Решение № 1346 от 28.7.2016 г. на Софийски градски съд по дело № 5346/2015 г.

Предявен е иск за връщане на дадено при отпаднало основание. Получилият нещо без основание дължи да го върне изцяло, без значение как впоследствие се е разпоредил с получената сума и какви отношения с трети лица са възникнали във връзка с плащането. В този смисъл е и Определение № 103/25.02.2014 г. по т. д. № 2852/2013 г. на ІІ ТО на ВКС. Само по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД съдът би бил задължен да изследва обедняването на ищеца във връзка с обогатяването на ответника, а такъв иск не е предявен в настоящото производство. Ето защо, дали и за какъв размер ищецът е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е ирелевантен въпрос, тъй като касае неговите отношения с данъчната администрация. Възникналите до сега отношения във връзка с ДДС и тези, които ще възникнат след постановяване на решението по повод процесните фактури и евентуално издадени данъчни кредитни известия (чл. 72 ЗДДС) са административноправни отношения, които стоят извън процесния спор. Относно възражението на ответника, че след като е направил разходи за осигуряване на достъп, а ищецът не заплати тези разходи, ответникът е на загуба, а ищецът се обогатява, вероятно е ответникът да има вземане срещу ищеца от неоснователно обогатяване по изложените причини, но по делото това вземане не е въведено като предмет на делото. Ответникът не може, при твърдения за неоснователно обогатяване, да задържа получено на основание, което е отпаднало, без да го е предявил с насрещен иск или възражение за прихващане. Предвид изложеното, главният иск следва да бъде уважен изцяло. Предвид уважаването на главния иск и във връзка с принципа на диспозитивното начало (ненастъпване на вътрешнопроцесуалното условие), настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по предявения евентуален иск. По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва ищецът претендира сума в общ размер на 20 752.32 лева. Вземането за връщане на платено при отпаднало основание възниква от момент, в който основанието отпадне, или в конкретния случай това е 06.12.2013 г. – датата, на която е влязло в сила решението по адм. дело № 12836/2012 г. Ответникът е изпаднал в забава след поканата. Такава се установи, че е връчена на ответника на 27.12.2013 г. със срок на доброволно изпълнение – до 10.01.2014 г. Или ответникът е изпаднал в забава от 11.01.2014 г. (след изтичане на дадения му срок за доброволно изпълнение). За периода 11.01.2014 г. до 13.08.2015г. (датата, предхождаща подаването на исковата молба) дължимата мораторна лихва върху недължимо платената сума от 128 559.47 лева (каквато е претенцията на ищеца) е в размер на 20 753.74 лева (изчислена с помощта на електронния калкулатор на НАП). Ищецът претендира за посочения период по-нисък размер на лихвата – 20 752.32 лева, поради което акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 128 559.47 лева от датата на исковата молба насетне, като законна последица от уважаване на главния иск. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски. Такива са доказани и се дължат на ищеца в размер на 12 401 лева (дължимия размер на държавната такса, 5 000 лева – уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение и 400 лева депозит за вещо лице). Воден от изложеното, съдът