Решение № 8236 от 22.7.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 345/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Ц. М. Р., [ЕГН], в качеството си на законен представител на Д. Ц. Р., чрез адв. Н., срещу Заповед №РД07-701/03.02.2025 г. издадена от директора на Средно училище „Св. Климент Охридски“ – Варна, с която е наложена санкция на ученика Д. Ц. Р. на основание чл.199, ал.1, т.4 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ „Преместване в друго училище“, до края на учебната 2024/2025 г. за неизпълнение на задълженията му, определени в ЗПУО, в нормативните актове по неговото прилагане и Правилника за дейността на СУ „Св. Климент Охридски“ - Варна, конкретно посочени в заповедта. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че при налагане на санкцията не са отчетени видът на нарушението, тежестта му, както и личностните и възрастови особености на ученика. Жалбоподателят твърди, че е бил уведомен, че по отношение на сина му се открива процедура по налагане на санкция за две провинения, но в процесната заповед са посочени редица нарушения, за които той не е бил предварително уведомен, съответно не са били предмет на обсъждане в хода на производството по налагане на санкция. По отношение на нарушението от 12.12.2024 г. се сочи, че след извършена проверка и преглед на видеозаписите се установява, че не Д. Р. е предизвикал сбиването, а по-скоро се е защитавал. Оспорващият излага доводи, че синът му не е бил изслушан по надлежния ред и по този начин е нарушена процедурата. Сочи, че синът му е включен в план за обща подкрепа едва на 10.01.2025 г., независимо че проблемите на Д. Р. датират още от м. септември 2024 г., като счита че е бил включен само формално за целите на настоящото производство. Излага доводи, че в заповедта не е посочено какви дейности за подкрепа се предприети и резултатите от тях. Твърди, че с детето не е работил нито училищния психолог, нито педагогически съветник или социален работник. Освен това твърди, че детето е включено в план за обща подкрепа на 10.01.2025 г., а процедурата по налагане на санкция е била насрочена за провеждане на 22.01.2025 г. и е нормално работата с детето в рамките на 10 дни да не даде очакваните резултати. Счита, че не са изчерпани останалите механизми за въздействие преди налагане на санкцията. В жалбата се сочи, че Д. Р. е дете на [семейно положение] родители и майка му не се интересува от него, което детето преживява емоционално и се нуждае от подкрепа и помощ. В заключение се твърди, че в заповедта липсва преценка на обстоятелствата от значение за тежестта на санкцията. Според жалбоподателя административният орган е допуснал нарушение на принципа на съразмерност, както и не е изложил мотиви за налагане конкретното наказание. Молбата към съда е за отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. По същество на спора сочи, че включването на Д. Р. в програма за личностна подкрепа било формално. Сочи, че е следвало да се изчака изтичане на срока за личностна подкрепа – 18.03.2025 г., и едва след тази дата да се предприемат действия по издаване на заповед за налагане на санкция. Отправя искане за отмяна на процесната заповед. Ответната страна – Директорът на СУ „Св. Климент Охридски“ – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се отхвърли. Поддържа двата депозирани писмени отговора. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че с детето не е работено. Сочи, че писмото е връчено на родителя на Д. Р. на 10.01.2025 г., тъй като същият е отказвал да го получи. Оспорва твърденията, че в заповедта не са посочени дейности, които са предприети в подкрепа на детето. Независимо от изтичащия срок моли съда да потвърди заповедта, с оглед възпиращото действие, което би имала върху останалите ученици. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: През учебната 2024–2025 г. детето Д. Ц. Р. е ученик в VI-д клас на Средно училище „Св. Климент Охридски“ - Варна. Дисциплинарното производство е започнало по повод доклад с вх. № АД 15-457/07.01.2025 г. /л. 6 от преписката/ на класен ръководител на VI-д клас, с който директорът на училището е уведомен, че Д. Р. е допуснал нарушение на чл.172, ал.1, т.3, т.6, т.9 и т.10 от ЗПУО и чл.106, т.4, т.9 и т.14 от Правилника за дейността на училището. Посочено е, че на 12.12.2024 г. Д. се сбил със съученика си С. П. в междучасието преди третия час, както и че на 07.01.2025 г. ученикът Д. Р. носил в училище пиротехнически изделия – пиратки. В междучасието между петия и шестия час ги палил и хвърлял в канала на мъжката тоалетна на третия етаж на училището. В доклада е посочено, че към момента Д. е имал 13 нанесени забележки в електронния дневник. Отбелязано е също така какви действия са предприети. Във връзка с депозирания доклад до Ц. М. Р. е изпратено писмо с изх. № АД 15-457/08.01.2025 г. /л.4 от преписката/. В същото е посочено, че се открива процедура по налагане на санкция, считано от 18.12.2024 година. В писмото е отбелязано, че производството е във връзка с нарушенията от 12.12.2024 г. и 07.01.2025 г., като е посочено, че срещата по изясняване на фактите и обстоятелствата ще се проведе на 22.01.2025 г. от 12: 30 часа. Писмото е връчено на Ц. Р. на 10.01.2025 г., видно от отбелязване върху него. На 10.01.2025 г. е изпратено писмо изх. № АД 07-260 /л.8 от преписката/ до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с което е информиран, че ученикът Д. Р. ще бъде предложен от Педагогически съвет за налагане на санкция „преместване в друго училище“, като изслушването ще се проведе на 22.01.2025 г. от 12: 30 часа. Писмото е изпратено на електронна поща, видно от приложената разпечатка на л.9 от преписката. Липсват доказателства това уведомление действително да е получено от Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. На същата дата бащата Ц. Р. е запознат с план за обща подкрепа за личностно развитие за 2024/2025 г. /л.16-17 от преписката/ на ученика Д. Р., във връзка с нарушението, извършено на 12.12.2024 година. Срокът за осигуряване на общата подкрепа е определен от 18.12.2024 г. до 18.03.2025 година. На 10.01.2025 г. е проведено заседание на Екип за подкрепа за личностно развитие в състав ЕПРЛ: Д. А. – ръководител екип, и О. Н. – педагогически съветник, и родител Ц. Р.. За провеждането му е съставен протокол № 1/10.01.2025 година /л.18 от преписката/. На 22.01.2025 г. е проведено заседание на Педагогическия съвет при СУ „Св. Климент Охридски“ – Варна, на което са присъствали 49 от 83 педагогически специалисти, Д. Ц. Р. и неговият баща. На заседанието, обективирано в Протокол № 5/22.01.2025 г. /л.10-11 от преписката/, е изслушан ученикът. С решение по т.1 от дневния ред Педагогическият съвет на СУ „Св. Климент Охридски“ – Варна приел предложението за налагане на санкция на ученика по чл.199, ал.1, т.4 ЗПУО „преместване в друго училище“. Въз основа на горните обстоятелства директорът на училището издал процесната Заповед № РД07-701/03.02.2025 г. /л.12-14 от преписката/, с която, на основание чл.199, ал.1, т.4 от ЗПУО, наложил на Д. Р. санкция „Преместване в друго училище до края на учебната 2024/2025 година.“ Заповедта е връчена на Ц. Р. на 06.02.2025 г., видно от отбелязване върху нея. По преписката са приложени бележки от 16.12.2024 г., 17.12.2024 г., 18.12.2024 г. и 15.01.2025 г. във връзка със сбиването между двамата ученици и предприетите действия от страна на учителите /л.19-22 от преписката/. Представено е личното образователно дело на Д. Ц. Р. /л.24-31 от преписката/, както и ученическата книжка за периода 01.09.2024 г. – 11.03.2025 година /л. 32-46 от преписката/. По преписката е представен Доклад вх. № АД 15-709/09.02.2024 г. /л.47 от преписката/ от класния ръководител на ученика, в който е посочено, че същият демонстрира неприемливо поведение, влиза в конфликтна ситуация със съученик. Във връзка с доклада е изготвен план за обща подкрепа за личностно развитие за 2023-2024 г. на Д. Р. /л.48-50 от преписката/. Представен е и Протокол № 1/13.02.2024 г. за проведено заседание на Екип за подкрепа за личностно развитие /л.51-52 от преписката/. От ответника по делото е представен и Правилник за дейността на СУ „Св. Климент Охридски“ – Варна, ведно със заповедта за неговото утвърждаване /л.53-75 от делото/. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съобразно така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата срещу заповедта е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по чл.203, ал.1 от ЗПУО - директорът на СУ „Климент Охридски“ – Варна, в условията на заместване съгласно приложената по делото Заповед № РД 07-563/20.01.2025 г. /л.15/. Спазена е и установената писмена форма за издаване на акта. Посочен е издателят на заповедта, адресатът, какво е решението на директора и срокът, за който се налага санкцията, както и разпоредбите, които са нарушени от ученика. В заповедта обаче не се съдържат мотиви по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, от които да се направи еднозначен извод, какво е конкретното поведение на ученика, довело до налагането именно на посочената санкция. Липсва точно, ясно и конкретно изложение на действията на ученика, възприети от директора като нарушения на ЗПУО, нормативните актове по неговото прилагане и ПДУ на СУ „Климент Охридски“ - Варна. В заповедта липсва каквато и да е конкретика по отношение проявите на проблемно поведение от страна на ученика, които са мотивирали директора на училището да наложи санкцията. В настоящия случай административният орган се е задоволил единствено с посочване на правната квалификация на извършените нарушения. В заповедта бланкетно е посочено, че използваните от училището дейности не са дали желания резултат, поради факта, че ученикът често използва модели на поведение, които не съответстват на установените правила. Смисълът на чл.205, ал.2 от ЗПУО е при налагане на санкция поведението на ученика да бъде описано по начин, индивидуализиращ съдържанието или проявлението на конкретното действие/бездействие, време, място и обстоятелства, при които то е извършено, с посочване на фактите, квалифициращи го като неизпълнение на задължение, определено в ЗПУО, в нормативен акт по прилагането му или в ПД на СУ „Климент Охридски“ – Варна. Ето защо заповедта за налагане на санкция следва да съдържа описание на всички релевантни за ангажиране отговорността на ученика факти и обстоятелства, обосноваващи неизпълнението на задължение по смисъла на чл.199, ал.1 от ЗПУО. Това изискуемо от закона съдържание е необходимо от една страна с цел осигуряването на възможност за съдебен контрол относно материалната законосъобразност на административния акт, а от друга – за реализиране правото на защита на неговия адресат. На следващо място съдът приема, че не е спазен редът за налагане на санкция, тъй като по делото липсват доказателства за предприетите мерки за въздействие върху поведението на ученика. Нормата на чл.199, ал.1 от ЗПУО изрично сочи, че на учениците се налагат санкции след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната им мотивация и за преодоляване на проблемното поведение. Задължителна предпоставка преди налагане на санкция е изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното поведение. Сочените дейности са регламентирани в чл.45 от Наредбата за приобщаващото образование, съгласно който за преодоляване на проблемното поведение на детето или ученика и за справяне със затрудненията му с приобщаването в образователния процес и в институционалната среда, с участието му в дейността на институцията и с поведенческите му прояви се прилагат една или повече от следните дейности за въздействие върху вътрешната мотивация: обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му; използване на посредник при решаване на конфликт в училище; консултиране на детето или ученика с психолог/педагогически съветник; създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и за решаване на конфликти по ненасилствен начин; насочване на детето или ученика към занимания, съобразени с неговите потребности; индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество); участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището, включително определяне на възможности за участие на ученика в доброволчески инициативи; други дейности, определени в правилника за дейността на институцията. В оспорената заповед единствено са изброени такива действия, а именно проведени разговори на ученика с педагогически съветник и класен ръководител, разговори на класен ръководител с педагогически съветник, разговори на класен ръководител с ученика и негов родител, разговори на класен ръководител, педагогически съветник и заместник-директор учебна дейност с ученика и негов родител, без обаче по преписката да са приложени доказателства за реалното им осъществяване. Не са посочени и причините, поради които предприетите мерки са останали безуспешни и се е стигнало до налагане на санкция. Предвид изложеното, заповедта няма задължителното съдържание, посочено в чл.68, ал.2 от Наредбата за приобщаващото образование, съгласно който в мотивите се посочват предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, в случай че такива са били предприети, и причините те да не дадат резултат. Мотивирането на административния акт има за цел да се доведат до знанието на страните съображенията, по които органът е издал или е отказал да издаде искания акт, съответните фактически констатации и как е приложена правната норма към тях. Действително по преписката е представен план за обща подкрепа и личностно развитие, но няма данни с какъв резултат са протекли превантивните дейности, предприети за мотивация на ученика и преодоляване на проблемното му поведение. По преписката не са представени доклади или протоколи от планираните дейности, предвидени в плана. В т.2 на плана е посочено, че два пъти месечно социалният педагог ще провежда индивидуална работа с ученика, но липсват данни това да се е случило. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от същата Наредба предвижда, че за всички предприети дейности с децата или учениците за преодоляване на проблемното им поведение и за справяне със затрудненията им с приобщаването в образователния процес и в институционалната среда, с участието в дейността на институцията и с поведенческите им прояви се информира родителят, а за дейността по чл.45, т.6 се изисква и информираното му съгласие. От представения план се установява, че срокът за осигуряване на обща подкрепа е 18.12.2024 г. – 18.03.2025 г., а жалбоподателят е бил информиран едва на 10.01.2025 г., т.е. почти месец след изготвяне на плана. С оглед на изложеното съдът приема, че са допуснати процесуални нарушения от страна на административния орган. Не могат да се споделят твърденията на процесуалния представител на ответника, че бащата е уведомен по-късно, тъй като не се е явил в училището. По преписката не са налице доказателства бащата да е бил уведомяван, че за детето е изготвен план за обща подкрепа, както и липсват доказателства до същия да е изпратена покана за запознаване или участие е заседание на Екипа за подкрепа за личностно развитие. Освен това от представените по преписката доказателства се установява, че, както свикването на педагогическия съвет, така и налагането на санкцията е извършено след по-малко от две седмици от запознаването на родителя с плана за обща подкрепа и личностно развитие и близо два месеца преди изтичане на предвидения в плана срок. Вместо да изчака да изтече срокът на дейностите по подкрепа, който сам директорът е определил, за да прецени резултатите от това, педагогическият съвет, на който е изслушан ученикът и е взето решение за налагането на санкция, както и самата санкция, са наложени преди да е изтекъл този срок, което е още едно нарушение, водещо до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Както вече беше посочено, чл.199, ал.1 от ЗПУО предвижда, че санкциите могат да се наложат след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. В тази връзка може да се направи извод, че изготвеният план за обща подкрепа и личностно развити е формален и само с цел да се спази процедурата, не и за да се постигнат очакваните резултати. На следващо място, при постановяване на процесната заповед не са изпълнени и изискванията на чл.65, ал.1 от Наредбата за приобщаващото образование и чл.15, ал.4 от ЗЗДет. По делото няма данни изобщо за проведено от директора на училището изслушване, нито има данни същият да е упълномощавал лице за провеждане на изслушване. Съдът не би могъл да приеме, че „изслушването“ на детето по време на проведения педагогически съвет на 22.01.2025 г. от 12: 30 ч. изпълнява изискванията на закона. В чл.15, ал.4 от ЗЗДет. ясно е записано, че административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Съдът намира, че изслушване, за първи път на детето пред целия състав на педагогическия съвет, по никакъв начин не изпълнява изискването на закона за създаване на подходяща обстановка. Неучастието на социален работник от дирекция „Социално подпомагане“, съдът приема, като съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на детето. Изслушването заложено в чл.15 от ЗЗДет. има за цел изясняване на събитията и причините довели до инцидента, който е дал повод за образуване на дисциплинарното производство спрямо детето. Проведеното в рамките на педагогическия съвет „изслушване“ на Д. Р., по време на което детето само е изразило съжаление за стореното от него, по никакъв начин не изпълнява изискванията на закона. Нещо повече, още в писмото изпратено на 10.01.2025 г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна е посочено, че на 22.01.2025 г. ученикът Д. Р. ще бъде предложен от Педагогическия съвет за налагане на санкция „преместване в друго училище“. Тоест още преди „изслушването“ на нарушителя вече е било взето решение за неговото наказание, което е недопустимо. В допълнение, в чл.199, ал.1 от ЗПУО законодателят е разписал пет вида санкции, като същите са изредени във възходящ ред с оглед степента на нарушението. Това са забележка, преместване в друга паралелка в същото училище, предупреждение за преместване в друго училище, преместване в друго училище и преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение. При налагането на всяка една от тези санкции органът по наказанието дължи мотиви за направения избор. Същият следва да посочи какви са причините да счете, че избраната от него санкция е най-подходяща за съответния ученик. Защо в случая е наложена четвъртата по тежест санкция – „преместване в друго училище“, не става ясно от оспорената заповед, нито от останалите документи по административната преписка. За да наложи една или друга санкция, директорът следва да изложи мотиви, като конкретизира по какви причини тази санкция се явява най-подходяща за констатираното нарушение. В тази връзка неоснователно се твърди от процесуалния представител на ответника, че няма нормативно изискване в заповедта да бъдат посочени мотиви относно начина на определяне на вида и размера на санкцията. Ирелевантни за настоящия спор са представените с преписката доказателства, отнасящи се до учебната 2023-2024 г., а и от същите не се установява какви са резултатите от включването на ученика в план за обща подкрепа за личностно развитие. От представените доказателства не се установява на ученика да е наложена предходна санкция. Фактът, че в предходен период е бил включен в план за обща подкрепа за личностно развитие не обосновава налагането на една от най-тежките санкции, предвидени в закона. Като не е спазил посочените разпоредби, административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до порочност на административното производство, както и на издадената в резултат на него Заповед за налагане на санкция. Освен изложеното съдът намира, че определената санкция „преместване в друго училище“ е непропорционална, несъразмерна с преследваната от закона цел. В нарушение на чл.201, ал.2 от ЗПУО не са взети предвид възрастовите и личностните му особености, причините, поради които Д. Р. е извършил нарушението. Не е отчетено и че именно поради лекомислието на възрастта, той не е разбирал значимостта на постъпката си. По никакъв начин не трябва да се омаловажава провинението на ученика, но също така е задължително при работата с него да бъде запазена, развита и укрепена психиката му. Той трябва да бъде подпомогнат да осъзнае грешката си и за в бъдеще да не допуска прояви, чрез които нарушава Правилника на СУ „Св. Климент Охридски“ – Варна. Предвид горния извод, съдът не намира за необходимо да излага мотиви относно материалната законосъобразност на заповедта. Предвид изхода на спора, съдът намира, че на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да осъди ответникът да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 1010 лева за заплатената държавна такса в размер на 10 лева и адвокатски хонорар в размер на 1000 лева. Неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, който е определен в предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум. Предвид изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът