Решение № 35 от 12.6.2023 г. на Районен съд - Пещера по дело № 170/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от Д. Х. Б. с ЕГН-•••••••••• от гр. Батак, чрез адв. П. против Наказателно постановление №458 от 13.12.2022 година на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание“ глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.50, ал.1 и чл.49, ал.2 и чл.35, ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ. Недоволен жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че в АУАН и издаденото въз основа на него НП е записано, че в качеството му на горски стражар при ТП ДГС „Батак“ е извършил маркиране в отдел 86 подотдели „д“ и „ж“ в отдел 87, подотдели „а“ и „в“ в землището на гр.Батак-държавна горска територия по позволителни за сеч за четирите подотдели, за които било предвидено извеждането на принудителна сеч, а маркираните дървета не са повредени – биотичен характер.Твърди, че на 30.06.2022 година не е извършвал каквото й да е нарушение, така както му е вменено в НП, като това е датата записана в карент описите за тези отдели и подотдели. Сочи още, че както в АУАН така и в НП не е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата при които е осъществено и доказателствата, които го потвърждават, при което било допуснато съществено нарушение на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Твърди още, че е санкциониран по чл.275, ал.1 от ЗГ, която норма е бланкетна.Освен посоченото АНО не бил изпълнил и задължението си по чл.52 от ЗАНН във вр. с чл.28 от ЗАНН.Моли да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното НП.Претендира присъждане на направените по делото разноски.Сочи доказателства. По делото е постъпило писмено становище от административно наказващия орган, в което се оспорва жалбата като се сочи, че атакуваното НП е законосъобразно.Твърди се още, че на посочената в АУАН и в НП дата -30.06.2022 година наказанията е извършил маркиране в отдел 86, подотдел „д“ и „ж“ и в отдел 87 подотдел „а“ и „в“ в землището на гр.Батак-държавна горска територия съгласно кърнет- опис и позволителни за сече с посочените в тях контролни горски марки.И за четирите подотдела съгласно позволителното за сеч вида на сечта е принудителна до 3 дървета на ха/чл.35, ал.4/ като датата на маркиране на насажденията в процесните подотдели изрично е посочена в карнет-описите от самия Б., което обстоятелство било удостоверено с подписа на същия.С оглед на това датата на извършване на нарушението е 30.06.2022 година –правилно посочена както в АУАН така и в самото НП.Считат, че е установено извършеното деяние, нарушителят и неговата вина. Определеното наказание е съобразено с нарушената правна норма като наказанието е в минимален размер. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Депозирано е и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На жалбоподателя Д. Б. на 03.11.2022 година е съставен АУАН серия НОО № 000268 от Г. Р. М. -горски инспектор при РДГ-Пазарджик в присъствието на свидетеля Х. А. И. за това, че като лице вписано в публичния регистър на ИАГ по чл.235 от ЗГ –лицето Д. Б. „горски стража“ при ТП ДГС Батак е извършило маркиране в подотдел 86 „д“, “ж“ и 87“а“ и „в“ на държавна горска територия не съобразно с предвидената сеч и със състоянието на насажденията.По позволително за сеч и за четирите подотдела е предвидено извеждането на принудителна сеч, а маркираните дървета не са повредени от биотичен характер 30.06.2022, с което са нарушени чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.50, ал.1 и чл.49, ал.2 и чл.35, ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ.Актът е връчен на нарушител на 03.11.2022година като не са вписани възражения. Въз основа на АУАН е издадено НП под № 458 от 13.12.2022 година от Директора на Регионална дирекция по горите-Пазарджик, с което за констатираното нарушение описано в обстоятелствената част по идентичен начин като и в АУАН на Д. Х. БЛАГОВЕ от гр.Батак в качеството си на длъжностно лице, вписано в публичния регистър в Изпълнителната агенция по горите по чл.235 от ЗГ, притежаващ удостоверение за регистрация № 12556/19.09.2016 година на длъжност „ горски стражар“ при ТП ДГС Батак е извършил маркиране в отдел 86, подотдел „д“ и „ж“ и в отдел в отдел 87 подотдел „а“ и „в“ землището на гр.Батак, държавна горска територия, което не е съобразено с предвидената сеч и състоянието на насажденията –по позволително за сеч и за четирите подотдела е предвидено извеждането на принудителна сеч, а маркираните дървета видно не са повредени от биотичен характер.Нарушението е извършено на 30.06.2022 година в отдел 86, подотдели „д“ и „ж“ и в отдел 87, подотдели „а“ и „в“, като за констатираното нарушение е съставен Протокол от 03.11.2022 година, с което е извършено нарушение на чл.257, ал.1, т.1, пр.1 от ЗГ във вр. с чл.50, ал.1 във вр. с чл.49, ал.2 във вр. с чл.35 от Наредба № 8 от 05.08..2011 година за сечите в горите във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.1от ЗГ. В преписката се съдържа Констативен протокол от 03.11.2022 година за извършени документални и теренни проверки на подотдели 86“д“, “ж“, 87“а“, “в“, 106 „и“, 127 „к“, “и“, 10 „е“, “в“, 11 „а“ и „и“ горски територии –държавна собственост находащи се в землището на гр.Батак, с.Нова махала в териториалния обхват на ТП ДГС Батак, в който е отразено, че при направена справка по издадени превозни билети, с които е транспортирана добитата дървесина от същите насаждения, се установило, че в някои е превишено очакваното количество по ПС.Представени са констативни протоколи съставени по реда на чл.53, ал.7 от Наредба № 8 за сечите в горите, в които са описани допълнително инвентаризирана повредена маса.От документната проверка се установявало, че не са спазени разпоредбите на чл.53, ал.7, от извършената теренна проверка се установило, че в част от насажденията е изведена сеч като се наблюдавало, че някои от маркираните дървета за сеч не са повредени от биотичен характер. Разпитаният в с.з. актосъставител Г. Р. М. в показанията си сочи, че не си спомня датата, но към момента на проверката бил служител в РДГ- Пазарджик и съвместно със служители от ИАГ –София извършили проверка в ДГС-Батак.Предмет на проверката било какви сечи са извършвани в няколко отдела. По документите, които проверили, установили, че сечта, която е извършвана в дадените отдели, не отговаря на това, което намерили реално на място в тези отдели. Установили го, защото по документи служителите от ГС Батак били записали, че следва да бъдат сечени дървета, които са счупени, повредени, и че основно сечта е за дърва за огрев, а на място в отделите открили отсечени здрави, хубави дървета – за технологична дървесина, като направили и снимков материал. Имало складирани дървета, които видяли. Това се извършило в присъствието на горските служители, които отговаряли за дадените отдели. Като обиколили всички обекти, обяснили на горските за констатираните нарушения, като те нямали възражения.Съставил се констативен протокол в Горското стопанство и след констативния протокол за посоченото лице свидетелят написал и акт, в който описал и конкретното нарушение. Прочел на лицето акта за нарушение, след което лицето се подписало.Свидетелят заяви, че той е проверявал на място отдела, но с документацията се занимавали по-висшите служители, защото при проверката едни служители проверявали едно други друго.Свидетелят заяви още, че по спомени проверявали отдел 87, подотдел „а“, в който установили, че има извършена сеч не на счупени и повредени дървета, а на дървета за промишлена сеч, която не съответства на документите. Повредата по дърветата била от абиотичен характер, тоест повредени, счупени – това били дърветата, които трябвало да се секат, но на място установил, че върховете на дърветата са си цели, клоните също и дърветата са здрави. Според свидетеля при изписването на акта за нарушение явно е допуснал техническа грешка като вместо да посочи, че дърветата са били от абиотичен характер е посочил „биотичен“.Освен това в акта записал 30.06.2022 г. – но не си спомня какво се е случило на тази дата. Явно е констатирал нещо по документи, но не си спомня.Проверката се извършила по селдния начин: същата се възлагала от директора на РДГ като съвместно с колегите си от ИАГ-София посещават на място ГС-Батак. Проверяват се документи и се установява, че по документи трябва да се извършва сеч на повредени дървета. Документите ги проверявали основно служителите на ИАГ. След като отишли в отделите, установили, че няма отсечени такива повредени дървета. Самият актосъставител не е разгелждал никакви писмени документи и се е доверил на това, което са му казали служителите-колеги от София.От самото начало ставало въпрос за дървета от абиотичен характер, а думата биотичен е грешка.Заяви още, че преди да състави акт за нарушение самият той не е проверил никакви писмени документи. СВ. Х. А. И. в показанията си сочи, че работи като главен специалист „горски инспектор“ към РДГ - Пазарджик. На 03.11.2022 г. извърш или съвместна проверка с ИАГ – София в ДГС „Батак“ в отдели и подотдели като на място се констатирала сеч на дървета, за които б ило посочено, че са повредени от абиотичен характер, н о на терен се установило, че са здрави дърветата, но са отсечени. Съставен б и л констативен протокол и на база констатациите описани в него се съставил акт. Свидетелят е присъствал при съставяне на акта като лично не е запознат с досиетата на отделите. Според него е станала техническа грешка като е описан „биотичен“, вместо „абиотичен“ характер. СВ. И. ПАВЛОВ М. в показанията си сочи, че работи в едно стопанство с лицето Д. Б. като той му е началник на участъка, в който жалбоподателят работи и двамата са в служебни взаимоотношения.Жалбоподателят е „горски стражар“, а свидетелят заема длъжността „старши лесничей“. Самият участък е разделен на 4. Във връзка с тези отсечени дървета, за които на лицето Б. е съставен акт за нарушение свидетелят може да обясни следното: всяка пролет се прави инвентаризация на гората. След зимата има доста пострадали дървета от снега, от вятъра, т.е има паднали и счупени дървета, от ветровал, снеговал, изкоренени или пречупени дървета -, при което те се отразяват. Прави се досие и опис. Попълват се документи, на базата на които се издава позволително за сеч.Свидетелят лично издал за този участък позволителното. Ако е трябвало да се спази закона, лицето, което е съставило акта, е трябвало да го състави АУАН на него, защото позволително за сеч е било издадено от него за този отдел 87, като свидетелят не си спомня буквата на подотдела.След това следвало маркиране на дърветата, опис и създаване на досиета. На база на това се издава и позволително за сеч. Извършва се сечта като, горският маркира и пуска превозен билет. Някой е дошъл и е решил, че има нарушение, но това следва да се докаже. В качеството си на горски служител твърди, че е свършил свършил работата си и всичко е направено законно. Горският в лицето на жалбоподателят си е свършил работата. Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Основателни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваното НП. Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от ненадлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. Съществено нарушение на процесуалните правила е реализирано, когато същото е довело до ограничаване правата на лицето, което е наказано. Съставянето на актове за извършено административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство.Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последвалата юрисдикционна -наказателна дейност на административно наказващия орган.Именно чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид.Абсолютно задължително е и в АУАН и в НП административното нарушение, което се вменява във вина на нарушителя и, за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма на съответния нормативен акт.Следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42, ал. 1, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН като не е посочено точната дата на извършване на нарушението. При разпита на аткосътавителя същия сочи, че датата 30.06.2022 година, нищо не му говори, може би е свързана с някакви документи, но същият не е проверявал никакви писмени документи във връзка с установяване на извършеното нарушение, а е проверявал единствено отделите и подотделите на място. Налице е и неяснота в правната квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение. В настоящия случай съдът констатира, че в съставения АУАН словесно е описано, че жалбопадателят в качеството си на лице вписано в регистъра на ИАГ по чл.235 от ЗГ е извършило маркиране в подотдели 86“д“ и 87“а“ и „в“ не съобразно предвидената сеч и със състоянието на насажденията.По позволителни за сеч и за четирите подотдела е предвидено извършване на принудителна сеч, а маркираните дървета в района не са повредени от биотичен характер.С това поведение жалбопадателят е нарушил чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във вр. с чл.50, ал.1 и чл.49, ал.2 и чл.35, ал.1 от Наредба № 8 Нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ -определя субекта на нарушението и санкцията при неизпълнение на задължения, предвидени в закон или подзаконов нормативен акт по прилагането му.Така от гледна точка на структурата на самата норма –чл.257, ал.1, същата съдържа освен санкция и диспозиция, която обаче не е описателна, в нея липсва точно и пълно описание на всички признаци на състава на административно нарушение.В случая диспозицията е едновременно препращаща и бланкетна, което означава, че за описание на деянието, въздигнато в нарушение се препраща към други текстове от същия закон /ЗГ/или от друг нормативен акт /подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗГ/, които регламентират съответно правило за поведение.Такава препратка е направена към разпоредбите на чл.50, ал.1 във вр. с чл.49, ал.2 и чл.35, ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите.Видно от съдържанието на цитираните норми е регламентирана процедура по маркиране на насажденията за сеч и процедурата за принудителна сеч при наличие на повреди, причинени от абиотични въздействия като процедурата за санитарна сеч при повреди, причинени от биотични въздействия е уредена в чл.34 от Наредбата. В случая съдът не приема обяснението на актосъставителя за допусната от него техническа грешка тъй като лице заемащо длъжност „Горски инспектор“ може и е длъжно да направи разлика на повредите в насажденията - дали са от абиотично въздействие или са от биотично въздействие стига да е участвало в проверката на писмената документация. Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път. В административнонаказателното производство посочването на нарушените законови разпоредби е задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП. Последното е от значение както за адекватната защита на санкционирания субект с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и за контрола за законосъобразност на НП, осъществяван от съда. В случая предвид начина, по който са изписани нарушените правни разпоредби не може да се приеме, че нарушението е ясно и точно квалифицирано, а последното безспорно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице. Посоченият порок на АУАН е съществен тъй като е довел до сериозно засягане на правото на защита на нарушителя, поради което в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която допуска НП да се издаде при допуснати несъществени недостатъци на акта. Правилната квалификация на нарушението е задължение на административнонаказващия орган и не може да бъде дадена за първи път от съда, в чийто правомощия влиза единствено проверка за съответствие на издаденото НП с материалния закон, при определяне на съставомерността на деянието и неговата правилна правна квалификация.Следва да се провери не дали изобщо е извършено някакво административно нарушение, а извършено ли е описаното в обжалваното НП нарушение, индивидуализирано от фактическа и правна страна, в т.ч. чрез посочената като нарушена конкретна разпоредба, а когато същата е препращаща-чрез посочване и на други нарушени разпоредби от същия или друг нормативен акт. В предвид на изложеното НП следва да бъде отменено. В тежест на ответника следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 750 лева като се съобрази Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Пещерският районен съд