Решение № 432 от 14.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2210/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118 от КСО. Делото е образувано по жалбата на „ДИ ДИ ЕС ДООРС“ ЕООД, с ЕИК 206683601, срещу Решение № 2153-15-259/18.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № 3Д-1-15-01661489 от 06.08.2024 г. и № ЗИ-1 -15-01684276 от 02.09.2024 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ -Пловдив В съдебното заседание - „ДИ ДИ ЕС ДООРС“ ЕООД се представлява от адв.А., който поддържа оспорването по изложените с жалбата съображения, като счита оспорените актове са незаконосъобразни, претендира разноски, представя писмени бележки. Ответникът - Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.В., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки. Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намира жалбата за допустима и основателна поради следното: Административното производство се е развило по повод проверка при жалбоподателя "Ди Ди Ес Доорс" ЕООД, относно правото на Д. М. Т. – управител на дружеството, да ползва обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, на основание чл.53ж от КСО за периода от 01.04.2024 г. до 01.06.2024 г. Проверката е приключила с Констативен протокол № КП-5-15-01661474/06.08.2024 г./л.24 и сл./, в който били констатирани следните факти и обстоятелства: Като самоосигуряващо се лице Д. Т. е декларирал начало на осигуряване чрез "Ди Ди Ес Доорс" ЕООД, считано от 25.10.2021 г. и е заявил вид на осигуряване с код 2 - за фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство" с процент за ДОО - 18.3 %. По данни от Регистъра на осигурените лица, в хода на административното производство е било установено, че за Д. Т. са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя "Ди Ди Ес Доорс" ЕООД с код за вид осигурен 12 (за самоосигуряващи се лица), считано от 25.10.2021 г. до момента на извършване на проверката - 06.08.2024 г., както следва: -за периода от 25.10.2021 г. до 31.03.2024 г. с отработени дни, с код за вид осигурен 12 /за самоосигуряващи се лица/; -за периода от 01.04.2024 г. до 31.05.2024 г. - дни в отглеждане на дете; -за периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г. - отработени дни, с код за вид осигурен 12, /за самоосигуряващи се лица/. Внесени са осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от 25.10.2021 г. до 31.03.2024 г. и за месец 06.2024 г. За Д. М. Т. чрез осигурителя "Ди Ди Ес Доорс" ЕООД е представено в ТП на НОИ Пловдив удостоверение по образец съгласно НПОПДОО /Приложение № 11 към чл.11, ал.2/ с данни, относно правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 53ж от КСО за детето В. Д. Т., родено на 06.11.2019 г., считано от 01.04.2024 година. В точка 15 на удостоверението е вписано, че "през периода на отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 53ж от КСО не продължава да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице" /л.123/. За да направи извод, че Д. Т. извършва трудова дейност, административния орган е констатирал определени факти и обстоятелства, но не е направил обоснован извод в твърдяната насока. Няма спор, че за периода от 01.04.2024 г. до 31.05.2024 г. вкл. съгласно публичната информация от Търговския регистър по партидата на "ДИ ДИ ЕС ДООРС" ЕООД, Д. Т. е фигурирал като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Няма спор, че за същия период в дружеството има наети лица по трудови договори, като са налични данни за 10 лица с действащи трудови договора с код за вид осигурен 01 - за работници и служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Няма спор, че за периода от 01.04.2024 г. до 31.05.2024 г. вкл. "ДИ ДИ ЕС ДООРС" ЕООД упражнява търговска дейност, като има регистрирани фискални устройства, регистрирано е за целите по ЗДДС, има данни за покупки - продажби и за съответните 2021 г., 2022 г. и 2023 г. са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО с декларирани приходи и разходи. На 01.08.2024 г. с вх. № 1034-15-673#4 от Д. М. Т. в административното производство са представени следните документи: декларация - обяснение, нотариално заверени пълномощни 3 броя, трудов договор, допълнително споразумение, длъжностни характеристики, банкови извлечения, фактури и договори. /л.35 и сл./ С писменото обяснение на Д. Т. се пояснява, че дружеството "ДИ ДИ ЕС ДООРС" ЕООД извършва търговия и монтаж с индустриални секционни врати, гаражни секционни врати с дистанционно управление със стандартни или нестандартни размери на производствени халета, за търговска или частни обекти, като се описва подробно и организационния процес на работа между дружеството и клиентите му, така и вътрешния ред на взаимодействие между служителите. Представен е трудов договор № 000016 от 20.10.2023 г., с който П. Б. М. е назначен на длъжност "търговски представител" в отдел управление, с основно месечно възнаграждение 780.00 лв., при 8 часов работен ден при осигурителя "ДИ ДИ ЕС ДООРС" ЕООД, считано от 23.10.2023 г. Представена е длъжностна характеристика за длъжността "търговски представител". Видно от представеното пълномощно, Д. Т. е упълномощил П. М. с права да го представлява пред МВР, КАТ - сектор „Пътна полиция“, пред Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и застрахователни компании и дружества, във връзка с превозни и моторни превозни средства, собственост на дружеството. Относно издаване на фактури за авансово плащане, дейност по доставка на материали по договора - поръчка на материали и продукти за изпълнението на поръчката; издаване на фактура за окончателното плащане при приключване на договора, изготвяне на справки за извършените дейности и отчет за извършената работа, Д. Т. посочва, че това се осъществява от Т. Н. К., като прилага допълнително споразумение към трудов договор, длъжностна характеристика и нотариално заверено пълномощно. Съгласно представеното допълнително споразумение № 000001 от 23.11.2021 г., Т. Н. К. е назначена на длъжност "технически изпълнител" в отдел управление, с основно месечно възнаграждение 1000.00 лв., при 8 часов работен ден при осигурителя "ДИ ДИ ЕС ДООРС" ЕООД, считано от 23.11.2021 г. Д. Т. в своите обяснения заявява, че управленската му функция е пряко свързана с представяне на оферти и подписване на договори, след което работата се разпределя по отделните звена и всеки работник се заема със задълженията си. През месец април и май 2024 г. се е работило по договори, които са сключени през месец февруари и март 2024 г., а през периода през който не е бил на работа, е упълномощил своите служители да го заместват, там където е необходимо. Представени са банкови извлечения подписани от Т. К. за период 30.03.2024 г. до 30.06.2024 г. Представени са фактури, за които е посочено, че са съставени от Д. Т., с положен подпис и телефонен номер от Т. К.: фактура № 1428 с дата 30.04.2024 г., фактура № 1401 с дата 15.04.2024 г., фактура № 1400 с дата 15.04.2024 г., фактура № 1433 от дата 10.05.2024 г., фактура № 1447 от дата 30.05.2024 г., фактура № 1448 от дата 30.05.2024 г., фактура № 1498 от дата 28.06.2024 г., фактура № 1483 от дата 26.06.2024 г., фактура № 1473 от дата 14.06.2024 г., фактура № 1471 от дата 14.06.2024 г., фактура № 1460 от дата 10.06.2024 г., фактура № 1459 от дата 07.06.2024 г. издавани от "ДИ ДИ ЕС ДООРС" ЕООД. /л.63 – л.79/ Представени са и договори сключени между доставчик "ДИ ДИ ЕС ДООРС" ЕООД и съответен купувач, със следните дати на договорите: 10.06.2024 г., 14.06.2024 г., 20.06.2024 г. и 25.06.2024 г. След като за периода от месец октомври 2021 г. до момента на извършване на проверката дружеството няма вписано в търговския регистър лице, различно от Д. М. Т. като управител, а същевременно е имало дейност с назначени лица на трудови договори през този период, проверяващият орган е приел, че за времето от 25.10.2021 г. до момента на извършване на проверката, включително за времето от 01.04.2024 г. до 31.05.2024 г., Д. Т. е упражнявал трудова дейност в качеството му на управител на "Ди Ди Ес Доорс" ЕООД и е подлежал на задължително осигуряване за фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство". Именно при тези данни са издадени и процесните оспорени задължителни предписания № ЗД-1-15-01661489 от 06.08.2024 г., изменени със задължителни предписания № ЗИ-1-15-01684276 от 02.09.2024 г. като мотиви за издаването им се сочат следните обстоятелства: „За периода от 01.04.2024 г. до 01.06.2024 г. в дружеството "ДИ ДИ ЕС ДООРС" ЕООД няма вписано в търговския регистър лице, различно от Д. М. Т., като управител или вписан прокурист и дружеството е осъществявало дейност през посочения период". Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване й майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, в това число и собствениците или съдружници в търговски дружества - чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По същество административният орган приема, че управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в регистъра, а за управляващите собственици на ЕООД, какъвто е и настоящият случай, в практиката по прилагане на осигурителното законодателство било в сила правилото, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик. Оспорените административни актове са необосновани и издадени в противоречие със закона. Събраните доказателства сочат, че за периода от 01.04.2024 г. до 31.05.2024 г. вкл. Т. е упълномощил две лица – служители назначени на длъжност "търговски представител" и на длъжност "технически изпълнител" в отдел управление, които е следвало да извършват действия по „текущото“ управление на търговското дружество, при осъществяване на възникналите правоотношения с трети лица. От събраните по делото доказателства не се установява, че за процесния период Д. Т. е извършвал дейност като представляващ дружеството управител, които биха могли да се обективират в подписването на договори с трети лица, трудови договори, други правно валидни действия, от които да възникват правоотношения с участието на "ДИ ДИ ЕС ДООРС" ЕООД. Не следва да се квалифицира като трудова дейност упълномощаването на П. М. по силата на Пълномощно нотариално заверено на 09.04.2024 г. /л.32/. В тази връзка следва да се посочи, че няма нормативно изискване за назначаване на прокурист или избор на управител, в случаите когато представляващия дружеството управител се ползва от правото си на обезщетение за временна неработоспособност поради отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Относно представеното банково извлечение за м.06.2024 г. видно от което на Т. е приведена сума в размер на 45.74 лв., като заплата за м.05.2024 г. от страна на административния орган липсват каквито и да било мотиви, от които да се направи извод, че поради този превод за времето от 01.04.2024 г. до 31.05.2024 г. Т. е извършвал трудова дейност. Досежно т.нар. „заплата за м.05.2024 г.“ от страна на административния орган не е обоснован извод възоснова на договора за управление, съобразно чл.141, ал.1 и ал.7, вр.чл.147 от Търговския закон. Липсва всякаква корелация между сумата на превода и действащите уговорки между дружеството и управителя, от които да се извлича определено уговорено възнаграждение и конкретния размер на превода. Ведно с това Д. Т. не е вписан във ведомост за заплати и в присъствена форма за м.май 2024 г.. С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съдът намира, че от фактите по спора не се установява наличния фактически състав от цитираната правна норма, а и ответника не излага подобни доводи. При безспорно установеното, че Д. Т. е осигурено лице, да се твърди, че той е полагал труд, тъй като не е освободен/заличен от управленска и представителна функция на ответното дружество, без да се сочи и документално обосновава какви трудови дейности е извършвал, не може и не е основание за промяна на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него. Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. В КСО тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за задължителното осигуряване на лицата за държавното обществено осигуряване – чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Упражняване на трудова дейност са действия, имащи отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството - сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т.н., за което в случая няма данни, нито ангажирани доказателства такива действия да са извършвани от Т.. По делото не са налични документи, подписани лично от него като управител на дружеството, нито са ангажирани доказателства за реално извършвани действия по ръководство и контрол в тях, с оглед на което да се приеме, че той действително е извършвала трудова дейност. Напротив, доказателствата са в обратна насока - а именно, че назначените П. Б. М. и Т. Н. К., по своето трудово правоотношение, са извършвали такава дейност, ведно с другите служители на дружеството, докато Т. е ползвал отпуск отглеждане на дете до 8-годишна възраст. За този състав на Административен съд Пловдив няма съмнение, че посочените по-горе фактури на /л.63 – л.79/ са изготвени и подписани от упълномощеното лице Т. Н. К., а посоченото име Д. Т. следва да се възприема като реквизит на фактурата съгласно чл.6, ал.1, т.3 от Закона за счетоводството и доколкото няма промяна на представителството на дружеството. Носейки доказателствената тежест, административният орган не е представил, не е събрал и не е обсъдил доказателства за реално осъществяване на трудова дейност от Д. Т. през процесния период. Всъщност такива доказателства няма, а събраните по делото доказателства недвусмислено сочат обратното - че той не е упражнявал трудова дейност. Независимо от това дали Т. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност или за отглеждане на дете, или е бил управител на търговско дружеството, този период следва да се зачете за трудов стаж, било на основание чл.9, ал.2 т.5 от КСО, било на основание чл.4, ал.1 т.7 от КСО. Следователно не би имало период, който не се признава за трудов стаж, за да се приеме, че осигуряването евентуално би било прекъснато. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Според нормата на чл. 54к КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Според чл. 53д. от КСО, ал. 1, осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3. Ал. 2 предвижда когато на бащата (осиновителя) е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3 за период, по-кратък от два месеца, той има право на обезщетението по ал. 1 в размер на разликата между два месеца и периода на изплащане на съответните обезщетения.