Решение № 95 от 12.6.2025 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 81/2025 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 29/21.01.2025г. постановено по гр.д. № 436 по описа за 2024г. на Районен съд – Ямбол, с което съдът е осъдил „Пътна инфраструктура“, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 3454, 51 лева, представляваща заплатено обезщетение по застраховка „КАСКО“ за щети причинени на трето лице в резултат на управление на МПС – преминало през дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск – 12.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 2341, 97 лв. С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва, като необосновано и неправилно. Излага аргументи, че първоинстанционния съд въпреки, че в мотивите си е записал, че ответникът е длъжен да осъществява дейности по поддържането на републиканските пътища, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци, той неправилно е възприел и коментирал представените от ответника доказателства, а именно Протокол от 21.03.2023г. и разпит на свидетеля И.. Сочи, че според протокола на км 314+253 ляво са били мотнирани пътни знаци А 12, В 26 – 60 км/ч и Т 2 – 2000 м. Сочи, че съдът неправилно е възприел, че водача на увреденото МПС св.Е.И. е управлявал процесното МПС по същия път, но в обратна посока от ГКПП Лесово към гр.Елхово, което противоречи на записаното в протокола, където посоките „ляво“ и „дясно“ се определят при посока на движение от 0 км. към км.326“700, т.е. посока на движение „ГПКК Лесово- Елхово“ е „ляво“, а посока на движение „Елхово-ГПКК Лесово“ – „Дясно“. Като не е взел предвид това, съдът е извел неправилен извод, че по делото не се установили фактически данни, че конкретната неравност „дупка“, по посока на конкретното движение на МПС, е била обозначена с изричен пътен знак/знаци, сигнализиращ за наличието й на пътното платно, респ. че същата попада в сигнализирания участък от пътя. Оспорва извода на съда, че дори и да е имало сигнализация, то „дупката“ е била широка и дълбока и не е имало как водачът – св.Е.И. да я избегне, предвид насрещното движещ се товарен автомобил, т.к. скоростта на движение на процесното МПС не е потвърдена от друго събрано по делото доказателство, не е било потвърдено твърдението за движещ се насреща товарен автомобил, попречил на водача да избегне дупката. Излага твърдения, че т.к. водача не е изпълнил вмененото му от закона задължение да следи пътната сигнализация, както и цялостната пътна обстановка и да съобразява във всеки един момент скоростта си на движение с тях, той е поставил сам себе си и пътуващия с него пътник в реална опасност за здравето и живота им и е причинил щети по процесното МПС. С жалбата се оспорва и определения от съда размер на присъденото обезщетение, като го счита за немотивиран и завишен, като подробно излага съображения за това. Същият оспорва приетата от съда по повторната експертиза цена на щети по фактура № 77700/09.06.2023г. Отделно твърди, че претендираното обезщетение, което е претендирал е на база два разходооправдателни документи: фактура № 0000077700 от 09.06.2023г. с издател „Автохит 2000“ ООД и получател „Хайтек Транс“ ООД за сумата 2984, 67 лв., която сума представлява данъчна основа, без начислено ДДС и фактура № 0000000889/21.06.2023г. за сумата от 427, 80 лв., която е с начислено ДДС. Счита, че съдът се е произнесъл по непредявена претенция, като е присъдил обезщетение, изчислено с ДДС, като в тази част, счита решението за недопустимо и моли решението да се измени в тази му част, като се уважи исковата претенция до размера от 2613, 15 лв. Отделно оспорва решението и в частта за разноските, като счита, че съда е присъдил разноски съразмерно на уважената част от исковете, като отказал да вземе предвид, че една част от разноските за явяване на двамата свидетели, в размер на 100 лв. за всеки от тях, били сторени от ищцовата страна по причина, че същите не били своевременно уведомени за отлагането на откритото съдебно заседание, като счита че съда е следвало да обсъди причината за това. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, респективно същото да бъде изменено като се присъди обезщетение в размер на 2613, 15 лв., като съдът се произнесе и по разноските пред двете инстанции. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание въззивника, редовно и своевременно призован не изпраща представител. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно и своевременно призована не изпраща представител, но се представлява от адв.М. Д., който моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени разноските, извършени и във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение от 645лв. Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна: Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна. В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно. Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установено от първостепенния съд. Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивния съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното: По делото няма спор, че произшествието е настъпило на път I-7 Окоп-Елхово- ГКПП Лесово, който е част от републиканската пътна мрежа. Републиканските пътища се управляват от АПИ, съгл. чл. 19 ал.1 т.1 от ЗП. Управлението на пътя, съгл. чл. 19 ал.2 т. 1 от ЗП включва и оперативно планиране на поддържането на пътищата, а съгл. чл.19 ал.2 т.3 от ЗП- организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. В т.13 от §1 на ДР на ЗП е посочено, че „Ремонт на пътищата“ е дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, а в т.14 от §1 на ДР на ЗП е записано, че „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“ не доказа по делото, че е изпълнил задължението си да поддържа пътя.Налице са задължения, вменени по силата на закона на АПИ, като конкретните фактически действия по осъществяването на тези задължения са многобройни и разнообразни, като ЗП дава обобщена формулировка на дължимо поведение и респ. разписва компетентността на АПИ по въпроса, като е в границите на оперативната самостоятелност на АПИ да прецени какви фактически действия да извърши за ремонта и поддръжката на пътя. Част от тези действия са и поставянето на пътни знаци, маркировка – вертикална и хоризонтална. От представения протокол от 21.03.2023г. изготвен от служители на РУ-Елхово и ИРС-РПС Елхово се установява, че те на 21.03.2023г. са констатирали, че поради влошеното състояние на пътя е монтираната за по-голяма безопасност вертикална сигнализация, подробно описана. Дори да се приеме, че първоинстанционния съд погрешно е приел посоката на движение на автомобила от км.314+253 ляво до км 312+253 ляво, този участък е бил с поставени пътни знаци съгласно протокола към 21.03.2023г. и в двете посоки. Действително водачът на автомобила, според дадените от него показания, не е възприел тази маркировка, указваща му „път с неравност“, което е част от задълженията му да следи пътната сигнализация. Това може да не е било възможно, поради времето в което станало произшествието /в тъмната част на денонощието/, множеството дупки по пътя и заслепяването му от насрещно движещ се автомобил, което съдът приема за достоверно, имайки предвид натоварения участък на пътя в този район предвид близостта с граничния пункт Лесово. Това обаче, може да доведе до съпричинявяне на вредоносния резултат, каквито възражения не са направени от ответника в първоинстанционното дело, но не и да го освободи от вменените му по закон отговорности по поддържането на републиканската пътна мрежа. Въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“ не доказа по делото, че е изпълнила задълженията си вменени му от закона. Както първата съдебно-технически експертизи е дала заключение, че е технически възможно увредените елементи на автомобила да бъдат увредени/разрушени при този механизъм на увреда, така и допълнителната СТЕ е дала заключение, че щетите по увредения автомобил Аudi e-tron GT напълно се явяват в абсолютна причинно-следствена връзка с механизма на произшествие – преминаване през неравност на платното за движение „дупка“. Следователно следва да се приемат за достоверни показанията на водача на автомобила, както за размера на дупката, така и за скоростта на движение на автомобила. Възраженията, че съдът не е обсъдил в мотивите си показанията на свидетелят И., че един месец по-рано – на 30.03.2023г. е извършен ръчен кърпеж с топла асфалтова смес на всички единични дупки в този участък, но в никакъв случай с дълбочина по-голяма от два пръста, което е около 10 см., съдът намира за неоснователни. Други доказателства за извършен такъв ремонт не са събрани по делото, поради което тези показания са изолирани и въз основа на тях съдът не може да достигне до извод, че на пътя не е съществувала дупката, в която е попаднал и аварирал процесния автомобил. А и няма логика собственикът на автомобила сам да си причинява подобни щети. Това обосновава извода на съда, че е доказано незаконосъобразното фактическо бездействие на АПИ по задължения за фактически действия, произтичащи пряко от закона /чл. 19 ал.1 т.1 вр. чл. 19 ал.2 т.1 и т.3 от ЗП/ и съответно ангажирането на гаранционно-обезпечителната му отговорност за вреди. Относно възраженията на жалбоподателя за размера на вредите: Действително е налице разминаване в цените посочени в двете експертизи и тези във фактурите, издадени от фирмите отремонтирали автомобила, а именно във цената за гума и цената за труд. Възражението за цената на боядисване, не се възприема от съда, т.к. същата е вписана във фактура№889/21.06.2023г. издадена от „Даймънд кът БГ“ЕООД, както и в калкулацията на оторизирания сервиз за АУДИ и е включена в изготвения опис на уврежданията на застрахователя, който е взет предвид от вещото лице при изготвяне на повторната САТЕ. Именно тази експертиза е възприета от първоинстанциоония съд, което напълно се споделя и от настоящата инстанция, като пълно, ясно, обосновано и аргументирано, даващо обща и конкретна стойност на авторемонтните дейности за възстановяване на щетата по процесното МПС, така и заключение за стойността по пера – нови части; труд и допълнителни материали за възстановяване на щетата, като изрично вещото лице е посочило, че поради това, че автомобила вече е ремонтиран, приема степените на увреждане посочени в опис заключението на застрахователната компания в частта, че всички увредени детайли следва да се подменят с нови. В същото не е посочено дали в стойностите, които са посочени е включено ДДС. По делото не са събрани доказателства установяващи други стойности, поради което и тези възражения се преценят от въззивната инстанция като неоснователни. Направеното оспорване в жалбата на присъдените разноски пред първата инстанция е неоснователно, т.к. същите са определени правилно в съответствие с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. ЯРС, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и на осн. Чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна – да бъде оставена без уважение. При този изход на делото, въззиваемият има право на разноски пред въззивната инстанция. Същият е доказал разноски за реално платено адвокатско възнаграждение от 645.00лв. за въззивната инстанция, която сума следва да му бъде присъдена.