Решение № 1497 от 9.10.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 291/2024 г.

Производството е по реда чл.38 от Закона за държавната собственост/ЗДС/. Образувано е по жалба на К. И. В., [ЕГН] от гр.Търговище, [улица], ет.10, ап.57 против Решение на Министерски съвет на Република България № 343/17.05.2024 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на областите Търговище и Разград В ЧАСТТА му по т.1 от Приложение към т.1, В ЧАСТТА, в която са определени размерите на паричните обезщетения за засегнатите като отчуждени площи от имоти на жалбоподателя както следва: за поземлен имот с идентификатор 70545.5.50 по КККР на с.Съединение, общ.Търговище, обл.Търговище /нива/ и площ от 14.431 дка, за засегнатата част от 0.905 дка, за определения ѝ размер като обезщетение от 584 лева; за поземлен имот с идентификатор 70545.3.56 по КККР на с.Съединение общ.Търговище, обл.Търговище /овощна градина/ и площ от 1.601 дка, за засегнатата част от 0.898 дка, за определения ѝ размер като обезщетение от 502 лева; за поземлен имот с идентификатор 70545.3.157 по КККР на с.Съединение, общ.Търговище, обл.Търговище /овощна градина/ и площ от 1.550 дка, за засегнатата част от 0.791 дка, за определения ѝ размер като обезщетение от 442 лева; за поземлен имот с идентификатор 04159.4.71 по КККР на с.Бистра, общ.Търговище, обл.Търговище /нива/и площ от 29.100 дка, за засегнатата част от 11.408 дка, за определения ѝ размер като обезщетение от 10421 лева. От доводите изложени в жалбата се извлича като основание за оспорване неправилно приложение на материалния закон. Излага се твърдение, че действителната пазарна стойност на отчуждените площи от посочените поземлени имоти е значително по-висока от определената в оспорената част от Решението на МС. Моли се решението на МС, в оспорената му част да бъде изменено като се увеличат размерите на обезщетенията за отчуждените части от поземлените му имоти, съобразно събраните по делото доказателства. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат Д. И. от АК-Търговище, която поддържа жалбата. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи обосноваващи, че определените от органа обезщетения за засегнатите от отчуждаването поземлени имоти на оспорващия по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи е явно несправедлива и многократно по-ниска от реалностите на пазара, което води до оценка на отнетото право, извършена в противоречие на принципа на пропорционалност и на чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС. Излага становище, че съдът следва да се съобрази с практиката на ЕСПЧ и конкретно с Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, касаещо подобен казус. Моли Решението на МС в оспорената му част да бъде изменено, като размерите на обезщетенията за засегнатите части от отчуждаването от поземлените имоти на оспорващия бъдат увеличени, съобразно заключените по СОЕ, в частта и, в която е приложен метода на пазарните аналози. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен по делото списък. Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, не изпраща представител в съдебното заседание. От надлежно упълномощените му процесуални представители са постъпили писмени становища. В постъпилия писмен отговор по жалбата от ответника, чрез процесуалния му представител А. Г. е изложено становище за неоснователност на жалбата. Навежда се, че размерът на обезщетението на оспорващия е определен въз основа на експертна оценка, извършена при спазване на чл.32 и чл.34а, ал.4, т.3 от ЗДС. Излагат се подробни доводи, обосноваващи издаване на решението на МС от компетентен орган, при спазване на всички процесуални правила и при правилно приложение на закона по отношение на определянето на размера на обезщетението за отчуждената част от процесния поземлен имот. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В последно постъпило от процесуалния представител на ответника становище с вх.№264627.09.2024г. се оспорва заключението по последната съдебно – оценителна експертиза, алтернативно същата да не се кредитира, тъй като за с.Съединение в противоречие с изискването на §1а т.2 от ДР на ЗДС вещото лице е ползвало пазарни аналози извън относимия едногодишен период от 23.05.2022г.до 23.05.2023г. Моли се съдът да приеме и да кредитира единствено заключението по първоначалната СОЕ в частта и по пункт VI, т.1 по отношение определянето на размерите на обезщетенията както за процесните имоти, находящи се в с.Съединентие, така и за процесния имот в с.Бистра.Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ в съдебно заседание не изпраща представител. От процесуалния и представител са постъпили писмени становища, в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата. В последното писмено становище с вх.№ 2695/02.10.2024г. на главен юрисконсулт Л. Ч. се моли съдът да приеме за поземлените имоти в с.Съединение направената първа експертиза в частта, с която вещото лице определя оценката на отчуждаваните площи съобразно Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи, в сила от 05.06.1998г. Излага се становище, че обезщетенията са правилно определено от органа, тъй като при изготвяне на оценката последният е спазил изискването на § 1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС и с оглед характеристиките на отчуждаваните имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с. Съединение, правилно е определил оценката, съгласно разпоредбата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Моли се жалбата изцяло да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - Министър на регионалното развитие и благоустройството в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Постила е писмена молба по съществото на спора от процесуалния му представител- гл.юрисконсулт В. Й., в която се излага становище за законосъобразност на Решението на МС в оспорената му част. Навежда се, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, като размерът на паричното обезщетение е определен правилно от административния орган. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Министър на финансите в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител-гл.юрисконсулт М. Ц., в което се излагат доводи, обосноваващи законосъобразност на решението на МС в оспорената му част и липса на основания за неговата отмяна. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В Определение № 996/16.07.2024г. по настоящото дело, съдът е преценил жалбата като редовна и допустима, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: С Решение № 250 на Министерски съвет от 25.04.2013 г. обект - автомагистрала „Хемус“ е обявен за национален обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ. Административното производство е започнало въз основа на отправено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до Министъра на финансите и до Министъра на регионалното развитие и благоустройството мотивирано искане с изх.№04-16-343/01.02.2024г. за отчуждаване на имоти и части от имоти за задоволяване на държавна нужда, за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на област Търговище и област Разград. Към същото в съответствие с изискванията на чл. 34 ал.2 от ЗДС са приложени одобрен проект на ПУП - парцеларен план, ведно със заповедта за одобряването му и писмо, удостоверяващо влизането му в сила, Решение № 250 на МС, информация, актуални скици, данни и документи за собственост за засегнатите имоти, финансова обосновка, предложена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение. С приложеното по преписката писмо с изх. № АУ13-1 от 26.04.2023г. на МРРБ е уведомена АПИ за това, че Заповед № РД-02-15-36/30.03.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. в ДВ, бр. 30/04.04.2023 г., с която е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - парцеларен план за обект: АМ „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, община Търговище, област Търговище и гр. Лозница и с. Манастирци, община Лозница, област Разград, е влязла в сила на 19.04.2023г. С писмо изх.№53-00-6113/23.05.2023г. АПИ е възложила на „БАЧОВСКИ КОНСУЛТ“ ООД да изготви оценителски доклад, определящ равностойните парични обезщетения, полагащи се при отчуждаване на имоти и части от имоти, в.ч. и за тези, находящи се в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, община Търговище, област Търговище. Възложеният оценителски доклад е изготвен на 23.01.2024г. В същият относно землището на с. Съединение, общ. Търговище, където се намират процесния имот, е посочено, че поради липса на подходящи сделки със сходни имоти, е приложим чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, което налага определянето на равностойното парично обезщетение по Наредбата, издадена по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (чл.32, ал.З, т.2 от ЗДС), т.е. Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. За засегнатия от отчуждаването имот на оспорващия, находящ се в с.Бистра в оцентилския доклад също е посочено, че поради липса на подходящи сделки със сходни имоти за землището на с.Бистра обезщетението отново е определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. С Приложение №12 към оценителския доклад, под номера на позиции 79, 37, 62 за с.Съединение/стл.173/174/ и под номера на позиция 2 за с.Бистра, са направени предложения за размерите на обезщетенията за засегнатите части от процесните имоти. Въз основа на постъпилото искане с изх.№04-16-343/01.02.2024г. Министърът на финансите и Министърът на регионалното развитие и благоустройството са отправили до Министерски съвет на Република България предложение на основание чл. 34а, ал. 1, чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС за разглеждане и приемане на предложен проект на решение на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на област Търговище и област Разград. Към предложението, оформено като съвместен доклад, са приложени и документите, съгласно чл. 34а ал.4 ЗДС. На заседание на 15.05.2024г., за което е изготвен и Протокол №22, Министерски съвет е приел предложения му проект за решение. В изпълнение на гореописаната процедура е прието Решение на Министерски съвет №343 от 17 май 2024 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград. Съгласно същото МС отчуждава за държавна нужда за изграждане на Обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на областите Търговище и Разград, съгласно подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-36 от 30 март 2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти и части от имоти –частна собственост, намиращи се в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, община Търговище, област Търговище, гр. Лозница и с. Манастирци, община Лозница, област Разград, подробно описани в табличен вид в Приложение към т.1 от Решението - по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Видно от Приложение по т.1 към решението за засегнатите от отчуждаването части от процесните имоти са определени размери на обезщетенията изцяло в съответствие с определените в оценителния доклад, а имено, както следва: за ПИ №70545.5.50 по КККР на с.Съединение, общ.Търговище, обл.Търговище /нива/ и площ от 14.431 дка, за засегнатата част от 0.905 дка е определен размер на паричното обезщетение от 584 лева; за ПИ с идентификатор 70545.3.56 по КККР на с.Съединение общ.Търговище, обл.Търговище /овощна градина/ и площ от 1.601 дка, за засегнатата част от 0.898 дка е определен размер на паричното обезщетение от 502 лева; за ПИ с идентификатор 70545.3.157 по КККР на с.Съединение, общ.Търговище, обл.Търговище /овощна градина/ и площ от 1.550 дка, за засегнатата част от 0.791 дка, е определен размер на паричното обезщетение от 442 лева; за ПИ с идентификатор 04159.4.71 по КККР на с.Бистра, общ.Търговище, обл.Търговище /нива/и площ от 29.100 дка, за засегнатата част от 11.408 дка, е определен размер на паричното обезщетение от 10 421 лева. В посоченото Приложение процесните имоти са описани под номера 79, 37, 62 за с.Съединение и под № 2 за с.Бистра. С решението е прието, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите и частите от имоти по т. 1, се осигуряват от Агенция „Пътна инфраструктура”. С Писмо с изх. №94-00-2008№94-00-2009, №94-00-2165 и №94-00-2164/21.05.2024г. на Председателя на УС на АПИ оспорващия К. И. В. е уведомен за издаденото Решение на Министерски съвет №343 от 17 май 2024 г. в частта за имотите с идентификатори №70545.5.50, №70545.3.56, №70545.3.157 по КККР на с.Съединение и за имот № 04159.4.71 по КККР на с.Бистра, общ.Търговище, обл.Търговище. Писмата са е получени от К. И. В. на 17.06.2024г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.48 от делото/. Жалбата на К. И. В. срещу Решение на Министерски съвет №343 от 17 май 2024 г. в частта за имоти с идентификатори №70545.5.50, №70545.3.56, №70545.3.157 на с.Съединение и за имот № 04159.4.71 по КККР на с.Бистра, общ.Търговище, обл.Търговище е подадена до Административен съд-Търговище, чрез органа издал акта на 01.07.2024г. с вх.№ 1588. С Определение на съда №996/16.07.2024г. при отделяне на спорното от безспорното по делото, с участието на страните е прието следното: Не се спори между страните, че К. И. В. е носител на право на собственост върху поземлени имоти с идентификатори 70545.5.50 /нива /, 70545.3.56 /овощна градина/, 70545.3.157 / овощна градина / по КККР на с.Съединение, общ.Търговище, обл.Търговище и върху поземлен имот с идентификатор 04159.4.71 /нива/ по КККР на с.Бистра, общ.Търговище, обл.Търговище. Не се спори между страните, че частите от горепосочените ПИ се отчуждават за държавна нужда, установена с влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на националния обект - Автомагистрала „Хемус“, за изграждането на последния в участъка от км 299+000 до км 310+940, на територията на областите Търговище и Разград. Предмет на спора са размерите на определените в Решението на МС, в оспорената му част, обезщетения на засегнатите площи като отчуждени, по отношение на поземлени имоти с идентификатори -70545.5.50, 70545.3.56, 70545.3.157, по КККР на с.Съединение, общ.Търговище, обл.Търговище и поземлен имот с идентификатор 04159.4.71 по КККР на с.Бистра, общ.Търговище, обл.Търговище. За изясняване на спора по делото са допуснати и извършени две съдебно-оценителни експертизи. Първата съдебно – оценителна експертиза е приключила със заключение с вх.№ 2392/09.09.2024г. В заключението по отношение на ПИ с идентификатори 70545.5.50, 70545.3.56, 70545.3.157, по КККР на с.Съединение, са дадени три варианта за оценяване на площите засегнати от отчуждаването като е взето предвид предназначението на имотите преди влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на националния обект - в случая към 19.04.2023г., и са съобразени пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до процесния, в рамките на 12 - месечен период от 23.05.2022г. до 23.05.2023г. В констативната част на заключението вещото лице е посочило, че при направената от него проверка в СВп – Търговище през посочения период за с. Съединение се установява само една сделка - договорна ипотека по НА №183, т.I, вх.рег.№4510 от 07.10.2022г. с ипотекиран имот –ПИ с идентификатор 70545.10.12 по КККР на с.Съединение, представляващ нива с площ 22308 кв.м, със средна цена от 1656.10 лева/дек. Предвид на това, че наличието само на една сделка не е достатъчно, тъй като съгласно пар.1а, т.2 от ДР на ЗДС осредняването на цената за определяне на обезщетението следва да се извърши въз основа на не по-малко от две относими сделки вещото лице е предложило в т.VI, т.1 от заключението си първи вариант за определяне на обезщетението. Последният е определен въз основа на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в сила от 05.06.1998г., при прилагане на който вещото лице е достигнало до изчисляване на абсолютно същата стойност на обезщетенията за процесните имоти, определена в оспорената част от Решението на МС. Според втория приложен от експерта метод на оценка по чл. 32 ал.2 ЗДС, изложен в т. т.VI, т.2.1 от заключението, с оглед наличието на само една сделка за с. Съединение, за периода от 23.05.2022г. до 23.05.2023г., вещото лице е взело пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до процесния, но в с.Макариополско, общ.Търговище. Използваните в този вариант сделки като аналози са: договорна ипотека по НА №183, т.I, вх.рег.№4510 от 07.10.2022г. с ипотекиран имот –ПИ с идентификатор 70545.10.12 по КККР на с.Съединение с цена от 1656.10 на декар и сделки с недвижими имоти в с.Макариополско с предназначение – ниви, както следва една нива по НА №89, т. IV, рег.№1563 от 11.04.2023г. с цена от 2200.02 и две ниви по НА №86 т. IV, рег.№1567 с цени от 1939.64 лева. При осреднена цена на дка. в лева от 1933.85 вещото лице е определило като размер на обезщетение за засегнатите части от отчуждаването от процесните имоти по КККР на с.Съединение, както следва: за ПИ 70545.5.50 /нива/ в размера от 1750 лева; за ПИ№70545.3.56 /овощно градина/ в размера от 1737 лева; за ПИ № 70545.3.157 /овощно градина/ в размера от 1530 лева. За онагледяване на местоположението на нивите в с.Макариополско, сделките с които са взети за аналози вещото лице е депозирало в съдебно заседание и извадка от кадастралната карта на селата Съединение и Макариополско, общ.Търговище, както и извадка от ортофотокартата на с. Съединение, общ.Търговище. В първата експертиза вещото лице в т.V I, т.3. от заключението е предложило и трети вариант за оценка – този по метода на пазарните аналози, при който е съобразило сделки с имоти в различни селища. Съдът не кредитира заключението в тази му част, предвид на това, че механизма и компонентите на последния, по който са определени обезщетенията изцяло се различават от законово разписания метод в чл.32 от ЗДС. По отношение на ПИ поземлен имот с идентификатор 04159.4.71 по КККР на с.Бистра, общ.Търговище, обл.Търговище вещото лице, в констативната част на заключението си е посочило, че при направената справка в СВп – Търговище през 12 - месечен период от 23.05.2022г. до 23.05.2023г са установени две сделки със земеделски земи в с.Бистра, отговарящи на изискванията на ЗДС, с които да се определи паричното обезщетение за отчуждените части от процесните имоти и за този имот не се налага обезщетението да се определя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. В част в т.VI, т.2.1 от заключението, си вещото лице е определило стойност на обезщетението за засегнатите площи от отчуждаването за поземлен имот с идентификатор 04159.4.71 по КККР на с.Бистра в размер на 25 244 лева. Посоченият размер на обезщетението е определен като експерта е отчел предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на националния обект - в случая към 19.04.2023г., и са съобразени пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до процесния в с.Бистра, в рамките на 12 - месечен период от 23.05.2022г. до 23.05.2023г. Използваните в този вариант сделки като аналози са: НА за покупко-продажба на недвижим имот №101, т.I, д №107/2023г., дв.вх.рег.№232/20.01.2023г. за една нива с цена на декар от 2200 лева; НА за договорна ипотека №63, т. I, д №886/23, вх.рег.№1901 от 04.05.2023г. за четири ниви, всички с цена на декар от 2216 лева. Вещото лице е определило посочения ПИ стойност на обезщетението в размер на 25 244 лева, при осреднена цена от 2212.80 лева. След приемане на това заключение и с оглед отразената в същото констатация за липса на най-малко на две сделки с имоти, с подобни характеристики за землището на с.Съединение през указания 12 - месечен период от 23.05.2022г.до 23.05.2023г., настоящият състав, изхождайки от разбирането, че обезщетението следва да е "разумно свързано" с пазарната стойност на отчуждената земя по времето, когато оспорващият е загубил собствеността върху нея, е допуснал втора съдебно – оценителна експертиза, с която е възложил на вещото лице допълнителната задача - да изчисли размера на равностойното парично обезщетение за отчуждените с оспорената част от решението на МС части от имоти, като вземе предвид освен предназначението му към 19.04.2023г. – датата на влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на националния обект, но и да съобрази пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се освен в близост до отчуждавания, но и в същото землище на с.Съединение, като вземе предвид визираните в §1а т.2 от ДР на ЗДС видове сделки, сключени в периода от 23.05.2023г./датата на възлагане на оценката/ до 17.05.2024г. /датата на издаване на оспореното решение за отчуждаване/. В изпълнение на поставената допълнителна задача вещото лице е депозирало заключение вх.№2643/27.09.2024г., в което е отразено, че в рамките на указания период в СВп – Търговище са вписани 3 сделки за имоти в землището на с. Съединение, общ.Търговище, отговарящи на изискванията на ЗДС, а именно следните: 1/ по нотариален акт №21, том IX, вх.рег.№3524/09.08.2023г., с който „БОЖ ЛЕНД“ ООД купува от физически лица две ниви с цена на декар от 1893.13 лева. 2/ по нотариален акт №18, том XII, дело №2314, вх.рег.№4467/18.10.2023г., с който „БОЖ ЛЕНД“ ООД купува от физическо лице един имот-нива в землището на с.Съединение, с цена на декар от 2398.96 лева; 3/по нотариален акт №137, том V, вх.рег.№1646/10.04.2024г., с който „БОЖ ЛЕНД“ ООД купува от физическо лице три ниви и една овощна градина, всички с цена на декар от 2398.08 лева. Ползвайки тези аналози вещото лице е определило въз основа на цените по сделките осреднена пазарна цена на дка в размер на 2229.91 лева. Съобразно тази цена е изчислило следната стойност на обезщетението за засегнатите части от отчуждаването, от поземлени имоти в с.Съединение, както следва: за ПИ 70545.5.50 /нива/ в размера от 2018 лева; за ПИ№70545.3.56 /овощно градина/ в размера от 2002 лева; за ПИ № 70545.3.157 /овощно градина/ в размера от 1764 лева. В съдебно заседание, при поставен от съда допълнителен въпрос, вещото лице след включване към горепосочените аналози и сделката по НА №183, т.I, вх.рег.№4510 от 07.10.2022г., дава заключение че след включването и на последната сделка като аналог, се получава размер на обезщетението за засегнатите части от отчуждаването, за процесните поземлени имоти, както следва: за ПИ 70545.5.50 /нива/ в размера от 1944 лева; за ПИ№70545.3.56 /овощно градина/ в размера от 1929 лева; за ПИ № 70545.3.157 /овощно градина/ в размера от 1699 лева или обща за трите засегнати от отчуждаването имоти обезщетение в общ размер на 5 572 лева, при осреднена цена на декар от 2 147.94 лева. Гореописаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и приети по делото писмени доказателства, заключенията на първата и втората съдебно – оценителни експертизи, ведно с приложените към тях материали, както и от разясненията и допълнително направеното заключение на вещото лице, дадени при разпитите му в съдебните заседания. При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения: Жалбата е подадена в срока по чл. 38 ал.1 ЗДС, от надлежна страна - адресат на акта, за която по делото се установи, че с оспорената си част, решението на МС неблагоприятно засяга правната сфера на оспорващия, което обосновава правният му интерес от оспорването. По основателността на жалбата, съдът след като извърши дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи: Решение №343/17.05.2024 г. на МС в оспорената му час е издадено от материално компетентен орган по аргумент на чл.34а, ал.1 от ЗДС, съгласно която разпоредба отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Решението е издадено в предписаната от ЗДС и чл. 59 ал.2 АПК писмена форма. Същото притежава предвиденото в нормата на чл. 34б, ал. 1 от ЗДС съдържание: посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на Обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на областите Търговище и Разград, обявен за обект с национално значение и за национален обект, като в приложение по т. 1 на решението са подробно описани видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите. При тези констатации не е налице и отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК. При проверка на отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспореното решение. В съответствие с изискването на чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗДС, заинтересованото ведомство – в случая Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от председателя на УС, е отправило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което са приложени всички изисквани от чл. 34 ал.2 от ЗДС документи, един от които е копие на влязъл в сила подробен устройствен план. Именно влезлият в сила ПУП установява наличието на държавна нужда от отчуждаване и невъзможността тази нужда да бъде задоволена по друг начин, като се явява първата материална предпоставка за отчуждаването на имотите. Тази предпоставка не се оспорва от жалбоподателя и е безспорно установена. Приложена е и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване – оценката е направена на 23.01.2024г., а искането е подадено на 02.02.2024г. По делото липсва спор относно притежаваното от юридическото лице, на което е възложена оценката, както и от изготвилите оценката трима независими оценители, на качество на „оценител на имоти“, съгласно легалната дефиниция по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. По преписката са приложени издадените на тези лица сертификати за оценителска правоспособност. Възлагателното писмо изх. №53-00-6113/23.05.2023г., с което инвеститорът АПИ възлага на оценителя „Бачовски консулт“ ООД със седалище в гр. Пловдив да изготви оценка на подлежащите на отчуждаване имоти и части от имоти, определя като дата на възлагане на оценката – 23.05.2023г. и очертава периода от 12 месеца по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - от 23.05.2022г. до 23.05.2023г. Видно от оценителския доклад този период е съобразен при определяне на обезщетението на оспорващия за засегнатите площи от отчуждаването на ПИ както за с.Съединение, така и за с.Бистра. В съответствие с изискването на чл. 34а ал.1 ЗДС, въз основа на одобреното искане от АПИ е изготвен съвместния доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, с който същите предлагат на Министерски съвет да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект. Към предложението са приложени посочените в нормата на чл. 34а, ал. 4 от ЗДС документи, съдържащи се в образуваната преписка с вх. № 90-03-104/02.02.2024г., ведно с финансова обосновка и проект на съобщение за средствата за масово осведомяване с оглед спазване на изискването на чл. 34а, ал. 3 вр. ал. 6 от ЗДС. В изпълнение на задължението си по цитираната норма инвеститорът АПИ е изпратил до областните управители на област Търговище и област Разград, както и на кметовете на Община Търговище и Община Лозница, и на кметовете на селата Бистра, Съединение и Макариполско, общ. Търговище писмо изх.№90-03-104(14)/22.05.2024г. с указания за обявяване на започналата процедура по отчуждаване, ведно с приложени препис от решението на МС и обявление за отчуждителната процедура /. Съдържащите се в оценителския доклад оценки и размери на обезщетенията за процесните имоти напълно са възприети в оспореното решение, като по отношение на това обстоятелство не е налице спор между страните. В случая е спазена и процедурата по чл. 34б ал.2 ЗДС за съобщаване на решението на МС от страна на инвеститора АПИ на собственика, до когото са изпратени съобщения за отчуждаването на частите от процесния имот. По изложените съображения съдът приема, че в хода на административното производство по издаване на Решението на МС, в оспорената му част не са налице допуснати съществени нарушения на процедурните правила и не е налице отменително основание по чл. 146 т.3 АПК. По отношение съответствието на оспорената част от акта с материалния закон и с целта на закона, съдът приема следното: Принципът за равностойния характер на обезщетението е конституционно закрепен в чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България /КРБ/ и съответно заложен в основата на предвидената в ЗДС процедура по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди, съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗДС. Прилагането обаче на този принцип следва да бъде съобразено не само с нормите на вътрешното право, но и с тези на международното право. Съгласно чл. 5 ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ е такъв международен договор, ратифициран със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., обн.в ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г. В чл. 1 от ЕКПЧ е регламентирано задължението на държавите-страни по Конвенцията да зачитат прогласените в нея права. Съгласно чл. 1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, който като част от конвенцията е ратифициран от Република България, всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания; никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Тълкуването на тази норма ясно показва, че ограниченията на защитата на собствеността следва да са съобразени с общите принципи на международното право. По отношение на Република България като страна по разгледано от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ дело е постановено и Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г., Пети отдел. С това решение са уважени жалбите срещу Република България заради определени несъразмерно ниски обезщетения, когато имуществото на лицата е било отчуждено от държавата за изграждане на пътища. В мотивите на това решение ЕСПЧ е приел следното: „Условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса (вж. Папакелас срещу Гърция ГК, № 31423/96, § 48, ECЧП 1999 II). Размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена (виж Вистинс и Перепьолкинс, цитиран по-горе, § § 111) – §63; „ Съдът трябва да определи дали на жалбоподателите е присъден размер на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждената им земя към момента на отчуждаването, както се изисква съгласно чл. 1 от Протокол № 1 (виж § 63 по-горе)“ – §74; „Съдът намира за важно да отбележи, че Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (вж. Параграфи 30-32 по-горе).- §86; „ С оглед на горепосочените съображения Съдът заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно чл. 1 от Протокол № 1 “ - §91; От гореизложените цитати от Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, което като практика на ЕСПЧ е задължително за България като страна по Конвенцията, по аргумент от чл.46 от ЕКЗПЧОС, следва извода, че определянето на обезщетение за отчужден в полза на държавата частен имот по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи не би могло да бъде равностойно и да постигне справедлив баланс между защитата на собствеността и задоволяването на възникналата в общ интерес държавна нужда, като същевременно води до несъразмерна и непропорционална тежест за собствениците на отчуждените имоти. На основание гореизложеното съдът намира, че нормата на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, тълкувана в светлината на решението по делото Костов и други срещу България, на основание чл. 5, ал. 4, изр. второ от КРБ и чл. 5, ал. 2 от АПК има предимство пред противоречащото му национално законодателство и по-конкретно пред чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и механизма за определяне на цените на земеделските земи по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, към която тази разпоредба от закона препраща в случаите, в които не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липсата на сключени поне две сделки през релевантния период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. При това положение, според настоящия състав на съда, следва да се съобрази изрично посоченото в горецитираното решение на ЕСПЧ, а именно, че равностойното обезщетение е „разумно свързано“ със стойността на отчуждената земя към момента на отчуждаването. В същият смисъл са и мотивите на Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., в които е посочено, че законовата уредба за определяне на обезщетенията при отчуждаване на частни имоти трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. По отношение на настоящия случай не са налице хипотезите по чл.39, ал.1, т.2 от ЗДС, с оглед което съдът приема като определящ момент, към който следва да се установи пазарната стойност на процесните имоти - дата на постановяване на оспорения административен акт. Предвид изложеното, съдът намира, че крайната дата на времевия период, през който трябва да бъдат извършени сделките-аналози, посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 17.05.2024г. С оглед на това, че при първата експертиза, обхващаща периода от 23.05.2022г. до 23.05.2023г. вещото лице не установи извършени най-малко 2 сделки с имоти в землището на с.Съединение, с втората съдебна експертиза, съдът възложи същата задача на експерта, но за периода от 23.05.2023г. до 17.05.2024г. При втората съдебно – оценителна експертиза вещото лице е взело предвид извършени на 09.08.2023г., 18.10.2023г. и 10.04.2024г. три сделки за покупко – продажба на общо 6 земеделски земи в землището на с. Съединение, общ. Търговище, като по всички сделки едната от страните е търговец. Със съобразяването на тези сделки е спазено изискването за сравнение с "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", каквито за земеделските земи са имотите в едно и също землище, съгласно пар.1а, т.4, в „в“ от ДР на ЗДС. Трите сделки напълно отговарят на всички останали изисквания на чл. 32 ал.2 от ЗДС във вр.с §1а т.2 от ДР на ЗДС с единственото отклонение от поставеното ограничение на 12-месечния период, което ограничение в случая съдът счита, че като противоречащо на норма на международен договор не следва да бъде прилагано, на основание чл.5, ал.2 от АПК и при съобразяване на практиката на ЕСПЧ. С отчитането на сделките от 10.04.2024г. съдът намира, че се спазва в достатъчно пълна степен тълкуването в Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, че равностойното обезщетение е „разумно свързано“ със стойността на отчуждената земя към момента на отчуждаването. Съобразяването на пазарните цени на имоти от същото землище, макар и в по – късен 12-месечен период, води до по – адекватен размер на обезщетението отколкото при съобразяване пазарната цена на имоти от съседно землище в предвидения от ЗДС 12-месечен период. Освен това съобразяването на времеви период, който е по – близък до момента на отчуждаването, предпоставя много по - равностоен размер на обезщетението, с което собственикът би имал пълната възможност да си закупи друг имот вместо отчуждения. По отношение на процесните поземлени имоти, отразени в оспорената част на Решението като овощни градини от заключението на вещото лице се установи, че насажденията в имотите са изкоренени и същите се ползват като ниви. Предвид това, съдът приема, че ползваните от вещото лице като аналози сделки с имоти-ниви не ощетява оспорващия и не води до определянето на неравностоен размер на обезщетението за тези имоти. По изложените съображения за засегнатите имоти от отчуждаването в с.Съединение, съдът кредитира изцяло заключението по втората съдебно – оценителна експертиза, което е достатъчно мотивирано, съобразено е с поставената задача и съдържа прецизни изчисления на цените на декар земеделска земя и размерите на обезщетенията. Независимо от гореизложеното, с цел преценката относно размера на обезщетението да бъде пълна, с отчитане на всички законови аспекти, съдът приема, че при отчитането на сравнителните аналози, следва да се отчете целия период от 23.05.2022г. до 17.05.2024г., в който се обхваща и периода по пар.1а, т. 2 от ДР на ЗДС, и в тази връзка като сравнителен аналог следва да се вземе предвид и сделката по НА №183, т.I, вх.рег.№4510 от 07.10.2022г. Съгласно заключението на вещото лице по втората съдебно оценителна експертиза, допълнено в проведеното на 02.10.2024г. съдебно заседание, след прибавяне към взетите от него като сравнителни аналози – три сделки с недвижими имоти, извършени на 09.08.2023г., 18.10.2023г. и 10.04.2024г. и на сделката по НА №183, т.I, вх.рег.№4510 от 07.10.2022г. се получава размер на обезщетението за засегнатите части от отчуждаването, за поземлените имоти в с.Съединение, както следва: за ПИ 70545.5.50 /нива/ в размера от 1944 лева; за ПИ№70545.3.56 /овощно градина/ в размера от 1929 лева; за ПИ № 70545.3.157 /овощно градина/ в размера от 1699 лева или обща за трите засегнати от отчуждаването имоти обезщетение в общ размер на 5 572 лева. По отношение на ПИ с идентификатор 04159.4.71 по КККР на с.Бистра, общ.Търговище, обл.Търговище, съдът приема че от заключението на вещото лице по първоначалната СОЕ- част т.VI, т.2.1 и от приложените с диска по делото НА, въз основа на които експертът е изградил заключението си, по делото по безспорен начин се установи, че за землището на с.Бистра, за периода от 23.05.2022г. до 23.05.2023г. са налице две сделки със земеделски земи, които се явяват относими по смисъла на пар.1а, т.2 от ДР на ЗДС. При така установеното, определянето в оспорения акт от страна на органа, на стойността на обезщетението за засегнатите площи от процесния имот в с.Бистра по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, се явява при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са били налице материалните предпоствки по чл.32, ал.3 от ЗДС. Съдът приема определената стойност на обезщетението за този процесен имот, по т.VI, т.2.1 от заключението по първата СОЕ, за направена при спазване на всички елементи от законовия механизъм по чл.32, ал.2 от ЗДС, във връзка пар.1а, т.2 и т.4, б „в“ от ДР на ЗДС. С оглед последните аргументи, счита, че по отношение на ПИ в с.Бистра следва да се кредитира именно това заключение пред всички останали. На основание всичко гореизложено, съдът приема Решение на Министерски съвет на Република България № 343/17.05.2024г. в частта на обезщетенията на засегнатите от отчуждаването имоти в с.Съединение за постановено в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона - парично обезщетение да е справедливо и равностойно на отнетото право на собственост, както и в несъответствие с практиката на ЕСПЧ. Решението на МС на Република България в частта на определеното обезщетение на засегнатия от отчуждаването имот в с.Бистра, съдът прима за постановено при неправилно приложение на материалния закон. Следва Решението на МС в оспорената му част за засегнатите ПИ в с.Съединение да бъде изменено, като следва; за отчуждената площ от 0.905 дка за ПИ №70545.5.50 /нива/ и площ от 14.431 дка, размерът на определеното с акта обезщетение да се увеличи от 584 лева на 1944 лева; за отчуждената площ от 0.898 дка за ПИ с идентификатор 70545.3.56 /овощна градина/ и площ от 1.601 дка, размерът на определеното с акта обезщетение да се увеличи от 502 лева на 1929 лева; за отчуждената площ от 0.791 дка за ПИ с идентификатор 70545.3.157 /овощна градина/ и площ от 1.550 дка, размерът на определеното с акта обезщетение да се увеличи от 442 лева на 1699 лева. Следва Решението на МС в оспорената му част за засегнатия ПИ в с.Бистра да бъде изменено, като за отчуждената площ от 11.408 дка, за ПИ с идентификатор 04159.4.71 по КККР на с.Бистра, общ.Търговище, обл.Търговище /нива/ и площ от 29.100 дка, размерът на определеното с акта обезщетение да се увеличи от 10 421 лева на 25 244 лева. По претенцията за разноски: Предвид изхода на правния спор с настоящото решение, с което се изменя размера на определеното обезщетение, следва да бъде уважена направената от оспорващия претенция за присъждане на разноски, заявен с представен списък на разноските. Макар и да не са налице точно предвидените в чл. 143 АПК хипотези на отмяна на обжалвания акт или отхвърляне на жалбата, то оспорването в случая е уважено изцяло и това предполага отговорността за разноските, направени от жалбоподателя, да се понесе от ответника. Реално сторените от оспорващия разноски по делото включват платена държавна такса от 10 лева, внесени депозити за изготвяне на съдебни експертизи в общ размер от 1420 лева/ 1020 лева + 400 лева/, които са изплатени като възнаграждение на вещото лице. По делото не са ангажирани доказателства за платено адвокатско възнаграждение от страна на оспорващия на адвокат Д.И. от АК-Търговище, като в представения списък за разноските не се и сочи направен такъв разход. По изложените съображения съдът намира, че на оспорващия не следва да се присъжда като разноски, разход за адвокатско възнаграждение. При тези данни МС следва да бъде осъден да заплати на оспорващия разноски в общ размер от 1430 лева. По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК във връзка с чл. 38 ал.8 от ЗДС, съдът