръвонасядане в дясната половина на лицето с елемент на множественост и наслагване; охлузване с кръвонасядане в областта на външната горна граница на лява челна област; кръвонасядане в областта на лява буза и лява скула; кръвонасядане в областта на гърба, в дясно на гръдния кош; кръвонасядане във външната граница на корема вляво; кръвонасядане по предна външна повърхност на дясна мишница, между горна и средна трета; кръвонасядания на дясна длан; кръвонасядания по външната повърхност на лява мишница; кръвонасядания на лява предмишница; кръвонасядания в хълбочните области; кръвонасядане на дясно ходило; счупвания на ребра – в дясно: второ ребро по предна подмишнична линия, трето ребро по средна подмишнична линия, четвърто ребро по предна подмишнична линия и в ляво: второ и трето ребра по средна ключична линия, четвърто ребро по лопатковата и предна подмишнична линии, пето ребро по предна подмишнична линия, седмо, осмо и девето ребра по предна подмишнична линия, десето ребро по средна подмишнична линия и единадесето ребро по лопатковата линия.

След така нанесения на пострадалата М. К. побой, подсъдимият А. С. вдигнал тялото й от пода на стаята и го сложил на леглото, след което излязъл от жилището и отишъл при свой приятел.

Причиненият от тежката закрита черепномозъчна травма масивен субдурален кръвоизлив довел до постепенно развитие на тежък компресионен синдром (синдром на притискане на мозъка) при пострадалата М. К. с потискане на дейността на централната нервна система и централно прекратяване на дишането и кръвообращението й, при което настъпила смъртта на пострадалата. Допълнителна причина за смъртта на пострадалата била и причинената й от счупването на три ребра в дясно и девет ребра в ляво тежка гръдна травма. До изявата на компресионния синдром и настъпването на загуба на съзнанието у пострадалата М. К. изминал няколкочасов период от време, чиято точна продължителност не може да бъде установена по категоричен начин. В този, т.нар. „светъл“ период пострадалата М. К. е била в съзнание и е могла да извършва активни телодвижения, въпреки изявените признаци на претърпяната черепномозъчна травма – кървене от раната на главата, нарушено равновесие, вегетативни смущения, обща отпадналост, сънливост и главоболие. Тези изявени признаци на черепномозъчната травма не са били пречка за запазване на съзнателния мисловен процес у пострадалата и разбиране от нейна страна, както и осъзнаване и усещане на всички болкови и други възприемани като интензивен дискомфорт стимули.

На 08.04.2021г. подсъдимият С. трябвало да бъде нощна смяна за времето от 20.00 часа до 08.30 часа на следващата сутрин.

В ранните часове на 08.04.2021г. подсъдимият А. М. С. установил, че пострадалата М. К. няма видими признаци на живот.

Около 07.00 часа на 08.04.2021г. подсъдимият С. се обадил по телефона на св.Е. Б., но тя не могла да отговори на обаждането му, тъй като била заета с храненето на малкия си внук.

След като не могъл да се свърже със св.Б., подсъдимият се обадил на своя колега - св.И. П. и му казал „М. почина, не можах и вода да й дам!“. При този разговор подсъдимият А. С. казал на св.И. П., че е звъннал на майката на пострадалата М. К., но тя не му вдигнала телефона. Св.И. П. посъветвал подсъдимия да се обади на „Бърза помощ“.

Подсъдимият С. не се обадил на телефон 112.

Около 08.00 часа на 08.04.2021г. подсъдимият А. С. отново позвънил на св.Е. Б. и след като тя си вдигнала телефона, подсъдимият казал, че М. е мъртва. На въпросите на св.Е. Б. как е починала дъщеря й, подсъдимият А. С. само повтарял, че М. К. е мъртва.

Св.Е. Б. се обадила на своите синове - св.З. К. и св.А. К. и на внучка си - св.П. П., за да им каже за смъртта на пострадалата М. К.. От своя страна, св.П. П. се обадила на сестра си - св.К. П. и я попитала дали е разбрала от тяхната баба за смъртта на майка им. Св.К. П., след като взела от св.Е. Б. телефонния номер на подсъдимия А. С., му се обадила между 08.30 часа и 08.45 часа на 08.04.2021г. и го попитала какво става с нейната майка. Подсъдимият С. казал на св.К. П. „М. умря“ и на последвалите въпроси разказал, че прибирайки се от нощна смяна, заварил пострадалата М. К. мъртва в леглото и че е бил сигурен в смъртта й, тъй като бил виждал много мъртви хора. Също така подсъдимият А. С. казал при разговора със св.К. П., че миналия ден пострадалата била паднала на двора, ударила си главата и имало много кръв, че той се бил обадил на телефон 112, но го били „отсвирили“. На въпрос на св.К. П. защо не е завел след това майка й на лекар, подсъдимият отговорил, че ходел денем и нощем на работа.

Около 09.30 часа на 08.04.2021г. след като се събудил, св.М. Г. тръгнал от своята стая към тоалетната и се засякъл в коридора с подсъдимия, който му казал „М. почина“. Св.М. Г. първоначално не повярвал и погледнал в обитаваната от подсъдимия и пострадалата М. К. стая и видял тялото на пострадалата да лежи неподвижно на леглото. Тъй като подсъдимият на глас се чудил какво да прави и споменал думата „погребение“, св.М. Г. го успокоил, че има познат погребален агент и се обадил на св.Б. А., като го помолил да дойде до квартирата му, защото била починала съквартирантката му.

След като св.Б. А. пристигнал до къщата, той поискал да види покойната, при което подсъдимият му показал тялото на лежащата на леглото пострадала М. К.. На въпрос от страна на св.Б. А. как е починала жената, подсъдимият А. С. отговорил, че като се е прибрал снощи от работа, я е намерил мъртва. Св.Б. А. поискал от подсъдимия да представи личната карта на починалата, при което подсъдимият попитал не може ли погребението да се извърши и с акт за раждане на мъртвата. Личната карта на пострадалата М. К. по това време се намирала в св.Е. Б., тъй като била останала там след последния престой при нея на дъщеря й.

Св.Б. А. казал на подсъдимия, че без лична карта на починалата не може да се организира погребение.

След това св.А. излязъл навън, за да си купи газирана вода. При излизането си пред двора на къщата, св.А. видял преминаващ полицейски автомобил и решил да го спре, за да каже за починалата жена.

Междувременно, при продължаващите телефонни разговори със св.К. П. и св.А. К., подсъдимият С. им казал, че е осигурил погребален агент за организиране на погребението на пострадалата М. К.. Св.А. К. около 12.30 часа пристигнал със св.Е. Б. пред квартирата на подсъдимия и се обадил на телефон 112 в 12.37 часа, като подал сигнал, че има съмнения за причините за смъртта на своята сестра. В хода на разговора с оператора на телефон 112, св.К. посочил, че на мястото се намира полицейски патрул, но не е сигурен, че сред тях има „следователи“, затова искал да бъдат изпратени такива, за да установят защо е починала сестра му М. К., тъй като тя била системно пребИ.а от мъжа, с който живеела на съпружески начала, включително и последният й чупил ръцете. На въпрос на оператора дали на мястото има екип на „Бърза помощ“, св.А. К. отговорил, че все още чакат такъв, след което операторът на телефон 112 го помолил да останат там, защото ще предаде на „Бърза помощ“ да изпратят екип[4].

В 13.10 часа на 08.04.2021г. на адреса в кв.„•••“, ул.„•••“ №•• пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ - гр.София. Лекарят от екипа установил смъртта на пострадалата М. К.. По подадения сигнал на местопроизшествието бил изпратен разследващ полицай от 02РУ-СДВР, който за времето от 14.00 часа до 14.40 часа на 08.04.2021г. в присъствието на поемни лица и младши експерт при районното управление извършил оглед на трупа на пострадалата и на мястото на произшествието, като били направени и фотоснимки, които впоследствие били приложени към изготвения протокол за оглед. Впоследствие били проведени и допълнителни огледи на местопроизшествието и на трупа на пострадалата, при които били иззети веществени доказателства и следи.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд възприема въз основа на следните доказателствени източници:

• обясненията на подсъдимия А. М. С. (дадени пред съда и прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 НПК - частично); показанията на свидетелите Д. Д. Т. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), М. А. Г. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), Б. Б. А., Е. З. Б. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК), П. С. П., К. С. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), З. Т. К., А. Т. К., И. С. Б., Г. Д. Н., В. Й. Т., С. П. Т. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), П. Г. Л. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), Ю. А. М. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК), А. Н. Н. (прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 НПК), В. Н. Д. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), П. П. К. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), Т. Е. Л. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), А. А. Л., Л. Д. Д., К. А. С. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК) и И. П. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК);

• приетите по делото заключения на съдебномедицинска експертиза на труп (т.3, л.5-л.13 от досъдебното производство), съдебнохимическа експертиза (т.3, л.14 от досъдебното производство), съдебнохимическа експертиза (т.3, л.15 от досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК-профилирането (т.3, л.24-л.26 от досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК-профилирането (т.3, л.35-л.41 от досъдебното производство), биологична експертиза (т.3, л.46-л.49 от досъдебното производство), биологична експертиза (т.3, л.53-л.57 от досъдебното производство), биологична експертиза (т.3, л.61-л.65 от досъдебното производство), биологична експертиза (т.3, л.70-л.74 от досъдебното производство), биологична експертиза (т.3, л.78-л.83 от досъдебното производство), техническа експертиза (т.3, л.88-л.97 от досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза (т.3, л.100-л.118 от досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК-профилирането (т.3, л.125-л.127 от досъдебното производство), комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза за подсъдимия С. (т.3, л.137-л.168 от досъдебното производство), допълнителна съдебномедицинска експертиза (л.230-л.262 от НОХД №5532/2022г.);

• писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото, както следва:

• от том 1 на досъдебното производство - фиш за спешна помощ - л.4, протокол за оглед - л.6-л.7 с фотоалбум - л.8-л.15, протокол за освидетелстване на св.К. С. - л.16, протокол за оглед - л.17-л.18, определение СГС - л.19, протокол за оглед - л.23-л.24, определение СГС - л.26, протокол за претърсване и изземване - л.30-л.31, определение СГС - л.38, протокол за претърсване и изземване (метална тръба) - л.39-л.41, протокол за оглед - л.42- л.43, протокол за освидетелстване на подсъдимия С. - л.49, справка за съдимост - л.55-л.56, медицинско направление - л.63, справка за съдимост - л.64-л.65, определение СГС - л.70, определение СГС - л.100-л.107, епикриза за подсъдимия С. - л.141 и епикриза за подсъдимия С. - л.142;

• от том 2 на досъдебното производство - писмо №617/12.07.2022г. на СО-Район „Сердика” - л.24, препис-извлечение от акт за смърт на П. Б. Г. - л.25, протокол за доброволно предаване - л.32 с график за работа през месец април 2021г. - л.33 и писмо №9505/14.06.2021г. на ОС „ИН”-София - л.90-л.91;

• от том 3 на досъдебното производство - справка за съдебномедицинска аутопсия - л.2, справка по съдебномедицинска експертиза на труп - л.3-л.4, протокол за вземане на образци за сравнително изследване - л.30, протокол за доброволно предаване - л.67 и писмо №УЛИ 10581р- 1291/15.04.2021г. на МВР-ДНС 112 РЦ 112-София - л.85;

• от том 5 на досъдебното производство - писмо №3957е/2021г. на „Теленор България” ЕАД - л.2, писмо №Е-3889/13.04.2021г. на „БТК” ЕАД - л.3, писмо №7974/26.04.2021г. на „А1 България” ЕАД - л.4, писмо №9001089/25.05.2021г. на СРС - л.6, писмо №298/15.06.2021г. на УМБАЛ „Софиямед” ООД с медицинска документация за М. Т. К. - л.8-л.56, приемо- предавателен протокол - л.57 и протокол за доброволно предаване - л.58;

• от том 6 на досъдебното производство - определение СГС по чл.67 НПК - л.7-л.10 и определение СГС - л.11;

• от НОХД №5532/2022г. - справка за съдимост - л.20-л.21, писмо №226/18.01.2023г. на Община Смолян - л.24 с удостоверение за наследници - л.25 и формуляр за досие - л.195.

Първоинстанционният съд е направил детайлен и последователен анализ на доказателствените източници, като е изложил съображения относно тяхната достоверност и относимост, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Поради това въззивният съд няма да преповтаря доводите на градския съдия, с които е изцяло солидарен. Необосновани са критиките за превратно тълкуване на тези доказателства и пренебрегване на „защитни“ показания или експертни заключения. Защитата цитира извадки от свидетелски показания и от комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза за подсъдимия С., за да мотивира своите възражения срещу доказателствения анализ на първата инстанция. Тези извадки са извън контекста на самите показания и се опровергават от цялостното заключение на посочената експертиза.

При собствения си доказателствен анализ, като прецени поотделно описаните по-горе източници в доказателствената съвкупност по делото и ги подложи съпоставка помежду им, въззивният съд стигна до идентични фактически изводи с първата инстанция, като прецизира част от приетите факти (напр. относно липсата на обаждане от страна на подсъдимия С. към телефон 112 на 08.04.2021г.).

В допълнение към доводите на първата инстанция относно доказателствения материал и неговото значение, настоящият съд намира за необходимо да изложи следното:

Преди всичко въззивният съд приема, че бланкетните обясненията на подсъдимия С., дадени пред първата инстанция, както и тези, които са дадени на досъдебното производство и са били приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 НПК, са изцяло израз на защитна позиция и отговарят на истината единствено относно твърденията, че подсъдимият С. е живеел заедно с пострадалата К. и че последната е употребявала системно алкохол. В останалата си част тези обяснения са напълно опровергани от всички останали доказателства - свидетелските показания на св.М. Г., св.Д. Т., св.И. Б., обажданията на телефон 112 и техническата експертиза, която ги транскрибира в писмен вид, от заключенията на съдебномедицинските експертизи сочат на дългогодишно и системно упражнявано физическо насилие над пострадалата от страна на подсъдимия.

Обясненията относно поведението на подсъдимия в дните преди настъпването на смъртта на К. и за това, че пострадалата сама се е наранила при своите падания, категорично се опровергават от извършената аутопсия (съдебномедицинската експертиза на труп) и от последващите съдебномедицински експертизи, които разкриват целенасочено нанасяне на побой върху различни части на тялото на пострадалата, наличието на „защитни“ рани и удар в нейния тил с метален предмет със значителна сила, което в своята съвкупност не отговаря на твърденията на подсъдимия за състоянието на пострадалата преди нейната смърт. Категорично невярно е и твърдението на подсъдимия С., че се е обаждал на телефон 112, за да иска помощ и за да съобщи за състоянието и смъртта на пострадалата. Такива обаждания не са регистрирани в НС „Телефон 112“. Поведението на подсъдимия след установяването на смъртта на пострадалата и противоречивите и взаимоизключващи се твърдения, изложени пред нейните близки в проведените телефонни разговори и лично при тяхното пристигане на адреса на убийството, сочат на неадекватност и опит да се изгради още на 08.04.2021г. някаква правдоподобна защитна версия.

По всички тези съображения и настоящият въззивен състав не може да приеме за достоверни и отговарящи на обективната действителност обясненията на подсъдимия С., поради което те следва да се възприемат като защитна версия, а не в другата им основна функция - като източник на достоверни факти. По тази причина не съществува и забрана тези обяснения, които не могат да се разглеждат като надлежен първичен източник на доказателства, да бъдат замествани с производни доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите Л. и М., в които са възпроизведени спонтанни и достоверни твърдения на подсъдимия С., който е описал под въздействие на употребен алкохол пред тези свидетели действително случилото се между него и пострадалата и начина, по който той е убил М. К.. По този въпрос съдът ще изложи подробни съображения по-нататък в настоящето решение.

Тук трябва да се отбележи, че въззивният съд счете, че обясненията на подсъдимия С. правилно са приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 НПК преди изменението на обстоятелствената част на обвинението в съдебното заседание на 27.11.2023г. и допускането на това изменение с определение на съда в съдебното заседание на 18.12.2023г. След изменението на обвинението, по принцип, съществува забраната на чл.287, ал.4 НПК да бъдат ползвани тези обяснения от досъдебното производство, но доколкото те изразяват само защитна позиция и са недостоверни в своята цялост и доколкото върху тях се прави позовавания в защитните пледоарии пред първата инстанция и частично пред настоящия съд, въззивният съдебен състав счете за необходимо да коментира тези обяснения от досъдебното производство, макар и да не черпи от тях факти относно обективната действителност.

На следващо място въззивният съд счете, че няма пречка да ползва показанията на свидетелите П. Л. и Ю. М. като производен източник на преки доказателства за начина, по който подсъдимият С. е умъртвил пострадалата К.. Тези двама свидетели възпроизвеждат свои лични възприятия за казаното от подсъдимия. Двамата свидетели по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото и нямат лични основания да бъдат настроени срещу подсъдимия С.. Никой от двамата свидетели не е получил по-благоприятно третиране от органите на досъдебното производство след техните показания, които уличават подсъдимия С.. Напротив - при разпитите си пред първата инстанция и св.Л., и св.М. все още са се намирали в местата за лишаване от свобода, където са изтърпявали наложени им ефективни наказания „лишаване от свобода“. Двамата свидетели са обяснили логично причините, поради които са разказали пред органите на досъдебното производство (респ. впоследствие и пред съда) за казаното от подсъдимия С. в тяхно присъствие.

Действително, както изтъква защитата, тези двама свидетели са били задържани под стража. Това тяхно качество и обстоятелството, че двамата са лишени от свобода в изпълнение на влезли в сила осъдителни присъди, не изключва възможността техните показания да бъдат използвани в наказателния процес. В чл.118 НПК не съществува забрана подобни лица да свидетелстват, а на общо основание показанията на лишените от свобода и на задържаните под стража лица следва да се ценят с оглед на тяхната последователност, логичност, пълнота, достоверност и при съпоставянето им с останалите доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд, както и първата инстанция, отчита обстоятелството, че двамата свидетели Л. и М. са осъдени за извършени престъпления, но това не влияе върху верността на техните показания и не опровергава изначално възпроизведеното от тези свидетели.

Свидетелските показания на двамата свидетели Л. и М. се допълват, съвпадат дори в детайлите на възпроизведеното, имат вътрешна последователност и логичност, като и двамата свидетели посочват причините да запомнят подробностите от казаното от подсъдимия С. на 28.05.2021г., когато подсъдимият е консумирал алкохол по повод на своя рожден ден.

Св.Л. обяснява логично и житейски оправдано причините да запомни казаното от подсъдимия и да сигнализира прокуратурата за това. Извън общото съждение, че разкрИ.ето на престъпления е дълг на всеки гражданин, чутото от св.Л. е брутално и напуска рамките на нормалното, което обяснява неговото възмущение и желание да съобщи на компетентния орган за разказаното от подсъдимия.

Св.М. също пресъздава казаното от подсъдимия С., независимо от неговото безразлично отношение към това, което е чул.

Двамата свидетели са били разпитани своевременно пред съдия от съответния първоинстанционен съд на досъдебното производство в присъствието на подсъдимия и на неговия упълномощен защитник. Техните показания са били приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК чрез прочитането им от първата инстанция. Подсъдимият С. и неговата защита са имали достатъчно време и възможност да сочат доказателства, които да опровергаят казаното от двамата свидетели, но не са го сторили. Поради това съдът намери, че показанията на св.Л. и на св.М. могат да бъдат поставени в основата на доказателствените изводи относно факта на убийството, както е сторил първоинстанционния съд.

Показанията на св.Л. и св.М. възпроизвеждат извънсъдебно изявление подсъдимия С. за начина, по който той е убил пострадалата К.. Това налага съдът да обсъди и допустимостта на използването на това самопризнание за обосноваване на наказателната отговорност на подсъдимия С. и достоверността на това самопризнание.

Въззивният съд приема, че в този случай не могат да се търсят аналогии със самопризнание, направено пред държавни органи след задържане на заподозряно лице и в отсъствие на негов защитник.

Към момента на изявленията пред св.Л. и св.М., подсъдимият С. е бил задържан под стража въз основа на определение на компетентния Софийски градски съд и не е бил свободен. В същото време подсъдимият С. не е бил в присъствието на органи на държавната власт, не е бил в контролирана среда (спрямо него не са били използвани специални разузнавателни средства и никой от св.Л. и св.М. не е бил агент-провокатор). Подсъдимият не е бил подложен на никаква форма на физическо или психическо насилие.

Направеното самопризнание е било непреднамерено и предизвикано от отпускането на подсъдимия С. вследствие на употребеното от него количество алкохол (около 50 гр. спирт, разтворен във вода). В това самопризнание подсъдимият С. е възпроизвел факти и обстоятелства, които нито св.Л., нито св.М., нито пък органите на досъдебното производство към онзи момент, са могли да знаят или да подозират. Описани са подробности, които са потвърдени впоследствие от съдебномедицинските експертизи по делото.

Поради това настоящият съд намира, че описаните от подсъдимия С. пред св.Л. и св.М. обстоятелства са именно тези, при които е причинена смъртта на пострадалата К.. Пред други свои съкилийници във времето подсъдимия С. е излагал различни версии относно поведението си по отношение на пострадалата. Позоваването върху тези версии от страна на защитата е обяснимо с оглед изграждането на защитна теза, но не почива на обективните находки, установени по трупа на пострадалата.

Трябва да се обърне внимание на професионализма, проявен от първоинстанционния съд, който е назначил допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза, която е установила конкретно за всяко нараняване, установено при аутопсията на трупа на пострадалата, времето на неговото нанасяне и начина, по който е предизвикано. Тази експертиза, изготвена от д-р И. Л. Б.-М., д-р Ц. Н. Г. и д-р Р. Т. Х. (л.230-л.262 от НОХД №5532/2022г.) - някои от най-изтъкнатите живи специалисти по съдебна медицина в Република България, напълно подкрепя механизма на извършване на престъплението, приет от първата инстанция, и опровергава всички опити на подсъдимия и на защитата да посочат някакъв възможен друг начин на причиняване на смъртта на пострадалата, освен вследствие на нанесения побой от подсъдимия в периода между 05.04.2021г. и 08.04.2021г.

Съгласно чл.116, ал.1 НПК присъдата не може да се основава само на самопризнания на обвиняемия (подсъдимия). В подкрепа на извънпроцесуалните самопризнания на подсъдимия С. за механизма на убийството на пострадалата К. са вече посочените заключения на съдебномедицинските експертизи по делото, които са изследвали трупа на пострадалата и са анализирали констатираните при аутопсията наранявания и следи по тялото на пострадалата.

В подкрепа на описаната фактическа обстановка са извършените действия по оглед на местопроизшествието (със съответния фотоалбум), показанията на много свидетели за отнасянето на подсъдимия спрямо пострадалата, заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, която разкрива агресивната и насилствена същност на подсъдимия С. при употреба на алкохол (към момента на деянието).

Цитираните от защитата части от експертното заключение относно психическото състояние на личността на подсъдимия С. касаят неговото поведение преди да е употребил алкохол. Същото се отнася и до цитираните многобройни показания за това колко добър и грижлив е бил подсъдимият С. спрямо пострадалата - всички тези показания са за неговото поведение преди употреба на алкохол и извън тесния кръг на домакинството (в широк смисъл - срв. и показанията на живущите заедно с подсъдимия и пострадалата св.М. Г. и св.Д. Т. за системните побоища, осъществявани от подсъдимия спрямо пострадалата).

След употреба на алкохол, каквото подсъдимият е осъществявал редовно и системно (срв. показанията на всички разпитани свидетели, които са имали контакт с подсъдимия в периода преди 08.04.2021г.), подсъдимият С. е претърпявал личностовите изменения, констатирани от цитираното по-горе заключение на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза - повишена реактивност, при нисък праг на раздраза, намаляване на задръжните процеси, повишена агресивна готовност поради лош контрол върху импулсите[5] - емоционално и психическо състояние, което напълно отговаря на състоянието на подсъдимия при умъртвяването на пострадалата. Особено показателни са показанията на св.Л. Д. (л.202 от НОХД №5532/2022г.), който описва злоупотребата на подсъдимия С. с алкохол и неговото агресивно поведение след тази злоупотреба.

Първата инстанция е изложила подробни съображения за значението на описаното от св.Г. нараняване на главата на пострадалата при намирането й на земята в кухнята. Въззивният съд следва отново да подчертае, че забелязаното от св.Г. нараняване е било в предната част на главата на пострадалата К., а смъртоносното нараняване е в тилната част.

Възраженията на защитата срещу възприемането на показанията на близките на пострадалата К. - майка, дъщери и братя, също не могат да бъдат споделени. Показанията на тези свидетели са последователни добросъвестни, разкриват дори тяхното негативно отношение към жертвата (срв. показанията на св.П. П.), като в тяхна подкрепа са събраните писмени доказателства (медицинската документация от УМБАЛ „Софиямед“ и НС „Телефон 112“). Тези показания разкриват негативно отношение към подсъдимия С., но няма никакви причини да се приеме, че свидетелите П. С. П., К. С. П., Е. З. Б., З. Т. К. и А. Т. К. лъжесвидетелстват пред първоинстанционния съд.

Всички посочени съображения, ведно с възприетите доводи от първоинстанционните мотиви, позволяват на този състав на въззивния съд да приеме, че именно подсъдимия С. е извършил инкриминираното му деяние и няма да бъде допусната съдебна грешка, когато той бъде осъден и започне да изтърпява заслуженото наказание за извършеното квалифицирано убийство на пострадалата М. К.. Първоинстанционният съд правилно е приел при така установената фактическа обстановка, че от обективна и от субективна страна подсъдимият А. М. С. е осъществил състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 НК вр. чл.115 НК.

От обективна страна - на неустановена дата в периода от 05.04.2021г. до 08.04.2021г. в гр.•••, кв.„•••“, ул.„•••“ №•• подсъдимият А. М. С. умишлено е умъртвил М. Т. К. (с ЕГН ••••••••••), като й нанесъл множество удари с ръце, крака и метална пръчка по главата и тялото, като смъртта е настъпила в резултат на тежка закрита черепномозъчна травма, довела до развитието на тежък компресионен синдром с потискане дейността на централната нервна система и централно прекратяване на дишането и кръвообращението и гръдна травма, изразяващ се в счупването на три ребра в дясно и девет ребра в ляво, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.

По делото категорично се установява, че именно подсъдимият С. в посочения интервал от време и на посоченото място, е нанесъл побой на пострадалата М. К., като в хода на побоя е нанесъл силен удар в тила й с неустановен по делото метален предмет (пръчка). От така нанесения от подсъдимия удар в тилната област на главата на пострадалата се образувала Z- образна рана и е била причинена закрита черепномозъчна травма, която се състои от морфологичен комплекс от травми – разкъсно-контузна рана тилно, масивни подкожни хематоми в окосмената част на главата и лицето и масивен субдурален кръвоизлив с изместване на лявомозъчната хемисфера вдясно. Причиненият от тежката закрита черепномозъчна травма масивен субдурален кръвоизлив е довел до постепенно развитие на тежък компресионен синдром (синдром на притискане на мозъка) при пострадалата с потискане на дейността на централната нервна система и централно прекратяване на дишането и кръвообращението й, в резултат на което е настъпила смъртта на М. Т. К.. Допълнителна причина за смъртта на пострадалата е и тежката гръдна травма, причинена от счупването при побоя на три ребра в дясно и девет ребра в ляво.

Налице е пряка причинна връзка между действията на подсъдимия А. С. по нанасяне на побой над пострадалата М. К. и последвалата нейна смърт, доколкото именно уврежданията, причинени от удара в тила на пострадалата с неустановения по делото метален предмет и от ударите, с които са били счупени дванадесет от ребрата на пострадалата, са довели до смъртта на М. Т. К.. Телесните увреждания на пострадалата, които са довели до нейната смърт, са били причинени от подсъдимия С. при побоя, при който той е нанасял множество наслагващи се силни удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на пострадалата, както и удар с неустановен по делото метален предмет в тила й. Тези удари подсъдимият А. С. е нанасял въпреки видимите увреждания, които предходните удари са причинявали и въпреки опитите на пострадалата да се защити, което се установява от наличието на т.нар. „защитни“ травми по крайниците й.

Освен посочените по-горе травми, при този продължителен побой на пострадалата М. К. в областта на лицето, гърба, гръдния кош и крайниците са причинени и кръвонасядане в дясната половина на лицето с елемент на множественост и наслагване; охлузване с кръвонасядане в областта на външната горна граница на лява челна област; кръвонасядане в областта на лява буза и лява скула; кръвонасядане в областта на гърба, в дясно на гръдния кош; кръвонасядане във външната граница на корема вляво; кръвонасядане по предна външна повърхност на дясна мишница, между горна и средна трета; кръвонасядания на дясна длан; кръвонасядания по външната повърхност на лява мишница; кръвонасядания на лява предмишница; кръвонасядания в хълбочните области; кръвонасядане на дясно ходило; счупвания на ребра – в дясно: второ ребро по предна подмишнична линия, трето ребро по средна подмишнична линия, четвърто ребро по предна подмишнична линия и в ляво: второ и трето ребра по средна ключична линия, четвърто ребро по лопатковата и предна подмишнична линии, пето ребро по предна подмишнична линия, седмо, осмо и девето ребра по предна подмишнична линия, десето ребро по средна подмишнична линия и единадесето ребро по лопатковата линия.

Ударите са нанасяни със сила, включително и със „засилка“, в различни части от главата, гръдния кош, крайниците на пострадалата.

Описаните действия на подсъдимия С. сочат, че той е проявил особено ожесточение и ярост при нанасянето на описаните удари ударите с ръце, крака и метален предмет при побоя над пострадалата и характеризират деянието като извършено с особена жестокост по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК.

Пострадалата М. К. е изпитвала болки и страдания при получаването на нанасяните й от подсъдимия увреждания, като до изпадането й в безсъзнателно състояние е могла да осмисли ситуацията, в която се намира, като въпреки оказваната съпротива, не е могла да се спаси и е осъзнавала своето безпомощно състояние. До изявата на компресионния синдром от причинената от подсъдимия тежка черепномозъчна травма и настъпването на загуба на съзнанието при пострадалата М. К. е изминал период от време от няколко часа, като в този, „светъл“ период тя е била в съзнание и е могла да извършва активни телодвижения, въпреки изявените признаци на претърпяната черепномозъчна травма – кървене от раната на главата, нарушено равновесие, вегетативни смущения, обща отпадналост, сънливост и главоболие. Тези изявени признаци на черепномозъчната травма не са били пречка за запазване на съзнателния мисловен процес при пострадалата и разбиране от нейна страна, както и осъзнаване и усещане на всички болки и неизбежността от настъпване на смъртта. В това отношение самата смърт на пострадалата е настъпила по мъчителен за нея начин по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК.

По тези причини възприетата от първата инстанция квалификация по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 НК - че убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост е законосъобразна и се споделя и от настоящия състав на въззивния съд.

От субективна страна - подсъдимият А. М. С. е извършил деянието при условията на пряк умисъл, като е целял настъпването на съставомерния резултат – смъртта на пострадалата М. К.. Подсъдимият А. М. С. е бил достигнал достатъчна степен на психофизическа зрялост, притежавал е богат житейски опит, съзнавал е неизбежността на настъпване на смъртта на М. К. при зверски нанесения побой върху значително по-слабата и беззащитна пострадала, като е знаел, че като нанася удари с такава сила и с такива средства в жизненоважни области от тялото на пострадалата - отзад в тила и в гърдите със сила, довела до счупване на дванадесет ребра, неминуемо причинява смъртта на пострадалата, но е продължил с нанасянето на побоя.

По тези причини въззивният съд е съгласен и с приетата от първата инстанция форма на вина при извършване на престъплението - пряк умисъл.

За престъплението по чл.116, ал.1, т.6 НК вр. чл.115 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без право на замяна”.

Първата инстанция обосновано и мотивирано е приела, че не следва да се определят наказанията „доживотен затвор без замяна“ или „доживотен затвор“, доколкото липсват предпоставките на чл.38, ал.1 НК и на чл.38а, ал.2 НК и престъплението, извършено от подсъдимия С. не е изключително тежко по смисъла на посочените разпоредби и съдебната практика по тяхното прилагане. Липсват и съответен протест или съответна жалба от частните обвинители, които да позволят определянето на по-тежко наказание от това, което е наложила първата инстанция.

Не са налице и предпоставките на чл.55 НК за определяне на наказание „лишаване от свобода“ под предвидения най-нисък предел. Налице е едно единствено смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство - неговото чисто съдебно минало (той е реабилитиран по предходните си осъждания, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол).

Очевиден е превесът на отегчаващите обстоятелства наличието на две квалифициращи обстоятелства по чл.116, т.6, пр.2 и пр.3 НК, нанасянето на редица други травми на пострадалата преди нейната смърт, дългите години на системен тормоз върху пострадалата от страна на подсъдимия С., лошите му характеристични данни - алкохолна зависимост, вследствие на дългогодишна злоупотреба с алкохол. Действително при нормално състояние подсъдимият не е проявявал своята агресия и пред трети лица е създавал впечатление за полагане на грижи за пострадалата и за нормална социална адаптация, но доказаното дългогодишно насилие над пострадалата, довело и до нейни телесни увреждания, ограничаването на контактите й с нейните близки, непредприемането на действия за предотвратяване настъпването на смъртта на пострадалата, която е била очевидна за подсъдимия С. - всички тези факти водят до извод за очевиден превес на отегчаващите обстоятелства, при които следва да се определи наказанието за подсъдимия А. М. С.. Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат и отправените от подсъдимия С. след извършване на престъплението заплахи срещу близките на починалата К., наложили прилагането на чл.67 НПК.

При това положение наказанието от двадесет години „лишаване от свобода“, което е наложено за извършеното от подсъдимия деяние, напълно съответства на изискванията на чл.54 НК и ще способства за изпълнение на целите по чл.36 НК, като ще даде на подсъдимия достатъчно време да осъзнае и приеме своята отговорност и да се опита да се поправи, доколкото това е възможно на неговата възраст.

С оглед размера на определеното наказание - „лишаване от свобода” за срок от двадесет години - първата инстанция правилно е определила първоначалния режим за изтърпяване на това наказание - съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„а” ЗИНЗС той следва да бъде строг. Не са налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание, тъй като се налага наказание лишаване от свобода над три години.

Изложеното мотивира потвърждаването на присъдата на първата инстанция и в частта относно наложеното на подсъдимия наказание и на начина за неговото изтърпяване.

Първата инстанция правилно е приложила и разпоредбата на чл.59, ал.1 НК и е зачела периодите на предварително задържане на подсъдимия С.. Новото задържане след постановяването на първоинстанционната присъда следва да бъде извършено по реда на чл.417 НПК Първоинстанционният съд се е произнесъл в съответствие със закона (чл.189, ал.3 НПК) по отношение на направените по делото разноски и ги е възложил върху подсъдимия А. М. С.. При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания, които да налагат нейната отмяна или промяна.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав