Решение № 3847 от 31.10.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 2423/2023 г.

Производството по делото е образувано по предявени от М. С. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Варна, ул. ••••••, и К. С. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Варна, ул. ••••••, чрез процесуалния им представител – адв. М. К., срещу „Б. ДСК“ АД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••••••, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците следните суми: сумата 6000 лв. /след допуснато изменение в размера на исковите претенции по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/, представляваща обезщетение за претърпените от съответната ищца неимуществени вреди – физически и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания, накърнена чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерно ограничаване, смущаване и пречене да ползва наследените лични парични средства по влоговете на нейната майка и праводател Б.Т. К. по предназначение, непочтено банково третиране на клиенти от страна на служители на ответната банка, в това число отказ на служител от ТБ „Б. ДСК“ – клон гр. Варна и писмен отказ от •••••2021 г. на Централно управление в гр. София по отреченото им наследствено право върху личните парични влогове на починалата им майка Б.Т. К., открити на нейно име при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 637.68 лв., представляваща обезщетение за забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от 4000 лв. за периода от датата на деянието – •••••2021 г. /съгласно приетия за окончателен доклад по делото, съобразно внесените от ищците уточнения относно периода на претенцията/ до датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2023 г. В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищците М. С. М. и К. С. К. излагат, че са наследници на тяхната майка и праводател – Б.Т. К., починала на •••••2020 г. През 2002 г. последната сключила брак с лицето О.Д.Б. в САЩ. През 2001 г. и след това майка им приживе открила лични банкови влогове в лева и във валута в ТБ „Б. ДСК“ – клон Варна. В края на м. юли 2021 г. посетили банковия клон на ответника в гр. Варна, находящ се на бул. ••••••. Поискали от банков служител, въз основа на представено от тях удостоверение за наследници, да получат достъп до банковите влогове на тяхната майка, да узнаят съдържанието и размера на валутните и левовите авоари и да ползват придобитите в наследство парични средства. Твърдят, че банката-ответник им отказала да им предостави достъп до левовите и валутните влогове по разкритите банкови сметки на праводателката им, като им било посочено, че следва да се обърнат към Централата на банката в гр. София. На •••••2021 г. подали писмена молба до ЦУ на ответника, с искане да им бъде предоставен достъп до всички банкови влогове на тяхната майка и да могат свободно и безпрепятствено да се ползват от наследствената парична маса. С писмо от •••••2021 г. им било отговорено, че за да се пристъпи към разпределение на дяловете, наследниците трябва да предоставят в Банката официален документ от САЩ, в който да са посочени наследниците на г-жа Б. К., съгласно местния закон, или друг аналогичен документ, съгласно местното законодателство, снабден с апостил и преведен на български език от преводач. Поддържат, че това изискване представлява отказ да им се предостави достъп до банковите влогове на праводателката им, което считат, че не се основава върху националната юрисдикция. Посочват, че потърсили съдействието на адвокат, който отправил изрично искане да им бъде предоставен пълен достъп до банковите влогове на Б. К., но въпреки това отново последвал отказ. Твърдят, че тези действия на служителите на банката са неправомерни и представляват граждански деликт. Ответникът неправомерно е препятствал и ограничил достъпа им до процесните парични влогове. Поддържат, че в резултат от неправомерните действия на банката са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания, накърнена чест и достойнство на български и европейски граждани от непочтеното банково третиране на клиенти, физически и емоционални неудобства от проведените процесуални действия пред самата банка, унижение, огорчение и разочарование от действията на банковата институция, накърнени морални и нравствени ценности. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника „Б. ДСК“ АД, чрез процесуалния му представител – юрк. И.М., е постъпил отговор на исковата молба. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове. Излага, че праводателят на ищците – Б. К. е била клиент на банката, като приживе същата е била титуляр на 3 банкови сметки в лева, евро и долари. На •••••2021 г. ищцата М. М. депозира заявление, с което уведомява банката, че е наследник на починалата й майка, смъртта на която е настъпила на •••••2020 г. на територията на Хюстън, щата Тексас; че на •••••2003 г. Б. К. е сключила граждански брак в Хюстън, щата Тексас, с О.Д.Б.. Изразила е нагласите и очакванията си да не се допусне преживелият съпруг да се възползва от създаденото правно положение и да се опита да изтегли от клоновете на банката наличните авоари на Б. К.. Поискала е от банката да бъде разпоредено да не се допуска тегленето на парични средства и извършване на всякакви разплащания от страна на О.Б., тъй като същият не притежава наследствени права върху тях. Посочва, че М. М. не е представила никакви документи, с които да доказва изложените от нея факти в заявлението си от •••••2021 г. През м. септември 2021 г. пред банката- ответник се явил О.Б., който представил удостоверение за наследници на починалата Б. К. и други документи. Банката не му изплатила никакви суми, тъй като влоговете били блокирани вследствие от заявлението на ищцата. На •••••2021 г. в свой отговор банката-ответник е уведомила М. М., че на •••••2021 г. О.Б. е представил удостоверение за наследници пред банката, както и че счита, че Б. К. е имала обичайно местопребиваване в САЩ по смисъла на чл. 89, ал. 1 КМЧП, поради което за разпределението на сумите следва да се приложи американският закон. На •••••2022 г. ищците, чрез адв. К., депозират ново заявление, в което заявяват несъгласието си с отговора на банката. Заявяват, че паричните влогове на майка им са нейно лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, поради което преживелият съпруг няма законови права върху тях. Настояват банката да им осигури безпрепятственото и необезпокояваното упражняване на техните наследствени права върху наследените парични средства. В свой отговор от •••••2022 г. ответникът отново е посочил на ищците, че разпределението на паричните влогове следва да се направи спрямо американското право, след представяне на официални документи, издадени от САЩ, в които да бъдат посочени наследниците на Б. К. и дяловете, които наследяват. Твърди, че банката е предоставила своевременно информация за наличните банкови сметки на починалата и движенията по тях във връзка с други изпратени от ищците заявления. Счита, че липсват данни за виновни противоправни действия или бездействия на представители на банката. Поддържа, че действията на служителите са изцяло законосъобразни, добросъвестни и съобразени с приложимата към случая законова рамка. Посочва, че именно поради липсата на пълно и главно доказване на посочените в чл. 91 КМЧП обстоятелства банката-ответник е поставена в обективна невъзможност да изпълни задължението си за изплащане на правоприемниците на сумите от паричните влогове на Б. К., тъй като съществува правна несигурност и неяснота относно кредиторите, на които тя следва да престира. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание ищците се представляват от процесуалния им представител – адв. М. К., който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ответната страна се представлява от юрк. И.М., която поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За основателността на така заявените искови претенции ищците при условията на пълно и главно доказване следва да установят твърденията си, че ответникът чрез негови служители е осъществил противоправно деяние, изразяващо се в неправомерно ограничаване и смущаване ползването на наследени парични средства по влогове, в резултат на което същите са претърпели физически и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания, накърнени морални и нравствени ценности в претендирания размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; фактът и моментът на настъпване на забавата за плащането на дължимото обезщетение, съответно размерът на обезщетението за забава. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. За непозволеното увреждане, причинено от изпълнителя, се ангажира отговорността на възложителя, която е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че праводателят на ищците Б.Т. К., починала на •••••2020 г. в САЩ, е била клиент на „Б. ДСК“ АД, като приживе е била титуляр на три банкови сметки в лева, евро и долари. Между страните не е спорно, а и от представеното удостоверение за смърт на английски език, с превод на български език, се установява, че Б.Т. К. е починала на •••••2020 г. в щата Тексас, САЩ, съответно, че същата е имала обичайно местопребиваване именно в САЩ, където е живяла заедно с преживелия я съпруг О.Д.Б. /в този смисъл са и дадените показания от водения от ищците свидетел С.М./. От представеното удостоверение за наследници на Б.Т. К. се установява, че след смъртта си същата е оставила следните наследници по закон: О.Д.Б., М. С. М. и К. С. К.. Не е спорно, а и от представеното писмо от „Б. ДСК“ АД от •••••2021 г. /л. 30 от делото/, на която дата се твърди именно, че е осъществен процесният деликт, се установява, че на •••••2021 г. в Централното управление на банката е получено заявление, подадено от ищцата М. М., във връзка с което са предприети следните мерки относно разпореждания със средствата на г-жа Б. К.. Ищцата е надлежно информирана, че на •••••2021 г. г-н О.Б. е представил в банката удостоверение за наследници. След като се запознали с представените документи и информация банката счита, че г-жа Б. К. е имала обичайно местопребиваване в САЩ, поради което и на основание чл. 89, ал. 1 КМЧП /“Наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт“/ за разпределянето на сумите в наследство трябва да се приложи американския закон /на щата Тексас/. В тази връзка, за да се пристъпи към разпределение на дяловете, наследниците трябва да представят в банката официален документ от САЩ, щата Тексас, в който да са посочени наследниците на г-жа Б. К. съгласно местния закон /удостоверение за наследници или друг аналогичен документ, съгласно местното законодателство/ и дяловете, които наследяват. Отбелязано е недвусмислено в писмото, че до представянето на тези документи банката не може да изплати сума на никой от наследниците. Посочено е още, че такъв документ няма да бъде изискван и изплащане ще бъде допуснато единствено в случай че и тримата наследници се явят заедно в Банката и заявят писмено, че желаят сумата да им бъде изплатена общо на всички, без банката да разпределя дяловете на всеки от тях. Това уведомление на ответника до ищцата М. М. съдът категорично счита, че не може да се приеме за неправомерно, за противоправно действие от страна на банката, за непочтено и укоримо имуществено вмешателство в защитената на ищците правна сфера по смисъла на чл. 17, ал. 3 КРБ. Напротив. Изискванията, които поставя банката, са продиктувани от стриктното спазване на закона – чл. 89 и сл. КМЧП, доколкото разпоредбите именно на този кодекс уреждат приложимото право към частноправните отношения с международен елемент, какъвто е и настоящият случай. Предвид обстоятелството, че обичайното местопребиваване на починалата Б. К. е в САЩ, където тя е живяла около 20 години преди смъртта си, то неприложимо е правото на ЕС в случая, съответно регламентите, уреждащи правото на наследяване. Дори да бяха приложими обаче следва да се отбележи, че и в тях /конкретно Регламент № 650/2012 г., чл. 23 от същия/ е залегнал общият принцип, че приложимото право в случай на смърт на гражданин на държава от страна-членка на ЕС е правото на държавата, в която починалото лице е имало обичайно местопребиваване към момента на смъртта си. Съгласно чл. 1 ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Наследодателката на ищците е починала в САЩ, което именно обстоятелство изисква приложение на относимите норми от КМЧП. Доколкото според чл. 91 КМЧП кръгът и редът на наследниците се определя според приложимото право, то изискването за представяне на удостоверение за наследници, издадено по последното местоживеене на наследодателя, е напълно законосъобразно, дори задължително, с оглед конкретното и коректно определяне на наследствения дял на всеки един наследник от имуществото на починалия общ наследодател. Нещо повече. Дори да бе приложимо българското право към наследството, останало след смъртта на Б. К., в случая наличностите по банковите влогове на починалото лице, то поддържаната от ищците в хода на производството теза, че влоговете са лична собственост на починалата им наследодателка, поради което приживелият й съпруг няма качеството на наследник по отношение на тях, не намира опора в закона. Разпоредбите на чл. 5-9 ЗН са ясни, като от наследствената маса не се изключват влоговете на починалото лице и дял от тях се полага и на преживелия съпруг. Ирелевантно е какъв е произходът на средствата приживе, поради което съдът намира, че не дължи обстоен анализ на представените от ищците в съдебно заседание доказателства в тази връзка, в това число нотариален акт за покупко-продажба от 03.09.2019 г. Предвид обстоятелството, че в случая е налице международен елемент /наследодателката е починала на територията на САЩ/, то същото следва задължително да бъде съобразено при определяне на кръга на наследниците и размера на наследствените им дялове, поради което и така заетата от банката извънпроцесуална позиция, обективирана в коментираното по-горе писмо от •••••2021 г., е правно обоснована. Дори може да се направи извод, че банката е действала изцяло добросъвестно, като е отказала изплащането на суми от паричните влогове на починалата Б. К., предвид противоречивите интереси на лицата, които твърдят права върху тях. Не е изплатила и дела на починалия съпруг О.Б., с оглед неустановеността на наследниците и квотите им в наследството, съгласно приложимото американско законодателство, като по този начин в най-пълна степен е охранила интересите на ищците, за да не бъдат нарушени наследствените им права и да не бъде увредена имуществената им сфера. Тоест, съдът приема, че по делото ищците не успяха да установят първата и най-важна предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно, че е осъществено противоправно деяние от страна на служители на ответната банка. Ето защо и само на това основание така предявените главни искови претенции за заплащане на обезщетения в полза на ищците за претърпени от тях неимуществени вреди подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани. Показанията на свидетеля С.М., свекър на ищцата М. С. М., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, по никакъв начин не разколебават направените от съда правни изводи, доколкото в същите е застъпена принципната позиция, че преживелият съпруг О.Б. не е наследник на паричните влогове на починалата Б. К., което, както вече се посочи, не може да бъде възприето в случая. Прави впечатление още, че свидетелят пресъздаде емоциите на снаха си по повод отношенията й именно с лицето Б. /непредаването на смъртен акт, на урната с праха на починалата, последващите му действия с оглед признаването на гражданския му брак с наследодателката в ОДЧ/, които негативни преживявания по никакъв начин не са свързани с ответника и поведението на негови служители във връзка с отправените искания за разпореждане с банковите влогове на починалото лице. Неоснователни и подлежащи на отхвърляне в този смисъл са и предявените акцесорни претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото дължимостта на обезщетение за забава предполага наличието на главно задължение, каквото в случая не е установено в производството. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително по делото е допуснато изменение на размера на исковите претенции, без да бъде допускано изменение на основанието на иска, което би било и недопустимо. Ето защо съдът не дължи произнасяне по наведените твърдения в становището на ищците от •••••2024 г., че банката ответник е посочила първоначална невярна информация относно размера на левовите авоари по банковата сметка на праводателката им. С оглед изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият е направил искане за присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал, броя и размера на предявените искове, както и проявената процесуална активност от страна на представляващия ответната банка, в това число личното му участие в проведеното по делото открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответника следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лв., като всяка от ищците следва да бъде осъдена да му заплати разноски за сумата от по 150 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Воден от горното, съдът