Решение № 405 от 23.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9101/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, допълнено по реда на чл. 250 ГПК и поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 7721 от 07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, ответникът – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца „СК“ АД сумата от 10 426, 89 лева, представляваща недължимо платена цена за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение в периода от 30.06.2016 г. до 31.12.2018 г. за обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси“ изградена в поземлен имот 816 в с. „Мрамор – Промишлена зона“ по плана на гр. София, Столична община – район Връбница, с административен адрес в с. Мрамор, бул. ••••, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2021 г., до окончателното плащане на вземането. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 21 736, 04 лева и за периода от 25.02.2019 г. до 12.03.2021 г. като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски по делото в размер на сумата от 1 369, 29 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски по делото в размер на сумата от 168, 92 лева. Срещу Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „СК“ АД, ЕИК: ••••. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Излага, че независимо, че фактурите за неуважената част от иска на „СК“ АД, са издадени от доставчика на електрическа енергия, таксата за пренос ниско напрежение се определя след посочване на техните стойности от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, който от своя страна получава тези суми от продавача на електрическа енергия „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕООД. Счита, че крайният получател на процесните такси за пренос в периода 25.02.2019 г. – 12.03.2021 г., в общ размер на 10 960, 37лв., които не са уважени от първоинстанционния съд, е „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, с оглед на което поддържа, че възстановяването им се дължи от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, като лице което неоснователно се е обогатило от заплатените от ищеца недължими суми за пренос на електрическа енергия на ниво „ниско напрежение“. Отправя се искане към съда да отмени решението в тази част и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендират се направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК: ••••8, с който същата се оспорва като неоснователна. Излага, че неоснователно „СК“ АД претендира връщане на суми, които е заплатило на друго дружество по издадени от друго дружество фактури. Счита за неоснователно твърдението, че е „краен получател“ на сумите, тъй като по делото не било доказано „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕООД да му е превеждало суми по процесиите фактури. Излага, че дори да е било доказано, „СК“ АД е следвало да претендира връщане на платеното от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕООД. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение в частта му, с която исковете са отхвърлени, като правилно и законосъобразно. Срещу Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана в законоустановения срок въззивна жалба от ответника – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК: ••••8. Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че независимо от собствеността на електрическите съоръжения, посредством които даден обект е присъединен към разпределителната мрежа и границата на собственост на електрическите съоръжения, цените за мрежови услуги са дължими. Излага, че ищецът не бил сезирал ответника с искане да се промени схемата на захранване на обекта, като електромерът се монтира на различно място в трафопоста, а ответникът не можел да промени едностранно параметрите на съществуващото присъединяване, както и да извърши реконструкции в съоръжения, които са собственост на ищеца. Отправя се искане към съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – „СК“ АД, ЕИК: ••••, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че съдът е достигнал до правилния извод от фактическа и правна гледна точка, че в конкретния казус средството за търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно чл. 120 ЗЕ и чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ, респ. не е налице законовата предпоставка за дължимостта на цената за достъп до и цената за пренос през електроразпределителната мрежа. Счита, че по делото е доказано, че след като средството за търговско измерване не е поставено в съответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, то не е налице условието количеството консумирана електрическа енергия да е измерено в местата, определени по нормативен ред, поради което ищецът не е имал задължението да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през и достъп до електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, доколкото дължимостта на тези компоненти е обвързано от изричното условие за правомерно измерване. Поддържа, че видно от представените по делото доказателства, ищецът неколкократно е искал промяна на мястото на мерене, както и че възраженията на ответника в този смисъл са неотносими към същината на спора. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част като обосновано, правилно и законосъобразно. Срещу Решение № 7721 от 07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, с което е допълнено и поправено Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, е депозирана в законоустановения срок въззивна жалба от ответника – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК: ••••8. Излагат се съображения за неговата неправилност. Сочи, че е обжалвал в срок постановеното по делото решение от 25.03.2022 г., като с настоящата жалба обжалва допълнителното решението относно акцесорното вземане – лихвата, която счита, че е недължима поради недължимост на главното вземане (главницата). Отправя се искане към съда да отмени решението. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – „СК“ АД, ЕИК: ••••. Излага, че искането за допълване на решението били подадено в законоустановения срок и след като съдът е извършил проверка по допустимостта и основателността на молбата, същият правилно е постановил Решение № 7721/07.07.2022 г., с което е допълнил Решение № 2531/25.03.2022 г. и е осъдил „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД да заплати на „СК“ АД законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 24.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Отправя се искане за потвърждаване на решението от 07.07.2022 г. и оставяне на въззивната жалба без уважение. Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което същите са процесуално допустими. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно така установените си правомощия, настоящият съдебен състав намира, че обжалваните решения са валидни и допустими. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решенията, въззивният съд намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „СК“АД срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с която моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 21 736, 04 лева, представляваща заплатена от ищеца, като потребител, сума без правно основание, представляваща такси за пренос през електропреносна мрежа ниско напрежение за периода от 30.06.2016 г. до 31.05.2021 г. Ищецът твърди, че е собственик на обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси“ изградена в поземлен имот 816 в с. „Мрамор – Промишлена зона“ по плана на гр. София, СО-район Връбница, с административен адрес: с. Мрамор, ул. ••••. Твърди се, че производствената сграда е захранена с електрическа енергия посредством трафопост, въведен в експлоатация на 19.12.2007 г. Отношенията между страните са възникнали през 2007 г., като същите са уредени с договор за достъп и пренос на ел. енергия, по силата на който ответникът се е задължил в качеството си на оператор на разпределителната мрежа да предоставя мрежови услуги срещу възнаграждение. Твърди се, че съгласно чл. 120 ЗЕ ел. енергията, доставена на потребителите се измерва чрез СТИ –собственост на оператора, разположен до или на границата на имота на потребителя. Заявява, че доколкото СТИ не е разположено в съответствие с изискванията на закона, то е следвало да отчита мрежова услуга по средно напрежение, а не едновременно по средно и ниско такова. Сочи, че за процесния период е заплатена сумата от 21 736, 04 лв. за пренос на ниско напрежение, каквото според ищеца е недължимо, именно поради неправилното монтиране на СТИ. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва основателността на исковата претенция. Твърди, че по отношение на сумите, за които са издадени фактури от „Енерго про – енергийни услуги“ ЕООД, липсва пасивна процесуална легитимация. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от процесните вземания, предвид техния периодичен характер. Заявява, че безспорно обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което сумите са заплатени при наличие на основание. Оспорва заплащането на процесните суми. СГС констатира следното: Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа потребител на електроенергия, доставяна в имот – „Сграда за безвредно производство, складове и офиси“, изградена в поземлен имот 816 в с. „Мрамор – Промишлена зона“ по плана на гр. София, СО-район Връбница, с административен адрес: с. Мрамор, ул. ••••. Приет като писмено доказателство в първоинстанционното производство е Договор от 04.05.2015 г. за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия, сключен между страните, който е със срок до влизане в сила на Общите условия за ползване на електроразпределителна мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Като писмено доказателство са приети Договори № ПКСП- 1712000712/08.12.2017 г., Договор за комбинирана услуга № ПКСП- 1812000187/06.12.2018 г. и Договор № ПКСП-191100244/27.11.2019 г. за комбинирана услуга за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група по условията на продукт „Енерго про фикс“, сключен между ищеца и „Енерго про – енергийни услуги“ ЕООД. Съгласно чл. 8, ал. 3 от договора за продажба на електрическа енергия, сключен между ищеца и „Енерго про – енергийни услуги“ ЕООД, всички отношения между мрежовия оператор и купувача в качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа, извън предмета на настоящия договор, се уреждат в договорите за: достъп до електропреносната мрежа, пренос през електропреносната мрежа и/или Договора/Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на съответния мрежови оператор. Отразено е в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от договора, че за продажба на електрическа енергия, че във фактурите издавани от доставчика на електрическа енергия се включват дължимите суми за мрежови услуги, като фактурата се издава след получаване на измерените и утвърдени стойности от мрежовия оператор, в случая – ответника. Като писмени доказателства по делото са приети Разрешение за строеж № 780/06.11.2006 г. и разрешение за строеж № Б-68/21.02.2007 г., Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 17/25.01.2008 г. и Разрешение за ползване от 19.12.2007г., касаещи процесния трафопост. Представена е писмена кореспонденция между страните, в която ответникът заявява, че начислените суми за пренос на електрическа енергия е правилно начислена. От страна на ищеца е направено искане ответникът да предприеме необходимите действия за промяна на мястото и нивото на измерване. Приети по делото са Общи условия на „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД, като в чл. 6 от тях се посочва, че електроразпределителното предприятие е длъжно да осигури преноса на електрическата енергия през разпределителната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя с разпределителната мрежа, където потребителят получава електрическата енергия по договора за продажба. Чл. 10 от тях посочва, че електроразпределителното предприятие пренася електрическата енергия до границите на собствеността на електрическите съображения на потребителя с разпределителната мрежа. Границата на собствеността се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. Установява се от приложен по делото Констативен протокол №1025880 от 03.10.2019 г. от извършена проверка на средството за търговско измерване, че ищецът е възразил изрично срещу неговото местоположение и е поискал от ответното дружество да предприеме необходимите действия по преместването му. По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза от което се установява, че за периода от 30.06.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът е получавал фактури за доставка на ел. енергия от ЧЕЗ Разпределение АД. За периода от 25.02.2019 г. до 12.03.2021 г. ищецът е получавал фактури за доставка на ел. енергия от ЕНЕРГО -ПРО Енергийни услуги ЕАД. Във всяка от приложените фактури е начислен компонент пренос „ниско напрежение“ за потреблението на ел. енергия. Отразено е в експертизата, че за периода от 30.06.2016 г. до 31.12.2018 г. платени на ЧЕЗ Разпределение АД са суми за пренос, , ниско напрежение “ – 10 426, 89 лв. без ДДС и 12 512, 27 лв. с ДДС. За периода от 25.02.2019 г. до 12.03.2021 г., платени на ЕНЕРГО -ПРО Енергийни услуги ЕАД са: общо платени суми за пренос „ ниско напрежение“ – 10 960, 37 лв. без ДДС/13 570, 31 лв. с ДДС. От приетата поделото съдебно техническа експертиза се установява, че извършеното присъединяване на обекта на ищеца на желязорешетъчен стълб с кабели 20 КV е монтиран РОМ (разединител открит монтаж). От РОМ с кабели по стълба, а след това под земята се стига до шахта пред трафопост КТП 20/400 КVА. Присъединяването на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” е извършено чрез трафопост КТП 20/400 КVА, захранен с кабели 20 КV. КТП 20/400 КVА се намира в ПИ /поземлен имот/ 816, с. МРАМОР, район Връбница, ул. ••••. Кабелите на захранващата линия за НН (ниско напрежение) са ПВА – 2, 2 х 3 х 185 мм. Отразено е в експертизата, че захранването на трафопоста се осъществява с кабели 20 КV. Кабелите на захранващата линия за НН (ниско напрежение) са ПВА – 2, 2 х 3 х 185 мм. Посочва се, че трансформирането на доставяната електроенергия от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се извършва чрез понижаващ трансформатор, находящ се вътре в трафопост КТП 20/400 КVА, захранен с кабели 20 КV. Вещото лице посочва, че при проверка ищецът представя фактури за авансово заплащане и доплащане за изграждане на съоръженията. Измерването и отчитането на консумираната електрическа енергия е ставало със СТИ (Средство за търговско измерване) с фабр. № 62067371 за периода до 03.10.2019 г., когато е демонтирано. С Констативен протокол 1025880/03.10.2019 г. е монтирано ново СТИ (Средство за търговско измерване) с фабр. № 84268798 с показания по всички тарифи 000 000 000. Посочено е, че и двете СТИ са вътре в обекта и мерят НН (ниско напрежение). От правна страна: По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Съгласно текста на цитираната разпоредба, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Нормата визира три отделни, самостоятелни фактически състава, като при първия от тях-основанието не е съществувало още при получаването на престацията. За уреждане на отношенията между страните през процесния период действа правната уредба на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната електрическа мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия, обн. ДВ бр. 66, в сила от 26.07.2013 г. на ДКЕВР, Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Основният спорен по делото въпрос е има ли значение чия е собствеността на електрическите съоръжения, посредством които даден обект е присъединен към разпределителната мрежа и границата на собственост на електрическите съоръжения, с оглед дължимостта на цена за мрежови услуги. Относно предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел. енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 227 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г. на ВКС, съгласно което дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел. енергия и договорите за продажба на ел. енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите – измерването в места, различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос. В Правилата за измерване на количеството електрическа енергия- ПИКЕЕ, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната и електроразпределителна мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. От събраните по делото доказателства, както и предвид изявленията на ответника още с отговора на исковата молба, че трафопостът е собственост на ищеца, се установява, че и мрежата след трафопоста, чрез която на практика е била доставяна електрическа енергия ниско напрежение, е собственост на ищцовото дружество. Установява се също така, че силовият трансформатор към електроразпределителната мрежа е разположен в поземления имот на ищеца. Видът на доставяната електрическа енергия от ответното дружество до силовия трансформатор към електроразпределителната мрежа 20 КV, е електрическа енергия средно напрежение. От събраните по делото доказателства се установява, че силовият трансформатор към електроразпределителната мрежа е разположен в имота на ищеца. Както се посочи, границата на собствеността, съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата, е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. По делото се установява, че средството за търговско измерване е монтирано не на границата на собствеността, а в собствения на ищеца трансформаторен пост на страната на ниво ниско напрежение. В случая присъединяването е на място, на което уредите за измерване не са поставени, а тяхното разположение е след това, в имота на ищеца. Също така, присъединяването е директно със собствени съоръжения. Процесният имот, трафопостът и мрежата след трафопоста, чрез която на практика е била доставяна електрическа енергия ниско напрежение, е собственост на ищцовото дружество. Собствеността върху части и елементи на енергийната разпределителна мрежа е уредена последователно в Закона за електростопанството ; Закона за енергетиката и енергийната ефективност (от 1999 г.; отм. 2004 г. ) и Закона за енергетиката. Относно собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейността в областта на енергетиката. Затова § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят в определен от закона срок; при приватизация на имущество на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие като единствено изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия само един потребител. По настоящия казус компонентите за разпределение на електрическата енергия на различни нива на напрежението представляват електроразпределителна мрежа на ищеца и са негова собственост. Следователно, важно е да се установи границата на собственост върху електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ. Всички СТИ подлежат на първоначална и последваща проверка по реда на ЗИ, Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съгласно съответствието на средствата за измерване. Поддържането и техническата изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество, като техен собственик, което следва да извършва периодични и извънредни технически проверки, на целостта им и на свързващите ги електрически инсталации. Съгласно решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 864/2012 г., І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28, ал. 1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа, визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и в двете приложими към спора редакции, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. В настоящия казус от събраните по делото доказателства се установява, че силовият трансформатор към електроразпределителната мрежа е разположен в имота на ищеца. При това положение и границата на собствеността следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители -ДВ, бр. 40/16.05.2000 г., предвиждащи границата на собствеността да е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Установява се, че СТИ е монтирано не на границата на собствеността, а в собствения на ищеца трансформаторен пост на страната на ниво ниско напрежение. Доставената на ищеца електроенергия на ниво средно напрежение, се трансформира до ниво ниско напрежение от съоръжения, собственост на ищеца, разположени в неговия трафопост. Следователно, средството за търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно чл. 120 от ЗЕ и чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ. Дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната ел. енергия да е измерена именно в местата, установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и на цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното, тези два елемента на цената на електрическата енергия са недължими (Решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г. на ВКС). Относно твърдението във възивната жалба на ответника, че клиентът/ ищецът е следвало да инициира промяна на начина на присъединяване, то следва да бъде отбелязано обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ не въвеждат задължение за уведомяване. Чл. 11 от ПИКЕЕ определя избор на тарифиране, а чл. 12 до чл. 15 на ПИКЕЕ определят мястото на измерване, като не въвеждат задължение за уведомяване. Изводът е, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, поради което ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. По делото е безспорно установено, че ответникът не е извършвал услугата пренос на електрическа енергия ниско напрежение, поради което и платената за това цена е платена при първоначална липса на основание, поради което подлежи на връщане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2021 г., до окончателното плащане на вземането. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, в частта, с която е уважен предявеният иск, както и Решение № 7721/07.07.2022 г., с което е допълнил Решение № 2531/25.03.2022 г. и е осъдил „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД да заплати на „СК“ АД законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като правилни, следва да бъдат потвърдени, а въззивните жалби на ответника – оставени без уважение. Настоящият въззивен състав намира за правилно Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск. Аргументите за това са следните: Установено е от заключението на ССЕ, че част от заплатените от ищеца суми в размер на 10 960, 37 лв. без ДДС/13 570, 31 лв. с ДДС за периода от 25.02.2019 г. до 12.03.2021 г. са платени на „ЕНЕРГО -ПРО Енергийни услуги“ ЕАД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че характерът на иска по чл. 55 ЗЗД изисква наличие на пряка връзка между даването и получаването на престацията и, че в случая тази причинна връзка липсва, доколкото ищецът е заплатил на трето лице претендираните от настоящия ответник суми. Действително нормативната уредба предвижда в чл. 28 от Правилата за търговия с електрическа енергия, че крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия, но това не дава възможност на ищцовата страна директно да претендира от него тези суми на твърдяното правно основание. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, Решение № 2531 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, като правилно, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ищеца – оставена без уважение. С Решение № 7721 от 07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, СРС служебно е констатирал, че е допуснал очевидна фактическа грешка при изписване на ЕИК на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2531/25.03.2022г., постановено по гр. д. №36597/2021 г. на ред 1, ред 10 и ред 12 от диспозитива вместо ЕИК „••••7“ да се чете ЕИК „••••8“. Настоящият състав на въззивния съд намира, че правилно е поправена ОФГ по отношение на цифрите „7“ и „8“, но в така постановеното решение за поправка на ОФГ отново е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на ЕИК на ответника, като е добавена още една цифра „0“ – „1300••••“. Компетентен да се произнесе обаче е постановилият съдебното решение съд, съгласно нормата на чл. 247 ГПК. С оглед това, след влизане на решението на въззивната инстанция в сила, делото следва да се изпрати на СРС за извършване на преценка дали е налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 7721 от 07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 36597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 179 състав, съобразно изложеното по-горе. По отношение на разноските в настоящото производство: С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивните жалби, разноски не следва да бъдат присъдени и следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили. Воден от горното, Софийски градски съд, IV-А въззивен състав