Решение № 265784 от 17.9.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 10840/2017 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба вещи на основание договор за продажба от 12.05.2016 г. Ответникът основава своите вещни права на постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2014 г. Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права, а публичната продан на движими вещи – оригинерен – арг. чл. 482, ал. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. Спорен между страните е въпросът относно характера на вещите, предмет на предявения ревандикационен иск – дали същите са движими или недвижими, като от тази им същност се определя допустимостта на иска, доколкото според разпоредбата на чл. 482, ал.2 ГПК иск за движими вещи предмет на приключила публична продан е недопустим, а с оглед разпоредбата на чл. 496, ал., изр. 2 ГПК, такъв по отношение на недвижим имот, предмет на публична продан – допустим /в този смисъл решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС – по отношение на недвижимия имот и решение № 28 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 4130/2015 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС – по отношение на движимите вещи/. В тази връзка съдът намира следното. Движимите вещи губят своята самостоятелност, след като те бъдат трайно прикрепени към недвижимата вещи или към друга главна движима вещ по начин, който пречи на отделянето им без съществено увреждане, както на главната вещ, така и на присъединената вещ. В разпоредбите на чл. 97 и 98 ЗС е уреден именно този принцип на присъединяването, според който принадлежността губи своята самостоятелност и следва собствеността на главната вещ, ако не е предвидено друго. В задължителната практика на ВКС се приема, че присъединяване е налице не само при наличие на посочения по-горе технически признак, но и при функционална зависимост между принадлежността и главната вещ. Така в решение № 55 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 1754/2018 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС е прието, че трайно прикрепени към недвижимия имот са не само вещите, чието отделяне би довело до физическо му увреждане, но и тези, с отделянето на които би се нарушило функционирането му. Прието е, че когато вещта е прикрепена по начин, който позволява демонтирането и отделянето й от имота без увреждането му (като пример са дадени керемиди, електромери, мивки), тя се придобива от собственика като принадлежност към имота при условията на чл. 98 ЗС - принадлежността следва главната вещ, ако не е уговорено или постановено друго. В решение № 45 от 26.07.2019 г. по т. д. № 1319/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС изрично е обсъден въпросът за значението на този принцип при изясняване въпроса за характера на движима или недвижима вещ конкретно за силозното стопанство, като е посочено, че преценката не може да се прави единствено на база възможността за отделяне без увреждане на силозите от фундаментите, на които са монтирани. Установява се от приетите по делото технически експертизи, че процесните вещи са част от комплекс, предназначен за съхранение на зърно. За монтиране на място на основните машини от комплекса – 4 силоза за съхранение на зърно, буферен силоз, силоз за отпадъци и сушилня /предмет на исковата молба/, както и изграденото като част от комплекса авторазтоварище, е било необходимо изграждането на специално предназначена за целта бетонова площадка с фундаменти, на които да бъдат монтирани силозите и останалите основни машини от комплекса. За построяване на комплекса е било необходимо ободряването на изменение в подробния устройствен план, издаването на строително разрешение и на 13.08.2008 г. е получено разрешение за експлоатация. Останалата част от вещите, предмет на исковата молба, представляват такива със спомагателно значение – редлерите, вентилатори, пасарелки, приемателна шахта, елеваторни кофички, трипътни клапи, двупътни клапи, електромоторни шибъри, самотечни тръби, самотечни тръби, силово и релейно ел.табло, силови и релейни табла за измитащи шнекове, силово-релейна инсталация, заземителна и гръмоотводна инсталация на 4 броя силози, автоматична система за температурен контрол на 4 броя силози. Съдът намира, че с променяна и определена предназначение на недвижимия имот, върху който е изградено силозното стопанство, посредством одобрение на план за изменение, извършване и одобряване на строеж на бетонова площадка и фундаменти, върху които да бъдат разположени отделните елементи от силозното стопанство, самата функция и предназначение на имота е определено за този вид „строителство“. От това следва, че закупуването на машините и съоръженията, елементи от силозното стопанство от страна на собственика на имота „ИГАЛ“ ООД е именно с тази цел същото да бъде монтирано върху тази земя и трайно предназначено за ползване като част от стопански комплекс за съхранение на зърно. Ето защо съдът намира, че изграждане и монтиране на процесните вещи като част от комплекса за съхранение на зърно същите са загубили своята самостоятелност. С оглед разпоредбата на чл. 92 ЗС, при прехвърляне правото на собственост върху земята, приобретателят става собственик на всички приращения, освен ако не е уговорено друго. В тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК на ВКС е даден изричен отговор на въпроса за прехвърлителния ефект по отношение на подобренията и принадлежностите на публичната продан. Прието е, че при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В случай че същата представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 ЗС се прилага на общо основание. В настоящия случай се установява, че към датата на вписване на договора за ипотека в полза на взискателя по изпълнително дело № 20131630420056 на ДСИ Л.Г.при РС – гр. Монтана процесните вещи са били монтирани и изградени като част от цялостния комплекс. Същите са предмет на ипотечното право, същевременно са и изрично посочени и в предмета на публичната продан и постановлението за възлагане. Ищецът се легитимира с договор за продажба на движими вещи от 12.05.2016 г., а праводателят му извлича правата си от договор за продажба от 15.07.2008 г. и съдебна спогодба от 26.04.2016 г. по гр.д. № 105 по описа на ОС – гр. Враца, във връзка с която е подписан протокол за предаване на вещите предмет на договора на датата 27.04.2016 г. Договорът, от който праводателят на ищеца черпи своите права е с дата предхождаща учредяването на ипотечното право, поради което следва да бъде обсъден въпросът за противопоставимостта на правата на ищеца, а с оглед на това и за действителността на договора за продажба на движими вещи от 15.07.2008 г. Самият договор за продажба на движими вещи от 15.07.2008 г. не е представен по делото, като за съдържанието му съдът прави изводи от одобрената съдебна спогодба от 26.04.2016 г. по гр.д. № 105 по описа на ОС – гр. Враца. В тежест на ищеца по делото във връзка с направеното оспорване на датата на този договор, както и на договора, от който самият той черпи права беше да докаже, че същите са подписани именно на тази дата. Касае се за частни документи, неподписани от страна, на която същите се противопоставят, поради което същите нямат формална доказателствена сила за посочената в тях дата и въпросът за същата подлежи на доказване от страната, която се позовава на писмените доказателства – от ответниците / в този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 32 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1109/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др./. Симулативна (при абсолютна симулация) е тази сделка, която страните са сключили, за да създадат за пред трети лица привидност за съществуването на такава облигационна връзка, без страните да желаят сключването на сделката и пораждането на последици от същата, като симулативната сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД. За доказване на обстоятелствата относно датата на сключване на двата договора за продажба ищецът не ангажира доказателства. Същевременно от събраните по делото доказателства обсъдени по отделно и в тяхната логическа връзка и последователност съдът намира за несъмнено установен факта, че договор за продажба от 15.07.2008 г. и спогодба, одобрена на гр.д. № 105/2015 г. по описа на ОС – гр. Враца са привидни, сключени при условията на абсолютна симулация, с единствена цел да са създаде привидност пред кредиторите на „ИГАЛ“ ООД – в несъстоятелност относно принадлежността на тези вещи. До този извод съдът достигна вземайки предвид на първо място обстоятелството, че гр.д. № 105/2015 г. по описа на ОС – гр. Враца е заведено след датата на решението, постановено по частна жалба на Б.Б.Н. срещу постановление за възлагане от 01.07.2014 г., в което е прието, че жалбата се отхвърля, тъй като жалбоподателят Н.не е владелец на имота. На второ място, този извод следва и от съдържанието на самата спогодба, в т.ч. и в частите, обективиращи съгласие на страните относно съдържанието на договора за продажба от 15.07.2008 г. Посоченият в съдебната спогодба договор за продажба на движими вещи е за тяхната продажба на стойност 25 100, 00 лева, която стойност е с десетки пъти по-ниска от пазарната им стойност. Същата към датата, на която се твърди договорът да е подписан не е установена по делото, но повече от 10 години след това се установява тя да е 748 667, 00 лева, вземайки предвид и амортизацията. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че видно от съдържанието в постигнатата спогодба, страните по договора за продажба са се съгласили вещите нейн предмет да останат за безвъзмездно ползване у продавача, от което следва съмнение за наличието на интерес от купувача за тяхното ползване като един от елементите на правомощията на собственика, в т.ч. и с оглед извличането на ползи от собствеността посредством получаване на наемна цена. Същевременно от съдържанието на така постигнатата спогодба може да се направи извод в полза на страната, на която се противопоставя, че към момента на сключване на договора за продажба – на 15.07.2008 г., вещите нейн предмет вече са били годни за експлоатация, т.е. фактически монтирани, с възможност за ползването им по предназначение, с оглед предоставеното с договора право на ползване, следователно към този момент те са загубили своята самостоятелност. Следвайки същата цел, страните по спогодбата са посочили в нея уговорена дата на предаване на владението на купувача след подписване на спогодбата. Предявяването на иска по гражданското дело, в което е подписана спогодбата следва както насочването на изпълнението върху тези вещи по изпълнително дело № 20131630420056 на ДСИ Л.Г.при РС – гр. Монтана и тяхното възлагане и откриването на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „ИГАЛ“ ООД. Съдът намира, че от така обсъденото съдържане на договора и постигнатата съдебна спогодба несъмнено следва изводът, че страните не са желали пораждането на техните последици – прехвърляне на собствеността на вещите техен предмет и предаване на тяхното владение. Предвид правните изводи за нищожност на договора за продажба и на постигнатата съдебна спогодба /непротивопоставима на ответника в настоящия процес/ поради тяхната симулативност, към датата, на която се твърди, че е сключен договор за продажба от 12.05.2016 г. праводателят на ищеца Б.Н. не е бил собственик на вещите предмет на договора. Към този момент вещите предмет на договора са загубили и своята самостоятелност, поради което е нямало как да бъдат предмет на самостоятелен договор за продажба на движими вещи, същите са били част от главната вещ – недвижимия имот, който е предназначен за прикрепянето им и без предварителното им отделяне от самия собственик не е могло да бъдат самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка. Процесните вещи след монтирането им никога не са били демонтирани от имот с идентификатор 48489.1.944 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД на АК, гр. Монтана, изменен със заповед КД-14-12-264/30.10.2006 г. комплекс, като те се намират там и към момента на приключване на устните състезания. До момента на отделяне на процесните вещи, имащи характер на основни машини за съхранение на зърно от имота, върху който са разположени и до момента на отделяне на спомагателните машини, обзавеждане и оборудване от основните такива, същите нямат самостоятелен характер и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Предвид изложеното съдът намира за установено по делото, че ответникът е станал собственик на процесните вещи по силата на постановление за възлагане от 01.07.2014 г., поради което предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен. По разноските. При този изход от делото ищецът няма право на разноски. Същият на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 620, ал.5 ТЗ следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 7486, 67 лева. Ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 8252, 00 лева – адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът