Решение № 272 от 24.2.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 30/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на „Вяра-1“ ЕООД, [населено място], депозирана чрез адвокат С. Т. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 289/18.10.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1350/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0869-001991/04.10.2023г. на началник група в Сектор „ПП“ към ОД МВР [населено място], с което на „Вяра-1“ ЕООД, [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че не е осъществил приписаното му нарушение, аргументи за което извлича от особеностите при придобиването на съответното превозно средство, поръчано за изработка и внесено в България на 20.08.2023г. Същото било представено за регистрация на 25.08.2023г., поради което жалбоподателят счита, че е спазил нормативно установените срокове, определени в ЗДвП. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наложената му имуществена санкция. Представя молба за даване на ход на делото в негово отсъствие и писмено становище, в което излага и претенция за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, прилагайки и списък на разноските. Депозира и допълнение към писмено становище. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна, началник на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: При проверка на административна преписка за регистрация на превозно средство, на 11.09.2023г., служител в сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен констатирал, че „Вяра-1“ ЕООД, [населено място], не е спазило едномесечния срок за регистрация на полуремарке „ЛАГ 03 СТ“ с рег. № [рег. номер]. Свидетелят приел, че дружеството е придобило превозното средство с документ № 12300756 от 02.06.2023г., а е представено за регистрация на 25.08.2023г. За констатираното неизпълнение на задължение, на 11.09.2023г. бил съставен АУАН бл. № 1991 против дружеството за нарушение на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на представляващия, без отразени възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение, което е счетено за неоснователно. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателно постановление № 23-0869-001991/04.10.2023г. на началник група в Сектор „ПП“ към ОД МВР - [населено място], с което, на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от ЗДвП, на юридическото лице била наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 145, ал. 4 от ЗДВП. В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление било посочено, че на 25.08.2023г., около 16.00 часа, в [населено място], на [улица], в сградата на Сектор „ПП“ – Шумен, е установено, че в качеството на собственик на полуремарке „ЛАГ 03 СТ“ с рег. № [рег. номер], не е изпълнил задължението да регистрира превозното средство в срок до един месец от датата на придобиването му, с документ № 12300756 от 02.06.2023г. При тази фактическа обстановка, съдът приел, че при издаване на оспорения правораздавателен акт не са допуснати нарушения на процедурните правила, като същият е издаден от компетентен орган и правилно е бил определен субектът на нарушението. Съдебният състав извел и решаващото си правно становище относно законосъобразността на НП по същество, приемайки, че полуремаркето е придобито на 02.06.2023г., когато е извършено и последното плащане по поръчката за изработката му, като в съответния законов срок /от 02.06.2023г. до 02.07.2023г./, е следвало дружеството-жалбоподател да организира дейността си по превоза на процесното полуремарке в страната и да го представи за регистрация, заедно с горепосочените документи в законовия 1-месечен срок, което не е сторено. По тези съображения съдът потвърдил атакувания пред него санкционен акт. Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила. При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е постановил неправилно съдебно решение. На касатора с акта и с НП е вменено нарушение по чл. 145, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗДвП, а именно, че не е изпълнил в указания месечен срок задължението си да регистрира по съответния ред придобитото от него превозно средство, за което са представени многобройни доказателства, че е изработено извън пределите на Република България, въз основа на договор за поръчка. Не се спори по делото, че полуремаркето е влязло на територията на страната на 20.08.2023г., като е било предоставено за регистрация на 25.08.20203г. Спорен по делото е въпросът дали собственикът му своевременно е изпълнил вмененото му задължение. Преди да се даде отговор на това, следва да се отбележи, че сочената за нарушена разпоредба е поместена в Глава трета на ЗДвП, Пътни превозни средства. Видно от съдържанието на основополагащите разпоредби на тази глава, законодателят е въвел строги изисквания към движещите се по пътната инфраструктура в страната превозни средства, които следва да „отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове“ /чл. 138, ал. 1 от ЗДвП/, като в последващите текстове от закона е въведено изискване за тяхната техническа изправност, маса, техническа обезпеченост и прочие. Чл. 140 от своя страна въвежда неотменимото задължение, а именно по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. На основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от Закона за движението по пътищата е издадена и Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Със следващите законови норми са въведени допълнителен набор от изисквания към самите превозни средства, както и към реда за тяхното придобиване и регистриране в съответната служба по регистрация. Сред тези разпоредби попада и правилото на чл. 145 от закона, въвеждащо месечен срок за регистриране на придобито превозно средство, като съобразно ал. 2 приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства, а ал. 5 сочи, че това изискване се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България. Систематичното място на разпоредбата и вложеният в нея законодателен смисъл еднозначно индикират нейните цели, а именно по пътищата, отворени да обществено ползване да не се движат нерегистрирани превозни средства. В допълнение към това, следва да бъде отбелязано и правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., регламентиращо, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от съответния митнически орган. Настоящият съдебен състав, след като съобрази относимата правна уредба и приобщените писмени доказателства, достига до извод, че с поведението си касаторът не е извършил вмененото му нарушение. По делото са представени многобройни доказателства за наличие на договорни отношения между него и търговец от друга страна по повод наличие на договор за изработка на процесната цистерна – полуремарке. Изискани и приложени са фактури, преводи на договорите между страните, както и други доказателства, касаещи превозното средство. При анализ на приобщените доказателства се установява, че то е влязло в пределите на Република България на 20.08.2023г., видно и от представения отговор на директор на ТД Митница – Русе, като е било предоставено за регистрация пред компетентните органи на 25.08.2023г., като при това положение съдът намира, че е спазен императивния срок, визиран в предложение второ на чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., съответно не е налице нарушение на чл. 145, ал. 4 от ЗДвП. Това е така и защото, до 20.08.2023г. превозното средство не е било в пределите на страната, с други думи не е имало възможност то да се придвижва нерегламентирано в пределите ѝ и се е намирало на територията на друга страна, при което режимът на движение на това ППС за този период се е подчинявал на местната нормативна уредба. Да се приеме, че срокът на регистрацията на полуремаркето е започнал да тече от 02.06.2023г., когато то не се е намирало в Република България, без да се съобрази и правилото на чл. 3, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, както и спецификите на конкретния казус, е становище, което касационният състав не може да сподели и което според съда е не е издържано логически и не съответства на духа и смисъла на закона. От тази позиция, твърдението, поддържано от процесуалния представител на ответната страна в проведеното съдебно заседание, че дружеството е следвало така да организира дейността си, за да може да внесе цистерната в Република България в рамките на коментирания месечен срок, не се кредитира. В случая става дума за новоизработена цистерна, която е предоставена за регистрация пред органите на КАТ пет дни след навлизането ѝ в Република България по инициатива на нейния собственик, поради което не е налице извършено административно нарушение, още по-малко деяние „с висока степен на обществена опасност, доколкото неспазването на правилата, свързани с движението по пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, с опазване здравето и живота на гражданите“, както неправилно е възприел районният съд. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява основателна и решението, предмет на касационен контрол, следва да бъде отменено, съответно на отмяна подлежи и процесното наказателно постановление. С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на „Вяра-1“ ЕООД, [населено място], ЕИК 030025059, следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции. В хода на производството пред районния съд жалбоподателят е представил доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 300 /триста/ лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна. Пред касационната инстанция се претендират разноски в размер на 800 лева за проведеното производство по оспорване на решението на въззивния съд. Същото настоящата инстанция намира за прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид реално осъществената дейност по защита на жалбоподателя. Поради това претенцията на касатора следва да бъде уважена до размер от 400 лева, който съдът намира за справедлив и съответен на характера на делото. Поради това в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 700 лева.