Решение № 99 от 7.7.2010 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 83/2010 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Е.М.А. с искане за отмяна изцяло на обжалваното решение и да се уважат нейните насрещни искове, като се отхвърлят исковете на ищеца по делото. Ответникът по жалбата М.И.М. моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Заинтересованата страна ДСП-Силистра не изпраща представител е не е депозирала становище. Силистренският окръжен съд, като обсъди жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима и по същество основателна. Обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.2, чл.72 и чл.82, ал.1 от СК (отм), и обективно съединени насрещни искове са с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК. Ищецът и ответницата са живели на семейни начала в дома на родителите на първия. На 26.02.2003 г. им се родила дъщеря Е. М.И.. Отношенията между родителите са се влошили и през 2006 г. те са се разделили, като детето е останало да живее в дома на бащата. Майката е заживяла в дома на родителите си в същото село, който е в голяма близост до дома на бащата, но не е прекъсвала личния контакт с детето, вижда се с него почти всеки ден, за което няма забрана от бащата. От обясненията на страните и разпитаните свидетели в първата инстанция става ясно, че детето спи при прабаба си, баба на бащата. Основни грижи за него полагат майката и бабата на ищеца, минимални грижи полага и съпругата на бащата св. С. М., която заявява „ тя се гледа от всички”. Майката на ищеца св. М. Ю. признава, че майката на детето се е грижила основно за него, докато е живяла на семейни начала с ищеца в техния дом. Св.Г. Ш. съпруга на брата на ответницата, свидетелства, че ищецът не желае да даде детето на майката. Майката на ответницата св. И. Ш. счита, че детето ще се чувства по-добре при майка си и че в техния дом може да бъде отглеждано, заявява готовност да помага. Социалният доклад по делото констатира почти еднакви битови условия в домовете на страните. Св.З. Г., която от двадесет години е учителка в селото, обяснява, че бабите са водили и вземали детето, а при разговор с бащата по повод кога да тръгне в първи клас, е установила, че той не знае коя година е родено детето. От анализа на всички свидетелски показания става ясно, че освен финансово, бащата не полага преки грижи за детето и че при възможност рождената майка би положила всички необходими грижи. Няма данни майката да иска ограничение на личните контакти на бащата с детето, също така контакт на детето с братчето му С. Приетото заключение на съдебно-психологическата експертиза се приплъзва основно към тезата, че детето може да живее в дома на бащата. От повторния разпит на вещото лице във въззивната инстанция обаче става ясно, че детето не се стресира от възможността да живее при майка си и че бащата „има малка връзка” с него. При преценка на кой родител да се предостави упражняването на родителски права и къде да живее детето, следва да се изхожда от принципа родителят да полага основните грижи, а не членове на домакинството му. Тези грижи трябва да бъдат ежедневни и в процесния случай майката може да отговори на тази необходимост. За нея няма данни да има укоримо от морална или друга гледна точка поведение. Следва да се акцентира, че детето е от женски пол и майката е по-пригодна да го отглежда и възпитава. В този смисъл е и съдебна практика. Предвид изложеното основните искове се явяват неоснователни и след отмяна на обжалваното решение следва да се отхвърлят, като се уважат насрещните искове, така, както са предявени. Ищецът, ответник по насрещните искове, ги е оспорил само по основание, не и по посочения режим на лични отношения и размер на месечната издръжка, която е и минималната по чл.81, ал.2 от СК. Същият следва да бъде осъден да заплати разноски по делото за двете инстанции в размер на 414, 20 лв. и допълнителна държавна такса за двете инстанции 115, 40лв. Водим от горните съображения, съдът