Решение № 187 от 18.4.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1692/2022 г.

Производството е по реда на чл.63 и сл. от ЗАНН. Образувано е въз основа на жалба от И. Ф. У. от с.Априлци, обл.Пазарджик против Наказателно постановление №13-2200339/27.10.22г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда"- гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 лева. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. На първо място се твърди, че нарушението не е било извършено, доколкото между жалбоподателя и посочената в НП А. К. А. не е възникнала трудовоправна обвързаност съгласно КТ. Същевременно се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административнонаказващия орган, изразяващи се в липса на точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Настоява се, че АУАН е съставен незаконосъобразно в хипотезата на чл.40 ал.2 ЗАНН, без нарушителят да е бил надлежно поканен преди това. Най-сетне се навеждат доводи относно приложението на чл.28 ЗАНН, като се твърди, че случаят може да бъде квалифициран като маловажен. С тези аргументи се моли обжалваното НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят сам и чрез своите процесуални представители- адв.Т. Р. и адв.В. К., поддържа жалбата. В хода по същество адв.Т. Р. доразвива изложените в жалбата доводи относно липсата на трудовоправна обвързаност между нейния доверител и посочената в НП- А. К. А., като настоява, че не са събрани доказателства за наличието на един от задължителните елементи на правоотношението, а именно- заплащане на възнаграждение за положения труд. Претендират се разноски за един адвокат. Ответникът по жалбата Д“ИТ“- Пазарджик, чрез упълномощения от директора юрисконсулт Шотева, оспорва жалбата, като излага от своя страна доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Настоява, че нарушението е доказано чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 24.08.2022г., преди обяд, св.Р. М. и колегата му Г. С.- инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Пазарджик, при изпълнение на служебните си задължения, пътувайки в посока от гр.Пазарджик за гр.Панагюрище, забелязали в землището на с.Априлци, в местността „Калински храсти“, градина, засята с чушки и десетина лица, които в този момент берели готовата продукция. При предприемане на действия по проверка за спазване на трудовото законодателство, служителите на ДИТ- Пазарджик, със съдействието на св.Д. Л.- полицейски служител при РУ- Пазарджик, съставили списък с личните данни на лицата, които били установени на място /л.19, л.20 от делото/. Сред тях била и св.А. К. А., посочена в процесното НП като страна по трудово правоотношение с жалбоподателя. На място проверяващите констатирали и наличие на празни кашони, предназначени за събиране на набраните чушки. След проведен разговор с берачите и стопанисващия масива И. Ф. У., инспекторите при ДИТ- Пазарджик установили, че между тях няма сключени трудови договори. И двете страни твърдели, че се касаело за оказване на помощ, като в замяна всеки можел да набере за себе си няколко килограма чушки. В хода на продължилата след проверката на място работа по случая, инспекторите при ДИТ- Пазарджик изискали от жалбоподателя документи, които той не представил, в това число и еднодневни трудови договори за установените на място лица. На жалбоподателя била отправена и покана за съставяне на АУАН с изх.№22078461/08.09.2022г., получена от същия лично на 09.09.2022г., на която той не се отзовал, поради което процесният акт бил съставен в негово отсъствие, съгласно правилата на чл.40 ал.2 ЗАНН. Така съставеният АУАН бил изпратен по пощата и получен лично от жалбоподателя /л.26 и л.27 от делото/, след което въз основа на него било издадено атакуваното НП, с което за описаното и квалифицирано като нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 КТ, на основание чл.416 ал.5 КТ и чл.414 ал.3 КТ, му била наложена глоба в размер на 1500 лева. С оглед изложеното неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за това че АУАН е съставен в нарушение на нормативно предписаната за това процедура по ЗАНН. Поканата за съставяне на акта е била изпратена с пощенска пратка и получена лично от жалбоподателя /л.13, л.14 от делото/. След съставянето му, актът е изпратен по пощата и отново е връчен лично на жалбоподателя /л.26, л.27 от делото/. АУАН и НП не страдат от неяснота или дефицит на изложените обстоятелства по извършване на вмененото нарушение. Ясно са посочени датата и мястото на извършването му, вкл. чрез конкретни географски параметри по GPS. Достатъчни, като яснота и обем, факти описват и вмененото бездействие, изразяващо се в неуреждане на отношенията с посоченото /чрез установяващите самоличността му три имена и ЕГН/ лице като трудови посредством сключване на трудов договор. При това описание на конкретно и ясно посочените действия на завареното лице и възприетото бездействие от страна на жалбоподателя, в чиято полза е извършена работата по беритба, е приета и съответната на случая правна квалификация съгласно чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 КТ. Отразените в акта фактически положения и правната рамка, в която са поставени са идентични в акта и издаденото въз основа на него НП. По-нататък актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, предвид делегацията на права с представената заповед на изпълнителния директор на ИА“ИТ“ и с разпоредбите на чл.21 ал.4 т.4 вр. чл.12 т.3 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Правилно в АУАН и НП са посочени и санкционните норми, а именно чл.416 ал.5 КТ, създаващ компетентност за постановяване на санкционни актове от процесния вид, и чл.414 ал.3 КТ, предвиждащ конкретна по вид и размер административнонаказателна отговорност за нарушението по чл.62 ал.1 от КТ. В този смисъл, в рамките на детайлната проверка за процесуална изправност, съдът не откри отклонение от нормативните изисквания, нито в процедурата по съставяне и връчване на АУАН, нито в съдържанието на двата административни акта- констативен /АУАН/ и издаден въз основа на последния санкционен /НП/. По същество нарушението се оспорва от жалбоподателя с твърдение, че в случая изобщо не е възникнало трудово правоотношение, за уреждане на каквото да е било необходимо сключване на трудов договор в предписаната от закона писмена форма. Съдът намира, че възражението в тази насока е основателно. То е доказателствено обезпечено от депозираните от св.Р. М., св.А. А., св.Д. Л., а също и от обясненията на жалбоподателя. Според заявеното от св.Р. М.- инспектор при ДИТ- Пазарджик по време на проверката на място заварените там лица и жалбоподателя твърдели, че уговорката им била те само да наберат чушки за себе си. Същевременно в съдебно заседание св.А. А. признава, че уговорката всъщност била да му помогнат да оберат чушките, за да не изгният поради дъждовете, като наберат и за себе си. Именно тези факти съдът приема за установени по отношение обстоятелството по полагане на труд. В случая едновременно са били ангажирани десетина лица за една и съща работа, при наличие на помощни средства за извършването й- кашони, поставени на място за събиране на продукцията. В този смисъл доказано по делото е, че трудът е полаган и в полза на жалбоподателя. Последното обаче, само по себе си, не обезпечава обективната съставомерност на приписаното нарушение. За да е налице трудово правоотношение следва да бъдат установени неговите три необходими и задължителни елементи, без които то не може да възникне и съответно да се приеме, че съществува. Последните са изрично посочени в чл.66 ал.1 КТ, а именно: характер на работата /в какви действия се изразява полаганият труд/, място на работа /къде трябва да се предоставя дължимата престация/ и трудово възнаграждение /насрещната престация, която работодателят дължи срещу използването на работната сила/. Първите два елемента не могат да определят отношението по вид, защото те са еднакви както за гражданското правоотношение при извършване на определена работа, така и за трудово правоотношение. Разграничителният критерий е възнаграждението. Както беше посочено по-горе, установено по делото е, че на описаното в НП от контролните органи място е полаган труд, изразяващ се в бране на чушки, в това число и от св.А. А.. В същото време от анализа на събраните по делото гласни доказателства не може да се направи безпротиворечив извод за това между жалбоподателя и св.А. да е имало уговорка за заплащане на възнаграждение под формата на пари. В случая срещу положения от св.А. труд на нея й е било позволено да набере от готовата продукция за себе си, което тя е сторила. В този смисъл, макар положеният от св.А. труд да бил възмезден, то липсата на получена парична претстация изключва квалифицирането на отношенията като трудови. Възмездността на положения по трудовото правоотношение труд произтича от съдържанието на разпоредбата на чл.242 КТ, а изискването на чл.269 КТ е трудовото възнаграждение да се изплаща в пари. Това изискване на вътрешното право е в съответствие с ратифицираната Конвенция 95 за закрила на работната заплата от 1949г.. С чл.3 Конвенцията предвижда задължително изплащане на трудовото възнаграждение в пари, като въвежда изрична забрана за заплащане в натура, в това число и чрез полици, купони и др. С оглед изложеното, за да се прецени дали отношенията, възникнали по повод положения в полза на жалбоподателя труд, са трудовоправни, необходимо е да бъде установено, че същите притежават всички елементи, за да бъдат охарактеризирани като трудови. Както вече стана ясно, един от тях, предвид разпоредбите на чл.269 КТ и чл.242 КТ, е заплащането на труда да бъде в пари. Следователно, ако възложилият работа и изпълнителят й са уговорили какъвто и да е друг начин за възмездяване извършването й, но не и пари /например в натура, купони, полици/, то трудът, положен в тази работа, не може да бъде определен като престация по трудово по вид правоотношение. В настоящия случай уговорката е била за възмездяване в натура- да набере чушки за себе си. Съгласно чл.269 ал.2 КТ само допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в самия трудов договор. Последното означава, че основното трудово възнаграждение никога не може да се договаря в натура. В този смисъл е и константната съдебна практика по повод заведени дела от работници за изплащане на част от основното трудово възнаграждение чрез купони за храна. При тези данни по делото, неправилно е прието в обжалваното НП, че между А. К. А. и жалбоподателя са възникнали трудовоправни отношения, доколкото по делото не се събраха доказателства да е имало уговорка между страните за възмездяване на положения труд с пари, нито да е реализирано заплащане в пари, под каквато единствено форма може да се възмездява престираният по трудово правоотношение труд. След като в настоящия случай такова правоотношение не е възникнало, то за уреждането му не е било задължително сключване на трудов договор в предписаната от закона форма. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.405а ал.1 КТ, в случаите когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 КТ / като е прието с обжалваното НП/, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, което се издава от контролните органи на инспекцията по труда, които съгласно ал.4 дават и предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Посочените правни норми са задължаващи, доколкото те не предвиждат права, а само задължения за органите, явяващи се техни адресати. В случая контролните органи са приели съществуването на трудово правоотношение, но не са издали постановление за обявяването му, нито предписание за сключване на трудов договор, за липсата на какъвто са ангажирали директно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с НП. Изложено дотук е основание обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Предвид изхода на спора и на основание чл.36 ал.4 ЗАНН вр. чл.143 ал.3 и чл.144 АПК, и чл.78 ал.1 ГПК в тежест на ДИТ- Пазарджик следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за възнаграждение на един адвокат. Основателно обаче се явява възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.63д ал.2 ЗАНН. В случая заплатените, съгласно договор за правна защита и съдействие, 500 лева адвокатски хонорар, се явяват завишени, предвид фактическата и правна сложност на делото, очертани от неговия предмет и обема на относимия доказателствен материал, събран изцяло по почин на съда в хода на съдебното следствие на двете проведени по делото открити съдебни заседания. Поради това следва да се присъди възнаграждение съгласно предписанието на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно 450 лева в полза на жалбоподателя. Над този размер искането за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът: