Решение № 12 от 24.2.2025 г. на Районен съд - Козлодуй по дело № 393/2024 г.
Районен съд - Козлодуй24.02.2025 г.докладчик Адриана Георгиева Добрева
Диспозитив
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12 - 2400193/08.11.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда„ М., с което на „В.„ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“ О. „ №•, представлявано от В. М. П. – управител, на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр.чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за нарушение на чл.63, ал.1, вр.ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500.00 лева на 1500.00 лева. ОСЪЖДА „В.„ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“О.„ №•, представлявано от В. М. П. – управител да заплати на Директора на Дирекция „Инспекция по труда„ М. направените по делото разноски в размер на 80.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, в 14 –дневен срок след получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Враца. Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Козлодуй, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Административно наказателно дело № 20241440200393 по описа за 2024 година Административно наказателното производство е по реда на чл. 58д, т.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В." ЕООД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление в гр.К., ул."О." №•, представлявано от управителя В. М. П. против наказателно постановление №12-2400193/08.11.2024 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" М.. С обжалваното наказателно постановление дружеството е наказано за нарушение на чл.63, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ с имуществена санкция 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
В съдебно заседание за дружеството нарушител се явява лично управителя и пълномощник адвокат С. Г. ••• и поддържат жалбата с искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В жалбата се излагат съображения, че дружеството няма допуснато нарушение на КТ, като описаният трудов договор от 07.10.2024 г. е регистриран в ТД на НАП, в законния 3-дневен срок по чл. 3, ал. 1 т. 1 б. "а" от Наредба №5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомленията на чл. 62, ал. 5 КТ. На 09.10.2024 г. и копие от изискуемите документи са предоставени на работника. При извършване на проверката лицето не е работило, а е наблюдавало работата на останалите работници, за да може да усвои съществото й, с което не е осъществявало трудова дейност по смисъла на КТ. Поддържа, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, в непосочване на задължителните реквизити на акта и наказателното постановление. Акта за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя (представляващия дружеството евентуално – бележка на съда) и други, които нарушават правото на защита и счита, че са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Подробни съображения поддържат в хода по същество и претендират разноски, съгласно дписък на л.39.
Наказващия орган се представлява от юрисконсулт С. К., която оспорва жалбата и иска наказателното постановление да бъде потвърдено. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2024г. в 10: 30 ч. служители на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ – М. С. О. Ш. и Л. К. Р. извършили проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект магазин „К.", находящ се в гр. К., ул. „О." №•, експлоатиран от „В." ЕООД. При проверката установили, че дружеството „В." ЕООД в качеството на работодател е допуснал на 09.10.2024г. лицето А. Н. Д. с ЕГН: •••••••••• да извършва трудова дейност на длъжност продавач консултант, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за сключения в писмена форма трудов договор подписан от двете страни, заверено в ТД на НАП, като заедно с лицето Д.Г.К. отмятало доставената стока зад витрината с колбаси. По време на проверката пред проверяващите лицето А. Н. Д. попълнила и подписала декларация приложена в преписката, в която удостоверява, че към момента на проверката на 09.10.2024г. извършва трудова дейност в магазин „К." в гр. К. на ул. „О." №5 с работно време по график, като работното време за 09.10.2024 г. е от 07: 00 до 15: 00 часа, на длъжност продавач консултант при трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Лицето А. Н. Д. при попълване на декларацията е заявило, че извършва трудовата дейност от седмица.
След приключване на проверката дружеството „В." ЕООД е призовано за извършване на проверка по документи с призовка с изх.№ 24087956 от 09.10.2024г. приложена на л.31, в която изрично са описани документите, които се искат, включително да представи личното трудово досие на лицето А. Н. Д.. По искане на представляващия дружеството датата на проверката на документи е отложена за 18.10.2024г., съгласно писмо приложено на л.37. На 18.10.2024г. представляващ дружеството П.С.А. с изрично пълномощно приложено на л.8 с правото да представлява дружеството пред изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се явило в офиса на дирекцията в гр.М. при служителя С. О. Ш. и предоставила трудовото досие на А. Н. Д., трудов договор № 311 от 07.10.2024г., сключен с А. Н. Д., който видно от приложената към него справка от информационната система на ИА ГИТ към ТД на НАП, е регистриран на 09.10.2024г. в 12: 02: 26 часа - 1 час и половина след проверката по работни места извършена от служителите на инспекция по труда.
Същия ден на 18.10.2024г. в присъствието на представляващия дружеството П.С.А., служителя на инспекцията С. О. Ш. в присъствието на свидетелите Л. Р. – очевидец и Р. И. – свидетел само при съставянето на акта за установяване на административно нарушение съставила акта за установяване на административно нарушение с № 12-2400193 на дружеството „В.“ ЕООД за нарушението на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 2 от КТ, за това че 09.10.2024г. в 10: 30 ч. в обект магазин „К.", находящ се в гр. К., ул. „О." №• в качеството на работодател е допуснал лицето А. Н. Д. с ЕГН: •••••••••• да извършва трудова дейност на длъжност продавач консултант на щанда с витрина за колбаси, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за сключения в писмена форма трудов договор подписан от двете страни, заверено в ТД на НАП.
Акта за установяване на административно нарушение е предявен, получен и подписан от представляващия дружеството П.С.А. на 18.10.2024 г., което е удостоверено с подписа й без възражения. Не са представени възражения от дружеството и в 7-дневен срок от подписването на акта съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения на дружеството нарушител акт за установяване на административно нарушение, Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – М. е издал обжалваното наказателно постановление с № 12-2400193 от 08.11.2024 г., с което за нарушението на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 63, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ дружеството е наказано с имуществена санкция от 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
Наказателното постановление е връчено на дружеството нарушител чрез представляващия В. П. лично на 12.11.2024г. видно от приложеното на л.15 известие за доставяне и е обжалвано в законовия срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН - на 12.11.2024 г. (датата, на която е входирана жалбата от наказващия орган, видно от отбелязването върху нея).
По делото са разпитани служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - М. извършили на 18.10.2024 г. проверката, установили нарушението, съставили и подписали акта за установяване на административното нарушение - свидетелите С. О. Ш. - актосъставител, Л. К. Р. – очевидец, Р. Ц. И. – свидетел на съставянето и подписала акта за установяване на административно нарушение и А. Н. Д.. От показанията на свидетелите С. Ш. и Л. Р. се установяват обстоятелствата, че на 09.10.2024г. в 10.30 часа при проверка в магазин „К.", находящ се в гр. К., ул. „О." №•, експлоатиран от „В." ЕООД А. Н. Д. извършва трудова дейност като продавач консултант, като била облечена с работни дрехи – престилка на дружеството „В.“, намирала се зад щанда с колбаси и отмятала пристигнала в магазина стока заедно с друго лице. Свидетелите установили от тяхна вътрешна справка в регистрите на НАП, че лицето А. Н. Д. няма сключен трудов договор с дружеството „В.“ ЕООД. Такъв не бил представен и на място при проверката, а А. Н. Д. попълнила пред тях и лично подписала декларация, че работи в магазин „К." във фирма „В.“ от седмица като продавач, с работно време по график от 07: 00 до 15: 00 часа и получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
От показанията на свидетелите се установяват и обстоятелствата във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение на дружеството на 18.10.2024г., а именно че при съставянето му присъствало упълномощено лице от страна на дружеството с общо пълномощно, което подписало и получило акта.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и безпротиворечиви дадени от лица незаинтересовани и за обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели и, които напълно се подкрепят и кореспондират с писмените доказателства по делото.
В показанията си А. Н. Д. потвърждава, че на 09.10.2024г. при проверката е била в магазин „К.“ в гр.К., но отрича да е полагала труд и твърди, че е отишла търсейки работа да види каква е работа. Твърди, че се е обучавала, а декларацията попълнила като свидетеля Ш. и диктувала какво да напише в нея. От показанията на свидетеля се установява и, че впоследствие приела работата и работи в дружеството „В.“. Предвид на това обстоятелство съобразявайки заинтересованост у свидетеля да свидетелства в подкрепа на тезата на работодателя си, от когото получава трудово възнаграждение и наличието на пълно противоречие в показанията й с показанията на свидетелите Ш. и Р., съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетеля Д.. Фактическата обстановка по делото се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите С. Ш., Л. Р., Р. И. и от писмените доказателства - АУАН № 12-2400193/18.10.2024г.; НП № 12-2400193/08.11.2024 г.;
Пълномощно на П.С.А.; Декларация от А. Н. Д.; Трудов договор № 311/07.10.2024г.; справка от ИС на ИА ГИТ; справка от ТД на НАП; призовка по чл.45, ал.1 от АПК; Заповед № 3-0911/07.10.2024г.; Заповед № 3- 0912/07.10.2024 г. и известие за доставяне на НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – наказаното лице и в законовия срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество съобразявайки наведените от жалбоподателя доводи и като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че то е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата бъде оставена без уважение като неоснователна.
Видно от представената по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е, че компетентни да осъществяват контрол по ЗДвП са служителите на длъжност „Младши автоконтрольор“ в ОД МВР и техните териториални структурни звена, поради което акта за установяване на административно нарушение съставен на жалбоподателя на 16.04.2024 г. от свидетеля С.Д. е съставен от надлежно лице.
Наказателното постановление е издадено от надлежен и компетентен орган – Началник РУ Козлодуй към ОД МВР Враца, упълномощен със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено в законовия 6-месечен срок съгласно чл. 34 от ЗАНН от съставянето на акта.
Видно от съдържанието на акта и наказателното постановление и двата акта имат идентично и изискуемо задължително съдържание съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като съдържат достатъчно ясно и точно писание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на наказанието на наказаното юридическо лице. Не се установяват допуснати нарушения на ЗАНН в процедурата по съставянето на акта и издаването на обжалваното наказателното постановление, поради което съдът не намира да са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя в какъвто смисъл са част от възраженията.
Според съда при съставянето на акта не е допуснато твърдяното от наказаното лице нарушение – акта да е съставен в отсъствие на представляващ дружеството и при липсата на покана в нарушение на чл. 40, ал. 2 и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Това е така, тъй като безспорно се установи, че акта е съставен на 18.10.2024г. в присъствието на надлежно упълномощено с общо пълномощно с нотариална заверка на подписа на л.8) лице да представляващо работодателя „В.“ ЕООД имено пред Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“. Това лице освен, че е било надлежно и общо упълномощено, на 18.10.2024г. се е явило пред проверяващия орган именно по повод проверката от 09.10.2024г. и е носило и представило на проверяващите документи искани от дружеството „В.“ във връзка с проверката. От това логично следва, че дружеството „В.“ чрез конния представляващ е знаел както за извършената проверка, така за установеното нарушение. Могъл е своевременно да ангажира защитата си, като упълномощеното лице е представило на проверяващите трудов договор сключен с А. Н. Д. на 07.10.2024г. (два дни преди проверката) но регистриран в НАП същия ден на проверката, но няколко часа по късно – на 09.10.2024г. в 12.02 часа видно от справката на л.11 и правото му на защита не е нарушено. Допълнително нито упълномощеното лице, нито наказаното дружество при връчване на акта и в срока за възражения по чл.44 от ЗАНН не са изложили възражения в този смисъл.
Съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
Съгласно на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ има императивен характер и въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал.1 – екземпляр от сключения трудов договор и копие от завереното в НАП уведомление, като двата документа следва да бъдат едновременно и налични, и връчени, преди допускане на работника или служителя до работа, като връчването им може да не стане едновременно, но при всички случаи то следва да се извърши преди допускането до работа.
В настоящия случай съдът намира за правилна правната квалификация на извършеното нарушение направена от административния орган. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, забранява самото допускане до работа, т.е. присъствието на лицето на работното място, преди връчването на всички документи, предвидени в КТ. Целта на законодателя е всеки един работник или служител да бъде защитен максимално и да се ползва от правата, предоставени му от КТ, като по този начин бъде мотивиран работодателя да сключи трудов договор с всеки отделен работник, като в него да бъдат посочени действителните клаузи, при които се престира работната сила и възнаграждението, което ще получи всеки работник. Санкционирането на жалбоподателя на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор и от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Сключването на трудовия договор предшества по време полагането на трудовата дейност и е условие, без което не може работникът да започне да изпълнява трудовите си задължения. Безспорно по делото се установи, че такъв трудов договор е бил сключен между страните преди проверката, както и, че е изпратено съответното уведомление, но след проверката. От приложения трудов договор на А. Д. се установява, че същият съдържа всички необходими реквизити, като длъжност, работно време, размер на месечното възнаграждение и др., както и, че именно 07.10.2024г. – два дни преди проверката е първият работен ден на Д. за дружеството нарушител. Трудовият договор е бил сключен в установената от закона писмена форма, съдържа волеизявлението на страните, не е оспорен, поради което съдът намира, че притежава материалната доказателствена сила на писмено доказателство. Същият е бил представен пред АНО, който е приел, че трудовият договор е съществувал към датата на извършената проверка, поради което правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството – нарушител с издаване на процесното наказателно постановление.
По същество съдът намира, че по делото безспорно се доказа от събраните писмени и гласни доказателства, че А. Д. на процесната дата и място е извършвала трудова дейност. Този факт е деклариран и от нея по време на извършената на място проверка на 09.10.2024г.. На следващо място, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от справката за подадено уведомление за трудов договор един час и половина след часа на извършената проверка се установява, че Д. не е получила копие от трудовия договор и от уведомлението преди започване на работа. Неоснователни са наведените от страна на нарушителя възражения, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителните обстоятелства. В обжалваното наказателно постановление и в акто, въз основа на което то е издадено, се съдържа описание на действията, посредством които е извършено нарушението на чл.63, ал.2 от КТ, като ясно е посочено, че в проверения обект, стопанисван от „В.“ ЕООД се извършва трудова дейност от лицето А. Д.. Този факт е доказан по делото по категоричен начин от показанията на актосъставителя и свидетеля очевидец по акта, които са изпълнявали служебните си задължения и за които по делото липсват каквито и да било съмнения за наличие на заинтересованост от изхода на делото, като и двамата свидетели са категорични, че по време на проверката са възприели Д. да приема от доставчик стока – колбаси, отмятайки същите като доставени, облечена с отличително облекло престилка, с логото на магазина. Съдът счита, че са събрани безспорни доказателства, че работникът Д. е изпълнявала служебните си задължения на 09.10.2024г. в 10.30 часа в обект на дружеството нарушител без да има сключен трудов договор и без да е получила заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. От представената справка от НАП се установява, че трудовия договор на Д. е регистриран в НАП на 09.10.2024г. в 12.02 часа, т.е. един час и половина след проверката в обекта на „В.“ ЕООД.
Фактическият състав на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ се осъществява с факта на допускане или на постъпване на работа на лицето, без да е необходимо ефективно изпълнение на служебните задължения. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че лицето А. Д. по време на проверката, не само е била допусната до работа, но е изпълнявала трудова дейност в процесния обект. Писмените и гласните доказателства по делото в тяхната съвкупност сочат за наличие на трудова дейност по трудово правоотношение, която се е извършвала в предварително определено време и на конкретно работно място, срещу заплащане на парична сума. Страните са уговорили извършването на определена трудова функция, която създава трудово правоотношение, а полагането на труд с други лица, сочи за наличие на предварително създадена организация на труда от страна на работодателя. Също така видно от приложеното заверено копие на трудовия договор, върху него работникът се е подписал на две места – за самото му сключване и срещу реквизита удостоверяващ, че подписан екземпляр от трудовия договор и от уведомлението са му връчени, и под реквизита за това, че е постъпил на работа. Датата на сключване на трудовия договор 07.10.2024г. е два дни преди датата на извършване на проверката от контролните органи. Обстоятелствата по неговото сключване – дали е преди или след проверката, не могат да бъдат установени. Доколкото обаче по делото е установено, че трудовия договор е изпратен за регистриране по реда на чл.63, ал. 2 от КТ след проверката, то безспорно е налице извършеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Обстоятелството, че след проверката работодателят е изпратил уведомление до ТД на НАП за сключен с работника трудов договор, не може да доведе до отпадане на отговорността му за извършеното административно нарушение.
Доколкото нарушението е допуснато от юридическо лице, следва да се отбележи, че съгласно общата клауза по чл.83, ал.1 от ЗАНН, отговорността на ЮЛ е обективна, корпоративна административнонаказателна отговорност и за да е съставомерно деянието, е достатъчно да е налице неизпълнение на законовото задължение от страна на ЮЛ, при осъществяване на дейността му.
По размера на наказанието. За нарушението по чл.63, ал.2, вр.ал.1 от КТ, законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500.00 до 15000.00 лева. Административнонаказващия орган е определил санкция в размер от 2500.00 лева. Съдът намира, че така наложената имуществена санкция е завишена, като административнонаказващия орган не е съобразил обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН – не е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. По делото не се установиха данни за други нарушения на КТ от „В.“ ЕООД, изискващото се по закон уведомление е било издадено само един час и половина по - късно след констатиране на нарушението и от нарушение не са настъпили други вредни последици, като определената в този размер имуществена санкция се явява несъразмерно висока и съдът, счита че следва да бъде определена в минималния предвиден в чл.414, ал.3 от КТ размер от 1500.00 лева.
По разноските. При този изход на делото, нарушителя следва да заплати на наказващия орган направените разноски за юристконсулско възнаграждение в минималния размер от 80.00 лева.
Водим от горното, съдът
Цитирани разпоредби
22- чл. 63, ал. 2 КТ
- чл. 416, ал. 5 КТ
- чл. 63, ал. 1 КТ
- чл. 414, ал. 3 КТ
- чл. 62, ал. 3
- чл. 45, ал. 1 АПК
- чл. 27, ал. 2 ЗАНН
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 43, ал. 1 ЗАНН
- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 44 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1 ЗАНН
- чл. 58, т. 1 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 83, ал. 1 ЗАНН
- чл. 62, ал. 5 КТ
- чл. 62, ал. 3 КТ
- чл. 3, ал. 1, т. 1
- чл. 40, ал. 2
- чл. 42, ал. 1
- чл. 63, ал. 1
- чл. 63, ал. 2