Решение № 1610 от 20.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2287/2024 г.

Производството е по реда на чл. 29, ал. 1 Закона за особените залози. Производството е образувано по жалба на “Д Л.“ ЕАД, ЕИК ••••••• срещу отказ № 20241105115207/06.11.2024 г., постановен по Заявление вх. № 20241105115207 на Агенцията по вписванията, Централен регистър на особените залози, да извърши първоначално вписване по партидата на „К.-33“ ЕООД, ЕИК: ••••••• на обстоятелства относно договор за Л. на недвижими имоти №0650/15.10.2024г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на отказа, тъй като жалбоподателят намира, че са били налице всички условия и документи, обосноваващи вписване по заявлението. Включително счита, че нормативен акт не определя кои договори за Л. подлежат на вписване, поради това и процесният попада от подлежащите на вписване в ЦРОЗ. Жалбоподателят намира и че длъжностното лице е излязло извън обхвата на своята компетентност и неправилно е прилагало норми по аналогия, като длъжностното лице не може да преценява и необходимостта от вписването, а и такава била налице, с оглед възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Съдът като съобрази доводите в жалбата, съображенията на длъжностното лице, постановило отказа, и доказателствата по делото, намира за установено следното: Подадената от заявителя жалба срещу постановения отказ изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения. На първо място, в обхвата на проверката по чл. 28, ал. 3 от Закона за особените залози е включено задължение на длъжностното лице по регистрацията да извърши преценка дали от представените към заявлението документи се установява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. В конкретния случай, длъжностното лице не е превишило своите правомощия относно обхвата на своята преценка, установени от цитираната норма. Заявените за вписване обстоятелства произтичат от представен договор за Л., сключен между заявителя-Л.одател и Л.ополучателя. Следователно, длъжностното лице дължи проверка относно неговото съответствие със закона и дали същият попада в приложното му поле. Според чл. 2 от ЗОЗ залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози въз основа на договор за особен залог, сключен в писмена форма, а в изрично предвидените в този закон случаи - в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като чл. 26, ал. 1, т.1, б. „г“ и “д“ ЗОЗ допуска вписването в ЦРЗО по реда и условията на ЗОЗ и последиците на чл. 12, ал. 2 ЗОЗ на договор за Л., респ. на договора за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената. В общата норма на чл. 4, ал. 1 от ЗОЗ е посочено имуществото, което може да се залага при условията и по реда на този закон, като при изчерпателното изброяване недвижимите имоти не са споменати като предмет на особения залог. И тази логика следва он характера на залогът като вид вещно, реално обезпечение /заедно с ипотеката, като в чл. 149 ЗЗД е направено разграничението между видовете реални обезпечения и той определя, че за обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот/. А договорите за залог и особен залог са изключително сходни по основни белези /вкл. цел и предмет/, като особеност на договора за особен залог е, че предаването на заложеното имущество не е условие за учредяване. В този смисъл, както и длъжностното лице е посочило, е налице несъвместимост на заложеното имущество с посочената императивна разпоредба на закона. Този извод е свързан и с принципно правилните съображения в постановения отказ за липсата на необходимост от вписване на договор за Л. на недвижим имот в ЦРОЗ, по реда и условията на ЗОЗ, с цел осигуряване защита на заложния кредитор от реализиране на евентуално принудително изпълнение от страна на заложен кредитор на Л.ополучателя /чл. 12, ал. 2 ЗОЗ/. По отношение на недвижимите имоти, продажбата е деривативна и купувачът не може да придобие повече права отколкото притежава длъжника. Тоест, правата на длъжника не могат да бъде застрашени от последващи действия на Л.ополучателя и вписването на тези договори за Л. на недвижими имоти в ЦРОЗ, поради липса на съответствие с целта и последиците на закона, е изключено, както в предвиждането по чл. чл. 26, ал. 1, т.1, б.“д“ ЗОЗ, така и в чл. 4 ЗОЗ. Следователно, постановеният от длъжностното лице отказ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. По изложените съображения Софийския градски съд, Търговско отделение