Решение № 2258 от 8.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1115/2023 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба депозирана от инж. Е. В. Р. в качеството му на председател на Народно читалище, , В.“, Булстат: •••с адрес: [населено място], [улица]срещу:

• решение по Протокол от заседание на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища (ЗНЧ) в народните читалища от община Благоевград“ за 2023 г., назначена със Заповед № 246/ 13.10.2023 г. на заместник-кмет на община Благоевград (Комисията), проведено на 23.10.2023 г., с което са приети Вътрешни правила за работа на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), във връзка с правилното функциониране на Комисията, механизмът за разпределение на субсидията;

• решение по Протокол от заседание на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища (ЗНЧ) в народните читалища от община Благоевград“ за 2023г., назначена със Заповед № 246/ 13.10.2023 г. на заместник-кмета на община Благоевград (Комисията), проведено на 31.10.2023 г., с което, , В.“ не е включено в разпределението на Годишната държавна субсидия на читалищата от община Благоевград през 2023г. предоставена през 2023г. от Министерството на културата, с което е отстранено от разпределението и правото му да получи дял от ГДС от МК за 2023г.

В жалбата се поддържа, че атакуваните административни актове са незаконосъобразни, като издадени при неспазване на критериите описани в ЗНЧ, указанията на министерство на културата и в противоречие с целта на закона, в подкрепа на което са посочени конкретни фактически и правни твърдения.

Иска се съдът да прогласи нищожността на оспорените решения, като при условията на евентуалност да отмени същите като незаконосъобразни.

С жалбата се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от председателя на читалището-жалбоподател. Ангажира писмени доказателства. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на основателността на искането.

Ответникът, чрез процесуалния представите по пълномощие в становището си пред съда оспорва основателността на жалбата в подкрепа, на което сочи конкретни фактически и правни твърдения. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованите страни: Народно читалище „Н. - [населено място]; Народно читалище „С.“ - [населено място]; Народно читалище „В.“ - [населено място]; Народно читалище „И. - [населено място]; Народно читалище „Я.“ - [населено място]; Народно читалище „И. - [населено място] поле; Народно читалище „Г.- [населено място]; Народно читалище „А. - [населено място], чрез участващите законен представител и процесуален представител по пълномощие оспорват основателността на жалбата по сочени съображения.

Заинтересованите страни: Народно читалище „Е.- [населено място]; Народно читалище „С. - [населено място] дол и Народно читалище „С. - [населено място], въпреки редовното и своевременно призоваване за насрочените открити съдебни заседания, не се явяват представители. Не изразяват становище по основателността на жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства.

А. съд – Благоевград, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Със Заповед № 246 от 13.10.2023 год., на заместник-кмета на Община Благоевград (л. 105 от делото), на основание чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, е назначена комисия, в състава на която са включени: старши юрисконсулт в отдел „Правно-нормативно обслужване“ в Община Благоевград, като представител на общината и по един представител на всяко от народните читалища на територията на община Благоевград. Със същата заповед е възложено на назначената комисия да проведе заседание на Комисията на 23.10.2023 год. от 14: 00 часа, с определен в заповедта дневен ред. Същата е връчена срещу подпис на представители на читалищата, включително и на електронната поща на същите. По отношение на връчването на читалището-жалбоподател по делото са представени като писмени доказателства два протокола и снимков материал към същите. С протокол от 23.10.2023 год. (л. 109 от делото) е удостоверено посещението от представители на община Благоевград на официалния адрес на Народно читалище „В.“ на същата дата. Законният представител на читалището не е бил открит, включително не са открити и служители на същото. С протокол от 16.01.2023 год., изготвен от представители на общината удостоверяват осъществено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК връчване на заповедта чрез залепването й на видно място, за което към протокола за приложени 5 бр. снимки, съставляващи неразделна част от същия. Въпросните протоколи, не са оспорени като официални свидетелстващи документи от страна на жалбоподателя. В съдебното заседание проведено на 04.06.2024 год., законният представител на читалището – жалбоподател не оспорва факта на уведомяване за насроченото заседание за 23.10.2023 год.

На 23.10.2023 год. е проведено заседание на назначената Комисия, видно от Протокол от същата дата (л. 127 – 135 от делото), на което не е присъствал Р., като представител на жалбоподателя. По предложение на председателя на комисията и след проведени дебати, при явно гласуване със 7 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ са приети Вътрешни правила за робота на Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, извършваща разпределение на годишната субсидия за народните читалища на територията на Община Благоевград. (л. 116 и сл. от делото) Също така по време на заседанието на комисията са гласувани съответно, механизъм за разпределение на субсидията и образец на анкетна карта, за отразяване на дейността на читалището за предходна календарна година, приети с явно гласуване със 7 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“. Същите като документи и в изпълнение на Заповед № 246 от 13.10.2022 год. са входирани от Народно читалище „Н.“, [населено място] с вх. № 53-00-896/ 17.10.2023 год., адресирани до кмета на общината и с копие до старши юрисконсулт в отдел „Правно-нормативно обслужване“ в Община Благоевград. Същите са подкрепени от Народно читалище „В.“ - [населено място]; Народно читалище „И. - [населено място]; Народно читалище „Я.“ - [населено място]; Народно читалище „И. - [населено място] поле; Народно читалище „Г.- [населено място]; Народно читалище „А. - [населено място] и Народно читалище „С.“ - [населено място], който факт е удостоверен с подписа на секретарите на читалищата. Видно от съдържанието на изготвеният протокол, в рамките на проведеното събраният, председателя на същото е определил срок за внасяне на анкетните карти в общинската администрация до 27.10.2023 год. и срок за тяхното отчитане 31.10.2023 год. – датата на следващото заседание на комисията.

В представеният протокол, Р. е отразил собственоръчно, че протокола е изготвен след 02.11.2023 год. и му е връчен на 06.11.2023 год. Протоколът е утвърден с подписа на А. К., зам. кмет на Община Благоевград. Не съдържа реквизит удостоверяващ, както датата на изготвяне на протокола, така и датата на утвърждаването му, включително и начина на обявяването му, предвид факта, че на събранието на комисията не са присъствали представители на всички читалища от общината, в контекста на взетото решение, с което е определен срок за внасяне на анкетните карти в общинската администрация до 27.10.2023 год. и срок за тяхното отчитане на 31.10.2023 год. – датата на следващото заседание на комисията. Във връзка с акта на връчване на въпросния протокол по делото на л. 30 е приложена справка удостоверяваща изпращането му (на въпросния протокол) от направление „Култура“ към Община Благоевград по електронната поща на читалищата, включително и на читалището-жалбоподател ([електронна поща]) на 23.10.2023 год. По отношение на изпратения по електронната поща протокол, в проведеното на 31.10.2023 год. заседание на Комисията, участващата в събранието Р. П. - ст. юрисконсулт в отдел „Правно-нормативно обслужване“ в Община Благоевград, като представител на общината заявява, че изпратените им протоколи по електронната поща са работни, като същите са изпратени с цел запознаване и допълването им по предложение на читалищата. Последното сочи на извода, че и въпросната справка не удостоверява връчването на протокол от проведеното на 23.10.2023 год. заседание на комисията, поради обстоятелството, че същият към посочената дата не е бил изготвен.

На 31.10.2023 год. е проведено следващото заседание на Комисията с участието на посочените в протокола представители на народни читалища. С нарочно решение на комисията са гласувани квотите за субсидия на изрично изброените в решението народни читалища, а именно: Народно читалище „Н.“, [населено място]; Народно читалище „В.“ - [населено място]; Народно читалище „И. - [населено място]; Народно читалище „Я.“ - [населено място]; Народно читалище „И. - [населено място] поле; Народно читалище „Г.- [населено място]; Народно читалище „А. - [населено място]; Народно читалище „С.“ - [населено място] и Народно читалище „С., [населено място] дол, въз основа на проведено явно гласуване с 8 гласа „за“, 3 „против“ и 1 „въздържал се“. В решението липсва произнасяне по отношение на останалите 4 читалища, които при представянето на проекто-решение, обособено като заключение на председателя на Комисията са изключени от въпросния списък, в това число и Народно читалище „В. – 15.11.2004“ – Благоевград. Във въпросното заключение са посочени разпоредби от приетите Вътрешни правила – чл. 3, т. 3.6 и т. 3.7, като правни основания за изключването му от списъка на читалищата имащи право на субсидия.

Към административната преписка са приложени съответно в табличен вид механизъм за определяне на субсидията на читалищата в Община Благоевград за 2023 год. и анкетните карти на подалите заявление за субсидия читалища.

Жалбата срещу Жалбата срещу оспорените решения, взети съответно в рамките на проведените на 23.10.2023 год. и на 31.10.2023 год. заседания на Комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища, назначена със Заповед № 246 от 13.10.2023 год., обективирани в Протокол от 23.10.2023 год. и 31.10.2023 год. е подадена в А. съд – Благоевград на 16.11.2023 год., входирана с вх. № 2430 от същата дата.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът излага следните правни изводи:

С процесната жалба са предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване оспорвания, съответно на решение по Протокол от заседание на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ в народните читалища от община Благоевград“ за 2023г., назначена със Заповед № 246/ 13.10.2023 г. на заместник кмета на община Благоевград, проведено на 23.10.2023 г., с което са приети Вътрешни правила за работа на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, във връзка с правилното функциониране на Комисията, механизмът за разпределение на субсидията и решение по Протокол от заседание на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ в народните читалища от община Благоевград“ за 2023г., назначена със Заповед № 246/ 13.10.2023 г. на заместник кмета на община Благоевград, проведено на 31.10.2023 г., с което, , Народно читалище В.“ не е включено в разпределението на Годишната държавна субсидия на читалищата от община Благоевград през 2023г. предоставена през 2023г. от Министерството на културата, с което е отстранено от разпределението и правото му да получи дял от ГДС от МК за 2023г., като се претендира отмяна на решенията като незаконосъобразни и прогласяване на нищожността на същите.

Съгласно чл. 21 от ЗНЧ читалищата набират средства от следните източници: членски внос; културно-просветна и информационна дейност; субсидия от държавния и общински бюджети; наеми; дарения и завещания; други приходи. Законът предвижда предложенията за годишната субсидия на читалищата по общини, нормативите и механизма за нейното разпределение да се изготвят от МК, съгласувано с областните администрации и общините. А според чл. 23, ал.1 ЗНА предвидените по държавния и общински бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата на съответната община от комисия с участието на представител на общината и на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Тази комисия е именно органът издал оспорените в настоящото производство решения.

В настоящия случай оспорените решения са приети от комисията, назначена със заповед по чл. 23, ал.1 ЗНЧ, като временен колективен орган, който се създава с цел-разпределяне на субсидията по ЗДБ за читалищна дейност за съответната година. Комисията, според съда е назначена в съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища. В случая при назначаването на комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, в съставя на същата са включени с право на глас представители на 12 читалища и един представител на Община Благоевград – Р. П. – ст. юрисконсулт в отдел „Правно – нормативно обслужване“ в Община Благоевград. От доказателствата по делото и от справка в публичния регистър на читалищата - [интернет адрес] се установява, че регистрираните на територията на община Благоевград читалища са 12 бр., като в състава на комисията са включени представители на всички читалища. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 е императивна, поради което назначаването на комисията в съответствие със законовата норма обосновава извода за законосъобразност на конституирането й като административен орган, със съответната следваща се от закона компетентност.

По отношение на допустимостта на оспорването на решението по Протокол от заседание на Комисията, проведено на 23.10.2023 г., с което са приети Вътрешни правила за работа на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, във връзка с правилното функциониране на Комисията, механизмът за разпределение на субсидията, съдът намира същото за процесуално недопустимо, поради което счита, че следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено в тази част, по следните съображения:

На оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК пред съд подлежат индивидуалните административни актове, които по см. на чл. 21, ал. 1 АПК са изрични волеизявления или изразени с действие или бездействие волеизявления на административен орган, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Предмет на оспорване пред съда са решения на комисията по чл. 23 от ЗНЧ, предпоставящи решение за разпределение на предвидени по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5, изр. първо АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. В случая предмет на оспорване е решение на комисията, с което на приети Вътрешни правила за работа на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, във връзка с правилното функциониране на Комисията, механизмът за разпределение на субсидията. Т.е. оспореното решение е част от вътрешна процедура на Комисията и не подлежи на пряк съдебен контрол. Правилността подлежи на преценка при евентуалното постановяване и обжалване на окончателния акт, с който се разпределя субсидията.

Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимост на образуваното съдебно производство пред административния съд, която е от категорията на абсолютните и за наличието на която съдът следи служебно. Липсата му обосновава извод за недопустимост на оспорването, както по отношение на законосъобразността на акта, така и по отношение на нищожността на същия. Въз основа на изложеното жалбата против процесното решение следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено в тази му част.

По отношение на допустимостта на оспорването на решението по Протокол от заседание на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища в народните читалища от община Благоевград“ за 2023г., назначена със Заповед № 246/ 13.10.2023 г. на заместник кмета на община Благоевград (Комисията), проведено на 31.10.2023 г., с което, , В.“ не е включено в разпределението на Годишната държавна субсидия на читалищата от община Благоевград през 2023г. предоставена през 2023г. от Министерството на културата, с което е отстранено от разпределението и правото му да получи дял от ГДС от МК за 2023г., с което се претендира незаконосъобразността на решението и нищожността на същото, съдът намира следното:

На първо място в допълнение към изложеното относно законосъобразността на избора и компетентността на Комисията, видно от съставения протокол от 31.10.2023г., на която дата е прието оспореното решение, с което, , Народно читалище В.“ не е включено в разпределението на Годишната държавна субсидия на читалищата от община Благоевград през 2023г. предоставена през 2023г. от Министерството на културата, с което е отстранено от разпределението и правото му да получи дял от ГДС от МК за 2023г., на заседанието на комисията са присъствали председателя на комисията, представители на община Благоевград, определен със процесната заповед, ведно с резервните членове, както и представители на 11 читалища, развиващи дейност на територията на Община Благоевград, вписани в регистъра по чл. 10 от ЗНЧ. На заседанието не е присъствал председател на Народно читалище „С., [населено място], за който е отразено, че не е пожелал да присъства на заседанието. Според отразеното в протокола, при приемане на решението са гласували 12 членове на комисията, от които 8 са гласували „за“, 3 – „против“ и 1 – „въздържал се“. Т.е. налице е съответствие в броя на присъстващите членове на комисията и отразените гласове.

Съдът намира искането за отмяна на решението като незаконосъобразно за процесуално недопустимо, поради следните съображения:

Оспореното решение на комисията обективира разпределение на държавните субсидирани бройки между читалищата в община Благоевград, съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, поради което и има характеристиките на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

В сложният фактически състав на разпределение на процесните средства актът на комисията следва решението на общинския съвет за приемане на общинския бюджет. Разходите за текущи субсидии за делегирани от държавата и за местни дейности са част от съдържанието на общинския бюджет - чл. 21, ал. 3, т. 3 и чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "д" от Закона за публичните финанси (ЗПФ). Определянето на тези разходи е условие за възникване на правомощията на кмета на общината по чл. 44, ал. 1, т. 5 ЗМСМА и чл. 122, ал. 1 ЗПФ да организира изпълнението на общинския бюджет. Настоящият съдебен състав приема, че комисията за разпределяне на средствата по държавния и общинския бюджет за читалищна дейност има качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1, пр. 2 от ДР на АПК. Тя не е част от системата на изпълнителната власт, тъй като не е включена в структурата на никое ведомство, но със закон е натоварена с административни правомощия. Комисията е страна в правоотношение, регулирано с метода на власт и подчинение, с предмет средствата от държавния и общинския бюджет за читалищна дейност, което съдържа правомощието за разпределяне на средствата по аргумента на чл. 21, т. 3 ЗНЧ. Решението на комисията, като лице осъществяващо публични функции, има характеристиката на административен акт. В случая с акта на невключване на читалището-жалбоподател в списъка на народните читалище от Община Благоевград имащи право за разпределение на субсидия и с изрично определени квоти относно размера на тяхното субсидиране, обективно съставлява отказ за предоставяне на субсидия който води до отрицателно изменение в имуществото на читалището, поради което засяга законния му интерес по начин създаващ надлежна процесуална легитимация по чл. 147, ал. 1 АПК. Горното сочи на извода за наличие на правен интерес за обжалване на оспореното решение, което е прието в резултат на административна дейност на процесната Комисия, която в приложимата норма на чл. 23 от ЗНЧ властнически регулира процесното правоотношение.

На следващо място, съдът приема за безспорно установен факта на присъствие на инж. Р. в проведеното на 31.10.2023 г., заседание на Комисията. Видно от изготвения протокол, същият е взел лично участие в дебатите и е заявил изрично, че ще оспори решението, като е отразил и собственоръчно забележка в изготвения протокол.

Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая, оспорващото читалище е уведомено за процесното решение на комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ чрез неговия председател. Председателят на читалището е взел участие в заседанието, т.е. решението е съобщено на 31.10.2023 г. и срокът за оспорването му е изтекъл на 14.11.2023 г. /вторник – присъствен ден/. Жалбата е подадена в А. съд – Благоевград на 16.01.2023 год. – след изтичане на срока за оспорване. Читалището-оспорващ е било уведомено за акта, накърняващ правната му сфера и е могло да предяви жалба срещу него в много по-ранен момент.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че по отношение на оспореното решение не са предприети действия от ответната страна или общинската администрация на Община Благоевград да бъде съобщено на Народно читалище „В. – 15.11.2004 г.“ – Благоевград. В протокола е отбелязано личното присъствие на Е. Р. на заседанието, освен това последният е заявил, че ще оспори решението от протокола на комисията. Предвид гореизложеното, жалбата на читалището срещу процесното решение, с предмет оспорване на законосъобразността на същата се явява просрочена, поради което и процесуално недопустимо разглеждането й по същество. С изтичане на срока се е погасило правото за обжалване, а наличието на такова е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Затова жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. (Вж. Определение № 11409 от 29.09.2017 год., постановено по адм. дело № 9779 по описа на ВАС за 2017 г.) По отношение на искането за обявяване на нищожността на решението по Протокол от заседание на Комисия извършваща разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ в народните читалища от община Благоевград“ за 2023 г., назначена със Заповед № 246/ 13.10.2023 г. на заместник кмета на община Благоевград (Комисията), проведено на 31.10.2023 г., с което, , В.“ не е включено в разпределението на Годишната държавна субсидия на читалищата от община Благоевград през 2023г. предоставена през 2023г. от Министерството на културата, с което е отстранено от разпределението и правото му да получи дял от ГДС от МК за 2023г., съдът намира същото за процесуално допустимо, както с оглед наличието на правен интерес в полза на оспорващия по съображенията изложени по-горе, така и с оглед на срочността, съобразявайки разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Разгледано по същество, съдът намира същото за неоснователно, поради следните съображения:

Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.

В случая, съображенията сочени от жалбоподателя обосноваващи нищожността на решението са, че същото е взето от некомпетентен и нелегитимен орган. Последният не е конкретизирал основания обосноваващи сочените критерии.

Съдът приема, че не е налице некомпетентност на органа, взел оспореното решение на чиято нищожност се позовава жалбоподателя. Нищожен поради некомпетентност е административен акт, приет от орган, който въобще няма правомощието по закон да приеме акт с такова съдържание. Съгласно чл. 23 от ЗНЧ, Комисията, в която участва представител на общината и по един представител на регистрираните читалища, е компетентният орган за разпределяне на държавната субсидия за читалищата. С оглед на изложеното съдът счита, че решението, предмет на съдебния контрол за нищожност е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона компетентност. Комисията е назначена със заповед по чл. 23, ал.1 ЗНЧ, като временен колективен орган, който се създава с цел-разпределяне на субсидията по ЗДБ за читалищна дейност за съответната година. По делото е представена Заповед № 346-ЧР/ 28.08.2023 год. на кмета на Община Благоевград, с която последният е делегирал правомощията на кмет произтичащи от законите и подзаконовите нормативни актове, поради отсъствието си, в това число и по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ за назначаване на комисия на А. К. – зам. кмет по икономическото развитие и управление на собствеността на Община Благоевград.

Съдът счита, че състава на комисията не противоречи на законовите разпоредби. Видно от текста на закона изискването е в комисията на присъства представител на Общината и на всички читалища, с оглед представяне на интересите на всички участващи в процеса по разпределяне на субсидиите. Освен това, по делото липсват данни, включително и твърдения на страните същата да е обжалвана.

На следващо място, съдът позовавайки се на съдържанието на процесният протокол, в който е обективирано оспореното решение на Комисията приема, че същото е прието от легитимен състав на колективния орган, на редовно проведено заседание.

В допълнение на гореизложеното и в изпълнение на задължението за произнасяне по направеното възражение за нищожност извън посочените от страната основания, съдът съобразявайки се с изградените от теорията критерии на възможните пороци, водещи до нищожност на акта, намира за необходимо да посочи следното:

На първо място, съдът намира, че оспореното решение не страда от порок във формата, като основание за нищожност. Това свое съждение съдът обосновава на приетият от теорията и практиката критерии, че същият следва да бъде толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В случая съдът приема, че оспореното решение съдържа необходимите правни и фактически основания за приемането му, включително и разпоредителна част, с която са определени правата и задълженията на адресатите му. В протокола, преди взимане на решението, изрично е отразено като изразено от председателя на Комисията заключение кои читалища, от регистрираните такива, като извършващи дейност на територията на община Благоевград имат право на разпределение на субсидията и кои от тях нямат това право, поради не изпълнение на условията за получаване на субсидия, съгласно Вътрешните правила. По отношение на Народно читалище „В. – 15.11.2004 г.“ – Благоевград, съгласно процесното заключение, изрично отразено в протокола като основание за изключването му от списъка на читалищата имащи право на субсидия са посочени разпоредби от приетите Вътрешни правила – чл. 3, т. 3.6 и т. 3.7. Също така в допълнение на изявлението на въпросното заключение, председателя на Комисията е обосновал предложеното решение въз основа на посочените от читалищата дейност в анкетните карти, попълнени собственоръчно и внесени в деловодството на общината. Т.е. налице е ясна воля на комисията по разпределение на средствата за читалищната дейност, налице е също така ясна разпоредителна част и адресати на решението, водещи до обективна възможност същото да бъде практически изпълнено. Позовавайки се на гореизложените обстоятелства, съдът намира, че оспореното решение не страда от порок във формата, като основание за нищожност.

Съдът намира също така, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като основания за нищожност които да са толкова сериозни, че нарушението да доведе до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос ("Административно право", издание 2009 г., проф.К.Л.).

На следващо място, съдът намира, че в случая не са допуснати и нарушения на материалния закон, които биха обосновали нищожност на решението. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. В случая не е налична пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липса на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за административния орган да издаде акта с това съдържание, което на практика би довело до нищожност на посоченото основание. В случая имаме посочено правно основание, включително и мотиви за взимане на оспореното решение, съдържащи се на в обективираното като заключение на председателя на Комисията, включително и в допълнително изразеното становище, предхождащи взимане на решението. Освен това в допълнение на това следва да се вземе предвид и изготвеният за заседанието писмено доклад от ст. юрисконсулт в отдел ПНО при Община Благоевград, в качеството на представител на общината на заседанието на Комисията. (л. 28 – 29 от делото). Горното сочи на извода, че не е налице нищожност на оспорения административен акт при наличие на материална незаконосъобразност на същия. Последното е обосновано (в случая това не е налицe), когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.

Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В случая подобна хипотеза не е налице.

По така изложените мотиви, според съда не са налице основания за обявяване на нищожността на оспореното решение на Комисията.

С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски в размер на 1 000. 00 (хиляда) лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение. Заплащането на възнаграждението се удостоверява от съдържанието на представеният Договор за правна защита и съдействие. (л. 198 от делото) Основателни са и претенциите за заплащане на деловодни разноски от страна на заинтересованите страни: Народно читалище „Н. - [населено място]; Народно читалище „С.“ - [населено място]; Народно читалище „В.“ - [населено място]; Народно читалище „И. - [населено място]; – редовно призовано, се представлява от адв. К., с пълномощно по делото; Народно читалище „Я.“ - [населено място]; Народно читалище „И. - [населено място] поле; Народно читалище „Г.- [населено място] и Народно читалище „А. - [населено място], включващи заплатени адвокатски възнаграждения в претендирания размер. Заплащането на възнаграждението се удостоверява от съдържанието на представените Договори за правна защита и съдействие. (л. 199 и сл. от делото) От страна на жалбоподателя се прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът, в настоящия му състав, намира за неоснователно. Безспорно, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските, но в размер не по - малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима във връзка с чл. 144 от АПК, въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно /съобразно фактическата и правна сложност на спора/ и насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по - нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът имайки предвид фактическата и правна сложност на делото, участието на упълномощения процесуален представител на ответника и заинтересованите страни намира, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да бъде определен на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. за защита по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 година, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000 лв., т.е. заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника е в размер на нормативно определения минимум, а възнагражденията заплатени от заинтересованите страни е под определеният минимум. Гореизложеното според съда обосновава неоснователността на направеното възражение за прекомерност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, А. съд – Благоевград