Решение № 152 от 28.7.2023 г. на Районен съд - Радомир по дело № 228/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТОССР. В исковата молба се твърди, че между ищеца А. М. и ответника „Ин. С.“ ООД имало сключен трудов договор от 30.03.2015 г. Договорената длъжност била счетоводител. Продължителността на работното време била определена на 2 часа, с работно място в офис на „Ин. С.“ ООД, намиращ се в гр. С., бул. „М.“. ет.. офис. Трудовото възнаграждение на ищеца се изплащало в брой след полагане на подпис върху ведомост за заплати. Със споразумение от 29.09.2017 г. продължителността на работното време, считано от 01.10.2017 г., била определена на 6 часа. Трудовото възнаграждение се изплащало в брой след полагане на подпис върху ведомост за заплати. Ищецът твърди, че трудовият договор бил прекратен, считано от 02.03.2020 г., като за времето на трудовата му заетост работното му възнаграждение било променяно четири пъти. Между него и работодателя „И.С.“ ООД нямало спор относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовия договор за описания период. Националната агенция за приходите също не открила нарушения на материалния закон във връзка с възникването, съществуването и изпълнението на трудовия договор за описания период. ТД на НАП - София извършила проверка при осигурителя и насрещна при ищеца. Проверката за ищеца завършила с протокол за извършена проверка П-......./09.02.2021 г., в който не били констатирани извършени нарушения. В производството, протекло в осигурителя „Ин. С.“ ООД, в протокол П-........./16.04.2021 г. недвусмислено било записано, че не са установени открити производства по прекратяване, несъстоятелност или ликвидация. Подобно било становището на приходната агенция, вписано и в констативен протокол, издаден от ТП на НОИ под номер......./19.05.2020 г. В него било записано, че приходната агенция не разполага с данни за прекъсване или прекратяване дейността на дружеството, която констатация влизала в колизия с опитите на ТП на НОИ - гр. Перник да вмени, че дружеството „Ин... С.“ ООД е било лишено от дейност за процесния в настоящото дело период. Според ищеца осигурителят „Ин.С.“ ООД бил подложен на необоснован административен натиск от ТП на НОИ - гр. Перник, като за времето от м. 08.2019 г. до м. 06.2021 г. в дружеството били извършени четири проверки, три от които завършили с мнение за липса на нарушения на осигурителното законодателство, а четвъртата завършила без валидно издадена и връчена заповед за ревизия/проверка, без издаден констативен протокол за извършените действия и без задължителните предписания под номер......./08.06.2021 г. да са връчени на лице с представителна власт в „Ин. С.“ ООД. Въпреки описаните пропуски и пороци, издаденият акт под номер....../08.06.2021 г. постановявал заличаване на трудов и осигурителен стаж на лица - работници в дружеството, които били лишени от правото да се представляват в административното производство. Твърди, че в края на 2021 г. с него се свързало вещото лице В. Ж. П., във връзка с административно дело № 461/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, като поводът да се свърже с ищеца бил, че г-жа П. била назначена като вещо лице по въпросното дело. В това си качество тя изискала от ищеца счетоводната информация за дружеството, ведно с изготвените от ищеца оборотни ведомости, декларация 1 и декларация 6 и извлечение от счетоводната му програма с генерирани от него счетоводни записвания за периода на заетост. След като предоставил на г-жа П. цялата необходима документация и обяснения, същата заключила, че ищецът е счетоводителят, който се е занимавал със счетоводната дейност във фирмата. Експертизата била приета от страните по делото „Ин. С.“ ООД и ТП на НОИ - гр. Перник. С оглед заключението на вещото лице и длъжността на ищеца в дружеството, било безспорно, че трудовият му договор и възложени по него трудови функции са изпълнявани добросъвестно и коректно от негова страна. Сочи, че в проведената административна процедура от ТП на НОИ - гр. Перник е разпоредено, че трудовият му стаж в „Ин. С.“ ООД следва да бъде заличен за времето от 01.03.2018 г. до 31.07.2018 г. и от 01.07.2018 г. до 02.03.2020 г. Административното производство протекло единствено между осигурителя и осигурителния институт. Не бил приложен констативен протокол, а задължителните предписания под номер......./08.06.2021 г. не били връчени по надлежния ред, а именно по реда на чл. 110 КСО. Не ставало ясно какви са фактите, основанията и правните изводи, довели до издаването на задължителни предписания под номер./08.06.2021 г.. Неразбираемо и неизяснено оставало и на какъв принцип ТП на НОИ е определил датата, на която трудовите му правоотношения са прекратени. Недопустимо било държавен орган, с методите на държавна принуда - издаване на задължителни предписания, да определя дата на прекратяване на трудови правоотношения, както и да разпорежда заличаване на трудов и осигурителен стаж. Въпреки че трудовият договор на ищеца не бил обявен за недействителен по реда на чл. 74, ал. 3 КТ, ответникът ТП на НОИ – гр. Перник в противоречие с материалния закон не признал правните последици от трудовия договор. Сочи, че правоотношенията му с дружеството били прекратени, считано от 02.03.2020 г. С оглед постановеното заличаване на трудовия и осигурителен стаж от страна на осигурителния институт, за ищеца се пораждал правен интерес от завеждане на настоящото дело, с което да установя трудовия си и респективно осигурителен стаж. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ТП на НОИ - Перник, че ищецът А. Т. М. е придобил трудов и осигурителен стаж за периода от 31.03.2015 г. до 01.10.2017 г. на 2-часов работен ден, на длъжност „счетоводител“, при работодателя „Ин... С...“ ООД, с ЕИК: ., и за периода от 01.10.2017 г. до 02.03.2020 г. на 6-часов работен ден, на длъжност „счетоводител“, при работодателя „Ин. С..“ ООД, с ЕИК: ... Моли съда да упражни косвен съдебен контрол по отношение на задължителни предписания №./08.06.2021 г. и да обяви същите за недействителни. Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТП на НОИ - Перник е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск, тъй като същият не отговарял на императивните изисквания на ЗУТОССР. Това било така, тъй като исковата молба не била окомплектована с изискуемите се по чл. 4 документи, а именно - не било изпълнено изискването на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗУТОССР, като не били посочени имена и адреси на лица, с които ищецът е работил. Не били изпълнени и изискванията на чл. 4, ал. 2 ЗУТОССР. Липсвало и представено удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР от съответното Териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Не били приложени и писмените доказателства по чл. 6 ЗУТОССР, които доказват вероятността на положения от ищеца стаж. Наред с това, твърди, че във връзка с постъпило заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от А. Т. М., поради идентифицирани нарушения на осигурителното законодателство и във връзка с процедура за контрол и ограничаване на неправомерните разходи при отпускането и изплащането на парични обезщетения и помощи от ДОО, от сектор КП при ТП на НОИ - Перник бил подаден сигнал с вх. №......../09.10.2020 г. Твърди, че на „Ин. С.” ООД били извършени две предходни проверки, както следва: Първата предходна проверка била по сигнал на сектор КП. При определяне правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на А. Т. М. било установено, че за лицето са подавани данни за осигуряване с високи доходи, а осигурителни вноски не са внасяни. Втората предходна проверка била извършена по идентичен сигнал на сектор КП при ТП на НОИ - Перник. От страна на „Ин. С.” ООД били представени 2 бр. договори за наем, един трудов договор и длъжностна характеристика към него за М. П. Х. на длъжност „те. съ.к За получаване на информация за дружеството, до ТД на НАП - София, офис Перник бил изпратен сигнал с изх. №./12.03.2020 г. Получен бил отговор с вх. №./20.03.2020 г., който съдържал информация за липса на регистрирани фискални устройства и регистрирани търговски обекти. Не били подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за отчетните 2018 г. и 2019 г. В годишните данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО, подадени за периода от 2011 г. до 2017 г., бил деклариран код на основната дейност - 6209 - „Други дейности в областта на информационните технологии”. Проверката приключила с констативен протокол №......../19.05.2020 г., който съдържал история на регистрация на дружеството от Търговския регистър, опис на представените документи и проведената кореспонденция с НАП. В преписките на извършените проверки, приключили с констативен протокол №..../23.08.2019 г. и констативен протокол №../19.05.2020 г., както и преписката по заявление с вх. №./18.08.2020 г., било издадено задължително предписание №.../02.09.2020 г. При извършената от НАП проверка „Ин. С.” ООД не представило документи, поради което проверката била извършена на база насрещни проверки на физически и юридически лица и на декларираните по електронен път данни от проверяваното дружество. В информационната система на НОИ било видно, че след 01.02.2019 г. в „Интера Софт” ООД не се е осигурявал нито един от съдружниците в дружеството. Нямало подавани и декларирани данни за самоосигуряващи се лица и нямало лица, осигурени по договор за управление и контрол. Това означавало, че не е отчетена трудова дейност с личен труд на съдружник, както и не била отчетена трудова дейност, свързана с дейността по управление и контрол на търговското дружество. Подадените данни за осигуряване не били на базата на упражнена от М. трудова дейност, а с цел зачитане на осигурителен стаж и произтичащите от това права за получаване на парични обезщетения. Въз основа на извършените проверки, от които се установило безспорно, че дружеството „Ин.С.” ООД не е извършвало дейност, са издадени задължителни предписания №...../08.06.2021 г. за заличаване на неоснователно подадени данни за осигуряване за периода, през който дружеството не е извършвало дейност, а именно от 2015 г. до 2020 г. Същите били обжалвани пред Административен съд – Перник и жалбата била отхвърлена като неоснователна с решение №../13.05.2021 г. на AC – Перник по адм. дело № 461/2021 г., потвърдено с решение №../08.03.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 6895/2022 г. Сочи, че оспорването в настоящото производство на издадени задължителни предписания било недопустимо, с оглед обстоятелството, че извършването на проверка по разходите на ДОО е отделно и самостоятелно административно производство. Същото се извършвало по реда на глава седма от КСО – „Контрол”, както и по реда на Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. Проверката на търговското дружество „Ин. С.” ООД била извършена по този ред от контролен орган при ТП на НОИ - Перник. Същата като самостоятелно административно производство била приключила с влезли в сила и изпълнени административни актове - задължителни предписания №./02.09.2020 г. и задължителни предписания №..../08.06.2021 г. и в настоящото производство било недопустимо съдът да упражнява косвен съдебен контрол по отношение на горепосочените задължителни предписания. В случая цитираните задължителни предписания единствено можели да послужат като доказателство, че ищецът А. М. не е упражнявал трудова дейност за претендирания от него период в „Ин. С.“ ООД. Неоснователно били декларирани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на лица и същите нямали качеството на осигурени лица, в това число и ищецът М.. По изложените съображения, моли предявения иск да бъде отхвърлен. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ин. С." ООД не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. В съдебно заседание ответникът ТП на НОИ - Перник, чрез упълномощен представител, оспорва предявения иск. Ответникът „Ин. С.” ООД, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: По делото е прието като доказателство удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР от „И. С.“ ООД, с изх. № 1/01.03.2023 г., видно от което документите, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, в т. ч. и разходооправдателните документи – фишове за заплати и ведомости, са загубени и/или вероятно унищожени. Прието е като доказателство и копие от трудов договор от 30.03.2015 г., сключен между „Ин. С.“ ООД и ищеца А. Т. М., видно от който ищецът е назначен на работа на длъжността „счетоводител“, при непълно работно време от два часа. Ищецът е представил и длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител“, както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КСО. По силата на допълнително споразумение от 29.09.2017 г. продължителността на работното време по сключения на 30.03.2015 г. трудов договор е променена от два на шест часа. По делото са представени и 4 бр. заповеди, с които последователно е било увеличено трудовото възнаграждение на А. Т. М. до сумата от 2820 лева месечно. Със заповед от 02.03.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение между „Ин.. С.“ ООД и А. Т. М., считано от 02.03.2020 г. Видно е от констативен протокол №.../23.08.2019 г. на ТП на НОИ – Перник, че в периода от 12.08.2019 г. до 23.08.2019 г. е извършена проверка по разходите на ДОО на „Ин. С.“ ООД, при която е констатирано, че подадените данни в регистъра на трудовите договори и в регистъра на осигурените лица дават основание за осигуряване на А. М., като от направената справка в информационната система на НОИ е установено, че осигурителят подава данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, но не се внасят дължимите осигурителни вноски в приход на ДОО. От констативен протокол №...../19.05.2020 г. на ТП на НОИ – Перник се установява, че в рамките на извършена проверка в периода от 10.01.2020 г. до 19.05.2020 г. е констатирано, че осигурителят „Ин. С.“ ООД не внася дължимите осигурителни вноски по фондовете на ДОО, като към датата на проверката невнесените осигурителни вноски са в общ размер на 31 297, 62 лева. По делото са представени задължителни предписания №....../02.09.2020 г. на ТП на НОИ – Перник до „Ин. С.“ ООД, по силата на които е предписано да се подадат редовни данни за осигурителен стаж и доход по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за м. септември 2019 г., отнасящи се за лицата А. Т. М. и М. П.Хр.. Представени са и задължителни предписания №......./08.06.2021 г. заличаване на неоснователно подадени данни за осигуряване за периода, през който „Ин. С.“ ООД не е извършвало дейност, а именно от 2015 г. до 2020 г., като по отношение на ищеца А. М. периодът е от 01.03.2018 г. до 31.07.2018 г. и от 01.07.2018 г. до 02.03.2020 г. Предписанията са обжалвани пред Административен съд – Перник и жалбата е отхвърлена като неоснователна с решение №./13.05.2021 г. на AC – Перник по адм. дело № 461/2021 г., потвърдено с решение №./08.03.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 6895/2022 г. По делото са представени и 3 бр. писма от ТП на НОИ – Перник, с които „Ин. С.“ ООД бива уведомено, че във връзка с представените удостоверения – приложение № 9, относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на А. Т. М. за периода от 03.07.2019 г. до 30.09.2019 г. и след отмяна на болничните листове с решение на ТЕЛК, следва да се оформят дните в съответствие с начина, по който е оформен периодът без работа във ведомостта за работна заплата – платен или неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, отсъствие от работа, без разрешен отпуск или неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж. В проведеното по делото открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ищеца са представени и оборотна ведомост на „Ин. С.“ ООД, протокол от о. с. з., проведено на 14.01.2022 г. по адм. д. № 461/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, както и запорно съобщение, с което е наложен запор по всички вземания на длъжника „И. С.“ ООД от „Ц. к. б.“ АД, по изп. дело №.по описа на ЧСИ А. В., с район на действие – ОС - Перник. Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи: По допустимостта на иска: Според чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 от с. з. може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а същевременно по делото има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество. По основателността на иска по чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът неоснователен и недоказан. Това е така, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че въз основа на извършени проверки от страна на ТП на НОИ – Перник в „Ин. С.” ООД е констатирано, че така посоченото дружество не е извършвало дейност, като в тази връзка са издадени задължителни предписания №........./08.06.2021 г. за заличаване на неоснователно подадени данни за осигуряване. От цитираните задължителни предписания може да се направи извод, че ищецът А. М. не е упражнявал трудова дейност за претендирания от него период в „Ин. С.“ ООД. Настоящият съдебен състав приема, че макар по делото да са представени доказателства за възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №./30.03.2015 г. между ищеца А. М. и „Ин. С.” ООД, в договора не е посочено работното място, където да се полага труд. Няма ангажирани никакви други доказателства, че през процесния период ищецът е изпълнявал трудова дейност в дружеството – ответник. Представените по делото документи от ищцовата страна създават единствено вероятност лицето да е полагало труд при съответния работодател, но това обстоятелство не се установява при условията на пълно и главно доказване. От ищеца не бяха представени други преки или респ. косвени доказателства, които в своята съвкупност да са достатъчни да се направи извод за основателност на предявения иск. По отношение на цитираните задължителни предписания №......../08.06.2021 г. следва да се посочи, че упражняването на косвен съдебен контрол не може да се упражни, ако е осъществен пряк контрол за законосъобразност върху този акт - съдебният контрол в този случай вече е бил упражнен и гражданският съд ще е обвързан със съдебното решение по административния спор. Разглежданият случай е именно такъв, като задължителните предписания на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Перник са преминали през съдебен контрол, като в тази връзка са постановени решение №./13.05.2021 г. на AC – Перник по адм. дело №./2021 г., потвърдено с решение №./08.03.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело №./2022 г. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТОССР е неоснователен и следва да се отхвърли. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР се освобождават от заплащане на такси и разноски ищците по исковете за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР, но не и от отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК - така Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 2/2015 г. Следователно, в случая дължимата държавна такса остава за сметка на бюджета на съда, а ищецът ще следва да заплати на ответника направените разноски за възнаграждение за юрисконсулт, което съдът, предвид правната и фактическа сложност на делото, определя на 100, 00 лева. Така мотивиран, съдът