Решение № 52 от 29.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 19/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „ТОПЛИВО“-АД чрез пълномощника му адв.Г. Р. против решение №1188 от 10.10.2023 г. на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено по т.д.№ 2124/2021 год., с което са отхвърлени предявените от „Топливо“ АД срещу Сдружение с нестопанска цел „Топливо“ искове с правно основание чл.13, ал.1, т.3, б.“а“ и б.“б“ от ЗЮЛНЦ за прекратяване на Сдружението, както и в частта, с която в тежест на ищеца са присъдени разноски.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В жалбата са развити подробни доводи по направените оплаквания. Моли за отмяна на решението и уважаване изцяло на исковата претенция, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК ответникът Сдружение с нестопанска цел „ТОПЛИВО“ чрез пълномощниците си адв.К. М. и адв.Т. Д. е подало писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Във въззивната инстанция, по искане на жалбоподателя и при условията на чл.266, ал.3 ГПК е прието заключение на повторна съдебно- маркетингова експертиза по втора и четвърта задачи на приетата в първата инстанция.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, въззивният съд намира следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно – установени са релевантните за спора факти и правилно е приложен закона. Във връзка с твърдението, че съдът необосновано и допускайки процесуално нарушение не е допуснал повторна съдебно-маркетингова експертиза при положение, че същата била оспорена и от двете страни, въззивният съд е уважил искането му и е допуснал такава в оспорените части на първоначалната.

От доказателствата по делото се установява от фактическа страна следното:

Първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени от „ТОПЛИВО“-АД срещу Сдружение с нестопанска цел „Топливо“ искове за прекратяване на Сдружение „Топливо“:

-на основание чл.13, ал.1, т.3, б.„а“ ЗЮЛНЦ - поради нарушения на закона при учредяването на ответното сдружение и -на основание чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ ЗЮЛНЦ поради извършвана от ответното сдружение дейност, която противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави.

Като фактически основания на исковете по чл.13, ал.1, т.3, б.„а“ ЗЮЛНЦ ищецът твърди, че:

1) наименованието на ответното сдружение въвежда в заблуждение потребителите на стоките и услугите на ищеца относно връзка между ищцовото дружество и ответното сдружение;

2) предвидените в устава на ответното сдружение цели и средства за постигането им, включват осъществяване на стопанска дейност, идентична с търговската дейност на ищеца;

3) членовете на ответното сдружение според устава му са само юридически лица - търговци, чиято дейност също се припокрива с търговската дейност на ищеца.

Като фактически основания на исковете по чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ ЗЮЛНЦ са заявени твърдения, че:

1) ответното сдружение публикува реклами, съобщения и други материали относно дейността му, които го афишират като търговец;

2 ) при пререгистрацията на ответното сдружение, извършена по реда на §25 ЗИДЗЮЛНЦ, същото е вписано с наименование, което е различно от предвиденото в устава му наименование;

3 ) мандатите на вписаните УС и председател на ответното сдружение са изтекли на 09.12.2010г.;

4) сдружението не изпълнява задълженията си по ЗСт и ЗСч за представяне на годишни отчети за дейността му и задълженията по ЗКПО за подаване на годишни данъчни декларации.

С отговора на исковата молба ответното Сдружение „Топливо“ е оспорило изцяло исковете като неоснователни. Изложило е твърдения, че:

1) правата на ищеца, произтичащи от вписване на наименованието му в ТР, не включват право да забрани използването на думата „топливо“ при регистрацията и осъществяването на дейността на други юридически лица в случай, че между наименованията и правно-организационната им форма не е налице идентичност;

2) ответното сдружение не е осъществявало търговска или друга дейност, която да съвпада с дейността на ищцовото дружество;

3) нарушения на Конституцията, законите и добрите нрави не са извършвани при дейността на ответното сдружение;

4 ) нарушения на устава на сдружението, касаещи вътрешните отношения в него, дори да са допуснати, не покриват хипотезата на чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ ЗЮЛНЦ и не представляват основание за прекратяването му по реда на цитираната разпоредба.

Съдът е отхвърлил и двата обективно съединени иска с мотиви, че фактическите основания за прекратяване на сдружението, поддържани в исковата молба, които покриват фактическия състав на предявените искове по ЗЮЛНЦ, не са установени, като е изложил подробни мотиви за това. Мотивите на първоинстанционния съд напълно се споделят от въззивния, който на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

По фактите: От доказателствата по делото и извършената служебна справка по партидите на ищеца и ответника в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът „Топливо“ АД е вписан с посоченото наименование в ТР с решение №4 от 01.11.1995г. по ф.д. №7267/1990г. на СГС, с което е вписано преобразуване на „Горивни и строителни материали“ ЕООД в „Топливо“ ЕАД.

Ответникът Сдружение „Топливо“ е вписан в РЮЛНЦ с решение №1 от 09.12.2005г. по ф.д. №13768/2005г. на СГС като сдружение с наименование „Сдружение Топливо“.

Съгласно чл.4 от Устава на ответното сдружение, който според вписванията по партидата му в РЮЛНЦ не е променян от учредяването и първоначалната регистрация на сдружението, целите на сдружението са:

-„да поддържа и защитава интересите на производителите и търговците на строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството;

-да спомага за развитието на производството и търговията на строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството по стандартите, приети и наложени от страните-членки на Европейския съюз;

-да подпомага осигуряването на висок имидж на производителите и търговците на строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството в Република България и чужбина;

-да координира сходна и взаимоизгодна стопанска политика между членовете на сдружението;

-да запознава своите членове с нови технологични, правни и икономически възможности за икономическото им израстване;

-да допринася за създаването на подходяща икономическа и правна рамка за производството и търговията със строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството“.

Средствата за постигането на тези цели, според чл.5 от Устава са: -осъществяване на обмен на полезна информация между членовете на сдружението;

-разработване и осъществяване на комплексни и целеви програми за развитието на търговията и производството на строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството;

-съвместна работа с правителствени органи и организации, влияещи върху бизнесклимата в търговията и производството със строителни, инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството;

-организиране на обществени и целеви професионални мероприятия като изложения, форуми, дискусии, семинари и други“.

Според чл.6 от Устава, Допълнителната стопанска дейност, която сдружението може да извършва за постигане на целите, е:

• организиране на платени семинари, изложения, форуми и дискусии; - издаване и разпространяване на печатни материали, литература и други информационни продукти с цел популяризирането на съществуващи и иновационни технологии в строителството, строителните, инертните материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за стрителството;

-други дейности, незабранени със закон и отговарящи на горните изисквания“.

Установява се също така при служебната справка по партидата на ответното сдружение в ТРРЮЛНЦ, че при извършената на 16.12.2020г. пререгистрация на ответното сдружение по реда на §25 от ЗИДЗЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 74 от 2016г.) в регистъра на юридическите лица с нестопанска ц е л е допусната техническа грешка, като вместо наименованието „Сдружение Топливо“, което е посочено в устава на сдружението, в подаденото заявление за пререгистрация на сдружението и в приложеното към него удостоверение по ф.д. №13768/2005г. на СГС, в поле 2 от откритата електронна партида на сдружението е посочено наименование „Топливо“, а означението „сдружение“ е посочено само в поле 3, предвидено за вписване на правната форма на юридическото лице е нестопанска цел.

От заключението на съдебно-маркетинговата експертиза, приета в първата инстанция, се установява, че от името на един от членовете на ответното сдружение (а именно „Топливо-2“ ЕООД) е подадена заявка за регистрация на комбинирана марка „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“ за стоки и услуги от класове 35, 36 и 39 МКСУ.

Видно от Удостоверение от 24.11.2022г. на НАП /л.108-109/, за периода от 01.01.2005г. до 31.08.2022г. не са регистрирани трудови договори с работници и служители, назначени в ответното сдружение.

Във въззивната инстанция по искане на жалбоподателя е прието заключение на повторна съдебно-маркетинговата експертиза, изпълнена от ВЛ И. И.. На поставения от жалбоподателя въпрос: Налице ли е намаляване стойността на фактическите отношения на ищеца „ТОПЛИВО“-АД и потенциален риск за приходите на дружеството вследствие на установената медийна и обществена употреба на наименованието сдружение „ТОПЛИВО“, ВЛ е дало следното заключение: Съгласно доказателствата, събрани по делото, няма информация и не може да се направи заключение за намаляване на стойността на фактическите отношения на ищцовото дружество „Топливо“-АД. Няма данни и информация които да показват, че съществува риск за приходите на дружеството.

На поставения от жалбоподателя въпрос: Налице ли е съпоставимост, имаща значение за маркетинга и рекламата между медийното отразяване от една страна на ищца и ответника, а от друга страна на останалите, посочени от ответника юридически лица или еднолични търговци, в чиито фирми и наименование присъства думата „Топливо“- ВЛ е дало следния отговор: Не може да се идентифицира „съпоставимост“ на рекламите и маркетинга на лицата. По принцип се приема, че използването на едно наименование от множество лица намалява неговата уникалност и го „размива“ като име, свързано само с един търговски субект.Съгласно марковата теория, ако едно име се използва от множество различни субекти на пазара, то не може да се свърже само с едно лице и един търговски произход. Това води до намаляване или заличаване на отличителната му способност.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Първият от обективно съединените искове на „Топливо“-АД е за прекратяване на ответното сдружение поради допуснати нарушения на закона при учредяването на юридическото лице - чл.13, ал.1, т.3, б.„а“ ЗЮЛНЦ.

Следователно това следва да са факти и обстоятелства, настъпили преди или към момента на регистрирането на ЮЛ. Учредяването на юридическо лице с нестопанска цел с наименование, което не отговаря на изискванията на чл.7, ал.1, вкл. на чл.7, ал.2 ЗЮЛНЦ, което ищецът твърди, че е нарушено при учредяването на ответното сдружение, несъмнено покрива хипотезата на чл.13, ал.1, т.3, б.„а“ ЗЮЛНЦ, но преценката дали наименованието на ЮЛ въвежда в заблуждение следва да изхожда от обективни критерии за възприятията, които наименованието създава у третите лица. Освен това, тази преценка се извършва към датата на учредяване и вписване на ЮЛ. Факти и обстоятелства, настъпили след регистрирането на ЮЛ, в т.ч. използване на наименованието на сдружението по начин, който може да въведе в заблуждение третите лица относно субекта и осъществяваната от него дейност, могат да представляват основание на иск за прекратяване на юридическото лице по чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ ЗЮЛНЦ, не и основание на иск по чл.13, ал.1, т.3, б.„а“, вр. чл.7, ал.2 ЗЮЛНЦ. Твърдяното нарушение обаче е посочено именно като фактическо основание на първия иск.

Второто поддържано от ищеца фактическо основание на иска по чл.13, ал.1, т.3, б.„а“ е, че предвидените в устава на ответното сдружение цели и средства за постигането им, включвали осъществяване на стопанска дейност, идентична с търговската дейност на ищеца.

При служебната справка по партидите на двете страни в ТРРЮЛНЦ се установява, че това твърдение е невярно. По-горе съдът е описал заявените с Устава цели и средства за постигането им и те по никакъв начин не се припокриват с предмета на дейност на ищеца. Според чл.6 от Устава, допълнителната стопанска дейност, която сдружението може да извършва за постигане на целите, е определена като „организиране на платени семинари, изложения, форуми и дискусии; издаване и разпространяване на печатни материали, литература и други информационни продукти с цел популяризирането на съществуващи и иновационни технологии в строителството, строителните, инертните материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за стрителството; други дейности, незабранени със закон и отговарящи на горните изисквания “. Целите и средствата за постигането им не включват осъществяване на стопанска дейност, идентична с търговската дейност на ищеца, което се отнася и за регламентираната в устава допълнителна стопанска дейност - тя също не включва производство и продажба на стоки и предлагане на услуги, включени в предмета на дейност на ищеца, а касае получаване на приходи от организиране на семинари, издаване и разпространение на печатни материали, литература и други подобни, описани в чл.6 от устава на сдружението.

Следователно не се установява да е налице посоченото фактическо основание на първия предявен иск.

Последното поддържано от ищеца фактическо основание на иска по чл.13, ал.1, т.3, б.„а“ е, че членовете на ответното сдружение според устава му са само юридически лица - търговци, чиято дейност също се припокрива с търговската дейност на ищеца.

Чл.8 от Устава на Сдружението регламентира лицата, които могат да бъдат членове на сдружението, а именно: „юридически лица, които извършват търговия на едро със строителни и/или инертни материали, оборудване, обзавеждане, аксесоари и консумативи за строителството, или произвежда такива“.

Съдът намира, че така формулираната клауза в Устава не нарушава закона при учредяването на ответното сдружение. Няма нормативна забрана учредителите на сдружение по ЗЮЛНЦ да определят с устава вида правни субекти, които могат да бъдат членове на сдружението, нито нормативна забрана търговски дружества да бъдат членове на сдружение по ЗЮЛНЦ за извършване на дейност за постигане на техни общи нестопански цели (в случая регламентираните в чл.4 от устава).

Следователно, не е налице и това фактическо основание, водещо до уважаване на иска и прекратяване на ответното сдружение.

Вторият от обективно съединените искове на „Топливо“-АД е за прекратяване на ответното сдружение поради това, че осъществяваната от ЮЛ дейност противоречи на конституционни и законови разпоредби, предвидени в защита на публичния интерес, и на добрите нрави - чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ ЗЮЛНЦ.

Фактическите основания за уважаването на този иск, поддържани от ищеца, са:

1) ответното сдружение публикува реклами, съобщения и други материали относно дейността му, които го афишират като търговец;

2 ) при пререгистрацията на ответното сдружение, извършена по реда на §25 ЗИДЗЮЛНЦ, същото е вписано с наименование, което е различно от предвиденото в устава му наименование;

3 ) мандатите на вписаните управителен съвет и председател на ответното сдружение са изтекли на 09.12.2010г.;

4) сдружението не изпълнява задълженията си по ЗСт и ЗСч за представяне на годишни отчети за дейността му и задълженията по ЗКПО за подаване на годишни данъчни декларации.

Въпреки, че с оглед твърдения от ответника отрицателен факт – че сдружението не осъществява дейност от учредяването си през 2005г., доказването на обратното е в тежест на ищеца, ответникът е представил Удостоверение от 24.11.2022г. на НАП /л.108-109/, от което се установява, че за периода от 01.01.2005г. до 31.08.2022г. не са регистрирани трудови договори с работници и служители, назначени в ответното сдружение.

По делото липсват доказателства, които да опровергават това удостоверение, нито такива, които да установяват каквато и да е осъществявана дейност от сдружението, като напр. чрез сключени договори от името и за сметка на сдружението, получени приходи или разходвани средства от сдружението и пр.

Затова съдът намира за доказано основното възражение на ответното сдружение, че същото действително не е осъществявало дейност в периода от учредяването му до настоящия момент. Този факт не се оспорва и от самия ищец, тъй като в писмената му защита се позовава на него като наличие на основание за прекратяване на сдружението по чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ ЗЮЛНЦ.

Липсата на осъществявана дейност обаче не покрива хипотезата на чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ ЗЮЛНЦ, нито на друго регламентирано в закона основание за прекратяване на юридическо лице от посочения вид.

По делото са събрани доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че в електронни сайтове и рекламни съобщения Сдружение „Топливо“ е обозначавано като субект, от чието име се предлагат стоки и услуги, идентични на стоките и услугите, предлагани от ищеца, включително доказателства, че като последица от тези действия е възникнала обективна възможност за заблуждение у потребителите на стоките и услугите на ищеца за произхода на стоките и услугите, предлагани с използване на наименованието на ответното сдружение.

Липсват доказателства обаче които да установят, че което и да е от въпросните действия (управление на електронни сайтове, реклама и продажба на стоки и услуги) е извършено от името, за сметка и при осъществяване на дейността на ответното сдружение. Съвкупната преценка на доказателствата сочи на извод, че действията са извършвани при осъществяване на търговската дейност на дружества, които са членове на сдружението.

Дори да се приеме, че членовете на сдружението, използвайки наименованието му при осъществяваната от тях търговска дейност са противоправни и са довели до накърняване на правата на ищеца, произтичащи от вписаното му фирмено наименование и регистрирани марки „Топливо“ (самостоятелни обекти на индустриална собственост съгласно чл.1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост), тези действия могат да породят отговорност по чл.7, ал.4 и чл.11, ал.2 ТЗ и чл.116 ЗМГО за лицата, от които са извършени. Дори въпросните лица да са членове на ответното сдружение, действията им не могат да обусловят наличие на основание по чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ ЗЮЛНЦ за прекратяване на самото сдружение. Евентуалното прекратяване на сдружението не може да доведе до забрана неговите членове-търговски дружества, да използват в търговската си дейност използване на наименованието на прекратеното сдружение.

Другото поддържано от ищеца фактическо основание на иска по чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ е, че при пререгистрацията на ответното сдружение по реда на §25 от ЗИДЗЮЛНЦ (ДВ, бр.74/ 2016г.) в ТРРЮЛНЦ към АВп неправилно е вписано наименование „Топливо“, вместо наименованието „Сдружение Топливо“, посочено в устава на сдружението.

Допуснатата грешка обаче не е последица от действия или изявления от името на сдружението, тъй като наименованието „Сдружение Топливо“, освен в представените към заявлението за пререгистрация удостоверение от регистърния съд и препис от Устава на сдружението, е посочено и в самото заявление за пререгистрация, подадено от името на сдружението. Затова вписаното след пререгистрацията наименование на сдружението не представлява основание по чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ ЗЮЛНЦ за неговото прекратяване, а евентуално - основание за поправка на записите по партидата му в регистъра по чл.17 ЗЮЛНЦ по реда на чл.27 ЗТТРЮЛНЦ.

Твърдението, че мандатите на вписаните членове на УС на ответното сдружение, включително на избрания председател, са изтекли на 09.12.2010г. и не е свикано общо събрание за избор на нов УС, дори да се приеме, че представлява нарушение на чл.30, ал.1 ЗЮЛНЦ и чл.20, ал.1 от Устава на сдружението, не представлява основание за прекратяване на сдружението по чл.13, ал.1, т.3, б.„б“ ЗЮЛНЦ, тъй като касае вътрешните отношения в сдружението и може да има за последица накърняване на правата и интересите на членовете на сдружението, не и накърняване на публичния интерес, в чиято защита е предвидено основанието за прекратяване по чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ ЗЮЛНЦ.

Последното заявено фактическо основание на конститутивния иск за прекратяване сдружението по реда на чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ ЗЮЛНЦ е неизпълнение на задълженията му за подаване на годишни отчети за дейността му по ЗСт и ЗСч и годишни данъчни декларации по ЗКПО.

Събраните по делото доказателства не установяват осъществявана дейност от сдружението, която да обуслови и възникнали задължения за представяне на отчетни документи за дейността на сдружението по реда на цитираните закони.

Освен това, системното неизпълнение на задълженията за подаване на годишен доклад за дейността и финансов отчет представлява основание за прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел по реда на чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ ЗЮЛНЦ, но само в случаите, при които ЮЛ е учредено за осъществяване на общественополезна дейност, но не и в случаи като процесния, при които сдружението е учредено за дейност в частна полза - чл.2, ал.4 ЗЮЛНЦ.

Изложеното сочи на извод, че по делото не се установиха поддържаните фактически основания за уважаване на иска по чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ ЗЮЛНЦ – за прекратяване на ответното сдружение, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Оплакванията във въззивната жалба всъщност са поддържани и в първата инстанция, на които съдът е дал убедителен отговор.

Твърденията за допуснати процесуални нарушения и в частност, че съдът не е допуснал повторна съдебно-маркетингова експертиза, са отстранени от въззивния съд, който е допуснал такава.Останалите твърдения за нарушения, свързани с непълен доклад, неприемане от съда на представена оценка от независим оценител инж.П. Т., са неоснователни. По всички поддържани от ищеца фактически основания на предявените искове съдът е изложил убедителни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща.

Представената по делото пред въззивната инстанция карта за търговски отстъпки на клиенти, върху която е изписано наименованието на ответното сдружение, не доказва, че е издадена именно от него. Както бе отбелязано, рекламна дейност и популяризиране на сдружението в електронни сайтове е извършвана от неговите членове – търговски дружества, които по дефиниция извършват търговска дейност. Затова представената карта за търговска отстъпка не доказва факта, че е издадена от Сдружение „Топливо“, а не от някой от неговите членове, за да обоснове извод, че ответникът извършва търговска дейност в нарушение на ЗЮЛНЦ, което да води до неговото прекратяване.

При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение е правилно и съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски за тази инстанция.

Същият е представил списък на разноските по чл.80 ГПК с приложени към него Договор за правна помощ и съдействие, два броя фактури с дати 27.02.2024г. и 13.11.2024г., както и 2 броя банкови извлечения за доказване плащане на възнаграждението, което се претендира в размер на 3 240 лева с ДДС. Съдът намира, че именно в този размер следва да бъде присъдено в тежест на ищеца-жалбоподател.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд