РЕШЕНИЕ

№ 92

гр. Ловеч, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Членове: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500205 по описа за 2024 година Постъпила е жалба вх.№ 2599/17.04.2024 г. от „Агро Груп Луковит“ ЕООД, ЕИК: •••, представлявано от Диян В. - управител и едноличен собственик на капитала, чрез пълномощника си - адв. В. Я. - САК в качеството му на длъжник по изп.дело № 20238790401260 по описа на ЧСИ В. П., рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч, срещу разпореждане от 07.02.2024 г. по изп.д.№ 20238790401260, с което се оставят без уважение депозираните от дружеството Молба с вх.№ 107566/18.12.2023 г., Молба с вх.№ 10883/25.01.2024 г. и Молба с вх.№ 12234/30.01.2024 г. като се отказва да бъде вдигнат наложения по изпълнителното дело запор върху банковата сметка на „Агро Груп Луковит“ ЕООД с IBAN:

BG28PRCB92301052630601, открита при „Прокредит Банк (България)“ ЕАД и се оставя без уважение искането на „Агро Груп Луковит“ ЕООД да бъде изпратено изрично уведомително писмо до „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, с което ЧСИ да разреши да се разпорежда с наличните по банковата сметка парични средства с произход „държавни субсидии“ от Държавен Фонд „Земеделие“.

Счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, поради което следва да бъде отменено.

Твърди, че по изпълнително дело № 20238790401260 по описа на ЧСИ В. П., на основание чл. 507 от ГПК е наложен запор върху горепосочената банковата сметка на „Агро Груп Луковит“ ЕООД. Излага, че с Молба от 18.12.2023 г. е уведомил ЧСИ, че посочената банкова сметка служи за получаване на субсидии от Държавен Фонд „Земеделие“, като през 2023 г. по нея са постъпили следните суми от фонда: на 03.02.3023 г. – 4, 479.00 лева; на 10.03.2023 г. – 4, 224.30 лева; на 11.04.2023 г. – 30, 301.14 лева; на 13.04.2023 г. – 174, 022.85 лева; на 12.06.2023 г. – 2, 337.33 лева; на 28.09.2023 г. – 5, 022.64 лева; на 10.10.2023 г. – 5, 100.00 лева и 900 лева. Сочи, че към 23.11.2023 г. по сметката е било налично салдо в размер на 55, 001.98 лева, като поради наложения запор, за „Агро Груп Луковит“ ЕООД било невъзможно да изтегли/да се разпореди с тази сума, респективно с бъдещи суми, които евентуално ще постъпят по сметката от Държавен Фонд „Земеделие“. С Молба от 25.01.2024 г. представил на ЧСИ доказателства, които установяват произхода и размера на сумите, постъпили по посочената банкова сметка, а именно - служебна бележка, издадена от Държавен фонд „Земеделие“ и официални справки от този фонд, които потвърждават, че горепосочените суми са произход „държавни субсидии“ и че са преведени от банковата сметка на „Агро Груп Луковит“ ЕООД директно от държавния бюджет.

Посочва, че съгласно чл. 100, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения. Съгласно ал. 2 на чл. 100 средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

Относно секвестируемостта на парични средства от държавни субсидии, в частност - от Държавен фонд „Земеделие“ се позовава на съдебна практика на ВКС и Окръжен съд – Ловеч, съгласно която тези средства са несеквестируеми и принудително изпълнение спрямо тях не се допуска. Изтъква, че съгласно т.13 от TP № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания или вземания по които не се допуска принудително изпълнение.

Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и са налице и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.

Излага, че с с молба от 30.01.2024 г. отново настоял ЧСИ незабавно да изпрати изрично уведомително писмо до „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, с което да разреши да се разпорежда с наличните по банкова сметка с IBAN: BG28PRCB92301052630601 парични средства с произход „държавни субсидии“ от Държавен Фонд „Земеделие“, в отговор на което ЧСИ постановил обжалваното разпореждане.

Моли съда да отмени като незаконосъобразно, неправилно и немотивирано Разпореждане от 07.02.2024 г. на частен съдебен изпълнител В. П., peг.№ 879, с район на действие ОС – Ловеч, по изп.дело № 20238790401260/2023 г., като му бъде присъдено и дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие.

В законоустановеният срок на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от от адв. Р. И. Б. от АК Плевен – пълномощник на В. Н. В. с ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес: гр. София, кв. Симеоново, ул. „Тодор Пеев“ № 9, в качеството му на взискател по изп.дело № 20238790401260 по описа на ЧСИ В. П.. Относно оплакванията на жалбоподателя, аргументирани с разпоредбите на чл. 100, ал.1 от ЗДБРБ изтъква, че посочените норми касаят субсидии и …за възложени от държавата дейности и услуги, а визираната разпоредба на чл. 520, ал. 1 ГПК касае, , изпълнение срещу общини и бюджетно субсидирани заведения, каквото жалбоподателя не е, тъй като се идентифицира като търговец - ЕООД с ЕИК.

Счита, че цитираните мотиви на посочените решения на ВС и ОС – Ловеч се отнасят за други субекти и са неотносими към казуса. Като такива определя и наведените в жалбата доводи за плащания по КСО, Застрахователни договори и др. Посочва, че подпомагането на земеделските производители е уредено в Закона за подпомагане на земеделските производители и според чл.17 от него предоставените средства, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства, но този специален закон никъде не предвижда, че тези средства са несеквестируеми. Излага, че според ЗПЗП средствата от европейските фондове за тяхното подпомагане са публични финансови средства, но те не са част от държавния бюджет, както и че в чл. 520, ал. 2 ГПК е въведена забрана за несеквестируемост на средства от ЕС по международни програми и договори, но отново само за общините в РБългария, не и за земеделските производители.

Изтъква, че по повод опазването на финансовите интереси на Съюза са посметени множество разпоредби на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и след отмяна на регламенти /ЕИО 352/78; /ЕО № 165/94; /ЕО/ № 2799/98; /ЕО/ № 814/2000; /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета/консолидирана версия, няма съмнение, че предоставянето на средства от Европейския съюз е с цел подпомагане селскостопанската политика на държавите-членки на ЕС. Твърди, че никъде в Регламент на /ЕС/ 1306/2013 на ЕП и съвета няма изрична законова забрана за несеквестируемост на евро субсидии до бенефициерите, каквато няма и в националното ни законодателство, вкл. в специалния закон за земеделските производители. Сочи, че този регламент е с обвързваща сила, задължителен и пряко /непосредствено/ приложим във всяка от страните членки на ЕС, т.е нормативен акт, който е задължителен в своята цялост и става част от действащото право във всяко държава-член на ЕС. Позовава се на директния ефект на цитирания регламент, който важи и за националното ни законодателство, което в случая не му противоречи.

Моли съда да приеме, че действията на ЧСИ В. П., обжалвани от „Агро Груп Луковит“ ЕООД са законосъобразни и да отхвърли жалбата.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., peг.

№ 879. В тях посочва, че изпълнителното производство по изпълнително дело № 20238790401260 е образувано на 10.08.2023 г. срещу длъжника „Агро Груп Луковит“ ЕООД с ЕИК: •••, по молба на взискателя В. Н. В. с ЕГН: ••••••••••, чрез пълномощник адв. Р. Б., въз основа на изпълнителен лист от дата 27.07.2023 г., издаден по гр.д. № 324/2022 г. по описа на Районен съд – Луковит.

Излага, че в хода на изпълнителното дело е извършено имуществено проучване на длъжника, в резултат на което са наложени следните обезпечителни мерки:

• със запорни съобщения с изходящи № 29329, 29330, 29331, 29332, 29332 и 29334 от дата 13.10.2023 г. са наложени запори на банковите сметки, открити на името на длъжника в „Банка ДСК“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД и „ПроКредит Банк“ АД. В изпълнение на наложените запори по делото са постъпили отговори от горепосочените банки, че върху запорираните сметки има предходно наложени запори, както и че по същите няма авоари.

• със запорно съобщение изх. № 31710/31.10.2023 г. е наложен запор върху земеделската техника (общо 59 броя), регистрирана на името на длъжника.

• със запорно съобщение изх.№ 31709/31.10.2023 г. е наложен запор върху регистрираните на името на длъжника 3 броя моторни превозни средства.

Посочва, че покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на дата 09.11.2023 г. по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, а по изпълнителното дело няма постъпили суми. Изтъква, че запорите, наложени по изпълнително дело № 20238790401260, са оправдани с оглед на липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника и непогасен в пълен размер дълг по делото, липсва основание за тяхното вдигане, включително и по отношение на сумите, посочени в жалбата, а запорите трябва да останат наложени, в случай че постъпят плащания за в бъдеще. Счита, че нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗДБРБ за 2023 г. е ирелевантна и не е приложима, защото длъжникът не извършва „възложени от държавата дейности и услуги“, поради което не са налице основанията, предвидени там.

Сочи, че видно от приложените по делото банкови извлечения, посочените в жалбата преводи са били постъпили и са били налични в запорираната банкова сметка, няколко месеца преди да бъде наложен запора, доколкото длъжникът е имал достатъчно време да предприеме действия и да ги изтегли. Счита, че несеквестируемостта е била отпаднала към момента на налагане на запора, тъй като съгласно чл. 446а от ГПК, постъпленията по банковата сметка запазват своята несеквестируемост до един месец от постъпването им. На следващо място изтъква, че дори получените от длъжника средства да биха имали характер на несеквестируеми вземания, с използването им като обезпечение за задължение по банков кредит, обезпечен със залог на вземания по банкова сметка, включително и субсидии, постъпващи от Държавен фонд „Земеделие“, длъжникът се е отказал от привилегията, която му е давала тяхната несеквестируемост.

В заключение сочи, че извършените от него изпълнителни действия по образуването и движението на изпълнително дело № 20238790401260, както и всички останали, по които длъжник е „Агро Груп Луковит“ ЕООД с ЕИК •••, са напълно обосновани и не са в нарушение на закона, както и не са засегнати законните права на страните по делото. По изложените съображения счита, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, но по същество е неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде оставена без уважение.

Настоящата инстанция както съобрази изложеното по-горе приема, че компетентен да се произнесе по жалбата е Ловешкият окръжен съд. Жалбата, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК се явява процесуално допустима и е подадена в установения от закона срок, с оглед посоченото в ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което несеквестируемостта не може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител източника на постъпване на сумите и техния размер и без съдебния изпълнител да се свърже платеца на възнаграждението, който следва да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част от постъпилите суми. Разгледана по същество, същата е основателна.

От приложените към делото писмени доказателства съдът приема за установено следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20238790401260 по описа на ЧСИ В. П., peг.№ 879 е образувано на 10.08.2023 г. срещу длъжника „Агро Груп Луковит“ ЕООД с ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: с. Румянцево, общ. Луковит, ул. „Карлуковска“ № 286, местност „Пъня“, по молба на взискателя В. Н. В. с ЕГН: ••••••••••, чрез пълномощник адв. Р. Б., със съдебен адрес: гр. Кнежа, ул. „Марин Боев“ № 71, ет. 2, въз основа на изпълнителен лист от дата 27.07.2023 г., издаден по гр.д. № 324/2022 г. по описа на Районен съд – Луковит съгласно който дружеството е осъдено да заплати на взискателя В. сумата от 24095, 64 лева, представляващо неизплатено аредно плащане за стопанската 202082021 г. по договор за аренда склйчен между страните на 17.05.2016 г. рег. № 2673, том трети, акт 165/17.на нотариус Бойка Маринов, нотариус в РС – Луковит, сумата от 1633, 16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 04.10.2021 г. – 04.06..22 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.06.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и нпарвените по делото разноски в размер на 2729 лева.

Покана за доброволно изпълнение с пзх. № 29328/13.10.2023 г. е връчена на „Агро Груп Луковит“ ЕООД с ЕИК •••, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

След извършено цялостно имуществено проучване на длъжника са наложени обезпечителни мерки, както следва:

• със запорни съобщения с изходящи № 29329, 29330, 29331, 29332, 29332 и 29334 от дата 13.10.2023 г. са наложени запори на банковите сметки, открити на името на длъжника в „Банка ДСК“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД и „ПроКредит Банк“ АД. В изпълнение на наложените запори по делото са постъпили отговори от горепосочените банки, че върху запорираните сметки има предходно наложени запори, както и че по същите няма авоари.

• със запорно съобщение изх. № 31710/31.10.2023 г. е наложен запор върху земеделската техника (общо 59 броя), регистрирана на името на длъжника.

• със запорно съобщение изх.№ 31709/31.10.2023 г. е наложен запор върху регистрираните на името на длъжнкка 3 броя моторни превозни средства.

От приложеното на л. 46 от изпълнителното дело писмо е видно, че въз основа на запорно съобщение приложено на л. 12 от изпълнителното дело, „ПроКредит Банк“ АД е наложила запор върху сметките на длъжника, по които няма достатъчно наличност, като запорът не е първи по ред.

Видно от Справка оторизации на бенефициент и справка платежни нареждания, издадени за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. от Държавен Фонд „Земеделие“, по банковата сметка на „Агро Груп Луковит“ ЕООД с IBAN: BG28PRCB92301052630601 са изплатени суми за финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“, както следва: на 03.02.3023 г. – 4, 479.00 лева, държавна помощ отстъпка от акциза върху газьола 2022; на 10.03.2023 г. – 4, 224.30 лева, преразпределително плащане - без финансова дисциплина – Р.1307/13, чл. 41 и 42 – календарна година 2022 – BE, BG, DE, FR, HR, LT, PL, PT, RO; на 11.04.2023 г. – 30, 301.14 лева, доброволно обвързано с производството подпомагане - мярка 10 – без финансова дисциплина - Р.1307/13, Чл.52 - календарна година 2022 - BG, CZ, EL, ES, IT, LV, LT, HU, PL, RO, SK, FI; на 13.04.2023 г. – 174, 022.85 лева, плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - без финансова дисциплина - Р.1307/13, Чл.43 – календарна година 2022; на 12.06.2023 г. – 2, 337.33 лева, схема за единно плащане на площ - без финансова дисциплина - 0% Намаление на плащанията - Р.1307/13, Чл. 36 - календарна година 2022 - BG. CZ, EE, CY, LV, LT, HU, PL, RO, SK; на 28.09.2023 г. – 5, 022.64 лева, възстановяване на бюджетни кредити, пренесени от финансова година 2022 - финансова дисциплина - Р.1306/13, Чл.26(5) - BE, BG, CZ, DK DE EE IE EL, ES, FR, IT, CY, LV, LT, LU, HU, MT, NL, AT, PL, PT, RO, SI, SK, Fl, SE; на 10.10.2023 г. – 5, 100.00 лева и 900 лева, M22 Извънредна временна подкрепа Украйна 85%.

С Молби вх.№ 107566/18.12.2023 г. (л. 53 от изп. дело), вх.№ 10883/25.01.2024 г. (л. 73 от изп. дело) и Молба с вх.№ 12234/30.01.2024 г. (л. 78 от изп. дело), „Агро Груп Луковит“ ЕООД е поискало да бъде вдигнат наложения по изпълнителното дело запор върху банковата сметка на „Агро Груп Луковит“ ЕООД с IBAN: BG28PRCB92301052630601, открита при „Прокредит Банк (България)“ ЕАД или алтернативно – да му се разреши да се разпорежда с наличните по банковата сметка парични средства с произход „държавни субсидии“ от Държавен Фонд „Земеделие“.

С разпореждане от 07.02.2024 г. по изп. д. № 20238790401260, ЧСИ В. П. е отказал да вдигне запора наложен върху банковата сметка на „Агро Груп Луковит“ ЕООД в „Прокредит Банк (България)“ ЕАД. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 12.02.2024 г., а жалбата срещу него е подадена от „Агро Груп Луковит“ ЕООД на 26.02.2024 г. по пощата.

При горните факти съдът приема, че компетентен да се произнесе е Ловешкия окръжен съд, а жалбата с оглед разпоредбата на чл. 435 ал. 1 т. 2 от ГПК се явява процесуално допустима, тъй като срокът за обжалване на действията на съдебния изпълнител започва да тече от момента, в който последният е уведомен от служителя, който следва да наложи запор, налице ли са суми, които са несеквестеруеми.

В конкретния казус няма спор, с оглед на посочените по-горе факти, че част от постъпилите суми по банковата сметка на „Агро Груп Луковит“ ЕООД с IBAN: BG28PRCB92301052630601, открита при „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, подробно описани по-горе представляват субсидии по програми на Европейския съюз и чрез Държавен фонд „Земеделие“ същите са постъпили по тази сметка. Спорният въпрос в случая е дали тези суми са несквестеруеми, т.е дали по отношение на тях се прилага същия правен режим по смисъла на чл. 520, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Настоящата инстанция приема, че следва да се даде положителен отговор на този въпрос.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагане на запор или възбрана върху обекта.

Съгласно т. 13 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК несеквестеруеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестеруеми вземания или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестеруеми вземания и вземания върху, които не се допуска принудително изпълнение постъпват плащания и по други секвестеруеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите секвестеруеми вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 444 т. 8 от ГПК несеквестеруеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания като не подлежащи на принудително изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 520 ал. 1 от ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и други бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджета на общините или чрез други бюджети. Съгласно алинея 2 на същия член не се допуска изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините и свързаното с тях национално съфинансиране, както и върху средствата от авансово финансиране, когато са предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за средства от Европейския съюз.

Подобна норма е записана и в чл. 182г от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., когато се твърди, че са нарушени правата на длъжника, съгласно която не подлежат на принудително изпълнение целево предоставените средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги, включително, когато средствата за субсидиите се представят от държавния бюджет. В този смисъл е и чл. 81 ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Съобразявайки разпоредбата на чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, съдът приема, че земеделският стопанин, с оглед на извършваната от него дейност, съобразно параграф 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 4 Регламент /ЕС/ № 1307/2013/ не представлява финансово предприятие, тъй като предмета на неговата дейност не е финансова. Освен това с разпоредбата на чл. 11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд „Земеделие“ - юридическо лице на бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращ с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл. 7 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 § 1 /разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл. 5 /разходи по ЕЗФРСР/. Държавите членки акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. Съгласно чл. 17а ЗПЗП тези средства са публични. Съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП публично финансиране са средства предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя. В прембюлната част на посочения по –горе Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, е посочено /27/ помощта от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно; /46/ компетентните национални органи следва да извършват плащания към бенефициерите, предоставени по схемите на Съюза за подпомагане, които са включени в интегрираната система в пълен размер, при съобразяване с намаляванията, предвидени в регламента и в рамките на предписаните срокове; /68/ всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, /75/ публикуването на имената на бенефициерите на Фондовете е средство за засилване на публичния контрол върху използването им. В чл. 11 от същия Регламент е прието, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в него финансиране се извършват в пълен размер; в чл. 40 - че когато в правото на Съюза са посочени срокове за плащане, всяко плащане извършено от разплащателната агенция към бенефициер преди най-ранната и след най- късната възможна дата за плащане прави такива плащания недопустими за финансиране от Съюза; чл. 47 предвижда, че извън проверките извършвани от държавите-членки и всеки вид проверка, Комисията може да организира проверки на място в държавите-членки; чл. 54 - че за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност държавите- членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция на контролен доклад; чл. 56 - че когато нередности или небрежност са открити при програмите за развитие на селските райони, държавите-членки извършват финансови корекции, като изцяло или частично отменят финансиране от Съюза; чл. 58.2, 3 - че държавите членки създават ефективни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството, уреждащо схемите за подпомагане на Съюза; чл. 63 - че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, тя не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и се налагат административни санкции./Решение № 143/25.10.2017 г., постановено по гр. д. № 4666/2016 г. на ВКС, трето гражданско отделение./ От изложеното по-горе може да се направи извода, че финансовата помощ от Европейския съюз, независимо от факта, че се предоставя от него, а не от държавния бюджет има същия правен режим, както и средствата предоставени от последния. Видно от посочените по-горе актове на съюза, средствата се отпускат от същия по конкретни програми, т. е целево, по отношение на конкретни земеделски производители, които отговарят на определени изисквания, в пълен размер и подлежат на контрол относно използването им за целта за която са отпуснати. Следователно същите са несеквестеруеми.

С оглед на гореизложеното съдът счита за неоснователни възраженията направени от процесуалния представител на взискателя.

При горните съображения настоящата инстанция приема, че следва да се уважи жалба вх. № 2599/17.04.2024 г. от „Агро Груп Луковит“ ЕООД, ЕИК: •••, представлявано от Диян В. - управител и едноличен собственик на капитала, чрез пълномощника си - адв. В. Я. - САК в качеството му на длъжник по изп.дело № 20238790401260 по описа на ЧСИ В. П., рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие ОС – Ловеч, като се отменят действията на ЧСИ В. П., рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч, обективирани в Разпореждане от 07.02.2024 г., с което е отказан да бъде вдигнат запора наложен върху банковата сметка на „Агро Груп Луковит“ ЕООД с IBAN: BG28PRCB92301052630601, открита при „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, в частта относно постъпилите парични средства с произход „държавни субсидии“ от Държавен Фонд „Земеделие“.

При този изход на процеса, направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. В. Я., пълномощник на „Агро Груп Луковит“ ЕООД, следва да бъде уважено. Съобразявайки чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, актуална към датата на сключване на договора за правна защита между „Агро Груп Луковит“ ЕООД и адв. В. Я., представен по делото, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева, дължимо от взискателя по изп.дело № 20238790401260 по описа на ЧСИ В. П. – В. Н. В. с ЕГН: ••••••••••, със съдебен адрес: гр. Кнежа, ул. „Марин Боев“ № 71, ет. 2, които следва да заплатят на адв. В. Я.. Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът