Решение № 211 от 30.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 528/2024 г.

Производство по реда на гл. 33 от НПК. С присъда № 73/09.07.2024 г. по НОХД № 411/2024 г. Казанлъшкият районен съд е признал подсъдимия М. К. М. за НЕВИНОВЕН в това, на 16.04.2015 г. в с. •, общ.•, обл. •, в качеството си на длъжностно лице - • на с. •, общ. •, в кръга на службата си да е съставил официални документи - Удостоверение за настоящ адрес на И. И. П., Удостоверение за настоящ адрес на А. З. Ю. и Удостоверение за настоящ адрес на И. П. Б., в които да е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че настоящия адрес на И. И. П., А. З. Ю. и И. П. Б. е в с. •, общ. •, ул. „•“ № •, с цел да бъдат използвани тия документи /удостоверение за настоящ адрес/, като доказателство за тези обстоятелства, поради което го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.311 ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия М. К. М. за ВИНОВЕН по чл.311 ал.2, във вр. с ал.1 от НК за това, че на 16.04.2015 г. в с. •, общ. •, обл. •, в качеството си на длъжностно лице - • на с. •, общ. •, което в кръга на службата е съставил официални документи - Удостоверение за настоящ адрес на И. И. П., Удостоверение за настоящ адрес на А. З. Ю. и Удостоверение за настоящ адрес на И. П. Б., в които е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че настоящия адрес на И. И. П., А. З. Ю. и И. П. Б. е в с. •, общ. •, ул. „•“ № •, с цел да бъдат използвани тия документи/ удостоверение за настоящ адрес/, като доказателство за тези обстоятелства, като случая е маловажен и поради изтичане на предвидената в закона давност по чл.81, ал.3 от НК НЕ ГО Е НАКАЗАЛ. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. С протоколно определение № 999/09.09.2024 г. по същото дело Казанлъншкият районен съд е постановил присъда № 73/ 09.07.2024 г. по НОХД № 411/2024 г., по описа на РС Казанлък, в частта, касаеща определеното наказание, да се чете както следва: ПРИЗНАВА подсъдимия М. К. М. - роден на •г. в с. •, обл. •, български гражданин, живущ в с.•, общ.•, ул. „•” № •, женен, неосъждан, със средно образование, на длъжност • на с.•, общ •, ЕГН ••••••••••, за НЕВИНОВЕН в това на 16.04.2015г. в с. •, общ.•, обл.•, в качеството си на длъжностно лице - • на с.•, общ.•, в кръга на службата си да е съставил официални документи - Удостоверение за настоящ адрес на И. И. П., Удостоверение за настоящ адрес на А. З. Ю. и Удостоверение за настоящ адрес на И. П. Б., в които да е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че настоящия адрес на И. И. П., А. З. Ю. и И. П. Б. е в с.•, общ.•, ул. „•“ № •, с цел да бъдат използвани тия документи/ удостоверение за настоящ адрес/, като доказателство за тези обстоятелства, поради което го оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.311 ал.1 от НК. ПРИЗНАВА подсъдимия М. К. М. - със снета по делото самоличност за ВИНОВЕН по чл.311 ал.2, във вр. с ал.1 от НК за това, че на 16.04.2015г. в с. •, общ.•, обл.•, в качеството си на длъжностно лице - • на с.•, общ.•, което в кръга на службата е съставил официални документи- Удостоверение за настоящ адрес на И. И. П., Удостоверение за настоящ адрес на А. З. Ю. и Удостоверение за настоящ адрес на И. П. Б., в които е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че настоящия адрес на И. И. П., А. З. Ю. и И. П. Б. е в с.•, общ.•, ул. „•“ № •, с цел да бъдат използвани тия документи/ удостоверение за настоящ адрес/, като доказателство за тези обстоятелства, като случая е маловажен и поради изтичане на предвидената в закона давност по чл.81, ал.3 от НК и НЕ ГО НАКАЗВА. Прекратил е наказателното производство по НОХД № 411/2024г. по описа на РС Казанлък. Произнесъл се е за напраните по делото разноски. В Апелативен съд Пловдив е постъпила искане от Главния прокурор за възобновяване на производството по НОХД № 411/2024 г., по описа на РС Казанлък, като се отмени постановената присъда № 73/09.07.2024 г. и определение № 999/09.09.2024 г. по същото дело и то се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът поддържа направеното искане за възобновяване. Осъденият лично и чрез своя защитник счита, че искането следва да се остави без уважение. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното: ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО. Основателен е доводът в искането на и.ф. главен прокурор, че присъдата на Районен съд гр. Казанлък е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК. Действително в мотивите към постановената присъда се съдържат противоречия и взаимно изключващи се правни изводи, свързани с наличието на съставомерност на инкриминираното деяние, за което подсъдимият е признат за невинен и в същото време приемането, че случаят е маловажен. Както правилно е посочено в депозираното пред Пловдивския апелативен съд искане, в мотивите, от една страна първостепенният съд приема, че след като подсъдимият „… е удостоверил реално заявени в адресните карти от свидетелите … факти, с положени подписи върху частните документи и следователно правнозначимото обстоятелство, което документът удостоверява обективно е вярно, инкриминираното съставяне на процесните удостоверения за настоящ адрес не може да се приеме за официален документ с невярно съдържание“. След това е направен извод, че липсва предмет на престъплението по чл. 311 ал. 1 НК. По-нататък в мотивите към атакуваната присъда Районният съд в Казанлък е приел за основателен доводът на защитата, според който официалният документ следва да отрази неистински обстоятелства, с цел да бъде използван и ако е съставен, без да бъде използван, не може да бъде обект на чл. 311 ал. 1 НК. Този извод действително е вътрешно противоречив. Напълно споделяеми са и възраженията в искането за възобновяване, според които правните изводи, досежно липсата на извършено престъпление по чл. 311 ал. 1 НК изключва възможността за приложението на чл. 311 ал. 2 НК, което предполага на първо място наличието на съставомерно деяние по чл. 311 ал. 1 и единствено предвижда по-лека наказуемост, ако случаят отговаря на критериите в дефинитивната норма на чл. 93 т. 9 НК. В тази насока Пловдивският апелативен съд също счита, че на практика липсват ясни мотиви защо подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311 НК, макар и да е приета по-лека правна квалификация по ал. 2, за която пък е направена преценка, че е налице хипотезата на чл. 81 ал. 3 НК. Пловдивският апелативен съд намира за необходимо да посочи, че престъплението по чл. 311 ал. 1 НК изисква от обективна страна наказателно отговорно лице притежаващо качество на длъжностно лице в кръга на службата си да състави официален документ, в който да удостовери неверни обстоятелства. Деянието следва да бъде извършено с пряк умисъл, предвид изискуемата от законодателя специфична цел, а именно документът да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Следователно е необходимо, преценяйки събраните по делото доказателства, правните изводи да бъдат свързани именно с това, дали в конкретният случай изобщо са отразени неверни обстоятелства, предвид наличието на представените адресни карти, установено ли е, че подсъдимият е знаел, че вписаните обстоятелства в тях са верни или не и дали издадените от него удостоверения, като се има предвид технологичния процес, при който заявлението за настоящ адрес са обработвани от администрацията, са изготвени с цел да бъдат използвани. В тази насока е необходимо да се обърне внимание на обстоятелството, че органите на досъдебното производство са проявили необходимата активност и са изискали от ЦИК протоколите от проведените избори на с. •, общ. •, с писмо от 25. 08. 2022 г. /л. 73 т. 1 ДП/. Това искане е било препратено към Община • и от там е отговорено, че избирателните списъци за проведени редовни избори за • на община, • на • и общински съветници на територията на Община • през 2015 г. са унищожени, поради изтичане срока на тяхното съхранение /л. 76 т. 1 ДП/. Изпратен е избирателен списък част 1, който обаче касае проведените избори на 27. 10. 2019 г. Отговорът от Община •, относно изтеклия срок за унищожаване на избирателните списъци кореспондира и с Решение № 1392/06. 01. 2015 г. на ЦИК. Престъплението по чл. 311 ал.1 НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, осъществяването му е възможно единствено при наличие на пряк умисъл. За субективната страна на това деяние е необходимо в съзнанието на дееца да са налице конкретни представи, че при съставянето на документа са внесени в него неверни обстоятелства и наред с това да цели така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Изпълнителното деяние може да се осъществи при три основни начина: длъжностното лице само състави в кръга на службата си официалния документ, в който отрази неверните обстоятелства; длъжностното лице нареди на свой подчинен или му продиктува съдържанието на официалния документ с тези неверни обстоятелства, след което го подпише; длъжностното лице подписва изготвен от друг документ с ясното съзнание, че отразените в него обстоятелства са неверни, но го подпише с цел неговото използване като доказателство на неверни обстоятелства /Р-181-2000 II н.о./. Следователно, първо, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се опишат фактите, въз основа на които е прието, че подсъдимият е осъществил деянието посредством някой от тези три начина и въз основа на кои доказателства. Това е необходимо, за да може да се очертае рамката, в която следва да се движи наказателния процес в съдебната фаза, а след това съдът да може да направи своите правни изводи за наличието или отсъствието на пряк умисъл у подсъдимия за извършване на инкриминираното деяние. Действително в обвинителния акт е посочено, че според прокурора, удостоверенията за настоящ адрес били съставени от • на с. • – обв. М. М., на базата на неистински частни документи – адресни карти за настоящ адрес привидно съставени от св. И. Б. и св. А. Ю., като единствено адресната карта на св. И. П. била съставена от нея и декларация по чл. 92 ал.3 от Закона за гражданска регистрация от св. С. М., попълнена от обвиняемия. Не са изложени обаче факти откъде се прави извод, че подсъдимият е знаел, че адресните карти са неистински и най-вече въз основана какви доказателства се приема, че той е съставил удостоверенията за настоящ адрес с цел да бъдат използвани, че тримата действително живеят в с. • и да бъдат включени в избирателните списъци при предстоящите избори. Съдът е приел в мотивите си абсолютно идентична фактическа обстановка /л.64 НОХД/. След това е посочил, че след като подсъдимият е удостоверил едни реално заявени в адресните карти факти, с положени подписи върху частните документи, следователно обстоятелствата, които удостоверяват са обективно верни. От това е направен извод за несъставомерност на деянието по чл. 311 ал.1 НК, понеже удостоверенията за настоящ адрес като официален документ не бил с невярно съдържание. Очевидно е противоречието в мотивите на първостепенния съд в тази насока. Основателно е и възражението в искането, че с определението от 09. 09. 2024 г., въпреки наличието на присъда, и по неясни съображения съдът е постановил прекратяване на наказателното производство по НОХД 411/2024 г., по описа на Районен съд Казанлък, приемайки че са налице предпоставките регламентирани в чл. 289 ал. 2 вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 НПК, което е свързано с прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание. Тук е необходимо да се отбележи, че в мотивите към съдебния акт абсолютно неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 289 ал. 2 вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 НПК. Приложението на тази норма съдът е свързал с хипотезата, регламентирана в чл. 305 ал. 5 НПК. Този текст обаче урежда случай, който в хода на съдебното заседание се разкрият обстоятелствата, регламентирани в чл. 24 ал. 1 т. 3 НПК и подсъдимият е направил искане в този процесуален момент производството да продължи, тогава съдът се произнася с присъда, съблюдавайки правилата на чл. 305 ал. 5 НПК. В конкретният случай обвинението, по което се е движил процесът в съдебната фаза е било по чл. 311 ал. 1 НК. При произнасянето на присъдата след приключване на съдебното следствие – изслушване на пренията и последната дума на подсъдимия, съдът е обсъждал нормата на чл. 311 ал. 2 НК и е приел, че случаят е маловажен, преценяйки наличието на обстоятелствата регламентирани в чл. 81 ал. 3 НПК. Процедурата по чл. 24 ал. 2 НПК, а в конкретният случай чл. 289 ал. 2 НПК, във връзка с необходимостта да бъде поискано съгласие за прекратяване на производството от страна на подсъдимия, не е приложила в настоящия случай, тъй като абсолютният давностен срок за наказателно преследване по повдигнатото от прокуратурата обвинение по чл. 311 ал. 1 НК, не е бил изтекъл, а е прието наличието на изтекла давност при решаване на делото по същество и приемане, че извършеното деяние е по привилегирования състав по чл. 311 ал. 2 НК /Р-452-2003 III н.о./. В същото време в мотивите към съдебния акт е направен извод за наличие на несъставомерност на деянието по основния състав на престъплението. С оглед на всичко изложено по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че искането за възобновяване е основателно, поради наличие на посочените по-горе съществени процесуални нарушения, които са абсолютно основание за отмяна за атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциониня съд от стадия на разпоредителното заседание. При новото разглеждане на делото е необходимо съдът на първо място да прецени дали във внесения обвинителен акт от Районна прокуратура - Казанлък описаната фактология дава възможност да се преценят всички правно релевантни факти, свързани с повдигнатото обвинение относно авторството на деянието и наличието на твърдените данни за извършено престъпление както от обективна, така и от субективна страна, за да се приеме, че фактическата обстановка е описана по ясен, изчерпателен и логически начин, който дава възможност на подсъдимия да реализира правото си на защита в пълен обем. В случай, че се приеме че обвинителния акт отговаря на хипотезата на чл. 286 НПК – при разглеждане на делото в съдебната фаза на наказателния процес да не се допускат посочените по-горе процесуални нарушения. Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд и