Решение № 124 от 24.10.2019 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 127/2019 г.

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труд“-Ямбол за проверка на Решение № 181/19.07.2019 г. постановено по анд № 535 по описа на Ямболския районен съд за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 28-0000760/1.04.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ” – Ямбол, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на „••“ ЕООД – с. Мрамор, Община Тополовград, ЕИК 202973817, със седалище и адрес на управление с.Мрамор, Община Тополовград, обл. Хасково, ул.„Сакар“ №55, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. законодателя императивно е регламентирал, че отношенията между работника или служителя и работодателя се уреждат като трудови при извършване на дейности в горски територии, в която връзка неправилно е приложена нормата на чл.232, ал.1 ЗГ. Претендира се за отмяна на съдебния акт и издаване на ново решение, с което да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание за касатора се явява старши юрисконсулт К., който подържа жалбата и направените с нея искания. За ответника по касация в съдебно заседание се явява адв.Н., който оспорва жалбата като неоснователна и претендира за оставяне в сила решението на районния съд. Участващият в процеса прокурор изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 181/19.07.2019 г. по анд № 535/2019 г. Ямболският районен съд е отменил Наказателно постановление № 28-0000760 от 11.04.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ” – Ямбол, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Сараф транс–69“ ЕООД–с. Мрамор, Община Тополовград, ЕИК 202973817, със седалище и адрес на управление с.Мрамор, Община Тополовград, обл. Хасково, ул.„Сакар“ №55, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. За да постанови акт си първата съдебна инстанция посочва, че в конкретния случай, релевантно за спора е да се установи извършвало ли е лицето М.С.И. трудова дейност в полза на наказаното дружество към момента на проверката, респ. налице ли е било към този момент трудово правоотношение и в тази връзка приема, че в рамките на съдебното оспорване въззиваемата страна не ангажира доказателства, които да установяват по безспорен и несъмнен начин наличието на ТПО между жалбоподателя и установеното на сечището лице М.И., като обстоятелството, че към момента на проверката същият е товарил дърва от един камион на друг не означава непременно, че се касае за ТПО и не е достатъчно да обоснове извод за наличие на такова, и то точно с наказаното дружество, доколкото не са изследвани въпросите, свързани с конкретната договореност между лицето и дружеството, дължимите престации, средствата на труда и пр. Съдът се аргументира, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства са изцяло в подкрепа на защитната теза, че е налице гражданско правоотношение, тъй като от показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта по категоричен начин се установявао, че не се касае за престиране на работна сила, а за постигане на определен резултат и извършване на определена по обем работа в рамките на деня. Въз основа на това районният съд е направил извода, че въззиваемата страна не е изпълнила задължението си да установи при условията на пълно доказване наличието на ТПО и е приел, че нарушението не е доказано, поради което е отменил НП. Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи. В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните. Изводи в обратна насока не могат да се направят и на база наведените в касационната жалба доводи. От една страна се повтаря подържаната пред районния съд теза за смисъла залегнал в 232, ал.1, т.1 ЗГ, която съда е обсъдил и аргументирано отхвърлил. Нормата на чл.232, ал.1, т.1 ЗГ сочи, че при извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на действащото трудово законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен акт. В тази връзка е задължително да се спазва законодателството на страната и то не само трудовото, но единствено и само когато са налице условията за неговото прилагане. В настоящия случай именно предпоставките за това не са налице, т.к. липсват белезите на трудовото правоотношение, както правилно е приел и районния съд, а какви са характеристиките на последното се регламентира от Кодекса на труда и не може да се приеме, че са осъществени при всички положения само защото дейността се осъществява в горска територия. От друга страна и пред настоящата инстанция касатора не се позовава на доказателства, които безспорно да установяват наличието на нещо различно от сключен граждански договор за изпълнение на определена работа, поради което не е осъществен състава на нарушението, за което с оспореното наказателно постановление е била наложена санкция. Поради това доводите в касационната жалба не дават основание за правни изводи, различни от тези, до които е достигнала въззивната инстанция. В съответствие с това правилно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът