Мотиви към Решение № 1391 от 28.11.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6135/2025 г.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба в рамките на предвидения в закона минимум.

Защитникът на обвиняемия – адв. М. изцяло се солидаризира с представителя на държавното обвинение и моли за съдебен акт в същия смисъл.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА Обвиняемият С.Р.Д. е роден на ••• г в •••, ••• гражданство, работещ, неосъждан, персонален номер •••, с адрес в РБългария – гр. ••• На 20.10.2025 г. свидетелите Т.С.Ч. и Д.И.Б. – полицейски служители в 04 РУ при ОДМВР – Пловдив, били на работа и изпълнявали служебните си задължения, като автопатрул.

Около 23, 20 часа същите патрулирали в района на бул. „Шести Септември“ в гр. Пловдив. Забелязали по булеварда да се движи лек автомобил марка и модел „Нисан Тиида“ с рег. № •••. Докато се движел по булеварда в посока Съдебната палата, автомобилът рязко завил по ул. „Фредерик Жулио Кюри“, където до № 34 бил спрян за проверка от полицейските служители.

Водач на горепосочения лек автомобил бил обв. С.Р.Д. /•••/, ••• гражданин. Св. Ч. провел разговор с него на английски език. След като бил попитан дали държи в себе си забранени от закона вещества, обвиняемият заявил, че в джоба на панталона си имал „трева“.

В хода на извършената полицейска проверка било установено, че управляваният от обв. С.Р.Д. лек автомобил бил собственост на „ВЙЛ“ ЕООД, ЕИК: 207529816. На задната седалка на лекия автомобил бил установен пътник, който бил в неадекватно състояние и бил установен като Д.М.С., роден на ••• г. в •••. Полицейските служители извършили справка в ОДЧ, при която било установено, че двамата ••• граждани нямали криминални прояви и управляваният от обвиняемия автомобил не бил обявен за издирване.

Двамата ••• граждани били отведени от полицейските служители в сградата на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив, където на обв. С.Р.Д. бил извършен обиск по реда на НПК. При извършеното ПСД от преден ляв джоб на къси панталони, с които бил облечен обвиняемият, били намерени, описани и иззети 5 броя полиетиленови пликчета с клипсове, съдържащи суха, зелено - кафява растителна маса, поставени в цигарена кутия с надпис „Оme“. Същите били поставени в полиетиленов плик, запечатан със стикер с надпис „Веществено доказателство № Е 212743 с подписи на поемните лица.

С оглед заявеното от обвиняемия и поради възникнал неотложен случай, било извършено претърсване и изземване в лек автомобил марка и модел „Нисан Тиида“ с рег. № •••, управляван от обв. С.Р.Д.. При извършеното претърсване и изземване, в горепосочения лек автомобил били открити и иззети следните вещи: от задна дясна седалка – 1 брой цилиндричен пластмасов контейнер с надпис „Janosik vape Energetix“, съдържащ жълтеникава течност, който се поставил в полиетиленов плик и се запечатал със стикер с надпис Веществено доказателство № Е 212 744 с подписите на поемните лица; от задна дясна седалка – 1 брой полиетиленов плик, съдържащ 1 брой цилиндричен пластмасов контейнер с надпис „Dragon Fresh Jabiko Aloe Mentol“, съдържащ жълтеникава течност, 1 бр. синя запалка, 1 бр. ампула с надпис „Gensolin“ и черен пластмасов накрайник, като целия плик бил поставен в друг прозрачен полиетиленов плик и запечатан със стикер с надпис Веществено доказателство № Е 212 745 с подписите на поемните лица.

Обв. С.Р.Д. бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.

От изготвената химическа експертиза по наказателното производство, заключението, по която е отразено в протокол № 2883/2025 г. на сектор БНТЛ гр. Пловдив, се установява, че приобщените посредством протокол за обиск и изземване и протокол за претърсване и изземване вещества са както следва:

5 броя полиетиленови пликчета с клипсове, поставени в цигарена кутия с надпис „Оme“, съдържащи суха зелена растителна маса, с нето тегло 1, 213 грама, представляваща марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 2, 9 тегловни %, (остатък след изследването – 0, 990 грама); 1 брой цилиндричен пластмасов контейнер с надпис „Janosik vape Energetix“, съдържа жълтеникава течност, която представлява течност за пушене с ел. цигара тип „вейп“, съдържаща никотин и глицерин; 1 брой цилиндричен пластмасов контейнер с надпис „Dragon Fresh Jabiko Aloe Mentol“, съдържащ безцветна течност, която представлява течност за пушене с ел. цигара тип „вейп“, съдържаща никотин и глицерин; 1 бр. синя запалка и черен пластмасов накрайник – не са установени наркотични вещества; 1 бр. ампула с надпис „Gensolin“, с прозрачна течност в нея, която представлява течен тестостерон.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК доказателства:

• обяснения на обвиняемия, съдържащи нарочно направено признание;

• показания на свидетелите Т.С.Ч., Д.И.Б.;

• писмени доказателства, сред които: протокол за обиск и изземване от 20.10.2025 г., ведно с албум за посетено местопроизшествие – личен обиск на лице; протокол за претърсване и изземване в неотложни случай от 20.10.2025 г., ведно с албум за посетено местопроизшествие – претърсване и изземване; характеристична справка, справка за съдимост, заповед за задържане на лице; справка в централна база КАТ; приемно – предавателни протоколи;

• заключение на съдебно химическа експертиза, обективирано в Протокол № 2883/ 20.10.2025 г;

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия.

Същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и призната от обвиняемия на досъдебно производство, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по- детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК са налице, доколкото обвиняемият на 20.10.2025 г. в гр. Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва: марихуана, с нето тегло 1, 213 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 2, 9 тегловни %, на стойност 24, 26 лева, при цена за един грам 20, 00 лева, съгласно Приложение № 1 на Постановление № 106 на Министерски съвет от 02.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Съгласно трайната съдебна практика държането като форма на изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на съзнателна фактическа власт върху наркотичните вещества, разбирана като безпрепятствена и неограничена възможност за дееца да разполага, да упражнява контрол, непосредствено да въздейства и да се разпорежда с тях по свое собствено усмотрение, когато и както намери за добре, като за съставомерността на деянието са ирелевантни: дали наркотичните вещества се намират постоянно у дееца или на място, до което той има достъп и където ги съхранява; собствеността върху наркотичните вещества, доколкото законът се интересува само от упражняваната фактическа власт, но не и от правното основание за упражняването й; дали деецът упражнява лично фактическата власт или чрез трето лице; дали деецът държи наркотичните вещества за себе си или за трето лице; продължителността на упражняваната фактическа власт, стига да е бил налице макар и минимален период от време, през който деецът да е имал възможност безпрепятствено да упражнява контрол, въздействие и разпореждане с предмета на престъплението.

Съставомерността на деянието не се изключва също така от обстоятелството, че в даден момент лицето не упражнява непосредствен контрол и въздействие, щом за него съществува безпрепятствената възможност да го направи в определено от него самия време.

В този смисъл - Решение № 174/02 януари 2019 г., наказателно дело № 629 по описа за 2018 г. на ВКС, и др. С констатираното съхранение на наркотичните вещества в самия обвиняем, същият е реализирал именно държането като форма на изпълнителното деяние.

В същото време по делото не са събрани доказателства, а не са и изложени твърдения от обвиняемия, същият да е имал надлежно разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичните вещества.

Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък J от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, марихуаната представлява вещество с висок риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, което обуславя попадането й в приложното поле на чл. 354а, ал.3, т.1 НК.

Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. В текста на чл. 93, т. 9 НК се съдържа легално определение на понятието „маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика, маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна норма.

По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява „маловажен случай“, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено деянието. В тази насока са и разясненията, дадени в ППВС № 6/ 1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, /личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/ преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

Приложени към фактите по настоящото дело, посочените критерии за преценка определят извършеното деяние като маловажен случай. Касае се за държане на сравнително малко количество марихуана – под 2 грама, на сравнително ниска стойност – 24, 26 лв. При това положение и предвид изричното признание на обвиняемия, то явно е, че посоченото наркотично вещество е държано с цел лична употреба. Последното обстоятелство е от съществено значение с оглед по - ниската степен на обществена опасност на деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са защитени от инкриминираната правна норма (така Решение № 44/ 23.04.2018 г., наказателно дело № 72/2018 г. на ВКС, 3- то Н. О. ).

Съдът отчита и обстоятелствата, че обвиняемият е в сравнително млада възраст, неосъждан е, съдействал е на органите на досъдебното производство за разкриване на престъпното деяние и е изразил съжаление за стореното.

От друга страна съдът счита, че процесният случай не може да бъде дефиниран като малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Извършеното от обвинаемия деяние осъществява в пълен обем признаците на вмененото му престъпление, в това число и обществена опасност, която категорично не сочи на малозначителност. Такава би била налице, когато извършеното престъпление обективно не е оказало отрицателно въздействие върху охраняваните обществени отношения или въздействието, макар и оказано е минимално и следователно не е застрашило реално тези отношения. В настоящия случай не се касае за количествени и стойностни характеристики на предмета на престъплението, които могат да изключат обществената опасност на извършеното от обвиняемия деяние. Дори напротив - както бе изложено и по - горе, касае се за типичен случай на престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Тоест, степента на засягане на защитимите обществени отношения е достатъчно сериозна и не може да се приеме, че деянието не разкрива обществена опасност или пък е с незначителна такава.

От субективна страна, деянието е извършено умишлено, с форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко ги е целял. В трайната практика на ВКС се приема, че чл. 11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, но не и при формалните престъпления (каквото е и процесното деяние). При формалните престъпления, умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това волевата му дейност да е пряко насочена към извършването му ( в този смисъл - Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС).

От изричните признания на обвиняемия следва, че същият съзнателно е държал процесното количество марихуана за лична употреба, което определя и прекия умисъл за извършване на престъплението.

Доколкото за посоченото престъпление се предвижда наказание „глоба“ до 1000 лева; обвиняемият не е осъждан до този момент, не е освобождаван от наказателна отговорност; от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:

При индивидуализиране на административното наказание „глоба“, което да се наложи на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, степента на засягане на същите, както и данните за личността на обвиняемия – същият е с добри личностни данни, в млада възраст, проявява критичност към извършеното, като още в рамките на досъдебното производство е съдействал за разкриването на обективната истина. Същевременно, не се установи да са налице обстоятелства, отегчаващи отговорността на обвиняемия.

В аспект на гореизложеното следва да се посочи, че при ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика.

Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание „глоба“ в рамките на минимума, предвиден в закона, а именно 1 000 лв. Този размер на глобата съдът счита, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като преценява, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия без да се накърнява принципът за пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия. Размерът на наказанието беше съобразен и със събраните по делото доказателства за имуществено и семейно положение на обвиняемия.

Допълнително, следва да се отбележи изрично, че с оглед разпоредба на чл. 78а, ал.5 НК единствения възможен размер на административното наказание глоба, което може да се наложи на дееца е в рамките на минимума, а именно 1000лв. Отделно от това, налице е задължителна съдебна практика, която е установила правила за индивидуализиране на административното наказание глоба по чл.78а НК.

В т. 6. от Постановление № 7/85 г. Върховният съд на РБ е приел, че в производството на глава XXII, раздел пети НПК /сега Глава ХХVIII НПК/, когато се решават въпросите за освобождаване от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а НК, се прилага Общата част от Наказателния кодекс, но при определяне на административното наказание се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27 ЗАНН, а не чл. 55 НК. При определяне на административното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя /чл.27 ал.2 от ЗАНН/. Тази дейност по индивидуализация на наказанието, обаче съдът осъществява в границите на административната санкция, регламентирана в чл.78а, ал.1 НК, без значение какъв е размера на наказанието глоба, ако такова е регламентирано в санкцията на субсумираната правна норма от особената част на НК. Изрично е посочено в разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, че не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на административното наказание глоба. В случая този най-нисък законово определен размер на административната глоба е 1000 лв. и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН същият не може да бъде намаляван. По тези съображения съдът приема, че е налице пречка да се наложи санкция под най - ниския предел на тази посочена в чл. 78а НК, който в същото време е и максималният възможен, съобразно забраната по чл.78а, ал.5 от НК.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА На основание чл. 354а, ал. 6 вр. ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, съдът счита, че остатъкът от наркотичното вещество - марихуана, намиращо се на съхранение в Централно митническо управление Отдел "МРР- НОП"- гр. София, следва да бъде отнето в полза на Държавата, като след влизане в законна сила на настоящото решение, да бъде унищожено по надлежен ред.

Що се отнася до веществените доказателства – 1 бр. празен полиетиленов плик, съдържащ 1 бр. празна картонена кутия от цигари с надпис „ОМЕ“; 1 бр. цилиндричен пластмасов контейнер, с надпис „Janosik vape Energetik“ съдържащ жълтеникава течност; 1 бр. цилиндричен пластмасов контейнер с надпис „DRAGON FRESH JABLKO ALOES MENTНOL“ със жълта течност; 1 бр. синя запалка; 1 бр. черен пластмасов накрайник; 1 бр. ампула с надпис „Genslin R“; 1 бр. празна опаковка предадени за съхранение на домакина на ІV РУ при ОДМВР гр.Пловдив следва да се унищожат като вещи без стойност.

ПО РАЗНОСКИТЕ На основание чл. 189, ал.3 НПК обвиняемият Доминик следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив в полза на бюджета на Държавата сумата от 233, 08 лева, представляваща разноски по делото, сторени в хода на досъдебното производство.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: