Решение № 215 от 4.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 15/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 1267 от 11.11.2022 г., постановено по търг. дело № 2203/2021 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 15с-в е признато за установено на осн. чл.694 от ТЗ по предявен от „А 1 България“ЕАД срещу „Ай Си Ес“ЕАД/н/ иск че съществува вземане в размер на сумата от 23 382, 78 лева, представляваща цена на месечни абонаментни такси и цена на ползвани електросъобщителни услуги за периода от 28.12.2019г. до 06.09.2020г. по Договор № 502450031 за електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 45 840 лева, представляваща начислена неустойка за едностранно прекратяване на Договор № 502450031 за електронни съобщителни услуги по вина на абоната при условията на чл. 54.12. от ОУ, която е включена в списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в ТР на 27.04.2021г., одобрен с определение от 01.11.2021г. по т.д.№ 596/2020г. на СГС, ТО, 19с-в, като неоснователен. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „А 1 България“ЕАД, с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен както е предявен. Поддържа се, че решението е неправилно поради това, че отхвърляйки неустоечната клауза, вместо да действа съобразно принципите на справедливостта, на добросъвестността и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване, съдът стимулирал виновното неизпълнение на договорните отношения в ежедневния бизнес оборот, давайки свобода на търговците длъжници да нарушават без последствия подписаните от тях договори. Твърди се, че видно от обстоятелствата по делото, за период само от около осем месеца от месечни такси за услугите по всички партиди, ответникът бил натрупал задължение в размер на 45 840 лева, от което ставало ясно, че те са в размер едва два пъти месечните такси за посочения период. Така лесно могло да се определи според въззивния жалбоподател, че ако ответникът би бил изправна страна по договора и бе заплащал своите задължения, то приходите на ищеца не биха били само в размер на 45 840 лева, а поне в двоен размер и то само от месечните такси.Ето защо и претендирането на неустойка в този размер нямало да доведе до неоснователно обогатяване на оператора на електросъобщителните услуги и до облага, каквато би получил ако договорът беше изпълнен до края на срока му. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Ай Си Ес“ЕАД/н/. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от синдика на „Ай Си Ес“ЕАД/н/, с който се заявява становище за недопустимостта на производството по иска с правно основание чл.694, ал.1 ГПК предявен от ищеца „Ай Си Ес“ЕАД/н/, както и за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „А 1 България“ЕАД, в която са изложени твърдения, че между ищцовото дружество и ответника „Ай Си Ес“ЕАД /н/ е бил сключен Договор № 502450031 за електронни съобщителни услуги, които са заведени под три различни партидни номера: М5486065, А0718305, М4648880. Сочи се, че към партида А0718305 били активирани услугите М2М - пренос на данни между устройства и ценови пакет Data Pool; към партида М5486065 била активирана услуга за пренос на данни с пакет А1 бизнес мобилен интернет XS и към партида М4648880 била активирана услугата MF Optical connect /оптична свързаност/. Услугите по договора били предоставяни за периода 28.12.2019 г. - 06.09.2020 г., като ответникът не заплатил насрещното възнаграждение срещу това в общ размер на 23 382.78 лв. Вследствие на това, договорът и услугите по него били прекратени на 16.09.2020 г., поради неплащане продължило повече от 124 дни, съгласно приложимите Общи условия, като била начислена и неустойка в общ размер на 45 840 лв. Ищецът предявил вземането си в производството по несъстоятелност срещу ответното „Ай Си Ес“ЕАД /н/ в срока по чл. 685 ТЗ, което не било включено в списъка на приетите вземания. По постъпило възражение от ищеца било постановено определение от 01.11.2021 г. по т.д. № 596/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, с което същото е оставено без уважение, което породило правният интерес на ищеца да предяви исковете си предмет на разглеждане в производството. Претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23 382.78 лв. - главница - цена на месечни абонаментни такси и цена на ползвани електронни съобщителни услуги за периода 28.12.2019 г. - 06.09.2020 г. по процесния договор и приложимите Общи условия по него; сумата от 45 840 лв. - главница за начислени в общ размер неустойки за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване на вземането пред синдика до окончателното им изплащане. По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът „Ай Си Ес“ЕАД е оспорил допустимостта на предявените искове.Изложил е доводи, че не е бил спазен законоустановеният 7-дневен срок за подаване на възражението по чл. 690 ТЗ, считано от датата на обявяване на списъка с неприети вземания в търговския регистър, който срок незаконосъобразно е бил възстановен на основание чл. 64 ГПК. Ответникът е заявил, че не оспорва иска за главницата от 23 382.78 лв., като оспорва по основателност иска за неустойка в размер на 45 840 лв. В тази връзка е изложил съображения, че двустранно уговорената неустойка, като неограничена с определен лимит, се явява прекомерна, съпоставена с размера на главницата и несъответна на императивните норми на закона, добрите нрави, принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Счита уговарянето й в посочения размер като неоснователно обогатяване - неравноправна клауза, налагана от монополист на пазара на мобилните услуги в Република България. Изложил е аргументи, че неустойката е несъответна на обезщетителните и обезпечителните й функции и противоречи на добрите нрави. В този смисъл е направил възражение за нищожност на клаузата за неустойката. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Между страните не се спори, а и се установява от приложения Списък на неприетите вземания, предявени в производството по несъстоятелност срещу „Ай Си Ес“ЕАД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в същия са включени предявените такива от кредитора "А1 България" ЕАД в общ размер на сумата от 69 222.78 лв., дължими по Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги 502450031/20.01.2020 г. и издадени въз основа на него фактури, като в сумата е включена и начислената и незаплатена неустойка по договора. При служебно извършена справка се установява обявяване на списъка по партидата на дружеството на 27.04.2021 г. с вписване рег. № 20210610171939. С Определение № 583/27.09.2021 г., постановено по ч.т.д. № 814/2021 г. по описа на САС, 6 състав, е отменено Определение от о.с.з. от 14.06.2021 г. по т.д. № 596/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, като е възстановен на основание чл. 64, ал. 1 ГПК по молба на "А1 България" ЕАД законоустановеният срок за подаване на възражение по чл. 690 ТЗ срещу неприемането от синдика на предявено от молителя вземане с молба от 20.01.2021 г. за сумата от 69 222.78 лв. в производството по несъстоятелност на „Ай Си Ес“ЕАД. При служебно извършена справка по партидата на „Ай Си Ес“ЕАД/н/ се установява, че с определение от 01.11.2021 г. по т.д. № 596/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, съдът е оставил без уважение като неоснователно възражение от 23.06.2021 г. на "А1 България" ЕАД срещу списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 27.04.2021 г. По делото е представено и прието като доказателство Приложение № 1 към Договор № 502450031 - Активиране и условия за ползване на услугата "М2М - Пренос на данни между устройства" и ценови пакет Data Pool, в което в частта "Отговорност" в т. 8.3.1 е предвидено, че в случай, че договорът по отношение на услугите бъде прекратен в рамките на действието му по причини, за които Операторът не отговаря, последният има право да получи неустойка в размер на 10 лв. без ДДС, която се дължи от абоната за всяка СИМ- карта за всеки месец за периода от датата на прекратяване до изтичане на срока на предоставените услуги. Представено е и е прието като доказателство и Приложение № 1 към Договор № 502450031 - Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни А1 Мобилен интернет за срок от 2 години, като в т. 5.3.1 е предвидено, че при нарушение задълженията от страна на абоната и прекратяване на договора на това основание преди изтичане срока му на действие, Операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Не е спорно, а и се установява, че в Приложение № 2 се съдържа списък на телефонни номера, активирани по Приложение № 1 към договора за ползване на услугата "М2М - Пренос на данни между устройства", от което е видно, че същите са 972 на брой. Не е спорно, а и се установява, че в Приложение № 2 се съдържа списък на телефонните номера, активирани по Приложение № 1 с тарифен план "А1 бизнес мобилен интернет ХS, от което е видно, че същите са 571 на брой. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание Чл.694 от Търговския закон е установителен по своя характер- предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица- кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материално-правна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по Чл.694 от ТЗ. Ищецът може да бъде единствено кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане/ при положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение срещу вземане, предявено от друг кредитор, както и от страна на самия длъжник, с твърдения, че не дължи предявеното вземане/ в този случай сме изправени пред предявяването на отрицателен установителен иск/. В настоящия случай искът е предявен от кредитор срещу неприето от синдика предявено вземане, за който безспорно е налице правен интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да се приеме за установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност лица- синдикът, длъжникът, както и всички кредитори, че кредиторът А 1 България притежава вземане в размера на предявената от него сума. На следващо място, съгласно разпоредбата на Чл.694, ал.4 от Търговския закон, регламентираща последиците от приключване на производството по Чл.694 от ТЗ, влязлото в сила решение по Чл.694, ал.1 от ТЗ ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността. По този начин законът разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо, очертани в Чл.298 от ГПК като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса по Чл.694 от Търговския закон. Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим- като предявен в 14 дневния срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 от ТЗ. В настоящия случай, определението по чл.692, ал.6 от ТЗ е обявено в ТР по партидата на длъжника на 01.11.2021г., а исковата молба е подадена на 12.11.2021г., поради което и срокът за предявяване на иска по чл.694, ал.1 ТЗ/която норма е процесуална/ следва да се счита за спазен. Неоснователно е поддържаното от ответника и от синдика в хода на въззивното обжалване становище, че производството по иска с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ е недопустимо, която недопустимост произтичала от това, че възражението на предявилия вземането ищец в хода на производството по несъстоятелност на „Ай Си Ес“ЕАД срещу включването на вземането в списъка на неприетите вземания, е било предявено след изтичане на 7 дневния срок за подаване на възражение по чл. 690, ал.1 ТЗ, като според твърденията и на двамата не са били налице и основанията на съда при условията на чл. 64 и следв. от ГПК да се възстанови срока за подаване на възражение. Позовавайки се на съществуваща практика на ВКС считат, че пропуснатият срок за подаване на възражение по списъка на синдика с приетите от него вземания не подлежи на възстановяване и тъй като е процесуален преклузивен срок неупражняването му в законния срок ще доведе във всички случаи до преклудиране на правото на възражение, упражняването на което право пък представлявало процесуална предпоставка и то от категорията на абсолютните за надлежното упражняване право на иск по чл.694 ТЗ, за наличието на която съдът следвало да следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира тези възражения против допустимостта на исковото производство да са неоснователни, като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на производството по реда на чл.64 ГПК по отношение на срока за подаване на възражение срещу списъка по чл.690 ТЗ. Както е имал повод вече същият съд да разясни в свое Определение № 263797/14.07.2021г., постановено по т.д.№ 596/2020г. на САС, ТО, 6с-в, допустимо е да става възстановяване на абсолютно всички процесуални срокове в рамките на едно и също съдебно производство освен тези по ал.3 и ал.4, между които изключения не е настоящият срок. Не е допустимо възстановяване на пропуснат процесуален срок за предявяване на иск и иницииране на друго съдебно производство, като допустимо е възстановяването на сроковете във висящо съдебно производство, какъвто е срокът по чл. 690 ТЗ. Не би подлежал на възстановяване срокът по чл. 694, ал. 6 ТЗ, който срок е извън висящия съдебен процес. В този смисъл и Определение № 143 от 02.03.2012 г. по ч.т.д. № 30/2012 г., ТК, II ТО на ВКС. Това е така, защото тези срокове са свързани със защитата на самото материално право, като пропускането ще има за последица погасяване правото на иск за защита на същото, т.е води до невъзможност това право да бъде защитимо по съдебен ред, като такъв именно е и срокът по чл.694, ал.1 ГПК за самото предявяване на установителен иск за съществуване на оспореното вземане по повод на производството по несъстоятелност. Същевременно синдикът и ответникът съвсем превратно тълкуват и интерпретират в своя полза мотивите на приложеното към отговора на исковата молба Определение № 143/02.03.2012г., в което ясно е посочено и изразеното от настоящия съдебен състав в цитиранато по-горе определение становище, че предмет на уредбата по чл.64 ГПК са само сроковете, свързани със самия съдебен процес, който извод се налага от нормата на чл. 59 ГПК, даваща легално определение на сроковете и посочваща изрично, че касае сроковете в процеса, т.е в започналия и вече висящ съдебен процес. С оглед на това и разпоредбите на чл.64 ГПК ще са приложими и по отношение на всички срокове, които са в рамките на висящия съдебен процес, вкл. и в производството по предявяване и оспорване на вземане, което спор няма, че представлява отделна и самостоятелно обособена фаза от производството по несъстоятелност, при който се определят кои са кредиторите, за какви вземания и при какъв ред за удовлетворяване ще участват те в по-нататъшния ход на производството по несъстоятелност, включващ производство по осребряване и разпределение на средствата от масата на несъстоятелността. От своя страна производството по реда на чл. 692 ТЗ се разглежда от съда по несъстоятелността, като цели да бъдат установени като безспорно дължими вземанията предявени от кредиторите в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688 ТЗ, които вземания да бъдат предмет на удовлетворяване при развило се производство в универсалното принудително изпълнение. Следователно макар и относително обособен етап от производството по несъстоятелност, то все пак е част от същото съдебно производство по което се провежда универсалното принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника. Съответно при отказ да бъдат включени в списъка на приетите вземания, кредиторът ще разполага с правото да установи тяхната дължимост в отделно исково производство при предявен установителен иск по чл. 694 ТЗ и който съдопроизводствен ред освен другото е и различен от този на производството по несъстоятелност срещу длъжника. Следователно по така изложените съображения ще следва да се приеме, че са неоснователни възраженията на ответника и синдика срещу допустимостта на производството основани на техни твърдения за непредявено в срока по чл.690 ТЗ възражение срещу включването на предявеното от кредитора „А 1 България“ вземане в списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „Ай Си Ес“ЕАД. Предвид изложеното, следва да се приеме, че искът е предявен в преклузивния срок по чл.694, ал.1 ТЗ, считано от обявяването в търговския регистър по партидата на длъжника на определението на съда по несъстоятелността и от лице, разполагащо с надлежна активна процесуална легитимация, което е възразило против приемането на предявеното от него вземане. Разгледан по същество искът е неоснователен поради следните съображения: Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в хода на производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното: С уговореното в Приложение №1 към процесния договор е предвидено, че в случай, че договорът по отношение на услугите бъде прекратен в рамките на действието му по причини, за които операторът не отговаря, последният има право да получи неустойка в размер на 10 лв. без ДДС, която се дължи от абоната за всяка СИМ-карта за всеки отделен месец за периода от датата на прекратяване до изтичане на срока на предоставените услуги, както е и предвидено, че при нарушение задълженията от страна на абоната и прекратяване на договора на това основание преди изтичане срока му на действие, операторът ще има правото да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. По повод на същото се прави възражение за неговата нищожност поради противоречието му с добрите нрави. Съдът намира, че плащането на периодични месечни такси за предоставяни телекомуникационни услуги е обвързано с действието на договора и при неговото разваляне или прекратяване, както случай е и настоящият, задължението за него следва да отпадне. Без да има насрещна престация от оператора не може да има и насрещно задължение и за абоната на комуникационните услуги да ги заплаща до изтичането на срока на договора, без действителност такива да са му били предоставени. От казаното следва и логичния извод, че уговорките в Приложение №1 от процесния договор за заплащане на неустойка равняваща се на неплатените периодични месечни такси до изтичане срока на договора при прекратяване на договора не по вина на оператора, какъвто случай е настоящият, ще противоречи на добрите нрави и е нищожна. Това е така, тъй като при изплащането й ще се получи неравномерно разместване на блага между страните по сделката с оглед на факта, че операторът ще получи под формата на компенсаторно плащане изцяло това което е първоначално уговорено като цена на престацията на потребителя на комуникационни услуги без същите да са му били фактически предоставени от оператора, т.е без наличието на насрещна престация от негова страна и така по този начин той ще се обогати неоснователно. Както е констатирал и първоинстанционният съд формираната по този начин договорна неустойка възлиза на сумата от 45 940 лева и надвишава повече от два пъти задължението по главницата възлизащо на сумата от 23 382, 78 лева и определянето на неустойка в такъв размер, който се явява прекомерен, води до несъответствие с предвидената обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция на неустойката, което от своя страна я прави противоречаща на добрите нрави. С оглед на така установеното въззивният съд, също както и първоинстанционния съд, приема, че неустоечната клауза по Приложение №1 към процесния договор № 502450031 за електронни съобщителни услуги е определена извън пределите на нравствената допустимост, поради което и възражението на ответника правилно е било прието за основателно и на основание чл.26, ал.1, изр. трето от ЗЗД същата е нищожна, поради което и предявеният иск за установяването й правилно е бил отхвърлен като неоснователен. Предвид изложеното, налага се обоснованият извод за неоснователността на предявения отрицателен установителен иск, поради което и поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на „А 1 България“ЕАД– оставена без уважение като неоснователна. С оглед изхода на спора въззивникът „А 1 България“ЕАД следва да бъде осъден да заплати на осн. чл.694, ал.7 ГПК държавна такса по производството в размер на 117 лева. Воден от горното, Софийски апелативен съд