Решение № 6270 от 15.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7499/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 3821/14.03.2023 г., постановено по гр.д. № 9074/2022 г. на СРС, ГО, 50 състав, ответникът Е. А. М. е осъден да предаде на ищеца „Д. 3“ ЕООД на основание чл. 76 ЗС владението върху следните движими вещи: чанти, дрехи, визитници, куфари, катинари, сакове, лаптопи, подробно описани в решението по вид, марка, особени дребни детайли и бройка. На осн. чл. 361 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението. Образувано е по въззивна жалба вх. № 101742/ 11.04.2023 г. на Е. А. М. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Сочи, че по силата на разпореждане на ЧСИ е назначен за пазач на процесните движими вещи, за предаване на владението на които е предявен искът. Поддържа изложеното в исковата молба, че е в готовност да предаде владението на вещите на ищцовото дружество въззиваем, но едва с исковата молба били представени документи от последното относно придобиването на движимите вещи. Оспорва да е отнел чрез насилие фактическата власт върху стоката. Въззиваемият „Д. 3“ ЕООД подава отговор на въззивната жалба от 23.06.2023 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Сочи, че Е. А. М. по ИД № 20218380407830 по описа на ЧСИ М.Б. не е бил назначаван за пазач на движимите вещи, находящи се в описания недвижим имот с адрес гр. София, бул. •••••••, а единствено на осн. чл. 486, ал. 1 ГПК е оставен във владение на имота до извършване проданта; отказва считано от 20.08.2021 г. да върне на въззиваемия ищец вещите – стока. Установявало се от събраните доказателства, че складираните от ответника въззивник движими вещи според опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К. съвпадат и напълно съответстват с тези съгласно фактура № 245/01.08.2021 г., с която ищецът се легитимра като собственик. Сочи, че Е. А. М. на дата 24.09.2021 г., когато е преместил стоката от магазина в склад, е свалил самоволно печата на ЧСИ без изрично разпореждане за това. На осн. чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е приел, в хода на въззивното производство, като доказателства по делото протокол за принудително отнемане на вещи от 25.10.2023 г. / във връзка с допуснато предварително изпълнение на обжалваното решение по чл. 361 ГПК/ и СТЕ, извършена по ИД, образувано за връщане на вещите. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. На следващо място, като правилно следва да бъде потвърдено. Според чл. 76 ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Искът по чл. 76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без значение на нейния вид (владение или държане), без значение дали се упражнява правомерно или неправомерно и дали лицето, което я отнема, е действителният собственик или носител на друго право върху вещта. Целта на подобна защита са преди всичко съображения от обществен ред - да се предотврати самоуправно изменение на фактическото положение, а всяка подобна промяна да се извършва само по съдебен ред. Следователно защитава се самото фактическо състояние, поради което по тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му - по аргумент от чл. 357, ал. 1 ГПК. Основателността на предявения иск по чл. 76 ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) ищецът да е бил владелец или държател на движима или недвижима вещ към момента на отнемането, 2) владението или държането да му е отнето от ответника чрез насилие или по скрит начин. Отнемане на държането по скрит начин има тогава, когато отнемането на вещта е извършено по време, което прави трудно възприемането му от държателя / Решение № 4/06.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. по описа на ВКС/, а насилствено отнемане на вещта предполага използване на физическа сила или заплаха спрямо лицето, което владее или държи имота, или на физическа сила спрямо самата вещ / Определение № 50009 от 16.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2022 г., I г. о., ГК/. Допустимо е ищецът по предявен иск по чл. 76 ЗС да твърди, че отнемането на вещта насилствено е осъществено посредством действия на ЧСИ. Пропускът на владелеца да обжалва въвода във владение в предвидения в процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се защити с посесорните искове / Решение № 45 от 3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 242/2010 г., I г. о., ГК/. В тези хипотези подлежи на доказване законосъобразността на действията на ЧСИ /решение № 45 от 03.02.2011 г. по гр. д. № 242/2010 г. на ВКС, I г. о и Определение № 50009 от 16.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2022 г., I г. о., ГК/. Ищецът „Д. 3“ ЕООД е предявил срещу ответника Е. А. М. иск по чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцовото дружество владението върху движими вещи, подробно описани в искова молба и молба - уточнение от 09.09.2022 г. Ищецът твърди, че по силата на договор за наем от 09.06.2017 г., изменен с анекс №4 от 10.06.2021 г., Д.С. Б., в качеството си на наемодател, му е предоставил за временно възмездно ползване недвижим имот - магазин с вход от ул. „Петър Парчевич“, находящ се в сграда с адрес гр. София, бул. •••••••. Договорът за наем бил сключен за срок до 09.06.2022 г. и ищецът го използвал като търговски обект – магазин за куфари, чанти и аксесоари марка „Ронканто“, при работно време от 11: 00 часа до 18: 00 часа от понеделник до събота. На 20.08.2021 г. в 10: 00 часа по изпълнително дело №20218380407830 по описа на ЧСИ рег. №838 на КЧСИ бил извършен опис на процесния недвижим имот, като същият е запечатан и предаден за пазене на ответника – длъжник по изпълнителното дело и собственик на имота. ИД било образувано за събиране на паричен дълг срещу ответника и собственик на магазина Е. А. М.. Тогава наемодателят Д.С. Д. Б. уведомил ищеца - наемател, че е налице висящ спор за собствеността върху процесния имот между него и Е. А. М., за който се води гр. дело. Към момента на извършване на описа и запечатването на имота в него се намирали процесните движими вещи – стоки, собственост на ищеца съгласно фактура № 245/01.08.2021 г. и приложение № 1 към нея. Ищецът твърди да е собственик на вещите по договор за покупко - продажба, а за целите на настоящото пр-во по посесорен иск – че е владял вещите към датата на отнемането 20.08.2021 г. Твърди, че ответникът е установил неправомерно фактическа власт върху вещите считано от извършване на описа и оставянето му във владение на имота на осн. чл. 486, ал. 1 ГПК на 20.08.2021 г. Твърди да е налице отнемане на вещите по насилствен начин, като ответникът неправилно се легитимира като пазач на движимите вещи във връзка с действията на ЧСИ, а те представляват упражняване на държавна принуда при изпълнението. Навежда, че ЧСИ е пропуснал да обезпечи правата на ищеца върху вещите – стока в магазина, като следвало за установи кое лице е техен собственик, да ги опише и да даде на длъжника по ИД съответните указания относно движимите вещи в имота, предмет на изпълнението. Този пропуск на ЧСИ имал пряка връзка с отнемането на вещите от длъжника по ИД и е позволило на ответника да установи държане върху движимите вещи. Искът е предявен не на 22.02.2022 г., каквито са твърденията на ответника /това е датата на придаване на номер на дело към исковата молба/, а на 21.02.2022 г., като 20.02.2022 г. е неделя, а според чл. 72, ал. 2 ЗЗД когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден. Искът е предявен в срока по чл. 76 ЗС. Решението е допустимо. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска. Твърди, че по разпореждане на ЧСИ е пазач на движимите вещи. Счита, че искът е преждевременно предявен, доколкото ищецът не е отправил извънсъдебно претенцията си за предаване на процесните вещи. Изрично заявява готовност да предаде същите на собственика им, но при представяне на доказателства, установяващи правото на собственост. Поддържа, че за изпълнение на задължението си за съхранение на процесните вещи е сключил договор за наем от 01.01.2022 г., по силата на който е наел помещение, в което ги държи. Изнесъл вещите от описания и запечатан имот на дата 24.09.2021 г., като на тази дата организирал съставянето на опис на вещите от нотариус - опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К.. При изнасянето на вещите от описания по ИД и запечатан магазин на място се явил Д. Б.. Той също предявил претенции към вещите; имало противопоставяне от страна на Б. относно преместването на вещите от магазина в склад. Оспорва вещите - предмет на иска, да са тези по опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К.. Решението следва да се потвърди като правилно. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното. Установява от договор за наем от 09.06.2017 г. и анекси към него, че на ищеца „Д. 3“ ЕООД е предоставен за ползване като наемател от наемодателя Д. Б. /трето за спора лице/ процесният имот – магазин с адрес гр. София, бул. •••••••. Срокът на договора за наем е до 09.06.2022 г. Видно от приемо - предавателен протокол от 09.6.2017 г. наемодателят Д. Б. е отдал под наем помещението ведно с движими вещи, които обаче са различни от процесните движими вещи – стока. Наемодателят е оставил в имота бюра, щандове, стелажи, печки и пр., но не и стоката. Представени са по делото доказателства, че отношенията между наемодателя на ищеца - Д. Б., и ответника Е. А. М. са обтегнати поради наличие на спор за принадлежността на правото на собственост относно магазина. Водени са дела относно принадлежността на правото на собственост относно магазина. Към момента на сключване на договора за наем и към датата 20.08.2021 г. Д. Б. е предоставил на ищеца обекта за временно ползване и е изпълнявал задължението си по договора за наем като наемодател да осигури безпрепятствено ползване на имота за уговорения срок. Не се спори, а и се установява от писмените доказателства, че ищецът е използвал магазина като търговски обект, в който е продавал стока - куфари, чанти и аксесоари марка „Ронканто“. Несъстоятелни са твърденията на ответника, че ищецът не е доказал да е владял процесните движими вещи към момента на отнемането, поради което искът подлежал на отхвърляне. Видно от фактура № 245/01.08.2021 г. и приложение № 1 към нея именно ищецът е закупил процесните движими вещи на 01.08.2021 г. Според заключението на Съдебно – счетоводната експертиза фактурата е надлежно осчетоводена при ищцовото дружество. Също така в.л. след оглед на стоките и сравнителен анализ дава заключение, че складираните от ответника въззивник стоки според опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К. /извършен при самоволното им преместване от страна ответника от магазина в наето помещение, за което мотиви по-долу/ съвпадат и напълно съответстват с тези по фактурата. Според чл. 357, ал. 2 ГПК по владелческите искове документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид от съда само доколкото установяват факта на владението. В случая от съвкупния анализ на доказателствата се установява, че към релевантната дата на отнемане на вещите от ответника същите са били във владение на ищеца, който ги е предлагал за продажба в магазина. На дата 20.08.2021 г. видно от протокол за опис на ЧСИ по ИД № 7830/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б. е описан и запечатан недвижимият имот. Това ИД е с взискател К.Л.А. срещу длъжника и ответник по настоящото дело Е. А. М. и е за събиране на парично вземане на К.Л.А.. Издаден е ИЛ по реда на чл. 417 ГПК във връзка с договор за заем с нот. заверка на подписите. За събиране на вземането ЧСИ е наложил възбрана и е описал процесния недвижим имот, който е собственост на ответника. На 20.08.2021 г. е описан недвижимият имот и същият е предоставен по см. на чл. 486, ал. 1 ГПК за управление на длъжника. В чл. 486, ал. 1 ГПК е предвидено, че имотът, към който е насочено изпълнението чрез извършване на опис, се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, като той е длъжен да го управлява като добър стопанин и да го предаде в същото състояние, в което го е приел при извършване на описа. Съгласно чл. 486, ал. 2 ГПК само ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, то съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. При насочване на изпълнението върху движими вещи и извършването опис описаната движима вещ се предава за пазене на длъжника. Само в случай, че същият откаже да я приеме за пазене или съдебният изпълнител прецени според конкретните обстоятелства по изпълнителното дело, че той е неподходящ, назначава за пазач взискателя или трето за изпълнителното дело лице – чл. 470 ГПК. Т. е. назначаването за "пазач" на движимата вещ на лице, различно от длъжника, представлява изключение от общия принцип "за предаване на вещта за пазене на длъжника". В този смисъл са Решение № 47 от 26.02.2018 г. по гр. дело № 69/2018 г. на ВКС, IV г. о., ГК, Решение № 47 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 69/2018 г., IV г. о., ГК. Противно на твърденията на ответника и длъжник по ИД то движимите вещи, находящи се в магазина към дата на описа – куфари, дрехи и друга стока, не са били предмет на изпълнението по ИД. Те са се намирали в магазина, но срещу тях не е било насочено изпълнението и съответно не е имало основание ответникът да бъде назначаван за техен „пазач“. Ответникът не е бил назначаван за „пазач“ на процесните движими вещи, около което твърдение се гради защитната му теза. Установява се от опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К., представени документи от ищеца и от свидетелските показания на свид. Ц. и свид. Н. /доведени за разпит съответно от ищеца и от ответника и чиито показания правилно са били кредитирани като намиращи опора в останалия доказателствен материал/, че към датата на описа на недвижимия имот в него са се намирали процесните движими вещи – стока. Съгласно писмо изх. № 5021/15.12.2021 г. от КЧСИ е допуснато опущение от ЧСИ, който по време на описа на недвижимия имот не е отчел всички обстоятелства и данни относно ползването на магазина и е могло да бъдат засегнати права на трети за изп. пр- во лица. Липсват данни при извършване описа на недвижимия имот да са вземани мерки за защита правата на лицето – собственик на движимите вещи /стока/. Не е спорно обаче, че след описа на имота на дата 20.08.2021 г. до 24.09.2021 г. процесните движими вещи, находящи се в магазина, са били запазени в същия вид и количество. Магазинът е запечатан и до 24.09.2021 г. вещите са съхранявани в него. На дата 24.09.2021 г. ответникът самоволно, без разрешение от ЧСИ / т.к. недвижимият имот е продължавал да бъде запечатан/, е премахнал стикерите на недвижимия имот. Движимите вещи – стока, са изнесени от магазина от ответника, който ги е преместил в находящо се в близост помещение. По време на изнасяне на движимите вещи ответникът по свой почин е изготвил опис на вещите с нотариус – изготвен опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К.. Вещите са преместени в обект, нает от ответника за целта съгласно договор за наем от 01.01.2022 г. Не се доказа по делото към 24.09.2021 г. ответникът като длъжник по ИД и лице, на което описаният имот е оставен във владение на осн. чл. 486, ал. 1 ГПК, да е имал разрешение да свали стикерите на имота. По този начин, поради факта на извършване на описа на недвижимия имот и предаването му по см. чл. 486, ал. 1 ГПК за управление на длъжника / настоящ ответник/ то ответникът по силата на създалото се фактическо положение считано от извършване на описа на 20.08.2021 г. до 24.09.2021 г. е препятствал възможността на ищеца да прибере стоката си, задържал я е неправовмерно. Считано от 24.09.2021 г. до 25.10.2023 г. ответникът е държал движимите вещи в помещение, различно от магазина след като ги е преместил самоволно там. В хода на процеса, на дата 25.10.2023 г., ищецът по силата на допуснатото с обжалваното решение предварително изпълнение по чл. 361 ГПК е прибрал движимите вещи съгласно протокол за принудително отнемане от 25.10.2023 г. по ИД № 620/2023 г. по описа на ЧСИ А.. Вещите са иззети от помещението, държано от ответника. Според заключението на Съдебно – счетоводната експертиза складираните от ответника въззивник стоки според опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К.на напълно съответстват на тези съгласно фактурата, с която ищецът ги е придобил. Установява се от постановление за отказ за образуване на ДП пр.пр. № 37836/2021 г. по описа на СРП и от показанията на свид. Ц. и свид. Н. /доведени за разпит съответно от ищеца и от ответника и чиито показания правилно са били кредитирани като намиращи опора в останалия доказателствен материал/, че на датата, на която ответникът самоволно е преместил стоката от магазина - 24.09.2021 г., е имало противопоставяне относно това. На място се явил Д. Б. - наемодател на ищеца и лице, с което ответникът се намира във вещен спор относно правото на собственост относно магазина. Стигнало се физическа саморазправа между ответника и Д. Б., като на ответника са нанесени телесни увреждания – лека телесна повреда. Поводът за това според показанията на свид. Ц. е било противопоставянето на Д. Б. да се изнася стоката докато не дойде представител на ищеца. Д. Б. от името на ищеца настоявал стоката да не се изнася, като изрично посочил, че според него стоката е собственост на ищеца. Свид. Н., доведена от ищеца, дава показания в същия смисъл – Б. твърдял, че ответникът „краде“ стоката, а ответникът поддържал, че „пазач“ на стоката и имал „длъжност“ по отношение на стоката. Въпреки противопоставянето на Б. стоката е била преместена от ответника в наетото от него помещение. Въпреки заявената формална готовност на ответника да върне вещите на реалния им собственик, то той дори и след представяне на доказателствата към исковата молба не е върнал вещите на ищеца доброволно. По ИД № 7830/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б. ищецът е входирал молба вх. № 61239/24.08.2021 г., с която е поискал да му бъде издаден препис от протокола за опис на недвижим имот; ищецът също така е заявил, че собственик на стоката в магазина, изразявайки готовност да представи доказателства за това, и е поискал да му бъде предоставен достъп до магазина. Ако ЧСИ е счел, че молба вх. № 61239/24.08.2021 г. е подадена от дружеството ищец чрез представител, за който липсва представено пълномощно, то е следвало да даде съответните указания. Видно от приложения по настоящото гр.д. трудов договор от 29.05.2018 г. Т.Х. е служител на ищеца, представено е и пълномощно с нот. заверка на подписите с дата 16.01.2019 г. С молба – отговор от 03.09.2021 г. взискателят по ИД и кредитор на ответника – К.А. дава становище по молба вх. № 61239/24.08.2021 г. Излага, че липсвали данни за конкретния недвижим имот, в който е извършен опис. Сочи също така, че съхраняването на „обекта и вещите“ е поверено на длъжника. На 24.01.2022 г. ищецът е входирал втора молба при ЧСИ, подадена от дружеството чрез вписания в ТР управител, с която отново се противопоставя на действията на ответника и поддържа претенцията си относно движимите вещи. Ответникът също така е подал сигнал до СРП с вх. № 17243/22 от 19.08.2022 г. за това, че произходът на стоките е съмнителен и е нарушен ЗМГО. НП по този сигнал не е образувано поради липса на данни за извършено престъпление – пр.пр. № 40474/21 г. по описа на СРП. В хода на процеса, на дата 25.10.2023 г., ищецът по силата на допуснатото с обжалваното решение предварително изпълнение по чл. 361 ГПК е прибрал движимите вещи съгласно протокол за принудително отнемане от 25.10.2023 г. по ИД № 620/2023 г. по описа на ЧСИ А.. Вещите са иззети от помещението, държано от ответника. Настоящият състав напълно споделя изводите на районния съд за основателност на иска. На първо място, доказа се ищецът да е владелец на движимите вещи към момента на отнемането им - описа на недвижимия имот и запечатването му от 20.08.2021 г. На 24.09.2021 г. ответникът самоволно е махнал стикерите на недвижимия имот и е изнесъл стоките без разрешение от ЧСИ за отваряне на имота и без да потърси собственика - 24.09.2021 г. Установява се от горепосочената фактура и от заключението на ССчЕ, че ищецът е владелец на вещите към 20.08.2021 г. На второ място, доказа се да е налице отнемане чрез насилие. Изпълнението по ИД № 7830/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б. не е било насочено срещу движимите вещи, а само по отношение на имота; съотв. ответникът противно на твърденията му никога не е бил назначаван за „пазач“ на движимите вещи. Същите по силата фактическото положение са останали в запечатания магазин. Считано от запечатването му на 20.08.2021 г. е бил преустановен достъпът на ищеца до вещите и ответникът ги е отнел. Допуснато е опущение от ЧСИ според горепосоченото становище от КЧСИ. Също така ответникът, легитимирайки се като лице, на което имотът е предоставен за управление /качество, което е имал/, възползвайки се от опущението на ЧСИ, и легитимирайки се мнимо като пазач на движимите вещи / качество, което не е имал/ на дата 24.09.2021 г. самоволно, без позволение на ЧСИ, е премахнал стикерите на имота предмет на изпълнение и е преместил стоката от имота в негов склад. До този склад ищецът няма достъп, а и не е бил уведомен за адреса му. Това преместване на стоката е сторено въпреки изричното и недвусмислено противопоставяне от страна на пристигналия на място Б., като ситуацията е прераснала в сбиване. Установи се по делото, че Б. е противопоставил на ответника относно вещите именно претенциите на ищеца. Споделя изводът на РС, че упражняването на фактическата власт може да се извършва и чрез другиго и Д. Б. е заявил преустановяване на изнасянето на движимите вещи при описа на 24.09.2021 г. от името на ищеца. Установи се, че Д. Б. е наемодател на ищеца относно процесния магазин. На трето място, в.л. след оглед на стоките и сравнителен анализ е дало заключение, че складираните от ответника въззивник стоки според опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К. съвпадат и напълно съответстват с тези съгласно фактурата. С оглед на изложеното съдът намира, че искът е основателен и правилно е бил уважен - от ищеца владелец са отнети движимите вещи чрез насилие от ответника. Допуснато е на осн. чл. 361 ГПК предварително изпълнение на първоинстанционното решение. Дължат се разноски на въззваемия ищец „Д. 3“ ЕООД. Съгласно договор от 12.06.2023 г. е уговорено заплащането по банков път на адвоката на въззиваемия на сумата от 1669 лв. – адв. възнаграждение. Представени са доказателства за заплатени по банков път 1150 лв., която сума е дължима като сторени разноски. Така мотивиран, Софийски градски съд