Решение № 124 от 10.3.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 1981/2024 г.

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 27/29.10.2024 г на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството жалбоподател, за нарушение чл. 166, т. 3, вр. чл. 14, ал.4 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се изцяло приетата за установена фактическа обстановка и констатациите, направени в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че при издаването на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган не се е съобразил с доказателствата, приложени по случая. Твърди се, че неправилно АНО е приел, че предписанията не са изпълнени в срок. На последно място се инвокират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата подробни фактически и правни доводи, като въвежда и нов довод, че няма съставен констативен протокол за извършено нарушение, въз основа, на които да са дадени предписанията. Твърди, че изпратеното писмо не е индивидуален административен акт.Претендират се разноски.

Административно-наказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Развиват се съображения, за доказаност на нарушението. Във връзка с доводите на дружеството жалбоподател се твърди, че са неоснователни. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С писмо с изх.№ И-742/23.02.2024г. подписано от Директор РИОСВ- Русе на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД са уведомени, че в периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. в РОИСВ-Русе били постъпили над 90 сигнала за миризми, които са конкретизирани от граждани, че били от „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД. В тази връзка на основание чл.14, ал.4, пр.2 от ЗООС били дадени следните задължителни за изпълнение писмени предписания:

1. Да се извърши актуализиране на обследването от 2017г. (предварително проучване и проектиране на пункт/система за непрекъснат имисионен мониторинг на специфични органични замърсители, характерни за производствената дейност) на съоръженията и процесите, от където е възможно да се отделят (организирано или неорганизирано) интензивно миришещи вещества.

2. На база на резултатите от актуализираното обследване, дружеството следва да изготви план график с конкретни мерки, с цел недопускане или когато това е невъзможно – минимизиране разпространението на миризми извън производствената площадка на завода. Мерките, които се посочат следва да са със заложени крайни срокове и отговорници.

3. Да се представи в РИОСВ-Русе резултатите от обследването (анализа).

4. Да се представи за съгласуване в РИОСВ-Русе, План-график със задължителни за изпълнение мерки по т.2.

За всички предписания е даден срок до 30.04.2024г.

Видно от входящия номер това писмо е получено от дружеството жалбоподател на същата дата – 23.02.2024г.

В последствие на два пъти по искане на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД срока е бил удължаван, като за второто удължаване е изпратено писмо с Изх.№ АО-2077-(3)/25.06.2024г., получено и заведено от жалбоподателя на 26.06.2024г. С това писмо е видно, че за Предписания с №№ 1 и 3 срока е удължен до 30.07.2024г., а за предписания с №№ 2 и 4 до 30.08.2024г.

С писмо от 30.07.2024г. „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД във връзка с предписания № 1и 3 са представили актуализиран доклад INNO- CON GmbH на магнитен носител – CD.

С писмо от 30.08.2024г. „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД във връзка с предписания № 2 и 4 са представили план график с мерки, с цел недопускане или когато това е невъзможно – минимизиране разпространението на миризми извън производствената площадка на завода. Видно представения плам график с мерки включва две такива, а именно Актуализиране на КР№105-Н2/2019г. и проверка и оптимизация работата на биофилтърните пречиствателни съоръжения за миризми. Посочени са стъпките за действие по двете мерки, срока за изпълнението им и отговорното лице за това изпълнение.

В отговор на това писмо от „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД във връзка с предписания № 2 и 4, РИОСВ е отговорило с писмо с изх. № И-3752/17.09.2024г., в което ги уведомява, че считат, че дадените предписания не са изпълнени, като са изложили мотиви защо считат, че не са изпълнени. С това писмо поканват г-н А., той лично или негов представител да се явят на 26.09.2024г. в сградата на РИОСВ в гр.Русе за съставяне на АУАН и неговото връчване. Като го уведомяват, че ако не се яви АУАН ще се състави в тяхно отсъствие.

На 26.09.2024г. в присъствието от името на нарушителя на Нео Комфорт Матларе е съставен АУАН и му е връчен, като в него последния е изписал, че има възражения, но не ги е посочил.

В представената преписка няма данни в законно установения срок да се подадени допълнителни възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, идентични със съдържащите се в АУАН. С наказателното постановление, на дружеството жалбоподател на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 14, т. 4 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

От представените допълнителни доказателства от жалбоподателя е видно, че на 28.06.2024г. на територията на завода била извършвана планова проверка, при която също са дадени предписания. Съобразно тези предписания са извършени измервания на концентрацията на миризми от инсталация на компанията „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД. Съдът счита, че тези доказателства отнасящи се до предписания от последващи проверки в дружеството жалбоподател и нямат отношение към предписанията дадени с писмо с изх.№ И-742/23.02.2024г. подписано от Директор РИОСВ-Русе и следва да се изключат от доказателственият материал по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно наказателната преписка и представените от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите, доколкото същите изхождат от лица, по отношение на които по делото не са налице данни за възможна заинтересованост в депозираните от тях показания. Отделно показанията на тези свидетели, напълно се подкрепят и от писмените доказателства по делото. Всеки един от тези свидетели изнася пред съда единствено и само своите лични възприятия, без да е налице нестабилност на изложението.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП.

В настоящия случай, в хода на протеклото административно- наказателно производство, не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното дружество, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Разпоредбата на на чл. 166, т. 3 от ЗООС предвижда наказания по чл. 165 и за лица, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица, като разпоредбата на чл. 165, ал. 2 определя за юридическо лице налагане на имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20 000 лв.

При обсъждане и анализа на така събрания по делото доказателствен материал, по отделно и в своята съвкупност, съдът намира, че по делото е доказано по един безспорен и категоричен начин, че нарушителя, е осъществил състава на административно нарушение, за което му е ангажирана административно-наказателна отговорност.

Безспорно установено е, че на дружеството жалбоподател, е издадено Предписание изх.№ И-742/23.02.2024г. на Директора на РИОСВ – Русе, със срок на изпълнение 30.04.2024г., който срок по искане на „ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД е удължаван два пъти.

От значение за делото е факта, връчено ли е по надлежен ред предписанието на наказаното лице и достигнало ли е до знанието на адресата. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, а и от представеното по делото писмо /стр.21/ е видно, че че на дата 23.02.2024г. е входирано под № 7 при ЛИНАМАР ЛАЙТ МЕТАЛС РУСЕ" ЕООД. Предвид изложеното съдът счита, че жалбоподателя е надлежно уведомен за издаденото Предписание.

Акцент в защитата на жалбоподателя е незаконосъобразността на издаденото Предписание изх.№ И-742/23.02.2024г. на Директора на РИОСВ – Русе.

Съдът не споделя този довод. Непротиворечива е практиката на съдилищата по въпроса, че по своята същност задължителното предписание, е указване на фактическите действия, дължимо поведение, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи, дейност. Предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, Предписанието е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му.

В случая е безспорно доказано и не се спори, че даденото на жалбоподателя предписание не е било оспорено от последния, съответно – не е отменено по надлежния ред. Поради това, то е влязло в законна сила и е станало задължително за посоченото като негов изпълнител, лице. Влизането в сила на предписанието определя неговата задължителност за субекта, към който е отправено и преклудира възможността да бъдат направени възражения досежно правилността и законосъобразността на предписанието в хода на последвалото административно-наказателно производство, каквито се навеждат в случая и в жалбата, и в хода на съдебните прения от процесуалния представител на жалбоподателя.

Доколко са били налице предпоставките за издаване на предписанието, до колко същото е законосъобразно, би имало значение в случай, че жалбоподателя е обжалвал същото по реда на АПК, но законосъобразността му не следва да се обсъжда в настоящото производство. Съдът, в настоящия процес, не разполага с процесуална възможност да извършва преценка до колко законосъобразно е даденото предписание, тъй като наказаното лице е разполагало с друг специален ред, по който да го атакува. Жалбоподателят не се е възползвал от тази законова възможност и не е оспорил законосъобразността на предписанието.

Съдът констатира, че в процесното предписание не е посочено подлежи ли на обжалване, в какъв срок и пред кой орган. Установената непрецизност обаче не обуславя незаконосъобразност на НП на посоченото основание. Макар непосочено изрично, предвид че същото е индивидуален административен акт, то същото подлежи на обжалване по реда на АПК. При неуказан срок за оспорване, какъвто е случая, приложима е нормата на чл. 140, ал. 1 АПК – когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.

В случая, Предписанието е връчено на жалбоподателя на 23.02.2024 г., зачитайки правилата на чл. 140, ал. 1 АПК, след като срока за обжалване не е посочен, то този срок е 2 месеца. Срокът за обжалване на Предписанието е изтекъл на 23.04.2024г., в който срок жалба не е подадена от адресата му, поради което и същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение.

Безспорна е практиката на съдилищата по въпроса, че само с факта на неизпълнение на дадените предписания, жалбоподателя реализира състав на административно нарушение.

В конкретния случай съдът намира, че правилно административно- наказващия орган е приел, че изпратеното писмо с посочени две мерки за съгласуване, не може да се приеме за план график с конкретни мерки, които да включват дейности на база извършеното обследване. Съда споделя и изложените мотива за това, че въпреки периода от 6 месеца, възлагане на обследване на фирма изпълнител, която след извършване на обследването е набелязала мерки, но дори и тези мерки не били включени в представения на РИОСВ-Русе план график с мерки, с цел недопускане или когато това е невъзможно – минимизиране разпространението на миризми извън производствената площадка на завода.

Жалбоподателя въпреки вложените от него средства и време за извършване на предписаното обследване, неглижира необходимостта за предприемане на нови допълнителни такива /освен вече задължително съществуващите/, за недопускане или минимизиране разпространението на миризми извън производствената площадка на завода, въпреки многократните сигнали на граждани за замърсяване на околната среда и усещането на изпуснатите от завода миризми в околните населени места.

Според съда в случая, изпълнителното деяние, осъществяващо състав на чл. 166, т. 3 от ЗООС, е неизпълнение на дадено с индивидуален административен акт предписание, което е влязло в законна сила. Поради това, безспорно установено е административно нарушение, свеждащо се до неизпълнение на дадено задължително предписание. Осъществяването му е доказано по несъмнен начин, което предопределя извод за законосъобразност на НП. Това се установи, както от писмените, така и от гласните доказателства, събрани в хода на делото.

Правилно АНО е приел, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Съдът също счита, че не разкрива белезите на маловажен случай или на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Процесното нарушение е такова на просто извършване /така нареченото формално нарушение/, осъществяването на което не изисква настъпването на противоправен резултат. Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. По делото липсват каквито и да било данни, въз основа на които да бъде направен извод, че процесното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Правилно е издирена и приложена от страна на наказващия орган, съответната на това нарушение санкционна разпоредба на 166, т.3 от ЗООС. Съдът счита, че наложеното наказание в максимален размер е правилно определено от административно-наказващия орган. Въпреки, че няма данни по делото деянието да е многократно или повторно извършено е правилно определено.Съда не споделя становището на административно-наказателния орган, че е отегчаващо вината обстоятелство извършени от дружеството 2023г. и 2024г. нарушения за които има неприключили съдебни производства по обжалване. Издадените НП за нарушения, които се обжалват, не са влезли в сила, от което следва че все още не е установено дали има извършено нарушени. Според съда отегчаващо вината обстоятелство е поведението на жалбоподателя, а именно неглижиране на проблемите отнасящи се за опазване на околната среда и недопускане на замърсяване на въздуха в и около завода. Видно от представените доказателства жалбоподателя изразходва време и средства за обследване и измервания на миризмите, но не набелязва необходими мерки за недопускане или минимизиране разпространението на миризми извън производствената площадка на завода.

По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или изменение, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото съдът намира, че не следва да уважава искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да се уважи искането за присъждане на разноски в полза на АНО, съобразно чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, като го определя в размера на 150 лв., преценявайки предмета и сложността на настоящото дело.

Воден от горното, Съдът