Решение № 392 от 31.1.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 988/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД с ЕИК 207218053, седалище и адрес на управление с. Опан, обл. Стара Загора, представлявано от управителя Р. В. Г., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002424001226-091-001/ 15.07.2024г., издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 431/16.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно установено задължение за ДДС за данъчен период м.12.2023г. в размер на 9 329.40 лв. и лихви за просрочие в размер на 649.86 лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Според жалбоподателя РА страда от липса на мотиви, което е довело до засягане правото му на защита. Отделно от това твърди, че и решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив е немотивирано, тъй като не ставало ясно защо възраженията му в жалбата, подадена до този административен орган, не са коментирани или защо се приема, че са неоснователни. Поддържа, че РА е издаден от лице, което е изготвило и РД в хода на производството. Във връзка с това счита, че В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията не е следвало да участва в издаването на РА, тъй като тя има интерес, направеното от нея предложение за установяване на данъчни задължения с РД, да бъде прието от органа по приходите, решаващ преписката с ревизионния акт. Обосновава извод, че е налице заинтересованост по смисъла на чл.76 от ДОПК, поради което е следвало този орган по приходите да си направи самоотвод. В този смисъл се претендира и нищожност на РА, тъй като не били спазени изискванията за компетентност и валидно подписване на документите в ревизионното производство. Освен това в жалбата са изложени съображения, че производството е следвало да се прекрати, поради изтичане на тримесечния срок от констатиране на нарушението, което е станало на 12.02.2024г. – датата на издаване на акта за регистрация на дружеството по ЗДДС. Според жалбоподателя именно от тази дата нарушението е станало известно на органите по приходите и същите е следвало в рамките на 3-месечен срок да съставят акта за установяване на нарушението, което се извършвало със съставянето на РД и след извършването на ревизия. Изтъква, че в случая РД е съставен на 27.06.2024г., т.е. малко повече от четири месеца от подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС. Счита, че след като е изтекъл визирания срок, незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството. По така изложените в жалбата доводи се иска ревизионният акт, в частта, с която е потвърден с решение на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив да бъде отменен, респ. обявен за нищожен. Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт Б. М. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в представено по делото писмено становище. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002424001226-020-001 от 08.03.2024г. /л.391/, издадена от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД, ЕИК 207218053, с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода от 21.09.2023г. до 29.02.2024г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: В. И. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Д. В. Т. – старши инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 13.03.2024г. по електронен път /л.393 от делото/. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002424001226-020-002/ 07.05.2024г./л.111/, издадена и подписана от З. Д. В., началник сектор, този срок е бил удължен, като е определено ревизията да завърши до 13.06.2024г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за нейното изменение, са издадени в електронен вид и подписани с електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество. С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация, извършени са справки и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД. Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д. В. Т. на длъжност старши инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002424001226-092-001/ 27.06.2024г. /л.10-л.14 от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД с. Опан, се предлага установяване на задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период м.12.2023г. в размер на 11 195.28 лева с прилежащи лихви в размер на 703.38 лева. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от В. К. и от Д. Т., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД е регистрирано в Търговски регистър към Агенцията по вписванията на 12.01.2023г., а по ЗДДС на 12.02.2024г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС - задължителна регистрация за лице, установено на територията на страната във връзка с облагаем оборот, по подадено заявление от лицето и издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 240422400690055/12.02.2024г. При извършената проверка за регистрация за целите на ДДС е установено, че дружеството е формирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 112 734.52 лв. за периода от 01.03.2023г. - 31.08.2023г. и е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.09.2023г. включително(в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 100 000.00 лв.). Изтъкнато е, че в случая заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено от „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД на 29.01.2024г. със закъснение. Във връзка с това е отбелязано, че за пропускането на законоустановения срок е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД на основание чл. 37, ал. 3. чл. 53 и чл. 56. ал. 1 от ДОПК, са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, както следва: ИПДПОЗЛ Р-16002424001226-040-001/11.03.2024г./л.51 от делото/ и ИПДПОЗЛ № Р-16002424001226-040-002/26.04.2024г./л.116/. С тях е изискана счетоводна отчетност на дружеството за периода от 12.01.2023г. до 31.08.2023г. и от 01.09.2023г. до 29.02.2024г., счетоводни регистри, месечни оборотни ведомости, аналитична отчетност, всички първични счетоводни документи – фактури за продажби, кредитни известия, банкови извлечения, касови книги и месечни отчети от ЕКАФП, копия на договори с контрагенти и анекси към тях и др. Изискани са писмени обяснения, както и справки по образец. В изпълнение на тези искания от ревизираното лице са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД. Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите са направили следните относими към предмета на делото фактически констатации: Съгласно представени от ревизираното лице счетоводни регистри по сметка 703 - Приходи от продажби/л.95, гръб/ и месечни оборотни ведомости/л.91, гръб-л.95/, ревизиращите органи са установили, че в дружеството са осчетоводени следните обороти: за м.01. и м.02.2023 г. - не са отчетени приходи от дейността, за м.03.2023 г. са отчетени 13 948.00 лв., за м.04.2023 г. - 12 680.00 лв., за м.05.2023 г. - 10 000.00 лв., за м.06.2023 г. - 22 179.03 лв., за м.07.2023 г. - 36 558.30 лв., за м.08.2023 г. - 17 369.19 лв. С оглед на това и въз основа на представените приходни фактури е прието, че за периода от 01.03.2023г. – до 31.08.2023г. оборота на дружеството възлиза общо на 112 734.52 лв. Посочено е, че ревизираното лице няма регистриран ЕКАФП, а сумите са получени по банков път, видно от представените банкови извлечения/л.131 и сл./. Въз основа на представените фактури, счетоводни регистри и договори, както и от обясненията на ревизираното лице, ревизията е установила, че приходите са реализирани от получени авансови плащания и извършени строително-монтажни работи (СМР) на територията на страната и за клиенти в страната. За получените плащания и оказаните строителни услуги дружеството е издавало фактури/л.99-л.104/, подробно описани и представени в табличен вид на стр.5 и стр.6 от РД/л.12 от делото/ и във връзка с които е реализирало оборот към 31.08.2023г. в общ размер на 112 734.52 лева. С оглед на това е прието, че до 07.09.2023г. задълженото лице е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. Тъй като това не е сторено и при съобразяване на разпоредбите на чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС е обоснован извод, че ако лицето бе подало заявление за регистрация в срок, то считано от 21.09.2023г. същото е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС за достигнатия оборот от 100 000.00 лв. При наличието на тези предпоставки органите по приходите са приели, че за извършените облагаеми доставки, считано от 21.09.2023г. до датата на регистрацията по този закон, а именно 12.02.2024г., задълженото лице дължи ДДС, на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. При ревизията е установено, че за посочения период от 21.09.2023г. до 12.02.2024г. „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД е издало две фактури на „Г. СТИЛ“ ЕООД – фактура № 12/ 10.11.2023 г./л.215/ с предмет „аванс“ на стойност 16 350.84 лв. и фактура № 13/ 28.12.2023 г./л.216/ с предмет „извършено СМР и приспаднат аванс по фактури № 1, 2, 3, 11 и 12“. Относно доставката по фактура № 13/28.12.2023г. с получател „Г. СТИЛ“ ЕООД в РД е отразено, че от ревизираното дружество е представен само договор за възлагане извършването на СМР от 10.03.2023г./л.96/, съгласно който ревизираното дружество приема да извърши СМР на обекти в гр. Стара Загора. Съгласно т. II и т. IV от договора, възнаграждението по договора ще се изчислява на база единични цени, а количествата на изпълнените СМР се доказват в процеса на строителството чрез приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни. Приемането на извършената работа да става с акт обр. 19, подписан двустранно, на базата на приетите цени и на действително извършените видове и количества работи, измерени на обекта. Посочено е, че при ревизията не са представени акт обр. 19 или приемо-предавателни протоколи от ревизираното лице. При така установените факти органите по приходите са приели при ревизията, че за получените авансови плащания от „Г. СТИЛ“ ЕООД за строителната услуга преди регистрацията на „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД по ЗДДС, данъкът ще е изискуем при завършването на услугата, съгласно чл.25, ал 8 от ЗДДС, т.е. в настоящия случай към 28.12.2023 г., датата на която е издадена фактура № 13 и е извършена услугата. Във връзка с това е отбелязано, че съгласно чл.79, ал.9 от ППЗДДС ревизираното лице е следвало да издаде фактура през м. декември 2023 г. с данъчна основа 55 976.38 лв. и дължим ДДС 11 195.28 лв. или общо за 67 171.66 лв. Според ревизиращия екип от тази сума следва да бъдат приспаднати направените авансови плащания преди регистрацията по ДДС в общ размер на 55 976.38 лв. (5 000.00 лв. по фактура № 1; 8 948.00 лв. по фактура № 2; 12 680.00 лв. по фактура № 3; 12 997.54 лв. по фактура № 11 и 16 350.84 лв. по фактура № 12), като остава сума за плащане в размер на 11 195.28 лв. Или дружеството е следвало да начисли ДДС в размер на 11 195.28 лв. през данъчен период м. декември 2023г. С оглед на изложеното, на основание чл.102, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 8 от ЗДДС и чл. 79, ал. 8 и ал. 9 от ППЗДДС при ревизията е начислен ДДС в размер общо на 11 195.28 лв. за данъчен период м.12.2023 г. Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 27.06.2024г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.71 от делото). На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД. Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002424001226-092-001/ 27.06.2024г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002424001226-091-001/ 15.07.2024г., с който на „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 11 195.28 лв. и лихви 779.83 лв. От издателите на РА, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като направените в него фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди, са приети за обосновани. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от З. В. и В. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. Ревизионен акт № Р-16002424001226-091-001/ 15.07.2024г. е връчен на „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД на 17.07.2024г. по електронен път, съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“/л.61/. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 29.07.2024г. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх. №14093/29.07.2023г./л.22/. С Решение № 431/ 16.10.2024г. Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив/л.15-л.18 от делото/, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК и след като е разгледал жалбата по същество, е изменил РА № Р-16002424001226-091-001/ 15.07.2024 г. относно установения размер на задължението за ДДС за периода м.12.2023г. от 11 195.28 лева на 9 329.40 лева и дължимите лихви от 779.83 лева на 649.86 лева. Обсъдени са оплакванията на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на процесуалния и на материалния закон. По отношение на възражението за липса на мотиви в РА, същото е прието за неоснователно. Изтъкнато е, че РА, отговаря на изискванията за съдържание и е мотивиран, предвид препращането към мотивите на РД. Във връзка с това е посочено, че РД съдържа подробни правни и фактически основания, както и опис на доказателствата към него, с които ревизираното лице се е запознало и по никакъв начин не е било възпрепятствано правото му на защита. За неоснователни са приети и доводите, че при издаването на РА е участвало лице, което не разполага с компетентност за това. Изложени са съображения, че както РД, така и РА, са издадени от компетентни органи, такива на които е възложено извършването на ревизията, по силата на което са компетентни по съставяне на РД, както и по силата на изричното оправомощаване за издаването на РА. На следващо място, въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, решаващият административен орган е приел, че фактите по преписката са правилно установени. Въпреки, че не са били налице възражения и конкретни доводи по съществото на констатациите и определените във връзка с тях задължения на дружеството, в решението е посочено, че от органите по приходите, неправилно е приложена нормата на чл.25, ал.8 от ЗДДС, според която когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. Във връзка с това е посочено, че съобразно отразеното в процесната фактура № 13/28.12.2023г. стойността на извършените СМР е общо в размер на 55 976.38 лв. Изложени са доводи, че в случая органите по приходите не са оспорили тази стойност и след като получените и приспаднати с тази фактура авансови плащания в общ размер са на същата стойност, то те съдържат и данъка по доставката. Обоснован е извод, че съгласно цитираната разпоредба, дължимият ДДС следва да е в размер на 9 329.40 лв. С оглед на изложеното е прието, че за периода м.12.2023 г. определеното задължение за ДДС следва да се намали от 11 195.28 лв. на 9 329.40 лв., а прилежащите лихви от 779.83 лв. на 649.86 лв. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002424001226-091-001/ 15.07.2024г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна: Оспорването на РА № Р-16002424001226-091-001/ 15.07.2024г., в частта му, потвърдена с Решение № 431/ 16.10.2024г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.48-л.51 от делото/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002424001226-020-001 от 08.03.2024г. е издадена от З. Д. В. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.I от Заповед №РД-09-1979/30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002424001226-020-001 от 08.03.2024г. и заповед за изменение на ЗВР № Р-16002424001226-020-002 от 07.05.2024г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – З. Д. В.. Възложената ревизия на „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002424001226-020-001 от 08.03.2024г. органи по приходите – В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Д. В. Т. – старши инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002424001226-092-001/ 27.06.2024г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002424001226-091-001 от 15.07.2024г. е издаден от З. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД и от В. К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК. С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени доводите изложени в жалбата, че при издаването на РА е участвало лице, което не е разполагало с нужната компетентност, а именно ръководителят на ревизията В. К.. Видно от посочената правна регламентация, компетентността на издателите на РА произтича от изрични разпоредби на закона. В този смисъл, освен че в ДОПК няма забрана ръководителят на ревизията да участва в издаването на РА, то съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК неговото участие е задължително, за да бъде издадения акт валиден. Ето защо не е налице основание и за приложението на чл.76 ДОПК, за което претендира жалбоподателят. Участието на ръководителя на ревизията в издаването на ревизионния акт е нормативно изискуемо поради което и не е сред причините, уредени от законодателя, за отвод и самоотвод на орган по приходите от участие в производството. Посочените по-горе, заповед за възлагане на ревизия, заповед за изменението й, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16002424001226-092-001/ 27.06.2024г. и РА № Р-16002424001226-091-001 от 15.07.2024г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R на л.418 от делото/. Във връзка с това следва да бъде посочено, че записаните на диск и представени в съдебно заседание документи са идентичен с тези, приложени по делото на хартиен носител, като при достъпването им, в горния ляв ъгъл на всеки от документите е наличен „Signature panel“, съдържащ изискуемите съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 елементи, удостоверяващи наличието на електронен подпис, валиден към датата на полагането му и свързващи по несъмнен начин електронния документ с неговия издател. От така представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани електронни подписи. Освен това именно като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. В този смисъл общо заявеното възражение за нищожност, поради това, че не са спазени изискванията за валидно подписване на документите по преписката, съдът намира за неоснователно. По никакъв начин в хода на производството жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест да установи твърденията си, не е конкретизирал за кои документи, счита, че не са валидно подписани и от кого. Не е провел оспорване и не е ангажирал доказателства, включително чрез искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, за да докаже тези си твърдения. В единственото проведено по делото съдебно заседание жалбоподателят, въпреки конкретно указаната му от съда доказателствена тежест с разпореждане от 25.11.2024г., изрично заявява, че няма искания за събиране на други доказателства, освен тези представени с преписката от страна на ответника. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него. Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорения РА, обосновани с твърдения, че същият нямал собствено съдържание и в него не е взето отношение по направените възражения срещу РД. На първо място следва да се отбележи, че срещу РД не е било подадено възражение, за да е необходимо същото да бъде коментирано. Второ, с оглед спецификата на ревизионното производство и съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в РД, съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК. Поради това липсата на мотиви в акта, при наличието на такива в ревизионния доклад, не представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание по чл.120, ал.1 от ДОПК. В случая РД съдържа достатъчно фактически и правни основания, въз основа на които са определени спорните задължения в тежест на жалбоподателя, което на свой ред дава яснота защо са установени те и в процесния ревизионния акт, поради което не е необходимо в РА изцяло да се преповтарят констатациите, изложени преди това в РД. Освен това от издателите на РА изрично е заявено, че приемат констатациите, фактическите и правни изводи, съдържащи се в доклада. Нещо повече – дори да се приеме, че РА не притежава мотиви, а съдържанието му препраща към ревизионния доклад, в съдебната практика се приема, че допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият ревизионен акт нищожен или незаконосъобразен единствено и само на това основание. В допълнение следва да се посочи, че в случая лицето не е било възпрепятствано да организира защитата си, както и че не е налице пречка за упражняване контрол относно законосъобразността и правилността на акта. Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 27.06.2024г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. В жалбата се сочи на допуснати съществени процесуални нарушения, което възражение жалбоподателят обосновава с твърдения, че производството по издаване на РА е следвало да се прекрати поради изтичането на тримесечния срок от констатиране на нарушението. Според жалбоподателя въпросното нарушението е установено на 12.02.2024г. - датата на издаване на акта за регистрация на дружеството по ЗДДС, а РД е съставен на 27.06.2024г. Съдът намира това възражение за неоснователно. Въпреки, че от жалбата не става ясно какво конкретно нарушение визира жалбоподателят, вероятно се касае за неподаването в срок на заявлението за регистрация по ЗДДС, за което са налице данни и в ревизионния доклад, където е отбелязано, че за посоченото нарушение е бил съставен АУАН № [рег. номер]/ 27.02.2024г. Обстоятелството обаче, че е образувано административнонаказателното производство за извършено административно нарушение, по никакъв начин не е обвързано с ревизията на дружеството. Очевидно в случая е налице смесване, от страна на жалбоподателя, на две различни по вид и характер производства, уредени в различни процесуални закони – ЗАНН и ДОПК. С административнонаказателното производство се установява административнонаказателната отговорност на задълженото лице, по реда и със средствата, уредени в ЗАНН, чийто разпоредби /вкл. чл.34 от с.з./ не намират приложение в ревизионното производство. Последното е изцяло с фискален характер и има за предмет установяването на задължения за данъци по реда на ДОПК. Във връзка с това следва да се подчертае, че производството по издаване на РА е уредено изключително и само в ДОПК, в чиито разпоредби няма предвиден тримесечен давностен срок, за който жалбоподателя претендира да е изтекъл, още повече срок с твърдяната продължителност, който да е основание за прекратяване на ревизионното производство. Действително в чл.109, ал.1 от ДОПК законодателят е установил преклузивен срок, чието изтичане обуславя недопустимост на образуваното ревизионно производство, който обаче е 5-годишен и в случая не е изтекъл. Неотносимо към предмета на делото е и възражението на жалбоподателя за немотивираност на решението на горестоящия орган, обосновано с доводи за липсата на конкретен анализ и изводи относно изложените в подадената до него жалба аргументи. Това е така, тъй като съгласно чл.156 от ДОПК на съдебен контрол подлежи ревизионния акт, а не решението на решаващия орган. Именно законосъобразността на РА е обект на изследване от съда и евентуалната липса на мотиви в потвърждаващото го решение на горестоящия орган не е основание за незаконосъобразност на първоначалния акт, поради което наведените от оспорващия доводи за допуснати процесуални нарушения при постановяването му не следва да се разглеждат и обсъждат от съда. Още повече, че в конкретния случай директорът на дирекция ОДОП е изложил ясни мотиви по релевираните пред него възражения. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от тях, не може да обуслови извод за немотивираност. Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон: С обжалвания РА на „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в общ размер на 9 329.40 лева и лихви за просрочие в размер на 649.86 лева за данъчен период м.12.2023г. Спрямо така установеното задължение за ДДС в жалбата не са изложени никакви аргументи за незаконосъобразност на РА. По делото няма спор, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС на 12.02.2024г., въз основа на подадено от него заявление за регистрация по ЗДДС от 29.01.2024г. Не се спорно също така, а и се установява от доказателствата по делото, че „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД е реализирало задължителен оборот за регистрация още към 31.08.2023г. – в размер на 112 734.52 лева и е следвало, но не е подало заявление за регистрация в законоустановения 7-дневен срок, регламентиран в чл.96, ал.1 от ЗДДС, т.е. до 07.09.2023г., включително. В тази връзка обоснован е извода на ревизиращия екип, че ако бе подало в срок заявлението си за регистрация по ЗДДС в срок и съобразно разпоредбите на чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС, то дружеството е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС за достигнатия оборот от 100 000.00 лв., считано от 21.09.2023г. При така установените факти правилно е прието, че приложение намира разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, според която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. С оглед на изложеното се налага извода, че тъй като жалбоподателят не е изпълнил в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, същият дължи данък за извършените облагаеми доставки от 21.09.2023г. до датата на регистрация по този закон, а именно до 12.02.2024г. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че в посочения период от „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД е извършена облагаема доставка по фактура № 13/28.12.2023г./л.216/ с предмет „извършено СМР“ на обща стойност 55 976.38 лева. С посочената фактура вместо плащане е приспаднат платения аванс по предходно издадени фактури във връзка договора за възлагане на СМР от 10.03.2023г./л.96/. Обосновано в тази връзка е прието, че данъчното събитие е настъпило на датата на издаване на фактурата – 28.12.2023г., когато услугата е приета за извършена. В тази връзка следва да бъде направено уточнението, че независимо от обстоятелството, че част от авансовите плащания участват при формирането на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.4, вр. ал.2 от ЗДДС, не означава, че авансово платеното не е от значение за размера на данъка към момента на осъществяване на доставката. В общата хипотеза на авансово плащане по чл.25, ал.7 ЗДДС данъкът би бил изискуем при получаване на плащането, но не и когато то предхожда идентифицирането на данъчно задълженото лице за целите на ДДС, какъвто е настоящият случай. При начисляването на ДДС по чл.102, ал.3 от ЗДДС за осъществени облагаеми доставки след пропускането на срока за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, когато липсва акт за регистрация, изискуемостта на данъка възниква на датата на настъпване на данъчното събитие по общото правило на чл.25, ал.6, вр. ал.2 от ЗДДС, като по аргумент от чл.26, ал.2 от ЗДДС в данъчната основа се включи и авансово платеното, за което изискуемостта по чл.25, ал.7 от ЗДДС е неприложима. Следователно за услугата - СМР, предмет на процесната фактура, за която не се спори, че е извършена на 28.12.2023г., правилно е начислен ДДС на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. По отношение установения с РА размер на ДДС следва да бъде отбелязано, че некоректно, както органите по приходите, така и решаващия административен орган, са се позовали на нормата на чл.25, ал.8 от ЗДДС. Според цитираната разпоредба, когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. Цитираната разпоредба е неприложима в процесния случай, тъй като липсва акт за регистрация по ЗДДС между авансово платеното и доставката. Въпреки това размерът на дължимия ДДС, като краен резултат е правилно определен, тъй като в представените по делото доказателства за процесната доставка – договор за СМР и фактура, не са налице данни изрично да е договорено, че данъкът ще се дължи отделно. При това положение и с оглед правилото на чл.67, ал.2 от ЗДДС се приема, че дължимият ДДС е включен в договорената цена от 55 976.38 лева, посочена във фактура № 13/ 28.12.2023г. и неговият размер е именно 9 329.40 лева, изчислен по формулата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС. По тези съображения жалбата „ИЗОЛАЦИИ Г.“ ЕООД против Ревизионен акт № Р-16002424001226-091-001/ 15.07.2024г., се явява изцяло неоснователна. При този изход на спора, жалбоподателя следва да бъде осъден на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 297.93 лева, определено на основание чл. 8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд