Решение № 720 от 18.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2431/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 03.05.2023г по гр.д. № 253/2022г Окръжен съд- Благоевград, 8състав, е осъдил МБАЛ Благоевград АД да заплати на К. Л. З. сумата от 150 000лв, частично претендирана от 250 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на жена му и майка на децата му Е. К., сумата от 150 000лв, частично претендирана от 250 000лв- представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето му, починало при раждането, както и да заплати на А. К. З., чрез неговия баща и законен представител К. З., сумата от 150 000лв, частично претендирана от 250 000лв- обезщетение за неимуществени вреди от загубата на неговата майка Е. К. и сумата от 10 000лв, частично претендирани от 26 100лв – представляваща обезщетение за имуществени вреди, загубена издръжка в размер на минималната такава за периода от м.07.2021г до м.12.2035г. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните. Решението на ОС- Благоевград се обжалва изцяло с въззивна жалба от ответника МБАЛ Благоевград АД, представлявано от адв. С., с оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът поддържа, че по делото не са събрани доказателства за последиците от боледуването на Е. К. от Ковед-19 и за връзката между анатомичните особености, констатирани при К. и предприетите действия по анестезия от служители на ответника. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца К. З. да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. К. и нероденото дете, настъпила след твърдян деликт, извършен от служители на ответника. Оспорва размера на обезщетението, което е прието за справедливо по отношение на детето А.. Поддържа, че съдът е нарушил процесуалния закон, като не е отложил провеждането на открито съдебно заседание, след молба на ответника, както и че с това е нарушено правото му на защита. Поддържа, че решението е немотивирано, че не са изяснени въпроси относими към твърдяния деликт- за съществуващите рискове при родоразрешение с ЦС. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон при събиране на доказателства. Моли въззивната инстанция да отмени решението на ОС-Благоевград изцяло и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноските, направени по делото. Ищците пред първата съдебна инстанция К. и А. З., въззиваеми по жалбата, представлявани от адв. Г., са депозирали отговор на въззивна жалба. С отговора си въззиваемата страна оспорва въззивната жалба на ответника, като сочи, че съдът е постановил правилно, мотивирано и обосновано решение. В о.с.з. въззивникът МБАЛ Благоевград АД не се представлява. Въззивникът депозира чрез адв. С. писмена молба, с която заявява, че поддържа развитите във въззивната жалба въззивни оплаквания и моли решението на ОС- Благоевград да бъде отменено по изложените съображения. Въззиваемата страна К. и А. З. се представляват от адв. Г. и адв. З., които оспорват въззивната жалба и молят решението на ОС-Благоевград да бъде потвърдено. Претендират разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемите депозират писмени бележки, с които поддържат, че по делото се установява извършването на медицински деликт от служители на ответника, вследствие на което е починала Е. К., с която ищецът К. З. е живял и която е майка на децата му. Поддържат, че от смъртта на Е. К. ищците са претърпели вреди. Поддържат, че по делото се установява, че К. З. е баща на нероденото дете, което Е. е носила и което е починало поради деликта, извършен от служители на ответника. Поддържат, че смъртта на детето К. З. е претърпял неимуществени вреди, които са установени по делото като обем и интензитет. Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от оплакванията в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК-т.1. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: В обща искова молба ищците К. и А. З. твърдят, че на 15.06.2021г Е. К. е постъпила при ответника за планирано раждане чрез цезарово сечение. Твърдят, че раждането е второ за Е. и че бременността й е протекла нормално. Поддържат, че на ••••••••г при привеждане под анестезия Е. К. е починала, като заедно с нея умира и бебето. Твърдят, че смъртта е настъпила поради неполагане дължимата грижа от страна на медицинския екип, ръководил анестезията и планираното раждане. Твърдят, че от смъртта на Е. К. ищците са претърпели вреди, а първият ищец твърди, че е претъпял вреди и от смъртта на очакваното второ дете. В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че не е ясно в какво качество К. З. търси обезщетение за вреди от смъртта на Е. К.. Оспорва правото на К. З. да претендира вреди от смъртта на неродено дете, както и обстоятелството, че той е баща на същото. Оспорва предявените искове по размер като завишени. По делото се установява от представените удостоверение за раждане и удостоверение за наследници, издадени от Община Благоевград, че А. К. З. е роден на ••••••••г от майка Е. К. и баща К. З.. Установява се, че Е. К. е починала на ••••••••г и А. е нейн наследник по закон. Няма спор между страните, че на 15.06.2021 г Е. К. е постъпила в МБАЛ- Благоевград за планово оперативно раждане. Не се спори също, а и се установява от съобщение за смърт и ИБР, че на ••••••••г по време на започналата процедура по раждане чрез секцио при привеждане на Е. под анестезия тя и плодът в нея умират. От представената по делото епикризата се установява, че бремеността на Е. К. е втора, протекла нормално, че първото й раждане през 2018г е чрез секцио, че е постъпила в добро общо съС.ие, че плодът е с глава прилегнала към входа на таза. Посочено е усложнение- настъпила смърт при увод за анестезия. По делото е представен КП за извършена проверка от МЗ, ИА Медицински надзор, от който се установява, че агенцията се е самосезирала по повод починала родилка и при извършената проверка е установила, че при осъществената анестезиологична консултация не е направена оценка на всички рискове и не е съобразена индикация за анатомични особености, не е отбелязан избор на родилката между регионална и обща анестезия, при извършения клиничен преглед не са взети предвид и не са отразени в медицинските документи анатомичните особености на пациентката. Д-р Д. е допуснал грешка при интубацията като интубационната тръба е била поставена във фарингса и хранопровода, което е довело до механична асфикция, с което е нарушил изискването на чл.86, ал.1, т.3 от Закон за здравето, в частта за качествена здравна помощ във вр. с чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето относно принципите за осъществяване на здравната помощ. В представената медицинска документация по делото се съдържа и информирано съгласие на пациента, подписано от Е. К., с което същата декларира, че е съгласна да бъде оперирана с регионална или обща анестезия. Отбелязването при подготовката за анестезия е било, че пациентнака може да се оперира под обща анестезия. В о.с.з. на 23.02.2023г е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от д-р Л.- специалист съдебен лекар, който установява, че причина за смъртта на Е. К. е механична асфикция, вследствие неправилно поставена интубационна тръба и спиране на достъпа на въздух от горните дихателни пътища към дихателната система. Причина за смъртта на детето /плода/ е вътрематочна асфикция, вследствие прекратяване отдаване на кислород от кръвообращението на майката към плода, поради прекратяване на достъпа на въздух към дихателната система на майката. Вещото лице установява, че Е. К. е приета за извършване на родоразрешение чрез планирано секцио, като е преценено, че следва да се извърши с обща ендотрахеална анестезия. Проведени са необходимите предоперативни консултации и съответни лабораторни и образни изследвания. При постъпване на пациентката в родилна зала е направен увод в анестезията по обичаен начин, след което е пристъпено към поставяне на интубационната тръба. Непосредствено след поставяне на интубационната тръба е установено, че същата не е поставена правилно /поставена е в хранопровода, вместо в трахеята/, поради което са предприети мерки по извеждане от анестезия с прилагане на атропин и обдишване с кислородна маска, като пациентката е възстановила спонтанното дишане. Повикан е завеждащия отделението по реанимация д-р Д., който предприема повторна интубация, като непосредствено след поставяне на тръбата, показателите на пациентката започват да падат. Започнати са реанимационни мероприятия, които включват сърдечен масаж и апликация на адреналин, атопин и допамин, които не са дали резултат. Според вещото лице, за да пристъпи акушеро – гинекологичният екип към оперативно родоразрешение, пациентката трябва да е анестезирана. Анестезиологът преценява кога пациента е готов и уведомява екипа, че може да започне оперативната интервенция. Гинекологът, водещ раждането, следва да вземе решението за оперативната интервенция, но процесът изисква двустранна координация и комуникация. При възникнала екстремна ситуация, вземането на решение дали да се пристъпи към незабавно изваждане на плода става съвместно. Според вещото лице, за да има обаче реални шансове за изваждане на жив плод, интервенцията следва да се предприеме при наличие на сърдечни тонове на плода. В случая при липса на сърдечни тонове на плода, шансовете за изваждане на жизнеспособен плод са нулеви. Според вещото лице не могат да се намерят пропуски в действията на медицинските лица, извършили първия опит за въвеждане на пациентката в обща анестезия- същите са процедирали според наложения стандарт. Според вещото лице неправилното поставяне на интубационната тръба не е нарушение на медицинския стандарт, а е налице неправилна интубация. В о.с.з. вещото лице уточнява, че медицинският стандарт изисква интубационната тръба да се постави в трахеята. Според вещото лице, ако интубационната тръба е била поставена правилно най-вероятно смърт на родилката не би настъпила, освен при усложнения в процеса на раждането. В о.с.з. на 03.04.2023г е изслушана ДНК експертиза, съгласно която вероятността К. З. да е биологичен баща на извадения от тялото на починалата Е. К. плод от женски пол е РР = 0, 9999999999091 /при гранични стойности от 0 до 1, възприети предварителна вероятност 0, 56 и минимална липсваща алелна честота 0, 013/. В о.с.з. на 20.10.2022г са изслушани свидетелите С. Т. и П. И.. Свидетелката Т. установява, че са се познавали с Е. от деца. Установява, че са израснали заедно, след като станали майки поС.но се чували и били много близки. Установява, че Е. и К. имали хубав семеен живот, грижили се за А. и са го обичали. Установява, че двамата очаквали с нетърпение и второто си дете. Установява, че К. и Е. са се грижели един за друг. Установява, че двете с Е. били бременни по едно и също време, Е. с второто си дете, че Е. споделяла за бремеността и консултациите- че детето било здраво и едро. Свидетелката установява, че е знаела за планираното раждане. Установява, че на датата на раждането не успяла да се свърже с Е.. Свързала се с К. и установява, че гласът му треперел, когато й съобщил, че Е. е починала. Свидетелката установява, че видяла К. на погребението, бил много зле, изглеждал зле, не му се говорело. Свидетелката установява, че продължава да поддържа връзка с К. и А. след смъртта на Е.. Установява, че детето било съсипано. Установява, че към момента до К. има друга жена с детенце, която да му помага да се грижи за А., който според свидетелката е по-спокоен с друго дете до себе си. Установява, че съС.ието на К. не е добро. След смъртта на Е. той отслабнал, побелял, станал неспокоен, притеснен относно грижите за детето. Затворил се в себе си, а детето се изолирало. Установява, че А. бил жизнено и весело дете, но след случилото се станало затворено и не се усмихвало. Според свидетелката детето сега е малко по-спокойно. Свидетелят И. установява, че е бил съсед на Е. и К., че Е. била усмихната жена. Установява, че е гостувал на семейството им, отношенията им като партньори били много добри, обичали се, уважавали се, грижили се и за детето си. Свидетелят установява че К. споделил, че няма търпение да стане баща за втори път. Били щастливи от това и с нетърпение очаквали детето. Установява, че за смъртта на Е. и детето разбрал от К., който бил доста разстроен и плачел. Установява, че К. бил много променен, побелял за няколко дни. От усмихнат станал смачкан човек. Установява, че и детето се променило. От игриво дете, след случилото се не искало да общува, било затворено в себе и към настоящия момент това съС.ие не се е променило. Установява, че след смъртта на Е. и двамата са зле, затворени са, с тъга на лицата им. Видно от представена от ответника молба от 15.07.2022г екипът, който е следвало да проведе секцио на Е. К. е в състав- оператор д-р У., специалист по АГ, първи асистент д-р К. – лекар-специализант по АГ, втори асистент д-р М. – специалист по АГ, анестезиолог д-р Д., починал 2021г и д-р Б.- специализант по анестезиология и интензивно лечение. Представени са трудови договори на посочените лица, сключени с ответника, от които се установява, че посочените лекари към ••••••••г са били на работа при ответника. В о.с.з. на 17.11.2022г са изслушани свидетелите д-р Р. У., д-р Л. К., д-р К. Б.. Свидетелката д-р У. установява, че е била оператор в екипа, който е следвало да извърши планираното секцио, както и че е водела консултацията на пациентката. Установява, че е било взето решение за раждане чрез сецио, тъй като по този начин е била родила Е. първия път. Свидетелят посочва, че работата на оператора започва само след като анестезиолога въведе пациентката в анестезия. В случая привеждането на пациента под анестезия е направено от д-р Б.. След като д-р Б. интубирала пациентката, извършила преглед чрез преслушване на белия дроб и било установено, че тръбата не е била в белия дроб, поради което д-р Б. предприела действия по екстубиране на пациентката. Пациентката се събудила, дори започнала нещо да говори. Бил извикан д-р Д. – анестезиолог, който започнал нова анестизия, при което свид.У. установила, че показателите на пациентката започнали да се сриват. Настъпила паника, анестезиолагът не разрешил да се започне операция, тъй като оперативно родоразрешение без упойка не е разрешено и не е извършвано от 56г. Установява, че д- р Д. и д-р Б. започнали реанимационни действия. Веднага бил извикан и д-р М., който се отзовал незабавно. С фетален монитор установили, че липсват тонове на бебето и според свидетелката то вече е било загинало. Според свидетелката, ако интубацията е била направена правилно и всичко течало обичайно бебето би се родило живо Свидетелката д-р Б. установява, че Е. К. е изразила предпочитания към обща анестезия. Свидетелката установява, че е направила първи опит за интубиране на пациентката, , но при преслушване на гръдния кош, находката я усъмнило, че тръбата е поставена на правилното място и предприела действия по изваждане на тръбата и възстановяване на спонтанното й дишане, вдишала я ръчно, пациентката възстановила дишаното си и дошла в съзнание и дори говорила. Според свидетелката извикали д-р Д., на който обяснила случилото се и той взел решение за нов опит по повторно въвеждане на пациента под анестезия. При интубацията на пациентната отд-р Д. показателите й започнали да се влошават. Предприети били реанимационни мерки, включващи сърдечен масаж, приемане на медикаменти, но пациентката починала Свидетелят д-р Л. Г. – К. установява, че е присъствала на операцията на Е. като помощник оператор – специализант. Установява, че Е. първоначално била въведена в анстезия от д-р Б., която установила проблем, събудила пациентката и я раздишала. След товад-р Д. въвел пациентката в анестезия. Установява, че разжаде не е било започнало, че те нямали право да предприемат действия във връзка с раждането без позволение на анестезиолога. В о.с.з. на 14.03.2024г е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. проф.д-р С. М., който установява, че извършената предоперативна анестезиологична подготовка на пациентката не показва патологични отклонения. Посочва, че отбелязаната проходимост на дихателните пътища е налице при всеки говорещ пациент. Според вещото лице действията на анестезиологичния екип са увод в анестезия, неуспешна интубация, екстубация, събуждане, нов увод в анестеция, неуспешна интубация и кардиопулмонална ресусцитация. Използваните лекарствени продукти за увод в анестезия са правилно подбрани. Според вещото лице при Е. К. липсва описание на обективни пречки за ларингоскопия или за придвижване на интубационната тръба, липсват данни дали е била възможна вентилация, както и описание дали пациентната е била събудена между двата увода на анестезия. Въз основа на наличните писмени данни случая може да бъде квалифициран като неразпозната трудна интубация с предварително установен завишен риск от възникване на усложнения. Според вещото лице в анестезиологията съществуват медицински стандарти, уреждащи алгоритъм как следва да се интубира родилка. Вещото лице сочи, че в анестезиологичната практика е установен повишен риск от затруднена, невъзможна, неуспешна и усложнена интубация при пациентки за оперативно родоразрешение, от 70-80години на 20 век. Определени са рискови фактори като увеличено телесно тегло, увеличен обем на млечни жлези, увеличена васкуларизация и оток на мукозата на дихателните пътища, уголемен език, сливици, забавено изпразване на стомах. Според вещото лице в медицинската литература неуспешната интубация на пациентки за цезарово сечение е с честота от 1 на 443 анестезии при летален изход 1 на 90 неуспешни интубации. Честотата на неуспешната интубация в акушерската популация е 8 пъти по- висока от тази в общата хирургична популация. Това означава, според вещото лице, че рискът от неуспешна интубация за цезарово сечение е завишен, поради което анестезиологичната практика цели свеждането до минимум на обща анестезия в такива случаи, с приложение единствено при неуспех на спинална анестезия или противопоказания на същата и организиране на отделни правила за анестезия в областта на акушерството. Вещото лице описва възприетия алгоритъм на действие за въвеждане в анестезия на пациентни за оперативно родоразрешение, който алгоритъм включва добра практика в планирането, подготовката и изпълнението на увода за анестезия, разпознаване на неуспешната интубация и последващите действия. При цезарово сечение се препоръчва извършване на предварителна клинико-анатомична оцека на дихателните пътища, изграждане на план при неуспешна интубация- да се събуди жената, да се проведе консултазция с акушерския екип, използване на други методи за анестезия, отлагане на раждането при липса на акушерска спешност. Според вещото лице при неуспешна интубация не се препоръчва нов опит за интубиране. Вещото лице сочи, че в медицинската документация по случая липсва отбелязана задълбочена клинико- анатомична оценка на дихателните пътища и е неясно дали екипът е имал предварителен план за действие при неуспешна интубация, не са описани и препоръчани техники за въвеждане на интубационната тръба- поставяне на главата по подходящ начин, използваната техника на ларингоскопия, не е описано използването на маскова вентилация, дали пациентката е била събудена. Заключанието на вещото лице е, че липсват данни по които да се съди, че анестезиологичният екип се е придържал към съществуващите анестезиологични медицински плактики, но се установява, че възприетият алгоритъм като цяло е следван. Според вещото лице не може да се даде отговор дали общоприетата медицинска практика при интубазия на родилката е спазена или не. Според вещото лице не съществуват медицински доказателства, че боледуването от Ковид-19 инфекция е независим рисков фактор и може да доведе до анатомични поражения в областта на горните дихателни пътища които да имат отношения към интубацията на пациентката Според вещото лице интубацията на Е. К. може да се приеме, че има данни да е била със завишен риск, доколкото интубирането на родилки за цезарово сечение е манипулация със завишен риск. Според вещото лице по делото не се установява причина за използване на обща анестезия с интубация, липсват описани противопоказания за регионална анестезия. Добрата медицинска практика предполага в случай като процесния да се ползва регионална анестезия. Също така в медицинската документация липсва описана внезапно възникнала пречка за интубацията на родилката. В о.с.з. вещото лице допълва своето заключение като сочи, че методът на анестезия е отговорност на анестезиолога, като в случая не е ясно защо екипът е избрал ползваната пълна анестезия, която носи по-висок риск за родилката. Според вещото лице няма данни за извършена оценка при клиничен преглед на родилката за съществуващи затруднения при увода в анестезия. Според вещото лице в случая е следвало да се избере регионална анестезия. Анестезиологът е длъжен да разясни на пациента видовете анестезии и техните рескове, като е въпрос на етика дали ще се съобрази с желанието на пациента за приложима анестезия. Критичният момент според вещото лице е настъпил след първия неуспешен увод, когато е следвало да се премине към друг вид анестезия или да се отложи операцията, доколкото няма данни раждането да е протичало по спешност. При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от деликтни действия, извършени от лица, на които ответникът се явява възложител на работа- иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958г отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа. Тези вреди следва да се установи, че са причинени виновно и противоправно от известно или неизвестно лице, но при изпълнение на възложената работа от ответника. В тълкувателното решение изрично е посочено, че не е необходимо да се установява конкретното лице, осъществило деликта, достатъчно е да се установи, че деликтът е извършен от лице, на което ответникът е възложител на работата. Медицинският деликт е вид деликт. Фактическият състав за ангажиране на отговорността на болница, лечебно заведение, за заплащане на обезщетение за вреди от медицински деликт, претърпени от пациент е идентичен с горпепосочения, като специфичното е, че противоправното деяние е действие или бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и стандарти за лечение на пациенти. Когато се твърди, че следва да се ангажира отговорността на болнично заведение за деликтно вредоносно поведение на негови служители- медицински лица следва да се съобрази, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност и съгласно чл. 80 от Закона за здравето/ЗЗ/, качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Поради това изводът, дали е допуснато съС.ие на медицински риск, дали действията и бездействията на служители на ответник са били противоправни и вредоносни, съдът следва да направи след анализ на установените по делото факти, като прецени дали фактически предприетото при лечението на пациента отговаря на дължимото поведение в конкретната ситуация. В съдебната практика понятието "лекарска грешка" е дефинирано като всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти и Правилата за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ/чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ/, в резултат на което е причинено увреждане. По делото няма спор, че Е. К. е постъпила за планирано раждане при ответника и лекари от МБАЛ Благоевград са сформирали екип за осъществяване на раждането чрез цезарово сечение. Няма спор, че Е. К. е починала при въвеждането й под анестезия. Спорно е дали е допусната лекарска грешка във връзка с настъпилата смърт на пациентката, дали служители на ответника- лекари- са допуснали грешка, не са спазили медицинските стандарти и добрата медицинска практика при лечението на Е. К. като в причинна връзка с това да е настъпила и нейната смърт. Към момента на смъртта на Е. К. няма действащи стандарти по анестезиология. Независимо от това от изслушаното в.л. д-р М. се установява, че в анестезиологията има действащи възприети медицински практики, които следва да ръководят уражняващите тази медицинска специалност. От заключението на вещото лице и от събраните по делото доказателства съдебният състав приема, че се установява безпротиворечиво, че липсват доказателства на първо място обосноваващи решението на екипа, които е следвало да проведе секциото, да се предприеме пълна анестезия на пациентката. От неоспорената по делото СМЕ, изготвена от в.л.д- р М. се установява, че е налице завишен риск от пълната анестезия с интубация на родилки, по посочени от вещото лице физиологични особености на бременните жени – родилки. Този завишен риск не е съобразен от лекарите, натоварени с раждането на Е. К. и като краен резултат рискът се е реализирал. По делото ответникът не доказва медицински причини изключващи възможността за друг вид анестезия на К.. Вещото лице д-р М. сочи, че липсва установена по делото по медицинска причина наложителност за ползването на пълна анестезия с интубация. По делото няма доказано изразено желание на пациентката за предприемане на раждане при пълна анестезия, въпреки наличието на формуляр за заявяване на такова желание. В представения формуляр пациентката К. не е отбелязала желание за раждане под пълна анестезия, което като факт се обсъжда не само от назначената по делото СМЕ, но и в представения констативен протокол за проверка, извършена от ИА Медицински надзор. Друг е въпроса, че както се отбелязва от в.л. д-р М. пациентът не е определящ при избора на вида на анестезията и лекарският екип е този, който следва да даде достатъчно информация на пациента, за да направи той своя здравен избор, като крайното решение и последиците от взетото решение са в тежест на специалистите- лекари. На следващо място съдебният състав приема, че в нарушение на правилата на добрата медицинска практика, без да е налице неотложност или спешност в ссътоянието на Е. К.- такова съС.ие не се твърди и доказва по делото- пациентката след първа неуспешна интубация и подложена ведната след това на втора такава. Категорично е заключението на в.л. д-р М. и експертизата му не е оспорена от страните, че при неуспешна първа интубация е препоръчително или да се премине към друг способ за анестезия или да се отложи манипулацията на пациентката. По делото не се установяват медицински причини, налагащи повторната интубация на Е. К., веднага след първата неуспешна такава, съответно не се установяват причини, които да правят съС.ието й спешно и възпрепятсващо отлагането на операцията й или поне промяната на прилаганата анестезия. Също така, безпротиворечиво е установено по делото, че причината за смъртта на Е. К. е неправилния увод на интубационната тръба в хранопровода й, а не в трахеята. Както се сочи и в двете СМЕ добрата медицинска практика изисква поставянето на интубационната тръба на правилното място- в трахеята, като поставянето й в хранопровода и предприемане на обдишване при това положение на тръбата е нарушение на добрата медицинска практика. Съгласно чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ всеки пациент има право на достъпна и качествена здравна помощ, а съгласно т.10 от същата разпоредба – има право на сигурност и безопасност на лечебните процудери. Съгласно чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от ЗЗД всеки пациент има право на своевермена, достатъчна и качествена медицинска помощ при зачитане на неговите пациентски права. Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че получената от Е. К. медицинска помощ е в нарушение на изискванията за качествена и безопасна здравна помощ, наложени от закона. Получаната от К. здравна помощ е в нарушение на приетите стандарти за упражняване на съвременна анестезиологична дейност и подлага пациентката на завишен риск както при избора на анестезия- пълна с интубация, така и при повторното предприемане на манипулацията, така и при некачественото опасно въвеждане на интубационната тръба в хранопровода й. Предоставената на К. медицинска помощ е некачествена и опасна за нейното здраве, което е в противоречие с импративни разпоредби на Закона за здравето, налагащи стандарти при медицинското обслужване на пациенти. Предприетите действия от медицинския екип, сформиран при ответника за осъществяване на планирано раждане от Е. К., са в нарушение на чл.81 и чл.86 от ЗЗ, тъй като противоречат на добрите медицински плактики, установени от изслушаните СМЕ по делото, а след като противоречат на закона тези действия следва да се квалифицират като противоправни. Вината на длъжностните лица при ответника се предполага, на осн. чл.45, ал.2 от ЗЗД и липсват по делото доказателства за оборване на законовата презумпция. Действията по въвеждане на анестезия на Е. К. са и вредоносни при доказана пряка причинна връзка между тях и настъпилата смърт на родилката и носеното от нея дете. Безпротиворечиво е по делото и безспорно между страните, че смъртта на К. е настъпила вследствие неправилното поставяне на интубационната тръба, навлязла в нейния хранопровод и довела до задушаването на пациентката и оттам – и до смъртта на носеното от нея дете.Действията предизвикали смърт на пациенти са винаги вредоносни, а пряката причинна връзка между действията на лекарския екип и вредата – настъпилата смърт - са установени от първата по делото СМЕ и не се опровергават от доказателства по делото. С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото се доказва по категоричен начин извършването на медицински деликт от служители на ответника- установява се виновното и противоправно поведение на лекарския екип, сформиран за извършване на планирано разжаде, който екип с действията си в нарушение на ЗЗ и медицинската практика е причинил смъртта на родилката и носеното от нея дете. Изложеното е основание за ангажиране на обективната имуществена отговорност на ответника като възложител на работата на лекарите от сформирания екип за провеждане секциото на К.. Неоснователти се явяват възраженията на ответника- въззивник развити във въззивната му жалба за наличие на евентуална връзка между заболяването на Е. К. от Ковид-19, както и за наличието на анатомични особености на Е. К., неустановими от лекарите и довели до неуспешната й интубация. От изслушаната и неоспорена СМЕ, изготвена от в.л.д-р М. се установява, че боледуването от Ковид-19 е било известно на лекарския екип, водещ раждането на К. и няма отношение към затруднената й интубация. Също така вещото лице установява, че неуспешната интубация на К. не се дължи на анатомични особености на родилката, а анестезията с интубация на родилки е рискова медицинска манипулация, която не се препоръчва съгласно добрите медицински практики по анестезиология. По отношение на активната материалноправна легитимация на ищеца К. З.- ответникът въвежда възражение за липса на право на този ищец да претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Е. К., поради обстоятелството, че ищецът и К. нямат сключен граждански брак и поради поставяне под съмнение на близостта и емоционалната връзк, а която е съществувала между двамата партньори. Това възражение е неоснователно, а цитираната съдебна практика във връзка с поддържаното възражение е неотносима към спора. Фактическото съжителство е институт познат не от скоро на българския закон и правораздаване. Фактическото съжитество се определя като неформален доброволен, траен съюз за съвместен живот на мъж и жена, фактически изпълващ съдържанието на съжителство в семейна общност като съпрузи. Безпротиворечиво ЕСПЧ приема в своите решения, че понятието семейство, разглеждано в чл.8 от Конвенцията включва взаимоотношения, основани на брак, така и фактически семейни връзки, когато страните не са сключили брак, но връзката се характеризира като поС.на/ дело Paradiso and Campanelli v Italy/, както и приема, че децата родени от родители, живели заедно, независимо дали женени или не, са по право част от семейството/ дело Marcks/. Българският закон също не отрича възможността и правото на партньори да живеят фактически като съпрузи, без да са сключили граждански брак. Това е видно от разпоредбите на чл.21, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие, чл.22 и чл.166 от ГПК, чл. 442 от КЗ – всички те уреждащи права и здължения на лица, живеещи във фактическо съпружеско съжителство със своя партньор. Отделно от това, още с ППВС № 4/61г и № 5/69г и скоро постановеното ТР на ОСНГТК №1 /2016г уреждат правото на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на лице, като правоимащото лице се явява негов фактически съпруг. Дори и да се приеме, че правата и задълженията на фактическите и правните съпрузи са различни във вътрешните им отношения, в отношенията с държава и обществото, то това не означава, че фактическото съжителство не е обществено и правно познато и прието и не го приравнавя на правно нищо. С оглед изложените съображения съдебният състав приема, че при установяване на обстоятелството, че ищецът К. З. и починалата Е. К. са живели като фактически съпрузи, то това би легитимирало този ищец да претендира обезщетение за вреди от смъртта на К.. По делото съдът приема, че е доказано, че К. З. и Е. К. са живели фактически като съпрузи. Установява се, че двамата имат общо дете, родено 2018г, което доказва трайност на връзката им и сериозност на обвързването им като партньори. Разпитаните по делото свидетели Т. и И. безпротиворечиво установяват, че З. и К. са живели заедно и са имали отношения като съпрузи- подкрепяли са се, разчитали са един на друг, обичали са се, отглеждали са заедно детето си и мечтаели за второ. Двамата са имали общ дом, общ бит и ежедневие, общи мечти. Двамата са възприемани от свидетелите като семейство. Тези свидетелски показания освен взаимоподкрепящи се, са житейски достоверни и логични и не се опровергават от други доказателства по делото. С оглед тази съвкупна преценка на събрани по делото доказателства съдът приема за установено, че К. З. и Е. К. са живели фактически като съпрузи, което с оглед горецитираните ППВС и ТР на ОСНГТК на ВКС легитимира К. З. като носител на правото да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. К.. Вторият ищец А. З. е син на Е. К. и за неговата материалноправна легитимация да претендира обезщетение от смъртта на своята майка спор по делото няма. По отношение на размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на фактическа съпруга и майка. Обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи по справедливост. Заплащането на обезщетение за неимуществени вреди е заместваща облага, която следва да отговаря на действително претъпените, доказани болки и страдания. Като парично обезщетението е насочено към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като да бъдат компенсирани изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. Определянето на справедливо обезщетение е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, установени по делото като например обстоятелства, касаещи начина на настъпване на деликта, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата положение в страната, към момента на настъпване на вредата, рефлектиращо върху общественото възприятие за справедливост. Тези обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди. При така изложените правноотносими факти, съдът съобразява, че към момента на смъртта на Е. К. същата е била 29 годишна, ищецът К. З.- 40 годишен, а А. З.- 3 годишен. Като съобрази посочените релеванти обстоятелства към размера на обезщетението, установените от свидетелите претърпени от ищеца К. З. шок от внезапно настъпилата, неочаквана смърт на Е. К., подсилени от контраста между очакваното радостно събитие и наложилото му се организиране на погребение, като съобрази тежестта на загубата на партньор в живота и майка на детето му, необратимостта на случилото се, установеното от свидетелите внезапно побеляване на ищеца и затварянето му в себе си, което е доказателство за претърпения стрес, настъпилата рязка, неочаквана промяна в живота на ищеца съдът приема, че справедливото обезщетение за ищеца К. З. възлиза на сума в размер поне на претендираните 150 000лв. Детето А. е било 3-годишно при смъртта на неговата майка. Детето от най-ранна възраст расте без майчина близост, обич и подкрепа, като тази загуба детето ще чувства в годините като все по-голяма. Липсата на майка е вреда, която трудно може да се компенсира, поради което съдебният състав приема, че претендираната сума от 150 000лв, като обезщетение за неимуществените вреди на детето претърпени от смъртта на неговата майка са справедливо имуществено обезщетение. Ищецът К. З. претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и от смъртта на неговото неродено дете, починало заедно с майката Е.. Няма спор, че българският закон свързва придобиването на правосубектност с момента на раждането. ЕКЗПЧОС също не обвързва държавата с конкретен момент, в който следва да се приеме, че се появява нов правен субект, носител на права и задължения- дали от момента на зачеване, раждане или друг момент. Независимо от това съдебният състав приема, че по делото не са предмет на разлеждане правата на плода- според терминологията на Медицинския стандарт по АГ или детето, според житейския израз ползван от ищеца в ИМ. Предмет на разглеждане е възприемането на плода от бащата и претърпените от него чувства, душевни и интелектуални страдания от загубата му. По делото пред настоящата инстанция не е спорно бащинството на К. З. по отношение на плода, носен от починалата К.. Тови факт е установен по категоричен начин и от изслушаната пред първата инстанция и неоспорена ДНК експертиза. По делото се установява още, че носеното дете от К. е било жизнеспособно, готово за раждане- обърнато с глава към входа на таза/ според представената епикриза/. Бременността на К. е протекла спокойно, плодът се е развивал нормално, които факти са установени от ислушаната по делото свидетелка Т.. Свидетелят д-р У. установява, че бебето би се родило живо, ако раждането беше протекло нормално. Установява се от изслушаната СМЕ от първата съдебна инстанция, че смъртта на плода е настъпила поради смъртта на майката, т.е. смъртта не се дължи на патология на плода или негова нежизнеспособност. От изложеното може да се приеме безпротиворечив извод, че плодът е бил жизнеспособен и раждането на детето на К. и З. би било нормално, ако не са били настъпили проблемите при въвода на родилката под анестезия. Носеният плод не се е родил поради неправомерните, деликтни действия на служителите на ответника. От тези деликтни действия няма правно основание ответникът да черпи благоприятни за себе си последици, каквито биха били липсата на обезщетяване на бащата, поради загубата на неговото дете, неродено поради грешка на ответника. На следващо място, въпреки че поради деликта на служителите на ответника не се е стигнало до раждане, то плодът в утробата на майката не е идентичен с майката. Плодът си има собствена ценност и разликата между плода, готов за раждане и роденото дете е минимална, свързана с възможността на детето за самостоятелно физическо съществуване, извън майчината утроба. За бащата, имащ подкрепени очаквания за нормално раждане на второто му дете, тази разлика също е незначителна и това обстоятелство не може да бъде правно пренебрегнато. В този смисъл въззивната инстанция възприема мотивите, развити от първата инстанция за връзката между родителя и плода, като обосновка и на собствения си акт. С оглед изложените мотиви съдът приема, че следва да се присъди на ищеца К. З. обезщетение за вредите, които е претърпял от настъпилата смърт на неговото дете, неродено поради деликт на служители на ответника. Както беше посочено житейски за родител, за бащата разлика между плод, износен от майката нормало, готов за раждане и родено дете е емоционално и интелектуално минимална. Ищецът К. З. е загубил желано дете, което е неочаквана и шокираща загуба, необратима, белязваща живота на родителя завинаги. Свидетелите, разпитани по делото, описват радостта му от очакваната поява на второ дете в семейството и покрусата след смъртта на майката и детето. Загубата на дете е най- голямото нещастие, което може един родител на претърпи. Установените претърпени от ищеца вреди според съдебният състав следва да се обезщетенят имуществено с обезщетение в размер на 150 000лв. Така възприетите суми за обезщетяване на неимуществени вреди по сравнително справедлив начин компенсират негативните изживявания на ищците, изпитаните страдания, отрицателни емоции за продължителен период от време и за в бъдеще. Обезщетението е съобразено и със стандарта на живот в страната към момента на настъпването на вредата, така че обезщетението да не служи за неоснователно обогатяване на ищците. Само за пълнота на мотивите съдът следва да отбележи, че при приемане на извод за дължимо се едно обезщетение на К. З. за причинената смърт на неговата бременна жена, постъпила за раждане при ответника и възприемане на извод, че в това обезщетение следва да се включат и вредите от смъртта на носения плод от жената, то размерът на общото обезщетение би бил сходен със сбора на обезщетенията, определени от настоящия съдебен състав за компенсиране на вредите, претърпени от К. З. от смъртта на жената и детето му. Ищецът А. З. претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди- загубената издръжка в размер на минималната такава за периода до м.12.2035. Против решението на ОС-Благоевград, в частта, с която този иск е уважен е депозирана въззивна жалба, но няма развити конкретни въззивни оплаквания за неправилността на решението. При липса на конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение следва да се приеме, че въззивният съд е сезиран с въззивна бланкетна жалба, която е редовна, но ограничава проверката на обжалваното решение до неговата вадидност, допустимост и съобразяване с императивни материалноправни разпоредби/ решение №48/2017 по т.д.№ 408/2015г, решение № 101/2018г по гр.д. № 2191/2017г на ВКС и др/. Постановеното решение в частта, с която се присъжда на ищеца А. З. обезщетение за имуществени вреди не е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Правото на детето да получава издръжка от своите родители е безусловно и загубената издръжка от единия родител поради деликт на служители на ответника следва да бъде компенсирана. Съдът е съобразил както разпоредбите на СК, гарантиращи правото на издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговите родители, така и съдебната практика постановена по сходни казуси. Решението на Ос-Благоевград в обжалваната част е правилно и законосъобразно. С оглед изложените мотиви съдът приема извод, че предявените искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на ОС- Благоевград следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно изцяло. По отношение на разноските: При този изход от спора право на разноски пред настоящата инстанция има въззиваемата страна. Пълномощникът на въззиваемата страна претендира заплащане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Съдебният състав като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че възнаграждението е за защита на двама въззиваеми предявили по два обективно съединени иска, количеството събрани и обсъдени доказателства, факта, че пред настоящата инстанция са събирани и обсъждани нови доказателства, че са проведени няколко открити съдебни заседания, на които въззиваемата страна е представлявана, както и възнаграждението, което е получил пълномощника на въззивника намира, че справедливото възнаграждение за защита на адв. Г. възлиза на 14 000лв, която сума следва да се възложи върху въззивника. Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд