РЕШЕНИЕ

№ 2103

гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330110535 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, с която е предявен иск срещу Т. Е. А, ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. ••••••••, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 7 097, 12 лв. - главница за периода от 01.04.2022 г. до 01.11.2028 г. по договор за паричен заем с № •••••• от •••••••••, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, вземанията по който са прехвърлени с Приложение • от••••• г. към договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от ••••••, в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 11.04.2023 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 6 930, 47 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 11.04.2023 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, и обезщетение за забава в размер на 861, 09 лв., считано от 02.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № •••••/•••••. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6330/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр.с.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца същите суми за предсрочно изискуема главница, както и за възнаградителна и мораторна лихви. С уточняваща молба от 08.09.2023 г. претенциите по осъдителния иск са конкретизирани както следва: 7 097, 12 лв. - главница за периода от 01.04.2022 г. до 01.11.2028 г.;

7 443, 40 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 17.07.2023 г.; и обезщетение за забава в размер на 936, 59 лв. считано от 02.04.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда.

С влязло в сила определение № 10274/11.09.2023 г. по гр.д. № 10535/2023 г. по описа на ПРС, VІ гр.с., е прекратено производството по настоящото дело само по отношение на евентуалния осъдителен иск.

В исковата молба се твърди, че ответникът е длъжник по договор за паричен заем с № •••••• от •••••••••, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, при следните параметри – главница от 7 000 лв. и застрахователна премия от 3 486, 84 лв., договорена лихва в размер от 7 883 лв. при фиксиран лихвен процент, и посочена в договора обща дължима сума от 18 369, 96 лв. Крайният срок за издължаване на кредита бил 01.11.2028 г., като поради неизпълнение на задълженията от страна на длъжника била обявена предсрочна изискуемост на целия кредит на дата 11.04.2023 г. Посочва се, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени с Приложение • от••••• г. към договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от ••••••, в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. За задълженията на длъжника по този договор пък била издадена и заповед за изпълнение № •••••/•••••. по ч.гр.д. № 6330 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр. състав. Поддържа, се че вземането било предсрочно изискуемо, която изискуемост била обявена преди депозиране на заявление. Евентуално се заявява, че с настоящата искова молба се отправя известие до длъжника за настъпилата изискуемост на вземането по кредита, което обстоятелство следва да се отчете от съда на основание чл. 235, ал. 2 ГПК. В същия смисъл се отправя и уведомление за извършената цесия, за което отново се поддържа, че последиците от уведомяването на длъжника за цесията, настъпило в хода на съдебното дело, следва се съобразят от съда. Развива подробни съображения в тази насока и цитира съдебна практика. Предвид изложеното моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Т.Е.А., чрез адв. С. М., с който отговор се оспорват исковете като неоснователни. Поддържа се, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, касаещи такса ангажимент, удръжка с основание договора за паричен заем в полза на кредитора и застраховка „Защита на плащанията“. Счита, че тези клаузи нарушават изискванията на ЗПК и в частност до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждащ лимит на годишния процент на разходите по кредита. Счита за незаконосъобразен и размера на възнаградителната лихва. Оспорва да е налице изпълнение от страна на кредитора по процесния договор. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете като се уважат и релевираните възражения за нищожност на част от клаузите в процесния договор.

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6330/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХII гр. състав, образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № •••••/•••••. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в месечния срок, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове: Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между Т.Е.А., като кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като кредитодател, Договор за потребителски паричен кредит № •••••• от •••••••••, с посочено в исковата молба съдържание и параметри – главница от 7 000 лв., застрахователна премия от 3 486, 84 лв., договорена лихва в размер от 7 883 лв., при фиксиран лихвен процент от 24, 46 %, и посочена в договора обща дължима сума от 18 369, 96 лв. при ГПР от 28.39 %. Предвидено е заплащане на такса ангажимент в размер на 140 лв. Крайният срок на договора, съобразно погасителния план е 01.11.2028 г. Изрично в чл. 2 от Условията по договора се сочи, че сумата от 2 452, 90 лв. се удържа при отпускането на кредита за погасяване на задължения по договор с номер № ••••••••••. Таксата ангажимент също се удържа при отпускането на кредита от общата сума по главницата. В този член е посочено и че застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде изплатена директно на застрахователя.

Именно във връзка със застрахователното правоотношение е представен Договор за застрахователно посредничество между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като посредник, и ответницаТ.А., като клиент, с оглед на който банката се е задължила да посредничи при сключването на застраховка „Защита на плащанията“ със застрахован по нея Т.А. и застраховател „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общи Застраховане, Клон България“. Представен е и сертификат № •••••••••• за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитопуличателя на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинска мнение“ във връзка с процесния договор. В сертификата са описани условията по застраховката, вкл. и общите условия, като съобразно параметрите по договора за потребителски кредит и с оглед съдържанието на сертификата – таблица на стр. 3, е видно, че размерът на дължимата ежемесечна застрахователна премия е 0, 593 % от финансираната сума. За отбелязване е, че по делото не е представен договорът за застраховка с „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ или „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“, предвид това, че сертификатът е разписан единствено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като застраховащ, и Т.Е.А., като застрахован, и то с електронен подпис.

Представен е по делото още и Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата ••••••, който договор е сключен между ищеца, като цесионер, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като цедент. Налице е по делото и Потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цеденета. Видно от Приложение № • от••••• г. към договора за цесия, предмет на същия е било и вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България срещу ответника Т.Е.А. по Договор № •••••• от ••••••••• Във връзка с уведомяването на длъжника за цесията е представено уведомително писмо изх.№ •••••• ••••••••••, както и пълномощно, в полза на ищцовото дружество, с което същото е упълномощено от цедента да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за извършената цесия.

По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. При извършените справки от вещото лице, включително и при цедента, се установява, че на дата •••••• е отпуснат процесния кредит, като сумата от 4 407, 10 лв. била преведена по банкова сметка на Т.А., сумата от 2 452, 90 лв. била удържана на основание чл. 2 от договора, но за погасяване на задължение по застраховка „Защита на плащанията“. Удържана била и сумата от 140 лв. – такса ангажимент. Общата платена от А. сума за погасяване на задълженията й по кредита била 1 312, 14 лв. Съгласно заключението на вещото лице, задълженията на ответника по процесния договор за паричен заем, след извършени плащания от него, са както следва: 7 097, 12 лв. главница (в която се включват 6 889, 57 лв. остатъчна главница по кредита и 207, 55 лв. незаплатена застрахователна премия), 6 930, 47 лв. договорна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 11.04.2023 г. и 797, 42 лв. обезщетение за забава, начислено за процесния период от 02.04.2022 г. до подаването на заявлението в съда – 04.05.2023 г. Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и ответника е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски паричен кредит № •••••• от •••••••••, с посочено по-горе съдържание, доколкото се установя и наличието на паричен превод от страна на банката по сметка на Т.А. във връзка с договора за кредит. При това правоотношение ответникът е имал качеството на кредитополучател, но също така и на потребител, по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП. В тази насока Т.А. се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП.

Установява от събраните писмени доказателства, че по силата на договор за цесия вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено от „„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който е и актуалният кредитор по правоотношението. Прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера настъпва по силата на договора за цесия на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД. За да породи действие цесията спрямо длъжника, по арг. от чл. 99, ал. 3 ЗЗД, същата следва да му е надлежно съобщена. В случая са налице данни за сключен договор за цесия, с предмет процесното вземане и страни първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като цедент, и ищцовото дружество, като цесионер. Видно от представеното Приложение № •••••• г., където е индивидуализирано вземането срещу ответника, същото е било предмет на процесната цесия. Следователно по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от ••••••и Приложение № •••••• г. към него, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е станал титуляр на вземането. Цесията също така е надлежно съобщена на длъжника Т.Е.А., доколкото към исковата молба е приложено уведомление за цесията от цесионера, упълномощен от цедента, което уведомление е редовно връчено на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея. Като обстоятелство, настъпило в хода на процеса, на основание чл. 238, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да го вземе предвид и да приеме редовността на уведомяването. В тази насока е и цитираната от ищцовото дружество съдебна практика - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Следователно прехвърлянето на вземането е породило действие на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и спрямо ответника, поради което страни по материалното правоотношение понастоящем са страните и по настоящото процесуално правоотношение.

С оглед на това следва да се разгледат въведените с отговора на исковата молба възражения за неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, касаещи такса ангажимент и застраховка „Защита на плащанията“.

Първо, за отбелязване е, че неоснователно в претенцията за главница е включена част от застрахователната премия, видно от заключението на вещото лице. Съгласно чл. 2 от условията по договора застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ се изплаща директно за застрахователя, като „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, в качеството му на посредник има право на възнаграждение, което е част от премията. Следователно на самостоятелно основание иска е неоснователен за сумата от 207, 55 лв. дължима по застраховка „Защита на плащанията“, но претендирана като главница по кредита. Освен това сумата за застрахователна премия представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед на цитираната дефиниция съдът намира, че застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като е пряко свързана с договора за кредит, застраховката е сключена заедно и по повод на договора за кредит и при посредничеството на самия кредитор. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно съдържанието на представения сертификат № •••••••••• застрахователната премия е в размер на 0, 593 % от финансираната сума на месец, което води до оскъпяване на кредита на годишна база с 7, 12 %. При фиксиран лихвен процент от 24, 46 %, то минималния възможен годишен процент на оскъпяване се явява 31, 58 %, а отразения в договора ГПР е 28, 39 %. Следователно налице е разминаване между посочения в договора за кредита ГПР и реално приложимия такъв между страните. Последно представлява самостоятелно формално нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като същевременно възпрепятства кредитополучателя на разбере действителните икономически последици от сключването на договора за кредит и размер на оскъпяването на предоставения му кредитен продукт.

Следва да се отбележи още, че по силата на Договор за застрахователно посредничество между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като посредник, и ответницаТ.А., като клиент, на кредитора, който едновременно с това е и посредник по застраховката, обезпечаваща кредита, се дължи възнаграждение за посредническата му дейност. В случая наличието на застрахователното правоотношение е изцяло в интерес на банката- кредитор, доколкото се обезпечава нейното вземане спрямо потребителя- кредитополучател. Освен това за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като кредитна институция съществува нормативна забрана да предлага застрахователни продукти и да посредничи при сключване на договори за застраховка – така чл. 294, ал. 2 и чл. 321а, ал. 2 КЗ. Следователно налага се извода, че уговореното възнаграждение на банката по договор за застрахователно посредничество по същество представлява скрита възнаградителна лихва на кредитора.

Досежно таксата ангажимент в размер на 140 лв., доколкото същата се начислява при сключването на договора, се налага изводът, че тя се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които обаче разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Поради това следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на кредита.

С оглед на гореизложеното и предвид наличието на няколко скрити добавки към възнаградителната лихва по кредита, то е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото не е коректно посочен в договора действително приложимия лихвен процент между страните.

При настоящото положение съдът намира, че Договор за потребителски паричен кредит № •••••• от ••••••••• е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Доколкото договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, т.е. предоставената заемна сума, явяваща се главница, но не и лихви или други разходи по кредита. Поради това иска за възнаградителната лихва ще се отхвърли. Касателно главницата, от приетото по делото заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, се установява, че Т.А. е получила сумата от 4 407, 10 лв. по кредита. Сумата от 140 лв., включена в главницата, неоснователно е удържана за такса ангажимент. Досежно сумата от 2 452, 90 лв. вещото лице е посочило, че е отнесена за погасяване на задълженията по застраховка „Защита на плащанията“. Предвид недействителността на договора за кредит, то и договора за застраховка се явява лишен от основание, тъй като в случая липсва необходимостта от възникване на застрахователното правоотношение. Затова и същата неоснователно е била удържана, но доколкото не е била преведена по сметка на Т.А., то и последната не дължи възстановяването й. Според експертното заключение А. е възстановила на кредитора сумата в общ размер от 1 312, 14 лв., която платена сума следва да се приспадне от размера на получената сума от 4 407, 10 лв. Така остатъчния размера на главницата е 3 094, 96 лв., за която сума ще се уважи главния иск, а за разликата до пълния предявен размер от 7 097, 12 лв. искът ще се отхвърли. Ще се уважи частично и акцесорния иск за обезщетението за забава, начислено за периода от 02.04.2022 г. до 04.05.2023 г. върху дължимата главница. Същото, изчислено на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 357, 30 лв., като за разликата до 861, 09 лв. претенцията е неоснователна.

Относно разноските: Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът, на когото ще се присъдят съразмерно с уважената част на иска сумата от 72, 66 лв. за платена държавна такса в исковото производство, 34, 79 лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 23, 19 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – 69, 06 лв. за заплатена държавна такса и 11, 60 лв. – за юрисконсулстко възнаграждение, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по съразмерност ще се присъди сумата от 1036, 87 лв. разноски за един адвокат.

Така мотивиран, съдът