Решение № 1227 от 7.11.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2204/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 5151 от 26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2842/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът Х. Т. Х., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД:

• сумата от 44 136.68 швейцарски франка, представляваща непогасена главница по договор № HL 36123/21.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г.;

• сумата от 849.18 швейцарски франка, представляваща неплатена ежемесечна комисионна по чл. 4, т. 1 по договор № HL 36123/21.05.2008 г., ;

• сумата от 109.54 швейцарски франка, представляваща неплатена застраховка по договор № HL 36123/21.05.2008 г.;

• сумата от 57.60 лева, представляваща разноски по договора;

Първоинстанцинният съд с посоченото решение е осъдил ответника - Х. Т. Х., ЕГН •••••••••• да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 10 402.97 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Х. Т. Х., ЕГН ••••••••••, чрез назначения от съда особен представител с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че има сключен Договор № HL 36123/21.05.2008 г., но не и реално представена парична сума, която следва да се върне на банката.

Моли въззивния съд да отмени решението и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

Насрещната страна - „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 е подала отговор, с който моли да се потвърди решението в обжалваната част. Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

С решение № 576 от 01.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3694/2020 г. от Софийски апелативен съд е отменил решение № 5151 от 26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2842/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът Х. Т. Х., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 44 136.68 швейцарски франка, представляваща непогасена главница по договор № HL 36123/21.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г. и вместо това е отхвърлил изцяло тези искове.

Софийски апелативен съд с посочено решение № 576 от 01.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3694/2020 г. е потвърдил решение № 5151 от 26.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2842/2018 г. от Софийски градски съд в останалата обжалвана ЧАСТ, в която ответникът Х. Т. Х., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 849.18 швейцарски франка, представляваща неплатена ежемесечна комисионна по чл. 4, т. 1 по договор № HL 36123/21.05.2008 г.; сумата от 109.54 швейцарски франка, представляваща неплатена застраховка по договор № HL 36123/21.05.2008 г.; сумата от 57.60 лева, представляваща разноски по договора; деловодните разноски за първата инстанция.

Решение № 576 от 01.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3694/2020 г. от Софийски апелативен съд е било обжалвано от ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 в ЧАСТТА, в която е отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлен изцяло главният иск, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати главницата по договора, размер на сумата от сумата от 44 136.68 швейцарски франка, ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г. С решение № 150 от 08.07.2022 г., постановено по к.гр.д. № 4188/2021 г. от ВКС на Р. България е обезсилил въззивното решение № 576 от 01.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3694/2020 г. от Софийски апелативен съд в ЧАСТТА, в която е отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлен изцяло главният иск, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати главницата по договора, в размер на сумата от сумата от 44 136.68 швейцарски франка, ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г. Делото е върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд в за разглеждане на жалбата в частта, отнасяща се дължимостта на главницата по договора, в размер на сумата от сумата от 44 136.68 швейцарски франка и законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г. Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 е предявил против Х. Т. Х., ЕГН •••••••••• иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на сумата от 44 136.68 швейцарски франка, представляваща непогасена главница по договор № HL 36123/21.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г. Ищецът с писмена молба вх. № 27829/29.12.2022 г. е отстранил нередовността на исковата молба по отношение на главния иск, имащ за предмет присъждане на остатъка от непогасената главница, поради предсрочното обявената изискуемост – л. 136 от новото въззивно производство.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36123/21.05.2008 г. е предоставил на ответника кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк България” АД в деня на усвояване на кредита.

На 30.05.2008 г. реално е предоставена сумата от 49 928 швейцарски франка със срок за издължаване от 300 месеца.

Поради забава в плащанията на 38 месечни вноски за главница, считано от 30.01.2015 г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 07.07.2017 г. Нотариална покана с рег. № 12126, том VІ, № 24 на нотариус В. И., материализираща изявлението на банката за предсрочната изискуемост е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 07.07.2017 г. Ищецът с предявения главен иск е поискал осъждането на ответника да заплати сумата от 44 136.68 CHF, представляваща остатъка от непогасената главница по сключения договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36123/21.05.2008 г.ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.

Поискал е осъждането на ответника да заплати направените деловодни разноски.

Ответникът Х. Т. Х., ЕГН ••••••••••, чрез назначения особен представител е подал отговор /л. 67/, с който е оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че е налице договор за банков кредит, но реално не е предоставена паричната сума на кредитополучателя.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От доказателствата по делото се установява, че страните по делото са субекти на материално правоотношение, породено от сключения от тях Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36123/21.05.2008 г. По силата на този договор банката е предоставила на ответника кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк България” АД в деня на усвояване на кредита.

Кредитът е предоставен на 30.05.2008 г., в размер на сумата от 49 928 швейцарски франка със срок за издължаване от 300 месеца.

Ответникът не е платил 38 месечни вноски, считано от 30.01.2015 г., поради което банката е обявила кредитът за предсрочно изискуем на 07.07.2017 г. с връчването на кредитополучателя по реда на чл.47, ал. 5 ГПК на Нотариална покана с рег. № 12126, том VІ, № 24 на нотариус В. И.

По делото са извършени три счетоводни експертизи, приложени на л. 92 от първоинст. п-во; на л. 24 по в.гр.д. № 3694/2020 по описа на АС София при първото разглеждане на въззивната жалба и на л. 153 от настоящото въззивно п-во.

Настоящият съдебен състав кредитира писменото заключение на вещото лице, приложено в първоинстанционното производство и писменото заключение, прието от настоящия състав при новото разглеждане на въззивната жалба.

Заключенията установяват, че остатъкът на непогасената главница по предсрочно обявения кредит е в размер на сумата от 44 136.68 CHF.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан подадената от ответника, чрез особения представител въззивна жалба и спорът при новото разглеждане се концентрира единствено до основателността и размера на главния иск, имащ за предмет присъждане на остатъка от непогасената главница.

Предявен е главен иск с правно основание ч л. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД, имащ за предмет заплащане на главницата по Договор № HL 36123 от 21.05.2008 г., в размер на сумата от 44 136.68 швейцарски франка и законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Главният иск, имащ за предмет заплащане на неиздължената главница от Договора от 2008 г., обявен за предсрочно изискуем е основателен в пълния предявен размер.

Това е така, защото събраните по делото доказателства установяват наличието на договор за кредит, сключен в предписаната от чл. 430, ал. 3 от ТЗ писмена форма за действителност.

Кредитът е бил реално предоставен.

Налице са били и условията за обявяването на неговата предсрочна изискуемост.

Длъжникът е останал задължен да плати главница, в размер на сумата от 44 136.68 швейцарски франка.

На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се начисли законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда 01.03.2018 г. По неравноправните клаузи в сключения между страните по делото договор:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП /ал. 1 – 4/, н еравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него – ал. 4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - т. 5.

Настоящият въззивен състав в разглеждания случай е улеснен от практиката на ВКС- ТК, формирана по спорове между страни, една от които е „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, за заплащане на задължения, произтичащи от договори за кредит, по които цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута, но кредитът реално е отпуснат в националната валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление).

Практиката е обективирана в решение № 137 от 31.01.2020 г., постановено по т.д. № 3212/2018 г. от ВКС-ТК, І т.о.; решение № 294 от 27.03.2019 г., постановено по т.д. № 1599/2017 г. от ВКС-ТК, ІІ т.о; решение № 60160 от 08.06.2021 г., постановено по т.д. № 2751/2019 г. от ВКС-ТК, І т.о; решение № 314 от 29.07.2019 г., постановено по т.д. № 1766/2016 от ВКС - ТК, II т.о.

Клаузата на чл. 1, ал. 1 в процесния договор за кредит предвижда, че на кредитополучателя се предоставя кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на конкретна сума в евро по търговски курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на договора.

Тази клауза съдържа уговорката на страните относно предмета на договора, изразена по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, поради което не е неравноправна.

С клаузите на чл. 23, ал. 1 в процесния договор за кредит, кредитополучателят се е съгласил да поеме за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като в ал. 2 е декларирал, че е запознат и разбира икономическия смисъл последиците на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 – чл. 23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗД нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Посочените клаузи следва съобразно чл.145, ал.1 ЗЗП да се тълкуват ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора.

Кредитът се предоставя в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата евро; кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, който няма достъп до тази сметка; усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната сметка служебно се превалутира от банката в евро преди усвояването му, като реалното усвояване на кредита от потребителя е именно в евро и липсва реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове.

Съобразявайки изложеното клаузата на чл. 23, ал. 1 от процесния договор не е ясна и разбираема за потребителя и при липса на предоставена му към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.

СЕС с решение по дело С-186/16 е формирал извод, че „не може да се приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по- слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за потребителски кредит със срок на издължаване от 300 месеца, какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. С такава информация като част от професионалната им дейност банката следва да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Липсата на предоставена информация не позволява на средния потребител (относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.“.

Клаузата на чл. 21, ал. 1 от договора не дава защита на потребителя, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката и е свързано със заплащането на комисионна.

Банката е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие в хода на изпълнение на договора процесната договорна клауза е довела до значителна неравнопоставеност между страните в ущърб на потребителя, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. Поради това клаузата на чл. 23 от договора е неравноправна.

Неравноправна е клаузата на чл. 6, ал. 2 в процесния договор, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в лева по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева.

Тази клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева.

Клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесния договор за кредит предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1, 65 пункта, като към момента на сключване на договора БРП е в размер на 4, 5%.

В ал. 2 е предвидено, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояването на кредита. С тази клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като този размер е ясно посочен, следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на длъжника и доколкото касае основния предмет на договора– възнаградителната лихва по договора за кредит, и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП, тя не е неравноправна.

Клаузата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор за кредит, доколкото не е насочена да регламентира право на банката да променя договорената възнаградителна лихва, също не следва да се преценява като неравноправна на това основание.

В чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и за датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от договорите, в случай, че по време на действие на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1, се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Промяната на стойността на банковия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения не са приложими.

При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за добросъвестност.

С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника, чрез назначения от съда особен представител е неоснователна.

Следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдил ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 44 136.68 швейцарски франка, представляваща непогасена главница по договор № HL 36123/21.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 01.03.2018 г.;

Решението на първоинстанционния съд в останалата част е влязло в сила и не е предмет на разглеждане при новото въззивно производство.

По разноските:

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените във въззивното производство деловодни разноски, съобразно представения списък, в размер на сумата от 650 лева.

По тези съображения, Софийски апелативен съд