Решение № 83 от 15.11.2021 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 338/2021 г.

Производството е по чл.336 и сл. от ГПК във вр. с чл.5, ал.1 от Закона за лицата и семейството. Ищцата В. М. Б. от с.Д., обл.В., ЕГН •••••••••• е подала искова молба за поставяне под пълно запрещение на пълнолетната й дъщеря К. В. Й. ЕГН ••••••••••. Поддържа се, че К. В. Й. страда от заболявания, поради които не може да се грижи за своите работи. Посочва, че ответницата не може да чете и пише, не може да учи, въпреки положените усилия за индивидуално обучение, не може да се самообслужва, както и че с решение на ТЕЛК ѝ е призната инвалидност 100% с чужда помощ. Ответницата Й. е подала отговор на исковата молба, видно от който: потвърждава, че страда от заболяванията описани в ИМ и е призната пълна инвалидност с чужда помощ; не може да действа сама и да се грижа за себе си; признава иска; няма да сочи доказателства. В съдебно заседание ищцата Б., чрез своя представител- адвокат С., заяви, че поддържа исковата молба, който е основателен и моли да бъде уважен. Представителят на ОП В. даде заключение, че съда следва да постанови решение, с което да уважи исковата молба и постави под пълно запрещение К. В. Й.. Прокурорът изложи съображения, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата не може да разбира своите интереси и права и да ги защитата. Заболяването не позволява тя да поема права и задължения чрез сови действия. Ищцата по делото е майка на ответницата, чието поставяне под запрещение се иска, поради което е легитимирано лице с оглед разпоредбата на чл.336 ал.1 от ГПК. От събраните по делото доказателства – удостоверение за раждане № •/19.10.1994г., експертно решение № •/23.01.2014г. на ТЕЛК при МБАЛ „С.П.“ АД, експертно решение № •/26.01.2011г. на ТЕЛК при „ЦПЗ В.“ ЕООД; експертно решение № 3899/18.11.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ „С.П.“ АД, епикриза от 21.06.1996г. от Детска неврологична клиника ПФБ С., психологическо изследване от 13.09.20210г. от АСМП-ИП-П. Д-р В.К., показанията на свидетелите С. В. Й.- брат на ответницата и Р.С.Р., както и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза и от личния разпит на ответницата, проведен от съда, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: От представените писмени доказателства-решения на ТЕЛК към МБАЛ „С.П.” АД-В. № •/23.01.2014г. и № •/18.11.2019г. е видно, че от 2014 година на ответницата е призната 100% инвалидност с чужда помощ, докато при предходно освидетелстване- Решение на ТЕЛК за психиатрични заболявания- В. № •/2011г. неработоспособността била 96%, а преди това решение- 84 %. При това положение се налага извод, че с течение на времето състоянието на ответницата е влошило. Видно от последното експертно решение № •/18.11.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ „С..П.“ АД, заболяването на ответницата К.Й. е: миоклонична енцефалопатия, епилепсия- средно чести генерализирани пристъпи с интервали от седмици, умерена умствена изостаналост. От проведения разпит на ответницата, който е задължителен съгласно чл.337 ал.1 от ГПК, съдът придоби преки впечатления за състоянието на КР. В. Й.. На зададените въпроси тя отговори със затруднение и неадекватно: не знае коя дата и кой ден от месеца е в момента, не знае точно на колко години е, не знае колко струва един хляб, няма ориентация за време и място, твърди че е учила 20 години, на повечето въпроси отговори „не знам”, или само с повдигане на рамене. По делото са разпитани свидетелите Р.Р. и С.Й.-брат на ответницата. Видно от показанията на свидетеля Й., той е посочил, че сестра му К. не може да се грижи за себе си. От малка е със заболяване, което няма подобрение. Не може да чете и пише, не познава парите, няма ориентация за време. Има проблеми с ходенето- залита. Ежедневно се нуждае от чужда помощ. Видно от показанията на свидетелката Р.К. ЧЕ К. има затруднение на разбира елементарни неща, не е ориентирана за време, случва се да не реагира адекватно с оглед ситуацията, не е ходила на училище, случва се да залита при ходене. За К. се грижат нейните родители. От заключението на съдебно-психиатрична експертиза от 03.11.2021г., изготвено от д-р Б.К., което Съдът приема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, описаното по- долу. НЕВРОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ: ЧМН-б.о. Миоклонус на клепачите. Миоклонии на главата. Слабост в крайниците, умерен о живи сухожилни и надкостни рефлекси. Дискоординационен синдром, локомоторна атаксия, нясен дизартричен говор. ПСИХИЧНО СЪСТОЯНИЕ: Психомоторно неспокойна, двигателно раздвижена- притрепвания на главата и клепачите, усмихва се глуповато. Говор неясен, дисартричен-пуерилен. На задаваните въпроси отговаря с поглед на недоумение и повдигане на рамене и усмивка. Грубо ориентирана за собствена личност, дезориентирана за време и място. Емоционално лабилна. Мисловен процес забавен по темп, неинформативен. Преобладава конкретно-образно мислене. ВПР не се установяват. Памет и интелект недоразвити на нивото на умерена умствена изостаналост. Неустойчивост и отвлекаемост на вниманието. В интелектуално отношение е оценена като личност с умерена умствена изостаналост. В характерово отношение са установени данни за личностова дисхармония- емоционална лабилност, импулсивност, пуерилност. Незрялост на характера”- „Личностова дисхармонизация „ От проведеният клиничен преглед, събраните анамнестични данни от майката на освидителстваната и анализа на предоставените по делото медицински документи е установено, че има данни за понесено в минало то и настоящо психично разстройство с изоставане в нервнопсихичното и развитие: Умерена умствена изостаналост, като последица от преживяно възпаление на ЦНС в ранна детска възраст /на1 г. и 3 месеца /.проявено с миоклонична енцефалопатия, епилепсия със средно чести генерализирани пристъпи. Описаните по горе болестни прояви умерена умствена изостаналост са довели до трайното и инвалидизиране с призната 100 % ТНР с чужда помощ от ТЕЛК гр. В. При наличния интелектуален дефицит /умерена умствена изостаналост/ и специфичните характерови особености с чести гневно-дисфорични отреагирания и телесните нарушения /чести миоклонии, атаксиии/, нарушават автономността и значително затрудняват социалното и функциониране и адаптацията в социалната общност. Възрастни лица с умерена умствена изостаналост обикновено могат да извършват проста работа, ако задачите са добре структурирани и се упражняват под умело ръководство. Рядко се достига до напълно независимо съществуване в зряла възраст. Честите невротични декомпенсации, епилепсия-личностова промяна /емоционално-импулсивно отреагиране/ на фона на интелектуалния дефицит значително я затруднява да се грижи адекватно за себе си и да защитава собствените си интереси /недостатъчна критична способност/. Освидетелстваната не е в състояние да разбира смисъла и свойството на своите постъпки, не е в състояние да ги ръководи. Не е в състояние да се грижи за себе си и да защитава своите интереси. Освидетелстваната К.В.Й. страда от: последици от възпаление на ц.н.с. умерена умствена изостаналост, миоклонична енцефалопатия, епилепсия, социално дисфункциониране. Освидетелстваната не е в състояние да се грижи за своите работи, да прави правилна преценка на обикновени битови ситуации и да взема правилни решения, както и да защитава интересите си. Становището на вещото лице е, че с оглед наличие на „слабоумие” у освидетелстваната К., е уместно да бъде поставена под пълно запрещение. В настоящия процес Съдът е сезиран с конститутивен иск по реда на чл.336 и сл. от ГПК за поставяне на К. В. Й. под пълно запрещение и поради това следва да се установи съществуване на условията на чл.5 ал.1 от ЗЛС и степента на недееспособност на ответницата. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага безспорният извод за основателност и доказаност на предявения иск. Налице са предпоставките на чл.5 ал.1 от ЗЛС.Съгласно цитираната разпоредба „непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест, не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни“. Следователно законът изисква кумулативно наличие на двата критерия - медицински /наличие на слабоумие и душевна болест/ и юридически /неспособността, поради това състояние, да се грижи за работите си/. В случая, видно от съдебно- психиатричната експертиза, ответницата страда от: последици от възпаление на ц.н.с. умерена умствена изостаналост, миоклонична енцефалопатия, епилепсия, социално дисфункциониране. Поради това, тя не е в състояние да разбира смисъла и свойството на своите постъпки, не е в състояние да ги ръководи, не е в състояние да се грижи за себе си и своите работи, да прави правилна преценка на обикновени битови ситуации и да взема правилни решения, както и да защитава интересите си. Същият извод следва и от показанията на свидетелите и от личния разпит на ответницата. Поради изложените съображения, Съдът счита, че предявеният от В. М. Б. против К. В. Й. иск с правно основание чл.5 ал.1 от ЗЛС, за поставянето на ответницата под пълно запрещение, е основателен и доказан. Поради това искът следва да бъде уважен, тъй като това е в интерес на ответницата и в интерес на обществото. Следва да се съобщи решението на органа по настойничество и попечителство– Кмета на Община- Р., за да се учреди настойничество и да се определи настойник, на основание чл.338, ал.3 ГПК. Водим от горното, Съдът