Решение № 766 от 3.7.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 4880/2016 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда от 17.05.2016 г. по НОХД № 2640/2014 г., Софийски районен съд - Наказателно отделение (СРС - НО), 100 -ти състав, е признал подсъдимия Н.А. В., роден на ••• в Руска Федерация, гр. М., руски гражданин, неженен, не работи, студент, неосъждан, със средно образование, ЛНЧ ••••••••••, с постоянен адрес: ••• ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.10.2013 г. около 19.30 ч. в гр. С., по Околовръстен път, с посока на движение от бул. „Братя Бъкстон” към бул. „Б.”, в района на № 15, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота”, модел „Авенсис” с peг. № ••••••••, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта - 0, 6 на хиляда, установено с протокол за химическа експертиза № 1642/15.10.2013 г. на МБАЛ „Света Анна”, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Б.Р., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затруднение движението на горния десен крайник за срок повече от 30 дни”, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил НАКАЗАНИЕ ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на основание чл. 343г, вр. чл. 343 НК - НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 304 НПК ГО Е ПРИЗНАЛ НЕВИНОВЕН И ГО Е ОПРАВДАЛ за това да е нарушил следните разпоредби на ЗДвП: чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия (валеж на дъжд), състоянието на пътя (мокра пътна настилка), характера и интензивността на движението (интензивно движение), за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”; чл. 23, ал. 1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко” и чл. 25, ал. 2 ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство времето, през което Н.А. В. е бил лишен от това право да административен ред със ЗППАМ № АВ1728/17.10.2013 г., считано от 14.10.2013 г. На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил Н.А. В. (с установена по делото самоличност) да заплати направените по делото разноски в размер на 1678 лева (хиляда шестстотин седемдесет и осем лева), както и 5 (пет) лева за служебното издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощения защитник на подсъдимия-адв. Б.М. от САК, който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба срещу присъдата в наказателно-осъдителната й част. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга такава, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Срещу оправдателната част на присъдата е постъпил протест от СРП, в който се излагат доводи, че неправилно районният съд е приел, че подсъдимият не е нарушил специалните разпоредби на ЗДвП: чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия (валеж на дъжд), състоянието на пътя (мокра пътна настилка), характера и интензивността на движението (интензивно движение), за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”; чл. 23, ал. 1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко” и чл. 25, ал. 2 ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея”. Сочи се, че водачът е длъжен да спазва в пълнота нормите на специалния закон, като се излагат доводи, че неспазването на същите е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Претендира се изменение на присъдата в тази й част, като подсъдимият бъде признат за виновен за това да е нарушил и разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 2 ЗДвП. С определение по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства. В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б.М., който поддържа жалбата. Основните възражения са за неправилност на така постановената присъда, като се излагат доводи, че същата е необоснована, а наложеното наказание на подсъдимия е неоправдано тежко. Сочи се, че неправилно районният съд е отказал да уважи искането на пострадалата за прекратяване на наказателното производство на основание чл.343 ал.2 НК или на основание чл.343а ал.2 НК. Алтернативно се излагат доводи, че предприетото от водача завиване в дясно било аварийна маневра, наложила се от обстоятелството, че в неговата пътна лента по-рано е била настъпила верижна катастрофа, поради което неговите действия били предизвикани от крайна необходимост. Представителят на СГП не поддържа депозирания протест. Счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена изцяло. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в депозирания протест и въззивна жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното: Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите на СРС. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства от страна на първоинстанционния съд са направени правилни фактически изводи. След самостоятелен анализ на доказателствата въззивният съд от своя страна прие следното от фактическа страна: Подсъдимият Н.А. В. е роден на ••• в Руска Федерация, гр. М., руски гражданин, неженен, не работи, студент, неосъждан, със средно образование, ЛНЧ ••••••••••, с постоянен адрес: •••. Същият бил студент в Нов български университет, владее писмено и говоримо български език. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС. Притежава свидетелство за правоуправление с № 292001686 от 2010 г. за категориите В и М. На 14.10.2013 г. около 19.00 ч. в района на Околовръстното шосе към детелината с бул. „Б.“ настъпила верижна катастрофа, в която участвали множество автомобили. Верижната катастрофа настъпила в платното за движение в посока от бул. „Братя Бъкстон” към бул. „Б.“. В тази част това платно се състояло от четири броя пътни ленти, всяка с широчина от 4, 2 метра, като най-дясната била предназначена за движение на превозни средства от масовия градски транспорт и била отделена от следващата с непрекъсната разделителна линия М1, а останалите три били разделени помежду си с прекъсната разделителна линия М3. Към този период от време вече се било стъмнило, но имало улично осветление, валяло дъжд, поради което асфалтовата настилка на Околовръстното шосе била мокра. В района нямало неравности или дупки. Между участниците в настъпилата верижна катастрофа били автомобил марка „Фолкваген Голф“ с peг. № •••••••, управляван от св. М.Х., и автомобил марка „Опел Корса“ с peг. № •••••••, управляван от св. М.З.. След удара на л.а. „Опел Корса“ в задната част на л.а. „Фолкваген Голф“ автомобилите на свидетелките Х. и З. се установили, като предната част на автомобил „Опел Корса“ била насочена в посока, обратна на движението, косо, а в близост вдясно от него в средната пътна лента бил спрял л.а. „Фолкваген Голф “. Докато чакали органите на полицията, единият от водачите, участници в ПТП, поставил обезопасителен триъгълник на известно разстояние след автомобилите от верижната катастрофа. На същата дата следобед подсъдимият Н. В. се намирал в Нов български университет. Там бил с приятелите си - свидетелите Д.Р./с която бил в интимни отношения/ и Д.С.. Там част от компанията, включително и подсъдимият консумирали бира. Малко по-късно взели от кв. „Овча купел“ свидетелите Н.И.и А.Б.. Около 19.30 ч. и четиримата тръгнали посока кв. „Младост“ по Околовръстния път. Движели се е автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с peг. № ••••••••, който бил управляван от подс. В.. В автомобила свидетелката Д.Р.седяла на задната седалка вляво /зад шофьора/, Д.С. - до нея, Н.И.- до С. от дясната страна отново на задната седалка, А.Б. - до шофьора. Продължавало да вали дъжд, движението било интензивно. Достигайки до кръстовището с бул. „Братя Бъкстон“ подсъдимият спрял автомобила си на светофара, тъй като за него светел червен сигнал. В този момент като първа кола на светофара в най-лявата лента изчаквал свидетелят К. В.. След като светнал зелен сигнал, В. потеглил и успял да достигне скорост около 60 км./ч. В. потеглил също с автомобила си, като постепенно достигнал скорост на движение около 50 км./ч. Преустроил се в най-лявата лента за движение. В нея пред автомобила му се движели други леки автомобили, между които и лекия автомобил „Сеат“ с peг. № ••••••••, управляван от свид. К. В.. Малко преди детелината на бул. „Б.“ и Околовръстен път свид. К. В. забелязал, че пред него има аварирали автомобили. Започнал да намалява и пуснал аварийните светлини. Когато почти бил спрял с автомобила си, включил десен мигач и предприел маневра, за да се преустрои в дясната съседна лента за движение. Междувременно подс. В. също забелязал, че автомобилите пред него започнали да дават десен мигач и да се отбиват в съседната дясна лента за движение. Отбиващите вдясно автомобили били забелязани и от свидетелите С.и И.. Д.Р.не обръщала внимание на пътната обстановка, тъй като си играела с мобилния телефон. Свид. Б. видял изнасянето на последния автомобил пред тях. В момента, в който и последната движеща се кола пред автомобила на В. се изтеглила в съседното дясно платно, подсъдимият и свидетелите С., Б. и И. видели, че пред тях има спрели катастрофирали автомобили. Свид. С. и свид. Н.И.извикали на В. да внимава. В. натиснал спирачките, но вместо да продължи напред и да спре, извил волана надясно, навлязъл в съседната дясна лента, при което настъпил удар между неговия автомобил и автомобил „Сеат“, управляван от К. В.. В този момент В. вече се бил изтеглил в съседната дясна лента и се насочвал да продължи вдясно, за да заобиколи катастрофиралите преди това автомобили. Автомобилът на В. бил ударен по продължение на цялата лява страна. В резултат на удара между двата автомобила, този, управляван от В., се завъртял и се ударил със страничната лява част напред в л.а. „Опел Корса“ в областта на преден десен калник и в задната зона на л.а. „Фолкваген Голф“. В момента на удара св. Х. била с гръб към случващото се и се занимавала с майка си и дъщеря си, които били заедно с нея. Когато чула ударите, се обърнала, и видяла, че автомобилът й е ударен от автомобил „Тойота“. След настъпването на второто ПТП от други хора на мястото св. Х. разбрала, че, преди да се удари в техните коли, автомобилът на В. се бил въртял. Св. З. от своя страна говорела по телефона, за да извика родителите си. Впоследствие същата чула свиренето на гуми, което я накарало да се обърне към посоката, от която чула шума, и видяла как автомобилът на подсъдимия се върти в кръг, след което се удря в автомобил „Фолкваген Голф“ и в нейния автомобил. След ПТП свид. З. отишла да види какво става и дали има ранени в „Тойотота“ и установила, че свид. Д.Р.била в шок - викала непрекъснато и плачела. Междувременно подсъдимият помогнал на Р. да излезе от автомобила, дал й вода и успокояващо. Свид. С. се обадил на телефон 112. След пристигането на полицейските органи от ОПП-СДВР, подсъдимият бил изпробван за аллкохол с алтоекст „Алкотест Дрегер“ 7510, проба № 02925, която дала положителен резултат - 0, 75 промила съдържание на алкохол в издишания въздух. На В. бил издаден талон за медицинско изследване № 0349034 за даване на кръвна проба. Талонът бил издаден и връчен в 21.35 часа. Бил му издаден АУАН № 085920, въз основа на който не било издавано наказателно постановление, тъй като било образувано настоящото наказателно производство. Подсъдимият отишъл и дал кръвна проба за изследване в I-ва МБАЛ - гр. С. в 21.50 ч. с Протокол за медицинско изследване, в който при събеседването било посочено от В., че е консумирал бира около 500 мл. около 16.00 ч. същия ден. При извършената химическа експертиза на кръвната проба било установено съдържание на алкохол в кръвта на В. 0.6 промила. На мястото на произшествието пристигнала линейка на Бърза помощ, която откарала Д.Р.и свид. А.Б. заедно в УМБАЛСМ „Пирогов“, където им била оказана медицинска помощ. В резултат на ПТП на свид. Д.Р.били причинени следните травматични увреждания: счупване на дясната ключица и разкъсно-контузна рана в теменната област на главата. На свид. Б. била причинена контузия на лявата подбедрица. На 14.10.2013 г. около 20.30 ч. бил извършен оглед на местопроизшествие, при което били описани широчината на пътните платна и ленти, състоянието на платното, покритието, местоположението на автомобилите, участвали в ПТП (по начина по който същите били установени на място), уврежданията на автомобилите, като за ориентир била приета сградата, находяща се на бул. „•••••••••, по посоката на огледа - от бул. „Братя Бъкстон“ към бул. „Б.“. По време на огледа било описано състоянието на гумите на лекия автомобил „Тойота“ като такива с добро налягане и силно изразен грайфер. Била изготвена скица на местопроизшествието. По време на огледа на автомобила кормилната, спирачната и светлинната системи не могли да бъдат изследвани поради силната му деформираност. Пред районния съд е била приета единична съдебно-медицинска експертиза относно получените от св. Д.Р.увреждания вследствие на ПТП, от заключението на която се установява, че същата е получила счупване на дясната ключица и разкъсно-контузна рана в теменната област на главата. Получените травматични увраждания се дължат на удари с или върху твърди пъти предмети и получаването им може да се обясни по време и начин със съобщения механизъм на ПТП на 14.10.2013 г. Счупването на ключицата вдясно, поради анатомичната и функционална свързаност на ключицата с горния крайник е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение в движението на горен десен крайник за срок по-голям от 30 дни”. Описаната разкъсно- контузна рана е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Първостепенният съд е допуснал и приел повторна СМЕ, изготвена от вещи лица Н. /съдебен медик/и К. /специалист по ортопедия и травматология/, от заключението на която се установява, че при ПТП на дата 14.10.2013 г. на Д.Р.са й причинени: мекотъканна травма на главата - разкъсно-контузна рана в задната теменна област на главата и травма на горния десен крайник - косо счупване на дясната ключица. Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди пъти предмети по механизма на удари върху такива предмети, като могат да се получат при ПТП - вътре в автомобила. Мекотъканната травма на главата е резултат на директен удар, а счупването на ключицата е причинено от индиректен механизъм, при удар на пострадалата в части на купето в областта на рамото по страничната му повърхност, при което травматичната сила се предава по дългата ос на костта и се реализира счупване в средната трета на ключицата, добре видимо на наличната рентгенова снимка на пострадалата Р. от датата на инцидента -14.10.2013 г. в 21.16 ч. Разкъсно-контузната рана на главата причинила на Р. „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”. Възстановяването е в рамките на 10-14 дни с образуване на ръбец /белег/. Счупването на дясната ключица е причинило на пострадалата „трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни”, със срок на имобилизация от 4 седмици със мека превръзка тип „осморка“ или „дезо“, като срокът на нетрудоспособност е в рамките на 2-3 месеца, а за нефизически труд в рамките на 1, 5-2 месеца. Липсват данни за изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние. В о.с.з. пред районния съд ВЛ допълват, че на предоставената рентгенография на пострадалата се вижда пълно счупване на костта, с леко разместване. Вещо лице К. - специалист ортопед е категоричен, че чисто функционално за период от 16-17-20 дни е невъзможно възстановяване изцяло на обема на движението на ръката на пострадалата. Вещото лице сочи, че възстановителният период при по- младите хора е по-къс, но дори след сваляване на мобилизацията след 4 седмици, ще има обем на движение, който, обаче няма да е пълен, поради което и се налага рехабилитация. Съгласно приетата по делото СМЕ, касаеща свид. Б., последният в резултат на ПТП е получил контузия на лявата подбедрица, причинила му „болка и страдание”. Пред районния съд е приета и авто-техническа експертиза, изготвена от вещо лице П.П., от заключението на която се установява, че мястото на удара между лек автомобил „Тойота“ и лек автомобил „Сеат“ е настъпил по широчина на пътното платно от 10 до 13 метра вляво от десния край на пътното платно на бул. „Никола Петков“, считано по посоката на огледа; до дължина на пътното платно - от 30 до 40 метра след линията на ориентира, считано в същата посока. Мястото на удара между лек автомобил „Тойота“ и лек автомобил „Опел Корса“ и „Фолксваген“ е настъпил по широчина на пътното платно от 09 до 15 м. Районният съд е назначил и приел допълнителна авто-техническа експертиза, изготвена от вещи лица В. и Д., видно от която, след анализ на доказателствената съвкупност по делото, в т.ч. и показанията на свидетелите в хода на съдебното следствие, по отношение скоростите на движение на леките автомобили, участници в ПТП, ВЛ определят следните стойности: лек автомобил „Опел” и лек автомобил „Фолсваген“ са били в статъчно положение; лек автомобил „Тойота“, управляван от В. към момента на първия удар се е движел със скорост от порядъка, но не по-малко от 50 км./ч.; лек автомобил „Сеат“ се е движел със скорост от порядъка на 30 км./ч.; скоростта на лек автомобил „Тойота“ към момента на удара в спрелите леки автомобили „Опел“ и „Фолсваген“ е била от порядъка на 40 км./ч. Вещите лица са изложили в заключението виждането си относно конкретния механизъм на ПТП, като са посочили следните възможни причини за него /двете или трите в съвкупност/: субективния начин на управление на лек автомобил „Тойота“ от водача му В. - алкохолно повлиян; движение на В. при неспазване на необходимата безопасна дистанция от движещия се пред него лек автомобил „Сеат“ при скорост, некореспондираща с конкретните пътни условия; В. рязко е променил посоката си към съседната дясна лента, без да се е убедил и да е подсигурил тя да бъде безконфликтна; субективните действия на В. с органите за управление, довели до загуба на контрол над автомобила. Във връзка с отговора на въпроса относно предотвратимостта на удара между автомобила на подсъдимия и леките автомобили „Опел” и „Фолксваген” вещите лица дават следните отговори: от техническа гледна точка водачът В. при скоростта, с която се е движел (50 км./ч.) от момента, в който обективно е имал възможност да възприеме спрелите автомобили в неговата лента (около 40-41 м.) е бил в състояние да предотврати удара с тях, ако своевременно е реагирал за екстремно спиране (опасна зона 38-39 м.). От техническа гледна точка безопасната надлъжна минимална дистанция за движещите се със скорост 50 км./ч. автомобили при конкретните пътни условия е била от порядъка на 28-29 метра. Дължината на опасната зора за спиране на лек автомобил „Тойота“ при скорост от 50 км./ч. и конкретните пътни условия е от порядъка на 38-39 метра. Вещите лица са изготвили скица на местопроишествието, която отразява местата и начина на настъпване на ударите, както и втора такава, която отразява начина, по който МПС-тата са били заварени от полицейските служители. В съдебно заседание вещите лица допълват заключението си на база зададените въпроси на страните, като сочат, че не е необходимо да се изчислява скорост, при която ударът би бил предотвратим, тъй като той е предотвратим и при скорост от 50 км/ч., т.е още повече такъв би бил отговора на този въпрос и при по - ниска скорост. Вещо лице Д. припомня, че качеството и модела на гумите, както и тяхната износеност влияят върху спирачния път, но състоянието им може да се отчете само на мястото на местопроизшествието, а не впоследствие. Отбелязва също така, че вещите лица са работили с минимални стойности именно поради това и са сигурни, че ако този автомобил бъде изпробван, той ще спре на по - късо разстояние, отколкото са приели те в заключението си. Дават данни за автомобил, който е технически изправен, а изборът на водача какви гуми да си сложи на автомобила, влияе върху техническата му изправност, като подобрява неговото функционално състояние. Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за доказване: показанията на свидетеля Д.С., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/, както и дадените в хода на ДП и приобщени частично по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 НПК /л. 43 от ДП/; показанията на свидетеля Н. И., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/; показанията на свидетеля А.Б., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/; показанията на свидетелката Д.Р., дадени в хода на ДП и приобщени частично по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 НПК /л. 41 от ДП/; показанията на свид. О.Р., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/; показанията на свидетелката М.Х., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката М.З., дадени в хода на съдебното следствие /кредитирани частично/, както и приобщените частично от ДП такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 НПК /л. 39-40 от ДП/; показанията на свидетеля К. В., дадени в хода на съдебното следствие; заключението на СМЕ, касаеща свид. Д.Р., изготвена от вещо лице Л. /л. 55-56 от ДП/, както и заключението на СМЕ, изготвено от вещи лица Н. и К. в хода на съдебното производство; заключението на СМЕ, касеща свид. А.Б., изготвена от вещо лице Станчев /л. 59-60 от ДП/; заключението на АТЕ, изготвена от вещо лице Пенев, кредитирана частично /л. 63-74 от ДП; заключението на допълнителната АТЕ, назначена в хода на съдебното следствие, изготвена от вещи лица В. и Д. /кредитирана частично/; констативен протокол за ПТП - К-946 /л. 3-4 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и албум /л. 5-12 от ДП/; протокол за химическа експертиза № 1642/15.10.2013 г. /л. 47 от ДП/; талон за медицинско изследване /л. 48 от ДП/; протокол за медицинско изследване /л. 49 от ДП/; ЗППАМ от 17.10.2013 г. /л. 50 от ДП/; справка за издадени НП за нарушение на ЗДвП /л. 51 от ДП/; АУАН № 085920 /л. 52 от ДП/; справка за съдимост и др. Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада с фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на правилна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за доказване. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подс. В., първата инстанция е извършила необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно причините и механизма на настъпилото ПТП, характера и вида на причинената на пострадалата телесна повреда. Безспорно по делото са събрани множество гласни доказателствени средства, които могат да бъдат условно обособени в две групи- от една страна, показанията на св. М.З., М.Х. и К. В., като водачи на леки автомобили, участници в настъпилото ПТП, и показанията на св. Д.Р., Д.С., Н.И.и А.Б.-приятели на подсъдимия, пътували в управлявания от същия лек автомобил. Според въззивния съд първата съдебна инстанция е подходила с необходимата критичност и внимание към двете групи доказателствени средства, като им е дала правилна оценка. Съдът законосъобразно е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите, станали неволни участници в процесното ПТП, а именно- М.З., М.Х. и К. В.. Цитираните свидетелски показания въззивният съд подобно на първоинстанционния, намира за еднопосочни и последователни, непротиворечиви, изграждащи по убедителен и сходен начин фактология на случилите се събития. Същите са източник на пряка доказателствена информация относно релевантните по делото факти досежно механизма на настъпване на процесното ПТП и конкретните обстоятелства, при които е настъпило, както и поведението на всички участници в него. В показанията си тримата свидетели дават сведения за начина, по който всеки един от тях е възприел настъпилия удар, като излагат факти не само за събитията, свързани със собствените субективно възприети преживявания от случилото се, но дават описание за установените положение и поведение на всеки от участниците в ПТП, като показанията кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Настоящият съдебен състав намира, че констатираните разминавания в свидетелските показания на св. Д.С. и св.Р., от една страна, и тези на свидетелите А.Б. и Н. И., досежно скоростта, с която се е движил лекият автомобил, управляван от подсъдимия, са изяснени от посоченото от св.В. като скорост на движение на управлявания от самия него лек автомобил, доколкото последният е шофирал при същите обстоятелства, пътнотранспортна обстановка и интезивност на трафика като подсъдимия. Правилно районният съд се е отнесъл с нужната критичност към показанията на св.С. и св.Р. в тази им част, предвид близките им приятелски отношения с подсъдимия, като е наблегнал на показанията на другите двама свидетели, пътували в колата на подсъдимия, както и на посоченото от вещите лица по допълнителната САТЕ, доколкото заключението на същите е изготвено на база както свидетелските показания, но и на база обективните находки върху автомобилите. Правилно районният съд е отказал да кредитира показанията на св.С., И. и Б. в частта, в която същите навеждат твърдения, че ако не е била реакцията на В. да отбие рязко в дясно, същият е щял да се забие челно в спрелите автомобили пред тях, като в тази връзка категорично е заключението на ВЛ по назначената допълнителна САТЕ, според които при скорост на движение от 50 км./ч. и при така установената пътна обстановка и атмосферни условия, от момента, в който обективно е имал възможност да възприеме спрелите автомобили в неговата лента (около 40-41 м.) подсъдимият е бил в състояние да предотврати удара с тях, ако своевременно е реагирал за екстремно спиране (опасна зона 38-39 м.). На още по-голямо основание според вещите лица този отговор би бил същият и при по-ниска скорост на движение. Настоящата инстанция също като СРС намира заключенията по изготвените СМЕ на пострадалата за обективни, професионални и компетентни. Относно заключението по изготвената АТЕ (в хода на досъдебното производство), и назначената допълнителна такава, приета пред районния съд, между същите не се констатира разминаване по отношение на мястото за настъпване на ПТП, като правилно районният съд е кредитирал допълнителната САТЕ в частта, досежно механизма на ПТП, причините за същото и скоростта, с която се е движил управляваният от подсъдимия лек автомобил, доколкото допълнителната САТЕ е била базирана и на доказателствени средства, а именно-свидетелски показания, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд досежно нарушените от подсъдимия В. норми на специалния закон ЗДвП, с оглед категорично установеното по делото обстоятелство, че първият удар е бил между управлявания от подсъдимия лек автомобил и л.а. „Сеат”, управляван от св.В., който към този момент не се е движел пред автомобила на В., а в съседната лента. При съобразяване посоченото от вещите лица в заключението на допълнителната САТЕ, а именно, че и при скоростта, с която се е движел подсъдимия В. изначално, същият е имал възможност, без да променя посоката си на движение - да намали и да спре, без при това да настъпи удар със спрелите пред него автомобили, категорично се установява, че предприетите от последния действия по отклонение в дясната лента за движение, при което е настъпил първия удар в л.а. „Сеат“, а от там е последвал и ударът в спрелите автомобили, са били извършени при неправилна субективна преценка на ситуацията, респ. подсъдимият е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, съгласно който водачите на ППС са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Безспорно и по надлежния ред се установява и наличието на пияно състояние на подсъдимия, доколкото съдържанието на алкохол в кръвта на водача е била 0, 6 промила, установено с химическа експертиза. Всички тези доказателства, обсъдени и поотделно, и в своята съвкупност, по един категоричен начин позволиха на съда да приеме описаната по-горе фактическа обстановка, като намери повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за доказано по безспорен и категоричен начин, противно на застъпените във въззивната жалба доводи. По изложените съображения въззивният съд счете, че доказателствената съвкупност обосновава извод за осъществен от подсъдимия В. състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. От обективна страна на 14.10.2013 г. около 19.30 ч. в гр. С., по Околовръстен път, с посока на движение от бул. „Братя Бъкстон” към бул. „Б.”, в района на № 15, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота”, модел „Авенсис” с per. № ••••••••, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта - 0, 6 на хиляда, установено с протокол за химическа експертиза № 1642/15.10.2013 г. на МБАЛ „Света Анна”, подсъдимия Н.В. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Б.Р., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затруднение движението на горния десен крайник за срок повече от 30 дни”. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК, като подсъдимият не е искал и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Според съда няма основание за изключване отговорността на подсъдимия при условията на чл. 13 НК, както защитата пледира, доколкото за приложението на института на крайната необходимост е необходимо деецът да не е могъл да избегне по друг начин съществуващата непосредствена опасност. В конкретния случай от заключението на вещите лица по назначената допълнителна АТЕ се установява по категоричен начин, че при скоростта, с която подсъдимият се е движел, същият е могъл да избегне ПТП, като намали и спре, без при това да настъпи удар със спрелите пред него автомобили. Във връзка с изложеното от защитата становище за извършена от подсъдимия спасителна маневра съдебната практика, включително практиката на ВКС трайно приема, че при възникнала опасност за движението водачът на МПС има единствено задължение да намали скоростта или да спре. Той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация. Поначало т.нар. „спасителна маневра” е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да създаде рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите участници в движението. Водачът на МПС може да извърши спасителна маневра, но няма да носи наказателна отговорност само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по чл. 13 ал.1 от НК, т.е възникналата опасност не може да се предотврати по начините, предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДП и не е допуснал причиняване смърт или увреждане на хора /ТР № 106/ 31.10.1983 г. ОСНК/. Законът обаче не го задължава да направи това, защото изрично е регламентирал в чл.20 ал.2 дължимото поведение при възникване на опасност- да намали скоростта или да спре. Когато водачът на превозното средство е допуснал нарушения в режима на скоростта /движи се с несъобразена или превишена скорост/ или при възникване на опасност на пътя не е предприел незабавно мерки за задействане на спирачния механизъм и настъпят вредоносните последици, той ще носи отговорност за извършено престъпление по транспорта /така и Решение №234/07.07.2015 по дело №665/2015 на ВКС, НК, II н.о./. По отношение застъпеното становище на защитата за приложимостта на разпоредбата на чл.343 ал.2 НК или чл.343а ал.2 НК в конкретния случай, настоящият съдебен състав намира следното: Разпоредбите на чл.343 НК и чл.343а НК са имплицитно свързани. В разпоредбите на чл. 343, ал.2 НК и тази на чл. 343а, ал.2 НК, регламентиращи възможност на прекратяване на наказателното производство, ако пострадалият поиска това, изрично е указано, че се отнасят за случаи на престъпления по чл. 343, ал.1, б."а" или б."б" НК / в последния случай когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години/, съответно по чл. 343а, ал.1, б."а" във връзка с чл. 343, ал.1, б."б" от НК. Или иначе казано, възможността за прекратяване на наказателното производство е обусловена не само от волята на пострадалия, но и от конкретния вид престъпление, като това, за което на подсъдимия В. е повдигнато обвинение в настоящия случай - чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, не е сред изчерпателно посочените в закона. Не само систематичното място на двете правни норми, но и изброените в изрична изчерпателност хипотези в диспозитива на същите сочат на неприложимостта им за престъпления по чл. 343 ал.3 НК, каквото е процесното, ко ето е напълно обяснимо с оглед обстоятелството, че в последния случай се касае за квалифицирани състави на престъпления, разкриващи и по-висока степен на обществена опасност, при които законодателят е преценил, че волята на пострадалото лице дали да се води наказателен процес или не, е правноирелевантна. По отношение определеното на подсъдимия наказание въззивният съд намира, че правилно районният съд е съобразил настъпилите различни редакции на разпоредбата на чл.343 ал.3 НК /в редакция - ДВ бр. 60/2012 г., действаща към момента на извършване на престъплението/, като е определил наказанието с оглед предвидената към момента на извършване на деянието санкция на основание чл. 2, ал. 2 НК. Основателно районният съд е отчел и наличието на основание за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при отчитане добрите характеристични данни и младата възраст на подсъдимия към датата на деянието - 21 годишен; чистото му съдебно минало; обстоятелството, че последният е направил всичко, зависещо от него, за да помогне на пострадалата Д.Р.. С оглед изложеното съдът намира, че определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер на десет месеца съответства в пълнота на целите на чл.36 НК, като се явява в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца, като налице са и условията за приложението на чл.66 ал.1 НК, както е приел и районния съд. На основание чл. 343г, вр. чл. 343 НК правилно районният съд е наложил на подсъдимия В. лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднал от последното наказание времето, през което деецът е бил лишен от това право по административен ред със ЗППАМ считано от 14.10.2013 г. С оглед изричната разпоредба на чл.189 ал.3 НПК сторените разноски са възложени в тежест на подсъдимия. При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното отменяване или изменение, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение. Така мотивиран и на основание чл.338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,