Решение № 6 от 16.2.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 2/2012 г.

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.13, ал. 5 от ЗСП и Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Делото е образувано по жалбата на Д.С.С. •••, против заповед № 4112/18.11.2011 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Търговище, потвърдена с решение № РД-05/0125 от 13.12.2011 г. на директора на РДСП – Търговище, с която и е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2011-2012 г. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като оспорващата твърди, че живее на постоянния си адрес по лична карта- а именно: гр.Търговище, кв.”…”, ул…..” №.. и не и е известно кога е дирена на този адрес. В съдебно заседание оспорващата, редовно призована се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител- Л.Л., адвокат от АК-Търговище. Същата поддържа жалбата, посочва че вероятно в деня за анкета е била в града да си търси работа, тъй като е безработна. Процесуалният й представител моли заповедта като незаконосъобразна да бъде отменена. Ответникът по оспорването – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Търговище не се явява. Представлява се от процесуален представител ю.к.Т., която изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената заповед. Търговищкият административен съд, ІІ-ри административен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Въпреки, че в жалбата е посочено, че се оспорва Решение № РД-05/0125/13.12.2011 г. на Директора на РДСП-гр.Търговище, съдът намира, че следва да се счита, че се обжалва потвърдената с процесното решение Заповед № 4112/18.11.2011 г.на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”- гр.Търговище. Решението на Директора на РДСП-гр.Търговище представлява акт на горестоящ орган, с който е потвърдена Заповедта на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”-гр.Търговище и в тези случаи, предвид разпоредбата на чл.98, ал.2 от АПК, на обжалване подлежи първоначалния административен акт, т.е. в случая отказа на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”-гр.Търговище за отпускане на целева помощ за отопление, обективиран в Заповедта от 18.11.2011 г. В този смисъл оспорващата, чрез процесуалният си представител е конкретизирала искането си с допълнителна молба, с оглед дадени от съда указания за отстраняване нередовностите на жалбата с молба от 10.02.2012 г.. Настоящият съдебен състав, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните, приема за установено следното: Жалба е подадена в предвидения от закона срок, от лице с правен интерес от обжалване и като такава е допустима за разглеждане. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Търговищкият административен съд, ІІ-ри състав, счита същата за основателна, по следните съображения: Административната процедура е започнала по Молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление вх. № 4112/26.10.2011 г.в която молителката е посочила, че живее в самостоятелно жилище, което е единствено и е от 4 стаи, в което живее сама, както и че няма други доходи и не получава помощи. От доказателствата по делото е видно, че реално социален доклад не е изготвен, тъй като при посещение в дома на оспорващата, социалните работници не са намерили лицето на посочения от него адрес- ул.”…..” №.., кв.”……”-Търговище. Социална анкета е следвало да извършат на основание чл.27, ал.2 от ППЗСП. С оглед на това Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”-гр.Търговище отказал отпускането на целева помощ за отопление. Заповедта е мотивирана по следния начин: ”Не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008 г. във връзка с изискванията на чл.8 и чл.27 от ППЗСП-невъзможност за извършване на социална анкета- лицето не е открито на посочения постоянен адрес.” Жалбоподателката подала жалба до директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – Търговище, в която посочила, че е вдовица, безработна, трудоустроена, че живее в наследствена къща от съпруга си– Х. М. С., за която не притежава документ за собственост. Посочила също, че живее постоянно на посочения в молбата-декларация адрес, както и че не е намерена, тъй като през деня посещавала гр.Търговище, за да си търси работа. На 13.12.2011 г. Директорът на РДСП – Търговище издал решение № РД 05/0125, с което оставил в сила заповед № 4112/18.11..2011 г. на Директора на ДСП – Търговище, като отново като мотив било записано, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на Наредба №07-5/16.05.2008 г. – не може да бъде извършена социална анкета, семейството не живее на посочения в молба-декларацията адрес. Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Съдът намира обжалваната заповед за валиден административен акт, като издаден в изискуемата се писмена форма, от компетенция административен орган- Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”-гр.Търговище, съобразно чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.3 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г.на МТСП /наричана по нататък-Наредбата/. Същата, не е постановена в съответствие с целта на закона-подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго да задоволят свои основни жизнени потребности, ако отговарят на определени условия. Предмет на контрол за законосъобразност е Заповедта с правно основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.3 от Наредбата. Правилата по издаването на заповедта изискват подаване на молба-декларация съгласно чл.4, ал.1 и чл.5, ал.1 от Наредбата в срок до 31.10.2011 г.. В 30-дневен срок от подаването на молбата, социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл.27, ал.1 от ППЗСП съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ за целева помощ. На основание на социалния доклад директорът на Дирекция ”Социално подпомагане” издава заповед за отпускане или отказ на помощта. В конкретния случай, както бе посочено по-горе липсва социална анкета и доклад, поради това, че лицето не е намерено на посочения като постоянен адрес, поради което е последвала и оспорената заповед за отказ на помощта. При разглеждане на делото от жалбоподателката са представени за констатация: копие от сметките за платена електрическа енергия, от която е видно, че се касае до ползвана ел.енергия в жилище на адрес: гр. Търговище, кв. „….”, ул. „……”№... Предвид на тежестта на доказване в производството на жалбоподателката е дадено указание с определение № 15/23.01.2012 г. да посочи доказателства- представяне на личната карта в съдебно заседание за справка за отразения в нея постоянен адрес. От представената в съдебно заседание лична карта на оспорващата е видно, че за постоянен адрес на оспорващата е записан: гр. Търговище, ул. „……” №... Съдът намира процесната заповед за издадена при нарушение на административно-производствените правила и материалния закон при следните съображения: Неизвършването на социална анкета съдът счита, че не може да бъде мотив за отказ за отпускането на целева помощ за отопление. Следва да се отбележи също, че по сочените за нарушени от административния орган норми на чл. 4, ал. 1 и 3 от Наредба № 07-05 са с процесуалнопровен характер и не определят условията за отпускане на целева помощ за отопление. В чл. 2, ал. 1 от същата Наредба е посочено изрично, че целева помощ за отопление се отпуска на лицата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Според посочените норми не е задължителен критерият лицето да бъде намерено на постоянния си адрес за да получава целева помощ за отопление, от което обстоятелство административния орган е заключил, че лицето не живее там. Постоянният адрес съдът намира за разграничителен критерии при определяне на териториално компетентната дирекция „Социално подпомагане” за подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта, а не в задължително условие, защото ако бе такова законодателя нямаше да пропусне да го отбележи в горепосочената Наредба. В този смисъл и трайната съдебна практика /виж решение № 1364 от 02.02.2009 г. на ВАС по АД № 8888/ 2008 г., V отд.; решение № 9481 от 13.07.2009 г. на ВАС по АД № 6058/ 2009 г., VІ отд.; решение № 646 от 19.01.2007 г. на ВАС по АД № 7901/ 2006 г., VІ отд., решение № 845 от 28.01.2005 г. на ВАС по АД № 7040/ 2004 г., 5-членен състав /. В тази връзка съдът счита, че жалбоподателката живее на посочения адрес в подадената молба-декларация и не приема, че единственото посещение на социалните работници е достатъчно условие за да приемат, че тъй като не живее на този адрес, социална анкета не може да бъде извършена. За неоснователни приема и възраженията на директора на Д “СП” – Търговище, че след като социалната помощ не е месечна, то едно посещение на адреса на гражданина е достатъчно при възникване на отсъствие, както е в настоящия случай. Ответникът на оспорването не е извършил социална анкета съгласно чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, предвид на препращането към нея с чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД -07-5 от 16.05.2008 г.. В конкретния случай, при извършената социална анкета не са проверени и установени обстоятелствата относими към горецитираните разпоредби. Не са изяснени предвидените с последните факти от значение за произнасянето по искането на жалбоподателката. Обстоятелството, че не е представен документ за собственост и че не е намерена на посочения от нея постоянен адрес не могат да обосноват процесния отказ. Едновременно с това за административния орган съществува задължение служебно да изясни всички обстоятелства от значение за случая-чл.9 и 35 от АПК. Както беше посочено, не е установено, а и административният орган не се е позовал на липсата на някоя от нормативноустановените предпоставки за отказа да бъде отпусната целевата помощ. В този смисъл изложените нарушения на административно-производствените правила е довело и до нарушение на материалния закон. При тези съображение съдът приема, че с оспорената заповед е отказана целева помощ за отопление без да са спазени изискванията на чл. 35 от АПК, не изготвянето на социален доклад не може да се приеме като достатъчно основание за отказ на целева помощ по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5. Не съобразявайки това директорът на Д “СП” – Търговище е издал процесната заповед при съществено нарушение на административно-производствените правила, което ако не беше допуснато би се стигнало и до друго решение на поставения въпрос– отпускане на оспорващата на целева помощ за отопление. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед № 4112/18.11.2011 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане” Търговище, потвърдена с решение № РД-05/0125 от 13.12.2011 г. на Директора на РДСП – Търговище, с която е отказана целева помощ за отопление на Д.С.С. ••• следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Преписката /като правно действие, а не фактически, следва да се изпрати на Директора на Д “СП” – Търговище за произнасяне по молбата-декларация на жалбоподателката, съобразно тълкуването и прилагането на нормативните актове, дадени в мотивите на настоящото решение, да извърши социална анкета и прецени основателността на молбата с оглед на всички обстоятелства за случая С оглед изхода на делото ответникът по оспорването следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката на основание чл.143, ал.2 от АПК направените от нея разноски в размер на 60.00 лв.-10 лв.д.т.и 50 лв.адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдът