Решение № 1102 от 18.12.2018 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 124/2018 г.

Производство по Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК. Делото е образувано на основание искова молба, подадена от ищеца – Д.Д.П., с постоянен адрес •••, чрез пълномощника адв.П.А. •••, с адрес за призоваване в гр.Плевен, ул.“•••“№••, ет.2, против ответника ЗАД“•••“-АД със седалище и адрес на управление в гр.София, район „•••“, ул.“•••“№•, ет.•, с която са съединени искове за обезщетение за вреди с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ и обща цена 50145.66лв.( от които 50000.00лв- за неимуществени вреди и 145.66лв.- за имуществени вреди), причинени от застрахователно събитие, настъпило на 16.09.2017г. преди пътен възел „НХК“ в близост до гр.Плевен, причинено от деликвента В.И.С., жител •••, застрахован по договор „Гражданска отговорност“, сключен с ответника. В исковата молба се твърди следното: Ищецът работи в ОД на МВР-Плевен, като служител в сектор „Пътна полиция“. На 16.09.2017г., около 16.00ч., на първокласен път І-3, „Бяла- Ботевград“, км.98, преди пътен възел НХК, в посока-гр.Плевен, при изпълнение на служебните му задължения по контрол за спазване ЗДвП от участниците в движението, е подал сигнал за спиране със стоп-палка на товарен автомобил марка „•••“, модел „ •••“, с рег.№•••, управляван от В.И.С., ЕГН-••••••••••, •••- Р., при движение с несъобразена с пътните условия скорост и при извършване на маневра „преминаване от лява в дясна пътна лента“, вследствие на подадения сигнал за спиране със стоп-палка, го ударил с предна дясна част на автомобила и реализирал ПТП, от което са последвали материални щети за автомобила, а ищецът е изпаднал в безсъзнание за около 40-50 минути, за който период няма спомени В следствие на удара е получил множество охлузни и травматични рани по лактите, по колената, както и фрактура на лявата раменна кост по средата, поради което е претърпял оперативна интервенция на 17.09.2017г. за поставяне на имплант ( заключваща права плака-комплект и естеосинтеза нип „Вебер“). Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, причинил ПТП е сключена при ответника ЗАД „•••“-АД, ЕИК •••, за което е издадена Полица №••••••••/•. с валидност от 10.06.2017г. до 09.06.2018г; С Решение №83/31.01.2018г., постановено по НАХД №186/2018г. на ПлРС, влязло в сила на 15.02.2018г., водачът В.И.С., е признат за виновен в това, че на 16.09.2017г. при управление на МПС – бус, марка“••• •••“, рег.№•••, нарушил правилата за движение (чл.5, ал.1, т.1, чл20, ал.1, и ал.2, чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.3, т.1, т.2, т3, чл.67, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил на Д.Д.П. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв, горен крайник з престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. чл.342, ал.1 от НК. В следствие на нанесената телесна повреда е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, подробно описани в обстоятелствената част на ИМ: На два пъти според очевидци и изгубвал съзнание – за 40-5- минути и за 20-30 минути; На 17.09.2017г. е извършена медицинска оперативна интервенция за поставяне на имплант; Болничното лечение е продължило 6 месеца.След операцията е изпитвал силни болки; След изписването, лечението е продължило в къщи, като през първите 15-20 дни изобщо не е могъл да се обслужва и в продължение на месец съпругата му е помагала в ежедневните дейности.През зимния период, при паднал сняг е следвало да бъде придружаван, тъй като не е успявал да пази равновесие§ Общото физическо възстановяване е продължило 5 месеца, като болките не са отшумели и понастоящем Бил е в отпуск поради временна нетрудоспособност от 16.09.2017г. до 08.02.2018г- Предписани са му били и е извършил 3 курка на физиотерапия, всеки по 10 дни. След ПТП страда от тревожност и нарушения в съня, често употребява аналгетици и успокояващи. Изпитва затруднения при работа с компютър.Има предписание до 1година от операцията да не вдига тежести повече от 10 кг; В следствие на произшествието изпитва затруднения при изпълнение на служебните си задължения на пътен полицай.Не може да управлява служебния автомобил с двете ръце. Поставеният имплант създава чисто битови неудобства- при преминаване през скенери и пр; Предстои му втора планова операция за премахване на поставения имплант. Претърпените болки и страдания се намиран в пряка-причинно следствена връзка с описаното ПТП. По реда на чл.380 от КЗ в ответниковото дружество е образувана застрахователна преписка №0411-700-0003-2017г, в резултат на което му е било предложено обезщетение в размер на 8000.00лв., което същият е отказал, тъй като счита, че е недостатъчно и занижено. Претърпял е и имуществени вреди в размер на 85.00лв. – разходи за закупуване на помощно средство за обездвижване на горния ляв крайник (ортеза), 2.90лв. за заплатена потребителска такса и 57.76лв. за закупени лекарства във връзка с лечението. Стойността на поставения имплант, първоначално е била заплатена от него, но после е възстановена от работодателя С Разпореждане на НОИ, претърпяната от ишеца злополука е призната за трудова на основание чл.55, ал.1 от КСО. На основание чл.238, ал.1 от ЗМВР работодателят му е изплатил обезщетение от 8236.20лв. Процедурата по размяна на книжа е извършена в пълен обем съгласно разпоредбите на чл.367-чл.373 от ГПК. В подадените отговор на исковата молба и допълнителен отговор, ответникът оспорва исковата претенция, като прави следните възражения: Пострадалият има принос за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е усложнил пътната обстановка, спирайки автомобил, движещ се в насрещната лента.Не са възникнали всички описани в исковата молба вреди за ищеца.Оздравителният период е по-кратък от твърдения. В представените писмени бележки страните, чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища и развиват подробни съображения. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения на медицинска и на авто-техническа експертизи, приложено е свършено НАХД№18682018г. по описа на Плевенски районен съд, Наказателно отделение. Писмените доказателства са приети с Определение №886/12.09.2018г., постановено по реда на чл.374 от ГПК, както следва: Писмените доказателства, представени с исковата молба: 1.Констативен протокол за ПТП с пострадали лице, Изх.№6000-34745/04.10.2017, ведно с план-схема; 2.Застрахователна полица № BG /23/117001654880 по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ЗАД „•••“-АД; 3. Справка (Проверка) за сключена застраховка „ГО“ за МПС с ДКН •••; 4.Решение №83/31.01.2018г., постановено по НАХД №186/2018г. на ПлРС, НО; .5.Уведомление за настъпване на застрахователно събитие от 05.10.2017г; 6. Писмо изх.№99-11987/10.10.2017г. на ЗАД „•••“-АД; 7. Писмо изх.№99-13500/05.01.2018г. на ЗАД „•••“-АД; 8. Писмо изх.№Ц499-975/01.03.2017г. на ЗАД „•••“-АД; 9.Писмо-30.03.2018г.от Д.П. до ЗАД „•••“- АД; 10. Писмо изх.№Ц499/1774/10.04.2018г. на ЗАД „•••“-АД; 11. Фиш за спешна медицинска помощ от 16.09.2017г; 12. Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО; 13.Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ“•••“-ЕАД; 14.Амбулаторен лист №000688/26.102017г; 15.Медицинско направление №000078/26.10.2017г; 16.Амбулаторен лист №000753/14.11.2017г; 17.Амбулаторен лист №000814/05.12.2017г; 18.Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20171520510/21.09.2017г на ЛКК по ортопедия; 19.Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20171453004/26.10.2017г на ЛКК по ортопедия; 20.Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20171453345/23.11.2017г на ЛКК по ортопедия; 21.Болничен лист за временна нетрудоспособност №Е2017176436793/21.12.2017г на ЛКК по ортопедия; 22.Болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20180210856 / 25.01.2018г на ЛКК по ортопедия; 23.Фактура №25/19.09.2017, изд. от „•••“-ЕООД; 24. Рецепта от д-р Ц., ведно с фискален бон за заплатена потребителска такса; 25. Рецепта от д-р Б., ведно с фискален бон за закупено лекарство „•••“; 26. Два броя фискални бонове за закупуване на лекарства „•••“ за главоболие и „•••“ за мазане на рана на ръката; 27.Фактура №7000010058818.09.2017г. на УМБАЛ „•••“-ЕАД; Писмените доказателства, представени с Допълнителната искова молба: 1. Декларация за трудова злополука, ВХ.№5101-14-46/03.10.2017г. на НОИ, ТП-Плевен; 2. Разпореждане №5104014046/06.10.2017г. на НОИ, ТП-Плевен. По делото са проведени две открити съдебни заседания – на 17 октомври 2018г. и на 21 ноември 2018г. Страните, чрез процесуалните представители поддържат изразените становища. Представят писмени бележки. Съдът като прецени по отделно и в съвкупност представените от страните доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приема за установено следното от фактическа страна: Ищецът Д.Д.П. с постоянен адрес ••• е служител от МВР, Областна дирекция-Плевен, заемащ длъжността инспектор в сектор „Пътна полиция“. На 16 септември 2017г. е проведена специализирана полицейска операция „ TISPOL “ по линия на товарните автомобили. Планът на акцията е разработен от свидетеля Р.К. Т.- началник група „Пътен контрол“ при „Пътна полиция“-Плевен във връзка с разпореждане на главния секретар на МВР. Същата се е състояла на първокласен път - І-ІІІ „Ботевград-Бяла“, км.98, преди пътен възел НХК, в близост до гр.Плевен. Участвали са четири полицейски автомобили и служители на „Пътна полиция“, между които свидетелите С. Л. К., Г.Д.И., Д.Л. Д., М. С. М., К.К.А.. Ръководител е бил ищецът Д.Д.П., като заемащ най-старшата длъжност – инспектор. Автомобилите са били в дясно от платното за движение, в посока-Плевен, на тревната площ, като двете ленти са останали свободни за движение, а служителите са били на лентата за спиране.Автомобилите са били с пуснати светлини сигнали. Служителите - в задължителното оборудване – със светлоотразителни жилетки, фуражки, стоп-палки. Движещите се автомобили са спирани за проверка в очертания от светлоотразителни конуси. Ищецът - инспектор Д. П. е спирал автомобилите със стоп-палка и е контролирал действията на останалите участници в акцията. Времето е било светло и слънчево, а пътната настилка – суха. Около 16.00часа, ищецът, който заедно със свидетеля Г. Д.И. се е намирал на банкета, в страни от дясната пътна лента за движение, е подал сигнал за спиране чрез стоп-палка на движещия се в лявата пътна лента, в посока София-Плевен, товарен бял автомобил (бус), марка „•••“, модел „ •••“, с рег.№•••, управляван от В.И.С., ЕГН-••••••••••, •••- Р.. Водачът на приближаващия автомобил е възприел командата на длъжностното лице и е предприел преминаване от лява в дясна пътна лента. При изпълнението на тази маневра, предната дясна част на автомобила удря ищеца Д.П.. Звукът от удара е силен и е възприет от всички участници в акцията. Тялото на ищеца извършва въртеливо движение и пада в лентата за спиране, а бусът, управляван от свидетеля В.С. продължава движението си, след което спира. Полицейските служители веднага са се озовали при падналото тяло на колегата си. Свидетелят К. А.е оградил мястото на произшествието с конуси и е отбил движението в едната лента за да не стане друго произшествие. След това е изготвил план-схема на произшествието. При извършената проверка от свидетелите Д.Д. и М. М.в качеството им на служители на“Пътна полиция“, водачът на товарния автомобил В.С. е признал, че от далече е видял патрулните автомобили и униформените полицаи. Свидетелите С. К., Г. Д.И., Д.Д., М. М.се опитали да окажат помощ на ищеца.Установили са, че същият е неадекватен и неконтактен. Обадили са се на „Спешна помощ“ и с изпратената линейка същият е откаран в Спешно отделение. Пострадалият е прегледан от дежурния в спешен ортопедичен кабинет при УМБАЛ-Плевен – свидетеля д-р Е. Б. и е консултиран със специалист по неврохирургия- доц. В.. Установено е счупване на хумеруса и пострадалият е настанен в Университетската клиника по ортопедия и травматология-Плевен. Увреждането е свързано със силни болки. Извършена е операция от свидетеля д-р Е.Б..Операцията е рискова, тъй като в областта на фрактурата преминава нерв, засягането на който води до инвалидизация, каквато в случая не е настъпила. Според свидетеля се касае за т. нар.“високо енергийна травма“. Освен счупването на костта съществуват и травми на меките тъкани. Монтиран е имплант, който подлежи на отстраняване чрез втора операция. Оздравителният процес при пострадалия протичал по-бавно. Функцията на ръката в значителна степен е възстановена, но пострадалият изпитва затруднения при вдигане. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Г.С. – специалист по ортопедия и травматология, ищецът е диагностициран с фрактура на химерус в ляво, със загуба на съзнание. Механизмът на причиняването съответства на блъскане с автомобил, движещ се с голяма скорост.Пострадалият е претърпял мозъчно сътресение, което е потвърдено от неврохирург при приемането му в Спешно отделение.Понастоящем не съществува опасност за развитие на мозъчен оток с летален изход в следствие на сътресението. Проведена е оперативна интервенция на лявата раменна кост с поставяне на метална остеозинтеза.Продължителността на оздравителния период е около една година. При прегледа са установени хипотрофия на мускула на ляв горен крайник с отслабнал силов захват, дефицит на абдукацията на лява раменна става от 20 градуса, пълен обем на лакетната става.Предвижданията за пълно физическо възстановяване са около година и половина. Наложително е след възстановяването да се проведе втора операция за отстраняване на импланта. Възстановяването след тази операция може да се предвиди на около 2-3 месеца с последващ курс на физиотерапия и рехабилитация. Като при всяка операция съществува риск от инфекция, увреждане на нерв, кръвозагуба, риск от анестезията. От показанията на свидетелите Г.П. и Л.А.( съответно съпруга и тъща на ищеца, като последната е пенсионирана медицинска сестра) се установява следното: След като им е съобщено, че ищецът е претърпял пътен инцидент по време на работа, двете веднага отишли в Спешно отделение. Постадалият бил поставен на количка. Присъствали са колегите му, вкл. и началникът на група“Пътен контрол“- Р.Т.. П. е бил неконтактен с „блуждаещ поглед“, неосъзнаващ състоянието си и обстановката, не е познал близките си. ( След време е споделял, че няма спомени за тези моменти). При приемането му в Клиниката по ортопедия, дясната ръка и гърбът му са били сини, лактите и колената - обелени, по тялото имало рани. Извършена му е операция, след която една седмица е пребивавал в съответната клиника.Дясната му ръка не е имала сетивност. Не е могъл да се обслужва сам и се е наложило съпругата му да го придружава в болницата. След изписването състоянието му е продължило да бъде тежко.Изпитвал е силни болки, което е налагало да приема обезболяващи медикаменти. Не е могъл да извършва елементарни дейности по обслужването си, което е налагало съпругата му да го облича, къпе и пр. Не е успявал да пази равновесие и винаги при излизане от къщи е следвало да бъде придружаван. Животът на семейството рязко се е променил, тъй като ищецът не е бил в състояние да извършва ежедневните дейности, свързани с грижите за децата и семейството. Силно се е притеснявал да не бъде инвалидизиран и да не бъде в състояние като глава на семейството да издържа близките си. Състоянието на ищеца и променената обстановка в дома, се е отразила изключително негативно върху емоционалното състояние на децата. Проведени са три курса на физиотерапия. С течение на времето състоянието на пострадалия се е подобрявало, но и сега има ограничения в движенията и продължава да изпитва болки. Станал е неспокоен, появили се проблеми със съня, с дишането и пр. Първоначално не е могъл изобщо да шофира, но и сега изпитва болки при управление на МПС. От писмените доказателства се установява, че ищецът е бил в отпуск по болест през периода от 16.09.2017г. до 08.02.2018г. Свидетелят Р.Т. установява, че след започване на работа ищецът не е бил в състояние на управлява служебния автомобил, който е с механични скорости. ОД на МВР е декларирала злополуката с ищеца Д.П. като трудова, с Вх.№5101-14-46/03.10.2017г..С Разпореждане №5104-14-46/06.10.2017г. на длъжностно лице при ТП на НОИ-Плевен, на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука от осигурителя ОД на МВР-Плевен, станала с Д.Д.П., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСОV(л.59, 60) Съгласно заключението на авто-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж.В.П., след изслушване на свидетелските показания в съдебно заседание, свидетелят В.С. като водач на МПС (бус), марка „•••“, модел „ •••“, с рег.№•••, е забелязал полицая П., който е бил на видимо място, с униформа, с помощно средства и има значителна фигура. С Решение №83/31.01.2018г., постановено по НАХД №186/2018г., по описа на Плевенски районен съд, Наказателно отделение, влязло в сила на 15.02.2018г. свидетелят В.И.С. е признат за виновен в това, че на 16.09.2017г. на главен път І-3 в района на пътен възел преди с.••, Област-Плевен, при управление на МПС, бус, марка „•••“, модел „ •••“, с рег.№•••, нарушил правилата за движение(чл.5, чл.20, чл.25 от ЗДвП) и чл.3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Д.П. •••, изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. На 09.06.2017г. между собственика на автомобила, управляван от свидетеля В. С. (бус, марка „•••“, модел „ •••“, с рег.№•••)- ••••със седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.“••“№••, ет.• и ответника -ЗАД“•••“-АД със седалище и адрес на управление в гр.•, ул.“•••“№•, е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Застрахователното дружество е издало застрахователна полица № BG /23/117001654880 с период на покритие от 10.06.2017г. до 09.06.2018г(л.14) Ищецът е подал до ответниковото застрахователно дружество, Уведомление за настъпило застрахователно събитие, регистрирано с входящ номер от 09.10.2017г., въз основа на което е образувана Щета№01-700-003- 2017г. С Писмо изх.№999-1774/10.04.2018г., адресирано до ищеца, застрахователят е определил окончателно и крайно обезщетение в размер на 8000.00лв.(осем хиляди лв.) Пострадалият не се е съгласил с предложения размер на обезщетението, поради което извънсъдебно споразумение между него и застрахователя, не е сключено, а на 25.05.2018г. е предявен иск по чл.432, ал.1 от КЗ, въз основа на който е образувано настоящето дело. На основание чл.238, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.239 и чл.241 от ЗМВР, за претърпяна телесна повреда по повод изпълнение на служебните задължения, от страна на МВР на ищеца Д.П. е изплатено еднократно парично обезщетение в размер на 8236.20лв.(Писмо на л.77 от делото) Горната фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на всички писмени доказателства, данните в приложеното НАХД №18682018г. по описа на ПлРС, НО, заключенията на медицинската и авто-технческите експертизи, показанията на всички свидетели, посочени от ищеца и отчасти от показанията на свидетеля В. С., посочен от ответника. От изложеното по-горе е видно, че съдът възприема фактическата обстановка, описани в исковата молба. Изложеното в показанията на свидетеля С., че на пътното платно не е имало конуси със светлоотразителен цвят, очертаващи мястото за отклоняване и спиране на контролираните автомобили, а такива са поставени след произшествието, се опровергава от показанията на свидетелите – полицаи и от данните в представената скица за автопроизшествие. – Свидетелите С. К., Г.И., Д.Д., .А., М. М. установяват, че от началото на акцията д вижещите се автомобили са спирани за проверка в очертания от светлоотразителни конуси. След произшествието свидетелят К. А.е оградил и мястото на произшествието с конуси и е отбил движението в едната лента за да не стане друго произшествие. Т.е. касае се за преместване на конусите с цел запазване на местопроизшествието, а не за първоначално поставяне. С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните правни изводи: С ъдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ и обща цена 50145.66лв, представляваща обезщетение за вреди, (от които 50000.00лв- за неимуществени вреди и 145.66лв.- за имуществени вреди), причинени от застрахователно събитие -ПТП, настъпило на 16.09.2017г. преди пътен възел „НХК“ в близост до гр.Плевен. Т.е. касае се за т. нар. пряк иск ( преки искове) на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата (деликвента), за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. По допустимостта на двата обективно съединени иска: Тъй като с преките искове на увреденото лице се претендират обезщетения за вреди от ПТП, настъпило през 2017г, приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480, ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ, специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя по ГО на виновния водач на МПС, а именно предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по чл.380 от КЗ през 2017г.(л.17 и сл.), извънсъдебно споразумение не е постигнато, а исковата претенция по преките искове е заявена през м. май 2018г. От това следва, че е налице специалната процесуална предпоставка за допустимост на предявените преки искове на увреденото лице. Освен това, исковете да допустими и с оглед общите критерии на ГПК, тъй като са предявени между надлежни страни, при наличие на правен интерес и в исковата молба се обосновават фактическите предпоставки на чл.432 от КЗ. По основателността на двата обективно съединени иска: В тежест на ищеца е да установи следното: Настъпването на ПТП; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при управлението на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно дружество, който да има действие за периода на настъпилото събитие; Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498, ал.3 във вр. чл.496 от КЗ; Вид и характер на причиненото увреждане на здравето; Оздравителен период – продължителност и специфики; Претърпени болки и страдания; Вид, характер и стойност на причинените имуществени вреди. В тежест на ответника е да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи, че не са налице фактическите положения, описани в исковата молба.Да докаже възражението си за съпричиняване на настъпилия резултат. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.413, ал.2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. Съгласно ал.3, разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета.-т.е. при освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (какъвто е случаят със свидетеля С. по приложеното НАХД№186/2018г.) или при решаване на делото със споразумение. Следователно, съгласно чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, въз основа на влязло в сила Решение №83/31.01.2018г., постановено по НАХД №186/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Наказателно отделение, настоящият съдебен състав приема за установено, че на 16.09. 2017г., при управление на МПС, свидетелят В.С. е причинил средна телесна повреда на ищеца Д.П., изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв горен крайник( т.е лява ръка).Налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане-деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка, вреди. Безспорно е установено, че между собственика на автомобила, при управлението на който е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът, и ответниковото застрахователно дружество, е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“. Видно е от данните в представената полица, че ПТП от 16.09.2017г., като застрахователно събитие, е настъпило при действие на договора, включващ периода от 10.06.2017г. до 09.06.2018г. Горното е достатъчно, за да се приеме, че предявените от ищеца против ответника, обективно съединени преки искове по чл.432 от КСО са доказани по основание. За да се произнесе относно размера, в който следва да се уважат исковете, съдът съобрази следното: Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът с поведенито си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като от една страна не е положил усилия за запазване на собственото си здраве, а от друга с поведението си е усложнил пътната обстановка: Въз основа показанията на свидетелите, посочени от ищеца, е установено, че както пострадалият, така и свидетелите са били участници в организирана полицейска акция. Направено е било всичко възможно водачите на преминаващите моторни превозни средства да забелязват полицейските коли със светещи фарове и униформените полицаи със светло отразителни жилетки. Ищецът е изпълнявал своите задължения като ръководител на акцията, като е спирал за проверка автомобилите. От заключението на в.л. инж.П. и от показанията на свидетеля Г.И., който преди произшествието е бил в непосредствена близост до пострадалия, се установява, че свидетелят В.С. е видял полицаите и конкретно инспектор П., който му е дал знак със стоп-палка за спиране и му е посочил къде да спре. Неизпълнението на нареждането на полицая следва да се вмени изцяло във вина на този водач. С това се обяснява и учудването на всички присъстващи от настъпилия удар, при който е пострадал ищецът. Несъстоятелно е твърдението на ответника, че изпълнявайки служебните си задължения ищецът е допринесъл за усложняване на пътната обстановка и настъпването на ПТП, при което е пострадал. Относно иска за неимуществени вреди: Освен счупването на лявата раменна кост, обуславяща средна телесна повреда, което прави деянието съставомерно и за което деецът е признат за виновен, пострадалият е претърпял още загуба на съзнание и множество наранявания по тялото като охлузвания на колена, лакти, наситявания на гърба, повреда на меките тъкани в областта на счупването. Претърпял е оперативна интервенция, продължителен оздравителен период, липса на пълно възстановяване към настоящия момент.Предстои нова операция за отстраняване на импланта с всички вероятни рискове и нов оздравителен период. След увреждането и след операцията, ищецът е търпял силни болки, за намаляване на които е бил принуден да приема обезболяващи медикаменти. След настъпването на увреждането, като и по време на постоперативния период, пострадалият е търпял изключителни неудобства и ограничения в личния си живот, тъй като не е бил в състояние да извършва елементарни битови и хигиенни дейности, бил е изцяло зависим в ежедневието от близките, изпитвал е чувство за непълноценност, социална изолираност.Не е могъл да пази равновесие при движението си навън, не е бил в състояние на управлява МПС. Лечението следва да продължи, като според в..л. д-р С. следва да се комбинира физиотерапия, балнеолечение и др. методи. Съобразявайки настъпилите увреждане на здравето на ищеца, извършените и предстоящи хирургични интервенции, рисковете от последните, претърпените и продължаващите болки, страдания и неприятни емоционални изживявания, обществено-икономическата обстановка в страната и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че за репариране на претърпените неимуществени вреди, ответникът като застраховател на деликвента по застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден да заплати на ищеца като увредено лице, обезщетение в размер на 50000лв.(петдесет хиляди лв.), ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 16.09.2017г. до окончателното изплащане. Неоснователно е възражението на ответника за приспадане от сумата на обезщетението, изплатеното на ответника парично обезщетение от 8236.20лв. на основание ЗМВР. - Съдът посочва, че работодателят е изплатил на пострадалия обезщетение за настъпила трудова злополука. Изплатеното обезщетение от работодателя и претендираното по съдебен ред обезщетение от застрахователя на деликвента имат различен характер, тъй като произтичат от различни правоотношения. – Работодателят е изпълнил задължението си да обезщети своя служител за претърпените от него вреди във връзка с изпълнението на възложените му задачи. Застрахователят дължи обезщетение на увреденото лице на основание договор за застраховка, сключен с причинителя на вредата при настъпило застрахователно събитие. Относно иска за имуществени вреди: Ищецът претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 145.66лв. – разходи за лечение, от които 85.00лв.- стойността на закупено средство за обездвижване на горен крайник(ортеза); 2.90лв.- потребителска такса; 57.76лв.- предписани лекарства, които са закупени. Съдът намира, че ищецът претендира заплащане на разходи, които са пряко свързани с процеса на лечение. Техният вид и стойност се установява от писмените доказателства, приложени към исковата молба и намиращи се на л.35-л38 от делото: Фактура и касов бон за закухена ортеза за горен крайник – 85.00лв. Фискален бон за заплатена потребителска такса от 2.90лв. на 23.10.2017г и рецепта от същата дата; Рецепта, изписана от свидетеля д.р Б. и фискател бон за закупено лекарство ••• – 46.13лв.; Фискален бон за •••-2.93лв от 20.09.2017г; Фискален бон за •••-20.09.2017-8.70лв. Въз основа на горните обстоятелства, съдът приема, че искът за имуществени вреди е доказан изцяло в предявения размер и следва да бъде уважен, като застрахователят на причинителя на щетата бъде осъден да заплати исковата сума от 145.66лв, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба, тъй като разходите са направени в различно време след настъпването на увреждането. От изложеното е видно, че предявените от ищеца против ответника обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 във вр.чл.83, ал.2, т.4 и чл.69, ал.1, т.1 от ГПК да заплати по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 2050.00лв.( две хиляди и петдесет лв.) върху уважените искове, от която 2000.00лв. – д.т. върху иска за неимуществени вреди и 50.00лв.-д.т. върху иска за имуществени вреди. Съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК на л.133 от делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 250.00лв.- възнаграждение за вещо лице. На основание чл.38, ал.3 от ЗА ответникът следва да заплати на адв. П.А. ••• за оказана безплатна адвокатска помощ, възнаграждение, както следва: Сумата от 2200.00лв.( две хиляди и двеста лв.) на основание чл.7, ал.2, т.4 във вр.ал.8 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения – по иска за неимуществени вреди с цена 50000лв., за разглеждането на който са проведени две съдебни заседания; Сумата от 300.00лв.( триста лв.) на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдС по иска за имуществени вреди с цена 145.66лв.; Или общо адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.3 от ЗА във вр. чл.7, ал.2 от Наредба№1/2004г. на ВАдС в размер на 2500.00лв.( две хиляди и петстотин лв.) По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК